Анита Милс
Опасен мъж (29)

Ранната пролет на 1875 г.

От прозореца на кухнята Верена виждаше полето и за миг постоя там, за да погледа как Мат довършва последната бразда. В края на реда той вдигна ралото и подкара конете към обора. Преди да я види, Верена бързо се отмести, свали престилката и забърза към спалнята, за да пооправи косата си.

Мат разпрегна конете, вкара ги в обора, после взе прясна слама и напълни коритата за храна с ечемик. Излезе от конюшнята, поспря насред двора и се вгледа в къщата.

Животът беше хубав, по-хубав, отколкото някога си го беше представял, реши Мат, докато погледът му обхващаше прясната варна мазилка, пердетата с къдрички на прозорците. Поколеба се и реши да се измие на помпата. Нямаше смисъл да внася кал в къщата, не и след като вътре блестеше от чистота.

Верена бе превърнала старата фермерска къща в истински дом, стоплен от женска любов, и го беше напълнила с покривки, порцелан и други красиви предмети. Щом прибереше царевицата и довършеше градината, щеше да започне да строи онази стая, която тя искаше. Една светла, слънчева стая за шиене на южната страна на къщата.

Не след дълго щеше да се наложи да наеме помощник, за да се справя с роящото се стадо овце. Почти сто глави сега, поне два пъти повече следващата година. Лади ги пазеше с вълча свирепост и през зимата само две агнета бяха отмъкнати от хищници.

Да, животът наистина бе хубав. Толкова хубав, че Мат почти не се сещаше за бляскавите салони в Ню Орлиънс или за корабчетата по Мисисипи.

О, той все още играеше по малко покер, като от време на време сядаше за някоя игра в Сан Анджело или във форта, но това не беше вече неговата водеща страст.

А Верена.

След повече от осем месеца семеен живот той все още твърдеше, че тя е най-хубавото нещо в живота му. След осем месеца семеен живот тя все още успяваше да ускори пулса му е една закачлива усмивка.

Беше оставила до помпата чиста кърпа и калъп домашен сапун, забеляза той, докато си събличаше ризата. Завъртя желязната ръчка и когато потече силна струя вода, Мат пъхна глава под крана, отмивайки със сапун потта от косата си. Ободрен от студената вода, той насапуниса тялото си и се изми. Наметна кърпата около раменете си, вдигна ботушите и мръсните си дрехи и се запъти към задната веранда. Когато влезе, откри чистата риза и я облече.

Във въздуха се разнасяше приканващият аромат на пържено пиле и Мат усети, че устата му се пълни със слюнки. Не, животът не би могъл да бъде по-хубав. Но когато погледна през отворената врата, устата му пресъхна и той забрави за храната.

Самата красота на жената предизвика у него познатата вече болка.

Верена се беше надвесила над масата и палеше свещи вместо керосиновата лампа. И когато вдигна топлите си лешниково-златисти очи към него, дъхът му спря. Кестенявата й коса бе хваната на кок малко над изящната и шия, а белите й рамене над изрязаната зелена рокля бяха сякаш от слонова кост.

Тя бавно се приближи към него, а полата от тафта прошумоля изкусително. Подаде му една стъклена чаша.

— Вино от бъз — рече тихо Верена. Мислите му препускаха ведно с пулса му.

— Има специален повод — реши той.

— Да.

— Не е рожденият ти ден, сигурен съм.

— Не е.

— Свети Валентин отдавна мина.

— Да.

Мат изпи на един дъх виното и остави чашата встрани. Верена беше толкова близо, че той долавяше чистия мирис на лавандуловата вода, която ползваше. Очите й, изпъстрени с точици, излъчваха топлина, когато тя се надигна и обви ръце около врата му.

— Продължавай да гадаеш, ако искаш — прошепна и притисна тялото си към неговото.

— Ще ми подскажеш ли?

— Много си далеч — рече тя с дрезгав глас. — И… — добави загадъчно.

— Ъ-ъ?

— Е, поне изора нивата.

Той плъзна ръце около нея и зарови лице в косата й.

— А другото?

— Всъщност нямам нужда от стая за шиене — прошепна тя. Езикът й се плъзна по чувствителната част на ухото му, гъделичкайки го, а топлият й дъх го накара да настръхне. — Искаш ли да отгатнеш защо?

— Може би по-късно — промърмори той и като свали фибите от косата й, освободи водопада от кестенява коприна по гърба й. — В момента имам нещо друго на ум.

Извъртя я, плъзна ръце под мишниците й и я придърпа към себе си, докато разкопчаваше кукичките на корсажа й.

— Без корсет — така ми харесва — прошепна той, намерил гърдите й.

Потърка с пръсти набъбналите й зърна и долови трепета й, острото затаяване на дъха й.

— Рена, ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.

— Наистина ли?

— Безспорно.

— Миналата седмица каза, че никога няма да поискаш нещата да се променят.

— Имам всичко, което някога бих пожелал.

Тя се облегна назад, опивайки се от милувките му.

— Как мислиш, дали стаята може да бъде готова до август?

— Може би. Но нали току-що каза, че не я искаш? Верена се извърна в прегръдките му, вдигна към него плувнали в сълзи очи и усмивката й се изкриви.

— Мат, не е за мен. Нещо ще се промени.

Той застина като вкаменен, докато проумее. Ръцете му се обвиха закрилнически около тялото й и пригладиха с длан косата й. Нямаше думи, с които да опише нежността си към нея.

— Рена, дори да доживея до сто години, никога няма да бъда по-щастлив, отколкото в този миг — изрече накрая той с усилие.

— Поне до август — прошепна тя. — Но сега цялата къща е на наше разположение — добави тихо.