Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (8)

Атина Палада

Раждането на Атина

Богиня Атина Палада била родена от самия Зевс. Той, Гръмовержецът, знаел, че богинята на разума Метис ще има две деца: дъщеря Атина и син с необикновен ум и необикновена сила. Мойрите, богините на съдбата, открили на Зевс тайната, че синът на богиня Метис ще го свали от престола и ще му отнеме властта над света. Изплашил се великият Зевс. За да избегне страшната съдба, която му предвещавали мойрите, той, след като приспал богиня Метис с любезни думи, я погълнал, преди да била родила дъщеря си, богинята Атина. След известно време Зевс усетил ужасно главоболие. Тогава повикал сина си Хефест и заповядал той да му разреже главата, за да го спаси от непоносимите болки и шум в нея. Хефест силно замахнал с топор, с един удар разцепил черепа на Зевс, без да му причини вреда, и от главата на Гръмовержеца излязла на бял свят властната и войнствена богиня Атина Палада. В пълно въоръжение, с блестящ шлем, с копие и щит се възправила тя пред учудените очи на боговете олимпийци. Страшно размахнала тя лъскавото си копие. Бойният й вик се разнесъл далеч по небето и светлият Олимп се разтърсил до основи. Прекрасна, величествена стояла тя пред боговете. В сините очи на Атина светела божествена мъдрост; цялата тя сияела с чудна, неземна, властна красота. Боговете славели родената от главата на татко Зевс любима негова дъщеря, защитничка на градовете, богиня на мъдростта и знанието, войнствената и непобедима Атина Палада.

Атина покровителствува героите на Гърция, дава им своите, пълни е мъдрост съвети и им помага — неустрашима — във време на опасност. Тя пази градове, крепости и техните стени. Дава мъдрост и знание, учи хората на изкуства и занаяти. И момичетата в Гърция тачат Атина, задето ги учи на ръкоделие. Никоя измежду смъртни и богини не може да се мери с Атина по изкуство да тъче. Всички знаят колко опасно е да се състезават с нея по това, знаят колко скъпо платила Арахна, Идмоновата дъщеря, която пожелала да надмине Атина в това изкуство.

Арахна

Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.

По цяла Лидия се прочула Арахна с изкуството си. Нимфите от склоновете на Тмол и от бреговете на златоносния Пактол често се събирали, за да се любуват на работата й. Арахна изтъкавала от нишки, подобни на мъгла, тъкани, прозрачни като въздуха. Тя се гордеела, че в света няма равна на нея по тъкаческото изкуство. Веднъж тя се провикнала:

— Ако ще и самата Атина Палада да дойде да се състезава с мене! Няма да ме победи, не ме е страх от състезанието.

И ето че пред Арахна застанала като беловласа и сгърбена бабичка богиня Атина и й рекла:

— Не само зло носи със себе си старостта, Арахно; годините донасят и опит. Послушай съвета ми: стреми се да надминеш само смъртните с изкуството си. Не предизвиквай богинята за състезание. Смирено я помоли да ти прости за твоите надменни думи. Богинята прощава на онези, които й се молят.

Арахна изпуснала от ръце тънката прежда, гневно блеснали очите й. Уверена в своето изкуство, тя отвърнала смело:

— Ти си неразумна, бабо. От старост си оглупяла. На снахите и дъщерите си давай такива наставления, а мене ме остави на мира. Аз ще съумея и сама да се справя. Каквото съм рекла, то ще бъде. Защо не дойде Атина, защо не иска да се състезава с мене?

— Ето ме, Арахно! — извикала богинята, като взела отново истинския си образ.

Нимфите и лидийските жени се поклонили ниско пред любимата Зевсова дъщеря и й отдали почести. Само Арахна мълчала. Както небосклонът пламва в ранна утрин с червена светлина, когато литва на небето върху блестящите си криле розовопръстата Зора-Еос, така се изчервило от гняв лицето на Атина. Арахна държи на решението си, все още страстно желае да се състезава с Атина. Тя не чувствува, че я застрашава близка гибел.

Започва състезанието. Великата богиня Атина изтъкала покривка, върху която изобразила по средата величествения атински акропол, а на него своя спор с Посейдон за власт над Атика. Дванадесет светли богове от Олимп, а всред тях баща й, Зевс Гръмовержец, седят като съдии по тоя спор. Вдига земетръсец Посейдон своя тризъбец, удря с него една скала и от безплодната скала бликва солен извор. А Атина, с шлем, щит и егида, изсилва копието си и го забива дълбоко в земята. Оттам израства свещеното маслиново дърво. Боговете отсъдили, че е победила Атина, като признали нейния дар на Атика за по-ценен. По ъглите богинята изобразила как боговете наказват хората заради непокорността им, а наоколо изтъкала венец от маслинови листа. Арахна пък изобразила на своята покривка много сцени от живота на боговете, където те се представят слаби, владени от човешки страсти. А около тия сцени Арахна изтъкала венец от цветя, преплетени с бръшлян. Работата на Арахна била връх на съвършенството; тя не отстъпвала по красота на творбата на Атина, но в нейните картини личало неуважение, дори презрение към боговете. Страшно се ядосала Атина, скъсала работата на Арахна, а нея ударила със совалката. Нещастната Арахна не могла да понесе тоя позор: тя усукала връв, направила примка и се обесила. Атина освободила Арахна от примката и й казала:

— Живей ти, непокорна жено. Но вечно ще висиш и вечно ще тъчеш и това наказание ще продължи и в твоето потомство.

Атина попръскала Арахна със сок от вълшебна трева и веднага нейното тяло се свило, гъстата коса окапала от главата й и тя се превърнала в паяк. Оттогава виси Арахна-паякът, върху своята паяжина и вечно я тъче, както е тъкала преди като жена.