Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Легенды и мифы Древней Греции, 1922 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Никола Мънков, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 90 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Николай Кун
Заглавие: Старогръцки легенди и митове
Издател: Издателска къща „Плеяда“
Година на издаване: 2011
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Белерофонт
Изложено според поемата на Омир „Илиада“ и според стиховете на Пиндар.
Сизиф имал син, героя Главк, който властвувал в Коринт след бащината си смърт. И Главк имал син — Белерофонт, един от най-големите герои на Гърция. Прекрасен като бог бил Белерофонт и равен на безсмъртните богове по мъжество. Когато още бил младеж, на Белерофонт се случило нещастие: неволно той убил един коринтски гражданин и трябвало да избяга от родния си град. Избягал при Пройт, царя на Тиринт. Тиринтският цар приел героя с големи почести и го очистил от замърсяването му поради пролятата от него кръв. Но Белерофонт не могъл да остане дълго в Тиринт. Пройтовата жена, богоравната Антея, била запленена от красотата на Белерофонт. Той обаче отхвърлил любовта й. Тогава царица Антея пламнала в омраза към него и решила да го погуби. Отишла тя при мъжа си и му казала:
— О, царю! Белерофонт тежко те оскърбява. Ти трябва да го убиеш. Той ме задиря, мене, жена ти. Ето как ти се отблагодари той за гостоприемството!
Разгневил се Пройт; но той лично не можел да вдигне ръка върху госта си, тъй като се страхувал от гнева на Зевс, покровителя на гостоприемството. Дълго мислил Пройт как да погуби Белерофонт и най-сетне решил да го изпрати да занесе писмо на Антеиния баща, Йобат, цар на Ликия. В това писмо, написано на табличка, сгъната на две и запечатана, Пройт съобщавал на Йобат колко тежко го оскърбил Белерофонт и го молел да му отмъсти за оскърблението. Белерофонт заминал с писмото до Йобат, без да подозира каква опасност го застрашава.
След дълго пътуване Белерофонт пристигнал в Ликия. Йобат с радост приел младия герой и девет дни го чествувал с пиршества. Най-сетне Йобат го запитал каква е целта на идването му. Белерофонт спокойно подал на ликийския цар писмото на Пройт. Йобат взе, сгънатата на две и запечатана таблична и я отворил. Когато прочел какво било написано в нея, изпаднал в ужас. Той трябвало да убие младия герой, когото вече успял да обикне през тия девет дни. Но самият Йобат, както и Пройт, не се решил да наруши светия обичай на гостоприемството. За да погуби Белерофонт, той решил да изпрати героя да извърши подвиг, който го застрашавал с неизбежна смърт. Възложил на Белерофонт да убие страшното чудовище Химера. Тя била рожба на ужасния Тифон и исполинската Ехидна. Отпред Химера била лъв, в средата — планинска дива коза, а отзад — дракон. И от трите си огромни уста тя бълвала огън. Никой не можел да се спаси от страшната Химера. Всеки, който се приближавал до нея, умирал.
Опасността, с която бил свързан този подвиг, не възпряла Белерофонт; могъщият герой смело се заел с осъществяването му. Той знаел, че може да победи Химера само оня, който владее крилатия кон Пегас, излетял от тялото на убитата от Персей горгона Медуза; знаел също къде може да намери този чуден кон. Пегас често кацал на върха на Акрокоринт и пиел там вода от извора Пирена. Натам именно се отправил Белерофонт. Той дошъл при извора тъкмо когато спусналият се иззад облаците Пегас утолявал жаждата си със студената, прозрачна като кристал вода на извора Пирена. Белерофонт искал още в същия момент да хване Пегас. Дни и нощи го дебнел той, но всичко било напразно, не помагали никакви хитрини. Пегас се изплъзвал от ръцете на Белерофонт. Щом младият герой се приближел до крилатия кон, този размахвал силните си криле и с бързината на вятъра се издигал над облаците и се реел из тях като орел. Най-сетне по съвета на прорицателя Полиид Белерофонт легнал да спи край извора Пирена, до жертвеника на Атина Палада, на мястото, гдето за пръв път видял Пегас. Белерофонт искал да получи насъне откровение от боговете. И действително насън му се явила любимата дъщеря на гръмовержеца Зевс Атина, научила го как да хване Пегас, дала му една златна юзда и му заповядала да принесе жертва на морския бог Посейдон. Събудил се Белерофонт С учудване видял, че до него лежи златна юзда. С гореща молитва той благодарил на великата богиня. Той знаел сега, че ще овладее Пегас.
Ето че на извора Пирена долетял със снежнобелите си криле чудният кон. Белерофонт смело го яхнал и нахлузил на главата му златната юзда. Пегас дълго носил из въздуха героя по-бързо от вятъра; най-сетне се укротил и оттогава вярно служел на Белерофонт.
Бързо литнал героят с Пегас към планините на Ликия, към мястото, където живеела чудовищната Химера. Химера усетила, че се приближава враг, и изпълзяла могъща и страшна от тъмната пещера. От трите й грамадни уста изригвали пламъци, облаци дим покрили всичко наоколо. Високо литнал Пегас с Белерофонт и от висината Белерофонт запращал една след друга стрели в Химера. Тя яростно се блъскала в скалите и отхвърляла стрелите; тя се носела бясно по планините. Всичко загивало от нейния пламък. Белерофонт я следвал навсякъде с крилатия си кон. Химера никъде не можела да се укрие от точните попадения на героя; смъртоносните стрели всякъде я настигали. Белерофонт убил страшното чудовище и с голяма слава се върнал при цар Йобат.
Но Йобат му възложил друга задача. Той изпратил героя срещу войнствените солими. Много герои загинали в боеве със солимите, но Белерофонт ги победил. И този подвиг не стигнал на Йобат — нали той се стремял да погуби героя. Затова го изпратил срещу непобедимите амазонки. И от тази война Белерофонт излязъл победител. Тогава Йобат изпратил срещу завръщащия се от славната победа герой най-силните мъже на Ликия, за да убият непобедимия Белерофонт, като го нападнат ненадейно. Ликийците подмамили героя в засада, но и тук той не загинал. Всички най-силни мъже на Ликия паднали от ръката на могъщия герой. Тогава Йобат разбрал какъв велик герой е приел в дома си като гост. С големи почести посрещнал той славния победител. Йобат му дал за жена дъщеря си, а заедно с нея и половината царство като зестра. А ликийците отделили като дар на Белерофонт най-плодородната земя от своите ниви и му я дали във владение.
Оттогава Белерофонт останал в Ликия и живял там, заобиколен от почит и слава. Но той завършил живота си нещастно. Великият герой се възгордял. Голямата му слава така го заслепила, че пожелал да стане равен на боговете олимпийци. Белерофонт решил да полети със своя крилат кон Пегас и да отиде при безсмъртните богове на светлия Олимп. За това му високомерие Зевс наказал Белерофонт. Гръмовержецът вселил в крилатия Пегас бясна ярост и когато Белерофонт го яхнал, за да се издигне на Олимп, Пегас го хвърлил на земята. Вследствие на падането на земята могъщият герой загубил разума си. Дълго скитал той безумен по „долината на лутанията“, докато прилетял на черните си криле мрачният бог на смъртта Танатос и изтръгнал душата му. Така слязъл в печалното царство на сенките великият герой Белерофонт.