Барбара Ууд
Прокълната любов (12)

Единадесета глава

Жасмина бе радостно възбудена. Утре щеше да се омъжи и да си има собствено жилище! Омар реши да наруши традицията, според която младоженецът отвеждаше жена си в дома на своите родители и нае апартамент близо до Нил. Тъй като бе получил значително наследство от баща си, той държеше да разполага със собствен дом и пълна независимост.

Алис прегърна дъщеря си и каза:

— Радвам се за теб, детето ми!

— И аз се радвам, мамо! — отвърна Жасмина.

После майка й съобщи нещо твърде неочаквано.

— Сега, като се омъжиш, ще си имаш вече собствени доходи, миличко. Дядо ти, херцогът на Пембъртън, ти завеща голяма сума.

— Но нали каза, че той никога не се е примирил с факта, че си се омъжила за татко!

— Баща ми бе човек с твърди принципи. Но имаше силно чувство за отговорност. Когато почина преди две години, той ти завеща значителна част от имуществото си. По негова воля ти ще получиш в деня на сватбата си огромна сума пари, с която можеш свободно да разполагаш. Освен това получаваш и една от къщите на семейството ни — на дъщеря си обаче не бе оставил нищо.

Празникът продължи до късна нощ. След това настъпи моментът, в който Амира трябваше да обясни на внучката си какво ще се случи в сватбената нощ, когато останат насаме с Омар. Те отидоха в спалнята и затвориха вратата, за да не им пречат разговорите и музиката. Когато Амира й описа какво ще направи Омар, Жасмина запита:

— И твоята майка ли ти обясни същото, преди да се омъжиш за дядо Али?

Амира си помисли: „Когато се омъжих за него, аз бях на тринайсет години и нямах майка.“

— Едно от задълженията на съпругата — продължи тя, без да отговаря на въпроса й, защото никой в семейството не знаеше, че е била отвлечена — е следното: преди да заспиш, трябва три пъти да попиташ мъжа си: „Имаш ли някакви желания?“ Когато той не поиска нищо от теб, можеш да заспиш. Но никога не забравяй, че не бива да изразяваш твоите желания. Жена, която иска от мъжа си да я люби, пада в очите му.

Амира й даде някои последни напътствия:

— Добре е в началото малко да се съпротивляваш. Така ще покажеш на мъжа си, че не познаваш любовната страст и той ще се изпълни с уважение към теб. Никога не показвай, че ти харесва, защото ще си помисли, че си разпусната. Редно е да се противиш, но нямаш право да му отказваш. И като влезе в тебе, призови Аллаха, защото иначе може да те обладае първо някой зъл дух.

Но Жасмина никак не се страхуваше от първата брачна нощ. Та нали ще се омъжи за братовчед си Омар — какво лошо може да й се случи?

 

 

Омар седеше с приятелите си в задименото кафене. Наливаше се с вино, слушаше двусмислените им подмятания и вицовете за първата брачна нощ и си представяше как ще обладае Жасмина.

Той искаше Камелия, а не нея. Баба му му натрапи този брак. В замаяната му от виното глава, роди твърдото решение да си отмъсти на двете жени. Утре ще повърти на шиш и баба си, и жена си…

Карета, теглена от бели коне и окичена с бели цветя, спря пред хотел Хилтън. Младоженецът и невестата слязоха от нея. Многобройните гости вече бяха пристигнали и се подреждаха за процесията, с която щяха да въведат брачната двойка в балната зала. Съпроводени от весели подвиквания и ръкопляскания Омар — облечен във фрак и Жасмина — в бяла булчинска рокля с дълъг шлейф — последваха танцьорките и музикантите. Близките ги обсипаха с дребни монети за късмет и шумното шествие бавно пое през фоайето на хотела, докато стигна в балната зала Омар и Жасмина седнаха на два трона, украсени цветя. Трябваше да не мърдат оттам през цялата вечер, докато гостите им се веселяха, опитваха изтънчените блюда и гледаха изпълненията на певци, комедианти и танцови състави.

Алис седеше от страната на жените и си мислеше учудена, че нямаше никаква религиозна церемония или венчавка в джамията. Изглежда религията изобщо не се намесваше в сватбения ритуал. По египетски обича трябваше да има само двама свидетели — мъже — от страната на булката и на младоженеца. В случая това бяха Ибрахим и самият Омар, тъй като баща му бе починал. Те подписаха брачния договор и го скрепих с едно ръкостискане. После съобщиха на булката, която чакаше в съседната стая, че вече е омъжена. Нямаше клетви за вярност или целувки пред олтара.

Докато гостите й честитяха сватбата на красивата Жасмина, Алис стисна ръката на повече роднини, отколкото си мислеше, че има. Струваше й се странно и това, че в Египет братовчедите се смятаха за най-подходящи кандидати за женитба. Имаше дори твърди правила. Най-добрият кандидат за момичето бе синът на брата на баща й. Ако той не бе свободен, идваше ред на сина на сестрата на баща й. Момичетата нямаха никакво право на избор. Майката на девойката й избираше съпруг и разговаряше с майката на избрания младеж. Провеждаше се цяла серия от разговори, в които се обсъждаха възможностите и перспективите на бъдещия глава на семейство. Обсъждаха също доколко е здрава девойката и има ли необходимите дадености, за да народи много деца. Вземаше се предвид статусът и авторитетът на двете фамилии. Най-накрая уговаряха откупа, който ще плати семейството на младоженеца. А родът на момичето съобщаваше какви подаръци ще направи на младата двойка. Накрая мъжете — свидетели се срещаха и съставяха договора. Едва тогава уведомяваха младежа и девойката за предстоящата сватба.

Алис смяташе, че този подход към брака е израз на студена пресметливост. Но може би все пак бе за предпочитане пред женитбата по любов, защото в брака по-голямо значение придобиваха практическите въпроси. Колко ли продължаваше любовта? Тя погледна към Ибрахим, който седеше сред мъжете. Ето, те се взеха по любов, а бракът им се оказа пълна катастрофа.

Как се бе стопила любовта им? Алис не можеше да си отговори на този въпрос. Не знаеше защо престанаха да се чувстват щастливи. Може би всичко свърши в нощта, когато обрязаха Жасмина, а може би и още по-рано — когато завари двете момичета да си играят с фереджетата. Не можеше да си представи, че англичаните ще напуснат страната. А ето че те наистина се изтеглиха от Египет. Както се очакваше, настъпи завръщане към старите обичаи. Но Ибрахим също носеше вина за проваления им брак. След като излезе от затвора, той стана толкова студен. Алис чакаше и се надяваше отново да пламне старата й страст. Но скоро разбра, че изстиналата любов не може да се съживи от тънките нишки на надеждата. Ден след ден очакваше Ибрахим да я повика в леглото си. През цялото време в ума й се въртеше горчивата мисъл, че вече е бил женен по времето, когато сключиха брак в Монте Карло, а е криел този факт от нея. Някога бе готова да му прости, но вече не можеше.

Ибрахим долови погледа й и очите им се срещнаха за миг. Помисли си за илача, който му бе дала Амира. Смяташе да го пусне в чашата й, след като приключи празненството.

После погледна към Жасмина — неговото хубаво бяло ангелче. Тя му бе легнала на сърцето още от първия миг на своя живот. Той се молеше Омар да я направи щастлива, да й дари пълноценен, богат живот. Радваше се, че се омъжва за сина на сестра му, а не за някой чужд човек. Но най-много се радваше, че не я даде на Хасан — на неговия „побратим“, който го бе предал. Никога нямаше да му прости.

Амира седеше на почетното място — до двамата младоженци. За първи път в живота си се появяваш на публично място без фередже. Тя установи със задоволство, че през цялата вечер Джамал Рашид не сваляше очи от Камелия. Джамал бе четиридесетгодишен ловец с шест деца. Притежаваше много къщи, които даваше под наем, тоест бе твърде заможен. Освен това бе от Рашидовите — внук на чичото на мъжа й. Амира реши да установи контакт с него през близките седмици. За разлика от Жасмина Камелия не беше изпила желанието да следва. Амира знаеше, че само ще се зарадва на такава блестяща партия.

Оставаше свенливата Тахия. И тя бе на седемнайсет и бе завършила обучението си. Не беше отваряла пума за университета и Амира предположи, че послушно чака да й намерят съпруг.

Амира се смяташе за задължена да подсигури и бъдещето на Захария, независимо че не бе от рода Рашид. Тя обичаше момчето и се гордееше с него. Никога нима да забрави какъв празник вдигнаха в деня, когато той можа да каже наизуст всичките 114 глави от Корана. А беше само на единайсет години. Но не знаеше каква жена ще му подхожда най-много. Не беше като другите момчета, него го блазнеше по-скоро духовната страна на живота. Може и да следва, да стане имам и в петък да води молитвата в джамията.

Оставаше и дъщеря й Нефиса. Много големи тревоги си имаше с нея. Тя излизаше вечер сама, връщаше се късно и после спеше по цял ден.

Когато улови погледа на майка си, Нефиса се усмихна горчиво при мисълта как ли щеше да реагира старата, ако научи, че спи с оня келнер, дето бе на годините на Омар. Той беше прекрасен любовник срещу съответното заплащане, разбира се. Беше почнала да го презира, но продължаваше да спи с него, защото просто нямаше сили да се лиши от удоволствието. Обвиняваше за това майка си, съвременното общество и най-вече Хасан. Ако не беше я унижил така, ако бе поискал ръката й, тя нямаше да падне до този келнер.

Амира хвърли поглед на Жасмина: тя се усмихваше и мърдаше насам-натам върху трона. Уморена бе от необходимостта непрекъснато да се усмихва да не става от стола. Жасмина мечтаеше за новото си жилище и за новия живот, който я очакваше. Вече бе омъжена жена, а през следващия месец щеше да стане студентка! Двамата с Омар щяха да ходят с трамвая на лекции, заедно да се връщат от университета и вече да учат на една и съща маса. Един ден той ще стан държавен служител — президентът Насър бе обещал да осигури служба на всеки, завършил университета — и ще си имат деца. Двамата с Омар ще бъдат умни образовани и модерни родители, които ще споделя цялата отговорност. При тях няма да цари старомодното неравноправие. Животът бе просто прекрасен. Като видя сестра си, застанала до масата с ястията напитките, тя й махна щастливо.

Камелия си взе голяма порция кебап с ориз, защото искаше да напълнее, както й бе наредила Дахиба, и кимна на сестра си. Но мислите й бяха далеч оттук. Толкова се разочарова, като разбра, че чичо Хасан няма да дойде на сватбата. Така се надяваше да поговори тук с него, да го накара най-сетне да забележи, че вече не е дете. Чудеше се защо той не мисли да се жени наново. Но най-странно от всичко бе отсъствието му днес.

На сцената излезе танцьорка на кючек. Играеше добре, но не бе нищо особено. Камелия се замисли за изминалите два месеца — напрегнати, но неописуемо вълнуващи. Започнала бе да взема уроци при Дахиба. Тя бе строга и много взискателна учителка. Като й кажеше „Сега подхвани този и този ритъм“, Камелия трябваше да танцува без музикален съпровод. Научи се също да носи танцови костюми и да се гримира, а Дахиба й показа как да флиртува с публиката. Следобедите с нея бяха толкова прекрасни, че Камелия понякога съжаляваше за необходимостта да ходи първо на балетното училище.

Когато Захария мина покрай нея, натоварен с две пълни чинии, тя му се усмихна щастливо. Главно на него, както и на Тахия и Жасмина, дължеше осъществяването на мечтата си. Захария не отвърна на веселия поглед на сестра си и тя си спомни, че днес следобед бе научил нещо ужасно. Един негов съученик се бе самоубил сутринта. „Той беше незаконно дете, Камелия“ — каза й Захария, а сълзите се стичаха по страните му. — „Майка му не е омъжена и той не знае кой е баща му. Момчетата в училище го съсипваха от подигравки, ала досега той понасяше храбро всичко. Влюби се в едно съседско момиче и поиска да се ожени за него, но когато майка му потърсила нейната майка, жената заявила, че и най-бедното семейство не би позволило на дъщеря си да се омъжи за такъв човек. Коя почтена жена би взела мъж, който дори не знае кой е баща му? Той не можеше да води нормален живот и затова избра смъртта.“

Захария отиде до масата и подаде чинията на чичо си Карим, който ходеше вече само с бастун. Когато на сцената излязоха акробати, той погледна към Тахия, седнала до баба им, леля Алис и леля Нефиса. Опасяваше се, че Амира вече търси подходящ кандидат за нея. А той самият бе едва на седемнайсет. Как би могъл да поиска ръката й? Но трябваше все пак да събере смелост и да поговори с баба си.

Появи се един известен комик и всички се разсмяха още преди да каже нещо. Захария забеляза, че чичо Сюлейман, седящ до него, не се засмя. Защо бе толкова потиснат Сюлейман. Мизрахи се тревожеше за фирмата си. Правителството налагаше все по-тежки условия за внос, за да стимулира местните производители. Печалбите спаднаха така драстично, че Сюлейман бе принуден да освободи много от старите си, предани служители. Нещата бяха стигнали вече дотам, че му се налагаше да продаде голямата къща на Райската улица и да се пренесе с жена си в друго жилище. Мъчно им бе, че при това сложно политическо положение се налагаше отново да отложат гостуването на Мириам при децата. Затова и съжаляваше, че на сватбата не сервираха вино, защото предпочиташе да пийне нещо, за да забрави грижите си.

На сцената излезе последната танцьорка на кючек — най-добрата. Тя не танцуваше за гостите, а само за булката. Танцът й изобразяваше сексуалното пробуждане на девственицата. Костюмът й почти не закриваше нейните прелести и тя танцуваше, кършейки вихрено снага в една хореография, от която бликаш независимост, сексуалност и необуздана женска власт. Всичко това тя показваше на свенливата невеста, която седеше невинна и замръзнала в бялата си рокля на трона и със сериозността си показваше, че този танц не й въздейства.

После празникът свърши. Гостите се сбогуваха и най-близките изпроводиха младоженците с таксита до новото им жилище.

Мъжете останаха в хола, докато жените отведоха Жасмина в спалнята. Там й помогнаха да свали булчинската си рокля и да облече нощницата. Тя легна в брачното ложе и жените й вдигнаха нощницата. Амира я хвана за раменете, а Омар застана пред леглото. Когато омота кърпичката около пръста си, жените се обърнаха с гръб. Амира също погледна настрана.

Омар нарочно не бързаше, правеше се, че нещо не е наред — в тези няколко секунди честта на семейството бе заложена на карта. Искаше баба му да изпита сега такъв страх от него, какъвто той бе изпитвал винаги от нея. Нарочно бутна лекичко пръста си навътре, като не изпускаше от очи лицето на Амира и се наслаждаваше на нарастващата й нервност. Най-сетне реши, че баба му е треперила достатъчно и изпълни ролята си. Жасмина извика и от нея потече кръв.

 

 

Когато Ибрахим и Алис се прибраха у дома, той поразхлаби папийонката си и каза:

— Хубава сватба направихме, нали, мила?

— Не ми харесва този варварски ритуал с отнемането на девствеността.

Той сложи ръка на рамото й.

— Ще дойдеш ли за малко при мен?

— Уморена съм, Ибрахим — винаги му отговаряше така.

— Предлагам просто да пийнем по чаша за здравето на дъщеря ни, нищо повече. Имам една бутилка коняк.

Тя го погледна учудено. Сватбата бе разбудила много чувства в нея. Спомни си собствената си женитба, състояла се преди толкова години. Тогава тя бе обещала на един привлекателен млад мъж да го обича и да му е вярна до смърт. Но тогава още не знаеш нищо за другата жена, за майката на Захария.

— Моля те — каза той тихо. И тя го последва. Защо да не пийнат за здравето на дъщеря им? Ибрахим не свали очи от Алис, докато тя не пресуши чашата си и с облекчение забеляза, че въобще не забеляза привкуса на билката, която бе сипал вътре. Алкохолът веднага я хвана.

— Отвикнала съм да пия! — засмя се Алис.

Но тя не се разнежи, както очакваше Ибрахим, беше само замаяна. Той я целуна. Тя не отвърна на целувката му, но не се и дръпна. Свали презрамката, на вечерната й рокля и тъй като тя не реагира, той я съблече. Алис лежеше като безжизнена кукла в ръцете му и го гледаше със стъклен поглед. Като че ли не забелязваше какво върши той. По едно време дори се изкиска.

Когато Ибрахим я отведе в спалнята и я положи на леглото, установи, че е силно разочарован. Надявал се бе тя да се държи страстно и влюбено. Но той искаше на всяка цена да има син. Полегна до нея, придърпа чаршафа и я взе в прегръдките си. Срамуваше се повече, отколкото при проститутките.

 

 

Захария не можеше да заспи. Мислеше си за своя приятел, който се бе хвърлил в Нил. Дали небето го е приело милостиво в рая? Облян в пот, младежът излезе в градината, защото в тази душна августовска нощ просто не можеше да остане повече в стаята си.

За своя изненада завари там Тахия, седнала на пейката и обляна в лунна светлина. Той забрави за мъртвия си приятел.

— Мога ли да седна до теб? — запита той.

Тя се усмихна и му направи място на мраморната пейка.

Той тихо запя популярната песен: „Ти си светлина в мен“.

Когато девойката изведнъж се разхълца, той запита разтревожен:

— Какво ти е? Какво има?

— Ще ми липсва Жасмина! О, Заки, всички вече пораснахме. Един след друг ще напуснем къщата! Край на щастието ни! Никога вече няма да играем заедно в градината!

Той безпомощно протегна ръка и тя за негова изненада обгърна врата му, притисна лице към гърдите му и заплака. Той я прегърна и й заговори успокоителни думи; каза й, че е красива като капка роса, погали я по косите и се удиви на мекотата им. Тахия бе така топла, лежеше така доверчиво в прегръдките му, че той не успя да овладее чувствата си.

— Обичам те — прошепна той.

Устните му докоснаха нейните — те бяха меки и леко се отвориха. Искаше му се да стигне и по-далеч, но се ограничи само с тази целувка. Двамата с Тахия щяха да се любят, но само така, както изискваше Коранът — като съпружеска двойка.

— Ще поговоря с баба — каза той, взе в длани лицето й и омагьосано загледа как луната превръщаше сълзите й в диаманти. — Ще бъдем щастливи като Омар и Жасмина.

 

 

— Омар! Почакай! Боли ме…

Всичко потръгна зле. Когато близките им си тръгнаха, Омар легна до Жасмина. Грабна я, грубо се опита веднага да се наслади на удоволствието, но се оказа, че не е готов. Само тя бе виновна — лежеше там и го зяпаше с широко отворени очи. Нахвърли с отново върху нея. Виковете й го възбудиха и най-сетне успя да изпълни задължението си. Всичко свърши бързо. Стана, облече халата си и си запали цигара.

Погледна към Жасмина, която хълцаше в леглото, и каза:

— Ще трябва да свикнеш. Ти си ми жена и си длъжна да го правиш. И още нещо — добави той, — ще си останеш вкъщи да се грижиш за мен. Утре ще се обадя в Университета и ще съобщя, че се отказваш от следването. Науките бяха дотук. Няма да си губиш времето и при ония хора от Червения полумесец!

— Не! Омар, как можеш да говориш така?

Той я погледна предизвикателно. Тя имаше същите бадемови очи като баба му и същия пронизва поглед. Но той знаеше, че неговите черни очи са по силни от сините. И като видя, че е успял да я сплаши той се засмя и каза:

— Ще правиш каквото аз кажа. Отсега нататък си моя жена — като се върна в леглото, той установи, че безпомощността й го кара да се чувства силен и реши, че семейният живот е далеч по-приятен, отколкото си мислеше.