Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Легенды и мифы Древней Греции, 1922 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Никола Мънков, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 90 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Николай Кун
Заглавие: Старогръцки легенди и митове
Издател: Издателска къща „Плеяда“
Година на издаване: 2011
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Тетида при Хефест. Оръжието за Ахил
Изложено според поемата на Омир „Илиада“.
Бързо отлетяла богиня Тетида на светлия Олимп, до медния дворец на бог Хефест. Когато Тетида пристигнала в двореца, Хефест бил в ковачницата си. Потънал в пот, той изковавал двадесет триножника едновременно. Триножниците били на златни колела, сами се придвижвали до боговете и сами се връщали обратно. На бога ковач оставало само да прикачи към триножниците дръжките с украшения. Когато богиня Тетида тихо влязла, богът тъкмо изковавал гвоздеи за дръжките. Прекрасната жена на бог Хефест, Харита, видяла богинята. Тя хванала любезно Тетида за ръка и й казала:
— Влез в нашия чертог, Тетидо, ти рядко ни посещаваш. Какво те носи насам?
Харита извикала Хефест по-скоро да излезе при богиня Тетида. Като чул, че при него е дошла богиня Тетида — онази, която му спасила живота някога, когато Хера го хвърлила от Олимп, Хефест побързал да се отзове на повикването на жена си. Той се привдигнал от наковалнята, прибрал всички сечива, с които работел, и ги сложил в обковано със сребро сандъче. Хефест избърсал ръцете си гърдите, врата и лицето си с мокра гъба, за да смъкне потта и саждите от тях, облякъл се и подпирайки се на дебела тояга, влязъл при богиня Тетида.
Бог Хефест идел, воден под ръка от прислужнички, които лично той бил изковал от злато и които били сякаш живи. Хефест хванал Тетида за ръка и я попитал:
— Кажи ми, богиньо, от какво имаш нужда. И стига да мога, всичко съм готов да направя за тебе.
Обляна в сълзи, Тетида разказала как нейният син се лишил от доспехите, които боговете били подарили на баща му Пелей, как Хектор убил Патрокъл, как Ахил скърбя за приятеля си и жадува да отмъсти на убиеца му, но няма въоръжение. Богинята молела Хефест да изкове въоръжение за сина й. Като изслушал Тетида, Хефест веднага се съгласил да му изкове такова въоръжение, че всички хора да се учудват на необикновената му красота.
Хефест се върнал в ковачницата си: Взел той духалата, сложил ги на огнището и заповядал да раздухат огъня. Духалата духали върху огъня, подчинявайки се на Хефестовото желание, ту равномерно, ту с рязко засилване, като раздухвали в огнището огромен пламък. А Хефест хвърлил в огнището мед, олово, сребро и скъпоценно злато. После нагласил наковалнята и грабнал грамаден чук и клещи. Най-напред Хефест изковал на Ахил щит. Той украсил щита с чудни образи. Върху него изобразил земята, морето и небето, а върху небето — слънцето, месеца и звездите. Измежду звездите изобразил съзвездията Плеяди (Квачка), Хиади, Орион и Голяма мечка. Върху щита Хефест изобразил и два града. В единия град празнуват сватби. По улиците се движат сватбени шествия и хорове от младежи, а жени ги гледат от праговете на своите къщи. На площада пък се е събрало народно събрание. Тук двама граждани спорят каква вира трябва да се плати за едно убийство. Гражданите, разделени на две партии, подкрепят единия или другия от спорещите. Вестителите усмиряват гражданите. Наоколо са насядали градските старейшини и всеки от тях, след като вземе в ръка скиптъра, изказва своето мнение по спорния въпрос. А в центъра на кръга са поставени два таланта злато, предназначени като награда за оня, който най-справедливо ще отсъди по спора. Другият град е обсаден от врагове. Обсадените пък, след като са оставили жените, младежите и старците да защищават града, са устроили засада. Те са предвождани от бог Арес и богиня Атина Палада — величествени и страшни. Двама разузнавачи вървят напред, за да следят враговете. Но ето показват се стадата, които враговете са заграбили. Гражданите, които са се скрили в засада, си вземат обратно кравите и овцете. В стана на враговете са чули шума и са се притекли на помощ. Завързал се е кръвопролитен бой, а в боя между воините сноват богините на злобата и раздора и страшният бог на смъртта. Върху щита Хефест представил и оран. Орачите вървят подир плуговете. Когато те стигнат до синора на нивата, слуги им поднасят чаши вино. Богът е изобразил и жътва. Едни жътвари жънат, други връзват снопи, а деца събират класове. Собственикът на нивата с радост гледа как се събира богатата реколта. Настрана жени готвят обед за жътварите. А до тях е изобразен гроздобер. Младежи и девойки носят в кошници грозде. Хубав младеж свири на лира, а около него се вие весело хоро. Хефест изобразил и стадо говеда. Два лъва са нападнали стадото. Пастирите се мъчат да пропъдят лъвовете, но кучетата се страхуват да ги нападнат и само лаят. А малко по-настрана били изобразени пасящи в долината среброрунни овце, ясли, кошари и колиби на пастирите. И най-после Хефест изобразил хоро на момци и моми, играещи, хванали се за ръце, и селяни, които се любуват на играта им. А наоколо по целия щит Хефест изобразил Океан, който заобикаля отвред земята. След като направил щита, Хефест изковал на Ахил броня, която блести сякаш ярък пламък, тежък шлем със златен гребен и наколенници от гъвкаво олово.
Щом свършил работата си, Хефест взел въоръжението и го отнесъл на богиня Тетида. Като бърз ястреб се понесла тя от Олимп за далечната земя, за да отнесе по-скоро на сина си доспехите.