Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
After Hours, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
djenitoo (2009)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Гейл Дъглас. Кейси

ИК „Слово“, Велико Търново, 1994

Редактор: Цветелина Стефанова

ISBN: 954–439–211–4

История

  1. — Добавяне

IX

В края на късната си следобедна разходка в Стенл парк Кейси съжали, че не можа да се отпусне напълно да се наслади на чудесната лятна вечер. Не можеше да се освободи от натрапчивото чувство, че е следена от едър, оплешивяващ мъж с огромен гръден кош и лице, прилично на булдог. Напразно си внушаваше, че това е резултат на непрекъснатите предупреждения от страна на Алекс, че маршрутът на непознатия чисто случайно съвпада с нейния. Кому беше притрябвало да я преследва? Не виждаше нито една основателна причина, и все пак въздъхна облекчение, когато се озова пред витрината на „Стартинг Гейт“.

— Здравей, Руби — поздрави тя жената на съдържателя, докато се настаняваше на обичайното си място на бара. Беше единственият посетител в заведението, тъй като не бе започнал още вечерният наплив. — Имаш ли нещо за вечеря?

— Мога да ти препоръчам пиле със зелена салата — отвърна Рубина.

— Чудесно. Добави и чаша чай с лед.

— Веднага, скъпа. Сутринта с мъжа ми си говорехме, че трябва да сложим на стола ти метална плочка с гравирано върху нея името ти. Ти си ни най-верният посетител. Идваш по-често от Алекс, дори и от Британи. Ако ме питаш мен, направо можем да те осиновим. Какво ще кажеш? Ще ми бъде много приятно хората да си мислят, че си моя дъщеря — засмя се сърдечно възрастната жена:

— Та вие вече сте ме осиновили — отвърна й в същия тон Кейси, но една голяма буца заседна в гърлото й. „По дяволите! — каза си развълнувано. — Пак това чувство за принадлежност към нещо, копнеж за топъл семеен уют. Не си вече малка, момичето ми! Я се стегни!“

— Ами да! Пък и косите ни са еднакви — тръсна рижите си къдрици Рубина, докато вадеше от хладилник продуктите за салатата. — Впрочем, изпрати ли шефа си за Сиатъл?

— Да, замина на обед — опита да си придаде възможно най-безразличен вид девойката. — А къде е твоят безценен съпруг?

— Последното, което чух за него, бе, че се е оженил за Джоана Удуърд — изкикоти се съдържателката. — Знам ли го, сигурно поправя старата скара отзад в кухнята, — прибави вече по-сериозно.

— Не мога да ви разбера вас двамата — поклати глава Кейси. — Никога ли не се изморявате?

— От какво да се изморяваме? Да приготвяме вкусна храна на мили и приятни хора ли? Нима посрещането на приятели в дома ти може да се нарече изморителна работа?

— А не се ли изморявате понякога един от друг? Не ви ли писва непрекъснато да се гледате по време на работа?

— Виж сега, сладурче, ние със Смайли сме един екип, нещо като спортен тим — занарежда Рубина, режейки лука и целината. Спря за малко и вдигна ножа като показалка. — Вършим едно и също, което ни доставя удоволствие. А когато си в екип с някого, не се изморяваш. Все едно да се измориш от себе си. Дори трябва да ти призная, че по-често се оплаквам от мен самата, отколкото от мъжа ми.

Тя се отдалечи, само колкото да извади от фурната порцията пиле, и после продължи:

— Като стана дума за екипи, та се сетих — много хубава двойка сте двамата с Алекс. Разбираш ли какво искам да кажа? Много се радвам, че след като първата му жена го изостави толкова подло, успя да си намери достатъчно красиво и разумно момиче, което да оцени мъж като него.

„Велики Боже! — възкликна мислено Кейси. — Може ли човек да запази нещо в тайна в този град?“

— Нашите отношения са само професионални, ти какво си мислиш?!

— Да де, да не би да съм казала нещо друго? Естествено, че са само професионални — намигна й жената дяволито.

После добави в чинията специалната си подправка — лъжица гъсто кисело мляко върху огромен лист маруля — и гордо я поднесе на клиентката си:

— Заповядай!

— Изглежда превъзходно — похвали я Кейси и веднага се зае с храната. — Мм-м, много е вкусно — прибави съвсем искрено още след първата хапка.

— Да ти е сладко, моето момиче — пожела й Рубина и се накани да я остави на спокойствие, когато девойката я спря с един въпрос, изплъзнал се съвършено неочаквано и за самата нея.

— Значи ти си познавала тази Бет, жената на Алекс?

В продължение на около три четвърти час Кейси бе принудена да слуша възмутителната тирада на съпругата на Смайли по адрес на бившата мисис Маклийн. Когато най-сетне успя да се сбогува, благодарейки за вкусното пиле, главата й беше пълна с чудовищните обвинения на Рубина срещу една жена, която не само че не осъзнала какво истинско съкровище има за съпруг в лицето на Алекс, но му взела всичко до последния цент, когато си тръгнала, за да се повлече след някакъв невзрачен нещастник, наследник на стар и много богат род от Сан Франциско. От все сърце съчувстваше на шефа си заради жестоката несправедливост, която е трябвало да понесе поради силното си чувство за отговорност и мнима вина спрямо тази долна жена.

Потънала дълбоко в мисли, тя не забеляза булдога, седнал зад витрината на отсрещното кафене.

До събота вечерта Кейси не можа да се освободи от чувството, че е наблюдавана и следена. Нито за миг не зърна този, който вървеше след нея, но интуитивно усещаше присъствието му.

Беше прекарала по-голямата част от деня сред тълпите на плувните състезания, събирайки материал за репортажа си във вестника. Взе много интервюта, нахвърля достатъчно бележки за атмосферата на празничния ден, изрови доста любопитни факти около провеждането на шампионата, така че вечерта си легна доволна от свършената работа. Мислеше си, че след като не й се случи никакво произшествие, може би преследвачът й е просто плод на фантазията й. Затова дори не спомена и дума за подозренията си в късния телефонен разговор с Алекс, който й позвъни от Сиатъл.

В неделя сутрин, облечена в джинси и тениска с надпис „Спасете делфините“, тя се отправи към Стенли парк, за да отрази един рок концерт и няколко аматьорски спортни прояви. По-късно се запъти към хотел „Съмърсет Ин“, където приятелката й Британи в качеството си на управител беше почетен председател, а така също и домакин, на увеселителните игри на гостоприемството. Дори се включи с ентусиазъм в състезанията по оправяне на легло, намиране на изгубен багаж и всичко друго, което изобретателният гений на Британи бе сътворил, за да могат спортистите и другите посетители на хотела да се посмеят на воля и да се почувстват добре дошли в него.

Когато „Игрите“ свършиха, двете приятелки вечеряха заедно в ресторанта на „Съмърсет Ин“, поговориха си за свършената през деня плодотворна работа, след което Кейси се сбогува и тръгна към апартамента си.

Беше вече съвсем близо до блока, когато изведнъж една черна спортна кола се изравни с нея плътно до бордюра и продължи безшумно да се движи успоредно с нейното темпо. При други обстоятелства тя с удоволствие би се загледала в изящната аеродинамична форма на „Корветата“, но сега я побиха тръпки и стисна по-здраво преметнатата през рамо дръжка на дамската си чанта.

Това вече не беше плод на фантазията й.

„Може пък да е просто някой перверзен тип, който си търси мацка за вечерта“ — помисли си, но за всеки случай ускори ход.

Внезапно корветата се засили, качи се на тротоара и й препречи пътя. От нея изскочи висок мускулест здравеняк в изтъркани дънки и омърляна синя риза, под чиито къси ръкави се показваха бицепси като на щангист полутежка категория. Той се разкрачи пред Кейси и с нагло хилене се приведе напред, за да разчете надписа на тениската й. Поклати глава и изпръхтя.

— Знаех си аз, още като видях тази руса коса, че дошла щастливата ми вечер!

Тя се закова на място. Нямаше да успее, ако се опиташе да го заобиколи. Миришеше силно на алкохол и явно търсеше кавга. Трябваше някак да отвлече вниманието, му, за да може да побегне. Огледа се трескаво наоколо.

— Мъж, който има мангизи за такава кола, би трябвало да се научи да се отнася по-добре с нея — посочи с ръка към олющената боя на предния десен калник, мъчейки се да изглежда спокойна.

За миг той действително остана изненадан от репликата й, но това не продължи дълго.

— Знам аз прекрасно как да се отнасям с хубавите коли, както и с хубавите жени, маце! — ухили се цинично и се облиза.

— Чудесно. А сега да видим дали знаеш как да се махнеш от пътя ми, Галахад.

— Не съм Галахад, а Марти. И освен това, мила госпожице, кой ти е казал, че искам да се махна от пътя ти. Може би искам да те кача в моя „Вет“ и да те откарам на някое по-интимно местенце, където да се позабавлява ме, както трябва. Какво ще кажеш, пиленце?

— Какво ще кажа ли? Все ще измисля нещо, сладурно бъди сигурен, че няма да ти хареса — изгледа го с най-острия поглед, на който беше способна, и продължи невъзмутимо. — Защо просто не ми направиш път като възпитано момче и не си спестиш много големи неприятности?

— Няма да стане, скъпа. Кога друг път ще ми се удаде сгоден случай да науча гаджето на Маклийн на добро поведение, ако не сега? Ще ти хареса, уверявам те. Аз съм страхотен в леглото.

— Значи, ти си един от бандата на Лъндстром, така ли? Вие ме следите през целия уикенд! Къде са скрити останалите, страхливецо? Знам, че не ти стиска да си толкова смел, ако си сам!

— Миличка, ти наистина си търсиш белята! — подсвирна тихо през зъби непознатият. За твое сведение, изобщо не съм те следил. Видях те само преди две минути и си казах, че няма да е лошо да си поиграем на мама и на татко с теб. Сега ще видим какво ми стиска и какво не…

Като каза това, той скочи към нея с намерение да я сграбчи под мишниците.

Реакцията на Кейси бе светкавична. Отби с лявата си ръка протегнатите му ръце, а с дясната му нанесе силен юмручен удар точно в носа. Когато той застина за миг, заслепен от болката, тя рязко заби левия си лакът в диафрагмата му и го принуди да се сгърчи надве, след което стовари саблен удар върху превития му напред врат.

Здравенякът рухна на колене, а тя, без да се бави нито миг повече, хукна към входа на блока. Надяваше се, че е достатъчно зашеметен и пиян, за да я преследва, но се излъга. Оставаха й две-три крачки до вратата, когато той я сграбчи изотзад в желязна хватка.

— Пусни ме веднага, идиот такъв! — изкрещя Кейси, осъзнавайки със закъснение, че отдавна е трябвало да започне да вика за помощ. Нямаше много шансове срещу грамадата мускули.

— Как ли пък не! — изръмжа в ухото й мъжът. — Излезе ти късметът, сладурче!

Тогава я обхвана бясна ненавист към грубите му лапи, към пиянския му дъх, към животинската му похот, а най-вече към омерзителното докосване на еректиралия му пенис в заоблените й задни части. Спомни си наученото в часовете по самоотбрана, плъзна длани назад по бедрата му, успя да го отмести малко и с все сила го ритна с пета в гениталиите. Мъжът изрева от разкъсващата вътрешностите му болка и се свлече на земята. Тя се извъртя и замахна с крак към лицето му, но в този момент две силни ръце се сключиха здраво около раменете й и я повдигнаха във въздуха.

Кръвта й се смрази, когато изви глава и погледна в лицето на нападателя си. Беше Булдогът!

„Сега вече наистина загазих! — простена вътрешно — Алекс ще побеснее, като разбере как избягвам опасностите!“

Преследвачът й я пусна внимателно да стъпи на крака и каза с извинителен тон:

— Съжалявам, госпожице. Не ми се искаше да се намесвам, като гледах колко добре се справяте, но трябва да изпълня заповедта да не позволявам да се забърквате в улични побоища.

 

 

В понеделник следобед Кейси работеше на бюрото си и кипяща от ярост, с нетърпение очакваше появата на Алекс.

Той се върна малко след четири и весело поздрави всички в стаята, хвърляйки тайно нежни погледи към, нея. Тя скочи от мястото си и сухо каза:

— Алекс, мога ли да те видя за малко насаме?

— Разбира се — отвърна той и я поведе към кабинета си.

„Колко е нетърпелива само!“ — помисли си възторжено. Но усмивката му тутакси угасна, когато тя затвори вратата и се облегна на нея. Лицето й приличаше на буреносен облак.

— Значи си пуснал детектив подире ми! — изкрещя Кейси. — Наел си го да ме следи от мига, в който напусна града! Толкова ли цениш честната си дума, толкова ли ми вярваш?

— Не съм наемал никакъв детектив. Просто помолих шефа на службата за сигурност, която проверява уликите ни срещу Доусън и се грижи за охраната на маршрутите ни за разнасяне на вестника, да не те изпусне от поглед. Как разбра за него?

— Не забравяй, че аз съм репортер. Научена съм да забелязвам всичко около себе си. Отговори ми — защо след всичко, което се случи между нас, ти продължаваш да ми нямаш доверие?!

— Доверието няма нищо общо с това, че съм се погрижил за твоята безопасност. Не съм се съмнявал, че ще удържиш на обещанието си, но трябваше да те предпазя от външни опасности, които не зависят от теб.

— Но защо не ми каза?

— Защото знаех, че ще се разсърдиш и ще направиш всичко възможно да се изплъзнеш от опеката му. Тогава присъствието му щеше да стане безпредметно. Поръчах му да те следва незабелязано и да не говори с теб.

— Значи затова Булдогът само мънкаше неразбираемо за някакви заповеди?

— Булдогът ли? Какъв булдог?

— Твоят шпионин. Прилича ми на булдог, затова така го кръстих. Не ми каза името си. Всъщност нищо не ми каза, освен това, че ако нещо не ми е ясно, трябва да питам теб.

— Ти си говорила с него? Кога го разкри?

— Още в петък го видях, че се мъкне след мен. През целия уикенд усещах присъствието му, но не го забелязах. Да знаеш само колко потискащо е това чувство, че си следен! Откъде можех да зная, че е на наша страна? Едва снощи разбрах!

— Чак не мога да се примиря с факта, че Сесил е бил толкова непохватен. Не е в стила му. Той е професионалист, един от най-добрите в града!

Думите му възпламениха искрица гордост у Кейси.

— Той също остана шокиран от това, че съм го усетила. Каза, че му се случва за пръв път. Всъщност, човекът си вършеше добре работата, и ако не беше инцидентът снощи, щях да си помисля, че само си въобразявам…

— Какъв инцидент? — прекъсна я мигновено Алекс.

Тя прехапа устни, но вече беше късно. С половин уста му разказа как е била пресрещната и нападната от един пиян и опасен член на бандата на Лъндстром и се е наложило да се бие с него, преди Булдогът да й се притече на помощ.

— И след всичко това ти си готова да ми направиш скандал, защото съм наел Сесил Уолтърс да те охранява?! — извика той накрая с тон, който я накара да изтръпне.

— Ами ако него го нямаше там, нали щяха да те…

Алекс млъкна и внезапно пребледня. Отмести я решително от вратата и натисна дръжката.

— Почакай! — пристъпи след него Кейси. — Къде отиваш? Не сме довършили разговора си!

— Така е — процеди през зъби той. — Ще го прекъснем само за известно време. Точно сега имам по-неотложни дела.

— Чакай ме! И аз идвам с теб, където и да отиваш!

Алекс я хвана за раменете, заведе я до креслото си и насила я натисна в него. Тя се изплаши от онова, което видя в очите му, докато той й заяви с леден тон:

— Няма да ходиш абсолютно никъде и ако не ми обещаеш това незабавно, ще те завържа за облегалката.

Кейси кимна, хипнотизирана от погледа му. Убедена беше, че ще го направи. Чак когато той стигна отново до вратата, успя да се обади:

— Никога ли няма да приемеш факта, че мога да водя сама битките си?

Алекс се извърна.

— Не се съмнявам в това, но мисля, че пропускаш един съществен момент: тази битка не е твоя, а моя! И ти по-добре от всеки друг би трябвало да знаеш защо не мога да приема това!

 

 

Алекс Маклийн разблъска енергично протестиращата охрана на фоайето на сградата, където се намираше офисът на Джеймс О. Доусън, изкачи на един дъх стъпалата до втория етаж и под смаяния поглед на втрещената секретарка влетя с ритник в самата светая светих на строителния магнат.

Доусън седеше на висок въртящ се със стол с кожена облегалка зад писалището си от прозрачно фибростъкло, на което нямаше нищо друго, освен кристален пепелник и безжичен телефон, по който говореше в момента. Той вдигна глава и като видя Алекс, приключи набързо разговора и отпрати с ръка телохранителите си.

— Маклийн, ако си дошъл да ми кажеш, че се каниш пак да пишеш някоя клевета за мен в скапания си вестник — по-добре изчезвай, докато не съм се разсърдил.

— Чуй ме добре, Доусън — Алекс се приближи до него и опря разперените си длани върху плота на писалището. — Ще ти го кажа само веднъж и няма да повтарям: Ограничи свинщините си в борбата против мен само между нас двамата! Кажи на твоите хулигани да не закачат моите хора, особено жените и децата! Ясен ли съм?

— Не, не си. Не знам за какво говориш. Освен това — махни си ръцете от стъклото. Секретарката ми току-що го лъсна.

— Тогава, сигурно няма да ти е приятно да го пробиеш с главата си! Предупредих те вече, Доусън. Много внимавай!

— Виж какво, малкия, не мога да отговарям за това, че някой от моите строители се е ядосал, задето някаква пикла си пъха носа, където не й е работа, и е решил да й даде добър урок. Не съм им бавачка.

Алекс загуби самообладание, пресегна се и сграбчи ярко оцветената вратовръзка на ухиления дебелак. Измъкна го от стола и приближи застрашително лице до неговото:

— А какво ще кажеш за едно малко напомняне, за да се почувстваш отговорен за поведението им?

Изведнъж забеляза странното пламъче на задоволство, проблясвало в очите на Доусън, и неохотно разтвори пръсти.

„По дяволите! — помисли вбесен. — Той умишлено ме провокира, за да се озове в положението на жертва и да има повод да ме съди!“ Блъсна го назад и се изправи.

— Ужасно се изкушавам да ти разкрася физиономията, но с това ще ти направя прекалено голяма услуга. Искам само за последно да ти кажа, че вече си си изпял песента, Джими. Идва моментът, в който няма да има място повече за теб в този град.

— Колко интересно! — озъби се Доусън. — Тъкмо щях да кажа същото за теб, Маклийн.

— Ще видим кой-кого — процеди Алекс и се отправи към вратата. На прага се спря, извърна се и прибави студено:

— Давам ти честната си дума, че само ако някой от наемниците ти се доближи до момичето, ще се върна и ще те убия.