Серия
Реставрацията (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chasing Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Глава десета

Рейвънскрофт, побеснял от хитрия номер, който му бе скроила! Той я затегли през гъмжилото от хора, коне и карети, стиснал здраво китката й. Касия едва ли би могла да уточни от какво бе повече изплашена: от каретата, която щеше да я прегази, или от разгневения Рейвънскрофт. Струваше й се, че ръката й ще се откачи от рамото, но мълчеше. Той успя с лекота да я прекара през тълпата — дяволите го взели! Издърпа я в малка ниша, стисна раменете й и яростно я раздруса.

— Току-що щяха да ви убият, малка глупачке! С главата си ли мислехте или с нещо друго, когато излюпихте „гениалния“ си план?

Касия го гледаше безпомощно и за пръв път в живота си не намираше думи за отговор. Той се извисяваше над нея като тъмен буреносен облак, очите му пускаха мълнии от гняв, горещият му дъх пареше лицето й.

Вътре в себе си Касия знаеше, че Ролф с пълно право й иска сметка. Нарушила беше обещанието си. Опита се да измисли някакво обяснение на безумното си поведение, но успя да измънка само една дума:

— Съжалявам…

— Само това ли ще кажете? Смятам, че: „Благодаря ви за живота си“ е по-подходящо в случая. Ако случайно не сте забелязали, само преди минути щяха да ви убият! Все още дишате само защото се оказах там в момента — чиста случайност! Сетихте ли се за подобно развитие на нещата, когато двете с очарователната си приятелка решихте да ме подведете тази сутрин? — Касия като че ли бе лишена от дар слово. Никога не се бе чувствала толкова глупава, както в този момент. — Защо се налагаше да прибягвате до тази измама, кое изискваше на всяка цена да се измъкнете без мен от дома си?

Запита се дали би могла да му се довери. Горчивият опит я бе научил, че най-добрите приятели в един момент могат да се окажат най-жестоки врагове…

Но беше ли Ролф длъжен да тича след нея, когато открие измамата? Спокойно би могъл да я остави сама да изстрадва последствията от собствената си глупост. Какво му пречеше да остане в дома й, да пие чай и бъбри с Корделия целия следобед, докато междувременно ония мощни копита я превръщат в кървава каша? Но той не го бе направил. Втурнал се беше след нея и бе спасил живота й. За пръв път някой се подлагаше на куп неприятности, за да й помогне. Никой не я бе обичал достатъчно, за да пожелае да я защити. Но Рейвънскрофт го бе направил — нямаше как да омаловажи постъпката му с твърдението, че просто си е вършил работата.

— Ето защо… — прошепна накрая тя и измъкна писмото от джоба на пелерината си.

Ролф го взе, тръсна го леко, за да се разтвори и го зачете, без да пуска ръката й: сякаш вземаше мерки да я задържи, ако пак й хрумне да хукне нанякъде. Прочете го бързо и й го върна.

— Писмото на баща ви, което получихте от господин Финчли вчера, нали?

Касия кимна.

— Дойдох тук, за да проверя дали този документ е в канцеларията му.

— Е, и?

— Не го намерих. Ако бях мислила достатъчно задълбочено, преди да действам, щях веднага да разбера, че греша. Баща ми беше изключително затворен човек, безкрайно подозрителен. Никога не би държал важен документ тук, където по всяко време всеки би могъл да го намери и присвои.

Ролф я пусна, но не се дръпна назад.

— Проверихте ли добре градската къща?

— Вече съм претърсила личните му вещи там, а господин Финчли прехвърли документите му. Не го намерихме.

Ролф се замисли.

— Възможно е този тъй наречен документ изобщо да не съществува.

Касия поклати глава.

— Но ако е така, това писмо се обезсмисля. Не, документът съществува. Скрит е някъде и аз трябва да се сетя къде. Нуждая се от време да помисля сериозно какво точно има предвид баща ми с това писмо. И трябва да го направя, преди да е станало прекалено късно. Трябва да го намеря. Трябва да го намеря колкото е възможно по-скоро. Нужен ми е — знам го. Може би е единственото доказателство за невинността ми!

Оттегли се в спалнята си още щом се прибраха. Ролф я видя отново едва на вечеря.

Двамата седяха един срещу друг на дълга маса: възможно бе да разговарят само чрез бележки, но за целта някой от прислугата трябваше да тича от единия до другия край. Така че и двамата се ограничиха само с размяна на кимвания между хапките вкусен печен фазан в сос със силни подправки.

След вечеря Касия се извини и се върна в спалнята си, вероятно за да прекара остатъка от вечерта в опити да разбере къде е скрит тайнственият документ.

Стиснал чаша бренди в ръка, Ролф се отпусна в креслото на Сийгрейв до камината в кабинета — стаята на убийството, както му бяха казали. Мислеше за Касия, което му бе станало навик напоследък. Поразен беше от упоритите й опити да таи всичко в себе си — особено страховете си. Вгледан в танцуващите пламъци, той пак премисляше нещата, на които бе станал волен или неволен свидетел напоследък.

Касия бе изплашена, и то много — това бе повече от ясно. Страхуваше се да не я оковат във вериги — да не я хвърлят в Тауър, където да я оставят да изгние, или — най-страшното — да я обесят публично за престъпление, което Ролф все още не знаеше дали наистина бе извършила или не.

Когато му даде писмото на баща си днес следобед, заяви, че е невинна и че търси отчаяно доказателство за това. Не можеше да отхвърли обаче факта, че с помощта на бъбривата лейди Хаслит тя хитро бе организирала и осъществила подвеждането му сутринта. Коя е гаранцията, че не го е сторила именно защото иска той да мисли така? Не, не изглеждаше много вероятно.

Нямаше нужда да му показва писмото на баща си: едно писмо, за чието съществуване научи едва вчера и според което някой друг желаеше смъртта на Сийгрейв. Пооткрехнала беше вратата към себе си, а Ролф знаеше вече, че тя се доверява трудно.

Хвърли поглед на бронзовия часовник върху полицата над камината — не беше късно, поне от гледна точка на нощния светски живот. Може би ако говори с човека, който я познава най-добре, ще успее да намери отговорите на озадачаващите го въпроси.

Знаеше кой е този човек.

Излезе от кабинета, грабна пелерината си и се отправи към Уайтхол.

Когато лодката се приближи до площадката за слизане, Ролф се запита дали не пое твърде голям риск, оставяйки Касия сама. Но тя едва ли щеше да хукне пак навън — особено след преживяното днес. Не смяташе да се бави, а за всеки случай бе наредил на Куигмън да стои пред входната врата със строга заповед да не пуска никого в и извън къщата, освен него.

Когато тръгна към Банкетната къща, дочу музика, която се усилваше с всяка стъпка, факли осветяваха пътя му, а от сенките около него се носеше шепот и приглушен смях: грижливо поддържаният жив плет осигуряваше много удобни местенца за тайни срещи.

Ролф спря зад двойните врати на Банкетната къща и огледа лицата на тълпата вътре. Тази вечер Уайтхол се забавляваше с поетична музикална драма, осмиваща популярна пиеса: тя предизвикваше смях там, където оригиналът се стремеше да събуди друго, по-дълбоко чувство.

Трябваха му само няколко минути, за да забележи лейди Хаслит, която имаше навика да стои настрана от тълпата.

— Лейди Хаслит, удоволствие е да ви види човек отново — обади се той зад гърба й и Корделия едва не изпусна чашата с вино, която поднасяше към устните си. Облечена бе в различни нюанси на синия цвят и бе успяла да постигне съчетание от ексцентрична привлекателност и дързост, която бе част от преднамерено поддържания от нея имидж. Ролф бе преценил, че Корделия не е още една набиваща се на очи дворцова красавица. Зад яркото облекло се криеха доста обикновени черти и може би точно заради това тя поддържаше този специфичен за нея стил на обличане: начин да изпъкне сред другите, по-красиви цветя на Уайтхол.

Корделия бързо се съвзе.

— Лорд Рейвънскрофт, каква изненада! Не очаквах да ви видя в Уайтхол тази вечер. Едва ли сте дошли чак тук заради тази ужасна пиеса. Касия не е ли с вас?

— Не. Когато излязох от дома й, Морфей вече я бе залюлял в люлката си. Вероятно сега сънува нови и по-хитри начини на измама, които да ме направят глупак в очите на другите. Интригантството е доста уморително май… Лейди Хаслит, интересно защо не участвате в тазвечерното представление. След като станах свидетел и жертва на вродените ви артистични дарби тази сутрин, смятам, че вашето присъствие на сцената определено би подобрило общото впечатление от пиесата.

Корделия му се усмихна, отмятайки назад непокорна черна къдрица.

— Забелязали сте таланта ми, лорд Рейвънскрофт? Трогната съм. Нещо ми подсказва обаче, че не сте дошли тук тази вечер само за да го коментирате и да изразите съжаление, че не съм в момента на сцената. Как така нарушихте обета си пред краля и изоставихте приятелката ми на произвола на съдбата? Касия сподели с мен твърдата си вяра във вашата лоялност към веднъж поетите задължения.

— Така е. Разбирате, че само нещо наистина важно може да ме накара да дойда тук тази вечер и да оставя Касия сама в дома й. Ще бъда прям: дойдох, за да разговарям на четири очи с вас.

Корделия не отговори веднага — опитваше се да разбере доколко Ролф е искрен. Той изчака мълчаливо тя да му даде знак да я последва.

Измъкнаха се незабелязано от Банкетната къща през вратичка в задната част на сградата, предназначена вероятно за слугите. Минаха през няколко коридора, заобиколиха пиян придворен, пльоснат насред единия от тях, и се усамотиха в малка ниша, настрана от главния коридор към личната градина на краля.

— Лорд Рейвънскрофт, разбирате, че рискувам репутацията си: знаете какво ще си помислят, ако ни зърнат заедно тук. Омъжена жена съм.

Ролф се усмихна.

— Кой знае защо, мисля си, че май не бихте имали нищо против около името ви да се завърти някакъв малък скандал. Ако действително мислехте за репутацията си, защо не избрахте някое по-публично място за разговора ни?

— Печелите точка, милорд. Не смятам обаче, че дойдохме тук само за да си разменяме остроумни забележки.

— Правилно. Надявам се, че ще ми отговорите на някои въпроси за Касия…

Корделия присви подозрително очи.

— Какво искате да знаете за приятелката ми?

— За вас тя не е убийца, нали?

— Разбира се, че не е! Но ако наистина го беше направила, бих я оправдала.

— Защо?

Корделия го изгледа мълчаливо, сякаш се питаше доколко може да му се довери.

— Не смятам, че…

— Питам, защото искам да й помогна.

Корделия се поколеба още минута.

— Погледнете ме в очите, лорд Рейвънскрофт, и ми кажете защо ми задавате тези въпроси.

— Не вярвам, че Касия е убила баща си — започна той, взрян в очите й. — Искам да го докажа, но за да го направя, трябва да я опозная по-добре. Искам да знам например защо е толкова недоверчива.

Корделия замълча за миг, без да отмества поглед от лицето му.

— Добре, лорд Рейвънскрофт. Вярвам, че искрено искате да й помогнете. Ще ви кажа каквото знам. — Тя се отпусна на каменната пейка в нишата, като го покани с ръка да седне до нея. — Касия се затваря в себе си, защото това е нейното средство за защита, усъвършенствано през годините.

— Защита от какво?

— От нещата в живота й. Напусна Англия като малко дете заедно с майка си, Джудит. По време на Гражданската война Джудит беше придворна на кралица Хенриета, майката на Чарлс.

— Вашата биография почти съвпада с нейната, а поведението ви не изглежда засегнато от живота в изгнание.

— Да, но нещата при мен са много различни. Дете съм на родители, оженили се по любов. Късметлии, получили право сами да изберат партньора си. Родителите на Касия са се събрали в резултат на обикновена сделка, сключена, докато майка й е била още дете. За нещастие, когато родителите й са се срещнали най-сетне, оказало се, че не могат да се възприемат един друг. Смятам, че майката на Касия е мразела лорд Сийгрейв.

— Не говорим за нещо необичайно.

— Така е. Женитбите са сделки, които се сключват над чаша чай и няколко сладкиша почти всеки божи ден. Такъв беше и случаят с моята женитба за Пърсивал, но това е друга тема. Джудит е била влюбена в друг мъж и никога не е простила на лорд Сийгрейв за провала на шансовете й да се омъжи за любимия човек. Говори се, че през сватбената им нощ дори се е опитала да отхвърли брачните права на лорд Сийгрейв и той ги осъществил насила. На следващата сутрин Джудит е носела дълбоко изрязана рокля, за да видят всички синините по тялото й.

— Знам вече за грубото отношение на лорд Сийгрейв към съпругата му. Едва сега чувам обаче, че я е изнасилил.

Корделия го погледна.

— Изненадана съм, че използвате думата „изнасилване“. По-голяма част от мъжете не биха го сторили.

— Вие как наричате насилственото натрапване на един мъж на една жена, лейди Хаслит?

Корделия кимна.

— Той го е вършил многократно — бил твърдо решен да зачене наследник, който да продължи рода. Съпругата му обаче е била твърдо решена да не го допусне. Продължил да се натрапва насилствено на жена си, докато тя най-сетне забременяла. Очаквал е момче: Монтифортови обикновено зачевали момчета. Не е скрил разочарованието си, когато детето се оказало момиче. След раждането, на Касия майка й решила да отмъсти на съпруга си и започнала да прескача от легло в легло с оглед изкачване по светската стълбица и печелене на позиция в двореца. Ако днес беше на възрастта на Касия, без съмнение лейди Касълмейн отдавна нямаше да запълва леглото на краля.

— А Сийгрейв?

Корделия поклати глава.

— Смятам, че е обичал жена си, колкото и тъжно да звучи това. Когато е разбрал, че тя се изплъзва от контрола му, любовта му към нея се е изродила вероятно в безсилна омраза, изразяваща се в… побои. Във Франция Джудит не е пропускала случай да не влее отровата на омразата си в главата и сърцето на бедната Касия и когато се върнали в Англия заедно с крал Чарлс, тя вероятно е била убедена, че на пристанището ще ги посрещне самият дявол. В началото на тази година Джудит превърнала съпруга си в посмешище, раждайки извънбрачно дете. След смъртта й страховете на Касия като че ли бяха на път да се сбъднат. Лорд Сийгрейв прегърна бутилката — пиянството му се оказа агресивно… Говорил е на Касия така, като че пред него е жена му, наричал я с обидни думи, стигнал дотам да се обръща към нея е името на майка й… Но най-страшното беше, че Касия трябваше да понася и физическите атаки на баща си. Знам го със сигурност, лорд Рейвънскрофт. Видях синините по тялото й…