Величко Вълчев
Хитър Петър (78)

КАК СЕ ОТПЛАТИЛ ХИТЪР ПЕТЪР НА СВОИТЕ ЗАВИСТНИЦИ

Като умен и честен човек, Хитър Петър имал в своето село голяма почит. Но троица негови съселяни му завидели на честта. Затова се наговорили да помрачат името му, като го подиграят с някоя измама.

В едно съседно село, близко до тяхното, всяка година ставал голям панаир, на който продавали добитък. Хитър Петър си имал една добре охранена крава, та решил да я закара на панаира и да я продаде.

Като си вървял по пътя, той срещнал троицата свои завистници. Те нарочно се връщали по-рано от панаира, но не заедно, а поотделно.

Първият, който го срещнал и поздравил според обичая, го запитал къде отива с кравата. Хитър Петър не знаел нищо за тяхното наговаряне и му казал, че води кравата на панаира, за да я продаде. Завистникът му рекъл:

— Кравата ти, както е добре охранена, ако да нямаше и опашка, би се продала на висока цена! На панаира много се търсят крави без опашки, много скъпо се продават!

Хитър Петър повярвал на думите му, отрязал опашката на кравата и си продължил пътя.

По-натам го срещнал вторият му завистник. Поздравил го и той както първия и му казал, че на панаира се търсели крави без рога. Хитър Петър отрязал и рогата на кравата.

Най-сетне още по-нататък го срещнал и третият му завистник. Той го излъгал пък, че на панаира се търсели крави без уши, та Хитър Петър отрязал и ушите на кравата.

Закарал той на панаира охранената крава, но окастрена — без опашка, без рога и без уши. Събрали се около нея мнозина купувачи, че много я харесали. Те искали да я купят за заплод, но не одобрявали, че е тъй осечена. Хитър Петър почакал, почакал, но като нямало кой да купи кравата, продал я най-сетне на касапите за месо, но решил да си отмъсти на своите завистници, които се подиграли с него.

Като се връщал от панаира, той срещнал своите завистници, които се радвали за злината, която му сторили. Хитър Петър се престори, че им благодари за голямото добро, та ги поканил у дома си на гости.

Хитър Петър имал две зайчета. В деня, когато щели да дойдат у тях поканените лъжеприятели, той отишъл на нивата си, а тя била наблизо — колкото глас да се чуе от къщи. На жена си поръчал, че когато дойдат, да ги задържи, а за него да изпрати божем зайчето да го повика, та да пристигне бързо.

Дошли гостите. Жената на Хитър Петър ги поканила да поседнат и да почакат малко. След това извадила едното зайче и му „поръчала“ да отиде до нивата и да каже на мъжа й да се върне, че са му дошли гости. И пуснала зайчето на пътя. Като го видели селските псета, впуснали се подир него със силен лай, а то от страх хукнало да бяга и се изгубило. Хитър Петър чул от нивата кучешкия лай, тръгнал към селото и тоз час пристигнал у дома си.

След като поздравил гостите си с „добре дошли“, те го попитали — кой му е казал, че са дошли, та пристигнал тъй бързо. Хитър Петър им отговорил, че си има едно зайче, та то дошло на нивата и му обадило. Гостите поискали да видят това умно и бързо зайче. Хитър Петър им донесъл второто зайче. Като го видели, гостите се почудили на заешката му умнина и поискали да го купят. Той уж никак не искал да го продава, ама най-после, като не можал да им откаже, съгласил се и им го продал на цена, колкото струвала орязаната му крава, че и нещо повече.

Гостите взели зайчето и си тръгнали. Понеже били троица, не могли да се погодят кой от тях да има в дома си зайчето. Най-сетне се уговорили — всеки да го държи по няколко дена.

Сега, за да проверят как зайчето ще изпълнява поръчките им, раздалечили се един от друг. Първият взел зайчето и му поръчал да отиде и да рече нещо на тоя, що се бил отдалечил. Но тъкмо го изпуснал от ръцете си, зайчето хукнало да бяга, дето му очи видят…

И тъй със зайчето Хитър-Петровите зломисленици скъпо му платили за орязаната крава.

Разлютени от лъжата му, те се уговорили да го убият. Хитър Петър отгатнал тяхното намерение, та ги повикал втори път на гости, за да ги умири. Като чули, че Хитър Петър поръчва на жена си да наготви различни хубави гозби за вечеря, те си рекли помежду си: „Хайде по-напред да се гостим с вечерята, че сетне ще го убием!“ А през това време Хитър Петър им извадил ракия и мезета. Те пийнали и се развеселили.

Дошло най-после време за вечерята. Хитър Петър казал на жена си да сложи софрата. Жена му наредила софрата и донесла първото ядене. Като го изяли, трябвало да донесе второто поред ястие, както Хитър Петър бил поръчал. Но жена му рекла, че не е наготвила второ ядене. Тогава той се престорил на разсърден, скарал й се и наредил да донесе третата манджа. Тя я донесла. След като я изяли, трябвало да донесе четвъртата. Жена му отговорила и за нея тъй, както и за втората — че не я била наготвила. Не наготвила и не донесла нито петата, нито шестата гозба. Хитър Петър ужким се ядосал много, че не наготвила всичките гозби, които той й бил поръчал, и с непослушанието си го посрамила пред тези честни гости. Той се нахвърлил върху нея, извадил ножа си и я заклал пред тях. Жената паднала, шурнали кърви от гърлото й и божем умряла.

Гостите се много зачудили и се потресли от безумието на Хитър Петра и ожалили клетата домакиня, та го силно ругали, че я е заклал. А Хитър Петър им рекъл:

— Бъдете спокойни, приятели! Аз ако не правя така с жена си, тя би ми се качила на главата! Потрайте малко, нека се помъчи, та сетне ще видите. Аз си имам една свирка, ще засвиря със свирката, и тя тозчас ще оживее!

— И наистина, подир малко Хитър Петър извадил из пояса си една свирка и засвирил. Жена му полека-лека се свестила, оживяла и се изправила на крака. Защото това, дето я заклал, било нагласена игра за пред гостите. От по-напред Хитър Петър увил около врата на жена си едно черво пълно с кръв, която изтекла пред тях — божем я бил заклал.

— Гостите много се зачудили на свирката — каква сила иимала тя, та да съживява умрели люде! И се замолили на Хитър Петър да им я продаде. Хитър Петър се престорил, че уж не иска да я продава, но сетне, като настоявали много не могъл да им откаже и им я продал на много висока цена.

Взел първият измамник свирката и хукнал вкъщи да я пробва на жена си. Престорил се той, че й е много сърдит, та я заклал. Взел после свирката, свирил, свирил, но нищо не излязло! Тя си била умряла, а мъртъв човек не може с нищо да се съживи! Разбрал той, че се излъгал, но решил да не казва на другите и дал свирката на втория си другар. Той направил същото като него. Най-сетне и третият заклал жена си и не можал да я съживи.

Събрали се тогава тримата, разказвали си един друг за лъжата, окайвали се и мислили как вече на всяка цена да убият Хитра Петра. Оплакали се на селяните — та да му намерят колая като на лош човек.

Селяните се събрали на събор и отсъдили: да хвърлят Хитър Петър в морето! Хванали го, пъхнали го в една торба, зашили я отгоре, дигнали я на рамо и я понесли.

Като стигнали до морето, сложили торбата на земята и отишли наблизо да видят — нещо се било случило там, та хората викали и се събирали да гледат. Хитър Петър разбрал, че е сам, и започнал да крещи:

— Неискам, не ща! Не искам, не ща!

Един овчар си пасял овците наблизо. Като видял торбата, отишъл да разбере какво ще е това нещо. Приближил до нея и чул отвътре глас:

— Не искам, не ща! Не искам, не ща!

Овчарят разббрал, че в торбата има човек, и го попитал:

— Какво не искаш, приятелю?

А Хитър Петър отговорил:

— Селяните се събраха и решиха да ме правят цар, а понеже аз не исках, пъхнаха ме в тази торба и ме носят на морето да ме удавят.

Овчарят му рекъл:

— Ако ти не искаш да станеш цар, аз искам!

— Е, като е тъй, отвържи ме, влез в торбата и като дойдат селяните, речи им, че искаш, та нека тебе поставят за цар!

Овчарят отвързал торбата. Хитър Петър излязъл и си разменили дрехите с овчаря. Сетне овчарят влязъл в торбата. Хитър Петър го завързал, взел овчарската гега и отишъл при стадодто.

В това време селяните се върнали, дигнали торбата на рамо да я хвърлят в морето. Овчарят взел да вика отвътре:

— Искам, искам да стана цар!

Като чули това, селяните помислили, че Хитър Петър е полудял от страх, и побързали да го метнат в морето. Хвърлили те торбата и си отишли по работа.

Подир малко гледат — Хитър Петър кара стадо овци и се почудили — откъде е взел тези овци? Запитали го:

— А бре, Петре, каква е тая работа? Ние те хвърлихме в морето да те удавим, а ти откъде си намерил тези овци?

— Вие ме хвърлихте да ме удавите, ама аз си извадих от морето цяло стадо овци! — отговорил им Хитър Петър.

— Ами има ли там още много овци? — го запитали те.

— Има, има много! — отговорил Петър. — И най-много са по дъното, оттам излизат все черни! Колкото иска човек, може да ги извади.

Тогава селяните, полакомени за овци, тръгнали всички към морето.

— Най-първо — рекли те, — нека се хвърли попът, та ако той извади, ще се хвърлим и ние!

Най-първо се хвърлил попът. той потънал на дъното, а калимявката му изплувала над водата. Като я видели селяните, сторило им се, че това е черна овца, която попът извадил. Тогава се нахвърлили всички в морето и се издавили.

Ето така Хитър Петър се отплатил на селяните, които искали да го удавят. Оттогава останала и пословицата: „Хвърли го в морето, той ще ти излезе със стадо овци!“