Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1943 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2011)
Издание:
Емилиян Станев. През води и гори
Българска класика за деца №26
Редактор: Костадин Костадинов
Илюстрации: Илия Петров
Коректор: Митка Костова
Издателска къща „ПАН ’96“, 2006
Предпечат: ЕТ „Катерина“
Печат: Инвестпрес АД
ISBN: 954-657-379-5
История
- — Добавяне
Помощта на мравките
Разгорещен от борбата и недоволен, че не беше успял да убие змията, Бързоходко тичаше около дупката на Червената уста и мислеше как да я принуди да излезе навън. Той се опита да разрови земята, обаче земята беше твърда, а змията бе дълбоко. Повлекана не можеше да му помогне с нищо и той се остави от тая безполезна работа.
— Трябва да я изкарам оттам! — викаше той настръхнал и страшен със своите бодли.
— Аз ще й дам да разбере как се нападат заспали! Ще я разкъсам на парчета! Ще я унищожа веднъж завинаги, да отърва бедните врабчета от нея! Но как, как да я измъкна от скривалището й?
Изведнъж се спря и се удари по челото.
— Тичай при мравките! — извика той на Повлекана и преди тя да разбере какво могат да му помогнат тия малки насекоми, Бързоходко сам се завтече към мравуняка, който се намираше наблизо, в корена на една стара круша. Повлекана го последва недоумяваща.
В това време мравките бяха залисани в работа. Те събираха зимнина и мъкнеха към дупчиците на мравуняка всякакви зърна, сламчици и семена.
Пред входа на тяхното жилище стоеше на стража голяма червена мравка. Тя имаше дълги мустаци и сурово войнишко лице.
— Какво искате? — попита тя строго.
— Идем като ваши приятели — отговори таралежът. — Не сме дошли да крадем храната ви.
— Какво искате? — пак тъй строго рече стражът.
— Искаме вашата помощ, за да се разправим с една голяма змия — каза Бързоходко. — Току-що се бихме с нея. Тя ни нападна, когато спяхме в оня слог.
— Змия ли? — извика мравката. — Но това сигурно е била Червената уста! Тя присвои тоя слог от нас.
— Тя е ранена и сега лежи в дупката си — обясни таралежът. — Дошли сме да молим да ни помогнете да я довършим.
— На драго сърце — каза стражът. И като се обърна към една мъничка мравка, която мъкнеше просено зърно, заповяда й да съобщи новината на мравуняка.
След няколко минути изпод корена на дървото се проточиха бойните редици на мравките. Напред заминаха разузнавачи да разгледат в какво положение се намира змията. Бързоходко и Повлекана вървяха бавно след последните редици на мравките, да не оскърбят войнствената гордост на насекомите.
Разузнавачите се върнаха и съобщиха, че Червената уста наистина е ранена и сега лежи в дупката си. Тогава първите мравешки редици нахълтаха в жилището на змията.
Бързоходко се приготви да посрещне своя враг. Той застана така, че Червената уста да не го забележи, преди да се измъкне навън.
Когато мравките влязоха в тъмната и дълбока дупка, змията лежеше неподвижно в своето леговище. То се намираше дълбоко под повърхността на земята. Окървавената й снага беше навита на кълбо. Раните я боляха. От върха на опашката й течеше кръв. Омаломощена от борбата, тя не чу тихия ход на насекомите. Едва когато техните челюсти се забиха в раните й, разбра страшната опасност.
Като засъска злобно змията се втурна навън, ала по цялата дължина на дупката идваха мравешките редици. Насекомите се налепиха по нея. Червената уста се гърчеше от болки и бързо се измъкваше. Когато нейната плоска глава се подаде, Бързоходко се сниши в тревата и почака змията да изкара цялото си тяло. Тогава се нахвърли върху нея. Червената уста бе лесно довършена. Гръбначният й стълб бе пречупен от таралежа, а тялото й почерня, покрито от мравките. След няколко минути тя беше мъртва.