Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Julius Caesar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Рим. Сред форума.

Влизат Брут, Касий и тълпа граждани.

 

ГРАЖДАНИТЕ

Отчет за всичко! Искаме отчет!

 

БРУТ

Тогаз, приятели, елате с мен

и чуйте ме!… Ти, Касий, отиди

в онази улица със част от тях!…

Които искат да изслушат мен

остават тука, а които — Касий,

да тръгнат с него! Ясно и открито

ще кажем всекиму защо бе нужна

смъртта на Цезар.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Аз ще слушам Брут!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Пък аз ще ида с Касий и след туй

ще съпоставим техните причини.

 

Касий излиза, следван от неколцина граждани.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Мълчете! Тихо! Доблестният Брут

възлиза на трибуната!

 

БРУТ

                Ще моля

спокойно да ме чуете докрай.

Римляни, съграждани, приятели, чуйте ме заради моята кауза и за да ме чуете, пазете тишина! Вярвайте ми заради моята чест и за да ми повярвате, доверете се на нея! Съдете ме с разума си и за да ме съдите право, наострете го добре! Ако има в това събрание някой, който истински е обичал Цезар, нему казвам, че обичта на Брут към Цезар не бе по-малка от неговата. И ако той ме запита защо тогаз Брут вдигна ръка на Цезар, ето отговора ми: не защото малко обичах Цезар, а защото повече обичах Рим. Нима бихте предпочели Цезар да е жив и да измрете всички като роби пред това Цезар да е мъртъв, за да живеете всички като свободни хора? Цезар ме обичаше — и затова го оплаквам; той беше щастливец — и аз се радвам на туй; беше храбрец — и затуй го почитам; но той беше властолюбец — и затова го убих. Сълзи за обичта, радост за щастието, почит за храбростта и смърт за властолюбието. Кой тук е тъй презрян, че да желае живот в робство? Да се обади — него съм обидил! Кой тук е тъй без чест, че да не иска да бъде римлянин? Да се обади — него съм обидил! Кой тук е тъй страхлив, че да не люби родината си? Да се обади — него съм обидил! Е, има ли такива?

 

ВСИЧКИ

Няма! Няма!

 

БРУТ

Тогаз не съм обидил никого. Направих с Цезар само туй, което трябва да направите с Брут, ако го заслужи. Неговата смърт е записана в Капитолия, без да бъде подценено онуй, за което бе славен, нито преувеличено туй, заради което умря.

Влиза Антоний с тялото на Цезар.

Ето тялото му, оплаквано от Марк Антоний, който, макар и неспомогнал за смъртта му, ще получи от нея правото да участва в държавата. Като всеки от вас. И завършвам с това, че както за благото на Рим убих първия си приятел ей с този нож, готов съм да го обърна и срещу себе си, щом отечеството поиска моята смърт!

 

ВСИЧКИ

Живей, о, Бруте! Да живее Брут!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да го закараме в триумф до вкъщи!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Да му издигнем статуя до тези

на неговите доблестни деди!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Да го направим цар!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

                Да, да, чрез Брут

ще увенчаем най-доброто в Цезар!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да го изпратим шумно до дома му!

 

БРУТ

Съграждани!…

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Мълчете! Брут говори!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Пазете тишина!

 

БРУТ

Съграждани, от все сърце ви моля

пуснете ме да си отида сам

и останете зарад мен с Антоний!

Отдайте чест на мъртвия и слух

на възхваляващата реч за него,

която ние лично разрешихме

на Марк Антоний да произнесе!

Да не напуска никой освен мен,

преди да е завършил той речта си!

 

Излиза.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Не мърдайте! Да чуем Марк Антоний!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Да го изслушаме! На място стойте!

Качи се на трибуната, Антоний!

 

АНТОНИЙ

Заради Брут сега дължа на вас…

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Какво, какво за Брут?

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

                Длъжник ни бил

по негова вина!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

                Той по-добре

да не говори зле за Брут пред нас!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ще хвали Цезар! Цезар бе тиранин!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Добре че Рим се отърва от него!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Мълчете! Да изслушаме и него!

 

АНТОНИЙ

О, благородни граждани на Рим!…

 

ВСИЧКИ

Мълчете! Да го чуем! Тишина!

 

АНТОНИЙ

Чада на Рим, приятели, събратя,

изслушайте ме! Тук съм не да хваля,

а да погребвам Цезар. Знаем, злото,

което всеки сторил е, остава

подир смъртта му, а доброто често

погребваме със костите. И с Цезар

да бъде тъй! Тук доблестният Брут

ви увери в това, че Цезар бил е

властолюбив; ако е бил такъв,

това е тежък грях и Цезар тежко

плати за него. Тука съм сега

със позволение от Брут и тези,

които с него са… Защото Брут

е доблестен човек и тези с него

са също доблестни — та казвам, тук съм,

за да изпратя своя Цезар в гроба.

Той беше мой приятел — при това

добър и справедлив, — но Брут твърди,

че бил властолюбив, а Брут — ний знаем —

е доблестен човек. Той в Рим докара

безбройни пленници, от чийто откуп

хазната се препълни. Затова ли

говори се, че бил властолюбив?

Той плачеше, видял сълза бедняшка,

а властолюбието е излято

от по-студен метал. Но Брут ви казва,

че бил е властолюбец, а пък Брут

е доблестен човек. Видяхте как

на Луперкалиите му предложих

короната три пъти и как той

отблъсна я и трите пъти. Туй ли

е властолюбие? Но според Брут

той бил е властолюбец, а пък Брут

е доблестен човек. Не ви говоря,

за да оборвам неговите думи,

а за да кажа туй, което знам.

Вий приживе обичахте го всички.

И с основания. Какво ви пречи

да го оплачете подир смъртта му?

О, разум, как можа да изоставиш

така брутално толкоз хора тук?…

Простете, но сърцето ми последва

мъртвеца във ковчега му… Ще млъкна,

додето се завърне в мойта гръд.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Във думите му сякаш има смисъл!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Като размислиш малко по-дълбоко,

не беше справедливо да умре!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Ще го замести някой дваж по-лош!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Не чухте ли? Короната отхвърлил!

Не може да е бил властолюбив!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ако е тъй, то някой ще пострада!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Очите му са пламнали от плач!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

По-честен в Рим от Марк Антоний няма!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Мълчете! Продължава да говори!

 

АНТОНИЙ

До вчера още думата на Цезар

раздвижваше земята. Днеска той

е сам недвижен и не се намира

един, най-долен, да го почете.

О, граждани, ако речех за бунт

да подстрекавам вашите сърца,

неправ бих бил към Брут, неправ към Касий,

а Брут и Касий — знаете го всички —

са доблестни мъже; как тъй ще сторя

неправда спрямо тях? По-скоро, да,

към мъртвия, към себе си, към вас

несправедлив ще съм, но не към тези

тъй доблестни мъже! На, аз намерих

във стаята на Цезар тоя свитък,

съдържащ завещание, скрепено

с печата на убития. Аз няма,

не бива да го прочета пред вас,

а ако знаехте какво там пише,

вий щяхте да обсипете с целувки

кървящите му рани, да топите

в кръвта му кърпите си и отнесли

за спомен някой косъм от мъртвеца,

да го записвате на първо място

в предсмъртната си воли

като наследствен дар за челядта си!…

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Чети го, Марк Антоний! Да го чуем!

Да чуем завещанието!

 

ВСИЧКИ

                Почвай!

Чети го! Да го чуем! Да го чуем!

 

АНТОНИЙ

Приятели любезни, потърпете!

Не е уместно да му давам гласност.

Не е добре да знаете как силно

обичаше ви Цезар. Вий не сте

дървета или камъни, а хора

и ако чуете какво съдържа

тоз пергамент, ще пламнете от ярост,

ще полудеете! Не, по-добре е

да не узнавате, че точно вие

сте негови наследници, защото

узнаете ли, всичко е възможно!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Чети го, Марк Антоний! Да го чуем!

Какво е завещал? Чети! Чети!

 

АНТОНИЙ

Не, имайте търпение! По-късно!

Увлякох се, че казах ви за него.

Боя се, че съм вече навредил

на тези доблестни мъже, които

заклаха Цезар. Да, боя се много!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Изменници — не доблестни мъже!

 

ВСИЧКИ

Чети! Чети!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

        Негодници! Убийци!

Да чуем завещанието! Почвай!

 

АНТОНИЙ

Заставяте ме, значи, непременно

да ви го прочета? Добре тогава.

Ковчега обкръжете в плътен обръч,

да ви покажа първо оня, който

подписа го. Да сляза ли сред вас?

Ще разрешите ли?

 

ВСИЧКИ

                Да, слез!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Ела!

 

Антоний слиза от трибуната.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Да! Разрешаваме!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

                Във кръг! Във кръг!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Не блъскайте ковчега! Отдръпни се!

 

ВСИЧКИ

Не се натискайте! Назад! Назад!

 

АНТОНИЙ

Ако способни сте за плач, бъдете

готови за сълзи! Вий всички тука

познавате отдавна таз наметка.

За пръв път, помня, Цезар я облече

в палатката си сутринта, когато

унищожи нервийските войски[12].

Тук с ножа си разцепил я е Касий;

а тук от завист го е ръгнал Каска;

а тука туй любимецът му Брут

направил е, и вижте как, когато

измъквал е проклетата стомана,

кръвта е хукнала навън след нея

да провери наистина ли Брут е

тоз, който е почукал толкоз грубо

на входа й. Защото всички помним,

че Брут за Цезар беше свиден ангел.

Да, знаят боговете колко нежно

обичаше го Цезар! И тоз удар

бе най-жестокият, защото, щом

съгледа Цезар кой му го нанася,

по-зле от нож предателски срази го

видът на черната неблагодарност

и пръсна се великото сърце

и със наметката укрил лице,

могъщият ни Юлий падна мъртъв

под статуята на Помпей (която

струеше кръв през цялото туй време).

Какво страхотно падане, о, братя!

Със него аз и ти, и той, ний всички,

да, всички паднахме и върху нас

възтържествува грозната измяна!…

Сега заплакахте! Сега усещам,

че страдате! Това са чисти сълзи!

Добри сърца, вий плачете, видели

ранена само дрехата му — вижте

самия него, целия намушкан

от ножа на коварната измяна!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

О, жалка гледка!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

                О, велики Цезар!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

О, черен ден!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

                О, подли кръвопийци!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

О, скъпа жертва!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

                Да им отмъстим!

 

ВСИЧКИ

Мъст! Мъст! Да ги открием! До последен!

Да ги изколим! Да ги изгорим!

Пощада никому! Коли! Пали!

 

АНТОНИЙ

Съграждани, почакайте!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                        Мълчете!

Да чуем благородния Антоний!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Готови да го чуем, да вървим

и да умрем със него! Говори!

 

АНТОНИЙ

Добри приятели, не ми се иска

да хвърлям бунт във вашите души.

Извършилите туй ужасно дело

са доблестни мъже. Не знам, за жалост,

какви били са личните подбуди,

които са ги тласнали към него,

но те са мъдри, доблестни мъже

и без съмнение ще отговорят

на вашите въпроси. Аз съм тук

не да крада сърца. Не съм оратор —

като например Брут, — а прям човек,

говорещ без изврътки и обичащ

приятеля си; и това го знаят

онез, които дадоха ми право

да ви говоря тук за своя Цезар

(понеже нямам нито глас, ни речник,

ни остроумие, ни жест, ни чар

да паля хората). Аз мога само

да кажа туй, което знае всеки;

затуй замолих тези свети рани —

нещастни устица — да ме заместят.

Но ако бях аз Брут, а Брут — Антоний,

един Антоний бихте вий видели

гнева ви да раздухва и да мушва

във тези рани по един език,

способен да раздвижи всеки камък

от древния ви град, на бунт и смут!

 

ВСИЧКИ

На бунт!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

На бунт! Към къщата на Брут!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Да хванем съзаклятниците! Тръгвай!

 

АНТОНИЙ

Съграждани, изслушайте ме! Чуйте!

 

ВСИЧКИ

Мълчете! Да го чуем!… Говори!…

Да чуем благородния Антоний!

 

АНТОНИЙ

Къде сте тръгнали, събратя мои?

С какво спечели обичта ви Цезар?

Не знаете. Тогаз ще ви го кажа.

Забравихте за сетната му воля,

която споменах ви преди малко.

 

ВСИЧКИ

Да, вярно! Завещанието! Почвай!

Чети го, Марк Антоний! Да го чуем!

 

АНТОНИЙ

Сами го вижте! Ето му печата!

На всеки римски гражданин той дава —

на всеки лично — сумата от драхми

седемдесет и пет!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

                Велики Цезар,

ще отмъстим за теб!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

                О, мъдри Цезар!

 

АНТОНИЙ

Изслушайте ме търпеливо!

 

ВСИЧКИ

                        Тихо!

 

АНТОНИЙ

На вас освен това той завещава,

каквото има — паркове, овошки,

градини ширни, сенчести алеи —

от таз страна на Тибър; да, на вас

и вашите потомци, за да може

народонаселението римско

да се разхожда и почива в тях.

Такъв бе Цезар. Ще ли видим скоро

друг Цезар, равен нему?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Няма! Няма!

Да тръгваме! Ще изгорим мъртвеца

на кладата свещена и с главните

от огъня й ще опожарим

къщята на изменниците! Хайде!

Вдигнете го!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

                Изтичайте за огън!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Сенатските скамейки — на парчета!

 

ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНИН

Столовете! Прозоречните рамки!

Дъска де има, смъквай и цепи!

 

Излизат всички — освен Антоний, — отнасяйки тялото.

 

АНТОНИЙ

Натам сами! Разбуден си, метеж,

сега поемай накъдето щеш!

 

Влиза Слуга.

 

СЛУГАТА

О, господарю мой, Октавий Цезар

пристигна във града.

 

АНТОНИЙ

                Сега къде е?

 

СЛУГАТА

В дома на Цезар заедно с Лепид.

 

АНТОНИЙ

И аз ще ида там. Дойде навреме!

Фортуна днес е весела и вярвам,

ще ни даде, каквото пожелаем.

 

СЛУГАТА

А Брут и Касий профучали бясно

през градските врати — тъй каза той.

 

АНТОНИЙ

Узнали са, че настървих народа

със гняв към тях. Води ме при Октавий!

 

Излизат.

Бележки

[12] „… нервийските войски…“ — Нервийците били войнствено галско племе, при чието разгромяване (57 г.пр.н.е.) Цезар проявил и лична храброст.