Терънс Маккена
Храната на боговете (1) (Радикална история на растенията, дрогите и човешката еволюция)

Благодарности

Искам да благодаря на моите приятели и колеги за тяхното търпение и насърчения да напиша тази книга, особено на Ралф Ейбрахам, Рупърт Шелдрейк, Ралф Мецнър, Денис Маккена, Крис Харисън, Нийл Хасъл, Дан Леви, Ърнест Уо, Ричард Бърд, Рой и Дайън Тъкман, Фоустин Брей и Брайън Уолъс, Марион и Алън Хънт-Бединър. Благодаря също и на моите кореспонденти доктор Елизабет Джъд и Марк Ламоро за ценната информация, която ми предоставиха. Всеки от изброените има своя уникален принос за идеите, които развивам тук, въпреки че изводите си остават изцяло мои, както и отговорността.

Много значим е приносът на моя приятел и архивист Майкъл Хоровиц, който не само изчете внимателно ръкописа и направи своите прецизни критически забележки, но осигури също така и достъп до архивите на библиотеката към мемориала „Фиц Хю Лъдлоу“, с което визуалният дял на моята аргументация бе значително обогатен. Благодаря ти, Майкъл.

Специални благодарности дължа на Майкъл и Дълси Мърфи, Стийв и Анита Донован, Нанси Лъни, Пол Хърбърт, Катлийн О’Шонеси и на всички от института Изълън, които ми дадоха възможността да специализирам там през юни 1989 и 1990. Част от книгата бе написана именно по време на тези специализации. Благодаря също на Лу и Джил Карлино, както и на Робърт Чартоф за това, че бяха достатъчно търпеливи да изслушат цели откъси от бъдещата книга, може би, без да подозират това.

Моята партньорка Кат, Катлийн Харисън Маккена, отдавна споделя интереса ми към психеделичния океан и идеите, които плуват в него. По време на нашите пътешествия до Амазония и други места тя бе мой верен спътник, колега, а и муза.

Кат и нашите две деца, Фин и Клеа, всячески ме подкрепяха, докато пишех тази книга, демонстрирайки съвършен имунитет срещу моите променливи настроения и продължителни периоди на творческа летаргия. На тях дължа най-дълбока обич и безкрайна признателност. Благодаря ви, че бяхте край мен и изтърпяхте всичко това.

Много специални благодарности на Лесли Мередит, моята редакторка в „Бентам Букс“, както и на нейната помощничка, Клодин Мърфи. Тяхната непреклонна вяра във важността на тези идеи ме вдъхновяваше да изяснявам и най-вече да разпростирам своето мислене в нови сфери. Благодаря също на моя агент, Джон Брокман, който ме преведе през всички етапи на онази свръхспециална инициация, каквато само „Риалити Клъб“ може да предложи.

Накрая искам да изкажа най-дълбоката си признателност на психеделичната общност, всички онези стотици хора, с които имах рядкото щастие да общувам — хората, посветили живота си на Търсенето и жадуващи да зърнат макар и за миг Пауновия ангел. Говоря за шаманите сред нас, древни и съвременни, хората, чиито очи съзират гледки, невидени от никого преди — те ми показаха Пътя и бяха мои вдъхновители.