Тимъти Зан
Наследникът на Империята (8)

ГЛАВА 8

Върховният адмирал Траун, седнал в креслото в центъра на кръга с холограми на произведения на изкуството, остана неподвижен и не отговори веднага. Пелаеон също не помръдваше, наблюдаваше внимателно изражението на лицето му и блестящите червени очи и се опитваше да не мисли за съдбата на приносителите на лоши новини в ръцете на лорд Вейдър.

— Значи са загинали всички освен координатора, така ли? — най-накрая попита Траун.

— Тъй вярно, сър — потвърди Пелаеон. Хвърли поглед през залата към Кбаот, който разглеждаше едно от изображенията на стената, и заговори по-тихо: — Все още не сме напълно сигурни какво точно се е объркало.

— Заповядайте в централата да разпитат подробно координатора — каза Траун. — Какви са новините от Затънтената земя?

Пелаеон си мислеше, че говорят тихо и Кбаот не ги чува. Грешеше.

— Значи така? — обади се Кбаот, обърна се с гръб към холограмата и се приближи към командното табло на Траун. — Ногрите са се провалили, колко лошо, дайте да решим по-спешните проблеми, така ли? Обещахте ми джедаи, адмирал е.

Траун го изгледа студено:

— Обещах — призна той. — И ще ги доставя — обърна се решително към Пелаеон и повтори: — Какви са новините от Затънтената земя?

Капитанът преглътна, опитваше се немного успешно да не забравя, че с всичките йосаламири в командната зала Кбаот не притежава никаква Сила. Поне за момента.

— Екипът техници е приключил с анализите, сър — каза той. — Според тях схемите за защитните полета са пълни, но изграждането на работещ модел ще им отнеме доста време. И ще бъде доста скъпо, особено за кораб с размерите на „Химера“.

— За щастие няма да се наложи да започнат с нещо толкова голямо — отговори Траун и му подаде информационен чип. — Тук са подробностите, какво ще ни трябва при Слуис Ван.

— Корабостроителницата? — Пелаеон се намръщи и пое чипа. До този момент адмиралът пазеше в тайна целите и стратегията на атаката.

— Точно така. А освен това ще ни трябват и подобрени машини за копаене на руда, мисля, че им викат минни къртици. Заповядайте на разузнавателния отдел да прерови архивите и да види къде можем да ги намерим, ще са ни нужни поне четирийсет.

— Тъй вярно, сър — отбеляза в бележника си Пелаеон. Хвърли бърз поглед към Кбаот и продължи. — Още нещо, сър. Инженерите докладваха, че почти осемдесет процента от цилиндрите „Спаарти“, от които се нуждаем, са в добро състояние или лесно ще бъдат възстановени до работен режим.

— Цилиндри „Спаарти“? — намръщи се Кбаот. — Какво е това?

— Онази незначителна технология, която се надявах да намеря в планината — успокои го Траун и намръщено погледна Пелаеон. Ненужно предупреждение, капитанът вече бе разбрал, че обсъждането на цилиндрите „Спаарти“ едва ли бе най-умното нещо, което можеше да направи. — Значи осемдесет процента. Това е чудесно, капитане. Великолепно — в жарките му очи проблесна пламък. — Какъв изключителен замисъл от страна на императора да ни остави тези разкошни устройства, с които да построим наново Империята. Някакви подробности за боеспособността на съоръженията на планинската крепост и отбранителните системи?

— В по-голямата си част са в отлично състояние — отговори Пелаеон. — Три от четирите реактора вече са включени. Някои от по-сложните отбранителни системи изглеждат изхабени, но и с останалото крепостта ще може да се защити повече от успешно.

— Още веднъж чудесно — кимна Траун. Мимолетната проява на възбуда бе изчезнала и той отново хладнокръвно се бе заловил с работа. — Заповядайте им да започнат да привеждат цилиндрите в пълна работна готовност. „Мъртвешка глава“ ще пристигне след два-три дни с още специалисти и двеста йосаламири. Тогава — усмихна се леко — ще започнем операцията сериозно. Първа ще бъде корабостроителницата в Слуис Ван.

— Тъй вярно, сър — Пелаеон отново погледна към Кбаот.

— А какво ще предприемем спрямо Скайуокър и сестра му?

— Ще използваме четвърти отряд — отговори адмиралът.

— Изпратете съобщение да преустановят сегашните си операции и да очакват по-нататъшните заповеди.

— Желаете именно аз да изпратя съобщението, така ли?

— попита капитанът. — Не че поставям под съмнение заповедите ви — побърза да добави, — но преди предпочитахте да се свързвате с тях лично.

Траун вдигна вежди:

— Осми отряд ме подведе — меко каза той. — Като изпратя съобщението чрез вас, останалите ще разберат колко съм недоволен.

— А какво ще правите, когато четвърти отряд съшо ви провали? — намеси се Кбаот. — Много добре знаете, че ще стане така. Пак ли ще бъдете само недоволен? Или най-сетне ще признаете, че професионалните ви убийци не могат да се справят с един джедай?

— Никога досега не са срещнали враг, с когото да не могат да се справят, майстор Кбаот — студено отвърна Траун. — Все някога ще успеят. А дотогава — сви рамене — няколко ногри повече или по-малко няма да се отразят съществено на войската ни.

Пелаеон трепна и инстинктивно погледна към вратата на кабинета. Рък едва ли щеше да реагира спокойно на лекотата, с която адмиралът изпращаше на смърт сънародниците му.

— Но, от друга страна, адмирале, тези опити ще ги накарат да бъдат нащрек — изтъкна той.

— Прав е — Кбаот вдигна пръст към капитана. — Не можете да приложите два пъти един и същ номер на джедай.

— Може би — адмиралът се опита да отговори учтиво, но в гласа му се прокраднаха стоманени нотки. — Какво предлагате? Да се заловим със сестра му, а него да го оставим на мира?

— Точно така, заемете се със сестрата — надуто се съгласи Кбаот. — Мисля, че най-добре ще е аз да се захвана с младия джедай.

Траун го погледна изненадано:

— И как предлагате да стане това? Кбаот се усмихна:

— Той е джедай, аз също съм джедай. Ако го повикам, ще дойде при мен.

Адмиралът го изгледа мълчаливо и накрая каза:

— Вие сте ми необходим с флотата. Подготовката за нападението над бунтовническата корабостроителница в Слуис Ван вече е доста напреднала. За първите ходове в акцията ще е необходима координация на майстор джедай.

Кбаот изпъна величествената си снага:

— Обещах да ви помогна само срещу вашия ангажимент да ми доставите джедаите. Ще ги получа по един или по друг начин, адмирале.

Траун впи блестящите си очи в него.

— Значи ли това, че един майстор джедай не държи на думата си? Много добре знаете, че залавянето на Скайуокър може да ни отнеме доста време.

— Още една причина да започна веднага — светкавично отвърна Кбаот.

— А защо да не съчетаем и двете? — намеси се Пелаеон. Двамата погледнаха към него.

— Обяснете, капитане — заповяда Траун, в гласа му се прокрадваше едва доловима заплаха.

Пелаеон стисна зъби, но вече бе твърде късно.

— Може да започнем да разпространяваме слухове за вас, майстор Кбаот. Че сте на някой рядко населен свят, където сте живели от години, без никой да ви забележи. Подобни слухове със сигурност ще стигнат до Новата… прощавайте, до бунтовниците — поправи се той и погледна към Траун. — Особено когато става въпрос за Хоръс Кбаот.

Джедаят изсумтя:

— И вие си мислите, че само заради някакви си празни приказки той веднага ще се втурне да ме търси?

— Нека бъде предпазлив колкото си иска — замислено каза Траун, от предишната заплашителна нотка не бе останала и следа. — Нека доведе със себе си половината бунтовнически сили, ако иска. Там няма да има нищо, което да ви свързва с нас.

Пелаеон кимна:

— А докато намерим подходящата планета и започнем да разпространяваме слуховете, вие можете да останете и да ни помогнете при предварителната подготовка за нападението над Слуис Ван. За щастие необходимостта от отговор на нашите действия ще държи Скайуокър твърде зает, за да провери мълвата, преди да приключим с акцията в Слуис Ван.

— А ако все пак реши да избърза — добави Траун, — ще разберем веднага щом предприеме каквото и да било, и ще имаме достатъчно време, за да ви закараме там, преди да пристигне.

— Ммм — измърмори Кбаот и поглади дългата си брада. Погледът му бе зареян някъде в безкрайността. Пелаеон сдържаше дъха си в очакване и след една дълга минута джедаят рязко кимна: — Много добре. В плана има смисъл. Оттеглям се в покоите си, адмирале, за да избера на коя планета да се появя отново — и с почти царствено кимване към всеки от тях джедаят излезе.

— Поздравления, капитане — адмиралът студено погледна Пелаеон. — Идеята ви, изглежда, допадна на майстор Кбаот.

Пелаеон се насили да отговори на втренчения поглед.

— Приемете моите извинения, адмирале, ако съм проговорил не на място.

Траун се усмихна леко:

— Служили сте твърде дълго под командването на лорд Вейдър, капитане — каза той. — Не бих отхвърлил една полезна идея само защото не идва от мен. В случая не става въпрос за моя пост и самочувствие.

Освен може би когато имате работа с Кбаот, помисли си Пелаеон, но на глас каза:

— Тъй вярно, сър. С ваше позволение, адмирале, ще отида да подготвя съобщенията до Затънтената земя и ногрите.

— Както желаете, капитане. Продължавайте с наблюдението на подготовката на операцията в Слуис Ван — блестящите очи на Траун се приковаха в неговите. — Наблюдавайте ги внимателно, капитане. С планината Тантис и акцията над Слунс Ван ще бъде направена първата крачка по дългия път към победата над бунтовниците. Със или без помощта на нашия майстор джедай.

На теория се предполагаше, че срещите на вътрешния съвет трябва да бъдат по-спокойни и нормални от официалните събирания на Временния съвет. Хан много отдавна бе открил, че всъщност вътрешният съвет може да те върти на шиш със същата ожесточеност, както и по-голямата група.

— Нека да го кажем направо, капитан Соло — започна Борск Фейлия с обичайната си мазна учтивост. — Вие сам, без да се допитате до представител на официалната власт, сте решили да прекратите мисията в Бимисаари.

— Точно така — кимна Хан. — И освен това изложих аргументите си за постъпката.

— Които според мен са изключително разумни и точни — притече се на помощ на Хан сериозният глас на адмирал Акбар. — Задължението на капитан Соло в този момент е било пределно ясно: да защити посланика и да се върне незабавно, за да ни предупреди.

— Да ни предупреди за какво? — пресече го Фейлия. — Извинете ме, адмирале, но аз не разбирам каква точно е заплахата, пред която се предполага, че сме се изправили. Които и да са били тези сивокожи същества, явно не са били сметнати от стария сенат за достатъчно важни, та да бъдат вписани в архивите. Съмнявам се, че една толкова незначителна раса е способна да организира голямо нападение срещу нас.

— Не сме сигурни, че не са били включени в архива поради тази причина — изтъкна Лея. — Може да се дължи просто на недоглеждане или на пропуск.

— Или на съзнателно изтриване на сведенията — добави Люк.

Козината на Фейлия настръхна в знак на леко неверие.

— И защо сенатът на Империята би заличил от архивите съществуването на една цяла раса?

— Не съм казвал, че това е дело на сената — отговори Люк. — Може и самите те да са го направили.

Фейлия изсумтя:

— Твърде невероятно дори ако е възможно.

— Може би съветник Органа Соло ще отговор на този въпрос — спокойно се намеси Мон Мотма и погледна Лея. — Ти беше по-навътре от мен с потока информация в сената на Империята. Възможно ли е да се направи подобно нещо?

— Не знам — поклати глава Лея. — Така и не успях да проникна толкова дълбоко в точните механизми за поддържане и попълване на архивите на сената. Но здравият разум предполага, че няма как да се изгради толкова сигурна система, в която да не може да проникне някой, който достатъчно твърдо е решил да го направи.

— Това все още не дава отговор на въпроса, защо вашите непознати нападатели ще са така решени да се скрият от цялата галактика — вметна Фейлия.

— Може би са разбрали, че Старата република умира — гласът на Лея звучеше леко раздразнено, — и са унищожили всички препратки към себе си с надеждата, че надигащата се Империя може и да не ги забележи.

Фейлия реагираше светкавично, Хан не можеше да го отрече.

— В такъв случай — ботанецът бързо превключи на скорост — може би страхът от едно ново откриване е причина за нападението — погледна към Акбар. — Лично аз не виждам основания на този инцидент да се отговори с военна операция. Да принизяваме нашите велики военни сили до равнището на обикновен дипломатически ескорт, е обида за смелостта и бойния им дух.

— Спестете си речите, съветник — измърмори Акбар. — Нито един от великите военни не е тук, че да се трогне от тях.

— Казвам онова, което чувствам, адмирале — отвърна Фейлия с изражение на наранена гордост, което така добре умееше да си придава.

Акбар погледна свирепо към него и понечи да отговори, но Лея го превари:

— Питам се дали ще можем да се върнем към главния въпрос — бързо поде тя. — Предполагам, всеки е забелязал, че каквито и да са били мотивите им, непознатите бяха готови и ни чакаха на Бимисаари.

— Явно ще трябва да затегнем мерките за сигурност при тези мисии — отбеляза Акбар. — И не само тук, все пак вашите нападатели са успели да подкупят местен бимиански политик.

— Което ще ни струва доста време и усилия — измърмори Фейлия и част от козината му се раздвижи.

— Това не може да се избегне — твърдо се намеси Мон Мотма. — Ако не се грижим за нашите посланици, авторитетът на Новата република ще спада и влиянието й ще намалява. Следователно — тя погледна Акбар — вие ще подготвите бойна част, която да придружи съветник Органа Соло при пътуването й утре обратно до Бимисаари.

„Утре!“ Хан рязко обърна глава към Лея и в отговор получи същия озадачен поглед.

— Извинете — вдигна пръст той. — Утре ли казахте? Мон Мотма го погледна с изражение на лека изненада.

— Да, утре. Бимианците ви очакват, капитане.

— Знам, но…

— Хан иска да каже — намеси се Лея, — че възнамерявах на тази среща да помоля за кратко прекъсване на дипломатическите ми задължения.

— Едва ли е възможно — отговори Мон Мотма и леко се намръщи. — Има твърде много неща за правене.

— Не за почивка — обърна се към нея Хан, като се опитваше да си спомни дипломатическите хватки, които знаеше. — Лея се нуждае от повече време, за да възобнови обучението си за джедай.

Мон Мотма облиза устни и погледна към Акбар и Фейлия.

— Съжалявам — поклати тя глава. — От всички присъстващи точно аз съзнавам нуждата от още един джедай сред нас. Но засега просто има твърде много спешни задачи — тя погледна отново към Фейлия. На Хан му се стори, че търси одобрението на ботанеца: — След година и дори може би по-скоро ще разполагаме с достатъчно опитни дипломати, за да може да посветиш времето си на обучението. Но засега имаме нужда от теб тук.

За дълъг неловък момент в стаята се възцари тишина. Пръв проговори Акбар:

— Моля да ме извините, ще отида да се разпоредя за военния ескорт.

— Разбира се — кимна Мон Мотма. — Освен ако няма още нещо, което да трябва да обсъдим.

Това беше всичко. Хан стисна здраво зъби и започна да събира записките си.

— Добре ли си? — тихо го попита Лея.

— Борбата срещу Империята беше далеч по-лесна — изръмжа той. Погледна към Фейлия от другата страна на масата. — Тогава поне знаехме кои са враговете ни.

Лея стисна ръката му.

— Хайде — подкани го тя. — Да идем да видим дали са успели да почистят Трипио.