Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Julius Caesar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

В палатката на Брут.

 

КАСИЙ

Нима не навреди на мойта чест

това, че ти осъди Луций Пела

за подкуп от сардийците, когато

аз писмено застъпих се за него,

понеже знам човека?

 

БРУТ

                Ти самичък

вредиш на свойта чест, като се месиш

в подобни случаи.

 

КАСИЙ

                В подобни дни

не се наказва всяка дребна грешка!

 

БРУТ

Тогаз направо ще ти кажа: Касий,

за тебе се говори, че си имал

лепливи пръсти и че си продавал

държавни постове на недостойни!

 

КАСИЙ

Лепливи пръсти? Знаеш, че си Брут,

затуй го казваш! Инак тази дума

ти би била последна!

 

БРУТ

                Ти придаваш

със името си чест на таз поквара

и правосъдието се страхува

да я накаже!

 

КАСИЙ

                Как? Да я накаже?

 

БРУТ

Помни за Март, за Мартенските Иди!

Нима не се проля кръвта на Юлий

във името на справедливостта?

Или тогава някой негодяй

ударил го е не за справедливост?

Възможно ли е между нас, които

свалихме най-великия затуй, че

бе само покровителствал крадците,

един-единствен с подкуп да изцапа

ръцете си, да продаде простора

на завоюваните чест и волност

за шепа смет? По-скоро бих приел

да бъда куче, лаещо луната,

отколкото такъв!

 

КАСИЙ

                Не лай по мен!

Аз няма да търпя да ми се бъркаш!

Забравяш се, мой драги Бруте! Аз съм

по-стар войник от теб и по-разбиращ

от управление!

 

БРУТ

                Смали! Не си!

 

КАСИЙ

Съм! Съм!

 

БРУТ

        Не си, ти казвам!

 

КАСИЙ

                Слушай, млъквай,

че вече много трудно се владея!

Пази живота си! Не ме дразни!

 

БРУТ

Нищожество!

 

КАСИЙ

        Какво, какво?

 

БРУТ

                Чуй, Касий:

какво очакваш? Аз да се огъвам

пред твоя гняв; да тръпна в страх, защото

един безумец ми се бил изблещил?

 

КАСИЙ

О, богове! И да търпя туй всичко?

 

БРУТ

„Туй всичко?“ Повече! Бесней, дордето

си пукнеш горделивото сърце!

Върви да плашиш своите слуги

и карай робите си да треперят!

Кой, аз да ти угаждам, аз да слушам,

аз твойте кипвания да търпя?

Кълна се в боговете, ще си гълташ

самичък жлъчката, пък ако ще

да изгърмиш от нея! Тъй да знаеш:

от днес нататък ти на мен ще служиш

за смях и забавление, когато

те хване пристъпът!

 

КАСИЙ

                Дотам ли стигна!

 

БРУТ

Ти каза, че си по-добър войник.

Да видим! Докажи го! Ще се радвам,

ако хвалбите ти се потвърдят.

Бих бил щастлив да понауча нещо

от по-добрия!

 

КАСИЙ

                Ето пак! Аз казах

„по-стар войник“, не „по-добър войник“!

Нима съм казал „по-добър“? Кажи де!

 

БРУТ

И да си казал, пет пари не давам!

 

КАСИЙ

Сам Цезар, жив да бе, не би посмял

да ме обиди тъй!

 

БРУТ

                Де, де! И ти

не би посмял така да му говориш!

 

КАСИЙ

Не бих?

 

БРУТ

        Не би!

 

КАСИЙ

                Да му говоря тъй?

 

БРУТ

За нищо на света!

 

КАСИЙ

                Послушай, Бруте,

осланяй се на дружбата ми с мярка,

да не извърша нещо, за което

ще се разкайвам!

 

БРУТ

                Вече си извършил

не малко за разкайване, о, Касий!

В заплахите ти няма страх за мен,

защото аз съм обкован във честност,

и те като ветреца безобиден

прелитат край слуха ми. Неотдавна

поисках ти парична сума в заем

и ти отказа да ми я дадеш,

пък аз пари не мога да изтръгвам

със долни средства. Бих се съгласил

монети от кръвта си да изливам

и да сека сърцето си на драхми,

но не и да измъквам с хитрини

стотинките от слинестите длани

на селяните. Златото ти исках,

за да платя на свойте легиони,

а ти отказа да ми го дадеш.

Така на мен да отговори Касий?

Брут би ли отговорил тъй на теб?

Когато той, Марк Брут, тъй алчен стане,

че да откаже на един приятел

купчинка звънка смет, о, богове,

сторете го на късчета със свойте

светкавици!

 

КАСИЙ

                Пари не съм отказвал!

 

БРУТ

Отказа ми!

 

КАСИЙ

        Не съм! Глупак предал е

неточно моя отговор. О, Бруте,

приятелите трябва да понасят

недъзите си, а пък ти дори

раздуваш мойте!

 

БРУТ

                Само щом ги струпваш

върху гърба ми!

 

КАСИЙ

                Ти не ме обичаш!

 

БРУТ

Аз не обичам твойте грешки, Касий!

 

КАСИЙ

Приятелско око не би успяло

да ги съзре!

 

БРУТ

        Ласкателско око

не би ги забелязало, дори

да са като Олимп!

 

КАСИЙ

Насам, Октавий! Марк Антоний, идвай!

Мъстта си лейте само върху Касий,

защото той е морен от света,

презрян от брат, обиден от приятел,

нахокан като раб! Какъвто има

във него недостатък, е бил търсен,

записван в книжка, помнен наизуст,

за да му бъде хвърлен във лицето!

О, мога цял да се изплача в сълзи!

На, дръж кинжала ми! Гръдта ми, ей я,

пред теб, с едно сърце по-ценно в нея

от златните находища на Плутос[16]!

Вземи го, ако римлянин си! Хайде!

Аз, който съм ти бил отказал злато,

сърцето си ти давам! Удари ме

тъй, както някога удари Цезар,

защото — зная, зная — той, когато

най-мразил си го, бил ти е по-скъп

от Касий и в най-нежния ти час!

 

БРУТ

Скрий ножа си и се гневи свободно!

Обидите от тебе ще понасям

като невинен плод на ярък нрав.

О, Касий, ти си впрегнат с агнец, в който

гневът е траен, колкото и пламът

във кремъка при удар, хвърлящ искра,

и миг след туй отново охладял!

 

КАСИЙ

Нима дотам съм стигнал, да ти служа

за смях и забавление, когато

гореща кръв и скръб ме увлекат?

 

БРУТ

И аз във увлечение го казах!

 

КАСИЙ

Признаваш го? О, дай ми таз ръка!

 

БРУТ

С това сърце!

 

КАСИЙ

        О, Бруте!

 

БРУТ

                Какво пак?

 

КАСИЙ

Как тъй не ти достига обичта

да ме търпиш, когато нравът, който

съм наследил от майка си, ме кара

да се гневя?

 

БРУТ

        Ще ми достига, Касий.

От днес нататък, повишиш ли глас,

ще казвам: „Майка му се горещи“

и всичко ще е в ред.

 

Влиза един Поет, следван от Луцилий, Титиний и Луций.

 

ПОЕТЪТ

Пуснете ме да вляза! Те се карат!

Не бива да остават насаме!

 

ЛУЦИЛИЙ

Не може! Забранено!

 

ПОЕТЪТ

И мъртъв, пак ще вляза!

 

КАСИЙ

Каква е тази врява?

 

ПОЕТЪТ

Военачалници, не ви е срам!

„Да бъде помежду ви мир завчас! —

тъй казва Нестор, дваж по-стар от вас!“[17]

 

КАСИЙ

Я виж — ха-ха, — циникът как римувал!

 

БРУТ

Вън, никаквец! Нахалник, вън оттук!

 

КАСИЙ

Не му придирвай! Той си е такъв.

 

БРУТ

Такъв да е, но не в такова време!

Що щат във армията стихоплюйци!

Пръждосвай се, глупако!

 

КАСИЙ

                Тръгвай, тръгвай!

 

Поетът излиза.

 

БРУТ

Луцилий и Титиний, наредете

началниците да разквартируват

войските си за тази нощ!

 

КАСИЙ

                        А после

с Месала заедно елате тук!

 

Луцилий и Титиний излизат.

 

БРУТ

Кърчаг със вино, Луций!

 

КАСИЙ

                Не те знаех,

че можеш да избухваш като мен.

 

БРУТ

О, Касий, много мъки ме гнетят!

 

КАСИЙ

Но твойта философия те учи

да бъдеш над случайните беди!

 

БРУТ

По-твърдо от когото да било

скръбта аз нося: Порция умря!

 

КАСИЙ

Какво говориш? Порция!

 

БРУТ

                        Да, тя!

 

КАСИЙ

О, как убягнах на смъртта, когато

се спречках с теб? Каква непоносима,

ужасна загуба!… И от какво?

 

БРУТ

Загубила ума си от тревога

по мен, отсъстващия, и от мъка,

че младият Октавий и Антоний

все повече укрепват — да, защото

и тази вест дойде с вестта за нея —

и глътнала в минута без надзор

пламтяща жар!

 

КАСИЙ

                И от това умряла?

 

БРУТ

Да, от това!

 

КАСИЙ

        Безсмъртни богове!

 

Влиза Луций с вино и свещи.

 

БРУТ

Да не говорим! Чашата, момче!…

Удавям в нея всички разпри, Касий!

 

Пие.

 

КАСИЙ

Сърцето ми е жадно след такава

наздравица, искряща благородство!

Препълвай, Луций! Чашите са малки,

когато е за дружбата ми с Брут!

 

Пие.

Луций излиза.

Влизат Титиний и Месала.

 

БРУТ

Титиний, влез! Добре дошъл, Месала!

Да седнем край свещта и да обсъдим

внимателно какво ни предстои!

 

КАСИЙ

Как? Порция?…

 

БРУТ

        Не, моля ти се, стига!…

Месала, съобщиха ми с писмо,

че младият Октавий и Антоний

повели са към нас големи сили

и смятат да ни срещнат при Филипи[18].

 

МЕСАЛА

И моето писмо е в този смисъл.

 

БРУТ

Да казва още нещо?

 

МЕСАЛА

                Да, това,

че с обявяване извън закона

Октавий, Марк Антоний и Лепид

са умъртвили около стотина

сенатори.

 

БРУТ

        А в моето се казва:

седемдесет. Сред тях и Цицерон.

 

КАСИЙ

И Цицерон?

 

МЕСАЛА

        Да, Цицерон. И той!

Бил включен в списъка със всички други.

Получи ли[19] писмо от къщи, Бруте?

 

БРУТ

Не съм, Месала.

 

МЕСАЛА

А друг да ти е писал за жена ти?

 

БРУТ

Не, никой друг. Месала.

 

МЕСАЛА

                Че как може!

 

БРУТ

Кое как може? Да не би да има

за нея нещо в твоите писма?

 

МЕСАЛА

Не, нищо, Бруте.

 

БРУТ

Направо, като римлянин, кажи ми!

 

МЕСАЛА

Тогава като римлянин ме чуй:

жена ти е загинала, при туй

по страшен начин!

 

БРУТ

                Порция, прощавай!

Човек е смъртен, драги. В мисълта,

че щеше да умре все някой ден,

намирам сила днес да го изтрая.

 

МЕСАЛА

Тъй длъжни са великите мъже

да носят своите велики мъки!

 

КАСИЙ

И аз на думи съм за твърдостта,

но тъй не бих понесъл толкоз скръб!

 

БРУТ

Е, живите на работа! Кажете,

да тръгнем ли веднага към Филипи?

 

КАСИЙ

Аз мисля — не.

 

БРУТ

                Защо?

 

КАСИЙ

                        Затуй, защото

е по-добре за нас, ако врагът

не знае де сме. В търсенето той

ще хвърли средства и загуби сили,

а ний, стоейки тук, ще си отдъхнем,

за да го срещнем бодри и подвижни.

 

БРУТ

Добрият довод трябва да отстъпи

пред по-добрия: местният народ,

живеещ между Сардис и Филипи,

ни мрази зарад данъка, със който

обложихме го. Мине ли през него,

врагът ще се попълни с нови сили,

набрани там, и в битката ще бъде

могъщ и с бодър дух — една възможност,

която ние ще му пресечем,

ако го срещнем още при Филипи,

преди да встъпи в техните земи.

 

КАСИЙ

Но, братко…

 

БРУТ

        Извинявай!… Освен туй

вземи предвид, че вече сме извлекли

възможното от своите съюзи,

съставът на войската е попълнен,

духът ни — зрял. Оттук ний можем само

да спадаме, а нашият противник,

напротив, се засилва всеки ден.

Във плаването на живота има

момент на прилив, който — щом го хванем —

понася ни към слава, а — пропуснат —

оставя ни за цял живот със кил,

заседнал в плитчини и злополуки.

В такова пълноводие сме днес.

Да вдигнем котва, за да не загубим

товара си!

 

КАСИЙ

        По твоему да бъде!

Решено — ще ги срещнем при Филипи!

 

БРУТ

Дорде беседвахме, нощта напредна.

На естеството да се покорим

и да залъжем своята природа

със кратък сън. Да има нещо друго?

 

КАСИЙ

Не, нищо. Лека нощ. Пред изгрев-слънце

ще сме поели.

 

Влиза Луций.

 

БРУТ

        Робата ми, Луций!

Месала, сбогом! Лека нощ, Титиний!

Достойни, скъпи Касий, лека нощ

и благотворен отдих!

 

КАСИЙ

                Скъпи братко,

невесело започна тази нощ.

Дано не се разлъчват нивга вече

душите ни, мой Бруте!

 

Влиза Луций, носещ робата.

 

БРУТ

                В ред е всичко.

 

КАСИЙ

Тогава лека нощ, водачо наш!

 

БРУТ

На тебе също лека, братко мой!

 

ТИТИНИЙ и МЕСАЛА

До утре сутрин, Бруте! Лека нощ!

 

БРУТ

Довиждане на всички ви!

Излизат всички освен Брут и Луций.

                Момченце,

дай робата ми! Цитрата ти де е?

 

ЛУЦИЙ

В палатката, ей тук.

 

БРУТ

                Защо си сънен?

Не те упреквам. Знам, не си доспиваш.

Извикай Клавдий и Варон! Бих искал

да спят в палатката.

 

ЛУЦИЙ

                Вароне! Клавдий!

 

Влизат Варон и Клавдий.

 

ВАРОН

На ваши заповеди, господарю!

 

БРУТ

Легнете на възглавките и спете!

След малко може би ще ви изпратя

до брат ми Касий.

 

ВАРОН

                Ако разрешите,

додето ни извикате, ще бдим.

 

БРУТ

Не, не, приятели! Легнете! Хайде!

След малко може да ми хрумне друго.

Варон и Клавдий лягат.

Я, гледай, Луций! Книгата, която

днес толкоз търсих! Мушнал съм я в джоба

на робата си.

 

ЛУЦИЙ

                Аз нали ви казах —

на мен не сте я давал.

 

БРУТ

                Извинявай,

разсеян съм тез дни. Дали могъл би

да удържиш клепачи натежали

и да докоснеш струните за мен?

 

ЛУЦИЙ

Ако е вам угодно, господарю.

 

БРУТ

Угодно ми е. Много те измъчвам,

а ти ме слушаш.

 

ЛУЦИЙ

        Длъжност, господарю.

 

БРУТ

Но моя длъжност е да те щадя,

а крехката ти възраст иска сън.

 

ЛУЦИЙ

Аз спах до преди малко, господарю.

 

БРУТ

Не си сгрешил и пак ще спиш след малко.

Аз няма да те бавя. И ще бъда

добър към теб ако остана жив.

Музика и песен.

Какъв приспивен звук! О, сън без жалост,

нима докосваш със оловен жезъл[20]

и вкарваш във затвора си детето,

което свири музика за теб?…

Хитрецо малък, лека нощ! Почивай!

Не искам да те будя, но така

ще счупиш цитрата си, ако клюмнеш.

Дай, дай я тука! Лека нощ, добричко!…

Навярно съм прегънал листа, дето

бях стигнал снощи. Ей го. Да, това е.

Влиза духът на Цезар.

Как зле гори свещта!… Ха!… Кой е туй?

Болнавото ми зрение навярно

е породило този страшен призрак!…

Към мене иде!… Стой!… Какво си ти —

бог, ангел, дявол, — та кръвта ми смръзваш

и караш космите ми да настръхват?

Кажи ми, кой си?

 

ДУХЪТ

                Лошият ти гений!

 

БРУТ

Защо дошъл си тук?

 

ДУХЪТ

                За да ти кажа,

че скоро ще се видим при Филипи.

 

БРУТ

Добре, до скоро виждане тогава!

 

ДУХЪТ

И при Филипи!

 

БРУТ

        Щом си рекъл — там!

Духът излиза.

Когато се съвзех, изчезна в миг!

Зъл дух, бих искал да говорим още…

Вароне! Луций! Ставайте! Хей, Клавдий!

 

ЛУЦИЙ

… От струните е само, господарю!

Фалшиви са.

 

БРУТ

                За музиката мисли.

Хей, Луций, събуди се!

 

ЛУЦИЙ

                Господарю?

 

БРУТ

Сънуваше ли, та така извика?

 

ЛУЦИЙ

Не помня да съм викал, господарю.

 

БРУТ

И още как извика! Е, кажи,

видя ли нещо?

 

ЛУЦИЙ

        Нищо, господарю.

 

БРУТ

Тогава спи!… Хей, Клавдий, събуди се!…

Ти, ставай!

 

ВАРОН

        Господарю?

 

КЛАВДИЙ

                Господарю?

 

БРУТ

Защо така крещяхте във съня си?

 

ДВАМАТА

Кой, ний ли?

 

БРУТ

        Вий! Видели ли сте нещо?

 

ВАРОН

Аз — нищо!

 

КЛАВДИЙ

        И аз нищо, господарю!

 

БРУТ

Вървете, поздравете брат ми Касий

и му кажете да поеме първи

със легионите си. Ний ще тръгнем

подире му.

 

ДВАМАТА

        Разбрано, господарю!

 

Излизат.

Бележки

[16] Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата.

[17] „… Да бъде помежду ви… по-стар от вас“ — приблизителен цитат от „Илиада“ (сцена на спора между Ахил и Агамемнон). Нестор е бил владетел на Пилос, най-стар и уважаван за мъдростта си сред гръцките царе, обсаждащи Троя.

[18] Филипи — град в древна Македония.

[19] „Получи ли… и т.н.“ — Този пасаж до „… но тъй не бих понесъл толкоз скръб“ включително се счита за „стоически“ вариант на предшестващия го диалог около съобщението за смъртта на Порция. Навярно единият от двата варианта е бил предпочетен от Шекспир, но случайно и двата са се оказали в текста.

[20] „… докосваш със оловен жезъл…“ — образ, взет от Шекспировото съвремие: с жезъла си стражите са докосвали гражданите при арестуването.