Уилям Шекспир
Юлий Цезар ^[0] (4)

Трета сцена

 

ЦИЦЕРОН

Здравей, о, Каска! Придружи ли Цезар?

Защо си тъй задъхан и облещен?

 

КАСКА

Нима не се вълнуваш ти, когато

вселената се люшка като нещо,

поставено нездраво? Цицероне,

видял съм вихри да ломят и цепят

чепати дъбища; и океана

видял съм да набъбва и да плюва

парцали пяна във ламтеж да стигне

навъсените облаци, но нивга —

до тази нощ — не съм видял огньове

да капят от небето! Или горе

избухнала е гражданска война

или светът ни, дързък с боговете,

ги е накарал да му пратят гибел!

 

ЦИЦЕРОН

А други чудеса да си видял?

 

КАСКА

Един прост роб — ти знаеш го на вид —

си вдигна лявата ръка и тя

избухна в плам като дванайсет факли,

събрани в сноп, и въпреки това

остана невредима. По-нататък —

на, още меча си не съм прибрал —

пред Капитолия ме срещна лъв,

изгледа ме враждебно и отмина,

без нищо да ми стори. Там се сблъсках

в тълпа жени със призрачни лица,

които се кълняха, че били

видели хора в пламъци да бродят

по улиците. А среднощен бухал

бил кацнал — казват — вчера сред площада

и бухал сред бял ден. Когато толкоз

учудващи неща се сбират вкупом,

да ми разправя който ще, че те

„били естествени и причинени

от туй и туй“ — аз вярвам, че това са

поличби за страната, във която

са станали!

 

ЦИЦЕРОН

                Наистина това

не е съвсем обикновено време,

но хората тълкуват доста често

явленията, както им се иска,

противно на същинския им смисъл…

Дали ще дойде Цезар утре сутрин

във Капитолия?

 

КАСКА

                Да, той заръча

на Марк Антоний да ти прати вест.

 

ЦИЦЕРОН

Все пак таз нощ е лоша за разходки.

Прощавай, Каска!

 

КАСКА

                Сбогом, Цицероне!

 

КАСИЙ

Хей, кой е?

 

КАСКА

        Римлянин!

 

КАСИЙ

                На име Каска,

ако гласът не лъже!

 

КАСКА

                Остър слух!

Какво ще кажеш, Касий, що за нощ, а?

 

КАСИЙ

Приятна нощ за хора с чиста съвест.

 

КАСКА

Кой виждал е небето тъй сърдито?

 

КАСИЙ

Тоз, който виждал е тъй грешен свят.

А колкото до мене, разкопчан,

аз бродих из града, мой драги Каска,

тъй както сам ме виждаш, и предлагах

на гръмотевиците гола гръд,

а синкава светкавица когато

начупваше небето, тичах точно

в мишената на гневния й блясък.

 

КАСКА

Защо си предизвиквал тъй небето?

Наш дълг е да се плашим и треперем,

когато боговете ни изпращат

като вестители тез кобни знаци!

 

КАСИЙ

Ти бавно разсъждаваш, драги Каска,

и или нямаш, или не използваш

тез искри на ума, които трябва

да отличават всеки син на Рим.

Измъчен, блед, ти цял си страх и трепет

пред гневното небе, но ако само

запиташе се: „А защо са тези

пламтящи хора и безплътни сенки,

защо лудеят зверове и птици,

защо деца предсказват, старци буйстват,

защо те всички са сменили свойта

изконна и естествена природа

със уродливи пристъпи?“ — тогава

ти би разбрал, че небесата горе

са им придали този дух със цел

видът им да ни стресне и предпази

от уродства във нашата уредба.

Аз бих ти назовал един приличен

на тази буря, който тряска, святка,

събужда мъртви и реве, подобно

лъва на Капитолия, един

не по-голям от тебе или мене

по лични качества, но който днес

вещае зло и страх внушава, както

тез всички извержения.

 

КАСКА

                Намекваш

за Цезар, нали, Касий?

 

КАСИЙ

                Не е важно.

По-важно е, че римляните днеска

приличаме по жили и по мишци

на древните, но — о, злочесто време! —

духът на нашите бащи е мъртъв

и ние сме владени от духа

на своите майки! Женчовци сме, както

личи по игото, което мъкнем!

 

КАСКА

Наистина, говори се, че утре

Сенатът щял да увенчае Цезар

със царска власт. Той щял да има право

навред, освен в Италия, да кичи

с корона челото си!

 

КАСИЙ

                Аз тогава

ще имам правото да разкрася

с кинжал гръдта си! Касий ще разбие

веригите на Касий! Богове,

с туй правите вий слабия всесилен,

с туй вие побеждавате тирани!

Не могат спря ни каменни стени,

ни медни кули, ни халки железни,

ни душни клетки силния по дух.

Тоз, който морен е от всички тези

окови земни, може всеки миг

да си даде оставка от живота.

Щом аз го знам, то нека знаят всички,

че свойта част от робство съм способен

да хвърля, щом поискам!

 

КАСКА

                        И аз също!

Да, всеки роб в ръката си държи

възможността да се спаси от робство!

 

КАСИЙ

Защо тогава Цезар да ни язди?

Слабак такъв не щеше да е вълк,

ако не бяха римляните стадо;

не щеше да е лъв, ако не бяхме

пред него ний сърнички треперливи!

По-бързо се запалва буен огън

със леки сламки. Що за слама Рим е,

да, що за плява, що за жалък измет,

щом служи да огрява нещо толкоз

нищожно като Цезар?… Но, о, мъка,

къде ме тласна: Може би говоря

на доброволен раб? Тогава, знам си,

за тези думи ще ми искат сметка.

Но мечът ми ме прави безразличен

към всякакви беди!

 

КАСКА

                Ти тези думи

говориш ги пред Каска, а пък той

не е лукав доносчик! Дай ръка!

Ти хората сплоти срещу тирана

и аз надире няма да остана

от най-усърдния!

 

КАСИЙ

                Скрепено, значи!

Знай, Каска, че аз вече убедил съм

известен брой измежду най-добрите

и благородни граждани на Рим

да предприемат с мен едно опасно,

но благородно дело. Те сега

ме чакат под Помпеевия портик,

защото в нощ ужасна като тази

са пусти улиците и видът

на небесата горе е съзвучен

с това, което готвим се да сторим —

тъй кървав е, и огнен, и зловещ!

 

КАСКА

Закрий се! Някой иде с бързи крачки!

 

КАСИЙ

Това е Цина. Зная му вървежа.

От нашите е… Де си хукнал, Цина?

 

ЦИНА

Да търся тебе! Кой е този? Цимбер?

 

КАСИЙ

Не, туй е Каска. Той се приобщи

към делото ни. Чакат ли ме там?

 

ЦИНА

А, радвам се!… Каква ужасна нощ!

От нашите двамина са видели

престранни знаци!

 

КАСИЙ

                Чакат ли ме, питам!

 

ЦИНА

Да, чакат те. О, Касий, да би могъл

да привлечеш и доблестния Брут!…

 

КАСИЙ

Бъди спокоен, мой любезни Цина!

Вземи тоз лист и скришом постави го

във Брутовото преторско кресло

та пръв да го открие той; а този

в дома му през прозореца хвърли;

а този тука прикрепи със восък

към мраморната статуя на Брут,

великия му прадядо. Щом свършиш,

върни се под Помпеевия портик,

където ще те чакаме. Требоний

и Деций Брут дали са вече там?

 

ЦИНА

Да, липсва само Цимбер, а и той

отиде да те търси в твоя дом.

Аз тръгвам, за да свърша със листата.

 

КАСИЙ

И после — под Помпеевия портик!

Ти, Каска, тръгвай с мене да отидем,

преди да съмне, в къщата на Брут —

превзели сме три четвърти от него,

след тази среща вече ще е наш!

 

КАСКА

О, той стои високо във сърцата

на всички в Рим, и туй, което в нас

ще е простъпка, с помощта на Брут

като с алхимия ще се превърне

във нещо добродетелно и ценно!

 

КАСИЙ

Цената му и ползата от него

ти правилно изтъкна. Тръгвай с мен!

Среднощ е вече, а до утре трябва

да го събудим и доубедим!