Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Julius Caesar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Площад в Рим.

Влизат Цезар, Антоний — готов за празничното бягане, Калпурния, Деций, Цицерон, Брут, Касий и Каска, следвани от народ, сред който един Гадател; по-късно Марул и Флавий.

 

ЦЕЗАР

Калпурния!

 

КАСКА

        Пазете тишина! Говори Цезар!

 

ЦЕЗАР

Калпурния!

 

КАЛПУРНИЯ

        Аз слушам, господарю.

 

ЦЕЗАР

Когато се затича Марк Антоний,

ти застани край пътя му!… Антоний!

 

АНТОНИЙ

Нареждай, Цезар, господарю мой!

 

ЦЕЗАР

Помни при пробега си да докоснеш

Калпурния! Преданието казва,

че щом бегачът в този бяг свещен

допре бездетница, тя в миг отхвърля

проклятието си.

 

АНТОНИЙ

                Не ще забравя.

Каквото каже Цезар, е закон!

 

ЦЕЗАР

Започвайте! Най-малкият ни обред

да бъде спазен!

 

ГАДАТЕЛЯТ

                Цезар!

 

ЦЕЗАР

                        Кой ме вика?

 

КАСКА

Да млъкнат! Въдворете тишина!

 

ЦЕЗАР

Кой вика сред тълпата? Глас дочух,

по-остър от тръба, да вика: „Цезар!“

Приказвай! Цезар слуша те!

 

ГАДАТЕЛЯТ

                        Пази се

от Мартенските Иди[2]!

 

ЦЕЗАР

                        Кой говори?

 

БРУТ

Един гадател! Казва да се пазиш

от Мартенските Иди.

 

ЦЕЗАР

                Нека дойде!

Желая да го видя във лицето.

 

КАСИЙ

Ей, ти, излез и застани пред Цезар!

 

ЦЕЗАР

Какво ми каза? Повтори!

 

ГАДАТЕЛЯТ

                        Пази се

от Мартенските Иди!

 

ЦЕЗАР

                Той бълнува!

Бъбривци не ми трябват! Да вървим!

 

Тръбен звук. Излизат всички освен Брут и Касий.

 

КАСИЙ

Ще дойдеш ли да видим как ще бягат?

 

БРУТ

Не ми се идва.

 

КАСИЙ

                Моля те, ела!

 

БРУТ

Не, аз не съм любител на игрите

и нямам живостта на Марк Антоний.

Но виждам, че на теб ти се отива —

върви, не искам да ти преча, Касий!

 

КАСИЙ

В последно време забелязвам, Бруте,

че твоите очи не ми даряват

онези нежни изрази на обич,

с които бях привикнал. Твърде хладно

държиш се ти към своя стар приятел,

комуто си тъй скъп!

 

БРУТ

                Мой драги Касий,

не се лъжи! Ако е моят поглед

наистина забулен, то вината

за туй е в мен самия. Напоследък

във мен се борят разногласни чувства,

засягащи единствен мен, които

навярно хвърлят сянка върху мойто

държание. Но нека туй не кара

приятелите ми — във чийто кръг

и тебе включвам, Касий, — да тълкуват

хлада ми иначе освен във смисъл,

че техният нещастен Брут, във битка

със себе си, забравя да покаже

любов към другите.

 

КАСИЙ

                Тогава, значи,

погрешно съм тълкувал твойте чувства;

а зарад туй във свойта гръд погребвах

не малко важни размисли. Кажи ми,

достойни Бруте, можеш ли да видиш

лицето си самичък?

 

БРУТ

                Не, не мога.

Човешкото око се вижда само

чрез отражение във нещо друго.

 

КАСИЙ

Така:

и тъжно е, че нямаш огледало,

което да покаже твойта стойност

на погледа ти, тъй че да се видиш

какъвто си за другите. Аз чул съм

мнозина от най-тачените в Рим

(„най“ — казвам — след безсмъртния ни Цезар!),

сумтейки под хомота на века,

да викат: „Ех, защо не иска Брут

да се огледа в нашите очи!“

 

БРУТ

В какви опасности ме тласкаш, Касий,

като ме караш в себе си да търся

неща, които нямам?

 

КАСИЙ

Щом питаш ме, готви се да ме чуеш,

о, честни Бруте, и понеже, явно,

неотразен, не можеш да се видиш,

аз — скромно огледало — ще разкрия

на теб самия туй във теб самия,

което досега не си узнал.

Не се съмнявай в мен! Ако си чул,

че станал съм посмешище за всички

с това, че се кълна в любов и дружба

с когото падне; или ако знаеш,

че вмъквам се под кожата на други,

та после да клеветнича за тях;

или, обратно, че на всеки пир

пред всички се разтапям, да, тогава

страни от мен!…

 

Тръбен звук и викове.

 

БРУТ

                Какъв е този вик?

Боя се, Касий, че народът може

да го направи цар!

 

КАСИЙ

                „Боя се“ — каза.

Дали туй значи, че не би го искал?

 

БРУТ

Не бих, макар да го обичам, Касий.

Но за какво ме задържа тъй дълго?

Какво желаеш с мен да споделиш?

Ако е то за всенародно благо,

на моите везни живот и чест

еднакво тегнат; не, не е и тъй;

аз повече държа на свойта чест,

отколкото се плаша за живота!

 

КАСИЙ

Аз зная тази твоя доблест, Бруте,

тъй както зная външния ти образ.

И точно за честта ще стане дума.

Ти може би усещаш тоз живот

по-инак, но за мен е все едно

да не живея или да живея

във страх от същество, на мен подобно.

Роден съм аз свободен като Цезар.

Ти също. Като него сме и двама

добре отгледани и като него

способни да издържаме на студ.

Веднъж, в един смрачен дъждовен ден,

когато мътната вода на Тибър

бе придошла в коритото си, Цезар

ми каза тъй: „Наемаш ли се, Касий,

със мене да доплуваш до отсреща

през бесните вълни?“ Преди да свърши,

тъй както бях в доспехи, аз се хвърлих

в течението, викайки към него

да скочи подир мен. И той го стори.

Талазите ревяха в гняв, но ние

ги порехме със мускули могъщи

и биехме в младежка надпревара;

ала преди да стигнем до брега,

съперника си чух да вика: „Касий!

Потъвам! Помогни ми!“ И тогава,

тъй както праотецът ни Еней[3]

изнесе стария Анхиз на гръб

от кладата на Троя, аз изнесох

от Тибъра отпадналия Цезар…

И тоз човек сега е станал бог,

а Касий е нищожество, което

е длъжно да се кланя до земята,

когато Цезар го удостои

със кимването си! А като бяхме

в Испания, той заболя от треска

и аз видях го в пристъпите как

трепереше! Да, честна дума, богът

трепереше! Страхливите му устни

бледнееха, останали без знаме;

а взорът, който хвърля в страх и трепет

земята цяла, бе загубил блясък.

Той стенеше и с този свой език,

накарал римляните да записват

във книгите си неговото слово,

като момиченце го чух да хленчи:

„Титиний, дай да пия!“ Богове,

не е ли чудно, че такъв слабак

е грабнал палмата на първенството

от толкова по-силни?

 

Викове. Тръбен звук.

 

БРУТ

                Викат пак!

Приветстват нови почести, с които

са го отрупали!

 

КАСИЙ

                Защо се чудиш?

Подобно Родоския колос[4], той

се вдига над света, за него тесен,

а ний си дирим в мраве суетене

под неговия исполински разкрач

безславни гробчета. Във даден час

човек е сам ковач на свойта участ.

Не е във нашите звезди вината

за туй, че сме подвластни, драги Бруте,

а в нас самите. „Брут“ и „Цезар“! Казвай

какво чак толкоз има в това „Цезар“?

Защо да трябва неговото име

да бъде разтръбявано по-гръмко

от твоето? Написано, „Брут“ радва

окото като „Цезар“. За слуха ни

е също тъй добро. А на везните

е също като него без тегло

и с него може колкото и с „Цезар“

да се извикват духове! Тогава,

във името на всички богове,

с каква храна е бил захранван този

наш Цезар, та е толкова пораснал?

О, срамно време! Рим, ти нямаш вече

способност да отглеждаш храбреци!

От общия потоп кой помни век,

прославен само от един човек?

Кога — до днес! — могло е да се каже,

говорейки за Рим, че е побирал

във своите стени единствен мъж?

Нима е туй Сенат, като все над

главата му виси един настойник?

О, ти и аз сме чували от своите

родители, че нявга един Брут[5]

живял е в Рим, комуто е било

еднакво трудно да търпи властта

на дявола или на земен цар!

 

БРУТ

Че ме обичаш, в туй не се съмнявам;

в какво ме убеждаваш, се догаждам;

какво съм мислил сам по тез въпроси,

ще ти го кажа друг път; засега

сърдечно моля те — не ме насилвай!

Което каза ми, ще го обмисля;

което не си казал, ще го чуя

и ти ще имаш отговор; аз сам

ще диря сгоден час за тази среща.

Но дотогаз, мой друже, знай, че Брут

би предпочел на село да живее

пред туй да бъде считан син на Рим

под тежките условия, които

ни готвят времената.

 

КАСИЙ

                Пак добре,

че слабите ми думи са извлекли

тоз намек за искра от моя Брут!

 

Влиза Цезар, следван от своята свита.

 

БРУТ

Играта свърши. Цезар се завръща.

 

КАСИЙ

Когато покрай нас премине Каска,

дръпни го за ръкава! Той за всичко,

по-важно станало, ще ни докладва

в хапливия си стил.

 

БРУТ

                Ще го направя.

Но гледай, Касий, знакът на гнева

е лумнал върху челото на Цезар

и свитата му сякаш че е свита

наистина! Калпурния е бледа,

а Цицерон — кървясал като пор,

какъвто сме го виждали, когато

е дръзвал някой да му се опълчи

на Капитолия!

 

ЦЕЗАР

                Антоний!

 

АНТОНИЙ

                        Цезар?

 

ЦЕЗАР

Бих искал в свойта свита хора тлъсти,

с пригладен косъм и спокоен сън.

Тоз мършав Касий явно мисли много.

Такива са опасни.

 

АНТОНИЙ

                Не и Касий!

От него ти не се страхувай, Цезар.

Достоен римлянин без лоши мисли.

 

ЦЕЗАР

По-тлъст го искам! Но не ме е страх.

И все таки, ако страхът могъл би

да бъде свързан някак с мойто име,

не знам кого бих искал да избягвам,

тъй както този Касий. Той чете

премного книги, наблюдава остро

и вижда в корен хорските постъпки.

Не е привързан към игрите, както

си ти, Антоний. Не обича също

и музиката. Рядко се усмихва,

а стори ли го, сякаш се надсмива

над себе си, че е можал на нещо

да се усмихне. Хора като него

не си намират мир, додето друг

стои над тях. Туй прави ги опасни…

Опасни въобще, а не че аз

самият опасявам се. Защото

аз винаги и всякъде съм Цезар.

Мини отдясно — с туй ухо съм глух —

и честно ми кажи какво си мислиш

за този Касий!…

 

Тръбен звук. Излиза, следван от свитата си.

 

КАСКА

Защо ме дръпна? Искаш да говорим?

 

БРУТ

Да, Каска. Разкажи ни какво точно

се случи днес, та Цезар е ядосан.

 

КАСКА

Вий двамата не бяхте ли със него?

 

БРУТ

Не бих те питал, ако беше тъй!

 

КАСКА

Ами поднесоха му корона. И като му я поднесоха, той я отблъсна с опакото на ръката, ей така. И тогава народът ревна от възторг.

 

БРУТ

А след това шумяха пак. Защо?

 

КАСКА

Ами за същото!

 

КАСИЙ

А след това? Те три пъти шумяха!

 

КАСКА

И все за същото!

 

БРУТ

Нима му я поднесоха трикратно?

 

КАСКА

Трикратно я! И той три пъти я отблъсна, само че все по-меко. И всеки път красавците около мене надаваха рев до небето!

 

КАСИЙ

Кой точно я поднасяше?

 

КАСКА

Антоний, кой!

 

БРУТ

Как стана? Под каква форма, драги Каска?

 

КАСКА

Формално, точно така! Да ме обесят, ако всичко не беше чиста комедия! Не им обърнах внимание дори! Видях, че Марк Антоний му поднесе някаква корона — и то корона не беше, ами нещо по-малко — и, както ви казах, той я отблъсна. Но според мене с удоволствие би я задържал. Тогава той пак му я поднесе и той пак я отблъсна. Но мене ако питате, не можеше да си отлепи пръстите от нея. И тогава той му я поднесе трети път и той трети път я отблъсна. И колкото пъти я отблъскваше, толкоз пъти оная сган ревеше и пляскаше с изпосечените си длани, подхвърляше мазни шапки и бълваше такива облаци от смраден дъх, задето Цезар беше отблъснал короната, че за малко да го задуши. Тогава той загуби съзнание и се строполи на земята. Само че не можах да се посмея, както трябва, защото, ако бях отворил уста, щях да се нагълтам с нечист въздух.

 

КАСИЙ

Почакай! Значи, Цезар е припаднал?

 

КАСКА

Насред пазарния площад и с пяна на устата. Падна и онемя!

 

БРУТ

Той страда от припадъци. Това е

съвсем възможно.

 

КАСИЙ

                Не, не той, а ние —

ти, аз и Каска — страдаме от разни

припадъци на Цезар!

 

КАСКА

Не ви разбирам какво искате да кажете, но съм сигурен, че Цезар се изтърси на земята. И човек да не съм, ако тази паплач не му ръкопляскаше и свиркаше като на актьор от театъра, според туй дали им се харесваше, или не!

 

БРУТ

Когато се оправи, какво каза?

 

КАСКА

Какво каза! Преди да припадне, като видя, че това стадо от простаци е доволно, че той се отказва от короната, взе, че си разтвори дрехата и им предложи да го заколят. Жалко, че не съм един от тези занаятчии, иначе в пъкъла да ида, ако не бих се хванал за думата му! И после той припадна, значи. А като дойде на себе си, каза, че моли техни милости, ако е направил или изрекъл нещо недобро, да го извинят, защото било от болестта му. Три-четири лигли край мене се разцивриха: „Ах, горкият!“ и веднага му простиха. Но остави ги тях! И да им беше намушкал майките, пак щяха да му простят!

 

БРУТ

И след това си тръгна мрачен?

 

КАСКА

                        Да.

 

КАСИЙ

А Цицерон? Не каза ли той нещо?

 

КАСКА

Да, на гръцки.

 

КАСИЙ

В какъв смисъл?

 

КАСКА

Ако мога да го кажа, слънце да не видя! Тези, дето го разбраха, се захилиха помежду си и заклатиха глави, но за мене беше гръцки език. Имам и други новини: Марул и Флавий са лишени от правата им на трибуни, задето са смъквали лентите от статуите на Цезар. Сбогом! То бяха толкоз комедии, че кой да ги помни!

 

КАСИЙ

Искаш ли да вечеряш с мене тази вечер, Каска?

 

КАСКА

Не мога. Обещал съм другаде.

 

КАСИЙ

Тогава да обядваме заедно утре?

 

КАСКА

Съгласен съм. Стига аз да съм жив, ти да не забравиш и гозбата да си я бива!

 

КАСИЙ

Значи, ще те чакам.

 

КАСКА

                Да. Сбогом на двама ви.

 

Излиза.

 

БРУТ

Какъв е станал само груб и тъп.

А във училище бе жив и бърз!

 

КАСИЙ

И още е — за доблестни дела,

макар че се преструва на отпуснат.

Таз грубоватост е подправка само

към будния му ум, която прави

словата му да се поглъщат даже

с по-остър апетит.

 

БРУТ

                Навярно тъй е.

Сега ще те оставя. А пък утре,

ако желаеш да си поговорим,

ще дойда у дома ти или ти

ела във моя дом. Ще те очаквам.

 

КАСИЙ

Добре, ще дойда аз. И помисли

за положението на нещата!

Брут излиза.

Металът ти е благороден, Бруте,

но друг могъл би да те накове

по низък начин. Затова добре е

добрите да общуват помежду си.

Кой толкоз твърд е, че да е напълно

устойчив на съблазни? Цезар има

на мене зъб, но той обича Брут!…

Да бях аз Брут, а Брут да беше Касий,

не бих му се поддавал!… Тази нощ

ще хвърля през прозорците в дома му

писма, написани с различен почерк —

уж от различни граждани — които

ще казват колко неговото име

е тачено във Рим и ще загатват,

че Цезар крие властнически мисли.

Това като направя, дръж се, Цезар,

защото, ако днес не те разклатим,

по-тежки дни ще има да си патим!

 

Излиза.

Бележки

[2] Мартенски Иди — 15 март по латинския календар.

[3] Еней — Според „Енеида“ на Вергилий троянецът Еней, родоначалник на римския народ, изнесъл на гръб от пожара на Троя немощния си баща Анхиз.

[4] Родоският колос — огромна статуя на Аполон, издигала се някога пред входа на Родоското пристанище, така че корабите минавали между краката й — едно от седемте чудеса на света.

[5] „… един Брут…“ — Става дума за Юний Брут, основателя на римската република.