Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (50)

Язон набира спътници и се готви за поход до Колхида

Тутакси след своя разговор с Пелий Язон започнал да се приготовлява за поход до Колхида. Той обиколил всички гръцки земи и навсякъде призовавал славните с подвизите си герои на поход до Колхида за златното руно. Всички големи герои се отзовали на поканата му. Съгласил се да вземе участие в похода и най-великият от героите, Зевсовият син Херакъл. Всички герои се събрали в Йолк. Та кой ли не бил всред тях: тук били и гордостта на град Атина — могъщият Тезей, и синовете на Зевс и Леда — Кастор и Полидевк, придружени от братовчедите си Идас и Линкей, и крилатите герои Калаид и Зет, синове на Борей и Орития, и Мелеагър от Калидон, и храбрият Анкей, и Адмет, и Теламон, и много други. Между героите бил и певецът Орфей. Гърция никога още не била виждала такъв сбор на герои. Силни, прекрасни като богове, те привличали възторжените погледи на всички жители на Йолк. Какви препятствия биха могли да ги спрат, кой би могъл да им се противопостави, какво би могло да ги уплаши?

Готов бил и кораб за героите. Този кораб бил построен от Аргос, син на Арестор; лично богиня Атина му помагала. Тя вградила в кърмата на кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул в Додона. Този десетовеслен кораб, наречен „Арго“, бил прекрасен. Той бил лек и бърз; като чайка се носел по вълните на морето. По името на кораба „Арго“ и героите, които взели участие в похода, били наречени аргонавти (плаващи с „Арго“). Аргонавтите били покровителствувани не само от Атина — под своя закрила ги взела и Хера. Тя изгаряла от омраза към Пелий, задето не й принасял жертви. Язон пък се радвал на особено благоволение от страна на Хера. Веднъж тя, за да изпита младия герой, му с явила в образа на грохнала бабичка на брега на една планинска река и със сълзи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг. Героят внимателно вдигнал бабичката на гръб и я пренесъл през буйната река. Само че при преминаването на реката Язон изгубил сандала от левия си крак. Оттогава Хера обикнала Язон и му помагала във всичко. И стрелометецът Аполон покровителствувал аргонавтите; в същност той подтикнал героите да предприемат този поход и пак той им предрекъл щастие и успех.

Като се събрали в Йолк, героите искали да изберат за свой предводител великия Херакъл, но той се отказал и предложил да изберат Язон. За кормчия на „Арго“ бил избран Титий, а на носа на кораба застанал Линкей, от чието око не можело нищо да се скрие не само на земята, но даже и под земята.

Всичко било готово за отплаване, „Арго“, спуснат във водата, вече леко се полюлявал върху вълните: натоварени били вече запаси от храна и прясна вода; принесени били последните жертви в чест на Аполон и на всички богове. Жертвоприношението дало щастливи предзнаменования. В навечерието било уредено и весело пиршество. Било вече време за тръгване в далечното, пълно с опасности плаване.

Едва крайчецът на небето пламнал в пурпурната светлина на утринната зора, и кормчията Титий, събудил аргонавтите. Те се качили на кораба и седнали до веслата, по двама на всяка скамейка. Дружно наблегнали върху веслата могъщите гребци. Гордо изплавал „Арго“ от пристанището в открито море. Вдигнали снежнобялото платно на кораба. Попътен вятър издул платното и лекият кораб бързо се понесъл по приветливо шумящите вълни. Ето върху колесницата с впрегнати бели като сняг коне се издигнал на небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос. Розова светлина затрепкала по платното на „Арго“ и морските вълни заблестели в утринните лъчи на слънцето.

Орфей докоснал струните на златната си китара и запял; дивната му песен се понесла по морската шир. Героите се заслушали в песента. А от морската дълбочина изплували риби и пъргави делфини; омаяни от пеенето на Орфей, те плували подир бързо разсичащия вълните „Арго“ като стадо, което върви след пастира под сладките звуци на свирката му.