Емилиян Станев
През води и гори (7)

Остроноско

Сутринта, щом съмна, Бързоходко и Повлекана се приготвиха за път. Преди да тръгнат, те разпитаха лелята за животните, чиито викове бяха слушали през нощта.

— Ние ще минем през тръстиката и там ще се срещнем с тия чудовища, които съвсем не са тъй страшни — каза тя.

Любезният Остроноско пристигна тъкмо навреме и предложи услугите си. Той беше голям познавач на блатото.

Повлекана отново бе възседната от таралежа.

Всички заплуваха право към тръстиката.

— Внимавайте да не ме нападне мишеловът — заяви Остроноско. — Той е най-големият ми враг. Непрекъснато ме дебне.

— Ето го! — извика Желтунка. — Вие се над нас!

Бързоходко и Повлекана видяха същата сиво-кафява птица, която вчера изплаши водния плъх. Тя описваше бавни и правилни кръгове над блатото.

— Ако ви напусна внезапно, не ми се сърдете — предупреди Остроноско.

Но мишеловът отлетя нанякъде й плъхът се успокои.

— Не е лесен вашият живот — забеляза Бързоходко, като се обърна към водната костенурка, която плуваше рамо до рамо със своята племенница.

— Да, трябва да бъдеш постоянно нащрек — призна тя. — Но вие не сте видели още нищо. Почакайте да влезем в тръстиката.

Изведнъж водният плъх извика:

— Пазете се, щуката шари под нас!

Всички видяха голямата хищна риба как изчезна в дълбочините. Нейната заострена муцуна беше въоръжена със страшни зъби, от които не можеше да се избави никоя риба или птица.

— Тя е хитра! — извика Остроноско. — Опасността не е преминала. Проклетницата се върти наоколо и ни дебне. Плувайте след мене! — И водният плъх бясно заплува напред.

— Към плиткото, към плиткото! — викаше той.

— Не се безпокойте толкова — обади се лелята. — Остроноско има защо да се бои от рибата, ала ние — не. Веднъж тя ме хвана и се опита да ме налапа. Но аз се скрих в коритото си и без малко щях да я задавя. Като се убеди, че не може да ме погълне, тя беше принудена да ме пусне. Ала Остроноско няма корито и ако щуката го пипне, веднага ще го разкъса — заключи лелята.

Те видяха отново рибата да се стрелка под водата. Тя се насочваше към една черна точка, която се движеше бавно близо до тръстиката. Това беше дива патица, излязла навън с патетата си.

Остроноско тутакси разбра намеренията на щуката.

— Иска да грабне патицата, гледайте! — каза той.

— Нещастната! Викни й да бяга, предупреди я! Аз имам такъв слаб глас, че тя няма да ме чуе — извика Повлекана.

— И аз не мога да се похваля със силен глас — обади се лелята.

Всички чакаха водният плъх да предупреди патицата, но той мълчеше.

— Защо не викаш? — попита разтревоженият Бързоходко. — Време е да спасиш нещастната птица.

— Тя няма да ми повярва — отговори студено Остроноско. — Нека се пази сама. Не ги обичам аз тях… Те никога не се грижат за моя живот. Дори желаят смъртта ми.

Всички млъкнаха учудени от жестокостта на плъха.

Бързоходко се опита да предупреди птицата, като изгрухтя няколко пъти. Беше късно. Щуката бе успяла да се подмъкне под своята жертва и всички видяха как патицата размаха крила и изчезна под водата.

— Свърши се — каза плъхът.

— Колко си безсърдечен! — упрекна го костенурката.

— Не мога да бъда друг в това блато — отговори Остроноско. — Тук всеки се грижи сам за кожата си. Никой никому не помага. А би могло да бъде другояче, ако мирните птици се сдружат помежду си. Тогава хищната щука, ястребите и соколите не биха разкъсвали всеки ден толкова много птици. Трябва да си жесток, ако искаш да живееш сред такова общество.

Всички млъкнаха, поразени от безсърдечния и груб отговор на Остроноско. Той им стана неприятен. Желтунка, която забеляза това, тихичко пошушна на Повлекана, че плъхът им е много потребен за благополучното преминаване през блатото, и затова трябва да се държат добре с него.

Щом наближиха тръстиката, Остроноско заповяда да плуват най-тихо.

— Опасността да бъдем нападнати е по-малка, ала затова пък птиците, които се крият тук, не обичат да ги безпокоят и щом ни видят, ще вдигнат такава врява, че не е за чудене, ако всички мишелови се съберат край нас — каза той.