Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (120)

Душите на избитите кандидати в царството на Хадес

Бог Хермес извлякъл душите на избитите кандидати от труповете им с помощта на своя златен жезъл, с който той и затваря очите на хората за сън, и пропъжда съня им. Душите полетели подир бога с жалостен писък. Техният писък приличал на пискането на прилепи, които се носят из тъмна пещера в уплаха, когато един от тях тупне на земята, след като се е откъснал от каменния свод, на който е висял.

Душите на кандидатите за ръката на Пенелопа се носели на върволица подир Хермес по мрачния път. Той ги водел все по-далеч, покрай водите на беловласия Океан, покрай вратите на двореца на Хелиос, бога на слънцето, покрай страната, където живеят боговете на съня, и покрай скалата Левкада. Накрая те стигнали до ливадата, обрасла с асфодел; там обитавали душите на умрелите. Първа посрещнала душите на кандидатите душата на великия Ахил; до нея вървели сенките на Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонид. Душите на кандидатите ги заобиколили. Прилетяла тук и сянката на цар Агамемнон. Тя разпознала всред душите на кандидатите душата на Амфимедонт, който приел някога Агамемнона като гост при идването му в Итака, за да повика Одисей за похода срещу Троя. Сянката на Агамемнон попитала душата на Амфимедонт:

— Кажи ми защо дойдохте на такава тълпа в царството на мрака? През време на буря ли загинахте, или ви избиха врагове, когато грабехте домовете им и задигахте имуществото им?

Сянката на Амфимедонт разказала как те са искали ръката на Пенелопа, като са смятали, че Одисей няма да се върне; как Пенелопа била вярна на Одисей и не искала и да чуе за брак. Върнал се най-сетне Одисей и жестоко им отмъстил, задето буйствували в неговия дом и разпилявали имуществото му. Душата на Агамемнон се зарадвала, като узнала, че Одисей благополучно е превъзмогнал всички опасности, и се провикнала:

— О, колко си щастлив ти, любими Одисее! Голяма ще бъде славата на твоята вярна жена Пенелопа; ще я възпеят в песни и вечно жив ще бъде споменът за нея! Съвсем друга беше моята съдба. Мене жена ми ме предаде. Ужасният спомен за нея ще се запази навеки у хората.