Шърл Хенке
Аарон & Магдалена (25)

Глава двадесет и четвърта

— Разбира се, можем да ти подарим живота… ако си траеш! — с кадифен глас добави Лоренсо, като се наведе над Магдалена и втренчено я изгледа.

Очите й светнаха от възмущение и тя ядно се изплю върху ботушите му.

— Знаех си, че няма да ме разбереш! Но помисли още веднъж — ако предложим на капитана версията, че тайнянците са те измъчвали, а ние сме те спасили и докарали тук в безсъзнание, може и да повярва — той махна с ръка на Гуера да се отдръпне, коленичи до нея и вдигна юмрук.

Магдалена предусети какво се кани да направи и бързо отреагира. Бръкна с все още вкочанените си ръце в лепкавата кал, загреба колкото можа и я запрати право в лицето му.

Лоренсо изрева и бълвайки проклятия, се нахвърли върху нея въпреки парещата болка в очите, но тя успя да се отдръпне. Без да го чака да се опомни и отново да се опита да я удари, тя скочи на крака и побягна, възмогвайки болката в схванатите си крака.

Гуера хукна след нея и сигурно щеше да я хване, когато изведнъж чу зад храсталака тропот на копита. След миг на поляната изникна едрият дорест жребец на Аарон. Младият мъж се наведе, вдигна Магдалена и я сложи пред себе си, а тя, успокоена, се сгуши в обятията му.

— Краката не ме държат, Аарон. Внимавай!

Пералонсо ги нападна и сабята му застрашително проблесна на слънцето.

Аарон избягна атаката на противника и светкавично извади сабята си от ножницата. И когато със силен удар посрещна втория яростен опит на Пералонсо, звукът от закалена стомана наруши тишината на пробуждащата се джунгла. Тайнянинът, наблюдаващ сражението, бе отстъпил на безопасно разстояние, готов да изчезне в храсталака, ако усети, че господарите му ще загубят битката. Беше застанал до конете да ги пази — подвиг, който недвусмислено показваше, че той дълго време е живял близо до безмилостния Охеда. Въпреки това не смееше да се включи в битката.

Като видя, че помощникът му се справя добре в двубоя и бе притиснал Аарон, Гусман извади сабята си с ледена усмивка.

— В тази битка ти, маррано, няма да излезеш победител! — зловещо каза той. Замахна към Аарон, но срещна такъв мощен ответен удар от широката му остра сабя, че и двамата с Пералонсо трябваше да спазват дистанцията.

Магдалена трескаво се оглеждаше да докопа и тя някакво оръжие. Лоренсо беше взел камата й. Видя, че страхливият индианец има нож, но глупаво бе да се надява, че ще може да му го отнеме.

Аарон се сражаваше отчаяно и с невероятна ловкост и бързина парираше ударите на двамата си безмилостни противници, готови да се бият докрай. Но всичко, което можеше да направи срещу тях обаче, бе да отбива техните атаки с хитри ходове и да не ги допуска наблизо, докато накрая не направи грешка и те го притиснаха.

Вятърът смени посоката си и димът ослепи Магдалена. Тя се закашля, но внезапно я осени една идея. Изтича до огнището и грабна един дълъг кол, хвърлен наблизо. Пъхна единия му край в огъня и като не изпускаше от очи участниците в битката, се опита да вдигне тежката кофа с катран. Знаеше, че поема голям риск — в случай, че пламъците я обхванат, можеше да изгори като Бенхамин и неговото семейство. Но точно тази мисъл удвои силите й. Тя изкрещя някакво проклятие към Гусман.

Инстинктивно той се обърна — точно навреме, за да види как гъстата смолиста течност се изля върху гърдите му. Аарон и Гуера продължаваха свирепо да се бият. Без да губи нито миг, Магдалена пусна кофата и грабна подпаления кол. Като внимаваше да не пламнат опръсканите й с катран ръце, Магдалена насочи горящото дърво към Лоренсо. Разбрал намеренията й, той пребледня, заряза битката и отстъпи назад.

— Как ти харесва това, любимецо на Инквизитора? Ти, който изпрати свети люде на смърт в пламъците! — процеди тя с отвращение.

По кожата на Лоренсо изби студена пот и очите му потъмняха от ярост. Усети отвратителен метален вкус в устата си. Беше се изплашил. Замахна със сабята, като се опитваше да се предпази от горящото дърво. Въздухът не му достигаше. Още веднъж успя да избегне смъртоносното й оръжие. Спомнил си съвета на Гуера, че в двубоя с Аарон хладнокръвието трябва да е най-силното оръжие, Гусман изкриви подигравателно устни и извика:

— Сама ще се запалиш, глупава еврейска мръснице! Я погледни! Пламъците са тръгнали нагоре по копието ти и ще се докопат до изцапаните ти с катран ръце!

След тези думи тя присви зелените си очи. Бързо прецени идеята, която й подсказваха.

— Копие ли го нарече? Нека да бъде такова! — отговори тя и тутакси с всичка сила метна главнята.

Лоренсо направи отчаян опит да избегне този пламтящ инструмент на смъртта, но горящият кол закачи широкия ръкав на ризата му. Чу се само свистенето на пламъците, които обхванаха горната част на тялото му и за миг превърнаха Лоренсо в жива факла, а воплите му раздраха въздуха. Изпусна сабята и започна трескаво да удря с ръце по пламналите дрехи. Магдалена разбра, че както е изцапана с катран, самата тя е в опасна близост до Гусман. Бързо отскочи настрани, но той дори не се опита да я хване.

— Морето, морето! — неистово крещеше той и хукна надолу по неравната камениста пътека към заливчето. Виковете му отекваха на възвишението, където Гуера и Торес продължаваха да се бият.

Аарон бе получил няколко рани още преди Гусман да напусне битката. Един удар в ръката, с която държеше сабята, особено затрудни движенията му. Далеч по-опитен от него, старият воин Гуера сега го бе притиснал и се готвеше да го довърши. Облян в кръв, Аарон отчаяно се биеше, използвайки цялото умение, получено във войната с маврите.

— Силите май те напускат, приятелю, а? Загубил си много кръв! — подигравателно се изсмя Гуера.

— А ти загуби помощника си! Когато се бием един на един, аз ще те победя, Пералонсо!

— Не! Аз ще съм този, който първо ще убие теб, а след това и кръвожадната ти жена. Онази опасна хубавица! — каза той и отривисто нападна, но срещна ответния удар на Аарон. Макар и потъмнели от ярост, очите на Гуера не изплашиха Аарон. С отмерен удар той прободе рамото му, преди Гуера да успее да се защити.

— Сега сме квит! — мрачно отбеляза Аарон.

Докато те продължаваха да си разменят удари, Магдалена взе падналата на земята сабя на Гусман и така въоръжена, държеше под око застаналия в края на поляната тайнянин. Той изчака писъците на Гусман да заглъхнат в ниското, заряза изплашените коне и без да пророни дума, изчезна в джунглата. Магдалена помисли отначало да опита да хване конете, но после реши, че ще е по добре да остави това за по-късно — когато свърши битката и Аарон победи. Не умееше да борави с тежката сабя и се боеше, че ако се опита да се намеси, вместо да помогне на съпруга си, без да иска, ще го нарани. Приближи до двамата биещи се мъже и внимателно изчака сгоден момент да удари със сабята Гуера, ако Аарон се нуждае от помощ.

Потънали в пот и кръв, те продължаваха двубоя, движейки се назад-напред и в кръг около димящия огън. За миг Аарон се препъна в неравната земя. Гуера светкавично се приближи до него и вдигна сабята, за да довърши падналия на едно коляно противник.

Магдалена изпищя и вдигна тежкото си оръжие, но преди да успее да направи нещо друго, освен само да пристъпи напред всичко бе свършило. Аарон блокира със сабята си удара и ножът, който извади от пояса си, се заби в мекия корем на Пералонсо.

В очите на царедвореца се изписа истинско изумление. Той изтърва сабята, свлече се на колене и ножът го разпори още по-нагоре. Аарон завъртя кинжала и най-накрая го освободи от тялото.

— Един стар воин излезе от играта, но и другият очевидно никога няма да участва в дуелите в кралския двор — каза Аарон и тежко дишайки, се изправи.

Гуера лежеше мъртъв на покритата с пепел земя.

Магдалена пусна меча и се затича към съпруга си. Падна в прегръдките му и двамата се притиснаха един към друг, без да поглеждат към мъртвото тяло. Прекъснаха ги крясъци, идващи отдолу, от песъчливия бряг на залива. Аарон пусна Магдалена и внимателно я отведе далеч от опасния за нея огън.

— Внимавай, докато не измием от теб това смъртоносно нещо! — предупреди я той. С широки крачки прекоси полянката и събра оседланите коне. Свирна и скоро се появи Рубио.

— Как си го яздил, като е нямал дори юзда? — учудено попита Магдалена.

— Не беше лесно — мрачно отговори Аарон и й помогна да се качи на по-дребния кон на Гуера. После свали юздата от своенравния жребец на Гусман и я сложи на Рубио.

И трите коня бяха неспокойни от миризмата на кръв и смъртта, витаеща във въздуха, но когато Аарон се метна на гърба на дорестия си кон, той се подчини.

— Остави сивия тук, докато не се срещнем долу с хората на Ролдан и не разберем какво е станало с Лоренсо!

Погледна пребледнялото лице на Магдалена, която си бе спомнила бягащия по склона към водата Гусман, обхванат от пламъците.

— Чудя се дали е успял да стигне водата — тихо произнесе тя.

— Би било по-добре за него да не е. Виждал съм при обсадата на градовете в Андалусия обгорени с катран хора, които страдаха с дни, преди да умрат. Такава смърт никак не е лека.

— Би ли му пожелал такова нещо? — попита тя.

Те се спускаха внимателно надолу по пътеката.

Аарон вяло сви рамене. Ръката го болеше и беше твърде уморен, за да може да се съсредоточи след всичко, което им се случи последните няколко часа.

— Някога исках да умре по най-мъчителния начин, който можех да измисля… а след всичко, видяно през войната, можех да измисля много начини. Но сега… дойде ми до гуша да гледам смърт, Магдалена! Предпочитам живота.

— И аз. Това би предпочел и баща ти за нас двамата! — простичко отговори тя.

Стигнаха заливчето и слязоха от конете. Около тялото на Гусман стояха грометите и един офицер от каравелите. Гусман беше издъхнал само на няколко ярда от водата. Когато приближиха до овъгления труп с прострени към плискащите се вълни ръце, Магдалена усети, че й се повдига. Бързо извърна глава и се сгуши в прегръдката на мъжа си. Аарон я прикри от ужасната гледка и успокоително я погали по разпилените коси. Капитанът дойде при тях и попита:

— Кой беше той? Господи! Да умреш така! — и също извърна глава от отвратителната гледка.

— Лоренсо Гусман, последният от рода Медина-Сидония. Мисля, че сте се запознали с него само преди ден или два — отговори Аарон.

— Как се случи така, че този мъж бе застигнат от такава смърт? — попита капитанът и погледна към окървавения мъж и изцапаната с катран жена, застанали пред него.

— Това е дълга и заплетена история. Дон Лоренсо и помощникът му, който лежи мъртъв горе, до сигналния огън, бяха затворени от Ролдан. Избягаха, когато Бехечио и привържениците му нападнаха селището. Битката все още продължаваше, когато аз тръгнах да ги преследвам, тъй като те бяха отвлекли жена ми.

Аарон притисна Магдалена до себе си.

— Аз го убих! — с ясен и удивително силен глас каза тя, сочейки останките на Гусман. — Излях върху него катран и го подпалих с факлата. Пак бих го направила, щом иска да убие съпруга ми!

Капитанът — едър и червендалест мъж — бе впечатлен от желязната решителност в очите на крехката кастилианка. Отмести поглед от нея и попита съпруга й:

— Казвате, че тайняните на Бехечио са нападнали укреплението на Ролдан?

— Да, но когато тръгвах от там, войниците на Ролдан отново контролираха положението, въпреки че хората на Бехечио бяха подпалили селото. А този мръсник и помощникът му искаха да избягат от Еспаньола с вашите кораби. Без съмнение, те са се надявали да ви убедят, че диваците са по петите им и вие незабавно трябва да вдигнете котва и да отплавате за Кадис.

— Може би трябва да се върнем на кораба? — Хуан де Лопа изглеждаше разтревожен. — Въпреки че няколко други каравели са се промъквали дотук, за да товарят махагоново дърво, след което са се върнали вкъщи, аз не съм събрал достатъчно материал.

— Най-напред обаче ще трябва да се доберете до Исабел, за да осигурите гаранция за каравелите си, а като врагове не можете да го направите — каза Аарон, като мрачно се усмихваше. Видя, че капитанът, ругаейки, целият се изчерви, явно от притеснение, и после добави: — С дон Франсиско неотдавна обсъждахме неговото ъ-ъ… връщане към благоразположението на губернатора. Ще говоря с него за това, но преди да се върна в крепостта, моята госпожа и аз бихме могли да се възползваме от вашата помощ — лекарства и храна, може би някаква превръзка за тази проклета рана. — Той посочи тъмночервеното петно съсирена кръв върху ръката си.

По това, как се облегна върху нея, Магдалена внезапно разбра, че той е много по-сериозно ранен, отколкото тя в началото си мислеше. Веднага пое нещата в свои ръце и изкомандва:

— Трябва да се донесе чиста вода! Само на двеста-триста метра по-нататък има поток — посочи тя към склона на хълма, по който те току-що се бяха спуснали, и изпрати един млад громет да вземе кофа от лодката и да изпълни нареждането. После се обърна към капитана: — Има ли превръзки и лекарства на кораба?

— Мога да извикам веднага нашия лекар, но не е ли по-безопасно да ви закараме на кораба?

— Тук за нас е достатъчно безопасно. Не съм в толкова тежко състояние, че да не мога да се върна в селището. Никой и никаква причина не може да ме застави да се кача отново на кораб — мрачно добави Аарон, с усилие се добра до една голяма скала, приседна и със зъл пламък в очите погледна Магдалена и капитана.

— Както виждате, той е много упорит. Моля да доведете бързо лекаря, който да донесе превръзки и лекарства! — каза Магдалена и на лицето й се изписа подобие на усмивка. Обърна се и отиде при Аарон. Коленичи, огледа раната на ръката му и прошепна: — „Никога вече отново на кораб“? Значи ти е било наистина толкова зле, както разправяше Ролдан.

Той се сепна и после й отговори:

— Може би някой ден ще отплаваме за Франция да видим моите роднини, но сега не е необходимо да се качваме на кораба. Трябва да се върна в крепостта!

— Сигурен ли си, че Франсиско ще победи? — нервно попита тя. Лодката се бе смалила на хоризонта. Грометът дотърча с пълна кофа вода.

— Да. Ще победи. Този човек е по-издържлив и по-хитър от двайсет черни котки — Аарон млъкна за момент. — Алия се опита да го убие малко преди селището да бъде нападнато. Той бил заспал в хамака, когато тя влязла в тъмното. Завързала се борба и нейният собствен нож я е пробол.

Сръчните ръце на Магдалена спряха да почистват раната. Тя го погледна в очите.

— Значи Алия е мъртва?

Аарон кимна. На лицето му бе изписана дълбока тъга.

— Да, но преди да умре… — гласът му заглъхна. Той я хвана за ръката с две ръце. — Преди да умре, тя ми каза, че Наваро не е умрял.

Магдалена се вцепени.

— Но как е възможно? А прахът? А погребалната урна?

Той пусна ръката й, която стискаше здраво, и безпомощно повдигна рамене:

— Не знам. Тя каза, че го е дала на някакви тайняни, за да го отведат в далечно място на Еспаньола, където никога да не мога да го намеря.

— Но ние можем да го открием! Убедена съм, че по външност ще се отличава. Той прилича на тебе Аарон, има твоите очи — печата на Торес! Колкото и бебета да има със смесена кръв, той ще изпъква.

— Ти би ми помогнала при търсенето на Наваро? — той погали разпилените й коси. Очите му се изпълниха с любов. — Колко необикновена си ти, жено моя, любов моя, живот мой! — прошепна той. — Дано омразата на Алия не я е подтикнала да излъже, преди да умре! Може да го търсим напразно…

Тя преглътна, после с треперещ глас каза:

— Когато Ролдан спомена, че същата сутрин Наваро се е чувствал добре, аз се уплаших, че Алия е убила собственото си дете. Може и така да е, но мисля, че е казала истината. Колко по-сладко отмъщение за нея е да го остави жив, но далеч от нас — протегна ръка и го погали по бузата. — Ще го намерим, любов моя! Ние двамата ще го намерим!

Гуачанагари седеше неподвижно на трона си от махагон, с тъжно лице, излъчващо, въпреки възрастта му, благородство и достойнство. Когато Аарон завърши разказа си за смъртта на Алия и поражението на воините на Бехечио от привържениците на Ролдан, той кимна:

— Омразата я погуби. Даже преди да отпътува за сватбата си, аз се страхувах, че краят й ще бъде такъв. Безкрайно съм натъжен, че е използвала собственото си дете като оръдие за отмъщението си. Незабавно ще започнем да го търсим. Ще изпратя вестоносци до всяко село на този остров… и ако е необходимо — и на всеки друг остров, където някога са се заселвали тайняни!

— Ти си ми добър, истински приятел и ми правиш голяма чест, Гуачанагари! — каза Аарон, като седна до касика.

В стаята за почивка на Гуачанагари те бяха сами. Магдалена отиде при жените от селото — къпеше се, за да се освежи след дългото и тежко пътуване от Ксарагуа. Въпреки че раната му добре заздравяваше, от продължителната езда от крепостта на Ролдан дотук ръката на Аарон все още го болеше.

— Алия бе погребана по вашия обичай, с всички почести на принцеса. Следях старейшините в Ксарагуа да вършат всичка както трябва.

— Ти също ми оказваш голяма чест, приятелю — каза Гуачанагари. — Достатъчно си говорихме за тъжни работи. Дай да помислим сега как да намерим Наваро!

Той плесна с ръце и нареди да извикат няколко благородника.

Да намериш едно красиво бебе се оказа нелека задача. Никой, дори и в най-отдалечените села, не бе чувал или виждал тайнянско бебе със сини очи. Аарон и тайнянският му приятел прекосиха надлъж и нашир цялата Еспаньола — от село в село. След великата битка при Вега в по-голямата част от вътрешността мирът бе възстановен. Търсещите Наваро бяха свободно приемани навсякъде, където отиваха като пратеници на великия касик на Мариен, но никой не можа да им помогне да открият детето.

„Вероятно Алия ме излъга? Може би Магдалена е права, като изказваше опасенията си, че Алия е убила собственото си дете? С този разказ преди смъртта си тя е целяла да ме остави да вярвам в невъзможното през целия ми оставащ живот“ — мислеше си Аарон, докато влизаше в селото на Гуачанагари — отчаян и съсипан повече, отколкото когато научи за съдбата на семейството си.

Магдалена го видя да слиза от коня в оградената поляна, където държаха конете. Той започна да разседлава Рубио и да го избърсва. Разбра, че търсенето му е било напразно. Въздъхна и извади съобщението, което държеше в пазвата си. Може би това и другите новини ще го ободрят. Точно когато той нежно потупа Рубио и пусна едрия кон зад оградата, тя го повика.

Той рязко се обърна и разтвори ръце, за да я прегърне. Притисна я до гърдите си и зарови лице в ухаещите й коси.

— Магдалена! Толкова ми липсваше, сърце мое! — тихо каза той. После, усетил допира на хартията, която тя държеше помежду им, поразхлаби прегръдката си и попита: — Какво е това?

— Нещо, което се надявам да те зарадва — тя се усмихна, — защото разбрах, че търсенето досега не е успешно. Това е писмо от чичо ти Исаак, дошло чак от Франция.

— Чете ли го? — с любопитство попита той и го взе от ръцете й.

— Не съм, разбира се. Адресирано е за теб! — обидено отговори тя.

Той я погледна нежно и усмивката й се върна на лицето. Разчупи печата на свитъка и го разгърна. Очите му бързо пробягаха по съдържанието, после широка усмивка се появи на лицето му.

— При него е синът на Матео — Алехандро. Успели са да го приберат от Барселона, за да е в безопасност. Исаак и Руф ще отгледат момчето заедно с дъщерята на Ана, малката Оливия. Ще им отдадат цялата си любов и ще се грижат за тях, както за собствените си внуци.

— Така се радвам! Тези деца носят частица от Бенхамин и Серафина — каза Магдалена, събирайки кураж да му съобщи другата новина.

Той отново я прегърна и двамата бавно тръгнаха към селото.

— И още — чичо Исаак пише, че иска ние двамата да се върнем и да живеем при тях. Живеят богато, а аз мога много да му помогна във важната работа, която е започнал.

— Ние двамата? Знам, че му писа за нашата женитба, но той едва ли досега е получил писмото. Впрочем… — добави тя колебливо — аз не съм от тяхната религия. Имам чувството, че Исаак не притежава такава търпимост като брат си.

— Исаак и Руф ще те обичат, обещавам ти! Животът там ще бъде много по-лек от тук, Магдалена. Ти и аз не можем да се върнем в Кастилия, а във Франция ще сме в безопасност, ще можем да живеем с всички удоволствия, от които ти се отказа, за да дойдеш при мен.

Те спряха в средата на широката поляна, изправени един до друг — Аарон, облечен като тайнянски воин, с тяло, което слънцето бе превърнало сякаш в бронзова статуя, и Магдалена — с разпусната коса, падаща на вълни върху раменете, облечена в ефирна роба с цвета на злато.

— Израснах сред малко удоволствия — имах само упоритата кастилска гордост и нищо не ми струва да си остана с нея! Когато живях в двора сред парцалите, които бяха купени с крадените от баща ми пари, аз бях ужасно нещастна, Аарон, аз…

Думите й бяха прекъснати от гръмките викове за поздрав и тропота на копита. Франсиско Ролдан приближи в галоп до прегръщащата се двойка и скочи от запъхтяния си кон. Направи жест, който според него трябваше да представлява дворцов поклон, предназначен за Магдалена, после сърдечно потупа Аарон по гърба.

— По дяволите! Ужасно съм уморен. Радвам се да ви видя отново цели и невредими. Моите тайнянски приятели на север казаха, че сте тръгнали към селото на Гуачанагари.

— Да, и отново без никаква вест за Наваро! — мрачно отговори Аарон.

Ролдан тъжно поклати огромната си рунтава глава.

— И аз трябва да ви кажа, че обиколих надлъж и нашир полуостров Ксарагуа, но търсенето не донесе нищо. Убеден съм, че момчето не е тук. Ако Алия го е изпратила някъде, то значи е при някое племе много надалеч.

Магдалена гледаше как Аарон с огромно усилие сдържа чувствата си. Той също беше забелязал, че Ролдан употреби думата „ако“.

— Благодарни сме за твоята помощ при търсенето! — каза тя, а после добави: — Отивам да приготвя вечерята. Моля те да се присъединиш към нас. Ще наредя на слугите на Гуачанагари да ти приготвят бохио, където да отседнеш.

— И всякакви други неща, които може да ти потрябват, ще ти бъдат с готовност дадени, стига само да ги поискаш от жените в селото — добави Аарон.

Двамата мъже поведоха коня да го почистят, след което да го пуснат да пасе.

Магдалена тръгна към селото. Двамата се загледаха след нея.

— Завиждам ти за тази жена, приятелю.

— Не е ли по-добре да зарежеш гуляите, да се ожениш и да се върнеш към честния живот? — колебливо попита Аарон.

— Да, иска ми се да си отдъхна. Кръвопролитието започва да ме уморява. Някога мислех, че ще мога да осигуря защита за индианците, които станаха мои съюзници, защото като бял касик правителството ще уважава исканията ми. Но дори ако бях успял да държа на разстояние братя Колон, нямаше да мога да запазя мира. Всеки месец все повече кораби пристигат, пълни със златотърсачи — той тежко въздъхна.

Аарон наблюдаваше как Ролдан с грубо парче зебло енергично разтрива едрия дорест кон.

— Означава ли това, че си съгласен да приемеш услугите ми като посредник с братя Колон?

Франсиско спря да трие коня и се обърна. Проницателните му кафяви очи блеснаха и срещнаха честните сини очи на Аарон.

— Последния път в Ксарагуа ти ми предложи същото и аз отговорих, че ще си помисля… И си помислих. Да, ще сключа мир с Адмирала на всички морета и неговия аделантадо, ако са готови да изслушат едни справедливи условия.

— Какви са те?

Ролдан избърса потта от врата си.

— Първо, бих оценил високо, ако сложат край на това, което се върши — чух, че напоследък бесилките в Исабел били доста натоварени. И… — той се поколеба. Беше свършил с избърсването на коня. — Имам две каравели, натоварени с първокачествен махагон, който, както знаеш, не мога да продам където и да било в Кастилия, докато не дам част от него на губернатора, за да разреши на корабите да отплават.

— Трябва да се плати и кралският данък — една пета — напомни му Аарон.

— Дадено. Искам да ми се разреши да запазя корабите, за да търгувам и в бъдеще. Екипажите са ми верни.

— Те се разбунтуваха, когато бяха пратени от Кадис да снабдяват колонистите на Исабел — каза Аарон.

— Знаеш колко непопулярни бяха генуезците и какъв хаос цареше в Исабел, когато те за пръв път дойдоха. Аз обаче запазих корабите невредими и междувременно събрах високодоходен товар. Без съмнение това трябва да ми осигури дял в собствеността на корабите.

Той замълча, като проницателно се взираше в лицето на събеседника си.

— Замислил си трудна сделка — неохотно отговори Аарон.

— Това би трябвало да накара генуезеца още повече да цени качествата ми — разсмя се Ролдан.

Двамата мъже се върнаха в селото да хапнат и да си починат, но не можаха да го направят, тъй като от Исабел току-що бе дошъл вестоносец и Гуачанагари извика Аарон да отиде в приемната му.

След като приключиха взаимните приветствия, Аарон прочете посланието от Кристобал. Челото му се намръщи и той каза:

— Охеда е избягал във вътрешността, където без съмнение ще причини още страдания.

— Тази вест те натъжи, приятелю. Сигурен съм, че един човек, даже и като този, не би могъл да причини много злини, защото скоро ще падне в ръцете на дон Кристобал — каза Гуачанагари.

— Да се надяваме, че ще е така, но трябва да действаме бързо, преди той да наруши постигнатия с толкова усилия мир във вътрешността.

Аарон отмести погледа си от Гуачанагари към Ролдан. После в ъгълчетата на устните му се появи усмивка.

— Може би с това ще си изкупиш греха? Познаваш добре Алонсо.

— Той е едно пикливо копеле, но е като дявол в битките и не е зле да е на наша страна — отговори Франсиско.

— Никога не бих обърнал гръб на сабята му, когато се сбогувам с него, но щом ти му вярваш… — Аарон красноречиво остави думите му да заглъхнат.

— Схващам накъде биеш. Да. Предполагам, че може би ще убедя Алонсо, че е по-добре да служи на Колон, отколкото да увисне на бесилото. Щом като аз мога да бъда помилван, значи има възможност и за него.

— Само ако спре да унищожава тайняните. Мисля, че е най-добре да отплава за Кадис веднага след като си възвърне благоразположението на губернатора. Ще изпратя преди това Магдалена да поговори с Кристобал и Бартоломео. Тя има по-голямо влияние над тях, отколкото всеки друг. Ако накараме Алонсо да се подчини, мисля, че нещата ще тръгнат добре и за двама ви.

— Аз мисля, че на Алонсо ще му хареса перспективата да се върне вкъщи. Той не може да изстиска много злато от тайняните, а след като Каонабо, Бехечио и даже внушителният Ролдан бяха принудени да признаят властта на Короната и нейните представители тук, Еспаньола ще му се стори наистина скучно и безполезно място! — отговори Ролдан на езика на тайняните.

Даже Гуачанагари се присъедини към техния весел смях.

Ако мъжете бяха доволни от плана си, Магдалена хич не беше възхитена от него. Когато се върнаха в своето бохио, Аарон седна и извади от пътната си чанта приборите за писане. Преди още да е започнал писмото до Кристобал, Магдалена се нахвърли срещу него:

— И това ми било мъже! Ти и Франсиско ще преследвате това малко злобно псе, а аз ще трябва да ходатайствам за него пред губернатора. Нека Франсиско рискува живота си с Охеда! Защо трябва да го правиш ти?

Той вдигна глава и я погледна изненадан.

— Ти имаше щастието Ролдан да те защити от Гусман и Гуера. Не искаш ли той да бъде помилван?

Магдалена коленичи до него и го погледна сериозно, с настойчива молба в очите.

— Разбира се, че искам. Безкрайно съм му благодарна за помощта, но не виждам защо трябва да включваме Алонсо Охеда в сметката и защо ти трябва да тръгнеш да го преследваш. Той е опасен, Аарон. — „Имам още толкова неща, които копнея да споделя с теб, ако моментът бе подходящ!“ — добави си тя наум.

— Аз съм комендант на вътрешните райони, поне засега! Мое задължение е да арестувам затворник, който е избягал.

— Предполагам — Магдалена въздъхна, — че трябва да го направиш, но за какво? Бих искала да се откажеш от поста на комендант — тя затаи дъх.

— Дължа много на Кристобал. Нека да помисля за това. Ще отидеш ли в Исабел да защитиш каузата на Ролдан?

Отговорът беше нейната мека усмивка. Обхвана с ръце лицето му и го целуна.

— Утре ще яздиш след Охеда, но тази вечер първо аз ще те пояздя!