Джак Дю Брул
Реката на тайните (16)

Хотел „Радисън Роял“
Панама Сити, Панама

Лейтенант Фош чакаше в хотела, където Мърсър бе настанил Хари и семейство Херара. Седеше на стола, забравил за питието си. Хари беше срещу него и отпиваше от уискито си. До прозореца, с гръб към тях, стоеше Рене Брунесо. Изражението му беше непроницаемо. Климатичната инсталация се бореше да охлади горещия гняв, изпълващ луксозния апартамент.

Кармен и децата бяха в друга стая на по-долен етаж. Мърсър им бе казал да отидат там по време на краткото си телефонно обаждане от Лимон, където се бе разделил с Хуан Аранхо. Беше разказал какво се е случило на Педро Мигел и бе помолил Роди да се обади в магазина, от който Лорън бе купила водолазната екипировка, защото се опасяваше, че ако принадлежностите бъдат разпознати, Лиу ще посети собствениците.

Очакваното похлопване на вратата не предизвика вълнение. Роди отвори веднага.

Мърсър спря в антрето. Кипеше от гняв. Очите му бяха зачервени и около тях имаше тъмночервени сенки. Дрехите му бяха мокри от пот. Брунесо видя отражението му в тъмното стъкло и се обърна.

— Къде беше, когато се върнахме от Мината на двайсетте дявола? — Мърсър посегна към пистолета на Лорън, затъкнат в късите му панталони.

Рене не трепна от суровия му изпитателен поглед.

— В една джамия.

Мърсър не очакваше подобен отговор.

— Мюсюлманин ли си?

— Крия вероизповеданието си по професионални причини. Дори смених името си — отговори французинът. — Твоята страна не е единствената с расови предразсъдъци и това е единственият начин да се справя с тях. Нямаше да се издигна до сегашния си ранг, ако шефовете ми в Държавна сигурност знаеха, че съм мюсюлманин. Неколцината мюсюлмани в агенцията са нископоставени преводачи или агенти под прикритие, на които не им оказват доверие, колкото и да са лоялни.

— Какво ще стане, ако разберат, че си мюсюлманин?

Рене сви рамене.

— В най-добрия случай ще бъда уволнен, а в най-лошия ще ме изпратят в затвора за нарушаване на правилата за безопасност и няколко години ще ме разпитват, за да разберат дали съм предал Държавна сигурност.

Мърсър не вярваше, че Брунесо би изменил на Чуждестранния легион, но трябваше да знае дали онова, което Рене бе правил по време на отсъствието си, може да навреди на кариерата му дотолкова, че да рискува такова подозрение. Признанието му, че е мюсюлманин в страна с преобладаващо католическо население, изстрадало безброй терористични атаки от страна на алжирски екстремисти, беше достатъчно.

Мърсър вече знаеше истината и реши да смени темата. Вероизповеданието на Брунесо не го интересуваше.

— Знаеш, че Лорън и Томанович са мъртви, защото някой е информирал Лиу. Той ни очакваше. — Гласът на Мърсър беше монотонен и сякаш излизаше от гроб. — Не знам дали са намерили нещо във водите около шлюза, но въпреки това мога да представя доказателство, че Китай се готви да взриви Панамския канал. Ако го направя, ще отидеш ли при шефовете си?

— Защо?

— За да ги спрат, по дяволите! — изръмжа Хари Уайт. — Какво мислиш, че се опитваме да направим?

— Зависи от доказателството — отговори Брунесо. — Фош ми разказа за подозренията ви. Звучат убедително, но не означават нищо. Не мога да поискам помощ, без да разполагам с нещо солидно. И съжалявам, че трябва да го кажа, но смъртта на ефрейтор Томанович и на капитан Ваник като нещастен случай по време на гмуркане не е достатъчна.

— Не беше нещастен случай — възрази Мърсър.

— Шефовете ме изпратиха тук да търся изчезнал ядрен материал, а не да разследвам фантастични заговори за превземането на Панама. Мисля, че твоята дума няма да ги убеди в нищо.

— Когато се върна в Съединените щати, ще заема длъжността специален научен съветник на президента. Още не знам подробности за новата си работа, но бъди сигурен, че моята дума ще тежи много повече, отколкото мислиш.

— Но не достатъчно — каза Рене, но без да влага ирония, а само за да наблегне на факта.

— Залогът е твърде голям, за да имам доверие само на контактите си. Нуждая се от подкрепата на вашата организация, вероятно чрез ЦРУ или Държавния департамент. Освен това смятам да се обадя на бащата на Лорън, който е генерал от армията.

Номерът на генерал Ваник беше записан в мобилния телефон на Лорън.

Брунесо запали цигара, после каза:

— Не мога да обещая нищо. Кажи ми какво е доказателството ти.

Мърсър изпита облекчение, но не толкова голямо, че да прогони тъгата му.

— Лорън и Томанович са мъртви, защото сме били предадени. Мога да ти посоча човека, който е казал на Лиу и може да потвърди какво става.

— Кой? — попита Фош. Тялото му се стегна и той сви юмруци.

Мърсър го погледна, усети гнева му и разбра колко силно иска да отмъсти легионерът, но знаеше, че моментът не е подходящ за изразяване на чувства. Можеха да победят Лиу единствено с безпристрастна логика и много късмет.

— Мария Барбър.

Отговорът на Мърсър оказа очаквания ефект, озадачи Фош и смекчи гнева му.

— Съпругата на приятеля ти? — учуди се Роди.

— Вдовицата на приятеля му — поправи го Хари. — Би ли ми обяснил защо ще помага на китайците, след като са убили мъжа й?

— Мисля, че Мария е казала на Лиу с какво се занимава Гари. — Мърсър седна и взе бирата, която му подаде Роди. — Когато разговарях с нея от Париж, тя ми каза, че Гари е направил важно откритие и изгаря от нетърпение да ми го покаже, но не беше развълнувана. Доколкото я познавам, Мария е много алчна. Би трябвало да се изфука, че скоро ще забогатее. Не би мълчала. Същото беше и когато пристигнах и настоях незабавно да потеглим към Реката на руините. Тя не искаше да дойде с мен и имаше готови отговори защо радиопредавателят на Гари не работи. Тогава тези неща не ми се сториха важни. Не я заподозрях дори когато намерих труповете в джунглата. Вярно, видях, че не е разстроена, но тя ми беше казала, че двамата с Гари имат проблеми. Не поиска дори да дойде на погребението му. — Мърсър потрепери, като си спомни за студенината й в онзи ден и как го бе сваляла само няколко дни по-късно. — След случилото се тази вечер дълго мислих кой може да ни е предал и накрая се сетих за странните й реакции. Тя знаеше, че съпругът й е мъртъв, преди да отидем в лагера. Но мислеше, че е бил убит от хората на Лиу, а не от въглеродния двуокис. Пристигнах в Панама един ден по-рано, отколкото ме очакваше Мария, и не й дадох възможност да предупреди Лиу, че ще отида в бивака на Гари. Затова не беше случайно, че хеликоптерите му дойдоха на другия ден, докато с Лорън и Мигел изследвахме езерото. Те са знаели за предполагаемото откритие на Гари от Мария и вече взимаха мерки да заграбят съкровището.

— Добре, Лиу е бил предупреден, че Барбър скоро ще намери съкровището, но не е ли възможно да го е научил от някой жител на близкото село?

— Възможно е — съгласи се Мърсър. — Това би обяснило случилото се тази вечер. Само Мария знаеше за откритието на Гари и че ние отиваме на шлюза.

— Господи — възкликна Роди, осъзнал каква роля е изиграл. — По телефона й казах, че сте на езеро Гатун. И тя е информирала Лиу. Все едно аз съм го съобщил на китайците.

— Не си знаел какво би направила Мария с информацията — каза Мърсър с надеждата да го успокои.

— Трябваше да се сетя.

— Как? Никой не я подозираше, докато не стана късно. Каквото и да мислиш, ти не си виновен за смъртта на Лорън и Вик. Мария Барбър е предала информацията и е знаела какво ще направи Лиу. Не можем да ти позволим да се самообвиняваш. Това е твърде егоистично.

Хари се прокашля, за да върне разговора на темата, и погледна Мърсър така, сякаш искаше да му каже, че после ще си поговори с Роди.

— Все още не си представил доказателство — каза Брунесо. — Подозираш, че Мария Барбър е станала причина за убийството на съпруга си. Мислиш, че тя е казала на китайците, че сте на Канала. Дори да ти вярвам, това са само догадки.

— Смъртта на Вик не е догадка — възрази Фош.

Рене го погледна строго.

— Знаеш какво имам предвид.

Двамата започнаха да се карат на френски, като жестикулираха оживено. Мърсър беше прекалено уморен, за да ги спре, затова кавгата продължи, докато Хари не пъхна два пръста в устата си и не изсвири пронизително.

— Казах ти, че мога да ти представя доказателството, от което се нуждаеш — каза Мърсър. — Искам да се срещнеш с Мария Барбър.

— Тя ще каже на Лиу веднага щом й се обадиш — възрази Роди, ужасен, че може да загине още някой от приятелите му.

— Да, но не смятам да й давам възможност да му каже и ще разчитам на теб и хората ти, ако нещата загрубеят — каза Мърсър. Гледаше изпитателно Фош.

— Смяташ, че Мария Барбър ще ти предостави доказателството?

Мърсър кимна и отпи голяма глътка от бирата си.

— Ами ако тя не знае нищо? — Рене продължаваше да търси пропуски в плана на Мърсър.

— Няма ли да е достатъчно, че е казала на китайците за отиването ни на езеро Гатун? Дори ти виждаш причинно-следствената връзка. Оттук може да стигнем до заключението, че всички други изводи, които сме направили, трябва да са близо до истината.

— Това означава, че китайците ще контролират икономиката на страна, която е достатъчно близо до Съединените щати, за да могат от нея да се изстрелват ядрени ракети — с назидателен тон отбеляза Хари.

Мърсър не слушаше какво говори приятелят му. Бе изложил доводите си пред Брунесо и сега чакаше отговор, изтощен от емоциите през изминалия ден. Но нещо надделя над умората и Мърсър се наведе напред.

— Какво каза?

— Ако не им попречим, китайците ще управляват Панама по същия начин, както Съветският съюз контролираше Куба.

— И Панама е достатъчно близо, за да ударят с атомна бомба Щатите. — Мърсър изведнъж скочи от стола, взе един лист от бюрото и грабна писалката на Хари, която той винаги носеше в джоба на ризата си, за да решава кръстословици.

— Какво правиш бе?

— Млъкни. — Мърсър се замисли за минутите, които заедно с Лорън бяха прекарали в склада на „Хачърли“. Там Лиу държеше разтрошената руда, която използваше, за да придаде законен вид на мината. И пак там имаше едни странни камиони… Той нарисува на листа един от огромните камиони с осем тежки колела и кран на платформата и го показа на Брунесо. — Познат ли ти е?

Френският агент пребледня.

— Къде го видя?

— На петнайсет километра оттук има осем такива — отговори Мърсър.

— Знаеш ли какво е това?

— Да, благодарение на Хари.

— Какво? Какво съм направил пък сега? — попита осемдесетгодишният старец. Не му харесваше, че говорят така, сякаш той не е в стаята.

Брунесо показа рисунката на Хари, Роди и Фош. Само офицерът от Легиона я позна и затаи дъх.

— Това е транспортьор на ядрена ракета със среден радиус на действие „ДФ-31“.

— Преносима — добави Рене, взе писалката и нарисува ракетата върху големия камион. — Последните доклади на разузнаването й дават радиус от три хиляди и двеста километра заради подобрения двигател с твърдо гориво.

— Подобна ракета може да удари Ню Орлиънс, Далас, Атланта или Вашингтон.

— Китай няма необходимата технология да ни удари с оръжия от Азия, затова ще разположат в Панама осем от тези ракети с по-малък радиус на действие. Щом започнат да контролират икономиката на Панама и Канала, Съединените щати могат само да протестират по дипломатически път.

— Може да наложим блокада, както направи Кенеди с Куба — предложи Хари.

— Няма да стане — възрази Мърсър, за пореден път изумен от дързостта и гениалността на Лиу Юшен. — Панама не е изолиран карибски остров. Всяка година през Канала минават единайсет хиляди кораба с флагове на почти всяка морска страна в света. Дори ако Каналът не работи две години, „Хачърли Консолидейтид“ пак ще може да пренася около седемдесет процента от товарите по железопътната си линия и петролопровода. Ако наложим блокада, ще разстроим глобалната икономика.

— Но вината ще е на Китай — настоя Хари.

— Ние ще изпращаме товарни кораби на три хиляди километра обиколка около Южна Америка. Колко време мислиш, че светът ще обвинява Китай, ако Съединените щати не могат да защитят морската търговия на другите страни?

— Като направят така, че временното затваряне на Канала да изглежда инцидент, „Хачърли“ ще отбегнат отплатата на американците — каза Роди, — стига да контролират панамското правителство. Няма съмнение, че президентът Квинтеро е замесен. Въпросът ми е какво ще стане, когато след година-две Каналът бъде отворен? Според договора Съединените щати могат да влязат в Панама, да го превземат със сила и да се погрижат вече да не му се случва нищо такова.

— Въпросът е какво ще направят китайците през тези две години, след като разположат ядрените ракети — рече Брунесо.

— Те непрекъснато хленчат за Тайван — обади се Хари, който бе отишъл до минибара и отново пълнеше чашата си с „Джак Даниълс“ и кока-кола.

— Спомена Куба — обърна се Мърсър към стария си приятел. — Мисля, че попадна на нещо. Причината Хрушчов да разположи там ракети през шейсетте години на XX век беше да накара Съединените щати да изтеглят ракетите си „Атлас“ от Турция. В историята пише, че Боби и Джак Кенеди са спечелили играта на ядрено надлъгване, но малцина си спомнят, че скоро след това си прибрахме ракетите. Всъщност руснаците получиха каквото искаха. И не им струва нищо освен няколко безсънни нощи.

— Мислиш, че Китай разполага ракети тук само за да предложи да ги махне, ако Съединените щати обещаят да не се намесват в присъединяването на Тайван? — попита Фош.

— Точно така — отговори Мърсър.

— Но Китай ще плати много висока цена. Ще трябва да финансират Панама със стотици милиони долари, щом затворят Канала.

— Няма да им струва нито цент, Рене. Ще получат правото да разположат тук ядрени ракети и ще платят за това със златото, откраднато от древното съкровище.

— Ако Лиу успее да го намери.

— Видя съоръженията му на вулканичното езеро над Реката на руините. Ще го намери.

— Ами ако не е там?

Мърсър го погледна.

— Там е. Ако имах неколкостотин килограма динамит, щях да ти го покажа.

— Какво?! — едновременно възкликнаха всички.

— Знам къде е съкровището — спокойно отговори Мърсър. — В дневника на Лепине има податка, която ми напомни за нещо в лагера на Гари. Но в момента това не е важно. Трябва да се съсредоточим върху Лиу.

— Имаш право. Съкровището може да почака — реши Брунесо. — С камионите за междуконтинентални балистични ракети в склада на „Хачърли“ ти ми даде достатъчно, за да отида при моя шеф. Ако успееш да накараш Мария Барбър да признае, че е казала на Лиу за тази вечер, това ще подкрепи доказателството. — Той се обърна към Фош. — Ти ще помогнеш на Мърсър да я заловим.

— Не е необходимо да ми заповядваш. Най-трудното ще е да удържа хората си да не я убият след случилото се с Вик — Фош видя, че Мърсър го гледа намръщено. — Не се тревожи, няма да им позволя.

Разговаряха още половин час — обсъждаха плана сутринта да отвлекат Мария.