Серия
Реставрацията (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chasing Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Глава осма

Тази вечер Ролф не я видя повече. Когато не се появи на вечеря, Линет побърза да му съобщи, че милейди изявила желание да вечеря в спалнята си, тъй като имала главоболие. Извинява се на милорд за „внезапното, но необходимо отсъствие“.

Веднага след вечеря Куигмън се обади на Клайдсуърт и отиде да предаде някакво писмо на господарката си.

Към десет часа същата вечер Ролф започна да се пита дали не бе напуснала къщата, без той да разбере, използвайки хитро Куигмън, за да отклони вниманието му. Започнал беше да разбира, че Касия не отговаря на представата за добре възпитана дама. Изглеждаше и говореше като такава. „Дори ухае, както се полага на дама от висшето общество“ — помисли той с усмивка. Но тя определено не приемаше безкритично приказките на другите. Беше жена със свои виждания и преценки, винаги готова да действа на базата на личните си изводи — нещо много необичайно сред благородните млади дами. Ролф се възхищаваше на това нейно качество: то засилваше допълнително вродената й оригиналност. Не беше особено трудно да си представи Касия да се измъква в нощта, докато той се наслаждава на веселия огън в камината.

В десет и половина Ролф не издържа и влезе в спалнята й. Установи, че този път страховете му са били напразни. Тя спеше, свита на кълбо върху бледосинята кувертюра, все още е със затворената траурна рокля, която бе носила през деня.

Сърцето му неволно се сви: изглеждаше крехка и уязвима като дете. Вечерята й бе недокосната, но на масата до леглото имаше полупразна чаша чай. Уинифред спеше на ниско легло на колелца в другия край на стаята, откъдето се носеше хъркане и сумтене.

Ролф се обърна успокоен към вратата, когато усети студен полъх. Погледна прозореца и забеляза, че е полуотворен.

Докато го затваряше, се запита защо ли е оставен така — наближаваше зима и нощният въздух бе доста хладен. Дали полуотвореният прозорец не е знак, че Касия действително е смятала да се измъкне от дома си, без той да разбере? Ако наистина е така, става ясно защо спи по рокля. Ролф се огледа, но не зърна пътна чанта, а и тоалетните й принадлежност и кротуваха по местата си. Замисли се. Касия не бе глупачка: нямаше да тръгне поне без една смяна дрехи и четка за коса — най-малкото. Но четката й за коса лежеше на тоалетката й между шнолите и панделките й. Затвори прозореца, постави резето и тръгна към вратата.

Едва тогава забеляза небрежно пръснати върху бюрото й листове: хаосът върху бюрото й се открояваше сред старателно подредената стая и тоалетка. Пристъпи към него и вдигна първия лист — едва ли би могъл да обясни защо го стори.

Благодарение на бледата лунна светлина установи, че държи в ръце рисунка на пойна птичка с къса остра човчица и големи любопитни очи, кацнала на брястово клонче с леко наклонена настрани главичка. Птичката бе нарисувана само с молив, но усетът на художника за хармония и светлосенки създаваше впечатлението, че тя всеки момент ще разпери крилца и ще отлети от белия лист…

Ролф се залови да разглежда и другите рисунки върху бюрото. Много от тях представляваха предмети от спалнята или изгледи от прозореца: рокля, метната грациозно на стол, чехли до него, закачен накриво фирмен знак на ъгловия магазин от другата страна на улицата… Макар и рисунки на обикновени предмети от ежедневието, те създаваха определено настроение — нещо, което малко художници постигаха.

Имаше няколко рисунки, обърнати с лицевата страна върху бюрото. Ролф ги вдигна и погледна първата: Джефри, седнал наперено в гостната, все още е очакванията да бъде назован за наследник на парите и именията на стария маркиз. Разположил се бе в креслото със самочувствие на човек, очакващ някой да му поднесе света на позлатена тепсия. Натруфеното му облекло бе нарисувано с подробности — от дантелените ръкавели до пантофките, завързани с панделки. Може би заради това бе така странна липсата на лице: то бе само неясно петно — сякаш някой бе хвърлил сянката си върху него.

На втората обърната рисунка видя прислужничка, изправена пред огледало, притиснала рокля към себе си — сякаш се опитваше да си представи как ли ще изглежда, ако я облече. Роклята бе прекалено разкошна, за да е нейна. Издаденият напред крак и леко наклонената глава подсказваха, че на рисунката е хванат миг от танц пред огледалото. И пак всяка подробност бе грижливо нарисувана — с изключение отново на лицето: то пак бе само неясно петно.

Знаеше кой е създателят на рисунките: флегматичната Уинифред едва ли би могла да притежава такъв талант. Те бяха рожба на артистичното око и ръка на Касия и докато ги прехвърляше една след друга, Ролф трябваше да признае, че тя е много талантлива. Не можеше да се начуди само защо бе изоставила лицата и на двете последни рисунки.

Остави рисунките на бюрото и се приближи до леглото й. Лицето й плуваше в ореол от мека лунна светлина, която се плискаше щедро през прозореца до нея. „Досега не съм виждал по-красива жена от нея…“ — помисли Ролф със сладък копнеж. Среброто на лунната нощ засилваше красотата й: чертите й бяха по-омекотени, стопил се бе характерният напрегнат израз — през деня тя като че ли непрекъснато бе нащрек, в постоянно очакване някой или нещо да се спусне срещу нея или след нея…

Спомни си, че докато стоеше зад нея в двореца днес, главата й стигаше точно под брадичката му — тя бе по-висока от по-голяма част от познатите му жени, без това да намалява чара й.

Скрити под скромната затворена рокля, гърдите й като че ли се съчетаваха съвършено по размери е фигурата й. Запита се как ли ще прилегнат на шепата му и закопня да ги усети под пръстите си. Виждаше ги да се издигат и смъкват в унисон е дишането й и му се искаше да зарови лице между тях, да чуе буйния ритъм на сърцето й, да чуе гласа й да повтаря страстно името му…

Как е възможно жена като нея — талантлива художничка, в този миг така крехка, така уязвима сред този ореол от лунна светлина — да бъде считана за убийца? Не можеше да си представи Касия да замахва с нож в ръка срещу баща си. Но беше ли наистина невинна? От друга страна, дали някой нарочно не бе подредил нещата така, че да хвърли вината за грозното деяние изцяло върху нея? Или може би тя бе просто не само талантлива художничка, но и достатъчно добра актриса, за да накара мъжете да й вярват?

Изглеждаше невинна, но как да бъде сигурен? Познаваше я само от няколко часа — нима можеше да претендира, че я разчита ясно? Години ще са нужни, за да разбере човек жена с толкова сложен характер. Дори може би цял живот няма да е достатъчен. Знаеше само, че колкото пъти я поглеждаше, толкова пъти се увеличаваше обграждащата я мистерия.

Ролф нямаше представа колко време стоя така до леглото на Касия. Когато най-сетне понечи да си тръгне, забеляза малко шишенце лауданум до каната с чай върху масичката до леглото. Не бе нужна кой знае каква прозорливост, за да разбере, че не само хъркането на Уинифред изискваше прибягване до упойващо средство.

Младата жена бе преживяла напрегнат ден и сънят сигурно упорито й е отбягвал. И все пак имаше нещо странно.

Касия не се държеше като жена под подозрение за убийство. А и реакцията й днешния следобед бе така странна… Естествено беше да се очаква, че ще изпадне в екстаз, след като бе обявена за наследница на повече от осемдесет хиляди фунта, а тя се затвори в спалнята си, сякаш светът й бе рухнал. Всеки един от познатите му би закрещял, опиянен от радост, при получаването на такова наследство.

А Касия заяви, че не желае богатството, положено в нозете й, и дори бе изразила предпочитание да го прехвърли на онова надуто магаре Джефри, който без съмнение бе убеден, че има всички права върху него!

Джефри. „Ето един, който се нуждае от внимателно вглеждане“ — помисли Ролф. Спомни си защо според господин Финчли маркиз Сийгрейв е имал отрицателно отношение към племенника си. Запита се до каква степен всъщност бе зависим от комара братовчедът Джефри и какви дългове е натрупал досега.

Вероятно достатъчно големи, за да го пришпорят да отнеме живота на чичо си, насочвайки подозренията към Касия. Едно подобно обяснение на нещата му изглеждаше напълно вероятно. Със сигурност беше по-логично от предположението, че Касия е извършителят на хладнокръвното убийство. „Ще изпратя Данте да се поразрови около братовчеда Джефри“ — реши той.

И все пак, можеше да каже някой, след като Касия е толкова близка с краля, колкото му демонстрира днес, напълно е възможно да е научила за молбата на баща й до него, разбрала, че е единствена наследница на цялото му богатство и съответно е извършила убийството, за да се добере до него. Намерена е била в една стая с тялото на баща й, а дланите й са били покрити с кръвта му. Ролф знаеше от горчив опит какви опитни актриси са почти всички жени и колко хитро подвеждат мъжете. Касия много умело се бе справила с краля днес — жена е нейния чар и умения би могла спокойно да завърти дори главата на монах, да го омотае с целувки и сладостни обещания, а после да открадне сърцето му, гордостта и дори душата му само за да докаже таланта си!

Ролф знаеше това много добре, защото неговото сърце, гордост и душа бяха умело ограбени от най-добрата… Нямаше намерение да допуска втора грешка.

 

 

— Добро утро, лорд Рейвънскрофт.

Ролф остави настрана книгата, която четеше, и стана веднага щом Касия влезе в стаята.

Тя пак бе облечена в черно, но днес кройката на роклята й не бе така строга, а и прическата й бе по-свободна. Благодарение на лауданума имаше вид на добре отпочинала.

— Добро утро, лейди Касия. Ще ми разрешите ли да ви обърна внимание, че изглеждате много по-добре тази сутрин? Надявам се, че сте спали непробудно.

Касия седна, изчака Клайдсуърт да й налее чай, да постави чинийка с бисквитки и купичка с дюлев мармалад пред нея и едва тогава отговори:

— Прав сте, милорд, чувствам се по-добре днес. Дължа ви извинение. Не бях достатъчно гостоприемна към вас вчера. Толкова много неща се случиха едновременно — смъртта на баща ми, вашата поява тук, господин Финчли и неочакваното му съобщение… Струпа се повече, отколкото човек може да понесе. Надявам се на вашето разбиране.

— Предполагам, и вие осъзнавате защо не бих могъл да не се подчиня на кралските заповеди.

Касия се усмихна мило:

— Разбира се.

Взе бисквитка и докато разстилаше върху нея ароматния мармалад, се замисли за предната вечер и пред очите й веднага застана голото тяло на Ролф, обгърнато от топлите лъчи на залеза. Едва ли някога щеше да забрави тази гледка. Тя така бе погълната от нея, докато механично изглаждаше с острието на ножа мармалада върху бисквитката, че той трябваше да повтори името й.

— Лейди Касия?

— О, извинявайте… Съжалявам, лорд Рейвънскрофт, бях се замислила за нещо…

— От израза на лицето ви съдя, че е било нещо приятно.

Касия усети, че се изчервява и горещо се помоли да не разчете мислите й. Колко глупаво от нейна страна! Никой не можеше да проникне в мислите й — свещеният съд на мечтите и желанията й, единственото място, където можеше да им се отдава без страх от насмешка. И все пак не бе съвсем сигурна как би трябвало да реагира на забележката му.

— Като че ли искахте да кажете нещо, милорд?

— Попитах ви дали не сте загубили ето това.

Той се протегна напред и постави нещо на масата пред нея. Кърпичка, която Касия веднага разпозна. Същата кърпичка, която бе потопила в ароматизирана вода в спалнята си, за да облекчи пулсиращата, болка в главата си, същата, която по-късно бе стискала в дланта си, докато се бе наслаждавала на голото тяло на Ролф в онази медна вана…