Величко Вълчев
Хитър Петър (107)

АМА ЧЕ ЛЪЖА

Влязъл Хитър Петър в една кръчма и седнал при селяните. Свалил си калпака, поодухал го и казал:

— Хей, хора, добре е човек да си има приятел, нали? Селяните го запитали:

— Защо бе, Петре?

— Защо ли? — отвърнал той. — Ето например, един мой приятел ми даде една леха край Дунава, сгодно място за бостан. Като насадих аз дини, пъпеши, тикви, да видите какъв бостан стана, няма място де да стъпи човек от изобилие! А пък една тиква пусна такава ластуна, че мина Дунава и се прехвърли на другия бряг. И като взе, та роди такава голяма тиква, маани. маани, не е за приказване! Три волски впряга едва я пренесоха!

Хората хем се чудили, хем не вярвали. В това време влиза в кръчмата Настрадин Ходжа, и те го питат:

— Абе, Ходжа, вярно ли е това, що разправя Хитър Петър? Може ли да се роди такава голяма тиква, та три волски впряга да не могат да я прекарат?

Настрадин Ходжа отговорил:

— Аз, селяни, казвам правото, у мене лъжа няма! Не съм видял тая тиква, ама й видях ластуната. Толкова беше дебела, че по нея минаха Дунава руснаците, когато се биеха с турците!