Линда Хауърд
Невинни лъжи (13)

Епилог

— Пигот наистина ли е мъртъв?

— Наистина. — Лукас внимателно наблюдаваше лицето й през масата. Беше излязъл и бе купил всичко необходимо. Ядоха така, сякаш умираха от глад, което си беше самата истина. И на него не му беше до ядене преди. Да намери Джей и да я върне там, където й бе мястото беше много по-важно.

— Изпълних задачата. — Истината не беше приятна, но тя имаше право да узнае това за човека, за когото щеше да се омъжи.

Тя отпи от горещото кафе, после вдигна поглед и тези невероятни тъмносини очи срещнаха неговите.

— Радвам се, че е мъртъв — каза тя настървено. — Той се опита да те убие.

— И за малко да успее.

Тя потрепери, мислейки за дните, когато животът му висеше на косъм и той търсеше ръката й.

— Хей, скъпа. Всичко свърши. Онова наистина свърши. А това — той стисна ръката й, — едва започва. Ако си сигурна, че можеш да издържиш да гледаш това лице на закуска.

Усмивката се разля по лицето й като слънчева светлина.

— Е, не си красив, но определено си секси.

Той изръмжа и я сграбчи, като я придърпа през масата и я накара да седне в скута му. Ръцете й продължаваха да го милват, дори когато той повдигна брадичката й, за да я целуне.

— Между другото, не съм агент.

Тя отскочи назад изумена.

— Какво?

— Вече не. Оттеглих се официално, считано от вчера. Сейбин ме измъкна. След като бях разкрит, нямаше начин да се завърна, без да изложа семейството си на опасност. Всъщност съм вън от играта от деня на експлозията, но Сейбин не го обяви официално преди Пигот да бъде заловен.

— В такъв случай предполагам, че и двамата ще трябва да си потърсим работа.

Беше се оттеглил. Искаше й се да шепне благодарствени слова. Нямаше да й се налага да се тревожи всеки път, когато излезеше през вратата, че няма да го види никога вече.

Той погали долната й устна с палеца си.

— Скъпа, аз имам работа. Бизнесмен съм. С брат ми сме съдружници в строителна фирма. Пътувал съм по целия свят. Беше отлично прикритие за работата, която вършех за Сейбин. Като споменах брат ми, Сейбин трябва вече да им е съобщил новината, че е станала грешка при идентифицирането на жертвите от експлозията и че все още съм жив. Това ще бъде ужасен шок за тях, особено за родителите ми.

— Искаш да кажеш приятен шок.

— Ще бъде шок, независимо какъв. Като се има предвид колко са променени лицето и гласът ми, може да им е трудно да свикнат.

— А ти ще им доведеш непозната жена в семейството — каза тя с помръкнал от загриженост поглед.

— О, това ли? Не се притеснявай за това, майка ми от години ме гони да се оженя. Преди нямах такава възможност, но сега е различно. — Той й се усмихна сладострастно. — И без това вече бях решил да се оттегля, за да имам време да те направя щастлива.

Той наистина го правеше. Джей подпря глава на рамото му, поглъщайки неговата топлина и близост. Ръцете му я притиснаха.

— Обичам те — каза той уверено.

— Обичам те, Лукас Стоун. — Никога нямаше да й омръзне да повтаря името му и той нямаше никога да се отегчи да го чува.

Изправи се, като продължаваше да я държи в прегръдката си.

— Хайде да отидем да се обадим по телефона. Искам да разговарям със семейството си и да им кажа, че ще си имат снаха.

Те наистина се обадиха, но не веднага. Първо той я целуна и когато вдигна глава погледът му бе по-напрегнат. Отнесе я в спалнята, и огледалото на стената отрази истинския лик на двама души, вплели телата си, докато се любеха.