Уилям Шекспир
Юлий Цезар ^[0] (17)

Трета сцена

 

КАСИЙ

Титиний, виж мерзавците как бягат!

Сам станах враг на своята войска!

Тоз пъзльо-знаменосец беше хукнал,

но аз убих го и му взех това!

 

ТИТИНИЙ

О, Касий, Брут избърза със сигнала!

Надмощие усетил над Октавий,

той много се увлече и сега

войската му удари го на плячка,

а нас Антоний ни е стегнал в обръч!

 

ПИНДАР

О, господарю, бягайте! По-бързо!

Антоний е сред вашите палатки!

Отдалечете се! Не стойте тук!

 

КАСИЙ

И тъй сме доста надалеч от тях.

Я виж, Титиний, те ли са, които

горят ей там?

 

ТИТИНИЙ

        Да, те са! Точно те са!

 

КАСИЙ

Титиний, скъпи, ако си приятел,

скокни на коня си и не измъквай

от него шпори, докато не си

отишъл до онези там войници

и — върнал се — не си ми съобщил

дали са наши, или не. Лети!

 

ТИТИНИЙ

Ще се завърна тук, по-бърз от мисъл!

 

КАСИЙ

А ти, Пиндаре, се качи на хълма

и вместо мене — слабо виждам, знаеш —

следи Титиний и ми казвай всичко,

което забележиш в равнината!

На този ден съм вдишал пръв път въздух.

Оста на времето се завъртя

и гдето съм започнал, там завършвам.

Животът ми измина своя кръг…

Е? Казвай!

 

ПИНДАР (нейде отгоре)

        Господарю!

 

КАСИЙ

                Какво има?

 

ПИНДАР (нейде отгоре)

Титиний виждам, заобиколен

от конници, препускащи към него!

И той препуска! Стигнаха го! Ето!

Спешиха се! Той скочи на земята!

Пленен е!

        Чуйте ги! Крещят от радост!

 

КАСИЙ

Слез долу! Стига толкова си гледал!

О, аз, страхливец, който жив останах

да видя своя пръв приятел хванат

пред моите очи!

Ела насам! Във Партия^[23] плених те

и ти дарих живота срещу клетва,

каквото ти поискам, да го сториш.

Сега настъпи час да я изпълниш:

бъди свободен и със този меч,

пронизал вътрешностите на Цезар,

бръкни в гръдта ми! Не, не възразявай!

Стисни го и лице щом скрия, тъй,

забий го в мен!… О, Цезар, отмъстен си,

и то със меча, който те срази!

 

ПИНДАР

Свободен съм, но бих останал роб,

ако от мен зависеше! О, Касий,

Пиндар поема път към чужди край,

където Рим лицето му не знай.

 

МЕСАЛА

Наравно сме: войската на Октавий

бе пръсната от храбрия ни Брут,

тъй както легионите на Касий —

от Марк Антоний.

 

ТИТИНИЙ

                Касий ще се радва

да чуе тази твоя новина.

 

МЕСАЛА

Къде е той?

 

ТИТИНИЙ

        Оставих го отчаян

ей тук на хълма с роба му Пиндар.

 

МЕСАЛА

А кой е този, който там лежи?

 

ТИТИНИЙ

Не знам. Изглежда мъртъв!… О, сърце!

 

МЕСАЛА

Не е ли Касий туй?

 

ТИТИНИЙ

                Не е, Месала.

Туй беше Касий! Касий ни напусна!

О, слънчев диск на запад, като тебе

залезе в кърви и лъчът на Касий!

Потъна в мрака слънцето на Рим!

Денят ни свърши. Плъпвайте с нощта,

опасности и вредоносни пари!

Делата ни приключиха… Уби го

неверието в туй, че ще успея!

 

МЕСАЛА

Неверието в общия успех —

уви — уби го!… Грешко, грозна дъще

на меланхолията, ах, защо

преиначаваш гибелно нещата

за впечатлителните умове?

О, грешко, бързо зачната, ти нивга

до раждане щастливо не достигаш,

а умъртвяваш лоното, което

те е понесло!

 

ТИТИНИЙ

        Хей, Пиндаре! Где си?

 

МЕСАЛА

Титиний, потърси го, а пък аз

ще срещна Брут, за да му пробода

слуха с таз вест. „Да пробода“ — защото

стрелите ядни, копията остри

ще бъдат по-добре дошли за него

от новината ми!

 

ТИТИНИЙ

                Върви, Месала,

пък аз ще търся роба му в туй време.

Защо ме прати, благородни Касий?

Нима не срещнах твоите събратя?

Не ме ли увенчаха те с тез лаври,

за да ги дам след туй на тебе, Касий?

Не чу ли как ликуваха? Уви,

ти всичко изтълкувал си превратно!

Но чакай, приеми от мен венеца

на славата! Сам Брут ми нареди

да ти го дам и аз ще му изпълня

заповедта. Ела по-бързо, Бруте,

и виж добре ли съм почел Кай Касий!

Не се гневете, богове! Мой дълг е.

О, меч на Касий, римски ако си,

сърцето на Титиний потърси!

 

БРУТ

Къде е тялото му? Покажи го!

 

МЕСАЛА

Там, ето го! Титиний го оплаква.

 

БРУТ

Но той е легнал възнак!

 

КАТОН

                Той е мъртъв!

 

БРУТ

О, Юлий Цезар, ти могъщ си още!

Духът ти още броди помежду ни

и мечовете ни обръща силом

към нас самите!

 

КАТОН

                Храбрият Титиний!

Виж само как е увенчал мъртвеца!

 

БРУТ

Дали двамина римляни ще има

на този свят, подобни на тез двама?

О, Касий, сетни римлянино, сбогом!

Не е възможно Рим да породи

на тебе равен! Братя, днес не мога

да му платя дълга си от сълзи…

Но ще намеря време, непременно

ще го намеря, Касий!… Наредете

да се изпрати тялото на Тасос,

защото погребението тук

би всяло смут сред нас. Катон, Луцилий,

елате да отидем на полето!

Вий, Флавий, Лабеон, войските стройте!

Часът е три. Преди да падне мрак,

във втори бой ще теглим жребий пак!