Величко Вълчев
Хитър Петър (26)

НАДЛЪГВАНЕ С ВОДЕНИЧАР

Хитър Петър бил слуга у един селянин. Веднъж господарят му го проводил на воденицата да смели брашно. Щом го смлял, направил си една пита и я метнал в огъня да се опече. Воденичарят му казал:

— Петре, хайде додето се опече питата, да си кажем по една лъжа, че който иадлъже, той ще изяде питата.

— Съгласен съм — отвърнал Хитър Петър. Воденичарят започнал:

— Едно време баща ми посял дини отсам Дунава, в Българско. Един корен изникнал, та покарала толкова дълга милина, че тя се проточила чак отвъд Дунава, във Влашко. Там цъфнала, завързала и порасла една коскоджамити диня. Като отишел баща ми да наобиколи бостана, смаял се, като видял, че под листето на динята се подслонил керван от девет цигански халачуги! Хваща той пътя край милината, вървял три дни и три нощи, докато достигне до динята. Отсам я заобикалял, оттакък я заничал и додето и намерил опашката, минало доста време. Да я отреже с нож, то трябвало да кълца с години. Замахнал с брадвата веднъж, не може да я отсече; замахнал втори път — пак не може. На третия път замахва тъй силно, че брадвата се отчупила от топоришката си и потънала девет педи в динята. Тръгва баща ми из динята да си търси брадвата. Тук брадва, там брадва, няма брадва, няма дявол! Като отишел към средата на динята, среща една камила?. „Абе, чичо — попитал той, — не видя ли тъдява някоя брадва?“ — „Ех, тежко ти и горко, побратиме! — отвърнал камиларят. — Аз съм изгубил в тази диня девет камили с товара им, три дни ги търся и Не мога да ги намеря, а ти брадва ли ще намериш?“

Като свършил воденичарят, казал на Хитър Петра:

— Ето, това е моята приказка. Ха сега казвай и ти, додето не е изгоряла питата! Хитър Петър започнал:

— Едно време дядо ми бил пчелар в Добруджа. Там имал четирийсе тръвни пчели. За да не му избяга някоя пчела, оградил ги с плет и всяка вечер, когато се връщали, ги броял една по една. Една вечер Като ги преброил, забелязал, че една пчела не се била върнала. Грабва се дядо ми, и хайде през Добруджа да си търси пчелата. Тук пчела, там пчела, най-сетнея намерил у един татарин! Той я бил впрегнал с бивола си в плуга и оре ли, оре! Оттам, бе кавги, бе давги и сполучва дядо ми да си отнеме пчелицата. Горката пчела! Да тегли плуга, да тегли, протрил й се вратът и за нищо не я бивало вече. Дядо ми знаел малко нещо да цери. Изгаря един орех и с ядките му натрива врата на пчелата. Не щеш ли в шията и останала една ядка, хванала Корен, пониква и за малко време израства коскоджамити орех! Като завързва орехи, кой минезамине, хвърля пръст, сопи, камъни да брули, тастанало там голяма поляна. Като видял дядо такава целина, разорал я и посял просо. Отде се взела една дива свиня и се приучила да пасе, и погазва просото. Нарамчил веднъж дядо пушката, обикалял, нишил се, но не можал да й улови дирите. Най-сегне просото узряло. Грабва дядо сърпа и тъкмо да зажене, пред него изскача свинята. „Бре, тичайте, бре, удряйте, бре, дайте ми пушката да й свирна един курщум“ — викал дядо. Но додето му донесат пушката, той запраща сърпа подире й, та, хайде — ще бъде я, — сърпът се забива в бута й. Дядо тичал подире й, тя бягала из просото със сърпа, та окосила цялата нива! Отхвръкнал тогава сърпът, а след него излиза и една книжка, на която пишело: „Воденичарят да не продава краставици на краставичаря, питата се пада на Хитър Петра!“

И тъй Хитър Петър надлъгал воденичаря и си изял питата.