Неа Станд
Забравената песен (5)

Глава 5
Решението

Цялото село се беше събрало, за да види кого ще избере селският съвет да тръгне да търси господарката на мъглите. Беше сутрин. Или поне трябваше да бъде — не ставаше по-светло от вечерен здрач. Слънцето изобщо не се появяваше.

Всички от селския съвет стояха на една невисока дървена платформа. Останалите се бяха скупчили пред нея и ги гледаха мълчаливо и мрачно. Баба Стас седеше на един стол, загърната в дебело одеяло. Броа, наведен към нея, шепнеше нещо на ухото й. След малко се изправи в цял ръст и заговори със силния си глас:

— По изключение, този път няма да реши селския съвет, а всеки ще има право на глас, тъй като става дума за съдбата на цялото село. Имаме три предложения за това кой да тръгне да търси господарката на мъглите. Първото е Дана, ловкинята. Второто е Венел, синът на ковача Трогур. И третото е Данил, овчарят.

Сред хората се чу шепот. Венел гледаше доволно. Майка му стоеше до него. С тревожно изражение тя го хванаха за ръката, за да му попречи да се качи при Броа, но той лесно се освободи и с ловко движение скочи на платформата. Трогур, старият ковач, го гледаше навъсено от тълпата.

Данил, от своя страна, изглеждаше много объркан. Хората го потупваха по рамото с облекчение, че не са те предложени и го побутваха към платформата. Накрая се качи и той.

Дана я нямаше.

Броа ги огледа и продължи:

— Избрахме Дана, защото има най-големи умения да оцелява в дивата природа. Избрахме Венел… всъщност не го избрахме, а той сам се предложи — на това Венел се намръщи. — Избрахме Данил, защото той е на подходяща възраст, нито твърде млад, нито стар, няма семейство, има добри умения в проследяването и намирането на изгубени животни… Не е създавал проблеми на никого в селото, добър човек е.

— Броа, в тази ситуация нямането на семейство не е голям плюс — чу се женски глас от тълпата. — Защо не тръгнеш самият ти? Трябва ни стабилен човек, който ще може да се справи на дълъг път, а след това и с господарката на мъглите, а не кой да е.

— Аз също бях предложен, но смятам, че не съм подходящ. Отделихме много време, за да помислим над преданията за Ендориел, които знаем. Това е що-годе цялата информация за нея, с която разполагаме, и затова мислим, че нямаме избор, освен да им се доверим. От легендите разбрахме, че господарката на мъглите я привличат песните, няма значение дали са изпети, или изсвирени. За Данил знаем, че и пее, и свири на кавал добре, всеки го е чувал по високите планински пасища и в студените зимни вечери край огнището. Същото знаем и за Дана и затова за мен те са двете най-подходящи предложения.

— Да отиде Дана! — чу се мъжки глас. — Щом може и да пее, значи чудесно отговаря на изискванията. От това, с което разполагаме, тя е най-близко до воин.

В този момент Венел измъкна иззад гърба си новия си меч — беше го закрепил там с няколко въжета и плат и го беше прикрил с наметалото си — и започна умело да го размахва. Всички ахнаха изненадано. Само Трогур още повече се намръщи.

Броа го гледаше изпод вежди. Думите на Дана прозвучаха в главата му: „Венел е глупак“. „Така е, Дана, глупак е…“ — помисли си Броа. Незабелязано той вдигна малко камъче и го хвърли към Венел, като го уцели зад ухото. Младежът се стресна и изпусна меча.

— Венеле — прогърмя гласът на Броа, — имаш талант и ако продължиш да се упражняваш, ще станеш добър с меча. Но освен техника трябва и друго — хладнокръвие и смелост. Сигурен съм, че някой ден ще намериш приключението, което желаеш толкова много, но този път мисля, че не си подходящ за задачата. Предлагам Венел да отпадне.

Хората закимаха. Венел ги огледа дръзко и накрая, като нямаше какво друго да направи, скочи ядосано от платформата и се затича нанякъде с меча в ръка, блъскайки се във всеки, който се изпречи на пътя му. Баба Стас го изгледа със съчувствен поглед.

— Ех, младост… — промълви тя на себе си и се усмихна.

Броа се огледа. Освен селския съвет, на платформата беше останал само Данил, който се чудеше как да се скрие зад стола на баба Стас. Гласът на Броа отново прогърмя:

— Говорих с Дана. Тя отказва да тръгне да търси господарката на мъглите. Може би, ако много настояваме, ще успеем да я убедим, но лично аз се съмнявам в това. И така, последното ни предложение остава Данил. Всички го познаваме като честен човек.

— Все още ми дължи десет яйца и една делва мляко — чу се глас от тълпата. Данил погледна натам.

— Задяваше жена ми! — чу се друг глас.

— Това беше преди да се оженим, глупако!

— Няма значение!

— А на мен веднъж ми събори оградата, като се беше напил една вечер! — чу се друг глас.

— Маро, това беше преди сто години, а и нали после ти се извини сто пъти и я поправи?

Хората заизреждаха и други „беди“, които Данил им беше причинил, като говореха един през друг.

Дядо Ден, който беше седнал наблизо на земята, стана, вдигна едната си ръка и извиси глас над всички:

— Намери козата ми, която се беше изгубила една късна есен преди няколко лета. Два дни я търси из планината, но успя да я открие преди вълците. Ако не беше той, не знам как щях да изкарам зимата.

Всички се смълчаха и се обърнаха към съсухрения дядо.

— На мен пък винаги идва да ми заколи кокошката, като го помоля. Виждате ли, аз не мога сама, жал ми е — каза една баба.

— Спаси сина ми пролетта в Големия вир. Момчето влязло да поплува, но от студа крака му се схванал, та щеше да се удави. Данил случайно минавал наблизо.

— Помогна ми да пренеса всичкото сено за кравите ми. Аз сама нямаше да смогна преди да падне сланата. Нали мъжът ми умря, та много работа се отвори, не можах да я свърша цялата.

— Поправи ми покрива, нали преди няколко зими течеше.

Данил ги гледаше смаяно. Винаги се беше смятал за съвсем обикновен и дори затворен човек. Все пак не отказваше да помогне, ако беше по силите му и нямаше друга по-важна работа. Отдавна беше забравил за всички тези случки.

Броа продължи:

— Смятаме, че като изключим Дана, от всички нас Данил е най-подходящ да тръгне. Той няма семейство, за което да се грижи. Най-добър е от нас в търсенето и проследяването. Това би трябвало да му помогне да намери господарката на мъглите и камъка на ветровете. Не е правил зло на никого. Има ли някой, който е против?

Хората се споглеждаха, но никой не се обади.

— Има ли други предложения?

Отново последва мълчание. Данил беше пребледнял, облегна се с една ръка на стола на баба. Не намираше думи, които да изрече.

— Имаш ли да кажеш нещо, Даниле? — чу се грачещият глас на баба Стас.

— Но аз… — започна той дрезгаво и се покашля, за да прочисти гърлото си. — Но аз не знам къде да я търся, нито как да я победя. Не зная дали ще мога се справя…

Броа сложи тежката си ръка на рамото му и каза с мек глас:

— Никой от нас не знае. Никой от нас не се е изправял пред такава сила и пред такава задача. Съветът мисли дълго и смята, че ти си най-подходящ. Няма да си сам, всичките ни мисли и надежди ще са с теб.

— Мен ако питаш, съвсем сам ще съм си…

— Даниле, сега можеш да се откажеш, ако така решиш. Но помисли какво значи това за селото. Помисли има ли по-подходящ от теб. Съдбата на всички ни е заложена на карта. Без слънцето и дъжда ние дълго няма да оцелеем. Изборът е труден, задачата е тежка, но невъзможни неща няма. Трябва да решиш сега. Съгласен ли си да тръгнеш да търсиш Ендориел?

Данил се вгледа в Броа с разтревожен поглед. Видя решимостта в очите му, убедеността, че той е човекът, който трябва да отиде. Погледна към събралите се селяни. Всички го гледаха с надежда, някои му се усмихваха окуражително. Баба Стас протегна кокалестата си ръка и го хвана за китката. Данил поглед нанадолу към нея. В мътните й старчески очи видя увереност и надежда. Надежда за селото им, за бъдещето, за слънце и дъжд.

— Ще отида… — прошепна той.

— Чудесно! — плесна с ръце Броа и с това обяви края на събранието. — Утре тръгваш.

След това сграбчи Данил за рамото и го подкара към къщата на баба. Другите от селския съвет останаха, за да разговарят с хората. Само Катрина хвана баба под ръка, за да й помогне да стигне до къщата си.