Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

ХИТЪР ПЕТЪР ИЗБАВЯ ОТ БЕДА ЦАРСКИЯ КОНЯР

Султанът си имал един кон, който много обичал. Затова забовядъл — никой да не казва лошо за него. И който каже дори една лоша дума, султанът щял да му вземе главата!

Случило се веднъж, че конят преял и умрял. А главният сеимин, дето гледал коня, бил българин. Зачудил се той що да прави и как да каже на султана. Най после се сетил за Хитър Петър, отишел и му разправил каква била работата.

— Хич се не бой, приятелю! — му рекъл Хитър Петър. — Само нареди да ме пусат при султана.

Конярът пуснал Хитър Петър при султана.

— Абе, царю султане — рекъл му той, — твоят кон легна, а път нещо не става…

— Я, ами да не е умрял бе?

— Не знам какво да ти кажа царьо султане! Нали лошо нещо за тоя кон не трябва да се казва, както си заповядъл.

Харесал султана тези умни приказки на Хитър Петър, наградил го богато и го проводил да си отиде.