Хубава приказка
Много бях учудена от тази творба, тя ме онесе така незабележимо в историята си. Това е най-интересната и вълнуваща книга, която съм чела от години насам, а от български автор от времето на Йордан Йовков насам :-)(въпреки, че стиловете са коренно различни, визирам цялостно българското творчество).
Аз също съм много учудена — най-вече от коментара на Magymusic. Тя така се е „онесла“. Единствената възможност, това да е „най-интересната и вълнуваща книга, която съм чела от години насам“, е просто да не е чела други книги изобщо. Колкото до оценката за българските автори от Йовков насам — малко е срамно да се отречем от българската литература през последните 70 години.
Още по-лошо е, че така лековато се отричаме заради една книжка, която е доста набързо написана и повърхностна. Появяват се разни герои, които не правят нищо освен да бродят из гори и мъгли. Бродят дълго и мъчително и за тях и за читателя, четат приказки и влачат мечове, които не използват. Ходят от вещица на вещица и от врачка на врачка, пият чайчета, подготвят се за големи битки с магьосници и накрая — НИЩО не се случва. Или ако се случва — то цялата драма се разиграва в половин изречение и читателят е толкова отегчен, че даже не разбира,че нещо се е променило.
Ако някой може да ми обясни — къде и защо са изчезнали всичките тея пеещи моми и свирещи момци, след като не са били отвлечени от Ендориел? И защо Саликия, която всичко знае и всичко вижда, цял живот тъне в неведение отностно несправедливата съдба на Ендориел? И каква работа имат Броа, Дана, Ая и разни други техни роднини, освен да се щурат насам-натам само по белези и да взимат хонорар? А може ли великият магьосник Варкхагор да е толкова тъп, че да „скрие“ снежинката с песента в снежната планина ама на пиедестал и съвсем без надзор? И кому е нужно тази блатна сова да " буха" на всяка трета страница? Простинала ли е тя или си мисли, че е бухал?
Мислех,че само аз си задавам тези въпроси!Сега съм спокойна ,не съм само аз ,имаше няколко момента който ми харесаха ,но всичко е написано да се прочете ….не е най вълнуващата книга …..
Kнигата много ми хареса — мнението ми се покрива с това на професионалистите: http://aegonia.com/bg/review-julia-piskuliiska.php
Особено добра е в унисон с музиката.
И на мен ми хареса. Увлекателна е и се чете на един дъх, а и музиката определено си я бива! Хей aldald и siika trendafilova, може би сте пропуснали че „Забравената песен“ е и също така „книга първа“ ;)
С удоволствие бих я препоръчал на всеки, който иска да се откъсне за малко от сивото ежедневие и да се потопи в приказния свят на „Аегония“, където сълзите се превръщат в езера, а чистотата на персонажите могат само да те провокират да се оглеждаш за тях и в реалния живот :)
Хей и на теб, Domine! Аз не съм пропуснала, че е първа книга. Но може би някой, пишещ коментари тук, е пропуснал да я прочете преди това.
Както и да е — просто ми се струва, че е по-добре да се задълбочи в една или две истории, а не да се нахвърлят дузина с общо взето никаква връзка помежду си.
Но не това ме подразни, а плоските суперлативи от рода на „най-интересната и вълнуваща книга“.
Беше ми много приятно да я прочета и съм сигурна, че ще го направя отново :)
Наистина е леко повърхностно, но увлича :)
Чакам с нетърпение следващите книжки и се надявам Данил да помогне на Ендориел и животите им да не се разминат.
Поздрави на авторката!
Хаpеса ми!
Поздpавявам автоpката и с нетъpпение очаквам следващата книга(книги)!
Определено те омагьосва да не я оставиш, докато не я прочетеш :) А нещо от магията остава и след това. Поздравления и за музиката — като част от книгата е.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.