Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 90 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Ахил влиза в бой с троянците

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Гърците се въоръжили. Гръцките отряди излизали един след друг от стана. Както се носят парцали сняг, гонени от вятъра, така отивали те на бой, тъй многобройни били. Лъщели на слънцето техните шлемове, копия и щитове. Морският бряг треперел под нозете на воините. Въоръжил се и Пелеевият син. Надянал доспехите, изковани от Хефест, окачил през рамо меча, грабнал сияещия като месечина щит и извадил от калъфа му грамадното си копие, с което единствен той можел да се сражава. Сложил и шлема, светещ като звезда, и излязъл от шатъра си. В очите му горял гняв, а сърцето му, както и преди, било измъчвано от непоносима скръб. Впрегнали в колесницата Ахиловите коне. Кочияшът му Автомедонт се качил на колесницата и взел в ръце бича и поводите. Качил се на колесницата и Ахил. Тръгвайки на бой, той се обърнал към конете си:

— О, Ксанте, и ти, Балие, чеда на божествената Подарга! Изведете ме жив от битката — не тъй, както Патрокъл, не ме оставяйте мъртъв на бойното поле!

Изведнъж към Ахил се обърнал с клюмнала муцуна Ксант, който бил сътворен от Хера и надарен от нея с пророческа дарба, и казал с човешки глас:

— Велики Ахиле, днес ние ще те изведем жив от битката, но близък е твоят последен ден. Не е наша вина, че загина Патрокъл. Срази го стрелометецът Аполон, той подари победа на Хектор. Ако ще би да летим като Зефир, все пак на тебе ти е съдено да загинеш от ръката на бог Аполон и на смъртен мъж.

Гневно креснал Ахил:

— Какво, ти ми предричаш смърт, Ксанте! Аз и без това зная, че съдбата ми е отредила да загина тук, далеч от баща и майка. Но няма да напусна боя дотогава, докато не напоя земята с кръвта на троянци, отмъщавайки за Патрокъл!

Така извикал Ахил и подкарал бързо конете за боя. А гърците вече се били строили на полето и настъпвали срещу троянците, които били заели хълма пред Троя.

В това време гръмовержецът Зевс заповядал на богиня Темида да свика боговете на съвет. Събрали се в Зевсовите чертози всички богове; събрали се дори боговете на реките и на потоците; събрали се нимфите и богините на изворите. Богът гръмовержец казал на събралите се богове, че лично той няма да се намесва в битката, а ще наблюдава боя от върха на Олимп. Всички богове обаче могат да вземат участие в сражението, кой на чиято страна иска. Зевс се опасявал, че троянците няма да издържат бурния напор на Ахил и че той може въпреки повелята на съдбата да завладее Троя. Боговете тозчас се спуснали на земята. Богините Хера и Атина Палада и боговете Посейдон, Хермес и Хефест застанали на страната на гърците, а богините Афродита, Артемида и Латона, боговете Арес и Аполон и речният бог Ксант — на страната на троянците.

Щом се приближили боговете олимпийци към войските, богиня Ерида в същия миг подтикнала всички да се бият. Страшно извикала Атина Палада, като пролетяла над гръцките войски. В отговор на нея се разнесъл викът на бога на войната Арес, подобен на страшна буря. Сблъскали се войските. Забоботили гръмотевиците на Зевс и се разнесли по небето. Разтърсил цялата земя бог Посейдон. Залюлели се планините от подножието до върховете. Затреперили великата Троя и корабите на гърците. Ужасил се властителят на царството на душите на умрелите Хадес. Той скочил от трона си, опасявайки се, че ще се разтвори земята и ще се открие неговото царство на ужаси, които будят потрес дори у безсмъртните богове. Започнала се жестока битка. Ахил жадувал само да се срещне в боя с Хектор.

Стрелометецът Аполон взел образа на Приамовия син Лакаон, явил се пред Еней и му казал, че той, синът на Афродита, няма защо да се бои да встъпи в бой с Ахил, син на низшата богиня Тетида. По този начин той въодушевил Еней за бой и Анхизовият син храбро излязъл напред. Видяла това богиня Хера и се изплашила, че Аполон ще помогне в боя на Еней. Посейдон пък посъветвал боговете да не се намесват веднага в битката, а да седнат върху насипа, който някога бил натрупан на морския бряг от Херакъл, и да вземат участие в боя едва когато бог Арес и бог Аполон се намесят в него. Боговете, които помагали на гърците, послушали съвета на Посейдон и седнали настрани от мястото на боя. А боговете, които помагали на троянците, насядали по камъните на Каликолонските хълмове.

Приближили се един до друг Еней и Ахил. С насмешка посрещнал Ахил Анхизовия син; той му напомнил как един път вече Еней е бягал от него и го съветвал по-скоро да се укрие в редиците на воините. Но Еней отговорил на Ахил, че напразно го плаши, като че е малко дете. Еней напомнил на Тетидиния син от какъв прочут с герои род произлиза той. Еней искал по-скоро да започне да се бие. Той метнал с могъща ръка копието си в Ахиловия щит, но то не го пробило. Напразно Ахил наклонил щита си, той не се сетил, че не може човешка ръка да пробие щит, направен от бог. Ахил ударил с копието си в щита на Еней. Копието пробило щита, но Еней се навел и то пролетяло над него. Притъмняло на Еней от ужас; така близко бил той до гибелта. Извадил Ахил меча си, а Еней грабнал грамаден камък. Еней щял да загине, но бог Посейдон не искал смъртта му. Бързо му се явил на помощ. Той вдигнал от земята копието на Ахил и го сложил в краката му. Пред очите на Ахил земетръсецът разстлал гъста тъма, а с мощната си ръка прехвърлил Еней далеч зад пределите на бушуващата битка. Там Посейдон се явил пред Еней и му забранил да излиза в предните редици на воините дотогава, докато Ахил е жив. Разпръснал Посейдон мрака пред очите на Ахил. Тетидиният син останал като гръмнат: в краката му лежи копието, а Еней вече го няма. Разбрал Ахил, че боговете покровителствуват Еней; сега той бил убеден, че Еней няма да се осмели вече да влезе в бой с него.

Яростно се втурнал Ахил в битката; мнозина герои сразил, докато търсел Хектор. А на Хектор бог Аполон не позволявал да напада Ахил и му заповядал да стои в задните редици на войните. Но ето че Ахил убил с копието ся Приамовия син Полидор. Той бил най-младият от останалите живи синове на троянския цар; баща му нежно го обичал. Хектор видял гибелта на брата си, забравил наставленията на Аполон и забързал към мястото, където се сражавал Ахил. Ахил видял Хектор и в страшните му очи запламтяла радост.

— Ето го и оня, който нарани сърцето ми с дълбока скръб! — извикал Ахил. — Стига! Няма да се гоним вече един друг по бойното поле. Ела по-близо, за да мога по-скоро да те изпратя в царството на Хадес.

Но Хектор отговорил на Ахил:

— Още не се знае кой от двама ни ще бъде убит. Вярно е, че аз не съм тъй мощен като тебе, Ахиле, но само боговете знаят кому от нас е съдено да падне. Знай, че и моето копие е остро.

Хектор хвърлил копието. Но Атина Палада с едно подухване отклонила копието и то паднало пред краката на Ахил. Втурнал се Ахил към Хектор, но на помощ се притекъл бог Аполон и обвил Хектор с мрак. Три пъти Ахил се хвърлял върху Хектор, но всеки път нанасял удар с копието си само в тъмата. Когато налетял за четвърти път, той страшно креснал:

— Отново избягна тя, куче, смъртта! Пак те спаси Аполон! Но скоро ще те настигна, само и аз да имам покровител между боговете.

В гнева си Ахил се нахвърлил върху други троянски герои и мнозина от тях паднали от унищожителното му копие. Като разбушуван пожар той вилнеел в редовете на троянците. Както под краката на воловете се изронват класовете, когато земеделецът вършее на хармана ечемик, така под краката на Ахиловите коне се надробявали тела, щитове и шлемове. Яростният Ахил цял горял от жажда за бойна слава; ръцете му се облели в кръв. Троянците започнали да бягат. Но Ахил ги настигнал край бреговете на Скамандър. Като се врязал в техните редици, той разделил, бягащите на две. Едната част от тях хукнали към Троя, но Хера им преградила пътя с гъста тъма. Другата част се затичала към реката. Мнозина троянци търсели спасение във водите на Скамандър. По реката се образували вълни от хвърлилите се в нея воини. Едни искали да се спасят с плаване, другите се стараели да се укрият край стръмните брегове. Ахил с меч в ръка се хвърлил във водите на Скамандър и започнал да сече бягащите троянци. Той пленил дванадесет троянски младежи, вързал им ръцете с ремъци и заповядал на своите мирмидонци да ги отведат в стана, а сам продължил да избива троянците.

На брега на Скамандър Ахил настигнал и младия Приамов син Ликаон — същия оня, когото някога бил взел в плен в лозята и продал като роб на остров Лемнос. Нещастният Ликаон прегърнал краката на Ахил и го молел за милост, като му обещавал грамаден откуп. Но Ахил, горейки от жажда да отмъсти за приятеля ся Патрокъл, не пощадил Ликаон. Нали умрял много по-бележитият воин Патрокъл, ще умре и самият Ахил, поразен от врага, защо тогава Ахил трябва да пощади Ликаон? С острия си меч Пелеевият син промушил врата на Ликаон и Ликаон паднал мъртъв. Синът на Тетида хванал трупа за крака и го хвърлил в Скамандър, да се гощават с него рибите.

Ахил още повече се развилнял. Той заплашвал троянците, че няма да ги спаси от гнева му и богът на река Скамандър, каквито и жертви да му принасят, Ахил ще ги избие всичките, отмъщавайки за Патрокъл и за падналите гърци. Разгневил се Ксант, богът на река Скамандър, като чул надменните слова на Ахил. В това време срещу Ахил решил да излезе Астеропей, синът на речния бог Аксий. Астеропей хвърлил две копия изведнъж по Ахил. С едно от копията той леко наранил героя в дясната ръка до лакътя. И Ахил хвърлил грамадното си копие по Астеропей. Копието прелетяло покрай него и се забило дълбоко в брега. Астеропей се опитвал да извади Ахиловото копие, но не могъл; силите му не биха стигнали дори да вдигне копието на Ахил. Могъщият Пелеев син връхлетял върху него с гол меч в ръка и го убил. Ахил хвърлил и трупа на Астеропей във водите на Скамандър. Мнозина герои още избил Ахил. Гръмко се провикнал от дълбочината Ксант, богът на река Скамандър:

— Ахиле! Изкарай от водите ми троянците; убивай ги на полето, а не в моите води! Труповете на троянците ми препречиха пътя към морето. Въздържай се да убиваш троянци в моето корито!

— Ксанте! Аз няма да престана да убивам троянците — отвърнал на бога Ахил, преди да ги натикам в Троя и преди да вляза в бой с Хектор!

Тогава Ксант се обърнал на висок глас към бог Аполон:

— О, далекострелни боже! Ти не изпълняваш онова, което ти заповяда гръмовержецът Зевс! Нима не ти заповяда той да защищаваш троянците дотогава, докато нощта покрие с мрак хълмове и поля?

Развълнували се водите на Скамандър и със страшен рев започнали да изхвърлят на брега труповете на убитите, а живите богът на реката укрил в една пещера. Вълните заклокочили около хвърлилия се в реката Ахил. Той не можел вече да се държи на краката си. Ахил се хванал с ръка за един висок чинар, който растял на брега на реката, но чинарът, подкопан от Скамандър, се съборил и се проснал пряко реката като мост. Изскочил от речните вълни Ахил и се затичал по полето. По петите му се носела страшна вълна от водите на Скамандър, застрашавайки да го удави. Няколко пъти се опитвал Ахил да се бори с тази вълна, но нима можел той, смъртният, да си мери силите с безсмъртния бог на реката! Заливали го водите, буйно се плискали около раменете му, изтръгвайки почвата изпод краката му. Най-сетне Ахил извикал с поглед, отправен към небето:

— Гръмовержецо Зевсе! Нима аз, комуто е отредено от съдбата да загине при Троя само от стрелите на Аполон, ще загина от безславна смърт като някое свинарче, което се удавя в буен планински поток при опит да го прегази? О, по-добре ля ме убиете Хектор, най-славният от синовете на велика Троя!

Едва изрекъл тия думи Пелеевият син, и пред него се явили Посейдон и Атина Палада. Боговете окуражили Ахил и му заповядали да се сражава храбро дотогава, докато принуди троянците да се приберат в града и докато убие Хектор. След победата той ще се върне със слава в стана. Атина Палада вдъхнала непобедима сила в гърдите на Ахил. Не можел да се бори с него богът на река Скамандър и повикал на помощ брата си Симоис, бог на поток. Още по-висока придошла калната вълна, издигната срещу Ахил от бога на река Скамандър. Тя започнала да обкръжава Ахил като стена. Изплашила се богиня Хера, че Пелеевият син ще загине. Тя изпратила своя син бог Хефест да помогне на Ахил в боя му срещу Симоис. Лумнат на полето буйният пламък на бог Хефест. Пламнали труповете на убитите от Ахил троянци. Полето, залято от вълните на Симоис, бързо изсъхнало. И реката подпалил Хефест. Пламнали по бреговете чинари, буки и върби, започнали да горят влажната зелена тръстика и лотосите. Рибите във водата се запремятали на всички страни и се мъчели да се скрият в дълбочината на реката от помитащия всичко пламък. Кипнал Симоис и на висок глас се обърнал към бог Хефест:

— О, Хефесте! Никой от боговете не е в състояние да се бори с тебе! Никога аз не ще се реша да се бия с тебе! Изгаси огъня, никога вече няма да помагам на троянците! Нека ги унищожава Пелеевият син!

Все по-силно се нагорещявала водата от огъня; тя вече възвряла от страшната жега. Реката спряла да тече; жегата изтощила Скамандър. Бог Ксант започнал да се моли на богиня Хера да укроти своя син. Ксант се кълнял с великата клетва на боговете никога да не помага вече на троянците — дори и тогава, когато Троя пламне, подпалена от гърците. Хера спряла бог Хефест и той угасил огъня.

Избухнала силна свада и между боговете. Те се втурнали в боя. Земята застенала под техните стъпки. Зевс се засмял, виждайки как боговете започнали да се бият един с друг. Богът на войната Арес нападнал богиня Атина Палада, желаейки да й отмъсти, задето помогнала неотдавна на героя Диомед да го нарани, Арес нанесъл с копието си удар по егидата на богинята, но не можел да я пробие. Атина запратила грамаден камък, улучила с него Арес във врата и го повалила на земята. Издрънкали доспехите на Арес и косата му се покрила с прах. На помощ на Арес се явила богинята на любовта Афродита и се стараела да го измъкне от полесражението. Но Атина я наранила с копието си в гърдите и Афродита паднала на земята. Богът на морето Посейдон извикал на бой Аполон. Но далекострелният бог не влязъл в бой с него. Аполон се страхувал да вдигне ръка срещу могъщия Зевсов брат, земетръсеца Посейдон. Богиня Артемида укорявала брата си Аполон, задето отбягнал да се бие с Посейдон. Чула това богиня Хера и се разгневила. Тя хванала Артемида за ръката, изтръгнала от нея лъка й и ударила младата богиня с него. Разпръснали се стрелите на Артемида и тя, цялата обляна в сълзи, избягала като гълъбица, която се спасява от ястреб. Събрала богиня Латона стрелите, вдигнала от земята лъка на дъщеря си и тръгнала подир нея. А Артемида се издигнала на Олимп и горчиво се оплакала на Зевс, като му разказала как Хера я оскърбила. Завърнали се на Олимп и другите богове, едни, гордеейки се с победата си, други, изпълнени с гняв. А Аполон бързо се понесъл за Троя; той се опасявал да не би гърците въпреки повелята на съдбата да разрушат стените на Троя.

Старецът Приам видял от високата кула как Ахил преследва по полето троянците. Той заповядал да се отворят градските врати, за да могат троянците да навлязат през тях. Аполон пък, като внушил голямо мъжество на героя Агенор, го подбудил да излезе да се бие срещу Ахил, като сам той, обгърнат в гъст облак застанал до него, за да го спасява от Ахиловото копие. Агенор очаквал приближаващия се Ахил и размахал копието си. Със силна ръка хвърлил той копието по него. Копието ударило в наколенника, но отскочило. Ахил се нахвърлил срещу Агенор. Но бог Аполон обкръжил Агенор с мрак и му помогнал да избегне неминуемата смърт. Аполон приел образа на Агенор и се впуснал да бяга по бойното поле. Ахил започнал да го преследва, без да знае, че преследва бог. По този начин Аполон спасил троянците, като им дал време да се укрият в свещената Троя.

Троянците се прибрали в града. Уморени от боя и бягането, те застанали на стените, утолявали жаждата си и се изтривали от потта. На полето останал единствен Хектор. Сякаш вцепенен от неизбежната съдба, стоял той до Скейската врата.