Макс Лундгрен
Момчето със златните панталони (9)

2

Още на следващия ден, след като Матс разкрил пред Токен тайната на панталоните си, двамата се завърнали в Малмьо. В малкото двустайно жилище в предградията на Малмьо било организирано най-забележителното търговско предприятие на света. За кратко време и съвсем тайно тук се боравело със суми, надвишаващи целогодишния оборот дори на най-големи концерни. Точно колко милиона са излезли оттук, не би могъл да каже нито самият Матс, нито който и да е друг.

Двамата съдружници срещнали обаче и много трудности. Трябвало да се запази тайната. Съществували редица институции, които можели да проявят интерес с твърде неприятни последици към милионния оборот на предприятието — да речем данъчното управление, или още по-лошо: полицията.

На първо време трябвало да подсигурят някакви приходи за Токен — в противен случай всеки би се зачудил как той, който не винаги имал пари да плати традиционната си за предобедната почивка в редакцията чаша бира, изведнъж може да си позволи безплатна отпуска.

Двамата съдружници умували дълго по този въпрос. Накрая Токен сам предложил разрешение.

— Никога не съм те водил на хиподрума — казал той. — Да знаеш обаче, че само конните надбягвания могат да ни спасят. Във всяка серия участвуват, да речем, десет коня и един от тях трябва да спечели. Случва се мнозина да заложат на коня-победител, тогава печалбата е незначителна, но има и изненади — внезапно победител излиза някоя кранта, дето никой не й се е надявал. Тогава пада голямата пара̀!

— Какво, предлагаш да пилеем пари за залагания с надеждата да спечелим — възкликнал Матс. — Не, тая няма да я бъде!

— Няма да залагаме наслуки. Всеки път ще печелим. Защото ще залагаме на всички коне, които участвуват в серията. Разбираш ли сега?

— Но тогава ще имаме и загуби?

— Несъмнено. Аз обаче ще имам алиби, не можеш да отречеш. Освен това ще уедрим част от парите, без да обикаляме като луди града! Слушай сега! Залагането може да стане предварително в различните бюра, пръснати из града. Няма да пропуснем нито едно. Навсякъде ще заложим на три коня от дадена серия. Накрая ще сме заложили на всички коне. Никой не би повярвал, че е възможна подобна глупост. А като дойде неделята, ще отидем на хиподрума. Ще седнем сред журналистите на трибуната за представителите на печата. И аз ще започна да печеля. В първата серия, във втората. И така докрай. Която и кранта да спечели, винаги ще се намери човек, заложил на коня-победител: Торкел Нилсон, какво ще кажеш!

— И това ще обясни защо можеш да си позволиш безплатна отпуска — казал замислено Матс.

— Разбира се, в понеделник няма да има човек в редакцията, който да не знае. Торкел непрекъснато печелеше, ще си шушукат те. Имаше дяволски късмет. Гениално, нали?

* * *

В неделята Токен подсигурил алибито си. Матс станал свидетел на многобройните победи на баща си. За малко обаче всичко щяло да се провали и приключението да завърши безславно, преди още да е започнало. Опасността се появила с тъй наречения от възрастните „субективен фактор“ — в нашия случай Токен.

Нисичкият редактор на рубриката „За дома, за семейството“ имал отлично настроение, когато прекрачил пресцентъра, разположен в средата на трибуната. Кимал за поздрав във всички посоки, говорел като водопад и стоял необичайно изправен. Самочувствието му идвало от увереността, че скоро ще привлече всеобщото внимание и поне веднъж в живота си ще бъде забележителна личност.

След като известно време дрънкал колкото да се намира на приказки, той изведнъж се обявил за голям познавач на коне. Заявил, че веднага може да прецени всеки кон, макар от дълги години да не е показвал това си умение.

— Какво ще стане иначе с вас, момчета, дето от това хляба си вадите, къде можете вие да се мерите с истински познавач като мен — хвалел се той. — Затова залагам само веднъж на десет години — не искам да подливам вода на тъй наречените професионалисти, ни най-малко. Но когато залагам, не си играя на шикалки. Тъй че не се впрягайте, момчета, ако спечеля няколко бона. За мен това е нещо обичайно.

Репортерите, специалисти по конен спорт, вдигнали очи към Токен. След това се спогледали и се подсмихнали многозначително.

Времето било чудесно — и за зрителите, и за конете. Трибуните блестели, окичени от белите цветя на слънчобраните, знамената потрепвали едва-едва, а от високоговорителите гърмяла маршова музика.

Минало представянето на конете, гишетата започнали да приемат залози, а накрая прозвучал и гласът на съдията, който давал старт: „Лента долу!“

— М-да, ето го и победителя — казал Токен с висок и отчетлив глас.

— Кой е? — попитал някой.

— Ще видим — отвърнал загадъчно Токен, а вътрешно ликувал.

Журналистите се подсмихнали.

* * *

След четвъртата серия никой от тях вече не се подсмихвал. Всички наобиколили Токен, който гордо размахвал жетон за сто крони.

— Проста работа — хвалел се той. — Да, да, момчета, проста, обаче за мен. Защото моя милост вече цели четирийсет години се занимава с коне. Чак до Америка съм ходил за това.

— Че ти бил ли си в Америка? — попитал някой.

— М-да, легнат ли ти веднъж на сърцето бегачите, готов си вече на всичко. Тогава престават да те задоволяват нашенските хиподруми — че това тук хиподрум ли е, плюнка!

Матс хвърлил един поглед на баща си. Външно се засмял, но вътрешно почувствувал известно безпокойство.

— При последния победител залозите се връщат седемкратно умножени — обадил се един от репортерите. — Но ако Дългоскачащия Смит не беше загубил…

— Ясно беше, че ще загуби — отсякъл Токен. — Пролича си още при показната обиколка. Ти не забеляза ли?

— Е, то се знае — колебливо измънкал горкият човечец.

— Познах четири пъти подред — казал Токен. — Да видим дали няма да ми проработи късметът и при останалите шест серии.

За миг настъпило гробно мълчание. Токен бил заобиколен от осем-девет репортери. Всички те също залагали. И знаели, че такова нещо не се случва дори едно на хиляда.

— Слушай, Токен — предложил един от тях. — Заплатата си залагам, че няма да познаеш. Готов ли си да приемеш облога — моята заплата срещу твоята?

— А от какво ще живееш, като загубиш? — попитал с любопитство Токен. — Но какво съм се загрижил аз. Това си е твоя работа. Аз приемам облога!

— Няма да го приемеш — обадил се Матс толкова високо, че всички се извърнали да го погледнат.

Той осъзнал изведнъж, че нещата вземат сериозен обрат. Ако оставел Токен да спечели десет пъти подред, опасността репортерите да се озадачат била голяма тогава… тогава все някой би се досетил, че тази работа не е чиста. И алибито на Токен изведнъж би се превърнало в нож с две остриета.

— Ти не се бъркай, момчето ми — срязал го Токен, опиянен от моментното си величие.

— Няма да го приемеш — повторил Матс. — А ако не ме послушаш, ще се обадя в Стокхолм. Ти знаеш на кого. Ще разправя, че си започнал да залагаш на коне — няма нужда да ти казвам какво ще последва!

Да заплашва с майка си, не било спортсменско — Матс прибягнал до този непозволен удар само защото не виждал друг изход.

Токен завъртял очи, сетне сякаш бавно дошъл на себе си.

— Рискът е прекалено голям, момчето има право — казал той.

Очевидно проумял, че нещата вървят към лош край. При следващата серия загубил „доброволно“ за всеобщо удовлетворение на репортерите. След това спечелил при останалите пет серии и някой изчислил, че трябва да е сложил в джоба си едно пет-шест хиляди крони.

В понеделник някой в редакцията възкликнал:

— Ей, знаете ли, вчера на конните надбягвания Токен спечели при девет от общо десет серии. Дяволски късмет имаше. Нищо чудно, че може да си вземе безплатна отпуска.