Величко Вълчев
Хитър Петър (88)

НАСТРАДИН ХОДЖА В СЕЛОТО НА ХИТЪР ПЕТЪР

Настрадин Ходжа дошъл от Анадола в Българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, стигнал най-сетне до Хитър-Петровото село. Искал да се срещне с българския шегаджия, да се надлъгва и с него.

Хитър Петър се бил облегнал до плета на неговата къща.

— Ти ли си, Хитър Петър?

— Аз съм — отвърнал Петър.

— Чувал съм, че умееш много да лъжеш.

— Така разправят хората — казал скромно той. — И аз съм чувал, за тебе същото нещо.

— Ами какво правиш тука?

— Подпирам плета да не падне.

— Хайде да се надлъгваме!

— Да се надлъгваме, но аз съм си забравил торбата с лъжите в къщи. Ако подпираш плета докато отдида да ги взема, ще се надлъгваме.

Ходжата подложил гръб на плета и казал:

— Иди, Петре, иди, ама бързай!

Хитър Петър отишъл в кафенето, поръчал си кафе, поприказвал си с хората и после се прибрал у тях. Ходжата чакал, чакал, докато се стъмнило, а после си отишъл ядосан. А на другия ден се скарал на Петра:

— Абе, Петре, ти защо не дойде вчера да се надлъгваме?

— Ами от тая по-голяма лъжа има ли? Да подпираш плета да не падне…

Настрадин Ходжа кипнал, но нищо не му казал.

— Ти да не си се разсърдил? — попитал го Петър. — Хайде да се поразходим, дорде ти мине яда, че после пак ще се лъжем.

Тръгнали заедно и си говорили по пътя. Настрадин ходжа рекъл:

— У нас, Петре, греят две слънца, имаме крилати магарета, а зайците ни носят яйца по най-високите дървета!

Хитър Петър отговорил:

— Хубаво лъжеш, Ходжа, ама аз не ти вярвам!

— Нашта вода е суха, не я пием, ами я режем с нож!

— Тъй, Ходжа, тъй, ама не ти вярвам!

Навлезли в една гора. Изгладнели.

— Да бяхме хапнали нещо — обадил се Хитър Петър.

— Какво ще хапнем, като не носим никаква храна?

— Я виж, Ходжа, там иде един чорбаджия и носи едно хубаво агне. Гледай сега как ще му го взема!

— Не ми се вярва, чорбаджията е як и силен.

— Почакай малко и ще видиш. Само си мълчи.

Хитър Петър отишъл на пътя, оставил си там едната обувка, другата занесъл малко по-нататък след един завой, и се скрил. Чорбаджията минал, подритнал обувката и си помислил: „Хубава е, ама е само една!“ и продължил пътя си. Като минал завоя видял и втората обувка. Оставил тогава агнето и отишъл да вземе първата обувка. През това време Петър вземал първата обувка, вдига агнето на рамо, прибира и втората обувка и се връща при нНастрадина. Приготвили, опекли агнето и седнали да го ядат.

— Ходжа — казал Петър, — искаш ли да те излъжа нещо, че да не можеш дори да си хапнеш от агнето?

— Не можеш!

— Мога!

— Хайде да видим!

— Само почакай първо да отида в долчинката и да вземва малко сол да осолим агнето.

Отишъл Петър в долчинката и след малко се чул гласът му:

— Олеле! Не ме бий! Не съм аз! Олеле! Ходжата ти открадна агнето, хей го, хе там горе! Иди и с него се разправяй!

Ходжата, като чул тези викове, скокнал и и си рекъл: „Ония чорбаджия, какъвто е силен, ще ми сткроши кокалите, ами я да бягам аз, додето не е дошъл!“ Плюл си на петите и побягнал.

А Хитър Петър излязъл от долчинката и сам изял агнето!