Величко Вълчев
Хитър Петър (25)

ДА ИЗПЛЮЯ ЛИ КАМЪЧЕТО?

Хитър Петър бил справедлив човек, не обичал кривдите и лошите работи. Като забележел някаква неправда, разсърдвал се, развиквал се и приказвал направо каквото му дойде на устата.

Веднъж в селото дошел владиката. Селяните му се оплакали за едно, за друго и сетне му рекли:

— Дядо владико, имаме един комшия Петър, когото наричат Хитър Петър. Аман вече от него и от неговите ругатни и псувни! Не можем да го търпим вече, думите му не са за преглъщане!

Владиката заръчал да повикат Хитър Петра. Отишел кехаята, подбрал го и го довел на часа. Владиката му разправил всичко, което му били казали селяните.

— Истина е, дядо владико — отговорил Хитър Петър. — Но послушай и аз какво ще ти кажа. На нашите селяни да йм мълчи човек когато разправят всякакви глупости и се гаврят с него; смятат го за будала; ако пък им гълчи и ги насажда, както им се пада, вземат го за луд. Един свестен човек не ще се остави да го тъпчат несправедливо. И правдата, когато я настъпят, се обръща да хапе. А пък аз, като не мога да се завардя и да си отвърна другояче, ги наругавам понякога здравата.

— А не можеш ли по-кротко да се оправиш и да докажеш, че си прав, или да претърпиш и си премълчиш? — запитал владиката.

— Не може, дядо владико — отговорил Хитър Петър. — Трябва човек да е глух, ням или сляп, та да не чува и да не вижда техните глупости. Нека излезе някой и каже — току тъй нападал ли съм някого, без да съм ядосан за нещо? Владиката бил умен човек, познавал добре селяните, затова послушал и думите на Хитър Петър.

— Петре — казал му той, — понеже всички викат по тебе, то, за да е мирно селото, ела с мене по селата, аз ще се помъча да те йзцеря от тази болест.

Хитър Петър се съгласил. Владиката му подал камъче и му казал:

— На ти това камъче, и колчем се разсърдиш и видиш че не можеш да се стърпиш, сложи камъчето в устата си и го дръж под езика си, додето ти мине ядът.

Хитър Петър го послушал.

След като владиката обиколил селата си, трябвало да се върне пак през селото на Хитър Петър. Той бил пак с владиката. Надвечер тръгнали от селото. Владиката бързал да се прибере по-рано в града.

Не щеш ли, тъкмо да напуснат селото, излиза от една къщичка малко момиче и завикало:

— Дядо духовниче, дядо духовниче, почакай малко. Владиката се спрял, а момичето му казва:

— Мама зарови една питка в огъня, ей сега ще се изтърколи и ще ти я донеса топлинка, да я занесеш на баба попадия. И момичето се завтекло вкъщи. Владиката, за да не кажат, че не зачита такъв сиромашки принос, решил да почака. Да дойде момичето, да дойде, няма го!

— Хайде, момиче — извикал през плета един от владиковите хора, — хайде скоро, че замръкнахме!

Най-сетне момичето излиза и се разсмива:

— Хахаха! Ех, че сте били глупави хора! Мама току насаждаше квачката и като ви съгледа, каза ми, че било хубаво, кога се насажда квачка, да се излъже поп — тогава всички пилета се излюпвали качулати. Сега вече си свършихме работата — мама насади квачката. Идете си по живо, по здраво, няма питка, няма нищо…

— Е, дядо владико, какво ще кажеш сега? — рекъл Хитър Петър, като премятал камъчето в устата си. — Търпи ли се това? Да изплюя ли камъчето?

— Да ти е простено! — отговорил владиката. — Иди си в къщи и прави каквото те е научил господ! А от мене бъди благословен…