Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)
Източник: http://dubina.dir.bg
Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов
Издание:
Хитър Петър
Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ
ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987
Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia
История
- — Добавяне
ИЗЛЪГАНИТЕ ЛЪЖЦИ
Тръгнали в селото на Хитър Петър двама лъжци, лъжат — око им не мига! Единият лъже, другият маже. Единият казал:
— Като идехме откъм Влашко, гледаме, Дунавът пресъхнал! И що риба в него — ей така се мята, че няма капчица вода!
— Вярно е това, вярно е! — Потвърждава вторият. — Ето и аз си напълних дисагите с риба, но я изядох, та останаха само тези рибки.
И той почнал да показва рибките.
Сетне първият казва:
— Като пристигнахме в Балкана, гледаме едно високо дърво, израсло чак до небето! Ние с моя приятел се качихме нагоре, нагоре и хайде на небето! А там си приказвахме с дяда господа. Той ни каза, че ще ни пусне в рая, да видим праведниците, а в ада — да видим грешниците.
— Вярно е това, вярно е! — потвърждава вторият. — Ама той ни каза още, че не бива да ходим само така напразно, ами и да свършим някоя полезна работа. Да обиколим дунята и да посъберем за мъртъвците по някоя жълтица, та да им ги носим армаган. Ето петима вече дадоха жълтици да занесем на умрелите. — И той посочил няколко пендари.
Людете повярвали и почнали да носят армаган — кой жълтица, кой две, че всеки има умрял човек — и ги давали на лъжците. И като лъжели така, лъжците напълнили една вулия с пари и тръгнали да идат в друго село.
Научил за тези измамници Хитър Петър, излязъл вън от селото и се покачил на едно високо дърво. Щом ги забелязал, че наближават, почнал да вика:
— Не ща, не ща, не ща!
Чули го лъжците и го попитали:
— Какво не щеш бе, приятелю?
— Ами не ща да ставам царски зет! Селяните искат да ме женят за царската дъщеря, ама аз не искам! Затова съм се качил на това дърво и викам, та да ме чуе царят!
Лъжците се почудили:
— Бре че улав човек си бил и ти! Да не искаш да станеш царски зет!
— Е, па аз си имам жена, имам си и деца! Как ще се женя, като си имам жена и деца? Лъжците му рекли:
— Ами не може ли един от нас да стане царски зет? Ето ние и двоицата сме ергени.
Хитър Петър казал, че може, но трябва само единият, не може и двоицата. Тогава лъжците почнали да се препират и да се бият кой да стане царски зет. Хитър Петър им рекъл отгоре:
— Хайде, приятели, не се карайте, ами идете до оная могилка, спуснете се оттам и който дойде пръв, той ще стане царски зет.
И ония, уж лъжци, ама се полъгали. Оставили торбата с жълтиците и хукнали да идат при могилката. А Хитър Петър това и чакал. Слезнал от дървото, взел вулията с парите, върнал се в селото и раздал на селяните събраните от лъжците пари. Разправил им как ги надхитрил и им казал други път да знаят и се пазят от всякакви измамници.