Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Julius Caesar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Пето действие

Първа сцена

Равнина край Филипи.

Влизат Октавий, Антоний и войската им.

 

ОКТАВИЙ

Надеждите ни сбъдват се, Антоний.

Ти казваше, че няма да се спуснат,

а ще ни чакат в планините горе,

пък стана инак: ето ги, че идат,

решени да ни срещнат при Филипи,

преди да ги принудим към това.

 

АНТОНИЙ

Хе, аз съм им в душите и ги знам:

те щяха да са радостни да бъдат

сега на друго място, а се спускат

с пъзлива храброст, за да ни излъжат,

че нямат страх. Но туй е само показ!

 

Влиза Пратеник.

 

ПРАТЕНИКЪТ

Началници, гответе са за бой!

Врагът настъпва шумно и надменно.

Багряното му знаме се развява

и трябва незабавно да се действа!

 

АНТОНИЙ

Октавий, ти с войската си поемай

по лявата страна на равнината!…

 

ОКТАВИЙ

Не, аз ще взема вдясно. Ти — отляво.

 

АНТОНИЙ

Намерил си кога да спориш с мене!

 

ОКТАВИЙ

Не споря с тебе, но ще го направя.

 

Войската тръгва.

Барабанен бой. Влизат Брут, Касий и войската им, Луцилий, Титиний, Месала и други.

 

БРУТ

Желаят преговори. Ей ги, спряха.

 

КАСИЙ

Титиний, спри войската! Ще говорим.

 

ОКТАВИЙ

Антоний, да дадем ли знак за бой?

 

АНТОНИЙ

Не, Цезар, да изчакаме да почнат.

Ела със мен! Те искат да говорят!

 

ОКТАВИЙ

И никой да не мърда без сигнал!

 

БРУТ

„Разменяй преди ударите думи!“ —

нали тъй беше, римляни?

 

ОКТАВИЙ

                        Да, тъй,

но не че думите са ни по-мили,

тъй както са за вас!

 

БРУТ

                Добрата дума

е по-добра, Октавий, от лош удар!

 

АНТОНИЙ

Ти лоши удари като нанасяш,

говориш добри думи. Кой прониза

сърцето Цезарово със вика:

„Живот и здраве, Цезар!“?

 

КАСИЙ

                Марк Антоний,

какви са твойте удари, ще видим;

но думите ти, знаем, са окрали

пчелите в Хибла[21]; ти си ги оставил

без капка мед!

 

АНТОНИЙ

        А не ли и без жило?

 

БРУТ

Възможно е, но, явно, и без звук.

Ти взел си им бръмченето, Антоний,

и мъдро плашиш ни, преди да жилнеш!

 

АНТОНИЙ

Мерзавци, вий постъпихте по-инак,

преди да се кръстосат един с друг

кинжалите ви в тялото на Цезар:

като маймуни хилехте се вие,

умилквахте се като мазни псета

и като роби чупехте гръбнаци,

краката му целувахте, когато

откъм гърба му Каска го захапа

със ножа си. О вие, блюдолизци!

 

КАСИЙ

Ний — блюдолизци!… За това, о, Бруте,

вината е във тебе. Тоз език

не би обиждал, ако ти тогава

ме бе послушал!

 

ОКТАВИЙ

На темата! Щом леем пот при спора,

при съпоставката ще леем капки

с по-тъмна багра. Аз измъквам меч

срещу измяната и ще го вмъкна,

кога вий мислите? Тогава само,

когато тридесет и трите рани

на Цезар бъдат заплатени с кръв

или предателите отбележат

във грозната си сметка втори Цезар!

 

БРУТ

За да умреш от меча на предател,

ще трябва, Цезар, твой да те убие!

 

ОКТАВИЙ

Да, точно тъй! Не съм роден да падна

от Брутовия меч!

 

БРУТ

                Момче, да беше

най-благородният от своя род,

не би намерил по-почтена смърт!

 

КАСИЙ

Нахален първолак, незаслужаващ

подобна чест, повел се по един

безнравственик!

 

АНТОНИЙ

                Познатия ни Касий!

 

ОКТАВИЙ

Антоний, тръгвай! Низки подлеци,

в лицето хвърляме ви свойто гордо

предизвикателство! Ако сте смели,

излезте ни сега; ако ли не —

когато наберете малко храброст!

 

Октавий, Антоний и войската им излизат.

 

КАСИЙ

Вей, вихре! Бий, вълна! Плющи, платно!

Излизаме в морето! Все едно,

каквото ще да става!

 

БРУТ

                Чуй, Луцилий,

ела за малко тука!

 

ЛУЦИЛИЙ (излиза напред)

                Господарю?

 

Разговарят встрани.

 

КАСИЙ

Месала!

 

МЕСАЛА (излиза напред)

        Заповядайте!?

 

КАСИЙ

                Месала,

днес точно е рожденият ми ден.

Ръка ми дай и ми бъди свидетел,

че по принуда — както бе с Помпей —

залагам всичките ни свободи

в една-едничка битка. Ти ме знаеш,

че бях привърженик на Епикура[22],

ала сега се промених и почнах

донякъде да вярвам във поличби.

На тръгване от Сардис два орела

се спуснаха и кацнали спокойно

на челните ни знамена, приеха

бойците да ги хранят от ръка.

Така ни придружиха до Филипи,

но тази сутрин литнаха в небето

и вместо тях над нас се появиха

рояци гарвани и лешояди,

кръжащи над редиците ни, сякаш

сме вече мърша: черната им сянка

прилича на злокобен балдахин,

под който армията ни лежи

като че ли на смъртния си одър!

 

МЕСАЛА

Не вярвай в тези знаци!

 

КАСИЙ

                Аз им вярвам

отчасти само: бодър съм и с дух,

решен да срещне всякаква опасност!

 

БРУТ

… Така, Луцилий.

 

КАСИЙ

                Благородни Бруте,

дано крепят ни боговете днес,

та в мир и братство да достигнем старост;

но тъй като човешката съдба

е смътна и превратна, да допуснем

най-лошото. Ако загубим боя,

сега говорим за последен път —

какво ще правиш?

 

БРУТ

                Ще остана верен

на философията си, с която

осъдих тъста си Катон затуй, че

си бе отнел живота. Според мене

човек постъпва подло и безволно,

като така преварва своя срок

от страх пред неизвестното. Ще чакам,

въоръжен с търпение, онуй,

което отредят ми като дял

стоящите над нас незнайни сили.

 

КАСИЙ

Ако загубим битката, ти, значи,

ще си съгласен да те проведат

в триумф през Рим?

 

БРУТ

                Не, Касий! Това не!

Недей допуска, римлянино скъпи,

че Брут в окови ще се върне в Рим!

Не, моят дух за туй е твърде горд,

но този ден ще свърши онуй дело,

което почна с Мартенските Иди,

и ще ли да се срещнем пак, не зная.

Затуй, мой Касий, нека се простим.

Завинаги, завинаги, мой Касий!

Ако се срещнем пак — ще се усмихнем,

ако ли не — добре сме се простили.

 

КАСИЙ

Завинаги, завинаги, мой Бруте!

Ако се срещнем — да, ще се усмихнем;

ако ли не — добре сме се простили.

 

БРУТ

Тогаз напред! Защо не знаем края

на тоя ден, преди да е дошъл!

Но стига ни все пак, че той ще дойде

и всичко ще узнаем. Да вървим!

 

Излизат.

Бележки

[21] Хибла — древен град в Сицилия, известен на времето със своя мед.

[22] Епикур — гръцки философ-материалист (341–270 г.пр.н.е.); той отричал божествената намеса в живота на хората и обяснявал всичко в него с естествени причини.