Серия
Реставрацията (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chasing Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Глава пета

— Нейно величество ще ви приеме веднага, лейди Касия.

Графиня Де Пеналво, португалската придворна дама, я погледна напрегнато: тя се отнасяше с подозрение към близката връзка между младата англичанка и кралицата. Сега подозрението бе още по-ясно изразено и нищо чудно — слуховете, дамгосващи я като убийца на баща й, бяха стигнали и до покоите на кралицата.

Кралицата обаче не мислеше като придворните си дами.

Графиня Де Пеналво беше единствената придворна, останала от многобройната свита от възрастни, облечени в черно португалки, които преди две години бяха придружили Катерина де Браганеа до новия й дом. Графинята бе посветила живота си на кралицата и нямаше тяхното право на избор. Краткият престой на дамите от португалския двор не бе оставил хубави спомени.

Катерина се стремеше да се приспособи към новото обкръжение и незабавно възприе напълно различната мода в двореца на Чарлс. Но жените от португалската й свита, наричани презрително „кринолините“ заради старомодното си облекло, се държаха високомерно и демонстративно се придържаха към своя стил на обличане, което им спечели омразата на английския двор. А точно от това се нуждаеха те, за да си издействат бързо връщане в Португалия при семействата си. Изплашената Катерина бе оставена сама сред непознати.

Касия благодари на графинята на португалски, усмихна й се мило и отвори вратата на кралската спалня. Намери кралицата, отпусната на удобен плетен шезлонг пред високите прозорци, обърнати към Темза. Меко вълнено одеяло покриваше краката й, а на скута й лежеше отворена стара Библия в кожена подвързия.

Кралят и лейди Касълмейн разполагаха с огромни апартаменти, преливащи от разточителен излишък, докато законната кралица на Англия живееше сред почти голи стени, като се изключат няколкото религиозни символа и донесените от Португалия картини. А колкото до дрехите, не можеше да става и дума за сравнение с влюбения в разкоша крал — Катерина си бе ушила само една рокля през първата година след женитбата си! Съобразяваше се с тежкото положение на страната и се стремеше да ограничи разходите си само до най-нужното. Касия поклати глава — безсмислено въздържание: издръжката, на която имаше право като кралица, преминаваше в ръцете на прахосника крал…

Младата жена спря за миг на прага и се вгледа замислено в нея: бледо дребно лице, излъчващо детска невинност, обрамчено с тъмна коса, спускаща се свободно на плещите. Беше по нощница от бял лен, украсена с брюкселска дантела. Следеше движението по реката с ръка, отпусната върху още плоския корем: тя сякаш се опитваше да влее сила в бебето, растящо там. Създаваше впечатление на изгубено в непозната гора изплашено момиченце, а бе кралица на една от най-могъщите страни в света. Докато я гледаше, тревогите и неприятните изживявания на Касия през последните няколко дни като че ли се стопиха.

Катерина я погледна, усмихна се радостно и протегна ръка, украсена само с прост венчален пръстен.

— Скъпа Касия, вече се питах дали някога ще те зърна пак в двореца — липсваше ми толкова много! Ела да поговорим.

Потупа подканващо възглавничката върху стола до себе си и Касия седна, забелязвайки с тревога колко крехка изглежда кралицата. „Дали винаги е била такава?“ — запита се тя. Напълно възможно: не бе я виждала от няколко седмици, а човек забелязва по-ясно нещата след кратка раздяла.

Катерина говореше с Касия на португалски, тъй като все още ползваше слабо английски, а кралят знаеше само няколко думи на португалски. Касия бе учила езика като дете и го бе възстановила веднага след като се взе решение за женитбата на краля. Често прибягваха до услугите й като преводачка на кралската двойка.

— И на мен ми липсваха часовете, прекарани с вас, Ваше Величество. Как сте?

Катерина се обърна към прозореца е внезапно потъмнели очи.

— Достатъчно добре, надявам се. Кралският лекар смята, че този път ще износя бебето, но след загубата на първото непрекъснато се тревожа… Не мога да задържа и троха в стомаха си и се страхувам за детето. Лекарят твърди, че това е добър знак и ще трае само първите няколко месеца.

Касия се усмихна. Познато й бе горещото желание на кралицата да роди — често бяха говорили на тази тема над чаша чай. Катерина смяташе, че най-важното й задължение като кралица е да дари Англия с наследник и тя отчаяно се стремеше да го изпълни, особено след тежкия аборт през първата й година в Англия.

Кралицата абортира, когато лисица, промъкнала се неизвестно как в двореца, скочи на леглото й и я изплаши до смърт. След него между стените на Уайтхол се подновиха слуховете, че кралицата е ялова — те се носеха из двореца месеци преди да дойде в Англия: пуснати бяха, с цел да се провалят преговорите за женитбата на краля. След трудното зачеване и последвалата загуба на бебето атаката срещу кралицата бе подновена — някои дори бяха достатъчно нагли да заговорят за развод. Късмет беше, че кралят не им обърна внимание.

Касия хвана ласкаво ръката на кралицата.

— Какво ви безпокои, Ваше Величество?

Катерина се усмихна тъжно.

— Как го правиш? Как познаваш кога съм разстроена? — Затвори очи, опитвайки се да задържи сълзите, които напираха да плъзнат по бузите й. — Нищо съществено… И аз не знам защо се тревожа така… Чух, че… че и тя е бременна…

Касия не попита коя е тази „тя“. Очевидно Барбара Палмър беше успяла да преодолее някак езиковата бариера и да информира кралицата за бременността си. Лесно можеше да си представи страданието на Катерина, чието искрено желание да дари Англия с наследник срещаше такива неочаквани пречки. И като капак на всичко се налагаше да търпи ежедневното присъствие на най-голямата си съперница, която зачеваше и раждаше с лекота деца на краля!

— И петнайсет да роди, какво от това? — изтъкна Касия. — Никой не би могъл да заяви със сигурност кой е нещастният им баща! След всяко раждане гърдите й се отпускат и чувам, че прислужничките със зор прибират корема й в корсета всяка сутрин. Освен това нито едно от децата й никога няма да наследи английската корона. Единственият наследник на трона ще е вашето дете!

Катерина въздъхна, все още неубедена напълно.

— Но дали ще го износя… дали ще го родя…

— Ще го родите, разбира се! Трябва да имате вяра и всичко ще е наред. Как вървят уроците ви по английски в мое отсъствие? — смени темата тя.

— Не много добре, въпреки че Негово величество се зае да ми подава по няколко думи при сутрешните си посещения. Днес ме научи да произнасям думата „роугър“[1]. — Тя се опита да закръгли устните си, за да я произнесе правилно.

Касия неволно трепна, когато чу тази неприлична дума в устата на кралицата, но успя да прикрие изненадата си.

— Негово величество обясни ли ви значението на тази дума?

— Не съвсем… Останах с впечатлението, че е свързана с танц или някаква игра на карти. Каза само, че когато доведе лорд Бъкингам тук, трябва да му кажа — как беше? — а, да… „Да престане да практикува уменията си в «роугъруване» с лейди Стедли, защото лорд Стедли ще се разсърди.“ — Катерина погледна Касия. — От израза на лицето ти разбирам, че не съм отгатнала правилно значението на думата.

Касия знаеше, че кралят се бе пошегувал, без да влага злоба — той обичаше този вид шеги и не го правеше за пръв път. Харесваше му да подхвърля неучтиви думи на жена си, за да я чуе да ги повтаря пред шокираните придворни.

— Страхувам се, че Негово величество пак се е пошегувал — усмихна се тя. — Не трябва да повтаряте тази дума.

— Какво означава?

— Ако диагнозата на кралския лекар се окаже права и вие сте наистина бременна, то уменията на Негово величество в изпълнението на тази дума са много похвални.

Катерина имаше нужда от минута, за да схване какво има предвид Касия, и наситена червенина заля лицето й.

— Но защо кралят иска да говоря така?

— О, той просто обича да се шегува. Знам, че никога няма да ви нарани преднамерено. Та той ви обожава! Когато го срещнах тази сутрин, говори само за вас.

Тъмните очи на Катерина заискриха.

— Така ли? Касия кимна.

— Сигурна съм, че е искал само да се пошегува с лорд Бъкингам чрез вас.

— Но какво да правя? Той ще доведе лорд Бъкингам по-късно днес. Сега вече не мога да повторя онова изречение…

— Защо не го обърнете срещу Негово величество и не отвърнете на шегата е шега?

— Но как? Касия се замисли.

— Защо не го заместите с „Негово величество е толкова добър в — тази дума, — че това лято Англия ще бъде дарена с наследник“?

— Но ако ми се разсърди?

— Невъзможно! Така само ще напомните на Негово величество, че той ви е научил на тази дума. Смятам, че няма за какво да се тревожите. Той вероятно ще го приеме като много забавно и сигурно ще се разсмее от сърце. Ще бъде възхитен от съобразителността ви.

Катерина нямаше нужда от допълнителни убеждения, за да промени „онова изречение“. Тя страдаше жестоко от чувство за малоценност сред много по-обиграните от нея английски дами и бе готова на всичко, за да изглежда умна и съобразителна в очите на съпруга си.

— И ще взема мерки тя да е наблизо, когато го кажа. Заслужила си го е, нали?

— Напълно, Ваше Величество.

Катерина се усмихна.

— Достатъчно говорихме за мен. Кажи ми сега кога ще се върнеш в двореца?

Лицето на Касия посърна.

— Страхувам се, че ще се наложи да стоя настрана от двореца още известно време… поне докато се изяснят обстоятелствата около смъртта на баща ми. Негово величество смята, че така ще е най-добре за мен и аз съм длъжна да се съобразявам с решенията му. Но той все пак ми разреши да остана в града и да ви посещавам, когато пожелая.

Катерина стисна приятелски ръката й.

— Чарлс винаги знае кое е най-доброто. Не вярвам на приказките срещу теб. Ти не си способна да извършиш такова нещо — още по-малко да вдигнеш ръка срещу собствения си баща! Който те познава, знае колко нелепи са тези обвинения!

„Но колко от хората в Уайтхол наистина ме познават?“ — запита се Касия с горчивина. Те виждаха само студената Лейди Зима — образ, умело създаден и поддържан от самата Касия.

Изненада се, когато установи, че Ролф продължава да я чака, облегнат на стената с китайски тапети. Уинифред седеше на стол до него с каменно изражение.

Смяташе, че отдавна е изчезнал, изтощен от чакане. Присъствието на лорд Рейвънскрофт я напрягаше допълнително: непрекъснато й напомняше за убийството на баща й и обвиненията срещу нея. Нарочно бе удължила престоя си при кралицата с надеждата, че ще му доскучае и ще се замотае из двореца, търсейки някакво по-интересно занимание.

Но явно бе подценила изпълнителността и издръжливостта му.

— Наистина държите на думата си, лорд Рейвънскрофт. Престоях в покоите на кралицата почти три часа. Помислих, че отдавна сте хукнали по коридорите на двореца след някоя кръшна красавица.

— Идеята е много приятна, признавам, но ако смятате да използвате скуката като средство за война с мен, бъркате много. Чакал съм куриер много повече часове в много по-скучни места. Веднъж престоях цял ден в кокошарник на ферма недалеко от Версай заедно с кокошките и… всичко останало. Скоро ще се уверите, милейди, че аз никога не обръщам гръб на каквото и да било прието нареждане поради каквато и да било причина. Няма спасение от мен, лейди Касия: ще се движа плътно по петите ви известно време. Примирете се.

— Страхотен избор на думи, лорд Рейвънскрофт — плътно по петите ли казахте? И колко благородно от ваша страна да се придържате така неотклонно към получената задача. Но моля ви, не ми разрешавайте да преча на предпочитаните от вас забавления. Нямам намерение да бягам и да се превръщам в търсена престъпничка.

Ролф нагоди крачки към нейните и двамата заслизаха по стълбата.

— Не смятам, че ще побегнете, лейди Касия, защото това би било много глупаво. Не забравяйте, че бях свидетел на умелата ви обработка на краля: почти постигнахте своето! Спокойно мога да заявя, че вие, Касия Монтифорт, в никакъв случай не сте глупачка.

Бележки

[1] Roger (англ.) — полово сношение(жаргон). — Б.пр.