Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (108)

Одисей напуща острова на нимфата Калипсо

Безсмъртните богове решили на съвет Атина да помогне на Телемах да се завърне здрав и читав в родината си, а на кандидатите да не позволи да го нападнат. Хермес пък да отлети на остров Огигия и да заповяда на нимфата Калипсо да освободи Одисей. Гръмовержецът тутакси изпратил Хермес при Калипсо. Обул крилатите си сандали и взел в ръка жезъла си бързият като мисълта Хермес и се понесъл от Олимп. Полетял над морето подобно на морски орел и в миг стигнал до Огигия. Този остров бил прекрасен. По него растели в изобилие разкошни чинари, тополи, борове, кедри и кипариси. Полянките били покрити със сочна трева, а в тревата благоухаели красиви теменуги и лилии. Четири извора напоявали острова; от тях изтичали потоци, които капризно се извивали между дърветата. На тоя остров имало прохладна пещера; в нея именно живеела нимфата Калипсо. Цялата пещера била обрасла с лозници, а на тях висели узрели гроздове. Когато Хермес влязъл в пещерата, Калипсо седяла и тъкала със златна совалка покривка с чудни фигури. Одисей го нямало в пещерата. Той седял усамотен на една стръмна скала до самия бряг на морето, устремил поглед в морската далечина. Одисей проливал сълзи, спомняйки си за родната Итака. Тъй прекарвал той цели дни, печален и самотен.

Видяла влизащия Хермес Калипсо и станала да го посрещне. Поканила го да седне и му поднесла амброзия и нектар. Като се заситил с храната и питието на боговете, Хермес съобщил на нимфата каква е волята на царя на богове и хора. Натъжила се Калипсо, щом узнала, че трябва да се раздели с Одисей. Тя искала да го задържи завинаги при себе си на острова и да му дарува безсмъртие. Но не могла да се противопостави на волята на Зевс.

Когато Хермес напуснал пещерата, Калипсо отишла на морския бряг, на мястото, където седял тъжен Одисей, и му казала:

— Одисее, избърши сълзите си и не тъжи вече. Освобождавам те да си отидеш в родината. Върви, вземи брадва, отсечи дървета и направи от тях як сал. С него ще тръгнеш на път, а аз ще ти изпратя попътен вятър. Ако е угодно на боговете, ще се завърнеш в отечеството си.

— Богиньо — отвърнал на Калипсо Одисей, — не завръщане в родината ми гласиш ти, а нещо друго. Нима мога с един несигурен сал да преплавам бурното море? Та невинаги благополучно го преплава и бързоходен кораб. Не, богиньо, аз ще се реша да се кача на сала само ако ми дадеш ненарушимата клетва на боговете, че не замисляш да ме погубиш.

— Истината казват хората, Одисее, когато твърдят, че ти си най-умният и най-далновидният измежду смъртните! — възкликнала Калипсо. — Кълна ти се във водите на Стикс, че не искам твоята гибел.

Калипсо се върнала с Одисей в пещерата. Там, докато били на трапезата, тя започнала да увещава Одисей да остане. Обещавала му безсмъртие. Казвала му, че ако знае само колко опасности му предстоят по време на пътуването, щял да остане при нея. Но желанието на Одисей да се завърне в родината си било извънредно силно и Калипсо не могла с никакви обещания да го накара да забрави родната Итака и семейството си.

На следната сутрин Одисей се заловил да прави сал. Четири дни работил той — сякъл дървета, дялал трупи, свързвал ги и ковал дъски. Най-сетне салът бил готов и на него била закрепена мачта с корабно платно. Калипсо дала на Одисей храна за из пътя и се простила с него. Опънал Одисей платното и салът, каран от попътен вятър, излязъл на открито море.

Осемнадесет дни вече плавал Одисей, определяйки пътя си по съзвездията Плеяди (Квачка) и Голяма мечка. Ето че се показала в далечината земя. Това бил островът на феакийците. В това време видял Одисеевия сал бог Посейдон, който се връщал от страната на етиопците. Повелителят на моретата се ядосал, грабнал своя тризъбец и ударил с него по морето. Развихрила се страшна буря. Облаци покрили небето, станало тъй тъмно, сякаш настъпила нощ. Ветрове налетели от всички страни и развълнували морето. Одисей изпаднал в ужас. В страха си той завиждал даже на героите, които със слава загинали при Троя. Грамадна вълна се стоварила върху Одисеевия сал и свлякла Одисей в морето. Той потънал дълбоко в морската бездна и с големи усилия изплувал. Пречела му дрехата, която на прощаване му дала нимфата Калипсо. Все пак той догонил сала, хванал се за него и с голяма мъка се качил. Ветровете яростно мятали сала на всички страни. Подгонвал го ту свирепият Борей, ту Нот, ту си играел с него шумният Евър и след като си поиграел, прехвърлял го на Зефир. Около сала се трупали вълни като планини.

В момент на такава опасност съзряла Одисей морската богиня Левкотея. Тя литнала от морето под образа на гмурец, кацнала на Одисеевия сал и взела истинския си образ. Обръщайки се към него, Левкотея му заповядала да се съблече, да се хвърли от сала в морето и с плуване да стигне до брега. Богинята дала на Одисей едно чудодейно наметало, което трябвало да го спаси. След като казала това, Левкотея отново взела образа на гмурец и отлетяла. Одисей обаче не се решил да напусне сала. Но в този момент бог Посейдон вдигнал грамадна като планина вълна и я стоварил върху Одисеевия сал. Както пристъп на вятъра разнася на всички страни купчина слама, така разпръснала вълната дърветата, от които бил направен салът. Одисей едва успял да се залови за едно от дърветата и да седне на него. Той бързо свалил дрехите си, превързал се с наметалото на Левкотея, хвърлил се в морето и заплувал към острова. Видял това Посейдон и се провикнал:

— Е, засега ти стига! Ха плувай по бурното море, докато някои те спаси. Сега ще си доволен от мене!

Като извикал така, Посейдон подкарал конете си към своя подводен дворец. А на помощ на Одисей дошла Атина Палада. Тя забранила на всички други ветрове освен на Борей да духат и зауспокоявала разбунтувалото се море.

Две денонощия се мятал Одисей по бурното море. Едва на третото денонощие морето се успокоило. От върха на една вълна Одисей видял недалеч земя и страшно се зарадвал. Но когато вече се приближавал до брега, чул шума на прибоя. Вълните с рев се блъскали между крайбрежните скали и между подводните камъни. Одисей неминуемо щял да загине: щял да се пребие о скалите, ако и сега не му била помогнала Атина Палада. Той успял да се хване за една скала, но отдръпваща се вълна със сила го откъснала от скалата и го отнесла в морето. Сега Одисей заплувал покрай брега и започнал да търси място, където би могъл да изплува на суша. Най-сетне видял устието на река. Помолил се на бога на реката да му помогне. Чул го богът, спрял течението на реката и помогнал на Одисей да се добере до брега. Могъщият герой излязъл на брега, но дългото плуване го било така омаломощило, че паднал безчувствен на земята. Едва дошъл на себе си Одисей. Той смъкнал наметалото, което му била дала Левкотея, и без да се обръща, го хвърлил във водата. Наметалото бързо заплавало и се върнало в ръцете на богинята. А Одисей намерил недалеч от брега две големи и листнати маслинови дървета, под които имало куп сухи листа. Той се заровил в листата, за да се предпази от нощния студ, а богиня Атина го потопила в дълбок сън.