Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (87)

Бой край гръцкия стан

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Едва първата светлина на настъпващото утро озарила изтока, когато Зевс изпратил богиня Вражда (Ерида) в гръцкия стан. Богинята се качила на огромния кораб на Одисей, високо и страшно се провикнала и вдъхнала у всички воини неудържима жажда да се бият. С висок глас подбуждал към бой героите и цар Агамемнон, който се бил облякъл в разкошни доспехи и размахвал грамадно копие. Гръцките герои се хвърлили в боя пеши. Храбро се сбили с тях троянците, но всички надминал с подвизите си Хектор. Като разярени вълци се носели по бранното поле воините. Богиня Вражда се радвала, като виждала кървавата битка. А боговете се оттеглили от боя в своите чертози на светлия Олимп, роптаейки, че Зевс помага на троянците. Зевс пък радостен наблюдавал битката. В тая битка особено свиреп бил цар Агамемнон. Мнозина герои повалил той с тежкото си копие. Убил и двамата Приамови синове Ис и Антиф. Те се биели с враговете заедно, застанали на една и съща колесница. До неотдавна Агамемнон още имал случай да ги вижда в гръцкия стан, където ги бил довел Ахил, след като пленил двамата братя на склоновете на планината Ида. Троянците не се притекли на помощ на двамата Приамиди и те загинали. Агамемнон убил и двамата синове на Антимах. Напразно те молели микенския цар да ги пощади. Агамемнон отмъщавал на баща им, задето той, подкупен от Парис, съветвал да убият Менелай, който бил отишъл в Троя като пратеник за преговори. След като ги убил, Агамемнон се втурнал към мястото, където боят кипял най-силно. Както пожарът опустошава гората и падат повалените от огнената стихия дървета, така повалял Атреевият син един след друг троянските герои. С трясък се носели по бранното поле колесниците, от които Агамемнон свалил стоящите на тях герои, а тези герои лежали мъртви в праха. Стъписали се троянците и хукнали да бягат, но при Скейската врата се спрели.

Видял това бягство на троянците гръмовержецът Зевс и заръчал на богиня Ирида да отлети при Хектор и да му съобщи да влезе в бой тогава, когато види, че Агамемнон е ранен; да му каже, че Зевс ще му даде много голяма сила и той ще изтласка гърците до самите им кораби. Бързо изпълнила Ирида поръката на Зевс. Хектор скочил от колесницата и въодушевил троянците. А Агамемнон, както и дотогава, повалял един след друг троянски герои. Той убил Антеноровия син Ифидамант. По-големият син на Антенор Коонт искал да отмъсти за смъртта на брата си. Той наранил с копие Агамемнон в ръката около лакътя, а микенският цар с удар на меча си му отсякъл главата и по-големият Антеноров син се строполил мъртъв върху трупа на своя брат. Но Агамемнон не можел да се бие повече; започнал да изпитва страшни болки от раната и напуснал бранното поле.

Виждайки, че Агамемнон се оттеглил с колесницата си, Хектор с гръмлив глас започнал да насърчава воините и сам се втурнал в боя. Мнозина герои повалил той. Гибел застрашавала гърците. Но Одисей повикал на помощ Диомед и двамата герои енергично отбили натиска на троянците. Като видял приближаващия се Хектор, Диомед хвърлил по него копието си и го ударил в шлема. Бог Аполон не позволил копието да пробие шлема; той спасил от неминуема смърт Хектор, но поради силния удар Хектор паднал в безсъзнание на земята. Докато Диомед вървял през редиците воини, за да вземе копието си, Хектор се съвзел и като се метнал на колесницата си, избягнал смъртта. Диомед страшно се ядосал — и сега не му се удало да убие Хектор. Той замахнал с копието си и убил едного от троянските герои. Диомед се навел да свали доспехите от убития; видял това Парис и наранил Диомед със стрела. Парис тържествувал. А Диомед под прикритието на Одисеевия щит извадил стрелата от раната, но не можел повече да се сражава и напуснал бойното поле.

В това време троянците обградили Одисей, също както кучета наобикалят излезлия от гората лъв. Лъвът стои и страшно трака със зъби. Така стоял и Одисей и отбивал с копието си настъпващите към него троянци. Много троянски герои намерили тук смъртта си от копието на Одисей. Той убил Хароп, брата на цар Сок. За да отмъсти за смъртта на брата си. Сок ударил с копие в Одисеевия щит, пробил щита и наранил Одисей в бедрото. Но макар и да бил ранен. Одисей принудил Сок да бяга и, както бягал, го убил, като го ударил с копието в гърба. След като убил Сок, Одисей извадил копието от своята рана и от нея бликнала топла кръв. Като забелязали, че Одисей е ранен, троянците се нахвърлили върху него. Царят на Итака започнал високо да вика за помощ. Притекъл се да му помогне Аякс Теламонид и прикрил Одисей със своя огромен като кула щит. Менелай пък измъкнал Одисей с колесницата си от мястото, където битката била най-разпалена. Така и Одисей напуснал битката. Но в битката се втурнал Аякс и наляво и надясно повалял троянците с копието си: В това време Парис наранил със стрела героя Махаон в дясното рамо. По молба на Идоменей Нестор откарал ранения в гръцкия стан. Хекторовият кочияш Кебрион видял как Аякс изтласква троянското войнство и казал за това на Хектор. Хектор изтърчал да помага. Зевс обаче изпратил страх на Аякс. Като защитил гърба си с грамадния щит, той започнал бавно да отстъпва.

Отстъпвал досущ като лъв, който кучета и храбри пастири отпъждат от стадото.

Бавно отстъпвал той, като много често се поспирал и прикривайки се с щита, задържал напиращите върху него троянци. Героят Еврипил видял отстъпващия Аякс и му се притекъл на помощ. Но Парис и него наранил със стрела, та трябвало и Еврипил да напусне полесражението. Сега обаче на помощ на Аякс дошли други гърци и с тяхна подкрепа Теламоновият син отстъпил невредим.

Ахил наблюдавал сражението от кърмата на кораба си в стана. Като видял, че Нестор докарал ранен герой. Ахил повикал приятеля си Патрокъл, помолил го да слезе при Нестор и да узнае дали не е ранен Махаон. Ахиловият приятел бързо отишъл в шатъра на Нестор. Наистина там Патрокъл видял ранения Махаон, на когото приготвяли питие. Като забелязал Патрокъл, царят на Пилос го поканил да седне с тях, но той отказал, тъй като бързал да се върне при своя приятел. Нестор разказал на Патрокъл как троянците притискат гърците и кои от героите са ранени и го помолил да помогне на гърците. Той съветвал Патрокъл да убеди Ахил да позволи на него, Патрокъл, да се въоръжи с Ахиловите доспехи и да поведе мирмидонците в бой, може би троянците, като сметнат Патрокъл за Ахил, ще прекратят боя и тогава гърците ще си отдъхнат от тежките сражения. Патрокъл възприел съвета и тръгнал обратно към Ахил с твърдото намерение да склони приятеля си да позволи на него да влезе в боя. По пътя Патрокъл срещнал ранения Еврипил със стрела в бедрото. Героят се превивал от болка; от раната му струяла кръв. Патрокъл съжалил героя. Той помогнал на Еврипил да стигне до кораба си, обрязал раната, за да извади стрелата, и посипал раната с билка. И Еврипил разправил на Патрокъл как троянците изтласкват гърците.

Боят продължавал все тъй ожесточено. Стената и ровът вече не можели да осигурят защитата на гърците. Но все пак троянците не можели отведнъж да преминат през рова и да овладеят стената, зад която се прикривали гърците. Хектор искал да мине с колесницата си през рова, но конете му запрели пред рова и се дръпнали настрана. Тогава по съвета на героя Полидамант троянците се разделили на пет големи отряда и под предводителството на своите вождове се хвърлили на атака. Троянските вождове се сражавали пеши, като оставили колесниците си пред рова. Единствен героят Азий не изоставил колесницата си. Той искал, както преследва бягащите гърци, да се промъкне със своя отряд по петите им в стана и да нападне направо гръцките кораби. Но двама герои, лапитите Полипет и Леонтей, отблъснали край стените напора на Азий. Те стояли до стената пред вратата също като два могъщи дъба. Храбро се биели лапитите, отблъсквайки настъпващите, а от стените летели към враговете градушка от големи камъни и цели облаци стрели. Лапитите отблъснали Азий, като убили много троянски герои. Но към вратата се приближавал вече нов отряд, предвождай от Хектор и Полидамант. В този момент Зевс изпратил голямо знамение. Над троянския отряд изневиделица се появил орел. Той държал в ноктите си змия. Извивайки се, змията ухапала орела за гърдите. Орелът изкрещял силно, изпуснал змията, която паднала всред отряда на троянците, и бързо изчезнал от погледа им. Като видял това знамение, Полидамант посъветвал Хектор да прекратят боя и да не се стараят да завладеят стана на гърците. Но Хектор не го послушал и настъпил с отряда си към стената.

Гръмовержецът Зевс вдигнал страшна буря. Облаци прах се понесли към корабите на гърците. Въпреки бурята гърците храбро отбранявали стената. Троянците изкъртвали зъбците от нея и разклащали гредите, върху които били закрепени кулите, за да ги сринат. Гърците посрещнали настъпващите с камъни, стрели и копия. Двамата Аяксовци въодушевявали гърците да се защищават упорито. Като се прикривал с щита си, с две копия в ръце към вратата се приближил могъщият Сарпедон и повикал ликийския герой Главк да му помага. Вратата била отбранявана от Менестей. Той изпратил да повикат на помощ Аяксовци. Явили се да помогнат на Менестей Аякс Теламонид, брат му Тевкър и Пандион. Чрез силен удар с грамаден камък Аякс смъкнал героя Епикъл, който насмалко щял да се покатери на стената. Тевкър ранил със стрела Главк. Но Сарпедон не отстъпвал. Той дори успял да разруши част от стената, обаче Аякс и Тевкър отблъснали и него. Сарпедон въодушевил за нов пристъп своите ликийци. Още един път се нахвърлили те на стената, но гърците не им позволили да я овладеят. Ликийците не можели да завладеят стената, но и гърците не можели да ги пропъдят. Нито ликийците, нито гърците можели да добият превес в битката. Пръв се вмъкнал в стана на гърците могъщият Хектор. Той сграбил грамаден камък, какъвто двама мъже едва биха могли да помръдват, и то само с лостове, и треснал с него във вратата. Срещу силата на удара не устояли нито вратата, нито грамадното резе; вратата изпращяла и се разтрошила на парчета. Хектор се хвърлил през нея в стана; в очите му пламтял гняв. Втурнали се подир него и троянците. Стената била превзета с пристъп. Гърците хукнали да бягат и дотичали до корабите си. В лагера настъпило объркване.