Терънс Маккена
Храната на боговете (11) (Радикална история на растенията, дрогите и човешката еволюция)

Глава IX
Алкохолът или алхимията на спир(и)та

Екстатични и оргиастични, визионерски и безгранични, преживяванията, играещи централна роля във фунгалната религия, са били и тези фактори в човешката ситуация, на които нашите предци дължат човешкото у себе си. Чувството за съпричастност, пораждано от Гъбата, е сплотявало общността. Божествената и вдъхновителна сила на Гъбата е говорела чрез устата на барда и аеда. Нейният дух е движел ръката на резбаря и художника. Всичко това е било нещо обичайно в Едемската градина на Богинята. Животът е бил изживяван не както сега си го представяме — на ръба на скотщината, а в онова спонтанно постигано магическо и лингвистично измерение, в което днес се озоваваме в пиковите моменти на експерименталната интоксикация, но което някога е било реално за всички: присъствието на Богинята.

Носталгията по рая

Историята е всъщност история на нашата мъчителна агония, започнала със загубата на този съвършен и хуманен свят, и с последвалата я тотална забрава, изразила се в това, че сме отрекли част от самите себе си. Тази история разказва за взаимоотношения и квазисимбиотични споразумения, сключени с растенията и след това преустановени. Последствията от неспособността ни да разберем, че сме част от огромния зелен механизъм на природата, са отчуждението и безнадеждността, заплашващи да направят непоносимо нашето бъдеще.

Изтекли са много столетия, докато изтлее свещеният огън на Елевзин и избледнее духът на партньорството, на свързаното с Богинята Майка отношение към групата и общността. Зареждат се столетия, изпълнени с все по-силна носталгия по рая и неговите реки, не от мед и масло, а от небесна сома, носталгия, приемаща нови и най-различни форми при всеки опит на човечеството да утоли своя изконен стремеж към опиянение.

Всички естествени наркотици, стимуланти, релаксанти и халюциногени, известни на съвременните ботаници и фармаколози, са били открити още от първобитния човек и използвани от незапомнени времена. Едно от първите неща, които е направил Homo sapiens със своите най-нови придобивки, разума и самосъзнанието, е да ги впрегне в работа, за да подирят начини за заобикалянето и преодоляването на аналитичното мислене, а в някои екстремни ситуации дори и за временното заличаване на това изолиращо го от света чувство за самоидентичност. Изпробвайки всичко, което расте по полята или в горите, той бързо е опознавал онова, което в този контекст му е изглеждало добро и подходящо, т.е. всичко онова, което би променило обичайното състояние на съзнанието му и би го накарало да преживее нещо различно — без значение как — от привичните и ежедневни усещания, възприятия и мисли.^[1]

В следващите глави ще се занимаем с някои заместители на първоначалния микоинтоксикант от праисторията. За съжаление нашето изследване ще ни покаже само колко ниско сме паднали и как сме изгубили някогашното динамично равновесие в партньорския рай.

Алкохолът и медът

В основата на това разцепление е комплексният интоксикант, наречен алкохол. Неговите корени са заложени в най-дълбоките пластове на архаичната култура. Древните цивилизации на Близкия изток са отделяли изключително внимание на пивоварството — опияняващият ефект на ферментиралия мед или плодов сок е бил отбелязан още в най-ранните стадии на човешката култура, ако не и доста преди това.

Медът е магическа субстанция — той е лекарствено средство във всички традиционни култури. Както видяхме, използвали са го също при консервирането на гъби и човешки тела. Медовината, или ферментиралият мед, явно е бил традиционен релаксант за индоевропейските племена. Впрочем тази културна особеност е била споделяна и от пасторалните потребители на гъбата в древния Близък изток. Един от най-изумителните стенописи, открити в Чатал Хююк, като че ли изобразява отделните фази в развитието на пчелите.

Широко разпространеното в класическия свят поверие, че пчелите се раждат от труповете на домашния добитък^[2], намира своето обяснение, ако се разглежда като опит за свързване на пчелите като източник на меда и съответно медовината (алтернативният интоксикант) с добитъка и древния фунгален култ. Най-вероятно медът е бил използван като консервант и в двата култа.

Медът е тясно свързан с култа към Великата богиня в архаичната минойска цивилизация и е постоянен мотив в митовете за Дионис. Според Овидий (Fasti, III 736) Дионис е създателят на пчеларството, а за сакралната местност, в която неговите спътнички, менадите, изпълнявали ритуалните си танци, се казва, че била обливана от мляко, вино и „нектара на пчелите“. Мед капел и от тирсовете на менадите. По повод ритуалните медоприношения в минойската религия Керени казва, че в тези дарове, поднасяни на „господарката на Лабиринта“, проличавал стилът от един много по-ранен стадий, когато минойската култура все още не е била изгубила връзката си с „медената епоха“.^[3]

Всеки нов интоксикант, т.е. всеки опит за възстановяване на изгубения симбиотичен баланс между хора и гъби от някогашния африкански рай, е все по-далечно и бледо подобие на първоначалното средство за съпричестяване. Деволюцията на сакраменталните елементи в религията на древния Близък изток е преминала от гъбата към ферментиралия мед, за да се стигне и до култивирането на лозата, превърнала се в предпочитания източник на опияняващи напитки. С течение на времето и много често в рамките на същите общности ферментиралите житни култури са били манипулирани експериментално, за да се получат и най-ранните предшественици на бирата.

„Жени и вино, вино и жени“

Плодовете с много семена, като наровете и смокините, още от най-дълбока древност са били възприемани като символи на плодородието. Лозата и гроздовият сок имат дълга и богата история като обекти на религиозна почит. Тя е била обожествявана, подобно на зороастрийската хаома и ведическата сома, а свойството й да опиянява и интоксикира е било приемано като явен признак, че в нея се е вселило някое божество. В групата на сакралните растения (…) лозата символизира преди всичко женската плодовитост, а гроздовият сок, обикновено неферментирал, е бил изпиван церемониално, за да раждат и утробите на земните жени.^[4]

Виното играе толкова важна роля в по-късната елинска култура, че през класическата епоха смущаващата фигура на Дионис е преобразена в косматия и вечно подпийнал Бакхус, а древните оргии — в разпуснати пиянски пиршества, напълно в стила на властническото общество. Ферментацията е вече широко известен факт и едва ли може да се похвали с конкретен откривател или рождено място.

Гръцките вина винаги са създавали главоболия на учените. Алкохолното им съдържание никога не е надвишавало 14% и тази степен на концентрация е била и последната — всякакви опити за допълнително концентриране са били забранени. Но понякога в изворите срещаме съобщения, че гръцките вина трябвало много да се разреждат, за да станат годни за пиене. Това като че ли означава, че са съдържали повече екстракти и тинктури от други растения в сравнение с днешните вина. По този начин химическият им състав се е усложнявал, което на свой ред се е отразявало и на самата интоксикация. Практиката в Гърция да се добавя смола към виното, за да се получи рецина, явно датира от времената, когато в него са фигурирали и други растителни съставки, може би беладона или татул.

Алкохолът е първият от онези странни феномени, на които непрестанно ще се натъкваме в хода на нашата дискусия за различията между древния и съвременния подход към дрогите и технологията за тяхното производство. Човешката употреба на алкохол, извлечен от ферментирали житни култури, сокове или мед, е изключително древна. Затова пък дестилираният спирт не е познат в античността (независимо че Плиний съобщава за едно гръцко вино, което било толкова силно, че пламвало, когато го излеели в огъня). Днес този дестилиран алкохол е главният заподозрян от всички дроги, носещи етикета „легални“ и „релаксиращи“.

Натурални и синтетични дроги

Дискусията за алкохола ни дава за първи път възможността да разграничим натуралните от синтетичните дроги, тъй като дестилираният алкохол, независимо че е трябвало да чака столетия, за да попадне в категорията на рафинираните интоксиканти, си остава първият високо концентриран и пречистен „наркотик“, т.е. първата синтетична дрога в човешката история. Въпросното разграничение е много важно за нашата аргументация. Алкохолизмът като социален проблем явно е бил рядко явление преди откритието на дестилацията. По същия начин, както хероинът е цветето на злото, покълнало от относително безобидната страст към опиума, така и дестилираният алкохол превръща сакралния акт на виносътворението в типично профанен начин за злоупотреба с човешките въжделения.

Неслучайно алкохолът е първият интоксикант, преминал тази метаморфоза. Алкохол може да се извлече от много плодови, зърнени и други култури, затова и с неговата дестилация са експериментирали много по-често, отколкото с държаните в тайна и строго локализирани други източници на интоксикация. Да, така е, ферментацията е естествен процес, който в много случаи е трудно да бъде избегнат. Но затова пък ферментиралият алкохол може да бъде произвеждан в огромни — което ще рече и търговски — количества. В Югоизточна Азия се срещат някои видове палми, които произвеждат директно алкохол — вярно, с доста спорни вкусови качества. Впрочем птиците, енотите и дори осите и пчелите много добре знаят какво ги чака, ако си похапнат гнили плодове:

В дивата природа най-честите интоксикации са след консумиране на ферментирали плодове, семена или дървесни сокове. При полеви изследвания са документирани десетки случаи, от Суматра до Судан, на интоксикация при най-различни представители на животинското царство — от земни пчели до слонове. Резултатите ли? В естествената си среда повечето животни се насочват към храни с алкохолно съдържание, привличани от тяхната миризма, вкус, калоричност или хранителни съставки. Интоксикацията се явява страничен ефект, но недостатъчен, за да предотврати по-нататъшната консумация.

До случайна интоксикация се стига, когато дървесният сок е изложен на подходящи температурни влияния и ферменти. Една северноамериканска разновидност на кълвачите, неслучайно наричани sapsuckers („сокоизсмуквачи“), издълбават специални дупки по дърветата, които след това се пълнят с мъзга. Птиците се хранят не само със събраната мъзга, но и с насекомите, привличани от нея. После се местят на други дървета, буквално оставяйки дома си „с отворени врати“ за други любители на ферментиралия сок, докато кората още не се е възстановила от направената й манипулация. Консумирането на ферментирал дървесен сок е причина за непривичното поведение, наблюдавано при колибритата, катеричките и други любители на нови вкусови усещания.^[5]

Алкохолът може да се дестилира, като се подгрява и кипва, за да се отдели от своя източник, за разлика от алкалоидите и индолите, които се извличат с помощта на разтворители и след това се концентрират. Този факт — че един най-обикновен кондензатор с водно охлаждане може да върне изпарилия се алкохол в течно състояние — позволява на алкохола да стане първият интоксикант, „изолиран“ по химически път. (Свойството му да преминава от газообразно в течно състояние е в основата на практиката да се рафинира и дестилира алкохол под формата на „спирт“^[6].)

Първото съобщение за дестилиран алкохол срещаме в трактата Ней биен на китайския алхимик от IV в. Го Хун. Коментирайки рецептите за приготвяне на киновар, той казва: „Като виното е, което е ферментирало само веднъж и не може да се сравни с чистото бистро вино, ферментирало девет пъти.“^[7] В случая явно се имат предвид някои методи за извличане на концентрат — например над кипящата течност се поставя вълнена прежда, която, щом се напои с алкохолни изпарения, се изстисква и се получава относително чист течен алкохол.

Алхимията и алкохолът

На запад откритието на дестилирания алкохол се приписва или на Раймонд Лулий^[8], за когото много малко се знае със сигурност, или на неговия съвременник и съратник в алхимичните начинания Арнолд от Виланова.^[9] В стремежа си да разгадае тайната на вълшебния еликсир първият получава в ретортата си aqua vini, т.е. нещо като коняк. Според Матисън Лулий бил много потресен от откритието си и дори решил, че то възвестява края на света.^[10] Верен на алхимичните си корени, Лулий получил своята универсална „панацея“, като подгрявал в продължение на двадесет дни ферментирало вино в чифт тенджерки за парна баня (за гориво използвал конски тор), преди да го дестилира в специален съд с водно охлаждане. Въпреки споменатите опасения той не скрил откритието си от света, напротив, подканил и други да сторят същото и дори признал, че продуктът на Арнолд по нищо не отстъпвал на неговия. За алкохола пише следното: „Вкусът и ароматът му превъзхождат всички останали вкусове и аромати.“ Нещо повече: „Би било чудесно, добавя той, ако преди битка се дава на войниците, че да им вдъхва кураж.“^[11]

И така, този интоксикиращ химичен агент, стоящ зад ферментацията на плодовите сокове, меда и зърнените култури, е открит и в Китай, и в Европа от алхимиците. Алхимията представлява една бавно еволюираща комбинация от произволно свързани, но не и взаимно изключващи се гностични и херметически теории за произхода на човека и дихотомията „дух и материя“. Нейните корени се простират в далечното минало и със сигурност до древния Египет, където са били събирани и ревниво охранявани безброй тайни, свързани с оцветяването на тъкани, металолеенето и мумификацията на човешки тела.

На тази древна основа възниква и един корпус от предсократически, питагорейски и херметически философски идеи, които в крайна сметка се въртят около представата за алхимичното деяние като постепенно сливане с Бога или пък събиране на искриците божествена светлина, разпръснали се в чуждата и враждебна вселена след грехопадението на Адам. В края на римската епоха светът на природата се разглежда като някаква демонична „коруба“ и „затвор“. Само такава би могла да бъде духовната атмосфера след разрушаването на стария партньорски модел на взаимоотношенията между аза и социума и заместването му с властническия модел. Носталгията по Гея, Майката Земя, е била потискана, но в никакъв случай игнорирана. Затова тя постоянно се е проявявала, макар и под различни форми — например като алхимичната тема за magma mater, мистериозната майчина утроба и „матрица“ на света, която е навсякъде, но може да бъде сведена до конкретно и видимо проявление в лицето на универсалната панацея, иначе спотайваща се в природата.

В тази атмосфера на трескави и онтологично наивни спекулации алхимията намира благодатна почва за развитие. Категориите дух и материя, субект и обект все още не са строго фиксирани чрез конвенциите, произтичащи от фонетичната азбука, и съответно мултиплицирани след откритието на книгопечатането. А и на самите алхимици не им е особено ясно кое от техните начинания е чиста фантасмагория, факт или въпрос на предположения.

По ирония на съдбата в този контекст се стига до откритието на новата мощна и променяща съзнанието дрога. Духът на алкохола (spiritus), доставял наслада на сетивата чрез пивото и виното, в алхимичната лаборатория се превръща в демон, елементал, квинтесенция… И подобно на много други бъдещи „квинтесенции“ от рода на кокаина и морфина, щом преминава през пещта и ретортите на алхимика, тази на лозовия сок се разделя със своята душа. Тази загуба не й позволява да функционира като житейски стимул или като далечен спомен от изгубения рай на праисторията. Не й остава нищо друго, освен да бъде дива, груба и необуздаема, а в крайна сметка и противопоказна на човешката природа.

Алкохолът като бич

Никоя друга дрога не оказва толкова трайно и пагубно влияние върху човешките същества. Безмилостната конкуренция между производителите, наред със стремежа на държавата да контролира производството на алкохол и да го облага със съответните данъци, както и да бъдат избегнати негативните социални последствия, играят съществена роля в еволюцията на търговските империи от XVIII и XIX в. Алкохолът и робството често са вървели ръка за ръка в сферата на икономиката. В много случаи алкохолът буквално означава робство, след като търговията със стоковата триада „роби-захар-ром“ плюс още някои практики на европейската цивилизация обхваща целия свят за сметка на всички останали култури. Захарта и алкохолът, произвеждан от нея, обсебват европейското съзнание и това се отразява катастрофално на демографията в тропическите зони. Например във владенията на Ост-Индийската компания (днешна Индонезия) холандските чиновници плащали на жените да раждат колкото се може повече деца, за да осигурят постоянен приток на работна ръка в захарните плантации. Последствията от тази политика са печални: днес Ява (бившият административен център на холандска Индия) е най-пренаселеният остров на света. В по-голямата си част получената захар се превръща в алкохол и ако не се изнася в Европа, се консумира от местното население. „Алкохолизираните лумпени“ вече са характерна черта на комерсиализираното общество, независимо дали в родните европейски страни или в колониите.

А какво да кажем за психологията на алкохолизма и употребата на алкохол? Има ли някаква общоприета представа за алкохола и ако да, в какво се изразява тя? Лично аз бих определил алкохола като властническа дрога par excellence. В умерени дози алкохолът стимулира либидото, като в същото време егото усеща прилив на сили, а социалните различия сякаш избледняват. Тези усещания често се съпровождат от непривична словоохотливост, която не се поддава на контрол. Основният проблем е, че този мимолетен ефект води до стесняване на съзнанието и намалена социална адаптивност, както и до инфантилна регресия, преминаваща в импотентност, нарушен контрол върху двигателната дейност и понижено самочувствие.

Алтернативата очевидно е въздържанието. Но алкохолизмът си остава основен и явно непреодолим проблем на глобалното общество. Според мен злоупотребата с алкохол е симптоматична за дисбаланса и напрежението, съществуващи между мъжете и жените и между индивида и социума. Алкохолизмът е израз на еготична обсесия и неспособност да бъде овладян стремежът към незабавно удовлетворяване на желанията. В социалната сфера, където потискането на жената и женствеността е най-графично и брутално, най-често алкохолното опиянение е доминиращият житейски стил. Тук ужасът и угнетението като резултат от прекъснатата връзка с Праутробата се проявяват по най-зловещ начин. Така де, да хвърлиш един пердах на жена си, без да си пил, е все едно цирк без лъвове.

Алкохолът и женствеността

Гнетът над женствеността се е свързвал от най-ранни времена с употребата на алкохол. Едно от проявленията му е ограничаването на тази употреба само сред мъжете. Съгласно Левин на жените в древния Рим не е било разрешено да пият вино.^[12]

Когато съпругата му си наточила вино в избата, Игнаций Мецений собственоръчно я пребил до смърт. Впоследствие бил оправдан. Съпругата на Помпилий Фавън била бичувана до смърт, защото пила от неговото вино. Съпругата на друг римски благородник пък била осъдена да умре от глад само защото отворила ковчежето, в което били ключовете от избата.

Типично патриархалната мизогиния, широко разпространената сексуална амбивалентност и алкохолизмът като житейски стил довеждат до онова невротично отношение към сексуалността, характерно за европейската цивилизация. Вече няма и помен от древните халюциногенни оргии, в които егото се стопява и се преутвърждават семейните и племенните ценности.

Необходимостта от освобождаване на сексуалното напрежение поражда всевъзможни „танцувални салони“ и вертепи. Институционализира се цяло ново низше съсловие, това на „падналите жени“. Проституцията напълно устройва властническия стил с неговия страх и отвращение от жените; алкохолът и свързаните с него институции изграждат необходимото обществено пространство, в което желанието и отвращението могат да бъдат утолени, без да се поема никаква отговорност.

Темата по принцип е сложна. Алкохол употребяват милиони мъже и жени по света и аз едва ли ще срещна разбиране с тезата си, че алкохолната култура е продукт на некоректна държавна политика. Но как иначе ще обясним узаконената търпимост към алкохола — най-деструктивния от всички интоксиканти — и фанатичния плам, с който се преследват всички останали дроги? Излиза, че ние сами сме се съгласили да платим тази ужасна цена, защото алкохолът ни позволява да поддържаме репресивния властнически стил и да бъдем все така инфантилни и безотговорни в света на мъжкото господство и на нереализираните сексуални фантазии.

Сексуалните стереотипи и алкохолът

Ако не сте съгласни с горното, тогава ви съветвам да размислите за тясната връзка между сексуалността и алкохола в нашето общество. Кажете ми само колко жени осъществяват първото си полово сношение след употреба на алкохол, който им гарантира, че въпросното съдбовно преживяване ще протече изцяло под знака на доминирането? Знаете ли кой е най-силният аргумент за легализирането на която и да било дрога? Че обществото е оцеляло дори и след легализирането на алкохола. Щом можем да толерираме употребата на алкохол, то кажете ми има ли изобщо дрога, която не би могла да намери място в нашата обществена структура?

Толерантността към алкохолизма се е превърнала едва ли не в отличителна черта на западната култура. Тази търпимост е свързана не само с властническия подход в сферата на сексуалната политика, но и с мястото на захарта и месото в нашия бит, които чудесно се вписват в алкохолния житейски стил. Въпреки предимствата на естествените продукти и все по-големия интерес към диетичното хранене, обичайното меню на средния американец продължава да включва захари, месо и алкохол. Тази самоубийствена диета не е нито здравословна, нито екологична, а предразполага към сърдечни заболявания и най-различни зависимости. Накъсо, тя олицетворява всичко, което открай време ни вреди, и е наследството ни от онези хилядолетия, през които сме се наслаждавали на прелестите на властническата култура. Свидетели сме на поредния триумф на властническия стил — триумфът на висшите технологии и научния метод, — постигнат за сметка на по-спонтанните, емоционални и „просто усещани“ аспекти на нашето съществувание. Алкохолът винаги ни е подръка, когато се нуждаем от него, за да продължим по стария гибелен път. Вдъхва кураж на воините преди битка, настройва мъжете и жените за любов и ни помага да преглътнем тягостното усещане, че сме постоянно притиснати до стената. Не е приятно да знаеш, че крехката паяжина от дипломатически споразумения и договори между нас и ядрения Армагедон е била изтъкана в атмосферата на лигава сантименталност и агресивно самоизтъкване, типична за алкохолизма навсякъде по света.