Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
With all my Heart and Soul, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Лаура Райф. Джесика

Американска

Първо издание

ИК „Слово“, Велико Търново, 1993

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–121–5

История

  1. — Добавяне

I

Беше мразовит зимен ден. Джесика се изкачваше забързана по стълбите към болницата. Блъсна тежката врата и се промъкна вътре.

Спря в приятно затопления салон. Поемайки си въздух, свали ръкавиците и изтърси снега от палтото си. Когато вдигна глава, пред нея стоеше снажен и симпатичен мъж в бяла престилка.

— Още една снежинка! Тази тук — и той, усмихнат иронично, докосна върха на носа й.

Беше застанал толкова близо до нея, че усещаше дъха му. Без да я изпуска от очи, мъжът направи крачка назад и я огледа от глава до пети. Погледът му се спря последователно върху лицето й — на големите й сини очи, на зачервените от студа бузи и чувствените й пълни устни.

— Благодаря — каза Джесика.

„Крайно време е да му се представя“ — мислеше си. Но когато погледна непознатия в тъмните ириси, пулсът й несъзнателно се ускори и тя се усъмни, че изобщо би могла да произнесе някакъв звук. Най-накрая протегна ръка.

— Казвам се Джес…

Той я прекъсна, усмихвайки се.

— Не ми казвайте! За мен е все едно дали сте Червената шапчица или детето Христос — гласът му беше нисък и плътен, а около очите му се появиха ситни бръчици.

Джесика също се засмя. За миг дори се почувства поотпусната.

— Навярно ще ви разочаровам, но не съм нито едното, нито другото. Аз съм Джесика Лангли и се явявам днес за първи път на работа.

— Е, тогава добре дошла, мис Джесика Лангли — и той хвана, все така усмихнат, ръката й.

Когато пръстите им се докоснаха, по гърба на Джесика полази тръпка.

— Очаквахме ви с нетърпение. Аз съм д-р Питър Морисън. Мис Лангли, изпраща ви сам Господ! Отдавна ни бяха обещали нова сестра.

— Да, но…

Преди да успее да го поправи, към тях се приближи приятелката й Айрийн Дженсън — лекар в същата клиника.

— Джесика! — Айрийн я прегърна сърдечно.

— Айрийн, радвам се, че те виждам!

След като се поздравиха, Айрийн погледна Питър.

— Предполагам, че вече сте се запознали? — тя отново се обърна към Джесика. — Щях да те посрещна на входа, но трябваше да се погрижа за един спешен случай. Надявам се, че си била приета добре.

— Беше щастлива случайност… Ще ви помоля да ме извините и двамата, но трябва да уредя още някои неща… — отвърна тя.

Питър посочи към администрацията.

— Айрийн, защо не разведеш госпожицата из клиниката? — и отправи към Джесика последна усмивка. — Радвам се, че ще работим съвместно.

— Почакайте, Питър, аз не съм…

Преди да му обясни, че не е сестра, а стажант-лекар, той отмина. Джесика гледаше замислено снажната му атлетична фигура.

— Ей! Хайде, хайде! — засмя се Айрийн. — Само не ми казвай, че си влюбена в Питър! Това се нарича любов от пръв поглед.

— Въобразяваш си! Но той действително е впечатляващ мъж. Взе ме за сестра, а аз нямах време да го разубеждавам.

Айрийн се поколеба.

— Джесика… Ще ти съобщя нещо важно за Питър. Трябва да го знаеш — гласът на приятелката й прозвуча сериозно и Джесика я погледна учудено.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Просто… Питър не може да понася лекарки. Към всички медички изпитва дълбоко отвращение.

— Това ли било? — въздъхна Джесика облекчено. — Такива като него ги има много.

— Но Питър… той действително държи на мнението си.

Джесика повдигна леко рамене.

— Ще видим.

— По-късно ще ти разкажа повече по този въпрос. Сега ми кажи как мина пътуването ти. Хареса ли ти апартаментът? Много съжалявам, че не бях там, за да те поздравя, но ти познаваш живота на стажант-лекарите — много работа и никакво свободно време.

— Зная, Айрийн…

Айрийн погледна часовника си.

— Господи, предобедът мина толкова бързо! Не мога да повярвам! Трябваше да свърша цял куп неща! Но първо ще изпием по едно кафе, а и ти сигурно си уморена от пътуването.

Тя заведе Джесика в барчето на клиниката. Донесе две кафета и я погледна замислено.

— Не сме се виждали толкова отдавна, че не си спомням вече как го пиеше?

— Шварц кафе — Джесика се настани удобно на един фотьойл. — Наистина измина доста време, Айрийн, откакто ти напусна родния ни град Озарка, за да продължиш следването си в Сент Луис. Аз пък бях изпратена в Канзас сити — тя поклати глава. — Знаеш ли, че всъщност след завършване на училище не сме се виждали?

Айрийн се засмя.

— По време на ученическите ни години бяхме неразделни, спомняш ли си? — постави чашките с кафе на малката масичка и седна. — А сега не само че ще продължим стажа си заедно, но и ще живеем в едно жилище! Толкова се радвам, че и двете се установихме в „Елит Хоспитал“.

— Аз също. Тази клиника има добро реноме, що се отнася до подготовката по педиатрия и хирургия — Джесика въздъхна. — Искам да стана добър хирург!

— Разбира се, че ще станеш… А пък аз ще бъда добър детски лекар.

Джесика кимна.

— Ти си близо до целта. В края на краищата работиш тук от половин година.

Айрийн помълча известно време.

— Смъртта на баща ти миналото лято много те разстрои, нали? Но беше добре и за двама ви, че през последните две седмици на болестта му ти беше до него.

— Да, затова и започвам тук със закъснение. Първоначално бях няколко дни в клиниката, докато ме извикаха вкъщи — Джесика се усмихна. — Но сега животът за мен продължава. Понякога даже не мога да повярвам, че са минали толкова години, откакто бяхме заедно в училище. Често ти завиждах, че беше по-висока и с хубави руси коси.

— Да, спомням си. Тогава аз пък бих дала всичко на света, за да имам твоята копринена тъмна коса. Наистина измина много време — въздъхна Айрийн. — Имаме да си разказваме куп неща… — очевидно тя не желаеше да продължат разговора за Питър Морисън — нещо, което не се харесваше на Джесика.

— Айрийн, щеше да ми разказваш за Питър. Как всъщност не съм го забелязала още през лятото? — попита тя, въпреки че сама можеше да си отговори на въпроса. — Вероятно защото в клиниката бях съвсем за малко. Сигурно има още лекари, които не познавам.

— Ако ти се струва така, както на мен през първите седмици, едва ли ще си спомниш за някого — рече усмихнато Айрийн. — Всичко беше толкова объркващо… Но да се върнем на Питър. Той живее сам.

— Ерген ли е?

— Не.

— Разведен ли е?

— Не. Жена му почина при катастрофа.

— Съжалявам — гласът на Джесика прозвуча тихо. — Навярно след смъртта на жена си се е променил. Тежко е да загубиш човека, когото си обичал — тя знаеше това от личен опит. А и споменът за смъртта на баща й беше съвсем пресен.

— Питър определено не е без проблеми — продължи Айрийн. — Съмнявам се, че и детството му е било щастливо.

— Защо мислиш така?

— Родителите му са се развели, когато е бил съвсем малък и е израсъл при баща си… Сигурно е имало домашна помощница или пък… — Айрийн замълча. — Изглежда е от тези, на които в живота нищо не им е подарено.

— А майка му? Тя не се ли е грижела за него?

— Омъжила се повторно и заминала за Сент Луис. Чувала съм, че при нея прекарвал летните си ваканции.

„Действително не му е било лесно — мислеше си съчувствено Джесика. — А по-късно е загубил и жена си.“

— Как се е случило, Айрийн? Как е загинала жена му? Била е навярно много млада…

Айрийн помълча няколко секунди.

— Рано или късно ще разбереш… — отвърна уклончиво.

— Моля те, Айрийн, разкажи ми.

— Жената на Питър починала, когато малката им дъщеричка Саманта била на две годинки. Сам сега е на шест. Но Питър и жена му имали проблеми още преди катастрофата… — Айрийн поклати глава едва забележимо. — Жена му била хирург. Казват, че е била много добър лекар и с няколко години по-възрастна от него. Един ден…

— Продължавай! — дъхът на Джесика спря.

— Един ден по време на операция на апандисит, с нея се случило нещо особено. Тя се вцепенила и не могла да продължи. Останала така със скалпел в ръка…

— Ужасно! — промълви Джесика.

— Накрая един от асистент лекарите довършил операцията.

Джесика беше обзета от дълбоко съчувствие към жената, която не познаваше.

— След този случай се отказала да оперира. Започнала да преподава уроци и се заела по-сериозно с изследвания — Айрийн погледна приятелката си. — Оттогава Питър се отнася с предубеждение към жените лекари…

Джесика въздъхна.

— Нищо чудно… Всъщност в хирургията все още преобладават мъжете.

— Баща му му е оказал огромно влияние. Той започнал като фермер, а по-късно печелел доста пари от откриването на цяла верига търговски къщи за железарски изделия. Веднъж Питър ми спомена, че като малък трябвало да работи много.

— Сигурно е бил доста сериозно дете.

Джесика се опитваше да си представи д-р Питър Морисън като малко момче, но не й се удаваше лесно.

— Може би си права. Във всеки случай, докато е бил ученик, е работел за баща си.

— Възможно е дори и сам да се е издържал по време на следването си — Джесика отпи от кафето.

Айрийн кимна.

— Позна.

— Къде живее дъщеричката му? При него ли?

— Да. Наел е гледачка. Бащата на Питър умря преди няколко години и му остави малко наследство, за да няма финансови проблеми.

Джесика се замисли и за момиченцето, останало без майка. Знаеше много добре какво означава това, защото собствената й майка почина, когато беше на шест години. Тогава леля й Лусинда Лангли живееше при тях.

— Познаваш ли детето?

— Да, разбира се. Понякога Питър го довежда в клиниката. Саманта е малко сладко момиченце с тъмни къдрици и големи сини очи. Прилича много на баща си, въпреки че неговите са кафяви. Но ти сама ще се убедиш в това и то може би твърде скоро.

Айрийн погледна часовника си и стана.

— Почивката ни свърши — каза тя. Взе чашите, изплакна ги и ги остави на мястото им.

Тъкмо се канеха да си тръгват, когато влезе мъж в бяла престилка.

— Най-сетне ви открих! — възкликна той, като не отделяше поглед от нея.

— Здравей, Кърк. Току-що изпихме по едно кафе — лицето на Айрийн засия. — Кърк, представям ти приятелката си от ученическите години. Казва се Джесика Лангли. От днес ще работи тук, като стажант-лекар. Джесика, това е д-р Кърк Холънд.

— Приятно ми е, д-р Лангли — Кърк й подаде ръка. — Айрийн ми е разказвала много за вас. Радвам се, че ще започнете работа в „Елит Хоспитал“.

— Наричайте ме Джесика. Още не съм свикнала с докторската титла.

— Скоро ще свикнете, Джесика. А към мен се обръщайте просто с Кърк.

След като излязоха от барчето, Айрийн разведе Джесика из клиниката и я представи на останалите колеги. После отидоха в един от лекарските кабинети в другото крило.

Айрийн отвори шкафа и извади някакъв формуляр.

— Тук съхраняваме ежедневните доклади. Естествено Питър ще поговори с теб за тези неща, но няма да е излишно преди това аз да ти ги поясня. Това е картонът на пациента и в него ще намериш резултатите от изследванията му. Тук се нанасят предписанията на лекаря — Айрийн подаде картона на Джесика. — Бедната жена. Има тежко минало. Не е съвсем млада, а е с изкълчване на бедрена става. Но се чувства по-добре и с помощта на ходова количка може да прави по няколко крачки.

Айрийн взе картона от Джесика и й подаде друг документ.

— Докато му хвърлиш един поглед, аз ще прегледам някои от тези неща.

Скоро стана време за обяд и се отправиха към столовата. С прибори и табли в ръце, се наредиха на опашката.

Джесика не беше свикнала с многобройните специфични миризми в болницата и чувстваше, че не може да погълне дори залък. Но след като видя апетитния стек, пържените картофи и задушените зеленчуци, изведнъж установи, че е много гладна.

Седнаха на маса, малко встрани от другите, и докато Джесика подреди чиниите и приборите, Айрийн донесе минерална вода.

— Достатъчно побъбрихме за Питър. Разкажи ми нещо за себе си! Имам чувството, че този Кърк Холънд играе важна роля в живота ти. Права ли съм?

— Да — Айрийн сведе поглед и започна да си играе с вилицата.

— Извинявай! Може би не трябва да говорим за това?

— Напротив… Защо не? С Кърк мислим да се оженим някога. Но са ни проблем парите. Аз имам наследство, но Кърк работи едва втора година като стажант-лекар. Той не е съгласен да бъде издържан от жена, а докато финансовото му положение се подобри, ще мине доста време.

— Изглежда държиш на него, след като го чакаш.

— Имаш право — Айрийн отпи глътка минерална вода. — А как стоят при теб нещата с любовта?

— Ами, нищо особено — Джесика повдигна рамене.

— Последния път като се видяхме, ми разказва за някакъв състудент. Докъде стигна тази история?

— Просто не си пасвахме. Първо възникнаха противоречията, после се появиха проблемите — това беше горе-долу.

— Извинявай…

— Вече не съжалявам. Във всяко едно отношение бяхме различни. Алън се стремеше да направи големи пари и то възможно най-бързо. Искаше да се специализира в козметичната хирургия — усмихна се Джесика тъжно. — Нямам намерение да се занимавам повече с такъв тип мъже. На първо място поставяше парите и кариерата, а не грижата за болните.

— Напълно те разбирам защо си го разкарала — кимна й одобрително Айрийн.

— Според неговия план аз трябваше да напусна работа и само да се показвам в обществото.

— Наистина нямаше да бъдете щастливи. Добре е, че навреме си го разбрала — Айрийн хвърли поглед към стенния часовник. — Трябва да вървя, а може би и ти също. Можеш ли сама да се ориентираш къде е хирургията?

Джесика кимна.

Двете приятелки напуснаха заедно столовата и пред вратата се разделиха. Джесика се отправи към Питър, главният лекар на отделението, за да получи инструкции.

Той лично й отвори вратата на лекарския кабинет.

— Заповядайте, Джесика. Хареса ли ви обядът?

— Да, благодаря. Въпреки че…

— Оказва ви влияние атмосферата в клиниката, нали?

— Мисля, че да — пулсът на Джесика се ускори.

— Скоро ще свикнете с това. Има и по-лоши неща — усмивката му беше обезкуражаваща.

— Питър… трябва да ви кажа нещо. Одеве нямах тази възможност. Аз ще работя като стажант-лекар, а не като сестра. Съжалявам, че не можах да отстраня заблуждението ви своевременно — тя наблюдаваше внимателно лицето му.

Той замълча за момент, а след това се засмя подигравателно.

— Няма защо да се извинявате. Просто съм се заблудил.

„Наистина не трябва — мислеше си Джесика. — За какво всъщност да се извинявам?“ — бузите й се зачервиха от яд към този мъж, изпълнен с предразсъдъци. В края на краищата, трябваше ли да се чувства виновна, че е лекар, или пък за това, че е жена!

„Този тип изглежда не по-малко прелъстител от Алън. Отсега нататък трябва да се концентрирам само върху работата си. Не бих си позволила още една подобна връзка, като тази с Алън, и не бих се повлияла от мъж, който мисли, че жените трябва само да си стоят вкъщи край печката.“

Питър изглежда не забеляза борбата, която тя водеше със себе си. Предложи й да се настани в единствения фотьойл в стаята, а сам седна на стола.

— Искам да ви кажа някои неща относно работата. Първо, вие сте като всички, които пристигат след завършване на следването си, с една дума — новак. Главата ви е пълна с теоретични знания, но си нямате и понятие от практика. Следващите три години ще го придобиете при нас…

Джесика седеше неподвижно. Струваше й се, че чете мисълта му: „Вие сте жена и затова сте некадърна и глупава.“

— … повечето нови стажант-лекари могат превъзходно да определят симптомите на ревматична температура, но нямат дори представа как се прави ЕКГ. Могат отлично да обяснят положението на счупените кости на предмишницата, но са неспособни да направят рентгенова снимка или да наместят костите, а пък да не говорим за поставянето им в гипс!

Джесика кимна. Тя тайно се закани да му даде да се разбере, да му докаже, че ще стане добра лекарка.

Питър продължи сериозно изложението си.

— Първо ще попълните тези документи за картотеката — той извади някакъв формуляр от чантата си. — Допълнително към картона на пациента се прибавя по една такава карта, на която се отбелязват номерът на стаята, датата на приемане и диагнозата. При обсъждане състоянието на болните или по време на визитация, тези карти трябва да бъдат у вас.

— Разбрах.

„Ще спазвам точно указанията му и няма да позволя на този прелъстител да ме критикува.“

— За всеки пациент се прави отделна карта. Освен това, трябва да помните датите. Всяка промяна, всяка нова терапевтична процедура трябва да бъдат отбелязани — той я гледаше безучастно. — Имате ли някакви въпроси?

Джесика поклати глава.

— Засега не.

Но скоро сигурно щеше има. Тя усети, че от пренебрежителното му държание сърцето й започна да бие по-бързо, особено когато погледът му се задържаше върху нея по-дълго, отколкото бе необходимо.

Посочи й една малка червена книжка на бюрото си.

— Това е дневникът на отделението. Тук се вписва всичко, свързано с него. Това е вашата библия за следващите 12 месеца — погледна часовника си и стана. — Днес следобед ще бъдете на визитация с мен и д-р Кърк Холънд.

В този момент вратата се отвори и влезе Кърк.

— Стори ми се, че говорите по мой адрес. Като че ли чух името си.

— Нищо подобно. Време е за визитация — рече Питър и прегледа набързо плана за деня.

Кърк се обърна към Джесика.

— Как ви се струва първият ден?

Неговата приятелска усмивка й подейства ободрително.

— Благодаря, добре. Но всичко е толкова ново за мен…

Питър блъсна количката с медикаментите и превързочните материали към вратата и разпореди:

— Джесика, вземете книгата на отделението! И така, да вървим!

Тримата минаха от стая в стая, разпределиха лекарствата, прегледаха пациентите и след това се отбиха при медицинските сестри, за да обсъдят по-особените случаи.

Когато се върнаха в лекарския кабинет, Питър показа на Джесика как се зарежда количката.

— Утре вие ще водите визитацията и ще разговаряте с пациентите. Не ме гледайте така уплашено! Кърк и аз сме до вас, в случай, че изгубите ума и дума.

Джесика не се съмняваше, че Питър има намерение да я запознае сериозно с работата в отделението, въпреки предразсъдъците си. Когато неочаквано той се изсмя и я погледна в очите, както при първата им среща, тя се изчерви. Стори й се, че мина цяла вечност, докато успее да отмести поглед от него и да се сбогуват.

При излизане от лекарския кабинет имаше чувството, че върху крехките й плещи е легнал огромен товар.