Величко Вълчев
Хитър Петър (102)

ХИТЪР ПЕТЪР НАДХИТРЯ НАСТРАДИН ХОДЖА

Вървял си един път Хитър Петър край къщата на Настрадин Ходжа. Като минал край прозореца, захванал да си пее. Настрадин Ходжа се разбудил, ядосал се и завикал на Хитър Петър:

— Хай оттука бре, келешино! Не даваш на човека да си подремне малко следобед!

А Хитър Петър започнал да се моли:

— О, господи, изпрати ми сто жълтици! О, господи, изпрати ми сто жълтици! С една да са по-малко, няма да ги барна! С една да са по-малко, няма да ги барна!

Ходжата слушал, слушал, па си рекъл: „Чакай да видя дали няма да ги барнеш!“ И взема, та хвърля в една копринена кесия деветдесет и девет жълтици.

Хитър Петър това и чакал. Грабнал кесията и почнал да брои жълтиците. Брои, брои — излизат деветдесет и девет; брои, брои — пак деветдесет и девет. Накрая си рекъл:

— Прав е господ! Праща ми деветдесет и девет жълтици и кесията струва една жълтица — ето ти късмет!

Туря си кесията в джоба и си заминава. Настрадин Ходжа, като видял тая работа, заприпкал след него и почнал да вика:

— Защо не си изпълняваш обещанието бре, кучи сине! Нали жълтиците са деветдесет и девет, защо ги вземаш! Аз като те слушах, хвърлих ти деветдесет и девет жълтици, та да видим дали ще си спазиш думата! Скоро ми дай кесията!

А Хитър Петър му казва:

— Тая работа. Ходжа, може да реши само съдията! Той трябва да каже кой е крив, кой е прав!

Ходжата се съгласил да отидат при съдията. Ама Петър рекъл:

— Хубаво е да идем, ама с тия скъсани дрехи хич не съм за съдията! Как ще се явя пред него?

Ходжата му дал неговата дреха и му рекъл:

— На, облечи я, та да вървим! Хитър Петър облякъл хубавата дреха, поогледал се, па казал:

— Ходжа, не бива с тая хубава дреха да ходя пеша! Ако има едно магаре, ще ида при съдията! И Ходжата, що да чини, рекъл му:

— Хайде, аз имам пет мулета! Да вземем от тях двете и да вървим!

Качил се Хитър Петър на едното муле, а Ходжата на другото и, хайдехайде, отиват при съдията.

Както му е ред. Ходжата почнал да се оплаква от Хитър Петър и да разправя как е била работата. Съдията попитал Хитър Петра:

— Вярно ли е бре, що казва Ходжата? Хитър Петър се изтупанил и рекъл:

— Нищо не е вярно, господин съдия! Той лъже и око му не мигнува! Той може сега да каже, че и дрехата, що ми е на гърба, е негова!

Ходжата, като чул това, завикал:

— Моя е дрехата! Аз му я дадох, та да дойде тука! Хитър Петър рекъл:

— Е, виждаш ли, съдийо, че и това лъже! Сега пък може да рече, че и мулето, с което дойдох дотука, е негово!

— Мое е мулето, мое е! Аз му го дадох, че не искаше да ходи пеш!

Съдията се ядосал, оправдал Хитър Петра и конфискувал мулето на Ходжата.

Като излезли навън. Хитър Петър рекъл на Настрадин Ходжа:

— Ходжа, Ходжа, друг път, като ме срещнеш, надалеко да бягаш, че аз съм Хитър Петър и с мене наглава не можеш излезна!

— Брей — рекъл Ходжата, — та аз да знаех, че ти си Хитър Петър, хич нямаше да се захващам с тебе!

И оттогава го било страх от Петра, че бил по-хитър от него.