Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

ГОЛЯМАТА КАМБАНА

Срещнали се веднъж Настрадин Ходжа и Хитър Петър и се наговорили да тръгнат из селата, единият да лъже. другият да върви след него и да потвърдява лъжите. Нагласили се — Настрадин ще лъже, а Петър ще маже.

Пристигнал в едно село Настрадин и разправял на хората, че в града, из който идел, имало такава силна вихрушка, че вдигнала в облаците всичките магарета.

Селяните се почудили и не искали да повярват. Но след малко ей го и Хитър Петър пристига, та те го питали и него:

— Истина ли е, че в тоя град имало такава вихрушк а, та вдигнала в облаците всичките магарета?

— Вихрушката не съм видял — рекъл им той, — а видях по пътя сума измрели магарета, а от небето още падаха стотини самари!

Като чули селяните, казали, че това, дето им разправял оня пътник, било вярно.

През това време Настрадин отишел в едно турско село, влязъл в кафенето и извикал на турците, които били там:

— Хей, правоверни! Защо нямате тука никаква джамия? Я вижте в ближния град Текелер каква висока джамия са издигнали, че като кацне орелът на върха й, звездите кълве!

Турците се спогледали и казали:

— Ама че измислица! Хич, ти бива ли такава лъжа? Почерпили те Настрадина, нахранили го и той си заминал.

Не се минало много време, и Хитър Петър дошел в същото кафене. Турците попитали и него:

— Абе, приятелю, ти, като идеш от Текелер, видя ли там такава висока джамия, че като кацнел на върха й орелът, кълвял звездите?

Хитър Петър им отговорил:

— Не знам колко е висока, но научих, че майсторът, който я правил, веднъж, като бил на върха й, изпуснал оттам теслата си и тя дордето паднала на земята, дръжката й изгнила!

— Брей — рекли си турците, — право е казвал оня, дето си замина!

Пристигнал Настрадин в един град, влязъл в кафенето и разправял на правоверните:

— Знаете ли, агалар, какво чудо стана къде нас? Вчера се запали морето! Едва се спасиха само няколко гемии, а другите изгоряха заедно с морето!

— Хайде, холан! Хич вода гори ли бе, серсем? Това баш не може да бъде! Ти ни излъга, ама гърбът на лъжата ти съвсем се вижда!

Тъкмо що се препирали, в кафенето влиза Хитър Петър и турците извикали:

— Ха, ето тоя пътник иде от тоя край, той ще ни разправи всичко и ще видим кой е крив, кой е прав!

И те запитали Хитър Петра:

— Истина ли е, че морето се запалило и изгоряло?

— Не съм видял с очите си — рекъл им Хитър Петър, — но трябва наистина да се е запалило. Вчера, като минавах през пазара, видях, че докараха с коли печена риба, а мнозина отиваха направо край морето и си събираха в торби печена риба. Ето, и аз имам още една, останала от тия, що си бях събрал край брега. — И Петър им показал една печена риба, дето си я бил приготвил за ядене по пътя.

Като чули тези думи всички повярвали, че морето се било запалило.

На другия ден Настрадин пристигнал рано-рано в друг град и разправял на хората в кафенето — като бил в Русия, видял толкова голяма камбана, че под нея, когато имало дъжд или пек, се събирал цял табор войска. Всички извикали със смях:

— И такава лъжа не бяхме чували досега! И понеже лъжата на Настрадина ги развеселила много, те го почерпили няколко кафета и го изпратили. Едни повярвали, други не повярвали, но когато на другия ден дошел Хитър Петър, те се натрупали около него и го запитали:

— Аркадаш, ходил ли си в Русия?

— Ходил съм зер — отговорил им той, — и наскоро съм се върнал оттам!

— Е, виждал ли си такава голяма камбана, че под нея да може да се събере цял полк войска?

Той им отговорил веднага:

— Такава голяма камбана не съм виждал, че не съм се твърде заглеждал по черквите. Но видях друго чудо. Отидох веднъж на черква рано сутринта, а там хората ходели по-късно на черква. Гледам аз, влезе в черквата клисаринът, покачи се по една висока стълба на едно кандило, а в кандилото, вътре в зехтина, имаше лодка; той влезе в лодката, отиде с нея до фитила на кандилото и го запали; след това се върна, слезе долу по стълбата и отиде да пали така и другите кандила!

Всички тогава се зачудили и казали:

— Щом кандилата им са толкова големи, то как да не е вярно, че имат такива големи камбани!

И досега още се приказва за тази голяма камбана и за кандилата…