Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Julius Caesar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Второ действие

Първа сцена

Рим. В градината на Брут.

Влиза Брут.

 

БРУТ

Хей, Луций! Ставай!…

Не мога по звездите да позная

дали е близо утрото… Хей, сънльо!…

Да можех тъй и аз да се успивам!…

Хей, чуваш ли ме? Ставай, казах! Луций!

 

Влиза Луций.

 

ЛУЦИЙ

Желаете ли нещо, господарю?

 

БРУТ

Занес в библиотеката ми свещ

и ме викни!

 

ЛУЦИЙ

        Разбрано, господарю.

 

Излиза.

 

БРУТ

Да, трябва то да стане чрез смъртта му.

Аз лично нямам нищо против него

освен това, че той ламти за власт,

а нрава му как тя ще промени —

това е то въпросът. В слънчев ден

излиза пепелянката — тогава

пътуващият трябва да внимава!

Да го направим цар? Как не! И с туй

да го снабдим с отровен зъб за утре!

Злоупотребата с властта настъпва,

когато разделят се власт от съвест,

пък аз не помня страстите на Цезар

да са надвивали ума у него.

Но знае се, че скромността е стълба

за честолюбието, към която

с лице е то, додето се катери,

но на която само щом достигне

последното стъпало, гръб обръща,

със поглед в облаците. Кой ми казва,

че с Цезар няма да се случи туй?

Да действаме, за да не му се случи!

И тъй като, какъвто е, не дава

мотив за иск, ний трябва да поставим

въпроса тъй: че утре, щом порасне,

ще го даде; и да постъпим, както

постъпваме със змийския зародиш,

отровен в бъдеще — да го убием,

додето е в яйцето си!

 

Влиза отново Луций.

 

ЛУЦИЙ

Свещта в библиотеката гори,

но като търсих кремъка, намерих

наблизо до прозореца тоз лист,

скрепен със восък. Зная, господарю,

че той не беше там, като си лягах.

 

Дава на Брут писмо.

 

БРУТ

Върви да спиш! До светло има време…

Не са ли утре Мартенските Иди?

 

ЛУЦИЙ

Не зная, господарю.

 

БРУТ

Иди и провери във календара!

 

ЛУЦИЙ

Веднага, господарю!

 

Излиза.

 

БРУТ

Небесните излъхвания светят

тъй ярко, че не ми е нужна свещ.

Отваря писмото и чете.

„Спиш, Бруте! Събуди се! Виж се, Бруте!

Нима ще трябва Рим…“ и тъй нататък…

„Заговори! Противодействай! Удряй!

Спиш, Бруте! Събуди се!“

Приканвания като туй не пръв път

подхвърлят ми… „Нима ще трябва Рим…“

Отгатвам по-нататък: „… да трепери

от страх пред едного?“ Кой? Рим? От който

дедите ми прогониха Тарквиний,

когато пожела да стане цар?

„Заговори! Противодействай! Удряй!“

И чакам да ме молят за това?

Ако изправянето е възможно,

обет ти давам, Рим, че ще получиш

от Брут каквото искаш в пълна мяра!

 

Влиза отново Луций.

 

ЛУЦИЙ

Петнадесети март сме, господарю.

 

БРУТ

Добре е… Някой чука! Бягай, виж!

Луций излиза отново.

Не съм склопил очи, откакто Касий

за пръв път ме наостри срещу Цезар!

До изпълнението на един

ужасен ход от първия му подтик

е всичко само някакъв кошмар!

Добрият разум е тогаз в съвет

със страстите, но мир не се постига

и в малката държава на човека

бушува бунт!

 

Влиза отново Луций.

 

ЛУЦИЙ

        Отвън е зет ви Касий[6].

 

БРУТ

Самичък ли е?

 

ЛУЦИЙ

        Не, със още други.

 

БРУТ

Кои са те?

 

ЛУЦИЙ

        Не зная, господарю.

Нахлупили са шапки над очи

и сгушили лица зад наметала.

Не ги познах.

 

БРУТ

        Пусни ги, нека влязат!

Луций излиза отново.

Това са те. О, заговор, нима

срамуваш се да се покажеш нощем,

когато злото броди в безопасност?

Тогаз къде ли денем ще намериш

тъй тъмна пещера, че да укрие

от хората ужасния ти лик?

Не я търси, о, заговор! Прикрий се

в усмивки и любезности, защото,

излезеш ли със неподправен образ,

и в мрачната чернилка на Ереба[7]

ще те узнаят и предотвратят!

 

Влизат Касий, Каска, Деций Брут, Цина, Метел Цимбер и Требоний.

 

КАСИЙ

Добрутро, Бруте! Може би ти пречим?

Нахлухме малко грубо в твоя отдих.

 

БРУТ

От час на крак съм. Цяла нощ не мигнах.

Познавам ли, които са със тебе?

 

КАСИЙ

Да, всички до един. И всички те

почитат те и всеки би желал

да се цениш тъй, както те цени

цял знатен Рим. Тоз тука е Требоний.

 

БРУТ

Добре дошъл е!

 

КАСИЙ

        Този — Деций Брут.

 

БРУТ

Добре дошъл и той!

 

КАСИЙ

                А тези тука

са Каска, Цина и Метел.

 

БРУТ

                На всички —

добре дошли! Какви безсънни грижи

не пускат във очите ви нощта?

 

КАСИЙ

Бих искал да ти кажа две-три думи.

 

Двамата шепнат помежду си.

 

ДЕЦИЙ

Натам е изток. Май че съмва.

 

КАСКА

                        Не.

 

ЦИНА

Не „не“, а „да“! Тез дрезгави бразди,

които шарят облаците там, са

вестители на идещия ден.

 

КАСКА

Сега ще ви докажа, че грешите!

Изгрява слънцето там, по на юг,

където соча с меча си, защото

сме в още младото годишно време.

След месец-два зората ще се пука

по-северно. А истинският изток

е там към Капитолия, там точно!

 

БРУТ

Един след друг ръцете си ми дайте!

 

КАСИЙ

И да скрепим решението с клетва!

 

БРУТ

Не, клетва не! Ако лицата хорски,

душевното страдание, развратът

със дадената власт, ако тез всички

подбуди слаби са — да се откажем

и се завърнем в топлите легла!

А тиранията с око на ястреб

да си кръжи, дорде изгнием всички

от клюна й, един след друг, по жребий!

Но ако тез подбуди крият огън,

достатъчен — а знам, че е така —

за да разпали сетните страхливци

и закали жените с дух на дързост,

тогаз, о, сънародници, кажете

каква ни е потребна друга шпора

освен потъпканите ни права;

и друга полица освен това,

че сме чада на Рим, които знаят

какво е тайна и дадат ли дума,

не шикалкавят; или друга клетва

освен онази между чест и чест,

които са си казали за нещо:

„Ще го извършим или ще умрем“?

Да се кълнат жреци, лъжци, пъзливци,

безсилни старци, кекавци, които

приемат кротко гаврата със тях —

но не и ний! Недейте оскърбява

звука на благородното ни дело

и баграта на храбрия ни дух

със мисълта, че нужно е чрез клетви

да ги доказваме, като се знае,

че всяка капка кръв във римска жила

отделно писва: „Аз съм незаконна!“,

когато притежателят й стъпче

макар и най-нищожната частица

от словото си, хвърлено веднъж!

 

КАСИЙ

Какво ще кажете за Цицерон?

Дали да го подпитаме? Аз смятам,

че той ще вземе нашата страна.

 

КАСКА

Добре е да го включим!

 

ЦИНА

                Непременно!

 

МЕТЕЛ

Да, неговите сребърни коси

ще ни спечелят име пред народа

и купят гласове във наша полза.

Ще си рекат, че неговият разум

е направлявал нашите ръце,

и жарът ни младежки ще се скрие

под пепелта на мъдрата му тежест.

 

БРУТ

И дума да не става. Цицерон

не встъпва в дело, почнато от други.

 

КАСИЙ

Тогаз без него!

 

КАСКА

        Вярно, не подхожда.

 

ДЕЦИЙ

А само Цезар ли ще е засегнат?

 

КАСИЙ

Добре се сети, Деций. Според мене

не бива Марк Антоний, мил на Цезар,

да надживее своя покровител;

за нас той утре ще е хитър враг

и, знаете, с възможности такива,

че непременно ще ни създаде

не малко грижи. Туй за да не стане,

Антоний трябва да загине с Цезар!

 

БРУТ

Ще има твърде кървав вид, Кай Касий,

постъпката ни, ако след главата

нарежем крайниците; ще изглежда,

че е била смъртта му плод на злоба,

прераснала във ярост. Марк Антоний

е крак, ръка на Цезар. Нека бъдем

жреци, а не касапи! Ние, Касий,

въставаме против духа на Цезар,

а пък във духовете няма кръв.

Защо не можем да унищожим

духа на Цезар, без да разтерзаем

самия него! Но, уви, щом трябва

кръвта му да се лее, нека, братя,

го сторим храбро, но без ярост, както

поднася се храна на богове,

не както мърша хвърля се на псета!

Сърцата ни да бъдат господари,

които пращат своите слуги

насилие да свършат, а след туй

ги смъмрят строго. Тъй ще стане ясно,

че не омраза, а необходимост

ни е подтиквала, и пред народа

ще бъдем не убийци, а хирурзи,

лекуващи със пускане на кръв!…

За Марк Антоний не берете грижа —

той повече не може да направи,

отколкото десницата на Цезар,

когато Цезар бъде без глава!

 

КАСИЙ

Страхувам се от него. Толкоз здраво

е свързан той със Цезар, че аз мисля…

 

БРУТ

Мой драги Касий, не мисли за него!

Щом толкоз го обича, той най-много

да залинее и умре след Цезар!

Но за Антоний и това е вече

премного, вярвай ми, какъвто е

любител на игрите и разгула!

 

ТРЕБОНИЙ

Не е опасен. Нека да живее!

От скръб не ще умре и ще си спомня

със смях за всичко…

 

Бие часовник.

 

БРУТ

                Бройте!

 

КАСИЙ

                        Три часът!

 

ТРЕБОНИЙ

Да се разделяме!

 

КАСИЙ

                Все пак не знаем

дали таз сутрин Цезар ще излезе

от къщи си; защото напоследък

той, който винаги се е надсмивал

на сънища, пророци и поличби,

е станал суеверен, тъй че може

при толкоз непонятни чудеса

и тази нощ, препълнена със ужас,

да чуе туй, което му предричат

авгурите[8], и да не се яви

във Капитолия.

 

ДЕЦИЙ

                Не е опасно!

Дори ако решил е да не идва,

аз зная как да го разубедя,

защото той обича да му казват,

че еднорогът се лови със дънер[9],

глиганът — с огледало, слонът — с яма,

лъвът — със мрежа, а човекът — с гъдел,

ала когато казвам му, че мрази

ласкателите, той се съгласява,

дълбоко поласкан. На мен го дайте!

Аз мога върху него да влияя

и той ще дойде, дето ни е нужен!

 

КАСИЙ

Не, всички ще отидем да го вземем!

 

БРУТ

Последно беше в осем, нали тъй?

 

КАСИЙ

Във осем. И недейте закъснява!

 

МЕТЕЛ

Не се досетихме за Кай Лигарий.

Той мрази Цезар, който го упрекна

за речите му в полза на Помпей.

 

БРУТ

Върви у тях, Метел! Лигарий има

причини да ми бъде благодарен.

Прати ми го и аз ще му въздействам.

 

КАСИЙ

Зазаря се. Оставяме те, Бруте.

Приятели, безшумно да се пръснем

и всеки, казаното тук запомнил,

да се покаже верен син на Рим!

 

БРУТ

И гледайте усмихнато и ведро.

Лицата ви не бива да издават

кроежа ни. Като добри актьори

да издържим до края свойте роли

с устойчив дух и строго постоянство.

На всички ви желая добро утро!

Излизат всички освен него.

Момче! Хей, Луций!… Как дълбоко спи!

Не, няма да го будя. Пий, момченце,

нектара гъст на детския си сън!

Не знаеш ти среднощните рисунки,

които трескавите грижи смучат

от възрастния мозък — затова

тъй крепко спиш!

 

Влиза Порция.

 

ПОРЦИЯ

                О, Бруте! Мъжо мой!

 

БРУТ

О, Порция, защо тъй рано ставаш?

Не е добре за крехкото ти здраве

така да го излагаш на хлада!

 

ПОРЦИЯ

За твойто здраве също! Твърде грубо

измъкна се от ложето ми, Бруте,

а снощи пък от масата внезапно

се вдигна и наоколо закрачи,

намръщен и със скръстени ръце;

а щом попитах те какво гнети те,

ти стрелна ме със нелюбезен поглед;

когато настоях, потърка чело

и вече раздразнено тропна с крак;

отново те запитах и отново

ти само ядно махна ми с ръка

да те оставя; сторих го от страх

да не засиля твойта угнетеност,

и без това немалка, и с надежда,

че тя е настроение летливо,

от тез, които има всеки мъж;

но тя така ти пречи да ядеш,

да спиш, да разговаряш, че ако

лика ти изменила беше, както

обноските ти, аз не бих познала

в теб своя Брут. Кажи, какво те мъчи?

 

БРУТ

Не съм добре със здравето. Това е.

 

ПОРЦИЯ

Разумният ми Брут, ако не беше

добре със здравето, би сторил нещо

да се сдобри със него.

 

БРУТ

                Туй и правя.

Добра ми Порция, върви да спиш!

 

ПОРЦИЯ

Как? Брут е болен, а излиза вън,

разгърден да попива злите пари

на тази влажна утрин? Брут е болен,

а пък, напуснал здравото легло,

излага се на нощните зарази

и предизвиква въздуха мъглив,

от слънце непречистен, да помага

на неговата болест? Не, мой Бруте!

Ти имаш болест във ума, която

по силата на свойто място аз,

жена ти, имам право да узная.

На колене заклинам те във мойта

възпявана навремето си хубост,

в любовните ти клетви и във оня

велик обет, споил ни в обща плът,

разкрий на мен, на свойта половина,

на второто си аз, защо си мрачен

и със кого се среща тази нощ!

Защото зърнах тука неколцина,

които криеха лица дори от

самата тъмнина!

 

БРУТ

                Вдигни се, мила!

Не искам да те виждам на колене!

 

ПОРЦИЯ

Да бе по-мил към мен, не би ме виждал!

Кажи ми, Бруте мой, дали се казва

във брачния ни договор, че аз

не трябва да узнавам твойте тайни?

Нима съм част от теб, но само тъй,

доколкото на обед ще деля

трапезата ти, ще услаждам нощем

постелята ти и сегиз-тогиз

ще разговарям с теб? Нима живея

във жалките предградия на твойто

благоволение? Ако така е,

държанка ще е Порция, а не

жена на Брут!

 

БРУТ

Ти, Порция, си мойта

високоуважавана съпруга,

тъй близка, както алената струя

за моето потиснато сърце!

 

ПОРЦИЯ

Тогава щях да зная твойте тайни!

Жена съм аз — признавам, — но все пак

жена, която Брут нарече своя;

жена съм аз — признавам, — но все пак,

която дъщеря е на Катон[10]!

Допускаш ли, че бих могла да бъда

безсилна като другите жени

с такъв баща и при такъв съпруг?

Кажи ми свойте тайни и аз няма

да ги разкрия никому, повярвай!

Аз дадох доказателство за твърдост,

нанасяйки си доброволна рана

в бедрото тук; как мислиш? Че аз нея

изтраяла съм и не ще изтрая

да пазя тайните на своя мъж?

 

БРУТ

О, богове, сторете ме достоен

за тази моя доблестна жена!…

Чуй! Чукат! Порция, сега си влез!

Подир това сърцето ми ще влее

най-скритите си тайни в твойта гръд;

ще ти разкрия всичките си мисли

и разтълкувам всички писмена,

изрязани по тъжното ми чело!

По-бързо! Влизай си!

Порция излиза.

Влиза отново Луций, следван от Лигарий.

                Кой чука, Луций?

 

ЛУЦИЙ

Един човек, желаещ да ви види.

Изглежда болен.

 

БРУТ

                Туй е Кай Лигарий,

когото препоръча ни Метел…

Ти отстрани се!… Кай Лигарий, как си?

 

ЛИГАРИЙ

Приветства те един безсилен глас!

 

БРУТ

Във неуместно време си превързал

главата си. Не те желаех болен.

 

ЛИГАРИЙ

И здрав съм, ако Брут за мене има

опасен подвиг, който носи чест!

 

БРУТ

Такъв бих имал доблестен и страшен —

да беше здрав слухът ти да го чуе.

 

ЛИГАРИЙ

Заклевам се във всички богове,

които римляните свято тачат:

забравих болестта си! Цвят на Рим,

потомък славен на достоен корен,

със мощ на заклинател ти пробуди

духа, угаснал в мене! Изпрати ме —

с непобедимото ще се преборя

и — римска дума — ще го победя!

Какво ни предстои?

 

БРУТ

                Такова дело,

че в миг ще оздрави мнозина болни!

 

ЛИГАРИЙ

А няма ли и неколцина здрави,

които трябва в миг да заболеят?

 

БРУТ

И туй ни предстои. Ще ти го кажа

по пътя към дома на оногова,

когото то засяга най-отблизо.

 

ЛИГАРИЙ

Сърцето ми е здраво пак! Води ме!

Аз идвам с теб, готов да сторя нещо,

което сам не знам — на мен ми стига,

че ме предвожда Брут!

 

Гръмотевица.

 

БРУТ

                Тогава с мен!

 

Излизат.

Бележки

[6] „… зет ви Касий…“ — Касий е бил женен за Брутовата сестра Юния.

[7] Ереб (мит.) — според вярванията на древните гърци тъмна област между повърхността на земята и Хадес, през която трябвало да минават душите на мъртвите на път към подземното царство.

[8] Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците.

[9] „… еднорогът се лови със дънер…“ — Изглежда, че според средновековното вярване митичното животно еднорог се ловяло, като ловецът, скрит зад дънер на дърво, го разярявал дотам, че то забождало рога си в дънера и оставало пленено и беззащитно.

[10] Катон — Марк Порции Катон — римски държавник и оратор (95–46 г.пр.н.е.), образец на душевна твърдост. Той бил баща на Брутовата съпруга Порция. Самоубил се в Утика след смъртта на Помпей, чийто привърженик бил.