Величко Вълчев
Хитър Петър (67)

ОВЧАРЛЪКЪТ НА ХИТЪР ПЕТЪР

Съседът на Хитър Петър се тъкмял да иде на хаджилък. На тръгване повикал Хитър Петра и му рекъл:

— Съседе, аз тръгвам на хаджилък. Имам двесте овци. Искам да ти ги оставя да ги гледаш, да ги стрижеш, да ги доиш. Двесте ти ги давам, когато се върна, пак двесте ще ми ги дадеш: Съгласен ли си?

— Съгласен съм, съседе, как да не съм съгласен — рекъл Хитър Петър. — Такава добрина ми правиш. Ще ги гледам като своя стока!

Речено-сторено.

Минало що минало време. Хитър Петър си рекъл: Зазимява се. Аз не съм приготвил за овците нито сламка сено. Какво ще ги правя през зимата? Отде ще взема пари да им платя беглика? Я чакай да продам някоя и друга овца. Малко по малко Хитър Петър изпродал овците. Рекъл си: „Дядо хаджия я се върнал, я не!“

Оставил само една овца, колкото да му блажи децата.

След две години дядо хаджия се върнал и пратил да повикат Хитър Петра да си видят сметката. Възчудил се Хитър Петър — каква сметка ще дава… Па взел едно гърненце с кисело мляко и отишел.

— Е, съседе — рекъл дядо хаджия, — какво правят овците? Завъди ли ги много?

— Какво да ти кажа, дядо хаджия, и аз не знам — рекъл Хитър Петър. — След като замина, чу се, че в морето станала буря и баба хаджийка се удавила. Трябва, викам си, да я поменем! Продадох от овците, заклах курбан и свиках цялото село да хапне и пийне да помене и да каже „Бог да прости!“ После се чу, че и ти си се удавил. „Защо му са овци?“, — рекох си. Дай да поменем и него, както прилича! Пак продадох от овците. Тая пролет се чу, че не сте се удавили, ами си идете и двама живи и здрави. Зарадвах се много! Продадох и останалите овци, па събрах селото да яде й пие за здравето на дядо хаджия и на баба хаджийка. Остана само една овчица. Ето, от нея ти нося сега това гърненце с кисело млекце.

Дядо хаджия слушал, слушал, па взел гърнето с киселото мляко и му го нахлупил на главата, а след това го изгонил из къщата си.

Пред кафенето на селския мегдан били насядали много хора. Като видели Хитър Петра изплескан с мляко, те го запитали:

— Защо си такъв побелял, чичо Петре?

— Е — рекъл им той — комуто са чисти сметките, така му е бяло лицето.