Серия
Реставрацията (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chasing Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Глава шестнадесета

— Аз не го обичам и няма да се омъжа за него!

Ролф скочи от креслото, в което бе заспал, и за миг се озова до леглото й.

Касия се бе изправила вдървено на леглото и го гледаше с широко отворени очи.

— Не можете да ме принудите да се омъжа за него, татко!

Гласът й изведнъж стана спокоен, думите се изливаха бавно и Ролф разбра, че тя е в плен на някакъв сън и че вижда не него, а своя баща. В следващия миг трепна, сякаш някой я беше ударил.

— Моля ви, недейте…

Тогава Касия започна да плаче, вдигна ръце, сякаш да се предпази от невидимите удари на онзи негодник. Уплашените й викове при всеки предполагаем удар разкъсваха Ролф. Той се протегна към нея в желанието си да я вземе в прегръдките си и да я предпази от кошмарните видения, да я защити от адската сцена, която се разиграваше в съзнанието й.

— Всичко е наред, Касия — прошепна й Ролф и я притисна до гърдите си.

Когато тя се успокои, той положи главата й под брадата си. Тя се сгуши в него, сграбчвайки ризата му, сякаш искаше да се вмъкне под кожата му. Започна да трепери неистово.

— Той ми е много сърдит. Толкова съм уплашена. Никога не съм го виждала толкова разгневен.

Ролф погали косите й.

— Шшт. Всичко е наред. Той не може повече да ви нарани.

— Не. Грешите. Той се връща и носи бастуна си. Сега го вдига…

— Шшт — прошепна Ролф в косите й. Прегърна я по-плътно. — Няма да му позволя да ви нарани отново.

Касия внезапно притихна в прегръдката му. Цялото й тяло се отпусна.

— Касия?

Тишина.

— Касия, чувате ли ме?

Ролф почувства как тя се отпуска, а гласът й стана съвсем тих и звучеше съвсем по детски, когато тя започна да мърмори до гърдите му. Той едва я чуваше.

— Главата ми… толкова ме боли. Тъмно е. Толкова е тъмно. Моля, моля ви, донесете някаква светлина. Мразя тъмнината…

Ролф приближи запалената свещ.

— Къде е баща ви, Касия? Отиде ли си?

— Не. Чувам го. Той ми е толкова ядосан.

— Какво прави?

— Просто стои. Не казва нищо. Чакайте. В стаята има още някой. Те се карат. Нещо за някаква бележка, за някакво писмо, струва ми се. Той го иска от баща ми.

— Кой е той, Касия? Кой е там с баща ви? Можете ли да го видите?

— Не, прекалено тъмно е. Не виждам нищо. Но това е познат глас. Звучи като…

Гласът й замря и тялото й се отпусна в ръцете му. Ролф повдигна главата й, за да погледне лицето й. Очите й бяха затворени.

— Касия?

Тя не му отговори, но той виждаше, че тя диша, че гърдите й бавно се повдигат и отпускат. Положи я обратно в леглото, леко придържайки главата й, докато я доближи до възглавницата. В мига, в който ръцете му се отделиха от нея, Касия се сви на кълбо. Тя изглеждаше така дяволски уязвима, толкова беззащитна и така ужасно уплашена!

Ролф не си тръгна. Плъзна се в леглото и придърпа Касия към себе си. Като затвори очи, той се опита да пропъди това, което току-що бе видял. Опита се да не обръща внимание на гнева, който се надигаше у него, когато си представи ужаса, през който трябва да бе минала Касия. След малко цялото му тяло се разтрепери.

По дяволите! Що за негодник трябва да е бил човекът, причинил й това, което й бе направил баща й! Защо Сийгрейв би желал да я нарани така? Нямаше причина, нито извинение да биеш една жена. Бе научил това от баща си още когато беше малко момче. И това беше мъдрост, която Ролф никога не забрави.

За бога, Касия беше негова дъщеря — плът от плътта му, кръв от неговата кръв. Ролф не можеше да намери никакво разумно обяснение за лудостта, която Сийгрейв бе проявил, наранявайки Касия по този начин. Единственото, което знаеше бе, че Сийгрейв е вече мъртъв, защото ако беше жив, след информацията, която Ролф бе получил за него, животът му със сигурност би бил застрашен.

Припомни си думите на Касия. Очевидно в съня си тя бе описвала онази нощ, в която е бил убит баща й. Бе казала, че чува друг глас в стаята. Мъжки глас. Чий е бил този глас? Ролф си припомни, че Касия му бе казала, че е била в безсъзнание и след като се е свестила, е намерила баща си мъртъв. Бе казала, че в стаята е нямало никой друг. Вратата все още била заключена. Бе му казала още, че няма представа кой би могъл да влезе в стаята. Все пак точно сега тя бе сигурна, че в стаята се е чувал мъжки глас.

Възможно ли беше, докато е лежала в безсъзнание след побоя, нанесен й от баща й, съзнанието й да е било свидетел на това, което очите й не са могли да видят? Чула ли е Касия, че баща й е бил убит?

През цялата нощ Ролф се чудеше как да изтръгне тази информация от нея. Колкото повече се връщаше към казаното, толкова увереността му, че самата Касия е ключът към загадката, нарастваше. Тя знаеше самоличността на истинския убиец, независимо дали го осъзнаваше или не. Това бе заключено дълбоко в подсъзнанието й. Той само трябваше да намери начин да го отключи.

Ролф остана с Касия, докато тя спеше — дълбок, спокоен сън, очевидно необезпокояван от демони. Малко преди да се пукне зората, когато първите слънчеви лъчи си пробиваха път през прозорците към стаята, започна да я обзема треска.

— Толкова е горещо…

Касия се изтърколи далеч от него и започна да отмята чаршафите, които покриваха краката й.

— Моля ви… жадна съм…

Ролф се изправи и дръпна завивката. Сложи ръка върху бузата на Касия. Тя бе топла, макар и не много. Помисли си, че в стаята навярно е доста задушно и отвори леко прозорците. Отиде да налее чаша вода от каната, която бе оставена до вратата. Когато се върна, Касия стенеше и се мяташе върху възглавницата. Косата й бе влажна и бе полепнала по челото й. Ролф отново докосна бузата й. Този път кожата й гореше.

Той повдигна главата й от възглавницата и долепи чашата до устните й. Успя да излее малко вода в устата й, преди тя да започне да се мята в ръцете му.

— Не…

В стаята влезе прислужницата, за да донесе чисти чаршафи. Щом забеляза Ролф, наведен над леглото, тя се спря.

— Милорд?

— Имам нужда от студена вода и гъба. Лейди Касия изгаря от температура. Бързайте!

Стори му се, че измина цяла вечност, преди прислужницата да се върне, въпреки че тя се бе забавила само няколко минути. С нея по нощница дойде Мара, съпругата на Адриан. Очевидно прислужницата току-що я бе събудила, тъй като косата й висеше върху раменете й на разрошени червени къдрици.

— Какво става, Ролф?

Той вече изтриваше лицето на Касия с влажната гъба.

— Тя има треска, а аз не мога да я накарам да пие малко вода.

Мара положи длан върху челото на Касия. В очите й веднага се появи безпокойство.

— Продължавай да навлажняваш кожата й. Аз ще се върна веднага.

Ролф почти не я чу. Вниманието му отново бе приковано към Касия в отчаяно усилие да свали температурата й. И преди бе виждал какво може да направи треската. Толкова много мъже бе виждал да умират пред очите му от треска по бойните полета!

Мара се появи от другата страна на леглото и свали корковата тапа от малка стъклена бутилка.

— Повдигни главата й. Трябва да я накарам да погълне малко от това.

Ролф не зададе никакви въпроси на Мара. При нейните познания за билките и способността й да лекува той бе сигурен, че тя знае какво прави. Мушна се в леглото зад Касия и подпря главата й на краката си.

— Касия, ако ме чувате, опитайте се да преглътнете част от това.

Ролф разтвори устните на Касия с пръсти, за да може Мара да й даде нужната доза. В момента, в който течността се изля в устата й, Касия се опита да се извърне, но Ролф я притисна здраво:

— Само малко, Касия. Това е.

Мара остави бутилката на масичката.

— Мисля, че успяхме да излеем достатъчно в устата й, но сега всичко зависи от това доколко се е развила треската. Единствено времето би могло да ни покаже. — Тя погледна към Ролф. — Обзалагам се, че не си спал достатъчно тази нощ. Изглеждаш изтощен. Искаш ли да изпратя Сайма да постои при Касия, за да можеш да си отпочинеш?

Ролф не вдигна поглед от лицето на Касия.

— Не. Ще те повикам, ако имам нужда от нещо. Не си спомняше да е видял Мара да си отива.

Час по-късно Касия все още изгаряше от температура и кожата й бе влажна и червена. Като се убеди, че овлажняването на челото й със студена вода няма да помогне, Ролф отиде до вратата, отвори я и извика на прислужницата:

— Ведро с вода! Веднага!

Ведрото, пълно с прясна студена вода, бе донесено начаса. Ролф избута всички навън и се върна при леглото. Вдигна отпуснатото тяло на Касия и бързо свали нощницата й. След това внимателно, сякаш беше новородено, я положи във ведрото и сложи долните й дрехи като възглавница на ръба му. Взе гъбата и леко започна да обтрива горещата кожа на Касия със студена вода. Докато прокарваше гъбата по раменете й, той се опитваше да не гледа втвърдените зърна и да не мисли за това какво би било да я вземе в прегръдките си и да усети как тя се обвива около него, докато прониква в нея. Тя лежеше тук, опасно болна, а единственото нещо, за което той бе в състояние да мисли, бе да я обладае. Ако не бе настоявал да присъстват на онзи проклет бал с маски, сега Касия не би лежала тук на прага на смъртта.

Най-сетне, след като бе навлажнявал кожата й известно време, Ролф вдигна Касия и я извади от водата. Обви я в дебела хавлия. Докосна челото й. Кожата й бе много по-хладна. Надеждата му се възвърна.

Ролф положи младата жена отново в леглото и дръпна завивките до раменете й. След това се отпусна до нея.

Касия спа няколко часа. Ролф лежеше до нея, прокарвайки пръстите си по залепналата върху челото й къдрица. Той запълваше времето си, като й говореше, въпреки че знаеше, че тя не би могла да го чуе. Разказваше й за детството си, за семейството си, за приключенията в своята младост. Уверяваше я, обещаваше й, че никога няма да позволи някой да я нарани отново, заклеваше се, че ще й помогне да докаже невинността си.

И когато нямаше какво повече да й разказва, отново я помоли да остане жива, докосна челото й с устни и я отпусна на възглавницата, без да я освободи от прегръдката си. Едва тогава остави изтощението му да го надвие.

Ролф не знаеше колко дълго бе спал, притиснал Касия в обятията си. Небето навън бе започнало да потъмнява и денят се сменяше с нощта. Когато най-сетне се събуди, не стана от леглото. Не искаше да става още, не искаше да освободи Касия от прегръдката си. Лежеше, загледан в тавана, и слушаше лекото й дишане, което нарушаваше тишината в стаята. Като затвори очи, той изпрати мълчалива молитва към Бога да пощади живота й.

Касия отвори леко очи, защото светлината от другата страна й се стори толкова силна, сякаш гледаше направо към слънцето. Опита се да преглътне, но гърлото й гореше, а устата й сякаш бе пълна с пясък.

През замъгления си поглед успя да различи синьо-жълтия балдахин на леглото. Това не беше нейното легло. Когато очите й привикнаха към светлината и бе в състояние да вижда по-ясно, забеляза, че се намира в някаква спалня, но чия — не знаеше. Облиза напуканите си устни и се огледа. Там, на масата до леглото, имаше кана с вода и наполовина пълна чаша. Касия се опита да достигне чашата, желаейки я отчаяно, но тялото й отказваше да се подчинява. Всеки един от мускулите й като че ли отказваше да се движи. По страните й се затъркаляха сълзи на отчаяние, докато гледаше чашата и я желаеше по-силно, отколкото бе желала нещо в живота си, но знаеше, че не може да я достигне.

— Моля…

Някак си успя да произнесе думата. Дори не знаеше дали до нея има някой.

— Касия?

Изведнъж той се озова до нея, онзи дълбок глас — гласът, който бе чувала толкова често в сънищата си. Това бе същият глас, който я бе умолявал да намери пътя си обратно. Той взе ръката й и застана пред нея. Но тя не можеше да види ясно лицето му.

— Моля ви — успя да каже отново, — вода.

Тогава като по чудо чашата се допря до устните й и тя почувства чудесната хладна течност да изпълва устата й и започна да пие, наслаждавайки се на всяка капка, която се стичаше по брадата и шията й. Но не я беше грижа. Затвори очи и се отпусна обратно в леглото, изтощена дори от това малко усилие.

И тогава го видя, наистина го видя. Преди това погледът й бе фиксиран върху водата и не я бе интересувало дори ако самият Луцифер й бе подал чашата. Но това не беше Луцифер. Беше Ролф, който я гледаше с кафявите си, пълни със състрадание очи.

Касия се чудеше как се бе озовала тук, къде се намираше, на чие легло лежеше. Чудеше се защо Ролф изглежда толкова уморен. Опита се да си припомни какво се бе случило, за да я доведат тук. Спомни си бала с маски в двореца. Бе танцувала с краля под светлината на полилеите в Банкетната къща. Бе отишла да посети Катерина, която изглеждаше толкова бледа и слаба в леглото си, обградена отвсякъде с възглавници. А когато се бе върнала в балната зала, бе открила, че Ролф я очаква. Но той й бе сърдит. Защо?

Наслаждавахте ли се на посещението си в спалнята на краля?

Касия затвори очи, припомнила си сега всичко — как Ролф бе стоял там, обвинявайки я, че е любовница на краля, и как тя бе желала да му каже истината. Спомняше си, че бе започнала да му говори и бе искала той да й повярва. Но беше ли успяла да му каже? Беше ли я чул той?

— Касия, как се чувствате?

Отвори очи и се загледа в него. Спомняше си всичко от онази вечер — ужасните думи, обвиненията и веднага след това си спомни останалото. Спомни си другите думи — тези, които чу по-късно, които я караха да се бори, умоляваха я да живее. Спомни си пръстите на Ролф, които галеха косите й, веждите, носа. Беше й харесало усещането, което те бяха породили у нея. Спомняше си силните му ръце, които я прегръщаха. Спомни си, че се бе почувствала в безопасност, наистина в безопасност за първи път в живота си.

— Уморена съм — каза тя и затвори очи. — И съм гладна.

— Ще ви донеса нещо.

Докато Ролф се върне от кухнята е купа бульон и две дебели филии хляб, Касия отново бе потънала в сън.

— Как е тя?

Мара излезе от стаята и остави подноса, който носеше, върху масичката в салона. Стояха до спалнята на Касия, където Ролф бе изчакал през последния час, докато Мара и прислужницата й Сайма сменяха чаршафите на леглото и нощницата на Касия.

— Все още спи, Ролф. Много е слаба, но цветът най-после започна да се връща върху страните й. Необходимо е време, преди лекарството да започне да действа и свърши работата си. Тялото й трябва да се освободи от отровата, преди да започне да се възстановява. Но в сърцето си съм уверена, че ще се оправи.

Ролф се помоли тя да е права.

— Каза ли нещо? — Той се поколеба. — За онази нощ?

— Събуди се само за момент, което ми беше достатъчно да й дам още една доза от лекарството. Изглежда подозрителна и малко уплашена. Но ти не би ли се чувствал така на нейно място? Тя се събуди след тежка борба, за да открие, че е на чуждо място, в чуждо легло и в чужда къща, обградена от непознати хора. И все още не осъзнава, че някой се е опитал да я отрови. След всичко, което преживя през последните няколко дни, благодарна съм, че не е направила опит да побегне оттук, крещейки. При това все още не е станала обект на вниманието на децата.

Ролф се усмихна, разбрал, че Мара иска да успокои изтерзаното му съзнание.

— Струва ми се, че двете малки дяволчета биха направили чудеса за възстановяването на Касия. — Той я погледна в очите. — Не зная как да ти благодаря за всичко, което направи. Ако не беше ти, Касия щеше…

Мара хвана ръката му.

— Направих само това, което бих сторила за всеки непознат на улицата. Не лекарството спаси живота й. Ти беше този, който даде на Касия желание да живее, Ролф. Ти прекара до нея часове наред, упорито отказвайки да я напуснеш дори за миг, за да си отпочинеш. Трябва да помниш това.

Като стисна ръката му, Мара се обърна, взе подноса и тръгна надолу.

Ролф се загледа към стаята на Касия, припомняйки си думите, които Мара току-що бе казала. Искаше да й вярва, искаше да мисли, че думите му някак си бяха успели да надвият отровата и треската и бяха дали на Касия желанието да живее. Но за какво й бе върнал волята за живот? Какво би направила тя, след като научеше какво бе сторил той? Какво би казала, когато разбере, че сега е негова съпруга?