Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (101)

Филоктет. Последните дни на Троя

Изложено според трагедията на Софокъл „Филоктет“.

След смъртта на Ахил и Аякс гърците упорито продължавали обсадата на Троя, но не могли да овладеят града със сила. Веднъж Одисей подслушал от засада думите на прорицателя Хелен, Приамов син, и чрез хитрост го взел в плен. По такъв начин Одисей разузнал, че Троя ще бъде превзета само ако в гръцката войска дойдат Филоктет с отровните Хераклови стрели и младият Ахилов син Неоптолем. Одисей веднага решил да замине на далечен път, за да доведе двамата герои.

Когато Одисей пристигнал на остров Скирос при цар Ликомед, той много лесно убедил младия Ахилов син да вземе участие в обсадата на Троя. Хубавият Неоптолем подобно на баща си изгарял от жажда за велики подвизи. Той незабавно заминал с Одисей, макар че майка му, Дидамия, го убеждавала със сълзи на очи да остане.

Много по-мъчно било да бъде спечелен Филоктет. Той живеел изоставен от всички на пустинния остров Хриза, близо до Лемнос, в една пещера с два изхода — към изток и към запад. През тези изходи слънцето зиме стопляло пещерата, а лете вятърът я разхлаждал. Филоктет често изпитвал глад. Той с мъка си набавял храна, като убивал със стрелите си диви гълъби. Раната на крака страшно го боляла; едва можел да се движи горкият, за да си донесе вода. С големи усилия успявал и да си накладе огън, като удря камък о камък. Страшни лишения и страдания изпитвал Филоктет на остров Хриза цели десет години. Сегиз-тогиз до бреговете на Хриза спирали моряци, но никой от тях не се съгласявал да вземе със себе си Филоктет и да го откара в Гърция, Виновници за всички тия страдания на Филоктет били Атреевите синове и Одисей. Филоктет изгарял от страшна омраза срещу тях. Той с удоволствие би ги убил със стрелите на своя лък.

Одисей знаел, че го застрашава неизбежна гибел, ако го види Филоктет; затова той решил да го вземе с хитрост. Той склонил младия Неоптолем да отиде при Филоктет и да му разкаже, че идва от гръцкия стан при Троя, като е напуснал обсадата, защото гръцките вождове са го оскърбили. А ако Филоктет помоли Неоптолем да го вземе със себе си за Гърция, да се съгласи и по такъв начин да вземе Филоктет, лъка и стрелите му и да го отведе на кораба. Тогава, ще бъде лесно да се закара Филоктет при Троя. Неоптолем не желаел да действува с измама, но Одисей го убедил, че само по такъв начин може да отведе Филоктет на кораба. Неоптолем се съгласил.

Когато корабът пристигнал в Хриза, Неоптолем слязъл с няколко воини на брега и се приближил до пещерата. Филоктет го нямало в нея, но скоро се показал. Със силно охкане вървял той към пещерата; раната страшно го измъчвала. Филоктет се зарадвал, като видял дошлите. Още по-голяма била радостта му, когато научил, че пред него е Неоптолем, Ахиловият син. Неоптолем разказал на страдалеца цялата онази измислена история, която съчинил Одисей, разказал му и за смъртта на Ахил, Патрокъл и Аякс. Филоктет се натъжил, като научил за гибелта на онези, които той обичал повече от всички останали герои. Той се съгласил да отплава с Неоптолем за Гърция; дори предал на младия Ахилов син стрелите и лъка си и го помолил да го защищава от коварния Одисей. Филоктет сам подканял Неоптолем по-скоро да тръгнат за Гърция.

Неочаквано идва един воин и съобщава, че уж героят Феникс и Тезеевите синове се приближават към острова, за да откарат насила Филоктет при Троя. Въпреки ужасните си страдания, от които Филоктет пада безчувствен на земята, той бърза към брега. Неоптолем вижда тези страдания. Той не е вече в състояние да продължава измамата и открива на Филоктет цялата истина. Неоптолем искал вече да върне и стрелите с лъка на Филоктет, но протичалият се от засадата Одисей не му позволил да направи това. Филоктет искал да избяга и да се хвърли от върха на скалата в морето само за да не стане послушно оръдие в ръцете на омразния нему Одисей и на Атреевите синове. Одисей заповядал на слугите да хванат Филоктет и насила да го заведат на кораба. Филоктет изпаднал в отчаяние. Неоптолем не можел да гледа как той страда и предал на нещастника лъка и стрелите му. Целият план на Одисей рухнал. Той дори побързал да се спаси с бягане, тъй като знаел колко ужасна е смъртта от Хераклова стрела.

Неоптолем направил още един опит да склони Филоктет да отпътува с тях за Троада и да помогне на гърците да превземат Троя. Но Филоктет решително отказал — той не можел да забрави страданията, на които го обрекли Агамемнон, Менелай и Одисей. Изглеждало, че те ще трябва да напуснат остров Хриза, без да са постигнали целта си, или пък Неоптолем отново ще трябва да прибегне до измама.

Изведнъж пред Филоктет се появил в сияние на безсмъртен бог Херакъл. Той заповядал на Филоктет да отпътува за обсадена Троя; най-великият от героите обещал на Филоктет, че там ще бъде излекуван от раната си, както и че ще придобие голяма слава при превземането на Троя. Филоктет се подчинил на волята на приятеля си. Той доброволно се качил на Одисеевия кораб и отплавал за Троада — за там, където го чакали големи подвизи.

Като пристигнал край стените на Троя, Неоптолем извършил много подвизи. Никой не можел да се мери по сила и храброст със сина на Ахил. Много троянски герои паднали в боя от ръката на Неоптолем. Той убил в жесток двубой и могъщия потомък на Херакъл — Телефовия син Еврипил, Еврипил бил изпратен да помага на Приам от майка си, спечелена чрез скъпоценен дар — златната лоза, която Зевс бил отгледал за прекрасния Ганимед. След Мемнон прекрасният като бог Еврипил бил най-могъщият защитник на Троя. Погубило го користолюбието на майка му.

Скоро след като пристигнал при стените на Троя, Филоктет наранил със своя стрела Парис, виновника за цялата война. С отровната Хераклова стрела Филоктет му нанесъл неизлечима рана, от която Парис трябвало да умре в страшни мъки. Отровата от стрелата все по-дълбоко и по-дълбоко прониквала в тялото му. Парис напуснал Троя и се оттеглил в гората, където умрял в ужасни мъки. Умрял там, където някога безгрижно живеел като обикновен пастир. Пастирите намерили Парисовото тяло. Те горчиво оплаквали смъртта на някогашния си другар. Струпали грамадна клада, сложили на нея тялото на Парис и я запалили. Пастирите събрали праха, поставили го в урна и го положили в гроб.

С всеки изминат ден за троянците ставало все по-трудно и по-трудно да защищават града. Все пак гърците не можели да завладеят със сила Троя. Тогава Одисей се решил на опасен подвиг. Той обезобразил лицето си чрез удари с бич и като се облякъл в дрипи, под образ на просяк преминал в Троя, за да разузнае всичко, каквото кроят троянците. Всички троянци виждали нещастния просяк, който събирал милостиня по многолюдните улици. Единствена Елена познала Одисей. Тя го повикала вкъщи, измила го и се заклела да не открива на троянците кой е той. Одисей разузнал всичко и след като избил мнозина от стражата, благополучно се завърнал в стана на гърците. Още по-опасен подвиг извършили заедно Одисей и Диомед: те тайно проникнали в Троя и се промъкнали в светилището на Атина Палада; там бил поставен един образ на богинята (паладиум) от дърво, който бил паднал някога от небето. Гърците трябвало да се сдобият с този образ, тъй като било невъзможно да завладеят Троя, докато той се намирал там. С голям риск храбрите герои го задигнали. На връщане те избили много троянци и се прибрали в лагера.