Гейл Дъглас
Кейси (12)

XII

— Алекс знае ли? — попита Британи с блеснал поглед през един дъждовен априлски петъчен следобед.

— Още не — отвърна Кейси. — Затова те и повиках, трябваше да го кажа на някого най-после.

Двете бяха седнали по турски върху новия паркет на бившия наборен цех на „Уикендър“, който скоро щеше да се превърне в елегантна всекидневна. Бяха заобиколени от кашони с полуразопаковани мебели, килими, мостри на завеси и рула тапети.

Британи учудено поклати глава.

— Как може да не си му казала още?! Възможно ли е да не е забелязал нищо досега?

— Не ми се е случвало да повръщам в негово присъствие — обясни Кейси. — Пък и напоследък непрекъснато пътува, другите вестници му отнемат доста време с тези реорганизации във връзка с печатницата, така че не беше трудно да запазя малката си тайна.

— Господи, Кейси, това в никакъв случай не е малка тайна, това е най-радостното събитие в живота на двама ви! Кога смяташ да съобщиш новината на съпруга си?

— Днес следобед, веднага щом се прибере. Исках да съм съвсем сигурна. След днешната консултация с гинеколога вече нямам никакви съмнения.

— Слава Богу! Помислих, че ще продължиш да се инатиш!

Кейси въздъхна и промени темата.

— Какво ще кажеш за този килим в златисто на кафяви квадратчета?

Приятелката й огледа мострите и нерешително повдигна рамене.

— Всичко, което си подбрала, е чудесно. Не мога да се произнеса кое ми харесва най-много. Какво казва Алекс?

— Казва, че в тези неща аз съм шефът — изсумтя доволно младоженката.

Британи се изсмя с нотка на злорадство.

— Прав е. Така ти се пада. Нека да видиш какво значи да носиш отговорност.

Помисли още малко и прибави:

— Все пак доколко можем да се разпростираме? Трябва ли да се откажем от най-скъпите, неща?

— О, не. В последно време сме богати. Просто невероятно! Всички издания печелят доста повече, отколкото Алекс бе очаквал.

— Благодарение на сполучливите идеи на жена му по отношение на полиграфическото оформление и кадровата политика — подметна закачливо Британи.

— И той така казва — призна Кейси, — но аз съм наясно, че Алекс вече бе създал всички предпоставки за изграждането на една мощна и съвременна вестникарска империя, в която има място само за честна журналистика. Когато го срещнах, дори не можех да предполагам колко амбициозна задача си е поставил. Приличаше ми на беден и горд мечтател, който може само да развива бъдещи грандомански планове, докато в същото време е пред прага на фалита. Оказа се, че греша. Разбира се, отстраняването на Джими Доусън и закриването на вестника му „Инглиш Бей Газет“ разчисти територията за нас, но и Алекс се показа разумен, като ми позволи да инвестирам парите си в печатницата. Това беше решаващият удар, който ни изведе на върха. Мисля, че Алекс го заслужава.

— О, моля те! Започваш да говориш като Марг и Сандра! Няма по-прекрасен човек на света от Алекс. Ставаш досадна! — подразни я доброжелателно приятелката й.

— Ти само почакай, Брит, докато намериш мъжа, с когото искаш да изживееш докрай живота си. Тогава ще бъдеш също толкова досадна, колкото и аз сега.

— За какво става въпрос? — прозвуча в този момент бодрият глас на Алекс. — По отношение на какво си досадна, скъпа?

Кейси се изчерви и незабелязано смигна на Британи.

— Досадно нерешителна съм, защото не мога да избера в какъв цвят искам да бъде килима.

Алекс се доближи до тях, огледа мострите и предложи:

— Вземи синия.

— Като че ли повече ми харесва този в розово — намръщи се жена му.

— Значи, решено — доволно заключи той. — Ние двамата с Британи ти бяхме нужни, само за да поспориш с някого и да се наложиш.

Британи се разсмя весело и се изправи.

— Е, радвам се, че проблемът е разрешен. Вече спокойно мога да се върна в хотела си.

Те я изпратиха до вратата и след като останаха сами, Алекс се обърна въпросително към Кейси:

— Защо си тръгна толкова набързо приятелката ти? Да не би да съм казал нещо неподходящо?

Жена му спотаи усмивката си и строго каза:

— Мога ли да те видя за малко в кабинета ми, Алекс Маклийн?

Завъртя се на пети и се отправи към вече ремонтираната трапезария, в която цареше същото безредие, както и в дневната. Там застана до прозореца, с гръб към улицата, и го дочака да се приближи. Забавляваше се безкрайно на озадаченото му изражение. В този момент лицето му й се струваше по-скъпо от всичко друго.

— Сега пък какво съм направил! — запита Алекс с пресилена тревога.

Кейси улови ръката му и внимателно я постави върху корема си.

— Мили мой — прошепна нежно, — нямаш си дори и представа!