Шърл Хенке
Аарон & Магдалена (17)

Глава шестнадесета

Аарон се прибра малко преди залез-слънце. Ловът бе излязъл сполучлив. Двамата с Чаону бяха убили дузина хутии. Момчето все по-добре стреляше с арбалета, а Аарон ставаше по-изкусен в издебването на дивеча. Той беше уморен, но затова пък ловът се оказа прекрасно средство да се отърси от напрежението, което му създаваха жените. Сега му оставаше да поплува и да се освежи и после щеше да се почувства безкрайно по-добре.

Бе сигурен, че вкъщи ще завари Магдалена сърдита, но все пак укротена, ала за своя изненада намери голямата стая празна. Не къкреше гозба в гърнетата, не беше запален огън пред къщата за печене на ямс или месо. Той изруга под носа, проклинайки капризите на всички разглезени кастилски дами:

— Къде ли пък се е дянала тази… — думите замряха в устата му. В селото влизаше дълга върволица жени, които се връщаха от полето и се разотиваха по домовете си. Заедно с тях вървеше Магдалена. Или поне му се стори, че тази жена е Магдалена. Косата й бе прибрана на кок, а тя самата беше направо гола! Вместо да прикрива тялото й от шията до петите, скромната долна риза бе префасонирана: ръкавите бяха откъснати до раменете, а фустата, запретната до кръста и прихваната между бедрата, съблазнително откриваше дългите й стройни крака.

Аарон излезе навън и като се стараеше да не го забележат, отиде при жените, които бяха спрели насред широката улица и водеха оживен разговор посредством жестове и отделни думи на езика тайно, които бе успяла да научи Магдалена. Преди той да отвори уста и да каже нещо, Танеи се обърна към него с широка усмивка на набразденото си с бръчки лице.

— Твоя жена добре работи! Бяла дреха глупост, по-добре не носи дрехи. Днес тя научила на много неща. Мине време, тя ще заякне и кожа потъмнее като твой кожа. Тя добра тайнянка!

След тази възторжена ода Танеи му се поклони и с достойнство си тръгна. Магдалена се обърна към Аарон. Лицето му бе мрачно и предвещаваше буря, наричана от туземците хуракан^[1], описанието на която веднъж бе чула от дон Кристобал. Макар и капнала от умора — всичко я болеше и сърбеше, Магдалена събра последните трохи от гордостта си и като се изпъна с целия си ръст, подпря омазаните си с кал и тор ръце на хълбоците, позакрити с ризата, която не бе по-чиста от тях.

— Защо си се нацупил?

— Приличаш на проститутка, изпълзяла от някоя помийна яма на пристанището в Малага! — изсъска той.

— Ти добре знаеше на каква работа ме пращаш. Знаеше си и съставките на кашата, с която се тори земята. Не ти ли харесва да я усещаш отблизо? Виж как мирише, когато я втриеш в кожата си — каза тя, при което старателно и енергично размаза калта по голите му ръце, а после го прегърна. Ризата й беше прогизнала от пот и торна кал. Преди да се опомни, Аарон бе изцапан със смрадливата каша.

— Кълна се в двайсет и четирите топки на дванайсетте апостола! Ти ме изцапа с лайна!

Очите на Магдалена широко се отвориха от изумление.

— Къде си научил тая клетва? — ахна тя. Аарон се ухили.

— И тази, и много други, още по-лоши, съм научил от матросите на техни високо католически величества на „Санта Мария“ и „Ниня“ — каза той и я отблъсна, като се стараеше да диша по-леко, за да не се задуши от вонята.

— Със сигурност не от адмирала — строго каза Магдалена и с достойнство тръгна към къщата. Без да обръща внимание на съпруга си, тя влезе и започна да мие ръцете си във водата, оставена в един леген. Преди да докосне каквото и да е било, трябваше да махне смрадливата кал от пръстите си!

Застанал на прага, Аарон я гледаше със смесени чувства: в гърдите му се бореха крайно раздразнение и необяснимо плътско желание… пък и възхищение. Тази сутрин тялото на Алия, лъхащо на ароматни треви и тъй интимно допряно до неговото тяло, не бе пробудило у него желание. Но тази изцапана с тор, дръзка кавгаджийка караше сърцето му да бие лудо.

— Права си, адмиралът няма пороци, така присъщи за матроси и войници. А аз понаучих доста проникновени ругатни и от маврите по време на войната. Пък вие, благородна госпожо, пробуждате у мен склонността да богохулствувам срещу светините на най-малко две религии!

— Все пак внимавайте, и ако не се страхувате за душата си, пазете поне положението си. Сигурна съм, че адмиралът би ви направил забележка за такива думи — отвърна тя, като енергично търкаше ръцете си.

— Аз обаче съм още по-сигурен, че би направил забележка по-скоро на вас, задето се явявате на публично място с голи ръце и крака. Нали сте от кастилско благородническо семейство, за което самата вие неуморно ме подсещате, високоблагородна госпожо!

Както беше коленичила пред легена, Магдалена го хвана, обърна се и плисна мръсната вода в лицето му.

— След като цялото ти облекло в селото на голи хора е този… тази превръзка и почернялата кожа, ти смееш да искаш от мен да се обличам, за да върша робска работа в някаква мръсотия! — развика се тя. Той тръгна към нея. Магдалена запрати легена по него. Аарон бързо се наведе и глиненият съд с трясък се разби във вратата. Тогава той разклати глава, за да изтръска от косата си мръсната вода, сграбчи Магдалена и я метна на рамото си.

— Сега и двамата така смърдим, че е трудно да кажеш къде свършва единият и започва другият. Само недей да въртиш хубавото си дупе, инак ще го нашляпам и то ще стане по-червено от косата ти.

Със свободната ръка Аарон взе една голяма кърпа и кожените си торби и тръгна към вратата. Магдалена го драскаше с нокти и бясно крещеше като ядосан папагал. Аарон рязко и силно я плесна по задника и тя почна да мърмори проклятия.

— Жена ми, както гледам, ти също знаеш някоя и друга ругатня, неприлична за такава благородна дама! — мрачно каза Аарон и закрачи към реката.

Магдалена усети, че прави доста забавно зрелище за жителите на селото, а и от всяко нейно движение мускулите на безкрайно умореното й тяло се късаха от болка. Тя утихна. Аарон прекоси селото и излезе при реката на мястото, където тукашните жители се къпеха и перяха, но не спря, а продължи нагоре по течението, като следваше всеки завой на потока. Скоро джунглата ги прие под изумрудения си покрив. Меките сенки на здрача вече гасяха ярките багри — разкошните алени и златисти цветя избледняваха до пастелно розови и жълти.

Най-сетне Аарон сви от пътеката към нисък храсталак, мина между едрите ветрилообразни клони и сложи Магдалена на земята. Дочула шум на водопад, тя съгледа един скалист праг, издаден високо над чаровно малко езерце. Красотата на сребристите пръски, падащи в синьото водно огледало, заобиколено от шепнещи палми и цъфнали храсти, я накара да затаи дъх от възхищение.

— Това е един малък приток на реката. Подхранва се от подземен ручей, който извира в подножието на планината — обясни Аарон и хвърли торбите и кърпата върху обраслата с мъх земя.

— Ти ли го откри или и други знаят това приказно място? — благоговейно попита тя.

Той се усмихна, трогнат от радостта й при гледката на тази девствена красота, на която толкова малко съответстваха те двамата, мръсни и кални.

— Доведоха ме тук още първия ден, когато пристигнах в селото. Не можех да се къпя заедно с всичките му жители и се чувствах неудобно, когато жените и… м-м-м… момичета ме разглеждаха. Тогава Гуачанагари и брат му ми показаха това място.

— Жените и момичетата! Ти си просто един надут лицемер! — каза тя и възмутено погледна набедрената му превръзка.

Бавна усмивка озари лицето му.

— Жена ми, думата „надут“ е много подходяща, но не те желая миризлива, каквато си сега. Съблечи се и се изкъпи. Само се моля дано с цялата тази мръсотия не развалиш питейната вода чак до селото.

Тя се обърна и го огледа. Главата му от лявата страна, там, където се бе търкала в нейната риза, докато я носеше на рамо, бе изцапана с кал, заседнала между къдравите му коси и по брадичката му. Сега бе неин ред да се посмее.

— Не си по-чист от мен — каза тя.

— Тогава Господ да им е на помощ на рибите — отвърна той, бързо свали колана с оръжията и препаската и с нетърпение погледна Магдалена.

Тя се мъчеше да развърже възела, с който бе стегнала фустата си. Той прекоси полянката, извади кинжала от ножницата и рязко каза:

— Остави. Дрехата и без друго е похабена, дори не си струва да я переш.

Обаче Магдалена продължаваше да върти възела и той дръпна ръцете й. Тя неволно изпъшка от болка.

— Та ти си в кръв! — възкликна той, хвана малките ръце и ги дигна към очите си. Свети мъченици! Върховете на пръстите й целите бяха изпорязани, а дланите — покрити със спукани мехури! Киселият торен разтвор сигурно ги бе парил като огън, но тя бе работила в полето цял ден!

— Ако втриваш мръсотии в тези рани, ще получиш лоша болест на кръвта — сърдито каза той и след това по-меко добави: — Магдалена, нека да разрежа възела.

Тя бавно отпусна ръце надолу и Аарон с бързи движения наряза вмирисаната дреха на парчета и я хвърли в храстите.

— Останах с една риза по-малко. Скоро ще работя гола като тайнянка — каза Магдалена, обърна се и почна да развързва връзките, които крепяха плитката й навита на кок. Той я гледаше и виждаше, че при всяко движение тя примигва от болка. Краката й също бяха в рани и мехури. Сигурно и всяко мускулче по тялото я болеше от преумора така, както той не можеше дори да си представи. От малък възпитаван за войнишкия занаят, Аарон отдавна бе свикнал на физическа преумора, но тази нежна жена надали си е представяла, че съществува такъв адски тежък труд.

Свършила да разплита косата си, Магдалена усети погледа му и вдигна глава. Вместо очакваното презрение и високомерна подигравка тя видя в сините очи съчувствие — или може би разкаяние? Едва ли съжалява! Тя рязко се обърна и се гмурна във водата. Като изплува на повърхността чак в средата на езерцето, тя усети, че миризмата бе почти изчезнала. Тръсна глава. Благословена да е дева Мария!

— Изплаши ме — чу се до нея гласът на Аарон. Едната му дълга, мощна ръка я сграбчи през тънкото кръстче, докато с другата той гребеше. — Малко са придворните дами, които могат да плуват.

— Толкова по-зле за теб, че съм израснала сред блата и от малка съм плувала със селските момичета. Досега щеше да се избавиш от нежеланата съпруга! — отвърна му тя, ритна с крака и заплува през езерото със силни и плавни движения.

Аарон се засмя и се насочи към брега, където беше оставил торбите си. Звучният му смях вършеше странни неща със сърцето й и сега то подскочи и започна безпорядъчно да бие в гърдите й. Той излезе на брега. По тялото му се стичаше на малки струи вода. Тя гледаше как той с непринудена грация коленичи до нисък храст; горещината от пламналите й бузи започна да слиза надолу и потече по жилите й. Аарон набра от храста шепа заострени зелени листа и се върна с тях към водата.

— Това ще отмие миризмата — каза той и я помами към себе си с ароматен лист. — Моряците го наричат „плодов сапун“. Не мога да произнеса туземското му название, но на езика тайно то означава „сладка миризма“.

Тя протегна ръка към листото. Той силно, но нежно я хвана за китката и я поведе към плиткото място до самия водопад.

— Застани тук да ти покажа как да го използваш! — нареди той и също се изправи. Сребристосинкавата вода му бе до колене. Магдалена послушно застана на място и той започна да мачка дебелите листа, докато те пуснаха гъст бял сок. С този сок Аарон намаза ръцете й, след това врата и лицето.

— Затвори очи да не те щипе.

Тя послушно затвори очи, олюля се и инстинктивно се хвана за рамото му с ръка. Той продължаваше да я сапунисва, стигна до гърдите й и грижливо и нежно ги изми. Очите й широко се отвориха. Сякаш тласнати от внезапна и груба вълна на наслада, зърната й се втвърдиха силно, до болка. Аарон с мъка потисна напиращия дълбоко в гърлото му стон и дрезгаво каза:

— Вземи това парче и ме намажи така, както аз те мажа. Ръцете му се придвижиха по-надолу и се плъзнаха към стройния й ханш, след това обхванаха дупето и започнаха да го разтриват. Магдалена намаза с гъстата белезникава течност раменете и гърдите му. Когато започна да плакне златистите му коси, той я обърна с гръб към себе си и изми гъстото руно на тъмночервената й коса, стройния гръб, краката и дори стъпалата, като ги вдигаше над водата едно след друго. После откъсна още няколко листа от храста, подаде ги на нея и се обърна с гръб. Изпълнявайки безмълвното му нареждане, тя намаза и изми широкия му гръб. Пръстите й галеха белезите от стари рани, изпъстрили силното му тяло. Той се обърна с лице към нея и тя се изчерви — жезълът му бе се втвърдил и сега меко я блъскаше в корема.

— Измий го, Магдалена — прошепна Аарон, като сапунисваше корема й, а след това и къдравите косми между бедрата. Тя се разтрепери, от устата й се отрони полувъздишка — полустон и Аарон усети топлината и свежестта на дъха й върху лицето си.

Стори й се, че земята започва да се върти около нея, а тялото й се понася нанякъде и не й се подчинява; така бе всеки път, когато Аарон я докосваше. Поиска й се да предизвика у него същото чувство на безпомощност и бързо хвана в шепи члена му и почна да втрива в него пенестата бяла маса; месестият жезъл пулсираше в ръцете й, Аарон ахна и измърмори нещо като проклятие на тайнянски.

Няколко минути двамата останаха неподвижни, като само се галеха един друг. Внезапно сапунисан кичур коса се свлече от главата й и се удари в гърдите му. Магията се разсея. Аарон спря да гали меките й срамни устни, взе я на ръце и я понесе към водопада.

— Хайде да се изплакнем. Измили сме се добре — по-чисти сме и от еврейски равин на празника Йом Кипур — каза той и я сложи под сребристите струи.

Водата се стичаше и пръскаше наоколо, мека като коприна, и същевременно ги боцкаше с хиляди прохладни иглички, а те се търкаха един друг с ръце, за да отмият пяната, а най-вече да усетят топлата плът на другия. Смехът им се сливаше с нежния ромон на водопада. Те се прегръщаха и се целуваха под девствено чистата благословия на потока.

Забелязала, че Аарон и Магдалена отминаха мястото за публично къпане, Алия ги последвала към райското кътче. Сега наблюдаваше как двамата се къпят, смеят се и играят във водата и си спомняше отдалечения атол, където този мъж вършеше същото с нея, и че той винаги подреждаше нещата така, че никой да не види как се съвкупява с жена. Когато Аарон заведе своята бяла кльощава чужденка оттатък водната завеса и бавно се отпусна с нея върху тревата, в гърдите на Алия се надигна бясна ревност. Тя се обърна и избяга от омразната гледка. Не искаше да гледа как Магдалена завладява този златен мъж. А днес колко лесно устоя пред изкушението, когато тя му се предлагаше с разкошното си тяло, и защо? Защото бързаше да е с тази безформена и грозна жена с червени коси!

Аарон нежно положи Магдалена върху мекия мъх на площадката зад водопада. Галеше кожата й, вече отмита от гъстата сапунена течност, и усещаше всяка рана и всяка подутина от ужилване на насекоми; лицето, ръцете и краката й бяха болезнено зачервени от слънцето. Той се наведе, целуна я по клепките и измърмори:

— Ти полежи тук, а аз ей сега ще дойда. Имам в чантата лекарства, които ще успокоят болката на възпалените места.

Той леко, като с перце, докосна бузата й с пръст, изправи се и мина през водопада, а след това заобиколи езерцето да вземе кърпата и торбите си. Слисана, Магдалена лежеше неподвижно, цялата й кожа пламтеше, но още по-силен огън я изгаряше отвътре. Много скоро той се върна, коленичи до нея и внимателно я избърса с кърпата. Тя започна да бърше косата си, а той отвори малко шише с ароматно масло и намаза с него носа, бузите, ръцете и краката й, като с особено внимание обработваше подутините от ужилвания. Накрая намаза с лекарство дланите й и ги покри с целувки.

— Не ми се сърди, Магдалена! Не исках цял ден да прекараш на полето и да вършиш тази тежка и мръсна работа. Все ми се иска да пречупя тази твоя високомерна кастилска гордост, но много добре зная, че ако някога успея, дълбоко ще съжалявам за това — каза той и я погледна в очите. Те бяха пълни с почуда и меко светеха в падащия здрач. Лека усмивка се появи на устните й.

— Тогава е много хубаво, че съм упорита и притежавам големи резерви от гордост, нали? — отговори тя, протегна ръце и го притегли към себе си.

Аарон я целуна бавно, сякаш искаше да изпие всичката сладка жар на устата й; целувката му стана по-дълбока, пръстите му се заровиха в разкошната й грива. След това устата му тръгна надолу, като обсипа тялото й с влажни и нежни милувки и специално спря да подразни и смуче розовите зърна на стегнатата й гръд. Тя се изви да пресрещне устата му и той усети някакво първично, дивашко тържество. Когато бе с нея — или поне когато я любеше, винаги се чувстваше сигурен, че никой друг мъж не е докосвал тази жена. Неуморно търсещите му ръце тръгнаха надолу, последвани от горещата му влажна уста, минаха по корема и легнаха върху къдраво окосменото венерино хълмче. Той раздалечи бедрата й и се зарови в нежната плът. Магдалена се разтрепери цялата, но не му се подчини. Без да обръща внимание на горещите й протести, хванал здраво бедрата й, той я галеше, ближеше и целуваше, докато тя, останала без сили и разум от наслада, се покори с въздишка на екстаз.

Цялата сякаш обхваната от пламъци, тя се гърчеше, но вече не защото му се противеше, а защото се бе отдала на удоволствието да изпитва тази ужасна, невероятна и толкова нова за нея наслада. Би трябвало да го спре. Това бе противоестествено! Това бе възхитително! Ръцете й вече не отблъскваха раменете му — те се заровиха в златистите му къдрици и го караха да побърза. Най-сетне я заля вълната на най-силно и най-остро наслаждение, каквото някога бе изживявала. Бедрата й се извиха към звездното небе и се спуснаха обратно на земята, подобно на нежно ромолящите до тях води, които меко падаха в езерото.

Аарон вдигна глава и видя как сгърченото от екстаз лице на жена му постепенно се успокоява. Магдалена е познавала други мъже, но той бе сигурен, че никой не е правил с нея любов по този начин. Дори тя не би могла да се преструва толкова добре! Той изчака, докато зелените й ясни очи се отвориха и тя го погледна в захлас. Нежно докосна лицето му с все още трепереща ръка и обърна глава настрани; тежките й клепки се спуснаха и скриха от него израза на очите й. След миг тя се надигна и седна. По тялото й заиграха сребристи отблясъци от лунните лъчи, пречупени през завесата на водопада. Нощният въздух, наситен със сладостни аромати, разнасяше наоколо миризмата на секс.

Магдалена гледаше Аарон в лицето, задоволена от нечуваната наслада, която й бе подарил, като в същото време бе смутена и изплашена от начина, по който го бе направил. Най-сетне намери сили да проговори:

— Къде… къде си се научил на това? — попита тя и тутакси се изплаши от вероятния отговор: нали туземките били много изобретателни в изкуството на любовта! Той тихо и весело се разсмя, което не я успокои.

— В Гранада. Винаги съм бил добър ученик за арабските обичаи. Преди обсадата на няколко пъти влизах в града, казвайки, че съм еврейски студент, верен на тяхната кауза. Като шпионин на съпрузите Трастамара посещавах двореца на Боабдил и увеселителните заведения на този покварен и прекрасен град — обясни Аарон и леко прокара ръка от бедрото към гърдата й. — Маврите добре разбират нуждите и удоволствията на човешкото тяло.

Тя бе готова да попита дали е правил същото с Алия, но спря навреме — защо да научава неща, за които не иска да знае! Прекрасното му тяло лежеше до нея, все още пълно със сексуално напрежение — фалосът му бе още прав и твърд. Магдалена дълбоко пое дъх за кураж и протегна ръка. Крайчетата на пръстите й пробягнаха по лицето му, спуснаха се към златистите къдрави косми на гърдите и спряха върху корема. Тя спря сякаш на шега и прошепна:

— Този мавритански начин за любов… може ли жената да направи на мъжа… — и млъкна в нерешителност. Аарон взе ръката й и обви пръстите й около своя жезъл, пулсиращ от болка.

— Да, може — отговори той с усилие, защото докосването й го разтърси от наслада, сякаш бе улучен от светкавица. — Този начин е много, много стар. Не само маврите знаят тайната му.

— Научи ме! — тихо каза или по-скоро помоли Магдалена и се наведе към него. Аарон започна бавно и внимателно да я насочва. Тя вкуси от него и се почувствува по-сигурна, когато той ахна и се изви при едно леко докосване на устата и езика й. След това се опита нещо да й обясни с поривист, задъхан глас, но тя вече не се нуждаеше от наставления, както и той вече не беше в състояние да й ги дава. Тя сложи разгорещената му кадифено гладка плът в устата си и усети, че силите го напускат и той й се покорява изцяло, както тя бе в робско подчинение от ласките му. Магдалена бавно се наслаждаваше на вкуса му, щастлива, че сега тя го дарява с екстаз, както бе я дарил той. Членът му набъбна и се втвърди още повече. Аарон извика нещо несвързано и тя затрепери от радост, защото почувствува, че той е изцяло в нейна власт. Младият мъж потръпна и се взриви в устата й, разтърсен от зашеметяваща наслада, каквато бе изпитала и тя.

Аарон лежеше омаломощен. Той изживяваше този кратък миг на дълбоко умиротворение всеки път, след като правеше любов с тази жена — само с тази жена, негова жена, съпруга. Притегли я към себе си и я прегърна. Не му се искаше да мисли защо става така, само я държеше здраво и галеше косите й. Тя се сгуши до него и прошепна на гърдите му:

— В това няма нищо противоестествено. Отначало си мислех, че има… но е толкова хубаво! — тя нерешително млъкна, след това дигна лицето си към него. — Дали сега миришем един на друг?

В тези думи Аарон отгатна молба за целувка.

— Дай да видим! — отвърна той и властно и продължително я целуна — не със страст, а с дълбока нежност.

— Да — простичко отговори Магдалена на собствения си въпрос и с усмивка на уста се сгуши в прегръдките му. След малко заспа.

 

 

Върнаха се в селото с първите лъчи на слънцето. Тя се бе увила в голямата кърпа, с която предишната вечер се бяха бърсали, а той си бе сложил набедрената превръзка. Хората вече се бяха събудили и сновяха по широките улици. Това бе един особен ден, ден на голям религиозен празник. Любопитно й беше да види какво ще става в селото. От рождение бе надарена с жив ум и любознателност, която се бе изострила през месеците на твърде краткото й приятелство с Бенхамин Торес. Освен че искаше да изгради истинско приятелство със съпруга си и да му угоди, тя се стремеше и по-отблизо да опознае и разбере тайно, които го бяха приели като свой.

Магдалена вече не ги смяташе за примитивни и голи диваци, макар и да се възмущаваше от двойния стандарт, наложен й от Аарон. Жените тук не познаваха сексуални задръжки и докато не се омъжат, се разхождаха голи по улиците. Но на нея той постоянно й се караше, при това несправедливо, че се държи разпуснато, и побесняваше, когато тя разголваше дори само ръцете и краката си.

Сега, докато срещаха и се разминаваха с хората, тя се усмихна за нещо и кимна на себе си. Разбира се! Аарон я ревнува! Никой друг, освен него не бива да я вижда разголена. Това я зарадва, особено след като беше толкова нежен миналата нощ. И се разкая за това, че я прати да работи в полето. Значи гневът му е бил породен донякъде от угризения на съвестта и донякъде от накърнено чувство за собственост. Но това показва, че той започва да отвръща на чувствата й. „Може би ще ми трябва много време, съпруже мой, но аз се заклех да те накарам да ме обикнеш — и това ще стане!“

Около пладне започнаха да бият барабани — бавно и настойчиво. Всеки жител на селото се бе изкъпал и пременил с най-хубавото, което си слагаше в тържествени случаи, с пера в косите и множество бакърени и златни украшения, а така също с изумително красиви гердани и пояси.

— Какво ще правим? — нервно попита Магдалена, като гледаше улицата, изпълнена с народ; строги и сериозни тайно един след друг вървяха към храма.

— Вече ти казах, че за теб е по-добре да останеш вкъщи — предпазливо отвърна Аарон. — Това е празник, когато те честват своите богове и той може да накърни религиозното ти чувство.

Тя го погледна недоверчиво.

— Да не би пак да сервират рибешки очи или друг подобен деликатес?

— Не, нищо подобно няма да има — усмихна се Аарон. — Само хляб от касава, получил специална благословия.

— Тогава ще дойда. Омръзна ми да слушам как свещениците в Исабел хленчат и проклинат езическите вярвания на тайно, пък дори не желаят да отидат и да разберат в какво наистина вярват тези хора. Как ще ги научим на нашата вяра, като не познаваме тяхната?

— Брат Рамон изучава техния език и обичаи. След време може би нещо ще постигне, ако дотогава те не го покръстят в своята вяра — с усмивка отвърна Аарон.

— Брат Рамон е добър човек, макар да се е заровил в книгите си, но не вярвам, че той ще постигне нещо само със собствени усилия. Адмиралът постоянно иска да му пратят свещеници, но нито един още не е пристигнал. Засега не е зле аз да се запозная с религията на тези хора — отбеляза Магдалена и погледна Аарон.

— Не вярвам да станеш идолопоклонничка, това не те заплашва! — усмивката изчезна от лицето на Аарон, той отиде при Магдалена и погали дългите й махагонови коси. — Искам да те предупредя, че ако отидеш, ще се подложиш на неприятно нещо. Не рибешки очи, но… — той млъкна и извади от сложеното в ъгъла гърне две малки лъжици, изрязани от кратуна. — Те имат обичай преди церемонията да пречистват телата си пред вратите на храма.

Магдалена с недоумение пое от него едната лъжица.

— Струва ми се, че те се къпят всеки ден, защото по този начин отдават почит на храма на човешкото тяло. Какво още им е нужно — да постят?

— Нещо подобно — отвърна Аарон. Той разбра колко му е трудно да обясни този обичай на страничен човек, а това показваше, че бе асимилирал културата на туземците. Не, той не се кланяше на боговете им, но приемаше техните възгледи и не виждаше нужда да се покръстват. Магдалена го гледаше в очакване. — Тази лъжица се използва пред вратата на храма ето по този начин — обясни той и вкара лъжицата дълбоко в гърлото си. — Пречистваш тялото си, като повръщаш.

Магдалена пребледня.

— Готова съм да постя, но това… — тя сви рамене и философски каза: — Така даже е по-интересно. Гуачанагари е не само вожд, но и жрец, нали?

— Да. Той ще води процесията.

„И Алия ще върви до него“ — помисли си Магдалена.

— Ще дойда с теб и обещавам, че няма да изложа нито теб, нито себе си. В сравнение с рибешките очи това не е трудно — все едно да изядеш зелена ябълка през ранна пролет — лукаво каза тя.

В минути като тази Аарон усещаше, че все повече изпада във властта на нейната магия. Забравяше, че баща ще Бернардо Валдес, че тя може да е имала пръст в трагедията на семейството му. Виждаше я като своя съпруга, а не като враг.

— Да вървим. Ще правиш това, което ще правя аз! — строго каза той.

Процесията бе дълга. Близо хиляда души — всички свободни граждани, от занаятчии до кралското семейство — бавно крачеха към храма под ударите на барабани. Отпред вървяха Гуачанагари, брат му, жените и сестрите му. На главите си жените от кралската фамилия носеха големи кошове с хляб. Алия вървеше с достойнство и грация, прегърнала с една ръка Наваро. Магдалена погледна Аарон и видя, че очите му не се откъсват от бебето. „Той иска това дете — помисли си тя. — Трябва да се примиря с това.“ Но знаеше, че ако мъжът й продължи връзката си с Алия, с такова нещо никога няма да се примири.

Като наближиха широките врати на храма, тя събра кураж и направи, каквото й бе показал Аарон, след което с благодарност прие глътка вода от един служител на храма. Тръстиковата сграда със сламен покрив бе огромна, близо петдесет ярда на дължина и двадесет ярда на широчина. Вътре клечаха жителите на селото, от малки свикнали да прекарват часове в тази неудобна поза. Магдалена също клекна по-близо до Аарон, като се молеше церемонията да се окаже кратка.

Тълпата утихна. Жените, които носеха хляб, излязоха в средата на храма и наредиха кошовете в кръг около големия „земи“ на Гуачанагари и други, по-малки идоли.

Сякаш по предварително даден сигнал всички започнаха да пеят бавно и звучно. Множеството гласове се молеха в унисон. Аарон почтително бе свел глава. Той мълчеше. Тя направи същото, като дори не разбираше добре думите на молитвата, и изведнъж си представи чувствата на едно петнадесетгодишно момче, насила приело нова религия и доведено в голямата катедрала на Севиля. Аарон бе роден в юдейска вяра, в Кастилия е бил чужденец, след това е станал новопокръстен и в това объркване следваше правилата на нова религия. За него тази служба в туземски храм не бе непознато изживяване. Но Магдалена за първи път бе свидетелка на чуждо богослужение. Тя също почтително сведе глава и запази мълчание.

Сякаш доловил любопитството й, Аарон й прошепна, че химнът е молба за добро здраве и обилна реколта за всички поданици на Гуачанагари. Когато пеенето свърши, вождът стана и започна да произнася молитви над хляба, сложен пред идолите.

— Той го благославя, преди всички хора да се почерпят с него. Това ще им даде сили през идната година — обясни Аарон.

Вождът свърши молитвите си. Жените от неговото семейство започнаха да раздават хляба, като внимателно го разчупваха на малки парчета. Всеки мъж — глава на семейство — излизаше напред и взимаше едно парче да го занесе вкъщи, където щеше да го раздели между близките си. Дори селските ратаи и робите имаха право да вкусят от осветения хляб.

Това много напомняше на Светото причастие и Магдалена въпросително погледна Аарон.

— Благословията на хляба е обичай, древен както самата цивилизация, и се практикува по целия свят — от християни и юдеи, маври и дори народите на жълтия континент, описани от Марко Поло. Нали те предупредих, че като си с праволинейни убеждения, религиозното ти чувство може да пострада.

Туземците пак подхванаха химна благословия и почнаха да се разотиват. Всеки от тях носеше парче благословен хляб.

Магдалена от сърце се усмихна и погледна Аарон.

— Не съм пострадала ни най-малко — спокойно каза тя и добави наум: „Бенхамин, скъпи приятелю, вие бяхте прав, много прав за много неща…“