Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дует Откритие (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise & More, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
debilgates (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шърл Хенке. Аарон & Магдалена

Изд. „Калпазанов“, 1994

Редактор: Полиана Атанасова

Коректор: Галина Димова

ISBN: 954–17–0027–6

История

  1. — Добавяне

Глава първа

На север от Палос, година 1491, есента

На брега на ленивата Рио Тинто, до сгушеното край морето градче Палос, се извисяваха внушителните сиви постройки на манастира Ла Рабида. Аарон ненавиждаше това място. Петнадесетгодишен, той бе изпратен тук като новопокръстен да попълни знанията си за християнската религия. Бе по-малкият син на Торес и трябваше, в знак на добрата воля на неговото семейство, да получи духовен сан. Сега, наближавайки портата, Аарон саркастично се усмихна при спомена за онова опърничаво момче, което на всяка крачка бе пренебрегвало и оборвало не без успех своите учители през всичките трудни години, прекарани под настойничеството им.

Този път обаче той идваше тук заради един самотен младеж, с когото се бе сприятелил — Диего Колон, син на един мечтател от Генуа, който се занимаваше с изработка на мореплавателски карти. Майката на Диего бе починала през 1485 година и обеднелият му баща откъсна момчето от всичко близко и родно в Лисабон, за да го даде на францисканските монаси. Аарон, получил след покръстването същото име като сина на Кристобал Колон, бе станал за това момче герой и защитник. Двамата заедно бяха страдали от подигравките на другите ученици — Аарон за това, че е омразен кастилски евреин, а Диего, защото е не по-малко презиран италианец, чиито сънародници живееха и забогатяваха в обеднелите Кастилия и Арагон от банкерство и лихварство. От пет години насам Аарон се бе срещал рядко с Диего, а през последните две въобще не бе го виждал, тъй като беше в армията на крал Фернандо и воюваше срещу маврите.

При портала той се провикна към един младеж с бръсната глава и пренебрежително му хвърли юздите на коня, като потупа за всеки случай писмото, което носеше в джоба си:

— Търся Кристобал Колон от Генуа. Дали той и синът му Диего са тук?

— Те се канят да отпътуват утре. Днес са на вечеря при брат Хуан — отговори младият монах, на когото направиха впечатление авторитетният вид и войнишката осанка на госта. Без съмнение, високият рус хидалго не бе случаен човек. Той се държеше със самоувереност, която внушаваше почит. — Вижте ей там светлината, която…

— Ясно, Бенито, знам добре къде живее брат Хуан — прекъсна го нетърпеливо пришълецът. И като продължи да разглежда длъгнестия монах, попита: — Ти беше Бенито де Луна, нали?

Лицето на младия францисканец нервно се сбърчи от учудване — той явно се ровеше в паметта си. След това изхриптя от силна уплаха:

— Диего Торес?

— Същият. Онзи маррано, по когото храчехте ти и твоят приятел Варгас — отговори му Аарон почти добродушно. Сложил ръка върху дръжката на сабята, той гледаше как младият монах се отдръпва назад със смъртен ужас в очите. С мрачно задоволство Аарон се обърна и потегли през двора към покоите на игумена на манастира. — Този въздух край реката винаги е бил ужасен — мърмореше си, докато вдишваше влажната смрад. Когато отмина няколко олеандрови храста, дочу гласове и стъпки по скърцащия дребен чакъл. Висок мъж с оредяла червена коса, облечен с износен син елек и неведнъж кърпено черно вълнено наметало, разговаряше с нисък топчест човек в кафяво расо. Единадесетгодишното момче, застанало до баща си, първо забеляза Аарон и се затича към него с радостен вик:

— Диего Торес! Ти ли си това? Сбъдна се надеждата ми да се видим, преди да отпътуваме с татко за Франция — кръглите му кафяви очи, наследени от майката португалка, блестяха от радост. То прегърна госта.

— Да, Диего, наистина съм аз. Нима си се надявал така лесно да се отървеш от мен? — Аарон разчорли къдравата черна коса на момчето и сърдечно продължи: — Нося ти добри новини. Не се страхувай, няма да се мъчиш с още един чужд език. Дворът на крал Карл VIII ще остане на сухо и няма да се възползва от мечтата на баща ти.

— Торес! Млади ми приятелю! Радвам се да ви видя — каза Колон, като бързо прекоси двора с дългите си крака. — Веднъж вече ми спасихте живота при обсадата на Баса. А сега не зная дали да вярвам на ушите си? Наистина ли пак съм ваш длъжник?

Двамата високи и стройни мъже здраво се прегърнаха. Късокракият пълен брат Хуан бързаше към тях и гледаше как Торес подава на Колон свитък с восъчен печат. Той възбудено запита:

— Вест от техни величества? Нима е решено да се осъществи начинанието за Индиите? — проницателните сини очи на Кристобал хитро се присвиха. Той счупи кралския печат. — Не вярвам, че крал Фернандо би накарал сина на най-доверения си лекар да бие целия път от лагера при Санта Фе до тук, ако не изпращаше наистина важни новини — той бързо прегледа писмото. — Най-после! След шест години напразни очаквания аз ще възтържествувам!

— Не бързайте с мечтите си, драги ми приятелю — постави Аарон възпираща длан върху ръката му. — Докато Гранада не падне, кралят и кралицата само ще проучват въпроса. Сега мислите им са заети с това, как да изгонят маврите от последната им крепост.

— Но това ще стане много скоро! Та нали вие помагате на краля — каза уверено малкият Диего.

Тримата мъже се разсмяха при този момчешки изблик на чувства, след което Аарон каза с достойнство:

— Даже един страхотен воин като мен не може така бързо да пропъди армията на Боабдил. Може би към края на тази година…

— Но затова пък не се налага да напускам Кастилия и да моля във Франция за подкрепа на моята кауза — каза Кристобал с благодарност в гласа.

— Аз пък не вярвам, че крал Карл въобще би те изслушал — забеляза брат Хуан.

— Съгласен съм — подкрепи го Аарон, като изтупваше праха от дрехите си. — Французите винаги са се бъркали в испанската политика, но след като в Кастилия настане мир, монарсите ще имат нужда от богатствата, които им обещава един търговски път към Индиите.

— Изминали сте дълъг път по кралско поръчение и сигурно сте капнали — каза игуменът. — Ще наредя да ви приготвят храна и легло. Засега си починете с Кристобал и Диего в библиотеката ми — с тези думи той припна през двора, като викаше работници, за да изпълнят нареждането му.

Удобно настанени в тежките кожени кресла в библиотеката, Аарон и Кристобал посръбваха вино и обсъждаха плановете си. Момчето седеше на един стол между тях и попиваше всяка дума от разговора.

— Добре, че сте пристигнали днес. Утре, рано сутринта, щяхме да сме заминали — каза Колон.

— Някой би съзрял в това пръст Господен — кисело се усмихна Аарон.

— Този някой съм аз — гласът на Кристобал бе тих, но в очите му гореше фанатичен огън. — Сега моето начинание няма да пропадне!

 

 

Севиля, година 1492, януари

От балкона на втория етаж Аарон с умиление оглеждаше къщата на своето семейство. Портокаловите и лимонови дървета леко поклащаха клони под утринния ветрец, а бълбукащият фонтан сякаш му тананикаше песен. И въпреки това в душата на Аарон Торес нямаше спокойствие.

— Толкова си угрижен, сине мой! Войната свърши, ти си в безопасност и благополучно се завърна у дома, при близките си — хвала на Господа!

Волевото лице на Серафина Торес бе гладко и ведро, тя изглеждаше по-млада за своите петдесет години, въпреки сребърните нишки в тъмнокестенявата й коса.

— Докога ще сме в безопасност всички ние? Това е въпросът — отговори й тихо той. — Сега, след като Гранада падна, тези Трастамара ще се заемат с нас. Фернандо ще смуче от нас пари, а Исабел ще ни пролива кръвта от религиозен фанатизъм.

— Но това е невъзможно! — челото на Серафина се набразди с бръчки. — Та ние пожертвахме толкова много, за да си осигурим спокойствието. Покръстихме се и приехме християнството както хиляди други. Баща ти отдавна и предано служи като лекар при кралския двор.

— И както е известно, изпожени децата си за отрочетата на най-могъщите християнски благороднически фамилии от Кастилия и Арагон — рязко допълни Аарон.

— Твоята язвителност е обяснима, но погрешно насочена, сине. Бенхамин само се грижеше за нашето спасение.

— Ти, мамо, си добра и вярна съпруга. И баща ми — тежко въздъхна той — е поел по единствения според него възможен път. Но брат ми Матео се отчужди от нас и се интересува само от търговския флот на каталонската си жена. А Ана… не мога да се помиря с това, което й се случи.

— Аз също. Но когато я сгодявахме с Лоренсо, не знаехме колко нещастна ще бъде тя в брака — гласът й потрепери.

— Прости ми! Аз зная, че нито ти, нито татко сте предполагали какво ще стане — каза Аарон, като тихо изруга под нос и прегърна майка си.

— Ана вече не е принудена да търпи издевателствата му — меко каза Серафина. — Тя се оттегли в имението им извън Севиля, където очаква бебето. Нека той лудее с развратниците си в двореца. Това вече не я засяга.

— Но мен ме засяга! Защото неговите нагли изневери я съсипаха. И той ще плати за болката, която й причини! — гласът на Аарон пресекваше от гняв.

— Моля те, никога повече да не чувам това! Та ти самият току-що каза колко несигурно е положението на новопокръстените в Кастилия. Ние не можем да си позволим член на нашето семейство да се опълчи срещу племенника на херцог Медина Сидония! — Серафина го хвана за раменете, впила поглед в свирепите му сини очи, които толкова напомняха очите на баща му. Аарон се изненада от силата на малките й ръце.

— Сега няма да го предизвиквам. Аз също съм разбрал колко важно е да бъдеш търпелив. И съм се понаучил на лукавство от моя крал. Но след време, когато нещата около нашето семейство се уредят… — той се помъчи да не мисли за почти готовия си план, как да отмъсти на Лоренсо и запита: — Получаваш ли редовно новини от Ана?

— Да. Тя с радост и нетърпение очаква раждането на детето — Серафина направи пауза и погледна сина си. Едва двадесетгодишен, той бе закален от живота повече от някои побелели вече мъже. — Рафаела също очаква бебе.

Аарон се усмихна.

— Значи Матео ще осигури наследник на фамилното име.

— И ще ни остане само грижата за по-малкия ми син, този вечно неспокоен бунтар — додаде Бенхамин Торес, застанал на вратата на салона.

— Бенхамин! Ти си се върнал. Нима си яздил цяла нощ? Сигурно си капнал! — възкликна Серафина и нежно обви ръце около врата му, а той горещо я прегърна.

— Да, точно така. Бях в Малага и получих известие, че командирът на този млад разбойник е пуснал всичките си хора по домовете след победоносното им влизане в Гранада. Видя ли се с приятеля си Колон, преди да поемеш за дома? — попита Бенхамин, прегръщайки сина си.

— Ние заедно влязохме в Гранада. Той видя в поражението на маврите добро предзнаменование за своята мисия.

— Прости ми, мила — обърна се Бенхамин към жена си, — но искам да обсъдя някои неща с Аарон.

— Влизайте вътре и се разполагайте! Пък аз ще кажа на готвача да се постарае да нахрани умиращи от глад мъже — отговори Серафина, забелязала как двамата се бяха спогледали мълчаливо. Те се караха години наред. По външност Аарон приличаше на баща си, но в редица неща бе негова противоположност. Кроткият й Бенхамин беше изкусен лекар, тих почитател на книгите. Аарон бе войник, буен и безстрашен, човек на действието, а не на съзерцанието. Слава на Господа, че Бенхамин е толкова сдържан! Тя се отдалечи по балкона, който опасваше къщата откъм двора, слезе по стълбите и се отправи към кухненските помещения.

Бащата и синът се отпуснаха уморено върху копринените възглавници, с които бяха отрупани два дълги и ниски дивана. Аарон си даваше сметка, че старият не бе яздил цяла нощ само за да види с един ден по-рано жена си и сина си.

— Какво ви накара да оставите пациента си в Малага?

— Теб човек не може да заблуди — мрачно му се усмихна Бенхамин. — Исаак е в града и би желал да ни види.

— Сигурен ли сте, че можем да поемем риска да ни видят заедно с вашия брат юдей? — Аарон зададе грубия си въпрос и тутакси бе готов да се наругае за арогантността си. — Извинете ме!

— Исаак вече ми прости. Въпросът е, дали ти, сине мой, си ми простил? — попита Бенхамин с дълбока тъга в гласа.

— Разбира се, и вие го знаете. Често говоря, преди да съм помислил, а след това съжалявам за казаното — Аарон стана и започна възбудено да крачи из стаята. — Къде да се срещнем с чичо Исаак? Нали не смеем открито да отидем у тях?

— Може да стане, когато се стъмни. След като днес не е нито петък, нито еврейски празник, слугите на Светата канцелария ще си почиват — отговори Бенхамин с равен глас.

— Очите и ушите на Инквизицията са навсякъде. Защо не бяхте в Гранада да видите какво стана след триумфалното влизане в града, татко! Оня дебел, стар безумец Торкемада, който така обожава огъня, запали огромна клада, този път не за хора, а за книги — всички съкровища на мюсюлманските библиотеки, хиляди томове на арабски и еврейски, всичко изгоря! И което е по-лошо — всеки ден влиянието му върху кралицата расте.

— Торкемада е просто един луд — тихо каза Бенхамин. — А монарсите имат нужда от пари и ние, не той, можем да им ги намерим. Крал Фернандо още се осланя на съветниците си евреи, един от които е чичо ти Исаак. Дори ковчежникът на гражданската милиция е Абрахам Сенеор, сиреч един евреин ръководи най-могъщата организация, която следи за спазване на законите в цяла Кастилия.

— Ако е толкова безопасно да си евреин, тогава защо приехме християнството? По-добре да бяхме останали с чичо Исаак и да не бяхме се покръствали.

— Добре знаеш за нашето споразумение — каза Бенхамин уморено. — Един клон от рода Торес трябваше да се покръсти, с цел да бъде осигурено оцеляването му в случай, че ни сполети най-лошото. Исаак се съгласи с това. Както и Серафина и Руф. Ти тогава бе твърде малък…

— Аз бях на четиринадесет, Ана — на петнадесет, а Матео — на седемнадесет. Ние помним предишните обичаи. Сега не сме нито християни, нито евреи. Нито пък някога ще станем свои за старо християните. Покръстване от страх пред нож, опрян до гърлото, не прави от човека християнин. Хората чисто и просто спасяват живота и имота си, да не ги ограбят и продадат като роби в Северна Африка. Но като станахме ново християни, ние дадохме на Великия инквизитор пълна власт над себе си, каквато той няма над евреите.

— Неведнъж вече сме спорили по този въпрос, Аарон. Ето защо искам да поговориш с Исаак. Той носи новини от двореца, за което ми прати известие в Малага. Готви се нещо важно, което засяга теб.

— Сигурно Колон е получил пълномощия за начинанието си! — възкликна Аарон.

— Може би — предпазливо отговори Бенхамин и изгледа сина си с проницателен и преценяващ поглед. — Имаш ли вяра на този генуезки моряк?

— Да — искрено отвърна Аарон. — Той е като нас, чужденец във всяка страна, където стъпва кракът му. Аз се бих рамо до рамо с него във войната. Той е храбър и твърд, но решителността му е еднопосочна.

— Той е маниак — мрачно го прекъсна Бенхамин.

— Не съм нито географ, нито моряк, но вярвам в Кристобал. Ако стигне до Китай или до остров Чипангу, наричан още Япония, и донесе от там съкровища, ще заслужи благоволението на краля…

— … което си готов да разделиш с него — меко се усмихна Бенхамин.

— За нищо на света не бих се доверил на благоволението на Фернандо, тоя копелдак на рода Трастамара, нито на жена му, тая фанатичка, но знанията за задморските земи биха ни осигурили убежище в случай, че събитията тръгнат зле — отговори Аарон, като продължаваше да крачи по дебелия мавърски килим.

— Не наричай нашия крал „копелдак“! — възмути се Бенхамин.

— Моите извинения! — саркастично отвърна Аарон. — Дълги години сте служили на дома Трастамара. Знаете добре какво представлява нашата кралска двойка. Тя се издигна на троновете на Арагон и на Кастилия чрез убийства — майката на Фернандо организира отравянето на Карлос, големия му брат по баща, а Исабел уреди брат й Алонсо да загине по време на езда.

— Нито един от тези слухове не бе доказан. И сега не друг, а Фернандо и Исабел управляват испанските земи. Така че, дай да оставим настрана твоята омраза към монарсите. Сега искам да зная дали си готов да подкрепиш генуезеца.

— Бих заминал с него. Но дали сред вашите еврейски приятели, които са близки на кралския двор, няма такива, които да му симпатизират? — запита Аарон, впил очи в загорялото лице на баща си.

— Има неколцина — отвърна Бенхамин, като замислено поглаждаше русата си брада.

— А Исабел? Кристобал неведнъж ми е казвал, че тя го подкрепяла повече от царствения си съпруг — върху лицето на Аарон отново се изписа подигравателна усмивка. — Разбира се, религиозният устрем на самия Колон е твърде убедителен. Той все разправя, че съкровищата на Индиите щели да спомогнат за отвоюването на Ерусалим. Не зная дали наистина вярва в това, но той е предан син на католическия Рим.

— Въпреки противодействието на Торкемада, изповедника й от детските години, кралица Исабел подкрепя онези, които са готови да финансират пътуването на Колон — отговори Бенхамин. — Може би тъкмо тя му е дала идеята за превземането на Ерусалим. Помисли си само колко мюсюлмани и евреи биха могли да бъдат покръстени в този поход към свещения град и да станат подвластни на Инквизицията.

Някой леко почука на вратата и в стаята влезе Серафина, последвана от млада прислужница, която сложи върху ниската маса табла, отрупана с ястия. Като отпрати момичето, Серафина седна до съпруга си и взе чепка грозде.

— Ти си уморен, Бенхамин. Хапни си и отиди да си починеш — нареди му тя.

Той с усмивка се съгласи.

— Татко — започна с колеблив глас Аарон, — аз… аз не бих искал да се караме.

Бенхамин погледна малкия си син — едно точно негово копие отпреди четиридесет години.

— Но като че ли всеки път правим именно това — отговори той с нежност в гласа. — Живеем в жестоки времена, Аарон. И бремето на оцеляването изхабява всички ни. Помни едно — ние, брат ми Исаак и снаха ми Руф, техните деца — всички ние сме едно семейство! Родът Торес ще пребъде на испанските земи и децата на нашите деца ще ни помнят с уважение!

Тези страстни слова на баща му кънтяха в главата на Аарон през целия ден, докато очакваше да се стъмни. Той много искаше отново да види чичо си. Помнеше го като рязък и прям, горд с произхода си. Как можеше този човек да служи на Трастамара?

Стъмни се. Конските копита чаткаха по паветата. В кривите улички отекваха виковете на нощни пазачи. Нощта, студена и мъглива, протичаше без произшествия — добра нощ, подходяща за тайни срещи.

— Спомням си събиранията в тази къща, когато бях дете — прошепна Аарон на баща си, докато завързваха конете си в яхъра и тихо се отправяха към задния вход.

— Значи помниш твърде много — тъжно отговори баща му.

Той силно почука един път по вратата. Тя веднага се отвори, слуга с качулка на главата ги покани с жест да влязат и двамата мълчаливо го последваха по тъмното каменно стълбище.

Трудно може да се срещне човек, който така да се различава от брат си, както Исаак Торес — нисък и набит, с невчесана тъмнокестенява коса, той бе пълна противоположност на Бенхамин. Само очите му — остри, проницателни и сини — издаваха общата им кръв. Простодушното му лице се озари с широка радостна усмивка, когато той видя високия си изискан брат и племенника си, снажен и мъжествен войник. След като братята се прегърнаха и попремигнаха, за да прогонят от очите си всяка следа от вълнение, Исаак им посочи кръгла дъбова маса.

— Елате да седнете. Помолих Руф да приготви нещо за хапване. Малко изстудено вино, пресни плодове и хляб.

Настаниха се върху поставените около масата столове с разкошна резба и високи облегалки. Исаак хвърли поглед към своите гости и каза със строг глас:

— Времето ни е малко и не бива да го пропиляваме! Нося ви новини от двореца — някои добри, други — лоши.

— Колон получи одобрението, което търсеше, нали? — запита Аарон.

— Да, но зад това се крие цяла история. Само преди три дни той бе извикан в Санта Фе при техни величества, за да му заявят още веднъж, че молбата му е отхвърлена — Исаак вдигна ръка за тишина, когато видя, че Аарон ще избухне, и продължи, — но след като си отиде, Луис Сантангел, личният ковчежник на техни величества, и моя милост настойчиво помолихме за среща с кралицата. От известно време бяхме във връзка с Мартин Алонсо Пинсон, търговец от Палос, който също иска да подкрепи начинанието. Той притежава два кораба и дължи известни суми на Короната. Успяхме да се спазарим с Исабел, въпреки голямата хитрост на тази жена. Много скоро тя и Луис убедиха Фернандо, че начинанието ще струва малко, а ще донесе много. Не бяха изминали и няколко часа след заминаването на генуезеца, когато бе изпратен кралски куриер да го върне. И Колон бе упълномощен да отплува на запад в търсене на Индиите!

При тази новина очите на Аарон светнаха от радост, но Исаак го запита, въпреки че знаеше предварително отговора му:

— Ще тръгнеш ли с него?

— Да, ще тръгна. Ако той задоволи желанията на съпрузите Трастамара, благосъстоянието на нашето семейство също няма да пострада — Аарон млъкна и предпазливо огледа лицата на възрастните мъже. — Нещо друго?

— Носят се разни слухове — започна Исаак отдалеч.

— Ти спомена за добри и лоши новини, братко. Да чуем сега лошата. Откакто през лятото ти помогнах да уредиш аудиенция за Колон, не съм стъпвал в двореца.

Очите на Аарон се разшириха от изненада. Излизаше, че баща му е бил в постоянна връзка с чичо му! Той отново горчиво съжали за думите, които му бе казал преди малко.

— Тя е обаче по-лоша от всичко, което предполагахме.

— Значи ще ни изгонят от страната! — каза с безнадежден глас Бенхамин.

— Боя се, че е така, въпреки че правя каквото мога да го осуетя. Постъпихме мъдро, като си осигурихме място във всеки лагер. И ако аз се проваля, вие трябва да успеете. След падането на кралството на маврите влиянието на Торкемада върху кралицата застрашително нараста. Той непрекъснато я обработва в своя полза. И само алчността на Фернандо пречи на намеренията му. Защото кралят знае, че винаги може да изстиска от евреите купчина дукати за своята съкровищница.

— Но ще получи повече и по-бързо, ако ги изгони и конфискува техните имоти — добави замислено Бенхамин. — Не забравяй, че според законите на Кастилия никой няма право да изнася злато или сребро от страната.

— Точно така. Разбира се, след като се лиши от най-нужните си хора, които му събират данъците, вършат търговията, водят му сметките — пък и го лекуват — Фернандо ще свърши зле. Но това ще стане ясно едва след време — отговори с отвращение Исаак.

— Не можете ли тайно да изнесете пари през Пиренеите във Франция? — запита Аарон.

— Този план отдавна е в действие — откровено се усмихна чичо му. — Няма да чакаме, докато ни острижат като овце.

— От хиляда години живеем в Кастилия и Арагон — каза печално Бенхамин. — Трудно ще свикнем със студения северен климат.

— Ние се бихме на страната на маврите — и те се обърнаха против нас. Бихме се и за християните — и те също ни предадоха. Защо винаги сме гонени? — попита горчиво Аарон.

— Ето една още по-основателна причина, за да вземеш участие в търсенето на Индиите. Колон ти е приятел. Той ще те вземе със себе си. Ако намерите съкровища, Изтокът ще стане ново убежище за рода Торес — посъветва го Исаак.

— Вярно е — усмихна се Аарон и грабна ръката на чичо си, — при това — убежище с по-топъл климат!

След като се посмяха, тримата подробно обсъдиха как Аарон трябва да отпътува за кралския двор, където да се срещне с Колон и уреди участието си в експедицията. После Исаак предложи на младежа да се качи горе при леля си, която много искала да го види. Когато Аарон излезе, Бенхамин извърна лице към брат си.

— Казвай останалото! — мрачно поиска той.

Исаак въздъхна.

— Торкемада ще изпъди евреите и ще причини на мнозина от тях големи злини, но ние сме се подготвили за това. Ще помогна на всички, доколкото ми стигат силите. Много заможни хора от нашата вяра се заклеха да сторят същото. Но се страхувам за онези, които ще останат тук! Защото сега вие сте във властта на Инквизицията.

— Ние се покръстихме, Исаак, да ни прости Господ! — въздъхна Бенхамин. — Вече не спазваме Закона на Мойсей. Ходим в християнска църква и ядем християнски хляб, квасен с мая. И копоите на Инквизицията не могат ни обвини в нищо!

— Когато взехме това решение — в гласа на Исаак се прокрадваше състрадание, — аз се съгласих, защото не исках да напуснеш Кастилия. Но сега… страхувам се, че напразно се покръстихте. Ядете ли свинско в къщи? Престанахте ли да се къпете редовно?

— Но това още нищо не значи!

— Напротив, според новите инструкции, оповестени от Торкемада, това е всичко! Не стига, че неговите шпиони всяка събота сутрин гледат на кои къщи комините не пушат, за да разберат кой спазва еврейската събота. Не, това му е малко и той ги праща да разпитват месарите — кой не е купувал през последния месец свинско месо. Освен това да смърдиш на пот и чесън и да носиш кирливи дрехи е признак на истинска набожност. Ако твоите слуги внасят в къщата ви повече вода за къпане или перат по-често, лошо ви се пише! Рано или късно ще се намери някой да направи донос и срещу най-предпазливия новопокръстен. И когато Светата канцелария конфискува имота му, Короната, Църквата и доносникът ще получат своя дял.

— Но това е чудовищно! Такива жертви направихме. Големият ми син, запратен в Барселона, малката ми Ана, злочеста със съпруг развратник… всички ние спазваме техните канони — Бенхамин целият се прегърби, но после изправи снага и силно удари по масата. — Кълна се в Бога, но аз няма да допусна всичко това да сполети семейството ми!

— Страх ме беше — прошепна с виновен вид Исаак, — страх ме беше, че няма да послушаш гласа на разума! Заминете сега, докато това е възможно, братко!

— От хиляда години нашият дом е Кастилия! — непреклонно заяви Бенхамин.

— Тогава, тъй да бъде! Но поради всичко това, още повече бих желал Аарон да отплава с генуезеца.

— Сякаш бихме могли да го възпрем! — с тъжна усмивка завърши разговора Бенхамин.