Омир
Илиада (25)

Музо,^[1] възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои,

тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,

5 пир за грабливите птици.^[2] Тъй волята Зевсова стана,

след като в свада жестока се скараха и се разделиха

мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.

Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?

Богът, потомък на Лета и Зевса. Разсърден на царя,

10 болест коварна изпрати сред стана и мряха войските,

тъй като цар Агамемнон обидил бе жреца му Хриза.

Старият Хриз бе дошъл при ахейските кораби бързи

с откуп богат да измоли от плен дъщеря си любима.

Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца

15 на Аполон далекострелец и молеше всички ахейци,

най-много двамата братя Атриди, водачи военни:

„Вие, Атриди, и другите медноколенни ахейци!

Нека дадат боговете, които Олимп обитават,

да разрушите града на Приам и се върнете здрави!

20 Щерката вий ми пуснете и откуп вземете за нея,

тъй почетете сина на Кронид, Аполон далномерец!“

И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци

почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.

Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.

25 Грубо той жреца изгони тежки му думи надума:

„Повече да не те срещам при витите кораби, старче.

Ако останеш сега или дойдеш по-късно отново,

нито венецът на бога, ни скиптърът ще ти помогнат.

Нея аз няма да пусна, преди да я старост застигне

30 в моята къща във Аргос, далече от дом и родина,

все да тъче тя на стана и ложето с мен да споделя.

Хайде върви, не гневи ме, та жив да си идеш оттука!“

Тъй каза. Старецът трепна от ужас, речта му послуша.

Тръгна смълчан по брега на морето шумящо стогласно.

35 Щом надалече отиде, започна да моли горещо

бог Аполона, когото роди дивнокосата Лета:

„Чуй ме сега, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,

браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!

Боже Сминтей! Ако някога прелестен храм съм ти вдигнал,

40 някога ако съм в жертва изгарял говежди и кози

бутове тлъсти, днес ти изпълни ми молбата в отплата:

с твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи!“

Жрецът така се помоли; и Феб Аполон го послуша.

С гняв във сърцето се спусна от стръмния връх олимпийски,

45 носейки лък еластичен и стрелник двустранно затворен.

С ек зазвънтяха стрелите върху раменете на бога,

както разсърден вървеше, подобен на нощ непрогледна.

После той седна далече от стана и метна стрелата.

Звън страховит се понесе от лъка му сребърен вредом.

50 Първо убиваше богът катъри и кучета бързи,

сетне обсипа войските със свойте стрели смъртоносни;

и непрекъснато клади от мъртви нагъсто горяха.

Девет дни цели по стана летяха стрелите на бога,

а на десетия свика Ахил на събрание всички.

55 Бе му внушила това белоръката властница Хера,

жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.

След като вече дойдоха и заедно всички се сбраха,

стана Ахил богоравен сред тях и така заговори:

„Сине Атреев, аз мисля, след дългото скитане трябва

60 ний да се върнем дома, ако можем смъртта да избегнем,

че от войната и чумата много ахейци погиват.

Но прорицател умел или жрец да попитаме първом,

или пък съногадател — понеже сънят е от Зевса,

той да ни каже защо Аполон стреловержец е гневен,

65 за хекатомба^[3] или за оброк неизпълнен се сърди,

или дим жертвен от о̀тбор овце и кози той желае,

за да отбие далече от нас съдбоносната чума.“

Каза и седна Ахил, а сред тях се изправи с достойнство

Калхас, потомък на Тестор, отличният птицегадател,

70 който сегашно, и бъдно, и минало знаеше вещо;

той на ахейските кораби сочеше пътя към Троя

с чудното свое пророчество, дарба от Феб Аполона.

Благонамерен към тях, заговори със думи такива:

„Зевсов любимец, Ахиле, от мен настоятелно искаш

75 да разтълкувам защо Аполон далномерец е гневен.

Истина аз ще ти кажа, но ти обещай ми със клетва,

че ще ме браниш усърдно със слово и с твойта десница.

Мисля, че силно сега ще разсърдя аз вожд всеизвестен,

който владее аргийците^[4] и го ахейците слушат.

80 Страшен е царят, когато се сърди на по-слаб от него.

Царят дори да потисне в момента гнева си опасен,

злобата дълго спотайва, догдето във мъст я превърне

в свойте гърди. Разсъди и кажи ми дали ще ме пазиш!“

А бързоногият син на Пелея така му отвърна:

85 „Смело кажи ни ти волята божия, както я знаеш.

Аз се заклевам пред теб в Аполона, любимец на Зевса —

него ти винаги молиш, кога на данайци предричаш.

Никой, догдето съм жив и с очите си гледам земята,

никога тука при кухите кораби няма да вдигне

90 тежка ръка върху тебе, дори да е сам Агамемнон,

който сега се гордее, че бил от ахейци най-мощен.“

И насърчи се тогава пророкът почитан и каза:

„Бог Аполон не за жертва или хекатомба е гневен,

ала за жреца, когото обиди Атрид Агамемнон:

95 щерката той му не върна и скъпия откуп отвергна.

Феб затова ни изпрати бедите и още ще праща.

Няма позорния мор от данайци да вдигне, догдето

ний не дадем светлооката дева на нейния татко

даром, без откуп, и щом хекатомба не пратим във Хриза,

100 за да събудим на Феб милостта със молитва смирена.“

Тъй каза Калхас пророкът и седна. Сред тях се изправи

широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,

злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,

искри в очите му святкаха, както от огън разпален.

105 Първо погледна свирепо към Калхас и после продума:

„Никога нищо добро ми не каза, пророче на злото!

Винаги радост изпитваш злини и печал да прокобваш,

никога дума добра ни предрече до днес, ни изпълни.

Ето сега пред данайците ти пророкуваш злокобно,

110 че Аполон далнострелец неволи на всички ни праща

заради скъпите откупи за дъщерята на Хриза,

дето ги върнах обратно, понеже я силно желая

и предпочитам пред мойта законна жена Клитемнестра,

тъй като в нищо не пада по-долу момата от нея:

115 нито по стройност и хубост, нито по разум и сръчност.

Все пак приемам сега да я върна за общото благо.

Искам войската да бъде спасена, а не да загине.

Друга прилична награда за мен пригответе веднага,

за да не бъда без дар сред данайци — това е нередно.

120 Виждате всички, че мойта награда ще бъде отнета.“

А пък Ахил, бързоног и божествен, така отговори:

„Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!

Как ще получиш награда от силните духом ахейци?

Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:

125 плячката от градове разорени нали поделихме?

Не подобава войските отново делитба да правят.

Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци

тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само

Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.“

130 Властният цар Агамемнон с такива слова му отвърна:

„Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,

ти не хитрувай, защото не ще ме предумаш с измама.

Или желаеш сега да запазиш ти твойта награда,

пък ме съветваш да върна аз мойта, без дар да остана?

135 Нека ахейци намерят достойна награда за мене,

но равностойна да бъде, та мойта душа да зарадват.

Ако ли те не приготвят награда, аз сам ще отида

твойта да взема, на цар Одисея или на Аякса.

Люто ще бъде сърдит, при когото реша да отида.

140 Но да обмислим това по-подробно, ще можем и после.

Нека в морето свещено да спуснем големия кораб,

нека гребци да сберем, хекатомба богата да сложим,

руменоликата щерка на Хриза да влезе във него.

Някой ахеец, разумен в съвети, водач нека стане:

145 Идоменей, Одисей богоравен, Аякс исполински

или пък сам ти, Ахиле, най-страшен от всички герои,

за да смили Аполона, когато му жертва откара.“

Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:

„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!

150 Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи

в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски?

Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,

с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.

Никога те не са грабили мои коне или крави,

155 никога те в плодородна и воинокърмилница Фтия

жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно

низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.^[5]

Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода,

бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая

160 в мъст над троянци. Това не зачиташ, не смяташ за нищо,

даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда,

с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена.

Никога нямам награда, на твоята равна, когато

сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.

165 Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят

моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,

повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден

дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.

Аз ще замина за Фтия, защото е много по-редно

170 с витите кораби в къщи да ида; и вече не искам

тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатство.“

Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

„Бягай веднага оттука, щом твойто сърце те подтиква!

Аз те не моля за мен да останеш. И други си имам:

175 те ще ме тачат достойно, а най-вече Зевс промислител.

Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,

тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.

Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен.

Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,

180 над мирмидонци царувай! За тебе аз няма да жаля,

нито гневът ти ме стряска. Но ето сега те заплашвам:

щом като Феб Аполон Хризеида отнема от мене,

аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,

а Бризеида прекрасна, наградата твоя, ще взема,

185 лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш

колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.“

Рече така Агамемнон, а мъка обхвана Ахила.

Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:

190 трябва ли меча си остър от ножница той да извади,

другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,

или да спре яростта си, гнева си голям да потисне.

Докато всичко претегляше още във своите мисли,

меча си вече издърпващ, яви се Атина от облак.

195 Бе я изпратила тук белоръката Хера богиня,^[6]

пазеща двамата с обич сърдечна и грижа еднаква.

Спря зад Ахила Атина, докосна косите му руси,

видима само за него, за другите беше незрима.

Трепна Ахил, изведнъж се обърна и редом съгледа

200 права Атина Палада — блестяха очите й страшно.

Той заговори към нея и думи крилати й каза:

„Дъще на егидодържеца Зевса, защо ми пристигна?

Искаш да видиш сама наглостта на Атрид Агамемнон?

Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:

205 скоро със своята дързост живота си той ще погуби.“

А совоока богиня Атина така му отвърна:

„Аз от небето се спуснах^[7] да спра яростта ти безмерна,

стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,

пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.

210 Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча!

Само със думи обидни нападай го, колкото искаш!

Но ще ти кажа сега и това ще се случи по-късно:

триж по-блестящи награди ти сам ще получиш след време

заради тази обида. Но чуй ни и днес се въздържай!“

215 А бързоногият син на Пелея й в отговор рече:

„Трябва, богиньо, и тебе, и Хера сега да послушам

въпреки моята ярост: това по-полезно ще бъде.

Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.“

Стисна той с тежка десница красивата сребърна дръжка,

220 мигом големия меч във голямата ножница върна,

кротко послуша Атина, а тя на Олимп си отиде

сред боговете в двореца на егидоносеца Зевса.

Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи

към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си:

225 „Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!

Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,

ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци.

Гибел жестока на тебе се струва такава постъпка!

Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци

230 дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.

Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!

Иначе, сине Атреев, за сетен път днес би обиждал.

Но се заричам и клетва велика сега произнасям,

в този се жезъл кълна, който никога няма да пусне

235 клони и листи, веднъж в планината отсечен от ствола,

нито ще цъфне отново, щом брадва от него е свлекла

листи, кора и върхари, а днес го държат във десници

съдници, рожби ахейски, блюстци на закона на Зевса.

Тази е моята клетва велика, която аз давам.

240 Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила,

Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,

щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.

Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,

че разярен не зачете най-храбрия между ахейци.“

245 Каза синът на Пелея и върху земята захвърли

жезъла, с гвоздеи златни осеян обилно, и седна.

Точно отсреща Атрид се гневеше. Тогава се вдигна

Нестор от Пилос, оратор прославен със глас благозвучен.

Думи по-сладки от мед из устата му плавно течаха.

250 Бяха измрели от две поколения^[8] смъртните хора,

в негово време родени и заедно с него израсли

в Пилос, а вече над трето потомство царуваше Нестор.

Благонамерен към тях, заговори със думи такива:

„Горко ни! Скръб безпределна заплашва войската ахейска!

255 Как би се радвал Приам и чедата на царя Приама,

колко ли много троянци биха ликували дружно,

ако узнаят подробно за вашата свада опасна —

двама сте първи в съвета данайски, във битка — най-лични.

Хайде послушайте днеска — от мене сте вие по-млади.

260 Аз съм живял със герои, от двама ви много по-смели.

Никога те не презираха мойте полезни съвети.

Вече такива мъже не съм виждал и няма да видя,

както Дрианта, водач на войските, или Пиритоя,

също Кенея, Ексадия и Полифема божествен,

265 още Тезея Егеев, подобен на бог олимпийски.

Бяха най-храбри от всички мъже, на земята родени.

Бяха най-храбри мъже и с герои най-храбри се биха,

също с планински чудовища,^[9] и ги изтребваха грозно.

Бях им тогава другар, от далечния Пилос пристигнал,

270 чак от презморска страна — те сами ме поканиха лично.

Бих се за тях доброволно и гръд срещу гръд се сражавах.

Никой от днешните хора не би се преборил с такива.

Слушаха моите думи и следваха мойте съвети.

Хайде бъдете послушни — добре е човек да се вслушва!

275 Сине Атреев, макар че си властен, не вземай момата!

Нея ахейци предадоха първо във дар на Ахила.

Сине Пелеев, и ти престани да се караш със царя:

никога почит подобна до днес не е имал в народа

цар скиптроносец, комуто Кронид е изпратил прослава.

280 Толкова смел си, защото богиня е твоята майка!

Той пък е още по-силен, понеже мнозина владее.

Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.

Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци

здрава опора е той във войната, така злополучна.“

285 Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума:

„Всичко, което ни каза, и вярно, и редно е, старче!

Този мъж иска обаче да бъде от всички по-горе,

всички той сам да владее, над всички един да царува,

вожд самодържец да бъде, но никой това не приема.

290 А боговете всевечни нима са го храбър създали

и свобода са му дали да сипе такива обиди?“

С яд го прекъсна Ахил богоравен и тъй му отвърна:

„Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,

ако се бих покорявал на всичко, което говориш.

295 Ти заповядвай на други, но само на мен не нареждай,

никога вече на теб подчинен не желая да бъда.

Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

няма за тази девойка да вдигна ръце да се бия

с никого, даже и с тебе: вземете, каквото сте дали!

300 Друго от мойте богатства при моите кораби бързи

нищо не можеш насила, без моята воля, да грабнеш.

Хайде, опитай се само и всички ахейци ще видят

черната кръв да ти капе по моето копие остро.“

След като двамата тъй се пребориха с думи враждебни,

305 скочиха прави, съвета разпуснаха в стана ахейски.

Мълком Ахил се отправи към своята шатра и кораб.

С него вървеше Патрокъл и другите верни другари.

Цар Агамемнон накара да спуснат в морето бръз кораб,

с двадесет яки гребци, хекатомба за Феб натовари.

310 Руменолика мома Хризеида сам в него въведе.

Цар Одисей хитроумен за корабен вожд се покачи.

Влязоха в кораба те и поеха по пътища водни.

Заповед даде Атрид на войниците да се очистят.^[10]

Те се измиха, изляха в морето водата нечиста.

315 После принесоха в жертва на Феб хекатомба отбрана —

бикове, тлъсти кози край брега на морето безродно.

Жертвен дим с мирис примесен се вдигна, извит до небето.

Тъй се ахейците трудеха в стана, но цар Агамемнон

помнеше още гнева си, със който заплаши Ахила.

320 Ето защо нареди на Талтибия и Еврибата,

двамата негови сръчни служители и глашатаи:

„В шатъра здрав на Ахила идете и тук за ръката

хубавобуза мома Бризеида при мен доведете!

Ако ли той я не дава, аз сам ще я взема насила,

325 дружно с мнозина поел; и по-страшно ще бъде за него.“

Цар Агамемнон ги прати със тази сурова закана.

Тръгнаха те без сърце по брега на морето безплодно,

стигнаха до мирмидонските шатри и кораби вити.

Там го откриха край черния кораб и шатрата седнал.

330 Никак не им се зарадва, когато Ахил ги съгледа.

Двамата, много смутени, застанаха с почит пред него.

Нито за нещо го питаха, нито му казваха нещо.

Ала Ахил се досети веднага и пръв заговори:

„Вий, глашатаи, вестители божи и хорски, здравейте!

335 Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.

Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.

Богородени Патрокле, сега изведи Бризеида,

дай да я водят! Двамината нека свидетели бъдат

пред боговете блажени, пред смъртните хора и също

340 пред безсърдечния цар Агамемнон, когато потрябвам

пак да избавям със сила ахейци от смърт недостойна.

Цар Агамемнон ума си загуби от гибелни мисли,

минало с бъдеще той не умее да свърже разумно,

за да останат спасени ахейците в боя съдбовен.“

345 Каза така. И Патрокъл послуша другаря си свиден.

Хубавобуза мома Бризеида изведе веднага,

даде да я отведат: те поеха към стана ахейски.

А дъщерята на Бриза вървеше със тях неохотно.

В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна

350 сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,

две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо:

„Щом си ме, майко, родила да имам живот кратколетен,

с чест да ме беше поне увенчал далногръмецът мощен,

Зевс олимпийски, но той не зачете ме с никаква почит.

355 Днес ме обиди позорно всевластният цар Агамемнон,

сам ми наградата взе и сега я владее насила.“

Тъй каза, леейки сълзи: дочу го почтената майка,

седнала в морските бездни при своя баща многолетен.

Тя като облак изплува за миг от морето пенливо.

360 Седна наблизо до него, обливан все още от сълзи,

нежно с ръка го погали и почна така да говори:

„Чедо, защо ли ми плачеш? Каква ли те мъка терзае?

Хайде кажи ми, не скривай, да знаем и двамата с тебе!“

С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида отвърна:

365 „Знаеш! Защо ли на тебе, всезнаеща, аз да разказвам?

В поход към Тива^[11] свещена, град Еетионов, поехме.

Сринахме го до основи, докарахме плячката тука

и поделиха си всичко добре синовете ахейски.

С руменоликата щерка на Хриза дариха Атрида.

370 После сам жрецът на бог Аполон далномерец пристигна

при бързоходните кораби на меднобронни ахейци,

с откуп несметно богат дъщеря си от плен да измоли.

Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца

на Аполон далнострелец и молеше всички ахейци,

375 най-много двамата братя Атриди, водачи военни.

И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци

почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.

Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.

Грубо той жреца изгони и тежки му думи надума.

380 Върна се гневен бащата, а Феб Аполон стреловержец

чу му веднага молбата, че старецът бе му любимец.

Прати той люти стрели сред аргийци и мряха войските,

в гъсти редици сразени. Стрелите на бога летяха

вредом сред ширния стан на ахейци меднохитонни.

385 Вещ прорицател откри ни върховната воля на бога.

Пръв настоявах да искаме милост от Феб Аполона.

Ярост обхвана Атрида, той стана от своето място,

грозни заплахи изрече и даже ги вече изпълни.

Днес светлооки ахейци изпращат със бързия кораб

390 в Хриза момата и дарове носят за бог Аполона.

А глашатаи дойдоха сега и от моята шатра

щерката Бризова взеха, дарена на мен от ахейци.

Ти помогни, ако можеш, на своето чедо рождено!

Хайде иди на Олимп, помоли се на Зевс, ако някак

395 ти си зарадвала нявга сърцето му с думи и дело.

Слушах те често в двореца на моя баща да се хвалиш

и да разказваш, че някога сред боговете безсмъртни

Зевс тъмнооблачен ти си спасила от гибел позорна.

Други безсмъртни са искали да го поставят в окови:

400 властната Хера, и бог Посейдон, и Атина Палада.

Ти отишла си, богиньо, избавяйки Зевс от вериги,

тъй като Сам Егеона сторък на Олимп си довела —

смъртните тъй го наричат, а пък боговете Бриарей —

той превъзхожда дори и баща си по сила огромна.

405 Своята слава съзнаващ, приседнал наблизо до Зевса.

Страх боговете обзел и не сложили Зевса в окови.

Ти припомни му това, прегърни му с молба коленете:^[12]

нека поиска да бъде помощник добър на троянци

и да притисне ахейци дори до морето при стана.

410 Гинейки, нека те всички узнаят какъв им е царят,

своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен,

който жестоко обиди най-храбрия между ахейци.“

Леейки сълзи от горест, богиня Тетида му каза:

„Тежко ми, чедо любимо! Защо те отгледах за мъки?

415 Трябваше ти да ми бъдеш без плач и без скърби при Троя,

тъй като кратък живот отреден от съдбата си имаш.

Ти си сега най-нещастен и най-скоросмъртен от всички:

с орис несретна те, синко, родих във двореца Пелеев.

Аз непременно ще ида сама на Олимп многоснежен,

420 всичко ще кажа на Зевс гръмовержец, дано ти помогне.

При бързоходните кораби мирно сега си почивай,

гняв към ахейците имай, но в никаква битка не влизай!

Вчера отиде Кронид да гостува отвъд океана

при етиопци почтени, а с него и всички безсмъртни.

425 След единадесет дена той пак на Олимп ще се върне,

аз ще се кача тогава в двореца му с прагове медни,

ще го помоля смирено и вярвам, че той ще ме чуе.“

Каза така и си тръгна Тетида, остави Ахила

в яростна скръб по жената със дивно препасано тяло,

430 дето му бяха отнели насила и без да го питат.

А Одисей с хекатомба свещена пристигаше в Хриза.

Щом като те приближиха навътре в дълбокия залив,

тутакси сбраха платната и в черния кораб ги скриха.

Мачтата пъргаво снеха с въжета в гнездото й долу.

435 Кораба вкараха сръчно с веслата във тихия пристан,

хвърлиха котвата после, завързаха здраво въжата,

па на скалистия бряг на морето изскочиха всички.

Там хекатомба за Феб Аполон далномерец свалиха.

От бързоходния кораб излезе мома Хризеида.

440 Цар Одисей хитроумен със нея пое към олтара,

сам я предаде в ръцете на нейния татко и каза:

„Хризе! Изпрати ме мощният цар Агамемнон при тебе

щерката да ти възвърна, да дам хекатомба свещена

на Аполон за данайците, милост да молим от бога,

445 който докара без жал на аргийците горестни мъки.“

Тъй каза и Хризеида му връчи. Бащата със радост

щерка си мила получи. Свещената жертва веднага

те наредиха за бога встрани от олтара изваян,

своите длани измиха, зърна^[13] ечемичени взеха.

450 Вдигнал ръце, жрецът Хриз се помолил за тях най-усърдно:

„Чуй ми гласа, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,

браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!

Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,

та ме почете и тежко наказа тогава ахейци,

455 също и днес ти се моля, ти пак изпълни ми молбата:

хайде сега прекрати за данайците грозната гибел!“

Тази молитва изрече и Феб Аполон го послуша.

Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,

жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.

460 После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха,

двоен слой сложиха вещо, отгоре над него месото.

Старецът върху дърва ги гореше и лееше вино,

около него стояха младежи със шишове дълги.

Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцата.

465 Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри,

много грижливо изпекоха, всичко навреме свалиха.

След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка.

Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

470 юноши с вино напълниха кратери^[14] чак до венеца,

чаши наляха и редом раздаваха щедро на всички.

Целия ден непрестанно те молеха бога със песен,

с дивен, обреден пеан^[15] далномереца славеха дружно.

Слушайки, бог Аполон се зарадва в душата си много.

475 Слънцето вече залезе и мракът забули земята.

Легнаха морни накрай до въжата на черния кораб.

Щом се показа Зора розопръста и ранородена,

те си поеха назад към обширния стан на ахейци.

Феб Аполон далномерец попътен им вятър изпрати.

480 Мачтата вдигнаха ловко, платната й бели развиха.

Вятър изду ги в средата, вълните във пурпур кипяха

долу под кила на кораба, който се носеше вихром

все по вълните пенливи и следваше пътя си точно.

Щом като стигнаха близо до стана просторен ахейски,

485 черния кораб изтеглиха сръчно на стръмната суша,

крепко на мокрия пясък подпряха го с дълги подпори.

После се пръснаха всички по кораби и по палатки.

При скороходните кораби все така гневен седеше

сам бързоногият син на Пелея, Ахил богоравен.

490 Нито в съвета отиваше, който прославя мъжете,

нито в борбата свирепа; сърцето си мъчеше само,

седнал далеч от желаните битки и викове бойни.

След като вече настъпи дванайста зора оттогава,

дружно се върнаха пак на Олимп боговете всевечни —

495 Зевс бе начело. Молбата на своето чедо рождено

помнеше още Тетида. И тя от вълната изплува,

рано пое към Олимп и достигна небето огромно.

Зевса всевиждащ намери далече от другите седнал

сам на най-горния връх на Олимп многовръх и сияен.

500 Близо приседна, прегърна му с лява ръка коленете,

с дясна — брадата му леко докосна богиня Тетида.

Молейки Зевса Кронида всесилен, така му продума:

„Татко наш Зевс! Ако някога с реч и дела те зарадвах

сред боговете небесни, сега изпълни ми молбата:

505 почит отдай на сина ми, от смъртните най-кратколетен!

Мощният цар на мъже Агамемнон го люто обиди.

Сам му наградата взе и сега я владее насила.

Зевс промислителю! Ти отмъсти за скръбта на Ахила!

Дай на троянците кратка победа, догдето ахейци

510 моя син пак почетат и отрупат със слава голяма!“

Тъй каза. Облакосборецът Зевс не отвърна ни дума.

Дълго безмълвен седеше. А както Тетида го хвана

за коленете, така го не пусна и пак го замоли:

„Вярно и точно сега обещай и кимни^[16] ми с главата

515 или ми ти откажи — нали ти се не плашиш от нищо,

нека си зная, че аз съм богиня със почит най-малка.“

Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка:

„Много е страшно, понеже ме караш във свада да вляза

с Хера, която ще почне с обидни слова да ме сърди.

520 Пред боговете безсмъртни тя често ме тъй оскърбява,

несправедливо разказва, че в битки подкрепям троянци.

Хайде върни се обратно, та Хера дано те не зърне!

Грижа ще имам за всичко и твойта молба ще изпълня.

Ето ще кимна с глава, за да можеш съвсем да повярваш.

525 Сред боговете това е най-висшата клетва от мене:

тя се не взема обратно, лъжовна не може да бъде:

винаги точно се сбъдва, щом кимна с главата за нещо.“

Каза и кимна тогава със своите вежди възчерни.

И от главата безсмъртна на Зевса божествени къдри

530 в миг се развяха: гигантският, стръмен Олимп се разтърси.

След като тъй се условиха, двамата се разделиха.

Тя от Олимп светлозарен се спусна във морската бездна,

Зевс си отиде в двореца. И скочиха всички безсмъртни

дружно от своите тронове, за да посрещнат Кронида.

535 Никой не смееше седнал да чака, а станаха прави.

Седна на трона си Зевс, ала Хера бе вече узнала,

тъй като беше видяла как с него потайно говори

сребърнонога Тетида, потомка на морския старец.

Тутакси думи хапливи продума на Зевса Кронида:

540 „Кой от безсмъртните днес се съветваше с тебе, коварни?

Винаги много обичаш далече и скришом от мене

тайни неща да решаваш! И никога нямаш ти смелост

сам откровено поне да ми кажеш, каквото замисляш.“

Тъй й отвърна бащата на хората и боговете:

545 „Херо, недей се надява да знаеш ти моите мисли!

Тежки ще бъдат за тебе, макар да си моя съпруга.

Само което е редно и други да чуят, ще знаеш

първа сред смъртните хора и сред боговете безсмъртни.

Ако далече от всички безсмъртни обмислям аз нещо,

550 ти не задавай въпроси, не питай отделно за него!“

А волооката властница Хера така отговори:

„Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи издума?

Ни съм те питала някога, ни съм разпитвала нещо.

Винаги ти преспокойно обмисляш, каквото желаеш.

555 Днес се ужасно боя да не те е предумала вече

сребърнонога Тетида, потомка на морския старец.

Рано приседна до теб и с ръка коленете ти хвана.

Плаша се аз да не би със глава да си кимнал на нея:

с почит Ахил да дариш и ахейци безброй да погубиш.“

560 Облакосборецът Зевс олимпийски й в отговор каза:

„Чудна си, Херо! Ти всякога всичко узнаваш и виждаш!

Нищо не можеш така да постигнеш, а само ще станеш

още по-чужда на мен, и това ще е страшно за тебе.

Ако така съм постъпил, това е угодно на мене.

565 Хайде покорно седни и послушай ти мойта повеля!

Даже от цял Олимп всички безсмъртни не ще ти помогнат,

щом срещу тебе насоча ръцете си непобедими.“

А волооката властница Хера във ужас изпадна.

Тутакси седна безмълвна, смири си сърцето със мъка.

570 И боговете небесни скърбяха в двореца на Зевса.

Хефест, прочутият майстор, подхвана така да говори

в пълна угода на майка си, хубавораменна Хера:

„Непоносимо и много печално ще бъде за всички,

ако се скарате вие двамина за смъртни човеци,

575 вдигайки спор сред безсмъртните. Няма да има наслада

вече на пира тържествен, щом злото сега възликува.

Моята майка съветвам, макар и сама да го знае:

нека да стане любезна със Зевса, баща ни обичан,

вече сърдит да не бъде и нашия пир не смущава.

580 Мълниевержецът Зевс олимпийски, щом само поиска,

би ни от тронове сринал, защото е много по-силен.

Хайде сега го смекчи със сърдечни и ласкави думи,

и Олимпиецът мигом към нас благосклонен ще стане.“

Рече така и от трона се вдигна и чаша двудръжка

585 Хефест подаде на своята майка и каза отново:

„Майко! Макар наскърбена, бъди търпелива, понасяй,

за да не видя с очите си тебе, любимата, бита.

Колкото и съкрушен, не ще мога на теб да помогна,

много е трудно на Зевс Олимпиеца да се противя.

590 Някога аз пожелах да ти бъда защитник пред него,

грабна ме той за крака и захвърли през прага небесен,

цял ден се носих в простора и заедно с бавния залез

паднах във Лемнос, и само искрица живот ми остана.

Там бях веднага прибран и спасен от мъжете синтийски.“^[17]

595 Тъй каза, а белоръката Хера с тъга се усмихна.

Вече усмихната, чашата взе със ръка от сина си.

Хефест започна отдясно поредом на всички безсмъртни

сладък нектар да поднася, загребвайки сръчно от кратер.

Смях неугасващ избухна между боговете блажени,

600 гледащи куция Хефест да шета припряно в двореца.

Целия ден на Олимп непрестанно пируваха всички.

Никой от нищо лишен не остана на пира им равен,

нито им липсваше чудната арфа на бог Аполона,

нито пък — музите, пеещи меденогласно на смени.

605 След като вече залезе светликът на яркото слънце,

всеки от тях се отправи към своя дворец да си легне.

Куцият Хефест, прочутият майстор, за всеки безсмъртен

беше издигнал дворец със вълшебното свое изкуство.

Мълниевержецът Зевс олимпийски в леглото отиде,

610 гдето почиваше често, щом сладкият сън го обори.

Той се оттегли да спи, златотронната Хера до него.

Всички блажени безсмъртни и колесничарите храбри

спяха през цялата нощ, ала сладък сън Зевса не хвана.

Само обмисляше богът как чест на Ахил да окаже,

а да погуби по-много ахейци край кораби вити.

5 Нему се стори накрая най-хубава следната мисъл:

гибелен сън да изпрати на цар Агамемнон Атреев.

Викна веднага Съня и крилати слова му издума:

„Бързо иди при ахейските кораби, гибелни Съне!

Влез във палатката дивна на цар Агамемнон Атреев,

10 всичко предай му подробно, което на тебе нареждам.

Ти му кажи да приготви за бой дългокоси^[18] ахейци:

широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземе,

тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —

достопочтената Хера с молби е предумала всички.

15 Много нещастия тежки очакват троянци наскоро.“

Тъй каза. Тръгна Сънят, щом заръката строга изслуша.

Скоро пристигна при бързите кораби в стана ахейски,

влезе при цар Агамемнон Атреев, когото намери

в шатрата спящ. И амброзиев сън се разливаше вредом.

20 Спря до главата му близо — подобен на Нестор Нелеев,

старец, почитан най-много от цар Агамемнон Атреев.

Уподобил се на Нестора, божият Сън му продума:

„Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея?

Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива.

25 Вярват на него войските и важни дела той обмисля.

Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,

Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.

Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци:

широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,

30 тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —

достопочтената Хера с молби е предумала всички.

Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.

Ала ти всичко това да запомниш и нека забрава

тебе не хване, щом медено-сладкият сън те напусне.“

35 Тъй каза. После Сънят си отиде и царя остави

сам да размисля над всичко, което не щеше да стане.

Днеска очакваше той да превземе града на Приама.

Клетият! Никак не знаеше плана на Зевса всесилен,

който реши да изпрати страдания много и мъки

40 в лютите битки на всички троянци и всички данайци.

Той се събуди, но божият глас се разливаше още.

Стана, приседна и почна хитона^[19] си мек да облича,

който бе скоро направен; големия плащ си наметна,

а на нозете си мощни завърза красиви сандали,

45 метна си през раменете и меча си сребърногвозден,

взе със ръката си жезъла бащин, нетленен вовеки.

С него той тръгна из лагера на меднобронни ахейци.

А на Олимп недостъпен възлезе Зората богиня

новия ден да покаже на Зевса и всички безсмъртни.

50 Цар Агамемнон изпрати вестители красноречиви

да позоват на събрание хубавокоси ахейци.

Викаха много едните, а другите идваха бързо.

Първо накара да седнат в съвета разумните старци

близо до черния кораб на Нестор, владетел от Пилос.

55 След като всички събра, предложение хитро направи:

„Чуйте, приятели! Божият Сън бе пристигнал при мене

в тази нощ чудна, напълно подобен на Нестор божествен

както по ръст и по образ, така и по стройна осанка.

Спря до главата ми близо и думи такива ми каза:

60 «Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея?

Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива:

вярват на него войските и важни дела той обмисля.

Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,

Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.

65 Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци:

широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,

тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —

достопочтената Хера с молби е предумала всички.

Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.

70 Всичко добре да запомниш.» Това като каза на мене,

мигом изчезна безшумно и сладкият сън ме напусна.

Нека обмислим как бихме повели на битка ахейци.

Първо сега да опитам със думи, доколкото следва,

да наредя да побягнат към нашите кораби бързи.

75 Вие от разни места ги задържайте тук да останат.“

Рече и после си седна. Сред тях се изправи цар Нестор,

който отдавна царуваше в древния пясъчен Пилос.

Благонамерен към тях, със такива слова заговори:

„Мили другари! Водачи, съветници мъдри аргийски!

80 Този сън ако ни кажеше друг от ахейците днеска,

бихме лъжец го нарекли и скоро съня ще забравим,

но е сънувал героят, признаван за пръв сред ахейци.

Нека обмислим как бихме повели на битка войската.“

Тъй каза старият Нестор и пръв от съвета си тръгна.

85 Дружно се вдигнаха всички царе скиптроносци, съгласни

с умния вожд на народа. Войската се сбираше вече.

Както рояци пчели зажужали излитат внезапно

от пещера в планината, все нови и нови прииждат

и се натрупват на гроздове върху цветята напролет,

90 вкупом едните насам, а натам гъсто другите кацат,

тъй многобройни войските от кораби и от палатки

в плътни тълпи се рояха край стръмния бряг на морето

в общо събрание. Зевсов вестител, мълвата, вървеше

с тях и подбуждаше вред духовете. Войските се сбраха.

95 Бурно събрание стана, земята започна да стене,

щом като седнаха всички и глъчка отвред се понесе.

Девет вестители, викайки силно, ги спираха вече,

за да изслушат речта на царете, родени от Зевса.

С мъка най-после войската насяда по своите пейки.

100 Спряха да викат, а цар Агамемнон Атреев се вдигна

с жезъл в ръката, отколе изкусно направен от Хефест.

Хефест го беше предал на великия Зевс олимпийски,

Зевс след това го предаде на Хермес, вестителя пъргав,

Хермес божествен го връчи на конесмирителя Пелопс,

105 Пелопс го даде на царя Атрея, водач на войските:

него Атрей завеща на Тиеста, стада притежаващ.

Той го остави наследство на цар Агамемнон Атреев,

за да владее над острови много и целия Аргос.

Царят, на него подпрян, към аргийците тъй заговори:

110 „Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!

В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,

който коварно на мен обеща и ми кимна с главата

да разруша укрепената Троя и здрав да се върна.

Ето сега той замисля измама и сам ме съветва

115 в Аргос безславно да бягам, погубил безчислено войнство.

Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,

който е често събарял внушителни крепости градски,

а ще събаря и други, понеже е с власт най-голяма.

Срамно това е за нашите бъдни потомци да знаят:

120 толкова храбра и тъй многобройна войската ахейска

как безуспешно война е повела и тук се е била

дълго със по-малоброен противник, без никаква полза!

Ако ли ние, ахейците, също и всички троянци

клетви за вярност положим и двете войски преброиме,

125 ако пристигнат и всички троянци, които са живи,

ний пък ахейците в групи застанем по десет човека,

щом виночерпец троянец за всякоя група си вземем,

колко десетки ще бъдат лишени от мъж-виночерпец!

Зная, че толкова много ахейци по брой надминават

130 всички троянци, които града обитават. Съюзни

копиеборци те имат, от селища разни събрани.

Тези мъже ме възпират и твърде ми пречат в стремежа

Троя, града многолюден, да срина и в прах да превърна.

Девет години на Зевса всевластен отминаха бързо.

135 Корабни части изгниха, въжета се скъсаха вече,

нашите верни съпруги и нашите рожби невръстни

в родните къщи ни чакат напразно, а славното дело,

дето ни тука доведе, несвършено още остава.

Нека ний всички постъпим тъй, както сега ще ви кажа:

140 с кораби нека побегнем към нашата мила родина;

широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.“

Каза и силно разпали сърцата в гърдите на тези,

дето не бяха в съвета и плана не чуха тогава.

В миг се раздвижи войската, тъй както вълни исполински

145 всред Икарийско море се надигат от Евра и Нота,

рукнали буйни от облаци, сбрани от татко ни Зевса.

Както Зефирът неспирно вълнува узрелите ниви,

щом забушува, и доземи чак класовете им свежда,

тъй се раздвижиха заедно всички ахейски войници.

150 С вик се понесоха в стана и прах под нозете се вдигна.

Вкупом взаимно се блъскаха по-скоро те да достигнат

близо до витите кораби и да ги спуснат в морето.

Чистеха пътя пред тях и засваляха ниски подпори,

бързаха в къщи: викът им достигна небето високо.

155 Щяха аргийците вече сами да си тръгнат обратно,

ако не беше продумала Хера така на Атина:

„Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!

Тъй ли във бащини къщи, във своята мила родина

всички аргийци ще бягат по морската равна повърхност?

160 Щѐ ли оставят за радост на царя Приам, на троянци

тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци

бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.

Хайде върви сред войската на меднохитонни ахейци,

с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,

165 кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство!“

Тъй каза, а совоока Атина я с радост послуша.

Устремно слезе Палада от стръмни била олимпийски,

тутакси стигна при гладките кораби в стана ахейски.

Там Одисея намери, подобен на Зевса по разум.

170 Той не докосваше черния хубавопалубен кораб,

тъй като мъка гнетеше ума и сърцето му гордо.

А светлоока Атина наблизо застана и рече:

„Сине божествен Леартов, царю Одисей хитроумен!

Тъй ли към бащини къщи, към своята мила родина

175 жалки ще бягате вий с многовеслите кораби вече?

Щѐ ли остане за радост на царя Приам, на троянци

тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци

бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.

Хайде иди сред войската ахейска, недей да се бавиш,

180 с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,

кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство.“

Тъй каза. Той разпозна по гласа, че богиня говори.

Хукна да тича веднага, захвърли си плаща разкошен,

който прибра Еврибат глашатаят, вървейки след него.

185 Цар Одисей, щом видя Агамемнон, сина на Атрея,

взе от ръцете му жезъла бащин, нетленен вовеки,

с жезъла тръгна сред кораби на меднобронни ахейци.

Колкото срещаше славни царе и юначни войници,

Всекиго спираше той и обсипваше с ласкави думи:

190 „Достопочтени! На теб не прилича да бягаш страхливо!

Спри незабавно и всички войници заставяй да спират,

тъй като точно не знаеш какво е решил Агамемнон:

той ни изпитва сега, но ахейците зле ще накаже.

Всички не чухме словата, които е казал в съвета.

195 Гневен, дано не постъпи жестоко с войските ахейски!

Много голям е гневът на царете, родени от Зевса.

Почит той има от Зевса, обича го Зевс промислител.“

Ако пък срещнеше някой войник от народа да вика,

почваше с жезъла той да го удря и с думи да хули:

200 „Клети! Седи си спокойно и слушай словата на други,

много по-храбри от тебе, а ти си плашлив и невойнствен.

Нито си имал значение в битката, нито в съвета.

Всички ахейци не можем сега да царуваме тука.

Няма добро многовластие: нека един е владетел,

205 който получи от Зевса, сина на коварния Кронос,

жезъл и право законно над нас да царува всевластно.“

Вредом сновеше из стана и даваше тези съвети.

Рукнаха всички обратно от кораби и от палатки

с шум към площада, тъй както пенливи вълни се разбиват

210 с грохот о стръмния бряг и морето реве страховито.

Седнаха те настанени безмълвно на свойте седалки.

Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,

който в душата си въдеше разни слова непристойни,

дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,

215 стига това да разсмива събраните много аргийци.

Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:

с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,

вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.

Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.

220 Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.

Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло

с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци

върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:

225 „Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?

Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш

о̀тбор жени многобройни, които ахейците щедро

даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.

Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой

230 конесмирител троянец за откуп на чедо, което

вързано ти си получил от мен или други ахейци?

Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,

скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно

все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.

235 Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!

Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане

тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види

полза дали му принасяме, или не служим за нищо.

Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,

240 силом отне му наградата скъпа и сам я владее.

Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва:

иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“

Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.

Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,

245 гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи:

„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!

Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.

Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,

дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.

250 Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете,

да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.

Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:

славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.

Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,

255 тъй като много награди му дават герои данайски;

вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.

Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:

само да чуя отново така да дърдориш безумно,

мойта глава да не бъде върху раменете ми вече

260 и да не бъда баща на любимия син Телемаха,

ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,

плаща с хитона, които ти срамните части покриват:

ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,

вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“

265 Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.

Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.

Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.

Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,

сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.

270 Весело там се присмяха над него, макар натъжени.

Всеки погледна към своя съсед и така му продума:

„Виж, Одисей е извършил дела многобройни и славни,

давал е твърде полезни съвети и битки подготвял,

днеска обаче извърши пред всички най-славното дело:

275 този опасен хулител застави да млъкне веднага!

Наглата дързост едва ли ще кара Терсита отново

с думи обидни да хули безсрамно царете известни.“

Всички говореха тъй. Одисей, градове разрушаващ,^[20]

стана със жезъл в ръка, а сама светлоока Атина

280 в образа на глашатай заподканя войската да млъкне,

за да го чуят ахейските първи и крайни редици,

дружно да могат съвета му мъдър добре да обмислят.

Благонамерен към тях, заговори със думи такива:

„Сине могъщ на Атрея! Ахейците днеска желаят

285 да те охулят жестоко и срамно пред смъртните хора,

да не извършат делата, които сами обещаха

още по пътя от Аргос, където коне се отхранват:

щом укрепената Троя съборят, назад да отплуват.

Както невръстни деца и жени овдовели копнеят

290 всички задружно да тръгнат за своята мила родина.

Много е тежко войник да се върне, измъчен напразно;

даже и месец да бъде далече от свойта съпруга,

той със досада остава запрян в многовеслия кораб,

че го задържат вълните огромни и морските бури.

295 Вече девета година стоим пред стените на Троя.

Аз да се сърдя не мога на сбраните тука ахейци,

че негодуват ужасно край своите кораби вити.

Срамно е още да чакаме и да се върнем без полза.

Но потърпете, другари, почакайте мъничко още,

300 за да изпитаме вярно ли Калхас ни всичко предсказва.

Знаем какво ни предрече — свидетели вие сте всички,

дето не са ви отвлекли при Хадес свирепите Кери.

Бяха събрани в Авлида ахейските кораби гладки,

носейки мъка и гибел за царя Приам и троянци.

305 Там хекатомби отбрани принасяхме на боговете

около извор обилен на дивни олтари свещени,

в сянка на кичест платан, гдето бистрата струя течеше.

Чудо голямо се случи: показа се змей ненадейно,

с яркочервена гърбина, изпратен на светло от Зевса.

310 Той под олтара изскочи, напред пропълзя към дървото.

Имаше пиленца малки в платана, врабчета невръстни,

сгушени, тръпни от страх сред листата на клонче високо,

пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет.

Всичките змеят изяде, а те все писукаха жално.

315 Майката близо хвърчеше, оплаквайки своите рожби.

Змеят изви се нагоре, крилото на врабката хвана.

Ала когато изяде врабчетата с тяхната майка,

богът, изпратил го там, ни разкри преголямото чудо:

мощният син на коварния Кронос превърна го в камък.

320 Смаяни ние стояхме от всичко, което се случи.

След като чудото стана по време на нашата жертва,

Калхас веднага започна пророчески думи да ниже:

«Вий, дългокоси ахейци, защо ли безмълвни стоите?

Зевс промислител ни прати знамение твърде голямо;

325 някога то ще се сбъдне и слава безсмъртна ще има.

Този змей колко врабченца изяде със тяхната майка —

пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет,

толкова ние години ще водим войната за Троя:

широкодрумния град на десетата чак ще превземем.»

330 Тъй ни говореше Калхас и днеска това се изпълва.

Всички вий, медноколенни ахейци, от бягство се спрете,

докато дружно превземем прочутия град на Приама.“

Каза така и аргийци започнаха силно да викат.

Целият стан заехтя от високата мъжка гълчава.

335 Хвалеха шумно словата на цар Одисея божествен.

Нестор, геренският конник, тогава така им продума:

„Истина! Вие приказвате като деца неразумни,

нямащи никаква грижа за хода на лютата битка.

Нашите верни съюзи и клетви къде ще останат?

340 Биха във огън изтлели съвети и замисли мъдри,

жертви с несмесено вино и наши обети за вярност.

Спорим напразно със думи отдавна, а още не можем

средство добро да намерим, макар да сме тука от дълго.

Сине Атреев, със воля желязна, тъй както по-рано,

345 тръгвай да водиш аргийци във кървави, яростни битки!

Трябва със смърт да накажеш един или двама ахейци,

тайно замислящи друго: те няма успех да постигнат.

Няма към Аргос да тръгнем, преди да узнаем самички

вярно ли или лъжовно ни Зевс обещание даде.

350 Казвам открито, че властният Зевс ни предрече успехи

в оня ден, в който аргийци потеглиха с кораби морски,

носейки смърт неизбежна, разруха за всички троянци:

мълния хвърли отдясно^[21] и верни поличби ни прати.

Ето защо нека никой не бърза да плува за в къщи,

355 без да е спал във леглото с жената на някой троянец,

без да е сам отмъстил за скръбта и плача за Елена.^[22]

Ако ли някой желае тъй много дома да се върне,

само до кораба хубавопалубен да се докосне,

той ще намери по-рано от всички позорната гибел.

360 Сам ти, Атриде, обмисляй добре, но и другите слушай!

Има значение моята дума, която ще кажа.

Ти раздели и групирай войските по род и по племе,

род да подкрепя рода си и племето — своето племе.

Ако постъпиш така и ахейците теб те послушат,

365 ти ще узнаеш за всеки войник и водач на войските

кой е страхлив и юначен, че битка ще водят за свои.

Също дали и града не ще вземеш по Зевсова воля

или от страх на мъжете и липса на опитност в боя.“

Властният цар Агамемнон така отговори на Нестор:

370 „Старче, ти пак надминаваш в съвета чедата ахейски!

Татко наш Зевсе, богиньо Атина и ти, Аполоне,

десет такива ахейци съветници мъдри да имах,

щеше веднага да падне градът укрепен на Приама,

с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.

375 Егидодържецът Зевс ми изпрати нещастия щедро,

тъй като той ме захвърли във разпри и спорове празни.

Двамата ние с Ахила се скарахме зле за момата

с думи враждебни; и пръв аз подхванах, жестоко разсърден.

Но ако някога двама отново съгласие стигнем,

380 няма да има отсрочка на злото за всички троянци.

Хайде вървете на обед, а после борбата ще почнем.

Копие нека си всеки наостри и щит си приготви,

всеки добре да нахрани сега и конете си бързи,

всеки добре да притегне за бой колесницата здрава,

385 целия ден непрестанно да водим омразната битка,

тъй като няма почивка да има дори и за малко,

докато нощ не настъпи, да спре яростта на мъжете.

Върху гърдите на всекиго ремъкът жилав на щита

в пот ще прогизне, ръката от копие ще отмалява,

390 конят му в пот ще се къпе, летящ с колесница блестяща.

Щом забележа, че някой отстъпи далече от боя,

искайки скрит да остане край витите кораби в стана,

няма грабливите птици и псетата той да избегне.“

Каза и почнаха дружно аргийците силно да викат,

395 както вълните бучат, в канарата крайбрежна разбити,

щом като вятърът Нот ги надигне; вълните не спират,

вихри различни ги вият и в разни посоки ги тласкат.

Станаха и се разпръснаха всички към кораби гладки,

огън запалиха в стана, започнаха те да обядват.

400 Всеки принасяше жертва на някой почитан безсмъртен,

молейки сам да избегне смъртта във кипящата битка.

Мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса

бик угоен петгодишен, отгледан за бога всевечен.

Свика при себе си всички най-знатни ахейски стареи:

405 първо разумния Нестор и властника Идоменея,

после Аяксите двама и храбрия син на Тидея,

шести герой Одисея, по разум подобен на Зевса.

Цар Менелай гръмогласен дойде без покана при него:

знаеше колко се грижи в душата си брат му обичан.

410 Те край бика се събраха, зърна ечемичени взеха.

Мощният цар Агамемнон започна така да се моли:

„Славен, велик, чернооблачен Зевсе, живеещ в ефира!^[23]

Слънцето нека не зайде и мрак не покрие земята,

докато аз не съборя двореца опушен^[24] Приамов,

415 докато не изгоря и вратите му с огън стихиен,

бронята върху гърдите на Хектор догде не разкъсам

с копие медно и много другари наблизо до него,

паднали ничком в прахта, не загризат във ужас земята.“

Каза така, но Кронид не поиска сега да го чуе:

420 жертвите само прие, а засили бедите несносни.

Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,

жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.

После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха,

двоен слой туриха вещо и сетне над него месото.

425 Всичко това изгориха на клони безлистни и сухи.

С шишове сложиха дроба, сърцето над огън разпален.

Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцето.

Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри,

много усърдно изпекоха, тутакси всичко свалиха.

430 След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка.

Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

Нестор, геренският конник, започна така да говори:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

435 Повече тука не бива бездейни да бъдем; не трябва

още да бавим делата, които сам бог ни възлага.

Хайде сега глашатаите на меднобронни ахейци

бързо войската да свикат при нашите кораби вити,

ние задружно да тръгнем из стана обширен ахейски,

440 да поощрим незабавно бойците за лютата битка.“

Каза. И мощният цар Агамемнон послуша съвета.

Тутакси прати вестители красноречиви да идат

с вик гръмогласен за бой да зоват дългокоси ахейци.

Почнаха те да ги свикват и всички се сбраха веднага.

445 Заедно с цар Агамемнон царете, потомци на Зевса,

бързаха строя да стегнат. Сред тях се яви и Атина,

носейки скъпата, вечно нетленна, безсмъртна егида.

Горе се вееха нейните златни сто чудни пискюла,

дивно изплетени всички и струваха по хекатомба.^[25]

450 С нея блестейки, Атина обходи войските ахейски

да ги застави да тръгнат. И всекиму вдъхна в сърцето

смелост голяма да влезе във боя и сам да воюва.

Битката стана за тях по-желана от пътя обратен

с гладките кораби право към тяхната свидна родина.

455 Както пожар всепоглъщащ изгаря горите просторни

върху планинското било и огънят свети далече,

тъй от доспехите медни, когато войската вървеше,

яркият блясък премина ефира и стигна небето.

Както ята многобройни на някои прелетни птици,

460 жерави, гъски или дългошиести лебеди бели,

в тучна ливада във Азия, там край реката Каистър,

хвъркат насам и натам, със крилете си радостно пляскат,

с крясък се спускат надолу и цяла ливадата еква,

тъй племената ахейски от кораби и от палатки

465 шумно поеха в полето на бистрия, буен Скамандър:

страшно затътна земята от хората и от конете.

Толкова хиляди бяха в полето сега при Скамандър,

колкото много листа и цветя избуяват напролет.

Както огромни рояци от нагли мухи насъбрани

470 хвъркат с бръмчене навред из овчарските ниски кошари

пролетно време, когато ведрата се пълнят със мляко,

тъй се стълпиха в полето за бой дългокоси ахейци,

жадни без жал да погубват троянските бойни редици.

Както мъжете козари разделят стадата си лесно,

475 щом се размесят козите, когато отиват на паша,

тъй пълководците лесно строиха войските ахейски

в битка да тръгнат. А цар Агамемнон сред всички блестеше,

в погледа и във главата подобен на Зевс гръмовержец,

в кръста — на лютия Арес, в гърдите — на бог Посейдона.

480 Както сред стадо говеда бикът е най-личен от всички,

пръв отдалеч се познава веднага сред сбраните крави,

точно такъв Агамемнон по воля на Зевса бе станал,

рязко отличен от всички пръв сред герои прочути.

Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,

485 вий сте богини и бивате вредом, и знаете всичко,

ние пък чуваме само мълвата и нищо не знаем!

Хайде кажете кои са царе и водачи данайски!

Всички не бих изброил, нито бих изредил имената,

даже да имах по десет отлични уста и езика,

490 даже да беше гласът ми най-силен, сърцето ми медно!

Вий, дъщери олимпийски на егидодържеца Зевса,

хайде спомнете ми колко дойдоха при Троя свещена.

Ще назова аз водачите с техните кораби само.

Смелите вождове на беотийците бяха петима:

495 Аркесилай, Пенелей, Протоенор и Клоний със Леит.

Те обитаваха Хирия и камениста Авлида,

Схена и Скола, дори Етеона, със урви известен,

Теспия, Грея и с много обширни поля Микалеса.

Други от тях обитаваха Харма, Илесий, Еритра,

500 и Елеона, и Хила, и град Петеона до Тива,

и Окалея, и град Медеона, красиво иззидан,

Копа, Етреса и твърде богата със гълъби Тисба,

и Коронея, и град Халиарт със ливади тревисти,

имаха още Платея, Глисант с население гъсто,

505 гдето владееха град Хипотива, прекрасно иззидан,

също свещена Онхеста, с гората на бог Посейдона,

Арна с лозя, натежали от гроздове, още Мидея,

Ниса свещена и град Антедон, надалеч от морето.

Техните кораби бяха пет пъти по десет, седяха

510 в тях по стотица и двадесет млади мъже беотийци.

Всички, живеещи в град Аспледон и Орхомен минийски,

водеха дружно Аскалаф и Ялмен, потомци на Арес.

Тях ги роди Астиоха в двореца на Актор Азеев,

дева свенлива; когато се качила в своята спалня,

515 мощният Арес преспал във леглото със нея на скрито.

Тридесет кораба вити вървяха със тях наредени.

Всички фокийци предвождаха двама — Епистроф и Схедий,

рожби на смелия духом Ифита, потомък Навболов.

Водеха воини от град Кипарис и скалистия Питон,

520 още от Криса свещена, Давлида и град Панопея,

жители също на град Анемория и на Хиампол,

всички, заселени чак до брега на Кефис велелепен,

още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен.

Черни четиресет кораба следваха тези водачи —

525 Схедий с Епистроф. Строили усърдно редиците бойни,

готвеха всички за битка във ляво покрай беотийци.

Бързият син на Ойлея Аякс бе водач на локрийци,

който не беше еднакъв на ръст със Аякс Теламонов,

бидейки много по-малък, възнисък, със ленена броня,

530 но надминаваше в бой всички елини, пък и ахейци.

Те обитаваха Кинос и град Опоент с Калиара,

Беса и Скарфа, Авгея, любимия град на народа,

Тарфа и Троний и гдето реката Боагрий протича.

Черни четиресет кораба следваха него в редици

535 само с локрийци, живеещи срещу свещена Евбея.

Дишащи смелост абанти владееха остров Евбея,

също Халкида, Еретрия и Хистиея лозарска,

Керинт приморски и здравата крепост на Дион евбейски,

още и тези, които живееха в Карист и Стира,

540 тях ги предвождаше цар Елефенор, потомък на Арес,

син Халкодонтов, известен по храброст водач на абанти.

Идваха с него абанти със плитка отзад на главата;

бяха те храбри войници, желаещи с копия остри

броните върху гърдите на много троянци да счупят.

545 Кораби черни четиресет следваха него в редици.

Тези, които владееха дивната крепост Атина,

област на цар Ерехтея юначен, когото отгледа

Зевсова щерка Атина: земята го беше родила.

Него Атина посели в града си, във храма си пищен.

550 Жертви от бикове тлъсти и агнета нему принасят

ловки атински младежи през всяка четвърта година.^[26]

Опитен в бой Менестей Петоид ги предвождаше мъдро.

Никой от смъртните хора не можеше смел като него

в бой да подрежда конете си и щитоносните воини.

555 Само по-старият Нестор му беше единствен съперник.

Кораби черни пет пъти по десет го следваха дружно.

От Саламин бе Аякс със дванадесет кораба бързи.

Спря ги Аякс на брега при атинските стройни редици.

Тези, които живееха в Аргос и в крепостен Тиринт,

560 в град Хермиона, Асина, пристанища морски и двата,

също в Трезен и Ейона, с лозя пребогат Епидавър,

млади ахейци от древна Егина и дивна Масета,

всички тях водеха цар Диомед гръмогласен и Стенел,

син благороден, обичен на славния вожд Капанея.

565 Трети вървеше със тях Евриал, воевода божествен,

син Мекистеев достоен, потомък на царя Талая.

Пръв сред водачите беше герой Диомед гръмогласен.

Осем десетки от кораби черни ги следваха дружно.

Всички, които живееха в чудно сградена Микена,

570 още в заможен Коринт, във красиво строена Клеона,

също и тези в Орнея и в Еретирея желана,

в Сикион древен, където Адраст най-напред зацарува,

във Хипересия, чак в Гоноеса ахейска висока,

всички, които владееха Егион, древна Пелена,

575 целия бряг на морето, обширната крепост Хелика,

тръгнаха с кораби сто, управлявани от Агамемнон.

С него вървяха отбрани войски многобройни и храбри.

Сам си облече тогава блестящите медни доспехи.

Гордо стоеше, изпъкващ най-много сред всички герои,

580 тъй като беше най-силен, войската му бе най-голяма.

Всички, които владееха Лакедемон с долините,

Фарис и Спарта известна и Меса със гълъби много,

всички, които населваха Брисия, Авгия мила,

също Амикла и Хелос, приморската хубава крепост,

585 тези, които живееха в Лаа и пазеха Ойтил,

братът на цар Агамемнон, сам цар Менелай гръмогласен,

водеше в кораби шест десетици, отделно строени.

Той сред войските вървеше, облегнат на своята дързост,

викайки всички на бой със желание неудържимо

590 да отмъсти за скръбта и плача за Елена аргийка.

Тези, които владееха Пилос и скъпа Арена,

Трион на брода Алфейски, красиво издигната Епи,

град Кипарисия, град Амфигения, много прочути,

Хелос, и Дорин, и Птелеос, музите гдето отдавна

595 срещнали Тамир от Тракия и го от песни лишили

тъкмо когато се връщал от царя Еврит ехалийски.

Той се похвалил, че музите, щерки на Зевса всесилен,

сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват.

Гневни го те ослепили, отнели му дара да пее

600 и го лишили навеки от меденозвучната лира.

Тях ги предвождаше старият Нестор, геренският конник.

Деветдесет многовеслени кораба бяха със него.

Всички, родени в Аркадия под планината Килена,

близо до гроба Епитов, войници за бой ръкопашен,

605 също във Финеос, още в богат със стада град Орхомен,

в Рипа и Стратия, в малката и ветровита Ениспа,

още в Тегея старинна и в град Мантинея обичан,

в Стимфал които живееха, също в Парасия равна,

всички тях водеше цар Агапенор, синът на Анкея,

610 с кораби шест десетици: и много аркадски войници,

опитни в битки, се качиха в своите кораби вити.

Мощният цар Агамемнон самичък им даде тогава

хубавопалубни кораби, за да преминат морето,

тъй като те се не грижеха за мореходното дело.

615 Всички, отрасли в Бупрасий, в свещената древна Елида,

в целия кът, обграден от Хирмина и Мирсин далечен,

и от скалите Оленски, от хълма крайпътен Алезий,

бяха с четирима юначни водачи и кораби десет

бързо след всекиго плуваха, пълни със много епейци.

620 Бяха водачи Амфимах и Талпий, потомци на Актор:

първият син на Ктеата, а вторият син на Еврита.

Трети водач бе могъщият воин Диор Амаринков.

Беше четвърти известен водач Поликсен богоравен,

доблестен син Агастенов, потомък на царя Авгея.

625 Всички войски от Дулихий и острови святи Ехински,

пръснати точно насреща в морето, далеч от Елида,

тях ги предвождаше Мегес Филеев, подобен на Арес.

Нявга роди го Филей конеборец, любимец на Зевса,

който в Дулихий остана, разсърден на своя родител.

630 Кораби черни четиресет с него вървяха в редици.

Цар Одисей бе водач на сърцатите кефаленийци,

в мир населяващи остров Итака с гористия Нерит,

и Крокилея, и чак Егилипа, скалистата местност,

още владееха остров Закинт и земите на Самос;

635 всички мъже, обитаващи сушата и бреговете,

водеше цар Одисей, на Кронида подобен по разум.

Следваха него дванадесет кораба червенобордни.

Волният син Андремонов Тоант бе водач етолийски.

А етолийци живееха в Оден, Плеврон и Пилена,

640 също в Халкида приморска и в град Калидон недостъпен.

Вече не бяха сред тях синовете на вожда Ойнея,

мъртъв Ойней бе отдавна, умря русокос Мелеагър.

С власт безгранична сега бе Тоант, господар етолийски.

Черни четиресет кораба следваха него в редици.

645 Славният с копие Идоменей бе водач на критяни,

волно живеещи в Кносос и в здравата крепост Гортина,

в Ликт и в Милет, и в Ликаст, белокаменна крепост известна,

още във Ритий и Фест, градове многолюдни, старинни,

тия, които живееха също в сто селища критски,

650 тях ги предвождаха Идоменей, знаменитият воин,

и Мерион, на убиеца бог Енеалий подобен.

Осем десетки от кораби черни ги следваха дружно.

А Тлеполем, на Херакъл потомък, висок и безстрашен,

кораби девет доведе със горди войници от Родос.

655 В Родос живееха всички, на три племена разделени.

Те обитаваха Линд, и Ялис, и Камир белокамен.

Славният с копие мъж Тлеполем ги предвождаше вещо.

Него роди Астиохия в брак със героя Херакъл.

Той я доведе от древна Ефира при бистър Селѐент,

660 след като селища много на Зевсови люде съсипа.

А Тлеполем, щом порасна в двореца изящно иззидан,

скоро погуби любимия вуйчо Хераклов в полето,

стария вече Ликимний, достоен потомък на Арес.

Кораби той си приготви, събра и войска многобройна,

665 тръгна веднага да бяга в морето, преследван от всички

войнствени рожби и внуци на същия силен Херакъл.

Стигна изгнаник във Родос, понасяйки мъки големи.

Три племена там живееха, тачени много от Зевса,

който всевластно царува над всички безсмъртни и смъртни.

670 Щедро Кронид им изливаше неизброими богатства.

Кораби три симетрични Нирей бе докарал от Сима.

Този Нирей бе роден от Аглая и царя Харопа:

беше Нирей най-красив от дошлите данайци при Троя,

но след блестящия син на Пелея, Ахил благороден.

675 Плах и безсилен, войска малобройна го следваше в боя.

Всички, владеещи острови Нисир, и Крапат, и Касос,

Кос Еврипилов, дори Калиднийските острови малки,

бяха предвождани в бой от сърцатите Фидип и Антиф,

двама потомци на царя Тесала, сина на Херакъл.

680 Тридесет кораба вити след тях се редяха за поход.

Тия, които живееха в мир в Пеласгийския Аргос,

тия, които владееха Алос, Трехин и Алопа,

плодната Фтия и малка Елада с жени най-красиви,

тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха,

685 имаха кораби те петдесет със Ахила начело.

Тия войски не помисляха вече за шумните битки,

тъй като нямаше кой да ги в бойни редици предвожда.

В стана при кораби черни лежеше Ахил богоравен,

гневен все още за хубавокоса мома Бризеида.

690 Нея си беше избрал от Лирнес след голяма победа,

след като беше съборил Лирнес и стените на Тива,

в боя погубил Минет и Епистроф, със копие славни:

бяха те рожби на царя Евена, потомък Селепов.

Тъжен за нея лежеше, но скоро той щеше да стане.

695 Всички, владеещи дълго Филака и китния Пирас

с храм на Деметра, град Итон, родина на дребен добитък,

Антрон приморски и град Птелеон със ливади зелени,

бяха предвождани вред от юначния Протезилая,

докато жив бе, но черната пръст го покриваше вече.

700 А във Филака остана жена му, сломена от скърби,

и недовършен домът му: дарданец го мигом погуби,

щом като пръв от ахейците слезе от гладкия кораб.

Имаха други водачи, но жалеха всички за него.

Тях ги поведе на битка Подаркес, потомък на Арес,

705 син на Ификъл Филаков, прочут със стада многобройни,

брат еднокръвен на същия Протезилай велемощен,

но на години по-малък. А по-стар и много по-храбър

беше сам Протезилай. След смъртта му войските не бяха

от пълководец лишени, но жалеха много за него.

710 Следваха дружно Подаркес четиресет кораба черни.

Всички, живущи във Фера на Бебското езеро бистро,

също във Беба, в Глафира и в чудно красивия Яолк,

със единадесет кораба водеше Евмел Адметов.

Евмела беше родила от царя Адмета Алкеста,

715 между жените богиня, най-хубава щерка на Пелий.

Всички, които живееха във Тавмакия, в Метона,

във Мелибея и в град Олизон каменист, недостъпен,

ловкият с лък Филоктет ги предвождаше с кораби седем.

Вътре във всеки от тях петдесет от гребците му бяха

720 опитни много във точно и смело воюване с лъка.

Но Филоктет във страдания тежки лежеше на остров

Лемнос божествен, от свойте другари ахейци оставен,

люто терзан от жестоката рана на хидра коварна.

В мъки лежеше, но скоро аргийците пак ще си спомнят

725 за Филоктета юначен край своите кораби бързи.^[27]

Имаха други водачи, но жалеха много за него.

Медон им стана водач, незаконният син на Ойлея;

Рина родила го бе от Ойлей, градове разрушаващ.

Всички, живеещи в Трика и в терасовидна Итома,

730 във Ойхалия, града на Еврит, именит ойхалиец,

водеха в бой синовете рождени на бога Асклепий,

лекари опитни — сам Махаон и герой Подалирий.

Тридесет кораба вити след тях във редици вървяха.

Всички, живеещи близо до извора бърз Хиперея,

735 още в Оремний, в Астерий, край бялото било на Титан,

водеше цар Еврипил, велелепният син на Евемон.

Кораби черни четиресет следваха него в редици.

Всички, живеещи в древна Аргиса и китна Гиртона,

Орта, Илона и в белия град Олоосон известен,

740 водеше сам Полипет, най-мъжествен и смел воевода,

син на герой Пиритоя, роден от Кронида безсмъртен.

А Полипета роди Хиподамия от Пиритоя

тъкмо когато наказа обраслите с косми кентаври:

от Пелион ги прогони и до етикийци преследва.

745 Сам той не тръгна, а с вожд Леонтея, потомък на Арес,

син на безстрашния Корон и внук на Кенея прославен.

Кораби черни четиресет с тях на редици вървяха.

С кораби двайсет и два бе доплувал Куней от град Кифос.

Следваха го ениенци и смелите в битки переби.

750 Всички, които си вдигнаха къщи край хладна Додона,

мирни, грижливи орачи на ниви покрай Титаресий,

който в Пеней си излива вълните, течащи игриво,

без да се слива със него във сребристите водовъртежи,

само отгоре му леко се плъзга, подобен на масло:

755 иде Пеней от водите на Стикс, най-злокобен за клетви.^[28]

А Тентредонов Протой бе водач на магнетите силни —

волно живееха те край Пеней в Пелион гъстолистен.

Знатният пъргав Протой ги предвождаше в лютите битки.

Кораби черни четиресет следваха него в редици.^[29]

760 Тези са всички водачи и всички царе на данайци.

Музо, кажи ми, кой беше най-храбър от всички ахейци,

кой бе с най-буйни коне от дошлите с Атридите храбри?

Евмел, потомък на Ферес, бе с двойка най-яки кобили,

стройни и вихрено бързи, подобни на птици крилати,

765 двете напълно еднакви на ръст, и на цвят, и на възраст.

Сребърнолъкият бог Аполон във Перея отхрани

двете кобили, които докарваха бягство във боя.

Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов,

докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър:

770 първи му бяха конете, които го носеха в битки.

Ала сега той седеше при витите кораби в стана,

страшно разсърден на цар Агамемнон, водач на войските;

около стръмния бряг на морето бойците бездейни

хвърляха дискове, копия дълги, стрели за забава.

775 Край колесниците спрени, конете им кротко ядяха

целина блатна най-сочна и сладка за тях детелина.

Частите на колесниците, плътно покрити, лежаха

скрити в палатките царски; войските с тъга за водача

скитаха вредом из стана, не влизаха вече във битки.

780 Тръгна войската и сякаш пожар се развихри в полето.

Както земята застенва, щом Зевс, разярен гръмовержец,

грозно бичува със мълния около Тифон местата,

гдето е, казват, направил леглото на клетия Тифон,

тъй под нозете ахейски страхотно застена земята,

785 щом те потеглиха. Минаха скоро полето открито.

Вихрено бърза Ирида вестител дойде при троянци,

пратена с вести тревожни от егидодържеца Зевса.

Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:

заедно всички стояха — и стари, и млади троянци.

790 Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,

уподобена напълно по глас на Полита Приамов,

който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше

все от високата гробна могила на цар Есиета,

дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.

795 Образ Политов приела, Ирида продума тогава:

„Старче ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,

както по време на мир; ала днеска войната бушува.

Често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,

ала такава и толкова много войска не съм виждал:

800 хиляди, както листата в гората и пясъка морски,

вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.

Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:

много съюзници има в големия град на Приама,

разни езици говорят далечните хора събрани.

805 Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,

своите хора във строй да нарежда и води във битка.“

Тъй каза. Хектор можа да познае гласа на Ирида.

Скоро съвета разпусна; поеха за свойте доспехи,

цялата порта отвориха, с устрем забърза войската —

810 колесничари, пешаци; и шум неизказан се вдигна.

Има висока могила, не много далече от Троя,

нейде в полето, която се лесно обхожда от всички.

Смъртните хора я просто наричаха хълм Батиея,

а боговете безсмъртни — могила на бърза Мирина.

815 Там се строиха троянци със свойте съюзници верни.

Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,

син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече

заедно с него да влязат със копия остри във боя.

Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,

820 царят Еней — от Анхиз го роди Афродита блестяща:

беше богинята спала със смъртен сред урви на Ида.

Дружно с Еней ги предвождаха двамата Антенориди:

вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки.

Всички, живеещи мирно в Зелея и близо до Ида,

825 бяха богати и пиеха черна вода от Езепа,

тези троянци предвождаше Пандар, синът Ликаонов.

Сам Аполон далнострелец лък даде на светлия Пандар.

Всички, живеещи в град Адрестея, в земята Апеса,

в град Питиея и чак в планината висока Терея,

830 водеха Адраст и Амфий, облечен във ленена броня,

двамата сина на Меропс, прочутия цар перкосийски,

който бе вещ предсказател за всичко и спираше строго

своите рожби да тръгнат на страшна и пагубна битка.

Те не го чуха, защото ги тласкаше черната гибел.

835 Тези, които живееха около Практий, в Перкота,

в Сест, и в Абид, и далече в божествена древна Арисба,

водеше Азий Хиртаков, прославен водач на мъжете,

Азий Хиртаков, докаран от едри коне златожълти

чак от далечна Арисба и чак от реката Селѐент.

840 Водеше цар Хипотой племе с копие силно пеласги,

тези, които живееха сред плодородна Лариса,

тях ги предвождаха в бой Хипотий със Пилей войнолюбец,

двамата сина на Лет пеласгийски, потомък Тевтамов.

А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци,

845 мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен.

Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем,

син на Трезена, потомък на Кея, отхранен от Зевса.

Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,

с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий,

850 който разлива води превъзходни далеч по земята.

Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят

мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни.

Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,

имаха хубави къщи навред край реката Партений,

855 в Егиал, сред Еретина висока и още във Кромна.

Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони

чак от далечна Алиба, където сребро се добива.

Мизи начело със Хромий и Еном, вещ птицегадател,

ала чрез птиците той не отбягна най-черната гибел.

860 Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

който във нея погуби и други отлични троянци.

Форкис с Асканий божествен доведоха фриги при Троя

чак от Аскания: искаха в стръвната битка да влязат.

А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,

865 рожбите на Талемен и на езерна нимфа Гигея:

водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.

Наст бе водач на карийци, известни със говор незвучен,

имащи къщи в Милет, край Фтирон, планината гориста,

и край реката Меандър, по стръмното било Микале.

870 Наст с Амфимах ги предвождаха дружно във всякакви битки,

Наст с Амфимах, синове именити на вожд Номиона.

Както момиче нагизден със злато, Наст влизаше в боя.

Глупчо! Това не отблъсна от него ужасната гибел:

падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

875 който му златото взе и отнесе във своята шатра.

А Сарпедон със почтения Главк пък доведе ликийци

чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.^[30]

След като двете войски се строиха със свойте водачи,

вкупом троянци се спуснаха с крясък и шум като птици;

също тъй грак се понася от жерави горе в небето,

бягащи вече от зимата и дъждовете проливни;

5 с писък високо летят към далечни води океански,^[31]

носейки само убийство и смърт за мъжете пигмеи;^[32]

призори щом срещу тях се отправят във битка жестока.

А пък ахейците тръгнаха мълком, но дишаха ярост,

пълни с гореща решимост във бой да се бранят взаимно.

10 Както мъгла в планините от южния вятър се стеле,

лоша за клети овчари, по-мила от нощ за крадеца —

виждащ пред себе си само пространство на хвърлей със камък,

тъй се надигна и прах от краката, когато вървяха:

че бързешком прекосяваха пеши полето просторно.

15 Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

сам Александър божествен излезе пред всички троянци

с кожа пантерска през рамо, с извития лък и със меча,

горд пред войските размахващ две копия с върхове медни,

всеки най-храбър аргиец приканваше в битка открита

20 с него да влезе и страшно сражение двама да почнат.

Цар Менелай гръмогласен, когато видя Александра

дръзко да ходи със крачки широки край свойте войници,

той като лъв се зарадва, попаднал на хубава плячка —

дива планинска коза или едър елен виторожец.

25 Гладен отдавна, лъвът стръвно своята жертва разкъсва,

даже и погнат от кучета бързи и яки младежи.

Тъй Менелай се зарадва, когато съзря Александра,

силно жадуващ виновника сам да накаже пред всички.

От колесницата скочи с доспехите в миг на земята.

30 Щом Александър видя Менелая, любимец на Арес,

в първите бойни редици, сърцето му в ужас изтръпна.

Той се отдръпна към свойте другари, смъртта да избегне.

Както човек сред планински усои, змия щом съгледа,

мигом отстъпва и цялото тяло от страх му трепери,

35 хуква назад и лицето му бледност мъртвешка покрива,

тъй Александър веднага се сгуши сред горди троянци,

смъртно изплашен от цар Менелая, любимец на Арес.

Хектор щом Париса зърна, обидни му думи надума:

„Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител!

40 Де да не беше се раждал, да беше загинал неженен!

Бих предпочел аз това и по-харно било би за тебе,

вместо да бъдеш тъй много презиран и мразен от всички!

Даже осмиват те вече ахейците къдравокоси:

доблестен вожд са те смятали заради твоята външност,

45 ала в душата си нямаш ти никаква сила и смелост!

Щом си бил толкова войнствен, защо ти преплава морето

с нашите кораби, свика за поход любими другари,

стигна при чуждото племе, защо отдалече доведе

чудно красива Елена, снаха на прочути герои:

50 мъка безмерна за твоя баща, за града, за народа,

за враговете ни радост, позор неизказан за тебе.

Как не можа да дочакаш ти цар Менелай гръмогласен?

Щеше да видиш чия тъй цветуща съпруга владееш!

Хубост, и къдри, и цитра — със тях Афродита дарява,

55 няма на теб да помогнат, когато в праха се търкулнеш.

Ала троянци са много страхливи: те иначе щяха

с камъни да те пребият за злото, което им стори.“

Богоподобният цар Александър така му отвърна:

„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих!

60 Винаги твойто сърце е подобно на остра секира,

дето разсича дърво, щом добър дърводелец изкусно

дяла за кораба кил и замахва със брадвата силно,

тъй е упорно и твърдо сърцето в гърдите ти мощни.

Но не упреквай у мене любимия дар Афродитин,

65 ти даровете прочути на бога недей да отхвърляш,

нам боговете ги дават, самичък ги никой не взема.

Щом ти желаеш сега с неприятеля аз да воювам,

нека във кръг да насядат троянци и също ахейци,

точно в средата изкарайте цар Менелая и мене,

70 за да се бием сами за Елена и всички богатства.

Който от нас победител излезе и бъде по-храбър,

нека жената със тия богатства да води във къщи.

Мир като сключите вие и клетви за вярност дадете,

мирно живейте във плодната Троя, те нека отплуват

75 в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“

Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.

Точно в средата излезе, със копие медно в ръката

почна да спира войските и всички се спряха веднага.

А дългокоси ахейци изопваха лъкове вече,

80 да го уцелят готови и с камъни да го замерват.

Мощният цар на мъже Агамемнон високо извика:

„Спрете, аргийци! Не стреляйте вие, ахейски младежи!

Сам пожела да говори на нас шлемовеецът Хектор.“

Тъй рече. Спряха ахейци да стрелят и млъкнаха мигом.

85 Хектор тогава на двете строени войски заговори:

„Слушайте вие, троянци и медноколенни ахейци,

думите на Александра, виновник за нашата свада.

Той настойчиво предлага троянци и също ахейци

свойте красиви доспехи сега на земята да сложат.

90 В центъра двамата с цар Менелая, любимец на Арес,

битка да почнат сами за Елена и всички богатства.

Който от тях победител излезе и бъде по-храбър,

нека жената със тези богатства да води във къщи.

Другите мир нека сключим и клетва за вярност положим!“

95 Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

Цар Менелай гръмогласен отправи им думи такива:

„Чуйте и мене сега! Най-жестока ме мъка терзае.

Мисля, че време е вече, троянци, и ние, ахейци,

мир да постигнем най-сетне, че много злини претърпяхте,

100 тях ги създаде вината на Парис и моята ярост.

Който от двама ни има отсъдена смърт от съдбата,^[33]

нека погине, а другите в сговор и мир заживейте!

Агнета две донесете за Слънцето и за Земята:

бяло и черно, а трето сами ще заколим за Зевса.

105 И доведете ни царя Приам, тука клетва да стори,

тъй като има деца вероломни и много неверни,

да не престъпят с надменност приетите клетви на Зевса:

винаги младите имат сърце лекомислено, дръзко.

Ако ли старец е с тях, той напред и назад ще обглежда,

110 двете страни как да имат взаимна изгода и полза.“

Тъй каза. И възликуваха всички ахейци, троянци,

лумна надежда у тях да отдъхнат от лютата битка.

Спряха конете в редици и скочиха от колесници,^[34]

свойте доспехи свалиха и сложиха върху земята

115 толкова близо, че малко поле там остана свободно.

Хектор веднага двамина вестители прати във Троя

агнета две да докарат и тука Приам да повикат.

Цар Агамемнон във същото време проводи Талтибий

в стана да иде при витите кораби, агне да вземе.

120 Той се завтурна, послушен на цар Агамемнон божествен.

При белоръка Елена със вести отиде Ирида

в образа на Лаодика, прекрасна Еленина зълва,

вярна съпруга на цар Хеликаон, сина Антеноров,

първа по хубост сред всичките щерки на царя Приама.

125 В стаята беше Елена и везана тъкан тъчеше,

пурпурна, двойна,^[35] в която втъкаваше многото мъки

на конеборци троянци и меднохитонни ахейци,

дълго за нея понасящи удари тежки от Арес.

А бързонога Ирида наблизо застана и рече:

130 „Мила невясто, ела да погледнеш дела чудновати

на конеборци троянци и меднохитонни ахейци!

Тези, които взаимно се требеха върло доскоро,

цели отдадени с ярост на гибелни битки в полето,

днес мълчаливо стоят и войната напълно е спряла,

135 с щитове те се подпират, в земята са копия вбили.

Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен

единоборство за тебе ще почнат със копия дълги:

на победителя в боя ще бъдеш любима съпруга.“

Каза Ирида, в душата й сладостни чувства събуди

140 към Менелая, към родния град и родители свидни.

Бързо Елена заметна главата си с було сребристо,

тръгна от своята спалня, проливайки горестни сълзи.

Заедно с нея вървяха и две дългополи слугини:

Етра, Питеева щерка, и голямоока Климена.

145 Скоро дойдоха до мястото, гдето са Скейските^[36] порти.

Мъдрият Укалегон с Антенора на кулата бяха

заедно с царя Приама, и Пантой, и с брат им Тимета,

заедно с Лампа, със Клития, с храбрия Хикетаона.

Тези старейшини горе над Скейските порти седяха.

150 Старост отдавна им пречеше в лютите битки да влизат,

ала отлични оратори бяха, тъй както щурците,^[37]

сгушени в шумата, гдето най-сладостни звуци занизват.

Там нависоко седяха такива троянски водачи.

Щом те видяха Елена към кулата вече да идва,

155 тутакси думи крилати взаимно си казаха тихо:

„Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,

че за такава жена те отдавна понасят неволи!

Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!

Ала макар и такава, тя нека дома си отплува,

160 повече да не остава за нас и децата ни гибел.“

Тъй си говореха те. А Приам с глас повика Елена:

„Чедо обично, щом тук си дошла, приседни ти до мене,

за да си видиш и прежния мъж, и роднини, и близки.

Ти си невинна за мен, боговете са само виновни,

165 дето подтикнаха тази плачевна война със ахейци.

Хайде сега назови ми по име героя огромен,

кой ли е този ахеец така благороден и снажен?

С цяла глава по-високи и други съзирам, обаче

нивга с очите си аз не съм виждал друг толкова хубав,

170 толкова горд и достоен: на цар по осанка прилича.“

Дивната между жените Елена така му отвърна:

„Мили ми свекре, боязън и почит дълбоко ми вдъхваш!

Трябваше грозната смърт да ме грабне тогава, когато

заедно с твоя син тръгнах, оставила къща и братя,

175 също и щерка невръстна, и дружки любими, цветущи.

Ала не стана така и сега се стопявам от сълзи.

Всичко поред ще ти кажа, което ме питаш, разпитваш.

Този е син на Атрея, великият цар Агамемнон:

не само вещ властелин, но и копиеборец прославен.

180 Девер на мен, кучеоката, беше. Но някога беше!“

Тъй каза. А възхитеният старец Приам заговори:

„Сине блажен на Атрея, любимец щастлив на безсмъртни!

Много ахейски герои ти имаш изцяло подвластни.

Някога ходих във Фригия, твърде богата със грозде,

185 там аз видях многобройни фригийци с коне вихрогонни,

по-рано славен народ на Отрей и Мигдон богоравен.

Сбрани стануваха те край брега на реката Сангарий.

Бях им съюзник доверен и заедно с тях се сражавах,

щом се явиха сами амазонките мъжеподобни.

190 Ала фригийците бяха по-малко на брой от ахейци.“

Старецът пак заразпитва, когато видя Одисея:

„Чедо обично, кажи ми какъв е и онзи ахеец.

С цяла глава е по-нисък от цар Агамемнон Атреев,

но по-широк ми изглежда във гръдния кош и в плещите.

195 Свойте доспехи е сложил сега на земята кърмилка,

както овен обикаля военния строй на мъжете.

Той ми напълно прилича на силен овен гъсторунен,

който обхожда голямото стадо овце белорунни.“

А пък Елена, родена от Зевса, така му отвърна:

200 „Този е син на Лаерта, герой Одисей хитроумен,

който израсна в земята на стръмния остров Итака.

Всякакви хитрости знае и много разумни съвети.“

Мъдрият цар Антенор проговори така на Елена:

„Жено, наистина твоите думи са верни напълно.

205 Някога тука пристигна при нас Одисей богоравен.

Пратеник беше за теб с Менелая, любимец на Арес.

Аз ги приех като гости и в къщи ги щедро гощавах.

Тяхната външност и мъдрост можах да изуча отблизо.

Щом се изправеха двама сред много събрани троянци,

210 цар Менелай бе по-личен с плещите си твърде широки,

щом като седнеха, цар Одисей по-величествен беше.

Ала когато пред всички занизаха думи и мисли,

славният цар Менелай заговори свободно и бързо,

кратко, но ясно и точно, понеже не беше бъбривец,

215 ни празнословец, макар на години да беше по-малък.

Щом се надигна обаче пред нас Одисей хитроумен,

мълком застана, погледна, очите заби към земята;

той не размахваше важно насам и натам своя жезъл,

без да помръдне, стоеше, подобен на прост говорител.

220 Би го помислил човек за сърдит и дори скудодумен.

Ала когато изкара гласа си могъщ из гърдите,

думи се сипнаха сякаш от бурни виелици снежни.

Смъртен тогава не би пожелал с Одисей да се мери.

Ний не се чудехме вече на образа на Одисея.“

225 Трети път пак я запита Приам, щом съгледа Аякса:

„Кой е и този ахеец тъй хубав, мъжествен и едър,

пръв сред аргийци с глава и с плещи прекомерно широки?“

А дългопола Елена, жена над жените, му рече:

„Той е Аякс исполински, велика опора ахейска.

230 Идоменей като бог е сред свойте критяни отсреща;

около него са сбрани и другите критски водачи.

Смелият цар Менелай го приемаше често във къщи

гост да ни бъде любезен, от Крит щом пристигнеше в Спарта.

Виждам и всички останали хубавооки ахейци:

235 лесно аз бих ги познала и бих ги нарекла по име.

Само двамина военни водачи не мога да видя:

конника Кастор и вожда в юмручния бой Полидевка,

моите братя, с които една ни е майка родила.

Или сами не са тръгнали в поход от милата Спарта,

240 или пък, стигнали тук със ахейските кораби морски,

те не желаят сега да участвуват в боя с мъжете,

че се срамуват и плашат от мойта позорна постъпка.“

Каза така, но тях скриваше вече земята богата

някъде в Спарта далечна, във тяхната свидна родина.

245 В Троя вестители носеха божите клетви за вярност —

агнета две и във кози мях вино, що хората радва,

плод на земята. Вестителят славен Идей най-смирено

носеше в длани блестящия кратер и златните чаши.

Той до Приама застана и с тия слова го прикани:

250 „Лаомедонтови сине, стани, че те викат герои

от конеборци троянци и от меднобронни ахейци,

за да положите клетва със жертва в полето на боя.

Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен

скоро двубой за Елена ще почнат със копия дълги.

255 Който надвие, ще вземе жената и всички богатства.

Ние пък мир като сключим и клетви за вярност положим,

да заживеем във плодната Троя, а те да отплуват

в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“

Тъй каза. Старецът трепна и заповед даде: другари

260 верни да впрегнат конете; и мигом се те подчиниха.

Тежко Приам се покачи и опна юздите веднага.

А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна,

гонейки бързо конете през Скейските порти в полето.

Стигнали в стана, където троянци с ахейци стояха,

265 слязоха от колесницата върху земята обилна,

тръгнаха точно в средата на двете враждебни редици.

Мощният цар Агамемнон и цар Одисей хитроумен

тутакси станаха прави, а после вестители славни

сбраха животните жертвени, виното смесиха в кратер.

270 А на царете поредом поляха с вода на ръцете.

Сетне синът на Атрея измъкна със яка десница

ножа, висящ постоянно до дългата ножница с меча,

па от главата на агнета кичури гъсти отряза,

после ги даде на знатни троянци и знатни ахейци.

275 Вдигнал ръце Агамемнон, за тях се помоли високо:

„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!

Слънце, което навсякъде гледаш и всичко дочуваш,

вие, реки, и ти, земьо, и вий, Персефона и Хадес,

дето наказвате хората, щом се заклеват лъжливо!

280 Вие бъдете свидетели, верните клетви пазете!

Парис Приамов в двубоя ако Менелая погуби,

нека запази Елена и всичките нейни богатства,

ние ще тръгнем обратно със нашите кораби морски.

Русият цар Менелай ако Париса в боя убие,

285 нека троянците върнат Елена и всички богатства;

нека платят на аргийците, както прилича, и откуп,

който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.

Ако Приам и децата на царя Приама не искат

откупа скъп да платят, щом загине сразен Александър,

290 тук ще остана тогава, за откупа пак ще воювам,

за да достигна най-сетне желания край на войната.“

Рече и с ножа преряза гърлата на агнета кротки,

после във тръпки предсмъртни ги сложи Атрид на земята,

вече бездушни, пресякъл им животрептущата сила.

295 Черпейки вино от кратера с чаши, възливаха щедро,

хором горещо се молеха на боговете всевечни.

Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често:

„Зевсе велик и преславен! И вие, блажени безсмъртни!

Първи които от нас нарушат нерушимите клетви,

300 техният и на децата им мозък, тъй както туй вино,

да потече по земята; с жените им други да легнат!“

Казваха тъй, но не искаше Зевс да им чуе молбата.

После започна Приам Дарданид да говори пред всички:

„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!

305 Аз ще се върна без бавене във ветровитата Троя,

сили не ще ми достигнат с очите си тука да гледам

как се сражава синът ми със цар Менелая юначен.

Зевс само и боговете безсмъртни единствени знаят

смъртният жребий кому от двамината днес ще се падне.“

310 Старецът рече така, в колесницата агнета сложи,

после и сам се покачи и опна юздите веднага.

А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна.

Двамата с устрем назад се насочиха право към Троя.

Хектор, синът на Приама, и цар Одисей богоравен

315 първо измериха място, където двубоят да стане,

сетне във меднокования шлем заразклащаха жребий:

кой между двамата трябва да хвърли пръв копие медно.

Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към небето.

Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често:

320 „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!

Който от двамата злото докара на двата народа,

нека погине и слезе в подземното царство на Хадес,

ний да завържем пък дружба и нашите клетви да спазим!“

Казваха тъй. Шлемовеецът Хектор разклащаше шлема,

325 без да го гледа; и жребий за Париса първом излезе.

Всички насядаха в кръг там, където на всекиго бяха

пъстрите бойни доспехи с конете му вихреноноги.

Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,

връз раменете си метна блестящите свои доспехи.

330 Най-напред той наколенници сложи на свойте пищяли,

хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани.

Върху гърдите си после надяна и ризница здрава:

тя Ликаонова беше, но точно и нему прилегна.

Той през плещите обрамчи и меча си сребърногвозден,

335 после пое във ръката си щита огромен и плътен.

Върху главата си мощна постави шлем, вещо направен,

с гребен от конска опашка, която се вееше страшно.

Взе си и копие яко, което на длан му допадна.

Също така Менелай си обличаше светли доспехи.

340 След като всеки сред свойте другари в доспехи се стегна,

тръгнаха двамата смело сред двете враждебни редици,

гледайки страшно; когато ги зърнаха, уплах обхвана

в миг конеборци троянци и медноколенни ахейци.

Близо опълчени спряха на определеното място,

345 гневно един срещу друг заразмахваха копия остри.

Пръв дългосенното копие цар Александър запрати.

Кръглия щит на прочутия цар Менелая улучи,

ала медта не проби и върхът му се вгъна навътре.

Втори Атрид Менелай се прицели със копие медно,

350 след като беше отправил молитва към татко ни Зевса:

„Зевсе, стори да накажа във бой Александър божествен!

Хайде, убий го чрез мене за злото, което извърши,

за да не смее и никой от идните наши потомци

лошо да прави на дом, гостолюбно и щедро приел го.“

355 Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.

Кръглия щит на прочутия Парис Приамов умери.

Тежкото копие с екот премина през щита му лъскав

и през изкусно кованата броня проникна дълбоко,

та му разкъса хитона във долната част до корема.

360 Парис чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.

Цар Менелай пък извади и меча си сребърногвозден,

силно замахна, удари в металния гребен на шлема.

Мигом изпусна си меча, начупен на ситни парчета;

той към небето безкрайно погледна и горко изохка:

365 „Татко наш Зевсе! По-зъл сред безсмъртните няма от тебе!

Вярвах, че вече наказвам аз Парис Приамов за злото,

ала сега ми се счупи огромният меч във ръцете,

хвърлих напразно и копие, без да го даже засегна.“

Втурна се, Париса сграбчи за шлема със конската грива

370 и го повлече назад към ахейците медноколенни.

Пъстрият ремък душеше тъй нежната шия на Парис —

ремъкът бе под брадата опънат и свързваше шлема.

Би го отмъкнал така и най-хубава слава спечелил,

ако не беше видяла това Афродита богиня.

375 Сряза тя ремъка жилав, направен от бикова кожа.

Шлемът опразнен остана в ръката на цар Менелая.

Той развъртя го, замахна и сред меднобронни ахейци

го запокити, а верни другари веднага го взеха.

Гневен, отново се спусна, решен да убие той Парис

380 с копие медно, но пак Афродита го лесно запази,

тъй като беше богиня. Покри го с мъгла непрогледна,

па го отнесе направо в уханната прелестна спалня.

После отиде да викне Елена, която намери

в стройната кула и много троянки стояха със нея.

385 Хвана я тя за нектарната дреха, с ръка я придръпна,

образа взела напълно на нейната стара предачка.

Някога, още догдето щастливо живееше в Спарта,

тънки й прежди предеше и беше й много обична.

Нейния образ приела, така Афродита продума:

390 „Скоро ела! Александър те вика да дойдеш в двореца.

Той е във спалнята вече, в леглото, направено вещо,

с хубост и дрехи сияе, и никога няма да кажеш,

че се е върнал от бой, а че свеж на хорото отива

или че той си отдъхва, щом вече е спрял да играе.“

395 Тъй рече тя, развълнува сърцето й тръпно в гърдите.

Ала когато погледна прекрасната божия шия,

нежната хубава гръд и очите й ярко блестящи,

трепна в уплаха Елена и думи такива издума:

„Светла богиньо, защо ли се мъчиш така да ме мамиш?

400 Или желаеш далеч да ме водиш във град многолюден,

център на Фригия, или дори във Меония скъпа,

там ако друг между смъртните хора на теб е любимец?

Или понеже сега Менелай победи Александра,

иска и мене, омразната, в къщи да върне обратно,

405 та затова си застанала тука с коварство в сърцето?

Тръгвай, при онзи седни, откажи се от пътя божествен,

нито пристъпвай с нозете си вече в Олимп белоснежен.

Винаги ти му слугувай, обсипвай го с ласкави думи,

докато сам те направи наложница или съпруга.

410 Няма аз там да отида — за укор достойно ще бъде,

с чужд да споделям леглото, троянките мене ще хулят.

Имам си без това аз страдания неизмерими.“

С гняв Афродита богиня така на Елена отвърна:

„Дръзка! Недей да ме сърдиш, че аз ще те ядно напусна.

415 Днес ще те люто намразя, тъй както преди те обичах.

Гибелна злоба ще вдъхна към теб у троянци, данайци —

двата враждебни народа: и ти ще загинеш позорно.“

Тъй каза. Ужас обхвана Елена, родена от Зевса.

Метна си було блестящо-сребристо и тръгна безмълвно,

420 скрита от всички троянки: богинята беше пред нея.

Щом като стигнаха вече в двореца чудесен на Парис,

двете слугини подеха домашната работа мигом,

дивната между жените отиде във своята спалня.

А Афродита, усмихната мило, повдигна креслото

425 и го понесе самичка, наблизо до Парис го сложи.

Седна Елена, родена от егидодържеца Зевса,

поглед отвърна встрани и съпруга си с думи упрекна:

„Ти си пристигнал от боя, а трябваше там да погинеш,

паднал от храбрия, който ми беше съпруг преди тебе!

430 Ти ми се хвалеше, уж си по-горен от цар Менелая

както по сила и сръчност, така и със копие остро.

Хайде повикай ти сам Менелая, любимец на Арес,

за да се биеш отново със него. Но аз те съветвам

тук да останеш, недей се сражава със цар Менелая,

435 тъй неразумно във битка недей да се впущаш със него,

за да не паднеш веднага пронизан със копие медно.“

В отговор Парис Приамов отправи й думи такива:

„Жено, недей наранява сърцето ми с тежки обиди,

дето сега Менелай победи с помощта на Атина.

440 Него и аз ще надвия — и нам богове ни помагат!

Нека в постелята вкусим сега от любовна наслада,

Огън подобен сърцето ми още до днес не познава

даже когато те грабнах от твоята Спарта обична,

благополучно със морските кораби вити доплувах

445 в остров Краная и вкусих за първи път твоите ласки.

Повече днеска те любя и сладък копнеж ме обзема.“

Каза, към ложето тръгна. След него пое и Елена.

Легнаха двама в леглото, със тънка резба украсено.

А Менелай сред войската сновеше подобен на хищник,

450 няма ли нейде да зърне пак богоподобния Парис.

Но не можа да покаже на цар Менелая юначен

Париса никой троянец и никой прославен съюзник.

Ако го бяха видели, не биха от обич го скрили:

беше на всички омразен, подобно на черната гибел.

455 Мощният цар на мъже Агамемнон Атреев им рече:

„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!

Явно победата грабна Атрид Менелай гръмогласен.

Вие предайте Елена и всичките нейни богатства,

както прилича, платете сега на аргийците откуп,

460 който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.“

Каза Атрид и ахейците дружно това одобриха.

А боговете седяха на златния под при Кронида

и си говореха. Хеба нектар им поднасяше сръчно.

Весело те си подаваха златните чаши взаимно,

гледайки често надолу свещения град на троянци.

5 Зевс ненадейно започна да дразни почтената Хера,

с остри лукави слова присмехулно така заговори:

„Две между всички богини подкрепят Атрид Менелая:

Хера аргийка и силна защитница в битки Атина,

но са далече от боя, наслада изпитват да гледат.

10 В същото време сама Афродита, усмихната мило,

винаги Париса брани, смъртта отклонява от него.

Тя и сега го избави, когато той сметна, че гине.

Ала победата взе Менелай, подпомогнат от Арес.

Нека задружно обмислим как тези дела да завършат:

15 пак ли да вдигнем войната жестока и страшната битка,

или пък сговор да вдъхнем на двата враждебни народа.

Ако за всички безсмъртни това е приятно и драго,

нека градът на Приама остане запазен напълно,

а Менелай да си вземе обратно Елена аргийка.“

20 Каза така, възроптаха Атина Палада и Хера.

Седнали редом, крояха неволи за всички троянци.

Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече,

много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа.

Хера не скри във сърцето си своята ярост и викна:

25 „Зевсе Крониде безсрамен, какви ми ти думи надума?

Мигар желаеш да сториш труда ми напразен, несвършен?

В пот се обливах обилно, сама изморих си конете,

свиквайки тази войска — за Приам и децата му гибел.

Действувай! Всичките други безсмъртни това не желаем.“

30 Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка:

„Клета, какво ли Приам и децата на царя Приама

толкова лошо ти правят, че тъй упорито желаеш

чак до основи да сринеш града им, красиво иззидан?

Ако би влязла през портите и през стените на Троя,

35 ти би изяла сурови Приама, децата на царя,

още и всички троянци — така би смирила гнева си.

Действувай, както си искаш! Но нашата свада голяма

нека не стане опасна вражда между мене и тебе.

А ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

40 ако и аз пожелая в гнева си град някой да срина,

в който живеят щастливо герои, любими на тебе,

моята ярост недей да възпираш, свободен да бъда.

Аз ти предадох града неохотно, макар без принуда.

Колкото има под слънцето и под звездите небесни

45 селища върху земята, в които живеят човеци,

Троя свещена за мойто сърце е най-скъпа от всички,

също Приам и народът на копиеборец Приама.

Никога моят олтар не остана без щедра гощавка,

без възлияние, нито без пушек: това е дарът ни.“

50 А волооката властница Хера така отговори:

„Има три града известни, които най-много обичам:

Аргос безводен, и Спарта, и широкодрумна Микена.

Сам разруши ги, когато ти станат омразни в душата.

Няма във тяхна защита да идвам и няма да преча.

55 Ако дори се противя и тебе възпра да ги срутиш,

пак няма нищо да сторя, понеже си много по-силен.

Само не бива трудът ми несвършен сега да остане,

тъй като аз съм богиня, родът ми е с твоя еднакъв.

Хитрият Кронос ме първа създаде и с двойна ме почит

60 щедро дари: със рода си и твоя съпруга да бъда.

Ти пък, Крониде всевластен, над всички безсмъртни царуваш.

Нека и двамата днеска така си отстъпим взаимно —

Хера на Зевса, а Зевс пък на Хера, и всички безсмъртни

ще ни последват. Накарай Атина веднага да влезе

65 в тежката битка сред всички троянци и всички ахейци.

Нека подбуди троянците първи да почнат коварно

клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“

Каза. И чу я бащата на хората и боговете.

Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:

70 „В стана троянски и в стана ахейски иди незабавно!

Хитро накарай троянците първи да почнат коварно

клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“

Тъй рече Зевс и подбуди Атина, отдавна готова.

Устремно тя се понесе от стръмния връх олимпийски,

75 както звездата, която синът на лукавия Кронос

праща поличба на всички моряци или на войските,

ярка звезда, от която се пръскат лъчи многобройни.

Точно такава Атина Палада слетя на земята

между войските. Когато я зърнаха, ужас обхвана

80 там конеборци троянци и медноколенни ахейци.

Всеки погледна към своя съсед и така му продума:

„Пак ли ще пламне войната жестока и страшната битка?

Няма ли обич и сговор да прати на двата народа

Зевс промислител, загрижен за хората в лютите битки?“

85 Често тъй казваше някой ахеец и някой троянец.

Взела човешкия образ на силния в бой Лаодока,

син Антеноров, Атина се смеси с войската троянска,

търсейки богоподобния Пандар сред тях да открие.

Храбрия и непорочния син Ликаонов намери

90 вече изстъпен напред и край него войски щитоносни,

с него дошли от далечните струи на буйния Езеп.

Близо Атина застана и думи крилати му рече:

„Сине сърцат Ликаонов, не би ли сега ме послушал?

Бърза стрела ако пратиш срещу Менелая Атреев,

95 ти благодарност и слава би имал сред всички троянци,

ала от всички най-много пред цар Александър Приамов.

Тутакси ти би получил блестяща награда от него,

види ли той Менелая, юначния син на Атрея,

сложен на тъжната клада,^[38] сразен от стрелата ти люта.

100 Хайде прати си стрелата против Менелая прославен

и обещай на прочутия с лък Аполон светозарен

да принесеш хекатомба от агнета първородени,

щом се завърнеш дома, във свещената крепост Зелея.“

Каза Атина така и склони неразумния Пандар.

105 В миг си извади той лъка, извит от рога на козела,

който бе някога точно в гърдите от Пандар улучен,

щом на скалата изскочи, където бе дебнат в засада.

Там го умери в сърцето; и възнак се просна козелът.

Имаше той на главата рога по шестнадесет лакти.

110 Опитен майстор рогата полира, на лък ги направи,

хубаво цял го излъска и сложи му кука от злато.

Този лък Пандар опъна умело, опря го в земята;

верни другари го криеха с кожени щитове здрави,

за да не го изпреварят юначните рожби ахейски

115 още преди да е паднал Атрид Менелай гръмогласен.

Пандар повдигна капака на тула, стрела си намери —

нова, снабдена с пера,^[39] причиняващи мъки големи.

Тази опасна стрела в тетивата намести веднага

и обеща на прочутия с лък Аполон светозарен

120 да принесе хекатомба от агнета първородени,

щом се завърне дома, във свещената крепост Зелея.

Хвана той волската жила и долния край на стрелата,

па тетивата допря до гръдта си, стрелата — до лъка.

Щом като силно опъна си лъка извит и огромен,

125 звънна рогът, тетивата отекна, политна стрелата,

с острия връх устремена да стигне войската ахейска.

Ала и теб, Менелае, те помнеха много безсмъртни,

първо на Зевс дъщерята, даряваща плячка Атина.

Спря тя пред тебе, препречи самата стрела смъртоносна

130 и я отби от снагата ти гола за удар, тъй както

майка отпъжда мухата от своята рожба заспала.

Там я Атина насочи, където токите от злато

пояса с бронята скрепят и ризница двойна създават.

Право във здравия пояс попадна стрелата коварна.

135 След като чудно красивия пояс прониза до края,

мигом тя мина през бронята, твърде изкусно скована,

плочката стигна, която на тялото беше защита,

срещу стрелите преграда; и нея прониза до края,

нежната кожа докосна и леко отгоре одраска.

140 Тутакси черната кръв му потече от прясната рана.

Както жена от Меония или от Кария плодна

слонова кост боядисва със пурпур за конски набузник,

дълго го пази дома си, макар че мнозина желаят

конския накит да вземат, но той си остава за царя,

145 скъпа украса за коня и слава за колесничаря,

също тъй, цар Менелае, със кръв са обагрени вече

твоите стройни бедра и пищяли дори до петите.

Мощният цар Агамемнон тогава от ужас изтръпна,

щом забеляза как черната кръв се от раната лее.

150 Също и сам Менелай гръмогласен изтръпна от ужас,

ала когато съгледа връвта и зъбците отвънка,^[40]

мигом се върна отново в сърцето му прежната смелост.

Тежко въздъхна Атрид Агамемнон, ръката му хвана,

тъй му продума — въздишаха тежко другарите с него:

155 „Мили ми братко! Аз клетва положих за твоята гибел,

след като тебе изпратих за нас да се биеш самичък.

Клетвите вече не спазват троянците, щом те раниха.

Няма да бъдат напразни ни клетви, ни кървави жертви,

ни възлияния с вино, ни даже обети за вярност.

160 Но ако Зевс олимпийски не ги е наказал веднага,

ще ги накаже по-късно и те ще платят непременно:

всеки със своя живот и със свойте деца и съпруги.

Ето аз зная добре във сърцето си и във душата:

ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,

165 заедно с нея Приам и народът на царя Приама.

Високотронният Зевс, обитаващ ефира вовеки,

гневен от тази измама, ще вдигне със ярост над Троя

своята страшна егида. И всичко това ще се сбъдне.

Но и тогава ще страдам безкрайно за теб, Менелае,

170 ако погинеш сега и завършиш живота си земен.

Бих се завърнал с позор неизказан в безводния Аргос,

че ще си спомнят ахейците скоро за свойта родина.

И ще оставим за слава на царя Приам и троянци

наша Елена аргийка, а твоите кости ще гният

175 близо до Троя и без да е свършено твоето дело.

Някой надменен троянец ще скача с омраза над гроба

на Менелая прославен и думи такива ще казва:

«Нека във всичко така си насища гнева Агамемнон,

както без никаква полза доведе войската си тука!

180 Той се завърна във къщи, във своята свидна родина

с кораби празни, оставил убит Менелая юначен.»

Някой така ще говори; тогава дано съм загинал!“

А Менелай русокос, ободрявайки брата си, рече:

„Ти се не бой и недей да изплашваш войската ахейска!

185 Острата вража стрела не попадна на място опасно.

Пъстрият пояс попречи и бронята здрава под него,

също и медната плоча, със труд от мъже изкована.“

Властният цар Агамемнон Атреев така му отвърна:

„Мой Менелае обичан! Дано да е вярно, що казваш!

190 Лекар ще види раненото място и цяр ще му сложи,

за да премахне от раната черните, хапещи болки.“

Рече така и подбуди Талтибий, божествен вестител:

„Хайде веднага повикай, Талтибие, тук Махаона,

славния син на Асклепий, почтен, безупречен целител,

195 за да прегледа добре Менелая, любимец на Арес.

Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,

с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“

Тъй каза и глашатаят речта на Атрида послуша.

Тръгна да иде във стана сред меднохитонни ахейци,

200 търсейки вред Махаон героя. И в миг го съгледа,

както стоеше готов, а край него войски щитоносни,

от коневъдната Трика далечна пристигнали тука.

Близо до него застана и думи крилати продума:

„Сине Асклепиев, тръгвай със мен! Агамемнон те вика,

205 за да прегледаш ти цар Менелая, водач на ахейци.

Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,

с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“

Каза така и сърцето в гърдите му той разтревожи.

Тръгнаха бързо да идат в обширния стан на ахейци.

210 Щом приближиха обаче до русия цар Менелая,

свариха около него събрани най-знатни водачи;

точно в средата застана герой Махаон богоравен,

тутакси дръпна стрелата от пояса плътно пристегнат;

в пътя обратен се счупиха нейните шипове остри.

215 Пъстрия пояс развърза и бронята здрава под него,

също и медната плоча, със труд от мъже изкована.

Раната щом му откри, где стрелата попаднала беше,

с устни изсмука кръвта и посипа целебни лекарства —

Хирон ги бе дружелюбно предал на баща му Асклепий.

220 Още ахейци се грижеха за Менелай гръмогласен,

а щитоносци троянци нападнаха с устрем в редици.

Боя си спомниха пак и облякоха свойте доспехи.

Вие не бихте видели там цар Агамемнон божествен

бавен, бездеен, изгубил желание да се сражава;

225 той непрестанно се впущаше в боя, прославящ мъжете.

Свойте коне с колесницата пъстра остави да чакат.

Силно пръхтяха конете, встрани ги задържаше с мъка

Евримедон Птолемеев Пираев, коларят известен.

Цар Агамемнон му заповед даде да бъде наблизо,

230 в случай, че сети умора, когато командва войските.

Тръгна пешком да прегледа той своите бойни редици.

Щом като виждаше бързи данайци в борба устремени,

спираше близо, усърдно им вдъхваше смелост със думи:

„Вие, аргийци, недейте забравя военната храброст!

235 Никога татко ни Зевс вероломните няма да брани.

Ала понеже са първи престъпили своите клетви,

техните нежни тела лешояди ще ръфат свирепо.

Ние пък техните мили съпруги и рожби невръстни

в плен ще откараме с кораби, срутим ли градската крепост.“

240 Щом като видеше други да бягат от тежката битка,

цар Агамемнон припряно ги мъмреше с яростни думи:

„Вий, самохвалци, страхливи аргийци, не се ли срамите?

Плахи защо сте се спрели, подобно на млади кошути,

дето са тичали дълго в полето обширно и морни

245 вече са спрели, понеже в душата си нямат геройство?

Тъй вцепенени и вие стоите, не влизате в схватка.

Може би чакате близо да дойдат троянци, където

нашите кораби съхнат край шумния бряг на морето,

за да узнаете Зевс олимпийски дали ви закриля?“

250 С тези съвети обхождаше своите бойни редици.

Стигна критяните царят, преминал през много фаланги.

Те покрай Идоменей си обличаха медни доспехи:

той бе сред първите, равен по мощ на глиган гороломен,

а Мерион насърчаваше задните бойни редици.

255 Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.

Тутакси ласкави думи продума на Идоменея:

„От бързоконни данайци аз тебе най-много почитам

както по време на битки, така и в дела най-различни,

също на пирове, гдето най-лични аргийци размесват

260 в кратера вино искрящо, отбрано за знатните старци.

И ако другите хубавокоси ахейци изпиват

само частта си, то твоята чаша, подобна на мойта,

винаги пълна остава да пиеш, когато поискаш.

Тръгвай безстрашен в атака, какъвто си беше по-рано.“

265 Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:

„Сине Атреев, аз винаги верен другар ще ти бъда,

както в началото бях обещал и ти кимнах с главата.

Но насърчавай и другите хубавокоси ахейци

в боя да влезем, щом своите клетви троянци не спазват.

270 В близкото бъдеще гибел и мъки жестоки ги чакат,

тъй като първи коварно престъпиха своите клетви.“

Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.

Много редици обходи, дойде при Аякси юначни.

Бойни доспехи обличаха, имаха много пешаци.

275 Както козар щом съгледа от някое било високо

облак, фучащ над морето, подгонен от западен вятър,

и отдалеч му се струва дори от катрана по-черен,

грозно пълзящ над морето и буря голяма надигащ;

тръпне пастирът от страх, в пещера си потирва стадата;

280 тъй и след тези Аякси се впущаха в лютата битка

гъсти редици герои, цъфтящи и богородени,

страшни със своите щитове кръгли и копия дълги.

Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.

Той им високо извика и думи крилати продума:

285 „Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци!

Няма съвет да ви давам — за двама ви той не подхожда:

вие сами насърчавате свойта войска да се бие.

Татко наш Зевсе, богиньо Атино и бог Аполоне,

всички дано притежават в сърцата си храброст такава!

290 Скоро би паднал тогава градът укрепен на Приама,

с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.“

Тъй каза, там ги остави и тръгна към други герои.

Срещна наблизо той Нестор, известен оратор от Пилос,

който подготвяше свойте другари да влязат във схватка

295 заедно с вожд Пелагон победител, с Аластор и Хромий,

с буйния Хемон, с Биант, предводител прочут на войските.

Нестор постави напред колесниците бойни с конете,

точно след тях нареди многобройни и смели пешаци

в боя опора да бъдат; страхливите сложи в средата,

300 за да воюват насила дори ако някой не иска.

Първо той заповед даде на всички бойци с колесници

свойте коне да задържат, без ред да не тичат в тълпата:

„Никой, облегнат на своето конно изкуство и сила,

да не излиза напред и с троянците сам да се бие,

305 ни да отстъпва, защото ще станете много по-слаби.

Който боец с колесница попадне на враг с колесница,

копие нека извади, това е най-сигурен начин.

Тъй градове и стени са рушили дедите ни славни,

имайки мъдрост такава и смелост голяма в гърдите.“

310 Тъй ги съветваше старецът, опитен в древните битки.

Цар Агамемнон се много зарадва, когато го зърна.

Той му високо извика и думи крилати му каза:

„Старче, да можеше както духът ти е силен в гърдите,

тъй колене невредими и мощ дълготрайна да имаш!

315 Но неизбежната възраст и тебе измъчва жестоко.

Трябваше другиго старост да стигне, ти млад да останеш!“

Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:

„Сине Атреев, бих искал да бъда юначен, тъй както

в дните, когато погубих Еревталиона божествен.

320 Но наведнъж боговете не дават на хората всичко:

юноша бях аз тогава, а днес старостта ме измъчва.

Но и така ще отида с бойците, полезен да бъда

с мойте съвети и думи — това е награда за старци.

Копия трябва да хвърлят по-младите, дето след мене

325 раснат по-годни, облегнати само на своите сили.“

Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.

Срещна сина на Петей, Менестея конеукротител.

Около него стояха атинци, съветници в битки.

Беше застанал наблизо и цар Одисей хитроумен.

330 Там се намираха също редиците на кефаленци.

Силния вик на борбата не бяха все още дочули,

тъй като скоро се бяха понесли във боя фаланги

на конеборци троянци и на меднобронни ахейци.

Чакаха двамата друга ахейска войска да пристигне,

335 за да се счепкат с троянците и да подхванат войната.

Щом ги видя Агамемнон, упрекна и двамата гневно.

Той им извика високо, крилати им думи продума:

„Сине на царя Петея, потомък на Зевса всевластен!

Също и ти, Одисее, изпълнен с опасни коварства!^[41]

340 Тука защо сте застанали в смут и очаквате други?

Редно за вас е да бъдете с челните бойни редици,

често да влизате храбро в разгара на лютата битка.

Двамата първи съм канил на обща, обилна гощавка,

щом като пир за старейшини ние ахейците правим.

345 Имаше печено много за ядене, също и чаши

с медено вино за пиене, колкото искахте двама.

Гледали бихте доволни сега дори десет ахейски

бойни редици пред вас да се бият със мед безпощадна.“

А Одисей хитроумен със гняв го погледна и рече:

350 „Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?

Как ти говориш, че ние отбягваме битки, когато

всички ахейци започваме бой с конеборци троянци?

Ако поискаш, и ако това ти е нужно, ще видиш

на Телемаха бащата напред срещу първите групи

355 на конеборци троянци. Напразно така ти говориш.“

Цар Агамемнон, когато видя Одисея разсърден,

взе си словата обратно, усмихна се кротко и каза:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

Нито аз тебе ще хуля и нито съвет ще ти давам,

360 тъй като зная, че твойто сърце във гърдите ти мощни

дружески чувства питае и двамата мислим еднакво.

Тръгвай в атака! Сега ако нещо е казано лошо,

после ще видим. Дано боговете го сторят безвредно!“

Тъй рече, там ги остави, забързан към други герои.

365 Скоро видя Диомеда, прочутия син на Тидея,

спрял се смутен сред конете и сред колесниците здрави.

Близо до него стоеше и Стенел, синът Капанеев.

Щом го съзря Агамемнон Атреев, упрекна го остро.

Той му извика високо и думи крилати му каза:

370 „Тежко ми, сине на храбрия в битки Тидей конеборец!

Днеска защо ти трепериш, защо и полето оглеждаш?

Нямаше навик Тидей да се плаши и тъй да трепери,

ала се биеше той с враговете пред свойте другари.

Тъй ни разправяха тези, които го виждали в битки.

375 Аз го не помня, но казват, че другите той надминавал.

Някога сам бил пристигнал в Микена приятел-изгнаник

с вожд Полиника божествен, събирайки смели войници.

Готвели поход тогава към святата крепост на Тива,

молейки много да вземат съюзници славни в Микена.

380 Искали вече микенци да сторят, каквото ги молят,

ала Кронид ги въздържал, показвайки лоши поличби.

Щом от Микена излезли и пътя далечен поели,

стигнали чак до Азоп, с брегове във трева и тръстика,

там пък отново ахейци изпратили с вести Тидея.

385 Тръгнал веднага и срещнал не малко потомци на Кадъм,^[42]

сбрани на пир във двореца на силния цар Етеокъл.

Опитен в бой с колесници, Тидей не изпаднал в уплаха,

бидейки вече самичък сред много потомци на Кадъм.

Викал ги на състезание, лесно ги всички надвивал.

390 Толкова явно навред му помагала мъдра Атина.

Гневни били на Тидея тиванци, гонци на конете.

Хитра засада скроили, когато се връщал обратно.

Турили там петдесет най-отбрани младежи с водачи:

Меон, потомък на Хемон, подобен на бог олимпийски,

395 и Полифонт Автофонов, прославен във лютите битки.

Ала Тидей им приготвил позорна, нечувана гибел:

всички избил, а един само пуснал дома да се върне,

Меона волен отпратил, покорен на божи поличби.

Ето такъв бил Тидей етолиец! Но син е отгледал

400 в битки по-долен от него, а само на думи по-храбър.“

Тъй рече. Смелият цар Диомед не промълви му нищо,

много засрамен от силния укор на царя почитан.

Стенел, потомък на вожд Капанея, така му отвърна:

„Сине Атреев, лъжи не разправяй! Ти знаеш безспорно —

405 с право се смятаме ний от бащите си много по-храбри:

ние превзехме сами седмовратата крепост на Тива,

водейки малка войска пред стените, добре укрепени,

вярвайки в божи поличби и във помощта на Кронида.

Паднаха наште бащи поради дързостта си безумна.

410 Двамата тях не поставяй наравно със нашата слава!“

А Диомед гръмогласен със гняв го погледна и каза:

„Драги ми Стенел, мълчи и послушай ти моите думи!

Няма сега да упреквам Атрида, водач на войските,

тъй като той насърчава ахейците да се сражават.

415 Слава голяма ще има за него, когато ахейци

в битка погубят троянци и вземат свещената Троя.

Паднат ли в боя ахейците, мъка голяма ще има.

Двамата нека си спомним за нашата войнствена храброст!“

Каза и от колесницата скочи в прахта със доспехи.

420 Страшно издрънка медта на гърдите на цар Диомеда:

ужас до смърт би обхванал дори и най-смелия воин.

Както вълните, когато се удрят в брега на морето

пенести и неуморни, които Зефирът надига,

първо в морето нарастват и стават големи, опасни,

425 после, разбити в брега, зашумяват страхотно и вдигат

гребени много високи, изхвърляйки пяна солена,

тъй непрестанно прииждаха бойни данайски фаланги.

Всеки един пълководец командваше свойте войници,

всички останали крачеха тихо, дълбоко смълчани,

430 би си помислил, че тази войска да говори не може;

те се бояха от свойте водачи; доспехите пъстри

ярко блестяха, когато вървяха, строени в редици.

Както овце многобройни на твърде заможен стопанин

чакат да им издоят във кошарата бялото мляко,

435 блеят безспирно, дочувайки своите агънца малки,

тъй се разнасяше бойният вик на троянци из стана.

Ала не беше викът им еднакъв, речта бе различна:

смесени разни езици на много събрани народи.

Арес подбуди троянци, данайци — Атина Палада,

440 Ужас и Страх, и в гнева ненаситница разпра — Ерида,

родна сестра и другарка на Арес, погубващ мъжете;

малка отпърво тя тръгва, но скоро издига в небето

свойта глава, а нозете си здраво опира в земята.

Слезе тогава сред двете войски и еднаква свирепост

445 тя им внуши, умножавайки стона на всички войници.

Щом като двете войски се събраха на бойното място,

смесиха кожени щитове, копия остри и ярост

на меднобронни войници; а техните щитове кръгли

плътно се сблъскаха: шум и безредие мигом настана.

450 Там едновременно екнаха вопли на смъртно ранени

с радостен вик за победа: във кръв се окъпа земята.

Както две бурно течащи реки от планински чукари

сливат водите си силно пенливи посред долината

в грозни въртопи, понеже избликват от извори буйни,

455 техният шум се дочува дори от овчар в планината,

тъй се разнасяше крясък и боен ехтеж от войските.

Първи уби Антилох Ехепола, сина на Талисий,

храбър водач на троянци и винаги с първите в боя.

Най-напред в гъстата грива високо му шлема удари,

460 после заби във челото му своето копие медно.

Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.

В бурната схватка той рухна със грохот подобно на крепост.

Вожда убит улови за краката герой Елефенор,

който бе син Халкодонтов и вожд на сърцати абанти.

465 Влачеше мъртвото тяло, понеже желаеше много

той да му вземе доспехите: кратък му беше стремежът.

Щом Агенор го съгледа да мъкне трупа на героя,

в миг го удари жестоко със копие медно в ребрата,

вече от щита открити, и тъй подкоси му нозете.

470 Щом го душата напусна, борба за трупа му избухна

между троянци и много ахейци. Подобно на вълци,

те се нападаха: мъж срещу мъж се нахвърляше стръвно.

Точно тогава Аякс Теламонов уби Симоесий,

Антемионов потомък, мъж тъкмо на възраст цветуща;

475 майка му бе го родила край брегове симоентски,^[43]

слязла от Ида с родители нявга да видят стадата.

Ето защо Симоесий го бяха нарекли. Отплата

никак не даде на свойте родители мили, понеже

рано погина, убит от Аякса със копие остро.

480 Както вървеше, Аякс го прониза в гърдите отдясно;

медното копие мина направо през дясното рамо.

Падна в прахта на земята подобно на черна топола,

дето висока и стройна расте в мочурлива ливада,

а по върха й се вият красиви и кичести клони.

485 Майстор колар я отсича със своята лъскава брадва,

за да я свие във наплати на колесница прекрасна.

Дълго лежи на брега на реката, догдето изсъхне.

Тъй Симоесий лежеше, когато Аякс го съблече.

Антиф, синът на Приама, пристегнат със ризница светла,

490 хвърли в гъмжилото копие остро в Аякс Теламонов,

но не можа да улучи; рани в слабините той Левка,

храбър другар Одисеев, повлякъл трупа на героя:

падна трупът от ръцете на Левка, а той — върху него.

Цар Одисей се разсърди свирепо, че Левк е погубен.

495 В мед заискряла облечен, излезе пред челните в строя,

спря се наблизо и своето бляскаво копие метна,

след като вред се огледа. Троянци отстъпиха мигом,

щом се прицели; нахалост не прати той копие медно.

Демокоонта умери, сина незаконен Приамов,^[44]

500 който дойде от Абид, от ливадите с бързи кобили.

Гневен за своя другар, Одисей го прободе без милост

в дясното сляпо око и през лявото мина веднага

медното копие: мрак му забули очите красиви.

Шумно той рухна, доспехите звъннаха силно на него.

505 Първите в боя и светлият Хектор отстъпиха вкупом.

Викаха гръмко аргийци, измъкваха своите мъртви,

стигаха много напред. Аполон се разсърди тогава,

щом от Пергам ги съгледа, и с гняв на троянците викна:

„Смело напред, конеборци троянци! Недейте отстъпва!

510 Нямат аргийците кожа от камък или от желязо,

за да издържат на копия, дето телата разкъсват.

В боя не влиза Ахил, син на хубавокоса Тетида,

че покрай своите кораби гняв душегубен изпитва.“

Тъй им извика сърдитият бог от високата крепост.

515 Славната щерка на Зевса подбуждаше стръвно ахейци,

между войските сновейки, когато ги виждаше мудни.

Тука съдбата погуби Диора, сина Амаринков,

който бе смъртно ударен във десния крак над петата

с камък заострен, случайно там нейде в полето намерен.

520 Вождът от Енос тракийски Пирой Амбрасид го улучи.

Камъкът грозно премаза костта му и двете му жили,

падна по гръб във прахта на земята Диор Амаринков,

двете ръце си протегна към своите мили другари,

вече издишващ духа си. Към него притича пак този,

525 който го беше ударил, прониза го с копие в пъпа,

вън му червата изкара и мрак му забули очите.

Вождът Тоант етолиец в гърдите Пироя прободе

с медното копие: в белия дроб то проникна дълбоко.

Близо до него застана Тоант, от гръдта му издърпа

530 своето копие тежко; па острият меч си извади,

право в корема промуши Пироя и взе му душата.

Ала доспехите светли Тоант не можа да му смъкне:

верни тракийски другари дойдоха със копия дълги.

Едър макар и да беше, могъщ и достоен за почит,

535 те го отбиха: Тоант, разтреперан, във ужас отстъпи.

Тъй във прахта се простряха един до друг двама водачи —

вожд на тракийци единият, другият вожд на епейци.

Още и други мнозина лежаха в полето избити.

Всичко това не би дръзнал дошлият човек да похули,

540 ако без удар и рани, запазен от мед островърха,

би се намирал в средата и би го превела Атина,

взела го в миг за ръка и отбила стрелите от него,

тъй като в оня ден много троянци и много ахейци,

ничком в прахта повалени, лежаха едни върху други.

Вдъхна тогава Атина Палада на цар Диомеда

сила голяма и смелост да бъде все пръв между всички

храбри аргийци и сам да спечели най-хубава слава.

Тя му запали край шлема и щита сияние вечно,

5 наподобило звездата,^[45] която най-ярка наесен

между звездите сияе, окъпана вдън океана.

С блясък такъв озарила главата му и раменете,

тя сред войските го тласна, где боят кипеше най-бурно.

Имаше между троянците някой си Дарес, имотен,

10 жрец непорочен на Хефест, баща на двамина герои:

братя Фегей и Идей, във различните битки изкусни.

Двамата сина на Дарес нападнаха цар Диомеда,

двамата със колесница, той прав на земята стоеше.

Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

15 първо Фегей със замах дългосенното копие метна.

Острото копие мина над рамото на Диомеда,

без да улучи героя. След туй Диомед се прицели.

Своето копие медно не хвърли напразно с десница:

право в гръдта го умери и от колесницата смъкна.

20 Слезе Идей и остави назад колесницата дивна,

но не можа да изтича в защита на брат си погубен.

Нямаше също и сам да избяга от черната гибел,

но го измъкна бог Хефест, покри го с мъгла непрогледна,

за да не бъде съсипан напълно нещастният Дарес.

25 Храбрият цар Диомед им разпрегна конете веднага,

заповед даде на своите да ги откарат във стана.

А пък троянци, когато видяха децата на Дарес:

първия бягащ, а втория при колесницата мъртъв,

всички се духом смутиха. Но в миг светлоока Атина

30 хвана ръката на буйния Арес и тъй му продума:

„Арес убиец, със кърви оцапан, стени разрушаващ!

Няма ли ний да оставим троянци сами и ахейци

с бой да решават кого промислителят Зевс ще прослави?

Нека отстъпим и нека отбегнем гнева на Кронида!“

35 Каза така и изведе от битката буйния Арес,

па го принуди да седне на стръмния бряг на Скамандър.

Лесно данайци обърнаха в бягство троянци и всеки

вожд порази неприятел. Пръв мощният цар Агамемнон

от колесницата смъкна цар Одий, водач хелизонски.

40 С копие той го удари в гърба помежду раменете,

то през гръдта му излезе, тъй както бе хукнал да бяга.

Просна се Одий, доспехите звъннаха гръмко на него.

Идоменей пък уби меониеца Феста, син Боров,

който тук беше пристигнал с войските от плодната Тарна.

45 Славният Идоменей го прониза със копие дълго

в дясното рамо, когато се качваше Фест в колесница;

от колесницата рухна и страшният мрак го обгърна.

Взеха му всички доспехи слугите на Идоменея.

Цар Менелай пък погуби със своето копие остро

50 вожда Скамандрий, потомък на Строфий, ловец ненадминат:

бе го научила много отдавна сама Артемида

всички животни, в гората отхранвани, с лък да уцелва.

Ала сега Артемида ловджийка не бе му полезна,

нито стрелбата му точна, с която той беше известен.

55 Славният с копие син на Атрей, Менелай гръмогласен,

ядно напред го подгони, в гърба помежду раменете

с копие той го промуши и то през гръдта му излезе.

Ничком се просна Скамандрий, доспехите звъннаха силно.

Вожд Мерион умъртви пък Ферекла, потомък на Хармон,

60 който с ръцете си правеше всякакви вещи изкусни,

че го обичаше много богиня Атина Палада;

той построи злополучните кораби вити на Парис,

зло причинили на него и мъка на всички троянци,

тъй като никак не знаеше волята на боговете.^[46]

65 Щом Мерион във полето подгони и стигна Ферекла,

с яд го прободе отдясно в бедрото и мигом премина

острият връх под костта пряко таза направо в мехура.

С вик на колени се смъкна Ферекъл, смъртта го забули.

Мегес погуби Педея, потомък на цар Антенора,

70 син незаконен, когото отгледа грижлива Теана

редом със своите рожби, угаждайки тъй на мъжа си.

Мегес Филеев, прочутият копиеборец, го погна,

с острото копие в миг по главата в тила го удари.

То му езика подряза и спря между белите зъби.

75 Падна Педей и със зъби студеното копие стисна.

Вожд Еврипил Евемонов срази Хипсенора божествен,

чедо на Долопиона безстрашен и жрец на Скамандър,

който подобен на бог Олимпиец бе тачен от всички.

Вожд Еврипил, Евемонов потомък, се спусна към него.

80 Както се беше затичал, улучи го в дясното рамо,

с меча си остър веднага отсече ръката му тежка.

Цялата в кърви облята, десницата падна в полето.

Алена смърт и всесилна съдба му затвори очите.

Тъй се измъчваха дълго водачите в лютата битка.

85 Трудно човек би узнал Диомед със кои се сражава:

битка с троянци ли води или със самите ахейци.

Той по полето се носеше както река пълноводна,

дето могъщо и буйно събаря преградите здрави.

Нито я бентове спират във нейния яростен устрем,

90 нито огради в нивята цветущи назад я задържат,

щом е веднъж придошла от проливния дъжд на Кронида.

Колко прекрасни дела на човека изчезват под нея!

Тъй и троянски редици погинаха от Диомеда:

не устояха пред него, макар и да бяха тъй много.

95 Пандар, блестящият син Ликаонов, когато го зърна

как из полето пред себе си гони редиците гъсти,

тутакси той си насочи извития лък в Диомеда.

Както нападаше, в миг го умери във дясното рамо,

в медната броня: стрелата опасна през нея премина;

100 плешката мощна прониза, а бронята с кръв се опръска.

Светлият син Ликаонов тогава високо извика:

„Смело нападайте, храбри троянци, гонци на конете!

Вече ранен е най-знатен ахеец и аз се надявам:

той ще се бори не дълго с мойта стрела смъртоносна,

105 щом Аполон ме изпрати да дойда от Ликия тука.“

Тъй се похвали, но с тая стрела не уби Диомеда,

който отстъпи към свойте коне с колесницата крепка,

спря се и тъй заговори на Стенел, сина Капанеев:

„Стенеле мили, скочи напусни колесницата бойна,

110 за да извадиш стрелата жестока от моето рамо.“

От колесницата Стенел се смъкна в прахта на земята,

спря се до него, стрелата измъкна от дясното рамо.

Бликна веднага червената кръв изпод яката броня.

А Диомед гръмогласен тогава така се помоли:

115 „Чуй ме ти, дъще всесилна на егидодържеца Зевса!

Ако на мене и татко ми нявга помощница беше

в лютите битки, сега ми помагай отново, Атино!

Дай да настигна със копие и да убия героя,

който ме първи улучи и много се хвали, че няма

120 дълго да гледам лъчистия блясък на ясното слънце.“

Тъй се помоли, Атина Палада послуша молбата;

тялото леко му стори, нозете, ръцете — чевръсти.

Близо до него застана и думи крилати му каза:

„Смело напред, Диомеде, във бой със троянците тръгвай!

125 В твойте гърди аз изпратих безстрашния дух на баща ти,

точно какъвто е имал героят Тидей щитоборец.

Мракът, преди непрогледен, ти махнах сама от очите^[47]

да разпознаваш добре боговете и смъртните хора.

Ако ли някой безсмъртен пристигне да те изкушава,

130 с никого от боговете всевечни недей се сражава,

но ако влезе във бой Афродита, на Зевс дъщерята,

ти нарани я без милост със твоето копие остро.“

Щом му заръча това, светлоока Атина си тръгна,

а Диомед се отправи веднага сред първите в боя.

135 Той и по-рано желаеше в битка да влезе с троянци,

ала сега бе обхванат от трижди по-гибелна ярост.

Както лъв, който в полето напада овце гъсторунни,

дръзко в кошарата скача, но леко ранен от овчаря,

дваж по-разпален се хвърля; овчарят побягва в заслона,

140 вече забравил овцете, и те изоставени тичат,

но издушени наскоро, една се до друга търкалят,

после лъвът разлютен през оградата ловко прескача;

тъй разярен и могъщ Диомед сред троянци се втурна.

Там той уби Астиной и Хипейрон, водач на войските;

145 първия точно срази над гърдите със копие медно,

втория в силната ключица с меча огромен удари:

рамото падна от едрия гръб и от яката шия.

Той го остави и после свали Полиид и Абанта,

рожби на Евридамант, остарелия съногадател.

150 Техните сънища старецът не разтълкува тогава —

цар Диомед ги уби и им смъкна доспехите светли.

Сетне се спусна към Ксанта и Тоона, рожби на Феноп,

млади и двамата още. А Феноп, измъчван от старост,

нямаше други момчета имота си да им остави.

155 Щом Диомед ги погуби, душата им мила изтръгна,

вопли и скръб безутешна остави на техния татко,

тъй като те се не върнаха живи от боя при него;

взеха в наследство имота на Феноп далечни роднини.

С устрем нападна тогава и двама Приамови сина:

160 Хромия и Ехемона — в една колесница те бяха.

Както лъв стадо говеда връхлита сред място гористо,

счупва врата на юница или пък на крава гоена,

тъй Диомед ги принуди насила да слязат за гибел

от колесницата здрава и сне им доспехите пъстри.

165 Даде на свои другари конете оттам да откарат.

Щом го съгледа Еней, че коси редовете троянски,

бързо във боя се втурна сред множество копия остри,

търсейки богоподобния Пандар дано да открие.

Смелия син Ликаонов, герой безупречен, намери,

170 спря се наблизо до него и тези му думи продума:

„Пандаре, где ти е лъкът и где са стрелите крилати —

твоята слава, която теб никой герой не оспорва?

Никой във Ликия днес не се смята по-храбър от тебе.

Ти помоли се на Зевса и пращай стрелата си в тоя,

175 който надвива и много злини на троянците стори,

че на мнозина прочути водачи сломи коленете.

Само дано не е някакъв бог, разлютен на троянци,

гневен за жертви свещени: че божият гняв е опасен.“

Славният син Ликаонов тогава така му отвърна:

180 „Драги Енее, съветнико на меднобронни троянци!

Той ми напомня по всичко юначния син на Тидея,

както му гледам аз шлема заострен и с четири върха,

пък и конете. Не зная дали не е някой безсмъртен.

Ако е храбрият син на Тидея, тъй както допускам,

185 сам да беснее без помощ на бог той не може. Безсмъртен

близо до него стои, раменете си скрил във мъглата,

той отклони и стрелата ми остра от вожд Диомеда.

Хвърлих я точно във него, улучих го в дясното рамо,

бързо стрелата премина направо през крепката броня.

190 Аз се надявах, че вече го пращам в подземното царство,

ала не съм го погубил: бог някой на нас е разсърден.

Нямам аз тука коне с колесница, в която да скоча,

а единадесет има във къщи добри колесници,

хубави, скоро направени, целите плътно покрити.

195 Има до всяка една колесница два коня впрегатни,

хранени твърде обилно със бял ечемик и пшеница.

Копиеборецът стар, Ликаон, във дома си разкошен

мъдри съвети ми даде за боя, когато потеглих.

Той ми поръчваше винаги от колесницата пъстра

200 да ръководя войските троянски в свирепите битки.

Аз не послушах баща си, а щеше полезно да бъде.

Жал за конете ми стана, от зоб да не бъдат лишени,

ако попаднем в засада, че те до насита се хранят.

Тъй си оставих конете, пешком съм пристигнал при Троя.

205 Имах надежда във лъка, но той се оказва безсилен.

Вече аз стрелях със него във двама най-смели ахейци:

в цар Диомеда и в цар Менелая, улучих ги точно,

кръв им потече, но само ги още по-люто разсърдих.

С лоша поличба свалих си извития лък от пирона

210 в оня ден, в който поведох троянци към Троя любима,

носейки помощ и радост на богоподобния Хектор.

Щом се завърна в дома си и пак със очите си видя

мойта родина, съпругата мила и нашата къща,

нека герой чуждоземец главата ми в миг да отреже,

215 този лък ако не счупя със свойте ръце и не хвърля

в буйния огън, защото напразно ме той придружава!“

В отговор тъй му продума Еней, предводител троянски:

„Не говори! И за в бъдеще той все такъв ще остане,

ако и двамата ние с коне в колесница не тръгнем

220 този човек да нападнем отблизо с оръжие тежко.

Качвай се с мен в колесницата, за да научиш веднага

колко са ловки конете на Троса; познават полето,

всякога вихром се носят, когато преследват и бягат.

Те ще ни върнат в града, ако Зевс олимпийски внезапно

225 слава изпрати отново на вожд Диомеда Тидеев.

Хайде, вземи незабавно юздите блестящи и бича!

Прав в колесницата аз ще стоя с Диомед да се бия,

или пък ти го пресрещай, а аз ще насочвам конете.“

Славният син Ликаонов така на Енея отвърна:

230 „Дръж ти юздите на двата си коня, Енее Анхизов!

По-бързо те ще препускат, когато познават коларя:

ако случайно побегнем от вожд Диомеда Тидеев,

да не запрат ужасени, сами да не искат тогава

да ни изкарат от боя, понеже гласа ти не чуват.

235 Яростно пръв ще нападне синът на Тидея юначен,

нас ще убие, конете ти еднокопитни ще вземе.

Карай сам свойте коне, в колесницата впрегнати двата,

с моето копие аз ще пресрещна героя връхлитащ.“

Тъй си говореха двамата във колесницата пъстра;

240 към Диомеда подшибнаха с устрем конете си бързи.

Щом ги съгледа блестящият Стенел, синът Капанеев,

тутакси думи крилати на цар Диомеда продума:

„Чуй, Диомеде Тидеев, от мене горещо обичан!

Виждам аз двама мъже, устремени във бой срещу тебе.

245 Сила те имат огромна. Единият стреля отлично —

Пандар се казва и с гордост се смята за син Ликаонов,

другият пък се нарича Еней и се хвали надменно,

че е роден от Анхиза безстрашен и от Афродита.

Нека сега с колесницата малко отстъпим и дръзко

250 пръв не нападай във боя, живота си да не погубиш!“

Гневно погледна към него герой Диомед и отвърна:

„Не говори ми за бягство, че нито ти мен ще предумаш,

нито е в мойта природа с измъкване да се сражавам,

ни да се крия уплашен: цветуща е моята сила.

255 Аз с колесница не искам — пешком ще налитам направо.

Мъдра Атина Палада не дава от страх да треперя.

Няма конете им буйни назад да се върнат от боя

даже да може от двамата някой сега да избяга.

Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

260 ако премъдра Атина ми прати великата слава

двамата тук да убия, запри ти конете веднага,

след като вържеш юздите добре за перилата здрави,

без да забравиш да вземеш конете на вожда Енея,

да ги откараш оттука при медноколенни ахейци.

265 Те са от тая порода, която Кронид гръмовержец

даде на Троса в отплата за младия син Ганимеда.

Няма по-дивни коне под зората и ясното слънце.

Царят известен Анхиз бе получил от тази порода,

скришом от Лаомедонта, довеждайки свойте кобили.

270 Тъй се родиха шест хубави коня в дома на Анхиза;

четири той задържа и богато ги храни на ясли,

другите два подари на Енея, та ужас да всяват.

Ако ги вземем във плен, ще спечелим най-хубава слава.“

Тъй си говореха цар Диомед и другарят му Стенел,

275 а враговете им близо дойдоха с конете си бързи.

Пръв на Титида продума блестящият син Ликаонов:

„Сине мъжествен и страшен на знатния воин Тидея!

С острата люта стрела не можах да ти грабна живота,

но ще опитам със копие тежко дали ще улуча.“

280 Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.

Право умери сина на Тидея във щита му кръгъл.

Медното копие мина през щита и бронята стигна.

Славният син Ликаонов тогава високо му викна:

„Ти си опасно ранен в слабините и дълго не можеш

285 тъй да понасяш; и вече ми даде победната слава!“

Без да се плаши, могъщият вожд Диомед му отвърна:

„Сбърка ти, в мен не уцели! Аз мисля, че двамата вие

битката няма да спрете, без някой от вас да загине

и да насити със своята кръв ненаситния Арес.“

290 Каза и копие метна, Атина го в Пандар насочи

точно в носа до окото; през белите зъби то мина.

Твърдата мед му преряза дълбоко езика от корен,

острият връх пък излезе от долната част на брадата.

Пандар със шум се събори, доспехите звъннаха с него,

295 лъскави, ярки; конете от уплах встрани полетяха.

Тутакси там му изхвръкна душата и мъжката сила.

Скокна Еней на земята със щит и със копие дълго,

в страх да не би да измъкнат ахейците мъртвото тяло.

Силен, подобен на лъв, обикаляше той покрай него,

300 своето копие, щита си кръгъл пред Пандар държеше,

викайки страшно, готов да убие от ярост човека,

който излезе насреща. Синът на Тидея надигна

камък огромен и тежък — двамина от днешните хора

него не биха понесли, а той го самичък захвърли.

305 Силно Енея удари във таза, където бедрото

леко се движи във ямка — наричат я хората чашка.

Чашката зле му премаза и две сухожилия скъса.

Камъкът, остър и ръбест, обели му нежната кожа.

Падна Еней на колене, подпря се с ръка на земята.

310 Мрак непрогледен и черен покри му веднага очите.

Царят мъжествен Еней би загинал тогава безславно,

ако не бе го видяла сама Афродита Киприда,

негова майка, родила го тук от пастира Анхиза.

Тя над любимото чедо ръцете си бели протегна,

315 чудните дипли на светлия пеплос пред него разгъна,

срещу стрелите защита, та мъж бързоконен данаец

да не улучи Енея и да му не вземе душата.

Тъй Афродита изнесе сина си обичан от боя.

Стенел, синът Капанеев, не беше забравил съвета,

320 който получи наскоро от вожд Диомед гръмогласен.

Своите еднокопитни коне настрана той отведе,

след като върза юздите добре за перилата вити,

тръгна да вземе конете Енееви хубавогриви

да ги изтегли от боя при медноколенни ахейци.

325 Даде ги на Деипила, любимия, предан приятел,

тачен най-много сред всички другари за верните чувства,

за да откара конете при витите кораби гладки.

Сам в колесницата скочи и хвана юздите блестящи,

Стенел насочи конете назад към сина на Тидея.

330 Там Диомед бе подгонил Киприда със копие медно,

знаейки, че е безсилна богиня и няма дял равен

с тези богини, които предвождат герои във битки —

нито Атина е тя, нито пък Енио градоломна.

Вред я преследва сред гъсти редици и щом я настигна,

335 славният син на Тидея се втурна направо към нея,

своето копие хвърли, рани я във бялата китка.

В първия миг острието разкъса й дивния пеплос,

който самите харити за нея приготвиха сръчно,

стигна до китката, водната кръв на богиня потече —

340 влага,^[48] която се движи из жилите на боговете,

тъй като жито не вкусват и вино искрящо не пият.

Ето защо са безкръвни и прозвище носят безсмъртни.

Горко проплака Киприда, изпусна сина си да рухне.

Феб Аполон го измъкна с ръце и покри го във облак

345 черен, та никой от смелите и бързоконни данайци

с копие да го не мушне, душата му да не отнеме.

А гръмогласният син на Тидея високо й викна:

„Дъще на Зевса всесилен, излез от свирепата битка!

Мигар на теб ти не стига, че слаби жени прелъстяваш?

350 Влезеш ли в боя отново, то аз съм напълно уверен:

после от ужас ще тръпнеш, щом само дочуеш за битка.“

Тъй каза. Много смутена тя тръгна и страдаше страшно.

А бързонога Ирида я хвана и дръпна от боя.

Болка Киприда обзе, потъмня й красивата кожа.

355 После наляво от боя намери жестокия Арес,

седнал във облак със своето копие, с двата си коня.

Падна сама на колени и брат си горещо помоли;

искаше двата му пъргави коня с начелници златни:^[49]

„Мили ми брате, сега помогни ми и дай си конете,

360 за да отида в Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни.

Страдам от прясната рана, която ми смъртен нанесе:

вожд Диомед би воювал сега и със татко ни Зевса.“

Тъй каза. Арес й даде конете с начелници златни.

Във колесницата влезе Киприда със мъка в душата.

365 С нея се качи Ирида, юздите в ръцете си грабна,

с бича подкара конете и те полетяха със радост.

Стигнаха скоро Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни.

Вихренобърза Ирида запря незабавно конете,

сръчно и двата разпрегна, амброзиев зоб им постави.

370 Падна Киприда в нозете на своята майка Диона.^[50]

Взе дъщеря си сърдечно Диона във свойте прегръдки,

нежно с ръка я погали и думи такива й каза:

„Кой от безсмъртните, свидно ми чедо, така те удари,

сякаш открито сама си направила зло непростимо?“

375 В миг Афродита с усмивка пленителна тъй отговори:

„Дръзкият син на Тидея нанесе ми рана в ръката,

тъй като исках от боя сама да измъкна Енея,

моето чедо, което обичам най-много от всички.

Вече троянци не влизат във лютата битка с ахейци,

380 ала данайците днеска се бият свирепо с безсмъртни.“

Дивната между богини Диона така й отвърна:

„Дъще! Макар наскърбена, бъди търпелива, понасяй!

Ние, мнозина безсмъртни, сме страдали доста от смъртни,

тъй като ние самите беди си нанасяме често.

385 Страда и Арес, когато могъщият От с Ефиалта,

рожбите на Алоей, го завързаха с яки окови.

Цели тринадесет месеца беше във медна тъмница.

Щеше дори да загине на бой ненаситният Арес,

ако прекрасната мащеха тяхна, сама Ерибея,

390 Хермес не бе известила и с хитрост отвлече той Арес,

вече до крайност измъчен от тежки, огромни окови.

Страда и Хера, когато Херакъл, син Амфитрионов,^[51]

бе я ранил със тризъба стрела във гърдите отдясно.

Болка едва поносима търпеше богинята Хера.

395 Страда и едрият Хадес от люта стрела бързолетна.

Същият смъртен, потомък на Зевса, със яд го удари

долу сред мъртви^[52] при портите и го наказа със болки.

Тръгна си той към двореца на Зевс на Олимп белоснежен,

толкова зле изтерзан, във сърцето пронизван от болки:

400 в рамото беше забита стрелата и мъчеше бога.

Ала Пеан му поръси с премахващи болка лекарства

раната и изцери го, понеже безсмъртен е Хадес.

Дързък, престъпен е, който злини не престава да върши,

стреляйки с лък в боговете, които Олимп обитават.

405 Хубавоока Атина Тидей срещу тебе изпрати.

Глупав! Синът на Тидея не знае в духа си надменен,

че кратколетен е смъртният, който с безсмъртни се бори.

Няма дома да се върне, спасен от неравната битка,

няма децата му никога «татенце» да го наричат.

410 Ето защо и синът на Тидея, макар да е силен,

нека не смята, че няма по-храбър от тебе да срещне,

че дъщерята Адрастова, гордата Егалиея,

вярна съпруга на цар Диомеда конеукротител,

няма да буди с ридания своите мили слугини,

415 скръбна за своя законен съпруг, най-юначен ахеец.“

Каза Диона, с ръце й избърса кръвта от ръката,

китката в миг оздравя и преминаха лютите болки.

Щом като всичко Атина Палада и Хера видяха,

с думи обидни започнаха Зевса Кронида да дразнят.

420 Тъй совоока богиня Атина със жлъч заговори:

„Татко мой Зевсе, дали ще се сърдиш, че нещо ще кажа?

Ето Киприда примами и някоя друга ахейка

да я последва в града на троянци, които обикна.

Милвайки нежно красивата и дългопола ахейка,

425 тя си одраска ръката във нейната златна карфица.“

Каза. Засмя се бащата на хората и боговете,

мигом повика при себе си златна Киприда и рече:

„Дъще, военните грижи не са отредени за тебе!

Ти се отдавай усърдно на брачни дела и любовни.

430 Нека Атина и бързият Арес се грижат за битки.“

Докато тъй си говореха двамата — Зевс и Киприда,

цар Диомед гръмогласен нападна Енея Анхизов,

ако и вече да знаеше, че Аполон го закриля.

Нямаше никакъв страх и от бога: връхлиташе често,

435 за да убие Енея, доспехите славни да вземе.

Три пъти дръзко нападна, заплашвайки да го погуби,

три пъти бог Аполон му разтърсваше щита излъскан.

Щом за четвърти път той се нахвърли, подобен на демон,

Феб Аполон далнострелец страхотно му викна веднага:

440 „Сине Тидеев, разумен бъди, отстъпи и не искай

сам с боговете наравно да бъдеш, че никога няма

хората със боговете безсмъртни еднакви да станат.“

Каза така и синът на Тидея назад се отдръпна,

за да избяга от гневния бог Аполон далномерец.

445 Феб Аполон надалече от боя изнесе Енея

и във Пергам го положи, където е храмът му древен.

Хубавостреляща с лък Артемида и Лета във храма

скритом лекуваха с грижа и почит Енея Анхизов.

Бог Аполон, сребролъкият, призрак измамлив създаде,

450 сходен напълно с Енея, със същите бойни доспехи.

Около призрака сбрани, троянци с ахейци взаимно

върху гърдите си в боя разсичаха волските кожи —

щитове кръгли, големи и щитове леки, крилати.

Феб Аполон заговори тогава на буйния Арес:

455 „Арес убиец, във кърви оцапан, стени разрушаващ!

Няма ли този човек, Диомед, да прогониш от боя,

който сега и със татко ни Зевса би дръзко воювал?

Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,

после, подобен на демон, и мене самия нападна.“

460 Каза така Аполон и в Пергамската крепост остана.

Злобният Арес подбуждаше вече войските троянски,

в образа на Акаманта, най-бързия вожд на тракийци.

Той призова на Приам синовете, потомци на Зевса:

„Вие, чедата на царя Приама, потомък на Зевса!

465 Още ли тези ахейци войските ви тук ще избиват?

Или ще чакате битка да почнат пред вашите порти?

Ето, ранен е героят, почитан наравно със Хектор —

воин Еней богоравен, синът на Анхиза мъжествен.

Нека спасим от кипежа на боя другаря си знатен!“

470 Тъй рече. Сила и смелост разпали у всеки троянец.

А Сарпедон заговори със думи обидни на Хектор:

„Хекторе, твоята храброст прочута къде се изгуби?

Казваше, че ще запазиш града без войска и без помощ,

само със твоите зетьове, с твоите братя рождени.

475 Никого тука от тях аз не мога сега да съгледам.

Те се страхуват подобно на псета от лъв ненаситен.

Ние дойдохме съюзници, всички оставаме в боя.

Също и аз съм пристигнал съюзник от много далеко:

чак от далечния Ксант пълноводен и Ликия родна.

480 Там си оставих любима съпруга и мъничка рожба,

също и много богатства, желани от бедните хора.

Все пак аз лично подтиквам ликийци и искам самичък

в битка да вляза с героя, а тука имот не владея,

който ахейци да грабнат или да откарат във къщи.

485 Ти пък бездеен оставаш и другите в бой не подканяш

да се сражават юнашки и свойте съпруги да бранят.

Паднали в мрежа опасна, която най-здраво улавя,

жертва и плячка дано да не станете на враговете!

После те лесно ще сринат и вашия град многолюден.

490 Трябва за всичко това да се грижиш и денем и нощем,

трябва да молиш неспирно прочути съюзни водачи

пак да воюват и срамните укори тъй да отбият.“

Каза така Сарпедон и захапа сърцето на Хектор.

Тутакси Хектор с доспехите от колесницата скочи.

495 Махащ две копия остри, обхождайки вредом войските,

той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка.

Те се обърнаха бързо, с лице към ахейците спряха.

Всички аргийци останаха и не отстъпиха в бягство.

Вятърът както отнася свещената плява в хармана,

500 гдето вършачи я веят, когато и златна Деметра

зърно от плява отделя при духнали вихри желани;

всички околни места, дървеса и треви побеляват;

тъй и ахейците станаха бели от прашния облак,

който с нозете си вдигнаха чак до небето конете,

505 щом се понесоха в боя обратно със свойте колари.

Всички троянци започнаха битка със устремна сила.

Бурният Арес покри ги с мъгла, подпомогна троянци,

тичайки вредом по волята на Аполон златомечест,

който поръча на Арес да върне духа на троянци,

510 тъй като беше видял, че Атина си вече отива,

мъдра помощница в тежките битки за всички данайци.

Сам Аполон изпроводи Енея от храма си пищен,

вдъхнал геройство в гърдите на вожда прочут на войската.

Скоро Еней се яви между свойте обични другари.

515 Радостни те го видяха, че бодър и читав си идва,

пълен със сила, но никой за нищо не го и попита,

тъй като почваше новата битка, която скроиха

Феб Аполон, и убиецът Арес, и злата Ерида.

Двамата славни Аякси и цар Одисей с Диомеда

520 в боя подтикваха свойте данайци, макар че войските

нямаха страх от троянската сила и вражия натиск,

ала стояха недвижни, подобни на облаци тъмни,

пръснати над планините от Зевса във време спокойно —

тихи, догдето почива мощта на Борей и на други

525 вихри могъщи, които, щом почнат да веят, разпръсват

черните облаци вредом със своето духане шумно.

Тъй неподвижни данайци очакваха смело троянци.

Цар Агамемнон обходи войската с такива съвети:

„Мили другари, бъдете мъже със сърца на герои!

530 В страшните битки един се пред други срамувайте вие!

Който войник се срамува, по-често във бой се спасява,

който от битката бяга, изгубва защита и слава.“

Каза и копие хвърли, улучи храбреца известен,

Деикоонта Пергасов, другар на Енея юначен,

535 тачен наравно с децата на царя Приам от троянци,

тъй като ревностен бе да се впуща сред първите в боя.

Цар Агамемнон Атреев го хласна със копие в щита,

здравият щит не отхвърли медта и тя мина през него,

стигна във долната част на корема през якия пояс.

540 Грохна троянецът, звъннаха гръмко доспехите с него.

В същото време Еней бе погубил най-лични данайци —

Кретон и брат му Орсѝлох, потомци на царя Диокъл.

Техният татко Диокъл живееше в дивната Фера,

много заможен, той беше по род от Алфей бистроструен,

545 който широко тече през земята на пилосци древни.

Този Алфей е баща на Орсилох, водач на герои,

а пък Орсилох — баща на прочутия, мощен Диокъл,

а пък Диокъл — баща на сърцати момчета близнаци:

Кретон и брат му Орсилох, в различни сражения вещи.

550 Двамата щом възмъжаха, със своите кораби черни

тръгнаха дружно с аргийци към хубавоконната Троя

чест да печелят за цар Агамемнона и Менелая.

Ала смъртта ги настигна и двамата тука пред Троя.

Както два лъва, отраснали сред върховете планински,

555 кърмени нежно от майка лъвица в гора недостъпна,

грабят свирепо рогати юници, овце угоени,

опустошават кошари пастирски, догдето самички

бъдат убити със копие медно от мъжки десници;

тъй от ръцете Енееви двама близнака сломени

560 рухнаха върху земята, подобни на борове стройни.

Паднаха и ги пожали герой Менелай гръмогласен.

Целият в мед заискряла облечен, излезе пред всички,

махайки своето копие; Арес му вдъхна геройство,

тайно кроейки коварство — да бъде убит от Енея.

565 Щом го видя Антилох богоравен, потомък на Нестор,

сам пред войските излезе, изплашен за вожда народен,

да не пострада и целият труд да отиде напразно.

Двамата вече насочваха своите копия медни,

за да се бият със устрем един срещу други отблизо.

570 Сам Антилох бе застанал до вожда прочут на войските.

Колкото сръчен боец и да беше, Еней се отдръпна,

щом забеляза, че двама герои го чакат задружно.

След като бяха отвлекли телата във стана ахейски

и на другари предали убитите двама близнака,

575 те се явиха отново във първите бойни редици.

Стигнаха до Пилемена, подобен по храброст на Арес,

вожд на юначни мъже, щитоносни бойци пафлагонци.

Славният с копие цар Менелай го улучи жестоко

тъкмо във здравата ключица, както се беше изправил.

580 Там Антилох му погуби Мидона, колар и помощник,

син на Антимний, когато обърна конете във бягство;

с камък във лакътя той го умери. В прахта на земята

паднаха мигом юздите, със слонова кост украсени.

С меч Антилох в слепоочника с мощен замах го удари.

585 Хъркайки, от колесницата дивна Мидон се събори,

презглава рухна на темето и на плещите си едри.

Дълго остана така, че попадна в дълбокия пясък,

двата му коня го блъснаха силно в прахта на земята.

С бич Антилох ги закара веднага във стана ахейски.

590 Двамата Хектор позна сред войските и с вик ги нападна.

Всички троянски редици затичаха заедно с него:

водеха ги Енио достославна и страшният Арес.

Носеше вред Енио суматоха голяма във боя,

Арес размахваше копие дълго с ръцете си мощни.

595 Ту се изпречваше близо пред Хектора, ту пък зад него.

Щом го видя Диомед гръмогласен, изпадна във ужас.

Както безпомощен пътник, минаващ полето широко,

спира изплашен пред буйна река, към морето потекла,

само щом зърне шумящата пяна, назад се отдръпва,

600 тъй Диомед се оттегли, на свойта войска заговори:

„Мили другари, така се дивим на сърцатия Хектор,

копиеборец прочут и безстрашен във всякакви битки!

Винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата.

Ето сега му помага бог Арес, престорен на смъртен.

605 Стойте с лица към троянци и гърбом отстъпвайте само!

Никой от вас да не смее във бой със безсмъртни да влиза!“

Тъй каза, ала троянци близо до тях вече бяха.

Хектор тогава погуби Менеста и вожд Анхиала,

двама герои в една колесница и опитни в боя.

610 Паднаха и ги пожали героят Аякс Теламонов.

Спря се наблизо до двамата, своето копие хвърли,

точно попадна във Амфий, потомък известен Селагов,

който в Пес имаше много стада и нивя плодородни,

но го съдбата доведе да брани Приама и Троя.

615 Снажният син Теламонов го в пояса право уцели;

дългото копие влезе във долната част на корема.

Шумно раненият падна. Притича Аякс Теламонов,

за да му снеме доспехите светли; троянците вкупом

ръснаха копия: много от тях се забиха във щита.

620 Мъртвия с крак той натисна и своето копие дръпна,

но не можа да му смъкне доспехите от раменете:

беше обсипан безспирно със гъсти стрели от войските.

Той се уплаши от тесния кръг на троянците горди,

че многобройни и силни със копия идваха смело.

625 Снажен макар и да беше, могъщ и достоен за почит,

те го отбиха назад. И Аякс разтреперан отстъпи.

Всички аргийци така се потрудиха в боя усилен.

После съдбата насочи против Сарпедона божествен

вожд Тлеполема, потомък Хераклов, огромен и мощен.

630 Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени —

Зевсов син бе Сарпедон, Тлеполем бе потомък на Зевса,

пръв Тлеполем заговори на своя роднина известен:

„Цар Сарпедоне ликийски, каква ли те нужда принуди

тук да трепериш, понеже от битки съвсем не разбираш?

635 Лъжат, които говорят, че ти си издънка на Зевса,

тъй като много по-слаб си от тези прочути герои,

Зевсови рожби рождени, велики сред древните хора.

Казват, че точно такъв е създаден героят Херакъл,

моят юначен родител със лъвско сърце във гърдите,

640 който тука бе дошъл за конете на Лаомедонта

само с шест кораба вити и малко отбрани войници.

Той разруши Илион и остави площадите пусти.

Твойто сърце е плашливо, войската ти вече загива.

Мисля, че няма да бъдеш със нищо полезен на Троя.

645 Даже и храбър да беше, от Ликия помощ не носиш.

Скоро от мен повален, ти ще стигнеш вратите на Хадес.“

Цар Сарпедон, предводител ликийски, така му отвърна:

„Твоят баща, Тлеполеме, съсипа свещената Троя,

но заради лудостта на прочутия Лаомедонта,

650 който с обидни слова благодетеля силно засегна,

че му не даде конете — за тях бе пристигнал баща ти.

Казвам: сега ще настъпи смъртта ти и черната гибел.

Тежко ударен от моето копие, ти ще загинеш,

слава на мен ще дадеш, а душата си долу — на Хадес.“

655 Рече така Сарпедон; Тлеполем вече копие вдигна.

В миг от ръцете им литнаха техните копия дълги.

Цар Сарпедон го улучи в средата на бялата шия

и острието, донасящо болка, премина през нея.

Черната нощ непрогледна покри му очите веднага.

660 А Тлеполем нарани Сарпедона в бедрото отляво

и острието стремглаво проникна дълбоко навътре,

стигна костта му; бащата запази сина си от гибел.

Верни другари изнесоха цар Сарпедона от боя,

ала го мъчеше много забитото копие дълго;

665 никой не бе се досетил и нито помислил бе даже

да го изтръгне с ръка от бедрото, та той да се движи,

тъй като бързаха: толкова много те бяха заети.

А Тлеполема изнесоха медноколенни ахейци.

Щом го видя Одисей богоравен, герой хитроумен,

670 с дух издръжлив, със сърце благородно, в тревога изпадна.

Той се размисли тогава във свойта душа наболяла:

първо дали да преследва сина на Кронида всесилен,

или живота да вземе на много съюзни ликийци.

Още съдбата не беше решила за цар Одисея

675 сам да убие със копие мощния син на Кронида,

а мисълта му Атина насочи към други ликийци.

Там той Керана, Аластора, Хромия в боя изтреби,

Халия и Ноемона, Алкандра и с тях Пританиса.

Още мнозина ликийци сега Одисей би погубил,

680 ако не бе го видял шлемовеецът, славният Хектор.

Целият в мед засияла облечен, излезе пред строя,

всявайки страх у данайците. Щом като стигна наблизо,

цар Сарпедон се зарадва и жални слова му продума:

„Сине Приамов, не давай да стана аз плячка данайска!

685 Ти защити ме! И нека във вашия град ме напусне

моят живот кратковечен, понеже разбирам, че няма

вече да ида във къщи и в моята свидна родина,

за да зарадвам жена си любима, сина си невръстен.“

Каза така. Шлемовеецът Хектор му нищо не рече,

690 ала премина край него с желание страшно веднага

сам да прогони ахейците, много от тях да избие.

Сложиха верни другари герой Сарпедона божествен

скритом под чудния дъб на егидодържителя Зевса.^[53]

Дългото копие дръпна навън от бедрото на царя

695 смелият, силен Пелагон — другар неразделен му беше.

Свяст Сарпедон бе изгубил и мрак му забули очите.

Скоро задиша отново и свежият лъх на Борея

вдъхна живот във гръдта, пресекливо и тежко пъхтяща.

Ала аргийци пред Арес и пред меднобронния Хектор

700 нито избягаха в стана при своите кораби вити,

нито нападаха в боя, но бавно отстъпваха вече,

щом като бяха узнали, че Арес е между троянци.

Хектор, синът на Приама, и в бой ненаситният Арес

първи кого ли убиха, кого ли последен от всички?

705 Богоподобният Тевтрант, конеукротителя Орест,

копиебореца Трех етолиец и цар Еномая,

Хелен, потомък Енопов, Оресбий с блестящия пояс,

който живееше в Хила, отдаден на свойте имоти

чак до Кефиското езеро; заедно с него и други

710 там беотийци живееха сред плодорни полета.

Щом белоръката Хера съгледа и двамата дружно

да разгромяват жестоко аргийците в жарката битка,

тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:

„Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!

715 Двете напразно ний дадохме дума на цар Менелая,

щом укрепената Троя събори, назад да отплува,

ако оставим убиеца Арес така да беснее.

Нека сега си припомним за нашата мощна защита.“

Тъй каза. И совоока богиня Атина послуша

720 Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,

тръгна веднага да впрегне конете с начелници златни.

Хеба тогава постави в желязната ос колеснична

медните две колела, дето имаха спици по осем.

Техните наплати бяха от злато, нетленни. Отгоре

725 медните шини прилягаха плътно — за чудо и приказ!

Сребърни бяха главините — те на оста се въртяха;

с ремъци златни и сребърни капрата бе закрепена,

имаше също и двойни перила, умело извити.

Сребърен процепът беше. На края привърза за него

730 златен и хубав ярем: позлатените ремъци сложи.

Хера запрегна в ярема конете си вихреноноги:

силно жадуваше яростна битка и викове бойни.

В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,

бързо в двореца си бащин съблече ефирния пеплос,

735 пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно;

сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,

въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.

На раменете си метна умело ресниста егида;

както венец се извива украсата около нея:

740 там се откройват и Бягство, и Разпра, и Храброст, и Сила,

и на Горгона главата, чудовище зло и опасно,

грозно страшилище, чудо на егидодържеца Зевса.

Сложи си шлема със двете качулки и четири върха,

който бе златен и бе украсен със бойци на сто града.^[54]

745 Тя в колесницата светла се метна и взе си в ръката

копие яко, голямо, с което избива мъжете,

щом им се сърди богинята, имаща татко всесилен.

Хера веднага припряно конете си шибна с камшика.

Крепките порти небесни сами се разтвориха шумно.

750 Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето,

за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират.

Двете през портите вкараха свойте коне вихрогонни.

Зевса намериха седнал далече от всички безсмъртни

връз най-високия връх на Олимп многовръх, недостъпен.

755 Там си конете запря белоръката Хера богиня,

Зевса Кронид всемогъщ заразпитва така и продума:

„Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш на Арес?

Колко прочути войски на ахейците Арес погуби

несправедливо и злобно? Аз страдам, а твърде спокойни

760 вече се радват и бог Аполон сребролък, и Киприда,

след като пратиха този безумец, що правда не знае.

Татко наш Зевсе, дали ще се сърдиш на мен, ако с удар

Ареса срамно накажа и после прогоня от боя?“

Облакосборецът Зевс отговори със думи такива:

765 „хайде прати срещу него Атина, даряваща плячка:

има тя навик да хвърля на Арес страдания тежки.“

Тъй каза, а белоръката Хера веднага послуша,

с бича подкара конете и радостни те полетяха

между земята огромна и звездния свод на небето.

770 Колкото може човек да обхване пространство със поглед,

седнал на о̀гледен връх, винотъмно море съзерцаващ,

толкова с цвилене скачат конете на двете богини.

Щом като стигнаха Троя и двете реки бързотечни,

где Симоент и Скамандър водите си бистри събират,

775 там белоръката Хера веднага запря си конете.

Щом ги разпрегна, наоколо пръсна мъгла непрогледна.

Бог Симоент им изпрати обилно божествена паша.

Двете богини поеха, превърнати в гълъби плахи,

страстно желаейки още да бранят мъжете аргийци.

780 Стигнаха място, където мнозина герои стояха,

всички събрани край цар Диомеда конеукротител,

твърде подобни на лъвове хищни, за кръв настървени,

или на диви глигани, мощта на които е страшна.

Там белоръката Хера застана и гръмко извика,

785 уподобена на силния Стентор, герой медногърлен,

който надвикваше сам петдесет гласовити герои:

„Срамно! Аргийци страхливци, по външност сте само достойни!

Докато идваше тука във боя Ахил богоравен,

нивга троянци не виждахме вън от Дарданските порти.

790 Всяваше ужас у всички със своето копие тежко,

ала сега се сражават във стана, далече от Троя.“

Тъй каза. Сила и храброст събуди у всеки ахеец.

А светлоока Атина потърси сина на Тидея

и го откри досами колесницата и до конете,

795 раната да си разхлажда, която му Пандар нанесе.

Пот го измъчваше чак под широкия ремък на щита.

Страдаше върло героят, ръката го люто болеше,

щом като вдигнеше ремъка, черната кръв да избърше.

Пипна ярема Атина Палада и викна високо:

800 „Колко ти малко приличаш на татко си, вожда Тидея!

Скромен и дребен на ръст бе Тидей, но войник бе отличен,

даже когато и аз му не давах да влиза във боя,

славата в битки да гони, тогава самичък ахейски

пратеник в Тива отиде при много и знатни кадмейци.

805 Аз му поръчах да седне спокойно на пир във двореца.

Както по-рано, в сърцето си имаше смелост безмерна,

викаше млади кадмейци на бой, побеждаваше вредом;

толкова явна помощница бях за Тидея Ойнеев.

Също на тебе помагам и твърде усърдно те пазя,

810 най-благосклонно те карам с троянците да се сражаваш.

Или голяма умора сковала е твоето тяло,

или пък страх малодушен сега те всецяло владее.

Ти не си син на Тидея, юначен потомък Ойнеев.“

Мощният син на Тидея така на Атина отвърна:

815 „Дъще на Зевса всесилен, богиньо, добре те познавам!

Аз ще ти кажа сърдечно и няма да крия от тебе.

Нито ме страх малодушен владее, ни даже умора,

ала аз помня съветите мъдри, които ми даде.

Ти забрани да се бия със други безсмъртни, обаче

820 влезе ли в бой дъщерята на Зевс Афродита, поръча

да я пронижа без милост със моето копие остро.

И затова аз отстъпих самичък и заповед дадох

всички аргийци да дойдат със мене на същото място.

Виждам, че Арес сега ръководи напълно борбата.“

825 А совоока Атина Палада така отговори:

„Сине Тидеев, герой Диомеде, от мене обичан!

Нямай страх нито от Арес, ни даже от други безсмъртни!

Толкова явна помощница днес ще ти бъда във боя.

Хайде нападай ти Арес с конете си еднокопитни,

830 удряй отблизо и без да се плашиш от буйния Арес,

този безумец, във злото изкусен, с дела вероломен!

Той обещание даде недавна на мене и Хера,

че ще се бие с троянци и сам ще подкрепя аргийци,

ала забрави това и сега подпомогна троянци.“

835 Тъй каза. Дръпна с ръката си Стенел и после го блъсна

от колесницата долу; покорно той скочи веднага.

Жадна за битки, Атина се качи до цар Диомеда.

От тежината заскърца пронизно оста на колата:

страшна богиня и воин отличен тя возеше в боя.

840 Грабна Атина Палада юздите и бича му гъвкав,

бързо нападна бог Арес с конете му еднокопитни.

Сваляше богът тогава доспехите на Перифанта,

славния син на Охезий, най-храбрия от етолийци.

В кърви опръскан, бог Арес му смъкваше всички доспехи.

845 Шлема на Хадес си сложи Атина, та скрита да бъде.

Щом като Арес, убиец на смъртни, съзря Диомеда,

той Перифанта огромен остави прострян на земята,

гдето го беше убил и лишил от живота му свиден,

па се насочи против Диомеда конеукротител.

850 Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

първо бог Арес запрати над конски юзди и яреми

своето копие медно, живота му с ярост да вземе.

Хубавоока богиня Атина с десница го сграбчи,

блъсна го сред колелата да мине отдолу безвредно.

855 Втори нападна със копие цар Диомед гръмогласен.

А пък Атина Палада насочи медта му направо

във слабините на Арес, където бе с пояс препасан.

Там го улучи и дивната кожа на бога разкъса,

дръпна си острото копие; Арес извика от болка,

860 както войска деветхилядна и десетхилядна вика,

щом като вече започне страхотната битка на Арес.

Ужас обхвана и всички ахейци, и всички троянци:

тъй проглушително викна на бой ненаситният Арес.

Както задава се мрак непрогледен от облаци черни,

865 щом като бурният вятър задуха при лятната жега,

толкова страшен се стори бог Арес на цар Диомеда,

в облаци гъсти нагоре поел към небето широко.

Бързо пристигна в Олимп недостъпен с дворци на безсмъртни,

седна до Зевса Кронида със мъка голяма в душата

870 и му показа кръвта си безсмъртна, която течеше.

Стенейки богът печално, крилати му думи продума:

„Татко наш Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш?

Винаги ние, безсмъртните, тежки беди сме търпели,

само по лична подбуда щом правим услуги на смъртни.

875 Всички се сърдим на тебе — роди дъщеря неразумна,

гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.

Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават,

с теб са напълно съгласни и всеки от нас е послушен,

само Атина Палада с уста и ръка не наказваш,

880 ала й всичко прощаваш, понеже създаде я дръзка.

Тя и сега Диомеда, надменния син на Тидея,

прати на своя глава да беснее против боговете.

Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,

после, подобен на демон, и мене самия нападна.

885 Мен ме спасиха нозете ми бързи, че инак отдавна

мъките щях да понасям сред грозните купища мъртви

или щях жив и безсилен да страдам от удари медни.“

Облакосборецът Зевс го погледна сърдито и рече:

„Бог вероломен, недей да ми плачеш, приседнал до мене!

890 Тебе аз мразя най-силно между боговете безсмъртни.

Винаги много обичаш ти спорове, разпри и битки.

Имаш характера опак и мъчен на майка си Хера,

тая, която със моите думи едвам укротявам.

Смятам, че толкова страдаш по нейна вина и съвети.

895 Дълго от болки да патиш не мога все пак да понасям.

Мой си потомък и твоята майка роди те от мене.

Ако друг някой безсмъртен те беше създал тъй омразен,

щеше отдавна да бъдеш по-долу^[55] от всички титани.“

Тъй каза и заповяда Пеан да го сръчно лекува.

900 Вещо Пеан му положи лекарства, премахващи болки,

раната той изцери му, понеже безсмъртен е Арес.

Както гъст сок от смокиня, във бялото мляко изсипан,

млечната течност сгъстява и бързо тя сирене става,

също тъй бързо Пеан излекува жестокия Арес.

905 Хеба сама го изкъпа, облече го в хубави дрехи.

Своята слава съзнаващ, приседна той близо до Зевса.

Хера аргийка и в битки помощница дръзка Атина

пак се завърнаха горе в двореца на Зевс гръмовержец,

Арес, убиец на смъртни, възпрели от мъжеубийства.

В страшната битка останаха само троянци с ахейци.^[56]

Бой непрестанно кипеше навред из полето обширно,

копия медни летяха поройно едно срещу друго

там между двете пенливи реки Симоент и Скамандър.

5 Пръв между всички Аякс Теламонов, защита ахейска,

строя троянски разкъса, на своите вдъхна надежда,

тъй като мъртъв простря най-юначния между тракийци,

родния Евсоров син, Акаманта огромен и мощен.

Първо удари високо във гъстата грива на шлема,

10 после заби във челото му своето копие медно.

Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.

А Диомед гръмогласен прониза Аксила Тевтрантов,

който в доволство живя във добре изградена Арисба,

много честит, и богат, и обичан от смъртните хора:

15 всички приемаше с радост в дома си, издигнат край пътя;

никой обаче от тях пред лицето на грозната гибел

в помощ не му се притече. А вожд Диомед го погуби

заедно с верния негов приятел Калесий, подкарал

в боя конете: потънаха двамата дружно в земята.

20 В лютия бой Евриал умъртви пък Офелтий и Дресос.

А след това се отправи към Езеп и Педас, известни

рожби на Буколиона и нимфата Абарбарея.

Син беше Буколион на прочутия Лаомедонта,

най-стар по възраст във къщи, но син извънбрачен по майка.

25 Буколион край стадата си легна в любов със наяда,

нимфа, която зачена и после роди му близнаци.

А Евриал им сломи храбростта и телата красиви,

после самичък им смъкна доспехите от раменете.

Смелият в бой Полипет пък лиши от живот Астиала.

30 С копие медно срази Одисей перкосиеца Пидит.

Славният Тевкър уби богоравния Аретаона,

сам Антилох пък прониза със своето копие Аблер,

мощният цар Агамемнон изпрати при Хадес Елата,

който живееше близо до Сатниоент бързотечен

35 в стръмния Педас; а Леит погуби при бягство Филака,

сам Еврипил тесалийски свали безпощадно Мелавтий.

Цар Менелай гръмогласен тогава жив хвана Адраста;

двата му коня, подплашени, тичаха диво в полето,

в храст тамарисков се блъснаха, счупиха здравия процеп

40 на колесницата вита; сами се засилиха после

право към Троя, нагдето и други коне полетяха.

От колесницата падна Адраст във прахта на земята

край колелата наблизо. При него веднага дотича

силният цар Менелай, дългосенното копие вдигнал.

45 Хвана Адраст коленете му, почна така да го моли:

„Ти пощади ми живота, Атриде, и откуп ще вземеш!

Много съкровища има в дома на баща ми имотен:

имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.^[57]

Татко ми ще ти изпрати награда и откуп несметен,

50 ако узнае, че жив съм при вашите кораби в стана.“

Рече на цар Менелая, склони му сърцето в гърдите.

Царят бе вече готов да го връчи на своя служител,

за да го в плен отведе при ахейските кораби бързи,

но Агамемнон се втурна при него и с укор му каза:

55 „Цар Менелай мекушав! Ти защо съжаляваш мъжете?

В твоята къща троянците сториха хубаво дело!

Никой троянец дано не отбегне жестоката гибел

днес от ръцете ни тежки. Дано и детето, което

майката носи във свойта утроба, смъртта не избегне!

60 Всички във Троя дано да погинат без гроб и без слава!“

Каза героят така и сърцето на брат си предума

с вярното слово. Атрид със десница отблъсна Адраста.

Мощният цар Агамемнон без жал го рани във корема.

Падна Адраст на земята: тогава синът на Атрея

65 стъпи със крак на гръдта му, забитото копие дръпна.

Конникът Нестор подтикна аргийците, викайки гръмко:

„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!

Никой сега, изостанал назад, да не бърза за плячка,

за да откара във стана най-много отмъкнати вещи.

70 Нека избиваме днеска мъжете, а после свободно

вий ще ограбвате вражите трупове тука в полето.“

Тъй рече. Сила и смелост възбуди у всеки ахеец.

Щяха тогава троянци, надвити от храбри ахейци,

поради своята слабост в града да избягат отново,

75 ако не беше продумал на Хектора и на Енея

Хелен, синът на Приама, отличният птицегадател:

„Вие, Енее и Хекторе, имате повече грижи

както от всички троянци, така и от всички ликийци,

тъй като двама сте винаги първи във бой и в съвети.

80 Тук застанете и спрете войските пред нашите порти,

с бягане да не попаднат в ръцете на свойте съпруги,

повод да станат за радост и възгласи сред враговете.

Ала когато подбудите всичките наши фаланги,

ние, оставайки тука, ще влезем във битка с данайци,

85 нищо, че страдаме много: заставя ни нужда съдбовна.

Хекторе, ти пък изтичай към Троя, кажи на Хекуба,

нашата майка любима, да свика почтени троянки

в градската крепост във храма^[58] на хубавоока Атина;

с ключ да отвори вратата на своята къща, да вземе

90 пеплоса,^[59] който тя смята най-хубав, най-дълъг в двореца,

който самата най-много от всички одежди обича,

него да сложи върху коленете на мъдра Атина,

да обещае за жертва във храма дванадесет крави,

едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада

95 нашата крепост, жените троянки, децата невръстни,

ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,

дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.

Казвам открито, че той е най-силен от всички ахейци.

Тъй се не плашихме ний от Ахила, водач на мъжете,

100 а пък разказват, че той е роден от безсмъртна богиня.

Страшно беснее Тидид и подобен по храброст той няма.“

Тъй каза Хелен. И Хектор послуша съвета на брат си.

В миг на земята с доспехите от колесницата скочи.

Махайки копия остри, обхождайки вредом войските,

105 той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка.

Те се обърнаха право с лице към редиците вражи.

Мигом аргийци от боя отстъпиха, спряха клането.

Сметнаха, че е пристигнал безсмъртен от звездни простори,

за да закриля троянци, които така връхлетяха.

110 Хектор високо извика с такива слова на троянци:

„Великодушни троянци и славни съюзници наши!

Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила,

докато ида във Троя и кажа на нашите старци,

мъдри в съвети, а също на нашите верни съпруги

115 те боговете да молят и да обрекат хекатомба.“

Рече така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.

В шията и във нозете го удряше черната кожа,

дето обшиваше края на щита му дълъг, изпъкнал.

Главк, на Хиполох синът, и безстрашният син на Тидея,

120 жадни за битки, се втурнаха с устрем сред двете редици.

Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

пръв Диомед гръмогласен продума на Главк благороден:

„Кой си ти толкова храбър, герою, сред смъртните хора?

Още не съм те съзирал във боя, прославящ мъжете;

125 всички троянци сега ти надмина със своята дързост,

щом дългосенното копие мое посмя да дочакаш.

Рожби на клети бащи срещу моята сила излизат.

Ако си някой безсмъртен, дошъл от небето високо,

никога аз не бих влязъл във бой с боговете небесни.

130 Дълъг не беше животът на царя Ликурга Дриантов,

който безумно се впусна във спор с боговете небесни.

Някога той бе разгонил кърмачките на Диониса

в Ниса свещена. Те всички захвърлиха своите тирси^[60]

върху земята, преследвани с бич от Ликурга убиец.

135 Бог Дионис се изплаши и в морските бездни се гмурна,

гдето го скри разтреперан Тетида във своите скути:

толкова страх го обхвана от силния вик на героя.

Всичко това разгневи боговете, живеещи леко.

Сам всемогъщият Зевс ослепи без пощада Ликурга,

140 който наскоро умря, ненавиждан от всички безсмъртни.

Аз не желая да влизам във спор с боговете блажени.

Щом си ти някой от смъртните, хранен с плода на земята,

близо ела да намериш без бавене своята гибел.“

Светлият син на Хиполох отвърна на цар Диомеда:

145 „сине юначен Тидеев, защо за рода ми разпитваш?

Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората:

вятърът сваля едни на земята, а други напролет

свежи покарват, когато гората отново напъпва.

Хората също: едни тук се раждат, а други умират.

150 Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай

всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:

има в прочута с коне Арголида град с име Ефира,

гдето живя и Сизиф, най-лукав между всичките хора,

син на Еола, а сам бе баща на известния Главка;

155 тоя пък Главк бе родител на Белерофонт непорочен,

щедро дарен от безсмъртните с хубост и сила мечтана;

Прет бе замислил за него в душата си дело коварно:

той го изгони от своята област, че беше по-властен.

Зевс подчинил бе под скиптъра Претов и Белерофонта.

160 Ала Антея, жената на Прета, копнееше лудо

в тайна любов да се свърже със Белерофонта юначен,

но не успя да предума младежа разумен и скромен.

Наклевети го тогава пред Прета, съпруга си царствен:

«Белерофонта убий или сам да загинеш ти, Прете,

165 тъй като силом поиска в любов да се свърже той с мене.»

Каза това. И нечувана ярост обхвана цар Прета.

Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби,

но го изпрати във Ликия, даде му гибелни^[61] знаци.

Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:

170 щом я покаже на тъста му, сам да погине от него

Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ.

Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски.

Царят на плодната Ликия твърде любезно го срещна:

девет го дена гощава със девет заклани говеда.

175 Ала когато изгря и десета Зора розопръста,

царят попита младежа и знака поиска да види,

който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.

Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,

Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна,

180 от боговете родена, а не от преходните хора:

с лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе,

яростно бълваща струя голяма от огън разпален.

Белерофонт я срази, упован на поличба небесна.^[62]

После в сражение влезе с прочутото племе солими:

185 смяташе тази си битка най-тежка от битките с хора.

В третия подвиг изби амазонките мъжеподобни.

Друго коварство понесе, когато се връщаше в къщи:

царят избра от обширната Ликия храбри младежи

и ги постави в засада, но никой дома се не върна —

190 Белерофонт благороден безмилостно всички погуби.

Вече узнал, че е храбър потомък от род на безсмъртни,

царят го там задържа, задоми го за своята щерка,

даде му той половина от царската почит и слава,

а и ликийци го щедро дариха с земя плодородна,

195 чудна земя за градини и ниви, които да сее.

Рожби три беше родила жената на Белерофонта:

първо Исандър, Хиполох, след туй Лаодамия щерка.

Зевс промислител преспа с Лаодамия, дивна девица.

Тя му роди меднобронния син Сарпедон богоравен.

200 Щом боговете безсмъртни намразиха Белерофонта,

той се заскита самотен и блед по полето Алейско,

глождейки свойта душа, надалеч от следите на хора.

Син му Исандър погина от Арес, на бой ненаситен,

в дните, когато воюва с прочутото племе солими.

205 А златоюздата, зла Артемида уби дъщеря му.^[63]

Моят баща е Хиполох, за негов син аз се признавам.

Сам ме изпрати във Троя и много поръки ми даде:

винаги пръв да съм в боя и другите да надминавам,

да не посрамя рода на дедите, които безспорно

210 бяха най-храбри в обширната Ликия и във Ефира.

Ето рода и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.“

Тъй каза Главк. Диомед гръмогласен се много зарадва.

Своето копие остро заби във пръстта плодородна,

меденосладки слова заговори на вожда народен:

215 „Истина! Ти си ми верен другар по наследство от дядо!^[64]

Царят Ойней бе приел благородния Белерофонта

гост във двореца си древен, гощава го двадесет дена.

Те си раздадоха щедро подаръци много красиви:

дядо Ойней го дари гостолюбно със пояс от пурпур,

220 Белерофонт му поднесе изваяна чаша от злато.

Чашата в къщи оставих, когато потеглих за Троя.

Царя Тидея не помня, понеже ме малък остави

в дните, когато погина войската ахейска^[65] пред Тива.

И затова ще ти бъда любезен хазаин във Аргос,

225 ти пък — на мене във Ликия, дойда ли нявга при тебе.

Нека взаимно отбягваме нашите копия тука:

много троянци и славни съюзници има за мене,

за да повалям, когото настигна, изпратен от бога.

Много ахейци остават за тебе; убивай на воля!

230 Нека сега си сменим лъчезарните наши доспехи,

всеки да знае, че ний сме другари по старо наследство.“

Казаха двамата, слязоха от колесниците бойни,

взеха ръцете си, клетви за вярност си дадоха дружно.

Зевс олимпийски лиши предводителя Главк от разсъдък,

235 тъй че смени той със цар Диомеда доспехи от злато

с медни доспехи и даде сто вола отбрани за девет.

Щом като Хектор дойде при дъба и при Скейските порти,

вкупом се сбраха край него троянски съпруги и щерки,

за да го питат за рожби и братя, съпрузи и близки.

240 Той заповяда на всички поред боговете да молят:

мъки горчиви надвисваха вече над много троянки.

Сам след това се завърна в прекрасния дом на Приама,

който бе вредом известен с блестящите стаи с колони;^[66]

там петдесет се намираха спални от мрамор изгладен,

245 всичките бяха във близко съседство, изкусно строени:

спяха във тях синовете на царя със свойте съпруги;

точно отсреща и вътре в двореца за царските щерки

имаше спални дванадесет, също сградени от мрамор,

всичките бяха във близко съседство, изкусно строени:

250 царските зетьове спяха във тях със законни съпруги.

Хектора вътре посрещна добрата му майка Хекуба

със Лаодика, най-първа по хубост от нейните щерки.

Тя за ръката го хвана и думи такива му каза:

„Чедо, защо изостави борбата и тука пристигна?

255 Сигур ви много терзаят омразните рожби ахейски,

битка повели пред Троя, а тебе сърцето те тласка

тука да дойдеш и Зевс да помолиш от градската крепост.

Чакай да ти донеса от пресладкото медено вино,

за да възлееш на татко ни Зевса и други безсмъртни,

260 после самичък ти полза ще имаш, щом пиеш от него.

Виното връща голямата смелост на морния воин,

както си ти изнурен, защищавайки своите близки.“

А шлемовеецът, славният Хектор, така й отвърна:

„Майко почтена, недей да донасяш приятното вино,

265 слаб да не стана и сам да забравя и храброст, и сила.

Страх ме е вино да лея за Зевс със ръце неумити,

нито е редно изобщо, изцапан със прах и със кърви,

помощ да моля усърдно от облакосбореца Зевса.

В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка,

270 свикай почтени троянки, откарай и жертви уханни;

пеплоса, който ти смяташ най-хубав, най-дълъг в двореца,

който самата най-много от всички одежди обичаш,

него върху колената на мъдра Атина да сложиш.

Ти обещай й за жертва във храма дванадесет крави,

275 едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада

нашата крепост, жените троянки, децата невръстни,

ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,

дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.

В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка.

280 Аз ще потърся и Парис, на бой ще го викам да тръгне,

ако поиска да чуе. Дано го погълне земята!

Париса Зевс олимпийски отгледа за мъка голяма,

мъка за Троя, за царя Приама, за царските рожби.

Ако го видя потънал в подземното царство на Хадес,

285 вярвам, че мойто сърце ще забрави горчивата болка.“

Тъй каза. Влезе Хекуба в двореца, слугините свика,

тръгнаха те из града да събират почтени троянки.

В същото време Хекуба отиде в уханната стая,

гдето си пазеше пъстрите пеплоси; тях ги тъкаха

290 сръчни сидонки,^[67] които сам Парис божествен докара

в същото време, когато преплува морето обширно

и благородна Елена по този път в Троя доведе.

Измежду тях си хареса Хекуба за дар на Атина

най-голям пеплос, най-хубав, със шарки втъкани по него;

295 както звезда той блестеше и беше поставен най-долу.

Тръгна със него Хекуба, от знатни жени придружена.

Щом приближиха в акропола храма висок на Атина,

ширно отвори там дверите хубавобуза Теана,

щерка Кисеева, вярна съпруга на цар Антенора.

300 Нея троянци избраха за жрица на мъдра Атина.

Плачейки всички, издигнаха свойте ръце към Атина.

Хубавобуза Теана получи красивия пеплос,

сложи го на коленете на къдравокоса Атина,

гласно започна да моли така дъщерята на Зевса:

305 „Градозащитнице, мощна богиньо, почтена Атино!

Медното копие на Диомеда счупи незабавно!

Нека да падне той ничком наблизо до Скейските порти,

за да получиш веднага във храма дванадесет крави,

едногодишни, невпрягани, ако пожалиш, Атино,

310 нашата крепост, жените троянки, децата невръстни.“

Тъй се помоли Теана, обаче Атина отказа.

Всички така се помолиха на дъщерята на Зевса.

Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,

Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,

315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.

Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня

горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.

Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго

до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,

320 плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.

В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:

пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.

Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:

работи дивни поръчваше на дългополи робини.

325 Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума:

„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!

Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.

Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.

Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,

330 щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка!

Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“

Богоподобният цар Александър така му отвърна:

„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.

Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.

335 В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах,

само желаех да бъда самичък със своята мъка.

Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.

Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:

често менява победата свойте герои любимци.

340 Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни,

или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“

Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.

С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:

„Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!

345 Трябваше в същото време, когато ме раждала мама,

буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие

или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,

да ме погълне водата, преди да се случат злините.

Щом боговете решиха такива беди да настъпят,

350 нежна съпруга да станех поне на герой благороден,

който да чувствува хулите хорски, обидните думи.

Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,

вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.

Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,

355 тъй като мъка ти гложди душата най-много от всички

заради мене безсрамната и за вината на Парис.

Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,

за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“^[68]

А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:

360 „Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога.

Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:

вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.

Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,

за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.

365 Аз у дома ще отида и своите близки ще видя:

моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.

Никак не зная дали ще се върна отново от боя,

или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“

Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.

370 Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден,

но белоръка, добра Андромаха дома не намери.

Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня

беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.

Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,

375 Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече:

„Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,

где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —

пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви

или във храма на мъдра Атина, където и други

380 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“

А икономката сръчна така отговори на Хектор:

„Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:

нито при своите зълви и гиздавополи етърви,

нито във храма на мъдра Атина отиде, където

385 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна,

но се отправи към градската кула, когато научи

колко троянците страдат, каква е ахейската сила.

Хукнала тя като луда, пристигна на градската крепост:

дойката с нея вървеше и носеше в скути детето.“

390 Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи.

Тръгна обратно по същите улици, гладко настлани.

Мина просторния град и пристигна до Скейските порти:

трябваше скоро през тях да излезе в полето широко.

Там Андромаха, жена му любима, притича към него.

395 Щерка богата^[69] тя беше на храбрия Еетиона,

който живееше дълго под Плак, планината гориста,

в Тива плакийска, царуващ над много мъже киликийци.

Бе дъщеря му съпруга на меднохитонния Хектор.

Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,

400 носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце,

чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.

Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —

Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.

Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.

405 Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.

Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:

„Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш

свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;

скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно

410 скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота.

По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!

Няма да има за мене утеха, когато погинеш.

Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.

С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,

415 високопортната Тива, цветущия град киликийски,

в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби.

Ала не взе му доспехите — жал му обхвана душата.

Тялото сложи на клада ведно със доспехите пъстри

и му издигна могила, а горските нимфи прекрасни,

420 щерки на Зевса всесилен, сами посадиха дървета.

Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин.

Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес:

всички уби безпощадно Ахил, бързоног и божествен,

между овце белорунни и тежкокопитни говеда.

425 Моята майка, царица на Плакската област гориста,

пленница тука докара, плячкосал и други богатства.

После я върна обратно, взел откуп несметен за нея,

но Артемида със лък я срази във двореца ни бащин.

Хекторе, ти си ми всичко; и татко, и майка почтена,

430 ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!

Хайде смили се сега, не напущай високата кула,

да не оставиш жена си вдовица, детето — сираче.

Хайде войската задръж при смокинята дива,^[70] където

Троя е най-уязвима, стената най-лесно достъпна.

435 Трижди я вече нападат най-дръзки и храбри ахейци

с двамата мощни Аякси и силния Идоменея,

с двамата братя Атриди и смелия син на Тидея.

Може би вещ прорицател умело насам ги насочва

или пък техният дух ги подтиква и тъй направлява.“

440 А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза:

„Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,

но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,

ако избягам далече от битката като страхливец.

Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда

445 винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,

за да печеля най-хубава слава за мене и татко.

Вече разбирам добре във сърцето си и във душата:

ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,

заедно с нея Приам и народът на царя Приама.

450 Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка,

нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,

нито на моите братя, които, безбройни и храбри,

скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,

колкото твоята участ, когато незнаен ахеец

455 плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа.

В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,

от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш

волю-неволю със болка; принуда над тебе ще тегне.

Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:

460 «Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи

от конеборци троянци, когато се биха при Троя.»

Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,

тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.

Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,

465 за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!“

Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.

С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,

силно смутено от външния вид на баща си обичан:

светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,

470 щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема.

Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.

Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема

и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.

После целуна любимото чедо, в ръце го подруса

475 и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:

„Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,

както баща си да стане известен сред всички троянци,

тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!

Нека да казват за него, когато от битка се връща:

480 «Той и баща си по храброст надмина.» След тежка победа

кървава плячка да носи и своята майка да радва.“

Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.

Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.

Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,

485 нежно с ръка я погали и думи такива й каза:

„Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!

Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.

Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:

нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.

490 Хайде върви си във къщи и своята работа гледай —

стана и хурката. Карай слугините сръчно да вършат

тяхната работа къщна. За битката грижа ще имат

всички герои във Троя, но най-много аз ще се грижа.“

Хектор тъй каза и шлема си с конската грива наложи.

495 А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за в къщи,

често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.

Щом като стигна в двореца на мъжегубителя Хектор,

вътре завари тя много от свойте покорни слугини.

Плач и ридание мигом у тях Андромаха възбуди.

500 Дружно слугините в къщи оплакваха живия Хектор:

смятаха вече, че няма от боя дома да се върне,

няма гнева и ръцете на лютия враг да избегне.

Парис се дълго не бави във своята къща висока;

след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,

505 тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи.

Както жребец, във обора запиран на ясли, когато

скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,

гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,

все нависоко си вдига главата и грива развява

510 върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,

живо краката го носят в желани лъки за конете:

също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,

радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.

Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.

515 Брата си Хектора стигна, когато напускаше вече

мястото, гдето се беше простил със жена си любима.

Пръв Александър божествен така заговори на Хектор:

„Мили ми брате! Забавих те много, а бързаш да тръгнеш.

Аз не пристигнах навреме, тъй както ти беше поръчал.“

520 А шлемовеецът Хектор отвърна веднага на Парис:

„Брате мой! Никой човек справедлив сред почтените хора

твоето дело военно не хули, понеже си храбър,

но доброволно ти сам се отпускаш, отбягваш делата.

Страда сърцето ми, чуя ли укор за теб от троянци,

525 че преголеми неволи понасят те заради тебе.

Хайде сега да вървим; за това ще говорим и после,

щом като Зевс ни даде да налеем свободни в двореца

вино в препълнени кратери за боговете всевечни,

като отблъснем от Троя ахейците медноколенни.“

Тъй каза светлият Хектор, излезе от портите с устрем.

Заедно с него вървеше и Парис. В душата си двама

искаха колкото може по-скоро борба да започнат.

Както на чакащи дълго и жадно моряци бог праща

5 вятър попътен, когато са морни да порят морето

с гладки весла натежали и техните мишци отпадат,

двамата тъй се явиха, очаквани с жад от троянци.

Там Александър погуби Менестия Ареитоев,

жител на Арна, потомък на славния в бой със криваци^[71]

10 Ареитой и на голямооката Филомедуза.

Хектор удари със своето копие Еионея

в нежната шия под медния шлем и отне му живота.

Главк пък, синът на Хиполох, водач на мъжете ликийски,

с копие в боя улучи във рамото вожд Ифиноя

15 Дексиев, както се качваше във колесницата бърза.

Падна героят в прахта със разслабено, стинещо тяло.

Щом совоока^[72] богиня Атина Палада ги зърна

как най-жестоко избиват аргийците в лютата битка,

вихром се спусна направо от стръмния връх олимпийски

20 в Троя свещена, но бог Аполон от Пергам я съгледа,

тръгна към нея, че искаше той за троянци победа.

Двамата скоро дойдоха при стария дъб във полето.

Пръв Аполон-покровител, потомък на Зевса, й рече:

„Дъще на Зевс гръмовержец, защо ти отново припряна

25 тука дойде от Олимп и защо духът ти е тревожен?

Мигар сега ще дадеш на данайците пълна победа?

Никак не жалиш горките троянци, които погиват.

Но ако ти ме послушаш, то много полезно ще бъде.

Нека прекъснем за днеска войната и всякаква битка.

30 По-късно пак ще воюват, догдето град Троя изчезне,

тъй като двете със Хера желаете твърде отдавна

целият град на Приама да бъде съсипан до камък.“

А светлоока богиня Атина така му отвърна:

„Далекострелецо, нека тъй бъде! Със същата мисъл

35 тука дойдох от Олимп сред троянци и всички ахейци.

Само кажи ми, ний как да прекъснем сечта на мъжете?“

Бог Аполон-покровител, потомък на Зевса, й каза:

„Нека разпалим опасната смелост на Хектор Приамов,

за да извика той виден ахеец във единоборство,

40 двама, един срещу друг, да излязат във яростна схватка.

Медноколенни ахейци, обидени, в миг ще подирят

някого, за да го втикнат във бой с богоравния Хектор.“

Тъй рече и совоока богиня Атина послуша.

Хелен, любимият син на Приама, разбра незабавно^[73]

45 плана, допаднал напълно на двамата силни безсмъртни.

Хелен отиде наблизо до Хектор и тъй му продума:

„Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса!

Би ли сега ме послушал? Нали сме си братя рождени?

Нека да седнат троянците, също и всички ахейци.

50 Сам ти извикай най-храбрия между войските ахейски,

двама един срещу друг започнете безжалостна битка.

Още съдбата ти смърт не предсказва и няма да паднеш.

Чух аз това да говорят сами боговете безсмъртни.“

Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.

55 Гордо излезе в средата със копие медно в десница,

взе да задържа редиците, всички се спряха веднага.

Цар Агамемнон накара бойците ахейски да седнат.

Бог Аполон сребролък и богиня Атина Палада,

уподобени на ястреби-хищници, кацнаха горе

60 върху високия дъб на егидодържителя Зевса,

гледайки с радост войските. Фалангите гъсти седяха,

страшни с наежени щитове, шлемове, копия остри.

Както Зефирът, внезапно задухал, надига неспирно

нови и нови вълни, та морето чернее от него,

65 тъй и войските нащрек се вълнуваха там сред полето.

Хектор Приамов на двете враждебни войски заговори:

„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!

Аз ще ви кажа, каквото ме кара духът ми в гърдите.

Нашите клетви високопрестолният Зевс не изпълни,

70 ала замисля да стори злини и на двата народа,

докато вие превземете Троя със яките кули

или загинете при мореходните кораби бързи.

Имате вие отлични герои сред всички ахейци;

този, когото сърцето подтиква със мен да се бие,

75 нека пред всички излезе за битка със Хектор божествен.

Тъй аз говоря и нека Кронид да ни бъде свидетел!

Ако ли мене погуби противникът с копие остро,

мойте доспехи да вземе и в лагера да ги отвози.

Моето тяло да върне обратно във Троя, да могат

80 да ме поставят на клада троянци със свойте съпруги.

Ако ли аз го убия и бог Аполон ме прослави,

аз ще му взема доспехите, сам ще ги в Троя откарам,

ще ги положа във храма на Феб Аполон далномерец,

а пък трупа ще пратя при кораби с навеси дивни,

85 за да го турят във гроб дългокосите смели ахейци,

да му издигнат могила покрай Хелеспонта обширен.

Някога някой от бъдните хора ще казва със почит,

плувайки там с многовеслени кораби близо в морето:

«Тази могила е гроб на ахеец, отдавна загинал;

90 светлият Хектор го нявга във единоборство погуби.»

Тъй ще говорят, а моята слава не ще се затрие.“

Рече така и останаха всички дълбоко смълчани.

Срамно им бе да откажат и страшно им бе да приемат.

Най-после цар Менелай се изправи и с укор им викна,

95 хулейки ядно и стенейки горко в сърцето си мъжко:

„Тежко за вас, самохвалци! Ахейки, но не и ахейци!

Вече позор за данайци от грозен по-грозен ще следва,

щом като никой от вас не излезе в двуборство със Хектор.

Нека да станете всички на пръст и вода незабавно,^[74]

100 тъй като тука седите страхливи, безславни и жалки.

Ето защо аз самичък ще сложа доспехите бойни,

а боговете безсмъртни владеят победния жребий.“

Тъй каза и си облече разкошните бойни доспехи.

Тук би настанал и краят на твоя живот, Менелае,

105 взет от ръцете на Хектор, понеже бе много по-силен,

ако не бяха те спрели със устрем царете ахейски,

също и широковластният цар Агамемнон Атреев,

който ти хвана ръката и думи такива издума:

„Брат Менелае, потомък на Зевса, постъпваш безумно!

110 Глупост не бива да правиш, смири си сърцето печално!

Гневен във бой не налитай с герой по-юначен от тебе,

с Хектора, син на Приама: от него и други треперят.

Даже Ахил се уплаши да влезе със него във битка,

дето мъжете прославя, а той е по-храбър от тебе.

115 Хайде сега си седни между твоите верни другари;

някой герой ще изпратят ахейци в двубоя със Хектор.

Колкото да е безстрашен и жаден за кървава схватка,

все пак той с радост, повярвай, коляно ще сгъне покорно,

ако борбата опасна и тежката сеч би избягнал.“

120 Тъй каза цар Агамемнон, склони Менелая божествен

с реч справедлива; и брат му съвета веднага послуша.

С радост слугите свалиха доспехите светли от него.

А сред аргийците стана цар Нестор и тъй заговори:

„Горко ни! Мъка голяма заплашва земята ахейска!

125 Старият вече Пелей конеборец би скръбно заплакал —

сред мирмидонците мъдър съветник и чуден оратор,

който ме питаше весел отдавна във своята къща,

сам да узнае рода и предците на всички аргийци.

Днес ако чуе, че тези ахейци се плашат от Хектор,

130 често би вдигал ръце боговете безсмъртни да моли,

за да потъне душата му в мрачното царство на Хадес.

Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне,

млад да бях както във дните покрай Каледон бързотечен,

гдето се пилосци биха и с копие славни аркадци

135 близо до Фейската крепост, край буйните струи на Ярдан!

Вожд на аркадците беше Еревталион богоравен,

върху плещите си метнал доспехите ярки на вожда

Ареитоя, когото наричаха криваконосец

както мъжете, така и жените, препасани дивно,

140 тъй като той се не биеше с лък, ни със копие дълго,

само с желязна тояга громеше редиците вражи.

Него погуби Ликург със измама, но не и със сила:

с тая тояга смъртта не отблъсна по тясна пътека.

Ловко Ликург изпревари и с копие в миг го прониза

145 точно в корема; и падна той възнак в прахта на земята.

Снел му доспехите, дадени нявга от медния Арес,

често самичък Ликург ги надяваше в битки сурови.

А пък след време, когато Ликург остаря у дома си,

той ги предаде на своя помощник Еревталиона,

150 който, облечен във тях, предизвикваше всички най-храбри.

Те се бояха, трепереха, нямаха смелост пред него.

Мойто безстрашно сърце ме подтикна да вляза в двубоя:

бях на години най-малък от всички събрани герои.

И се сражавах със него: Атина ми даде победа.

155 Тъй аз погубих героя най-едър и много по-силен:

падна грамаден и риташе буйно на разни посоки.

Ако отново млад стана и прежната сила добия,

то шлемовеецът Хектор ще срещне противник достоен.

Имате вий превъзходни бойци между всички ахейци,

160 ала днес никой не дръзна да влезе във битка със Хектор.“

Старецът тъй ги кореше и скочиха девет водачи.

Първо се вдигна юначният цар на мъже Агамемнон,

после — могъщият син на Тидей, Диомед гръмогласен,

станаха също Аякси, дарени със сила огромна,

165 Идоменей ги последва и с него другарят му предан,

смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен.

Тръгна след тях Еврипил, Евемонов сияен потомък,

още Тоант Андремонов и цар Одисей богоравен.

Бяха напълно готови да влязат във битка със Хектор.

170 Нестор, геренският конник, тогава така им продума:

„Жребий^[75] хвърлете веднага и който ще бъде посочен,

той ще зарадва със подвизи медноколенни ахейци.

Сам ще се радва в душата си, ако отбегне щастливо

смъртната, грозна опасност и лютата сеч на войната.“

175 Тъй каза Нестор, мъжете пък жребии с белег снабдиха,

сетне ги сложиха в шлема на цар Агамемнон Атреев.

Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към Кронида.

Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:

„Зевсе, ти жребия дай на Аякса или Диомеда,

180 или на цар Агамемнон, владетел на златна Микена!“

Нестор, геренският конник, разклащаше шлема. Изскочи

жребият пръв на Аякса, когото желаеха всички.

И глашатай го понесе отдясно навред из войските.

Той го показа на всички най-знатни ахейски водачи.

185 Белега те не познаха, отхвърляше жребия всеки.

Щом глашатаят, обхождайки вредом, пристигна до този,

който със белег го пусна — героят Аякс Теламонов,

той си ръката протегна и Нестор му жребия даде.

Знака погледна, позна го, възторг му изпълни душата.

190 Хвърли го той на земята, до свойте нозе, па извика:

„Жребият мой е, ахейци! Сърцето в гръдта ми ликува,

тъй като смятам сега да надвия юначния Хектор.

Докато сам се обличам във моите бойни доспехи,

вие през всичкото време молете бог Зевса Кронида

195 тихо, на себе си, звук да не чуят троянци надменни,

или пък гласно, понеже от никого ний се не плашим.

Никой не ще ме прогони от боя със сила и хитрост,

колкото той и да иска, щом същото аз не желая:

толкова глупав не съм се родил в Саламин и пораснал.“

200 Тъй рече. Те се замолиха дружно на Зевса Кронида.

Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:

„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!

Дай на Аякс да спечели победа и слава блестяща!

Ако и Хектор обичаш и грижа за него ти имаш,

205 дай и на двамата сила и слава, напълно еднакви!“

Шепнеха тъй, а Аякс си надяваше мед светозарна.

Щом като всички доспехи облече на своето тяло,

тръгна тогава грамаден, подобен на страшния Арес,

който се впусна сред боя с мъжете, прочути смелчаци,

210 пращани да се сражават от Зевс с душегубна жестокост.

Тъй се надигна Аякс исполински, защита ахейска,

с лека усмивка на строго лице и със крачки големи

стъпваше бавно, размахвайки своето копие дълго.

Радост обхвана аргийци, когато видяха едряка,

215 трепет ужасен прониза телата на всички троянци.

Даже сърцето на Хектора трескаво почна да бие,

ала не можеше вече назад да се върне и скрие

между войските, понеже бе сам предизвикал двубоя.

Близо пристъпи Аякс със гигантския щит като кула,

220 щит седмокожен и меден, направен изкусно от Тихий,

майстор кожар най-прославен, отдавнашен жител на Хила,

който приготви му някога щита огромен със седем

кожени реда, а осмия меден отгоре настави.

С него пред свойте гърди Теламонов Аякс исполински

225 близо до Хектор застана и тъй самохвално му каза:

„Хекторе, ти ще узнаеш от нашето единоборство

тука какви храбреци се намират сред тези данайци

и без Ахила, разбиващ войските със лъвска сърцатост!

Той си почива покрай мореходните кораби вити,

230 люто разсърден на цар Агамемнон, водач на войските.

Ний сме мнозина герои, достойни със теб да се бием.

Хекторе, пръв^[76] ти започвай двубоя и лютата схватка!“

А шлемовеецът, гордият Хектор така му отвърна:

„Богороден Аякс Теламонов, водач на войските!

235 Мен ти недей да изпитваш тъй, сякаш съм малко момченце

или девица, която не знае делата военни.

Имам аз опит във битки и кървави мъжеубийства.

Щита си кожен умея да движа наляво и дясно.

Аз се сражавам със него без отдих и смело пред всички.

240 Зная да влизам в метежния бой с колесниците бързи,

зная и жестоко да водя и бой ръкопашен отблизо,

ала с измама не искам да стрелям в такъв като тебе,

след като дълго съм дебнал: открито дано те улуча!“

Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.

245 Тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен,

в медния пласт го умери, а той беше осмият в щита.

Острото копие мина шестте разпокъсани слоя,

в седмата кожа заседна. А втори Аякс богоравен

с яд дългосенното копие свое направо запрати.

250 Точно попадна във кръглия щит на прочутия Хектор,

крепкото копие с екот премина през щита му светъл

и през изкусно кованата броня проникна дълбоко;

то му раздра и хитона във долната част до корема.

Хектор чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.

255 Двамата мигом измъкнаха своите копия дълги.

Те се нападнаха стръвно, подобно на лъвове хищни

или на диви глигани, със ярост и мощ несломима.

Хектор уцели му щита в средата със копие остро,

ала медта не прониза, върхът се преви и огъна.

260 После се спусна Аякс и замахна във щита на Хектор,

с копие щита проби и отблъсна героя нападащ.

Шията зле му засегна и рукнаха кърви възчерни.

Но шлемовеецът Хектор Приамов не спря да се бие,

малко отстъпи назад и с ръката яка подигна

265 камък огромен, възтъмен и ръбест, лежащ сред полето,

тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен

тъкмо в средата: и цялата медна обковка отекна.

Вдигна Аякс Теламонов с ръцете си камък по-едър.

Сила безмерна напрегна, размаха го и запокити.

270 В миг воденичният камък разкъса на Хектора щита,

а коленете му болно засегна. Притиснат от щита,

Хектор се възнак събори, но бог Аполон го изправи.

Щяха сега да се бият със мечове в бой ръкопашен,

ако не бяха дошли глашатаи на Зевс и на смъртни,

275 двамата мъдри вестители^[77] — лично Тидей и Талтибий:

първият беше троянец, а вторият беше ахеец.

Всеки си скиптъра вдигна сред двамата видни герои.

Опитен в мъдри съвети, Идей заговори тогава:

„Рожби любими! Сега прекратете войната и боя.

280 Облакосборецът Зевс ви и двама еднакво обича.

Двамата вие сте смели; това го разбираме всички.

Вече е нощ и разумно е всеки нощта да зачита.“

А пък Аякс Теламонов така на Идея отвърна:

„Нека повтори, Идее, това и юначният Хектор,

285 тъй като сам призова храбреците на бой ръкопашен.

Пръв да престане: и аз ще последвам, щом той те послуша.“

А шлемовеецът, славният Хектор, така му отвърна:

„Тъй като имаш от бога, Аяксе, и снажност, и сила,

също и мъдрост, а с копие пръв си сред всички ахейци,

290 нека прекъснем за днеска двубоя и грозната битка.

После отново ще почнем, догде божество всемогъщо

нас раздели и победа даде на една от страните.

Вече е нощ, а разумно е всеки нощта да зачита.

Тъй ще зарадваш ти всички ахейци при кораби вити,

295 ала най-много другари и близки, каквито ти имаш.

Аз ще се върна във Троя, великия град на Приама,

за да зарадвам троянци и хубавополи троянки —

тия, които ще дойдат във храма за мен да се молят.

Двама да се зачетем със подаръци скъпи за спомен.

300 Всеки ахеец и всеки троянец така да говори:

«Биха се люто и двамата със смъртоносна омраза,

но си отидоха, свързани с дружба и обич взаимна.»“

Тъй каза Хектор и меча си сребърногвозден му даде,

заедно с ножница дълга и с ремък, изящно изрязан.

305 А подари му Аякс своя бляскав и пурпурен пояс.

После се те разделиха. Аякс към ахейците тръгна,

в същото време и Хектор отиде сред свойте троянци.

Радостни те го видяха да идва запазен и бодър,

вече спасен от ръцете и дивия гняв на Аякса.

310 В Троя поведоха този, когото не чакаха вече.

В срещния лагер ахейци поведоха също Аякса

при Агамемнон божествен, ликуващ от тази победа.

Щом се събраха във шатрата на Агамемнон Атреев,

мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса

315 бик угоен, петгодишен, отгледан за бога безсмъртен.

Те го одраха, насякоха всичко на малки парчета.

После го дребно нарязаха, внизаха в шишове остри,

твърде усърдно изпекоха и го навреме свалиха.

Щом като свършиха жертвата, седнаха те на гощавка.

320 Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.

Широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,

много почете Аякса с гърба на закланата жертва.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да ниже:

325 той и по-рано им даваше често полезни съвети.

Благонамерен към тях заговори със думи такива:

„Сине Атреев и вие, водачи, на всички ахейци!

Мъртви са вече мнозина от къдравокоси ахейци.

Черната кръв им проля покрай хубавоструен Скамандър

330 бурният Арес; душите им слязоха долу при Хадес.

Трябва да спреш от войната ахейците в ранното утро,

с мулета и със волове убитите нека превозим

тука във стана и нека поставим телата на клада

близо до лагера с цел да откараме белите кости

335 в къщи на техните рожби, когато дома се завърнем.

С пръст от полето да вдигнем до кладата обща могила,

да съградим покрай нея и крепост висока със кули,

вярна защита за нас и за нашите кораби вити.

На крепостта да направим и плътно прилепнали порти,

340 за да излизат през тях колесниците леки за битка.

Нека отвън пред стената и ров изкопаем дълбоко,

който отвред да възпира и пеши, и колесничари:

лагера да не нападат със пристъп троянците горди.“

Тъй каза Нестор и всички водачи това одобриха.

345 Горе в троянската крепост, пред царския дом на Приама,

ставаше бурен и шумен съвет на мъжете троянски.

Пръв пред събраните мъдрият цар Антенор произнесе:

„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!

Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.

350 Хайде да върнем Елена аргийка и всички богатства,

тях да откарат Атриди във къщи: свещените клетви

ний нарушихме, нечестно се бием; и никаква полза

няма да имаме, щом не изпълним, каквото ви казвам.“

Тъй рече вождът и седна; сред тях се изправи тогава

355 Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,

който започна във отговор думи крилати да ниже:

„Ти, Антеноре, говориш неща, неприятни за мене.

Можеш и нещо по-умно от тези слова да измислиш.

Щом сериозно и прямо изказваш това във съвета,

360 ясно е, че боговете ти взеха разумната мисъл!

На конеборци троянци сега ще призная направо:

аз заявявам открито — Елена не мога да върна!

Всички богатства, които докарах във къщи от Аргос,

аз съм съгласен да дам и от моите други да пратя.“

365 Тъй рече Парис и седна. Сред тях се изправи веднага

кроткият старец Приам, на безсмъртните равен по разум.

Благонамерен към тях заговори със думи такива:

„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!

Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.

370 Хайде сега да вечеряте в Троя тъй както по-рано.

Нощната стража помнете и всички да бъдете будни!

Рано Идей да отиде при гладките кораби вражи,

нека повтори на цар Агамемнона и Менелая

думите на Александър, виновник за лютата свада.

375 Нека им каже той тези разумни слова: ако искат

боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.

После отново ще почнем, докле божество всемогъщо

нас раздели и победа даде на една от страните.“

Тъй рече. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.

380 Седнаха те да вечерят във стана троянски по групи.

Рано Идей се отправи към витите кораби вражи.

Всички данайци, потомци на Арес, намери събрани

близо зад бързия кораб на цар Агамемнон Атреев.

Спря по средата Идей глашатаят и викна високо:

385 „Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци!

Царят Приам и троянските вождове знатни ме пращат

тук да повторя — дано да ви бъде приятно и драго —

думите на Александър, виновник за нашата битка:

всички богатства, които със кораби в Троя докара —

390 как не погина тогава, преди да се случи бедата! —

вече готов е да върне и други да прати от свойте,

само жената законна на цар Менелая прославен

няма да върне, макар че троянци безспир настояват.

Още това предложение искат сега да направя:

395 боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.

После отново да почнем, докле божество всемогъщо

нас раздели и победа даде на една от страните.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:

400 „Никой сега да не взема богатствата на Александър,

нито Елена, понеже безумният даже разбира:

смъртната гибел е вече решена за клети троянци.“

Тъй рече. Всички ахейски водачи със вик одобриха

твърдото слово на конесмирителя вожд Диомеда.

405 Цар Агамемнон тогава продума така на Идея:

„Чуваш самичък, Идее, словата на смели ахейци!

Както на тебе отвръщат, така и на мен ми допада.

Аз одобрявам да бъдат изгаряни нашите мъртви:

нищо дължимо на мъртвите ние не бива да бавим,

410 щом като те са умрели, веднага ги в огън изгарят.

Зевс да им бъде свидетел, съпруг гръмовержец на Хера!“

Каза и скиптъра царски си вдигна към всички безсмъртни.

А пък Идей се завърна обратно във Троя свещена.

Бяха троянци събрани със свойте съюзни дарданци,

415 чакайки нетърпеливо Идей да пристигне от стана.

Той си дойде и, изправен в средата, вестта им предаде.

Там се приготвяха вече троянци така да постъпят:

мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.

Бързаха също аргийци при своите кораби черни:

420 мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.

Слънцето беше огряло полята с лъчите си нови,

от океана бездънен възлязло високо в небето.

Тъкмо тогава се срещнаха двата враждебни народа.

Те разпознаваха мъчно чии са убитите воини.

425 Първом с вода им измиваха черната кръв от телата,

ронейки сълзи горещи; в коли ги товареха мълком.

Царят Приам забраняваше строго троянци да плачат.

Тихо и скръбно те слагаха мъртви тела върху клади.

Щом изгориха телата, поеха към Троя свещена.

430 Също тъй в другия лагер и медноколенни ахейци

тъжни в сърцата си слагаха мъртви тела върху клади.

Щом изгориха телата, поеха към стана ахейски.

Още сред сумрака нощен, преди да изгрее Зората,

около кладата бяха събрани най-знатни ахейци;

435 обща могила грижливо издигнаха с пръст от полето,

па съградиха край нея и крепост висока със кули,

вярна защита за тях и за техните кораби кухи.

На крепостта те направиха плътно прилепнали порти,

за да излизат през тях колесниците леки за битка.

440 Вънка наблизо край нея и ров изкопаха в земята,

много широк и дълбок, с колореди набити по него.

Тъй дългокоси ахейци в зори се потрудиха в стана.

А боговете седяха при мълниевержеца Зевса,

гледайки чудните крепости на меднобронни ахейци.

445 Пръв Посейдон земетръсец с такива слова заговори:

„Татко наш Зевсе! Дали на земята безкрайна остана

смъртен да казва сега на безсмъртните своите мисли?

Или не виждаш, че вдигнаха тук дългокоси ахейци

крепост пред своите кораби, ров изкопаха край нея,

450 и не принесоха те хекатомба на нас боговете?

Нейната слава ще стигне, догдето Зората достига,

другата крепост забравят, която със Феб Аполона

зидахме^[78] с мъка голяма за Лаомедонта героя.“

Облакосборецът Зевс му отвърна със тежка въздишка:

455 „Ти, земетръсецо, боже всесилен, какво ми продума?

Нека се плаши от тези им замисли друг олимпиец,

който далече отстъпва пред тебе по сила и хитрост!

Твоята слава ще стигне, догдето Зората достига.

Хайде по-смело! Щом хубавокоси ахейци се върнат

460 заедно с витите кораби в своята мила родина,

ти крепостта разруши, потопи я напълно в морето,

морския бряг засипи ти отново със пясък и камък,

за да изчезне навеки великата крепост ахейска.“

Докато тъй си говореха Зевс с Посейдон земетръсец,

465 светлото слънце потъна, ахейската крепост се вдигна.

В лагера тлъсти волове заклаха, вечеряха всички.

В същото време пристигнаха кораби с вино от Лемнос,

пратени щедро от царя Евнея, Язонов потомък,

дето го бе Хипсипила родила от вожда Язона.

470 Беше изпратил той вино искрящо по мери хиляда^[79]

на Менелай и на цар Агамемнон, чеда на Атрея.

Къдравокоси ахейци купуваха вино от Лемнос,

плащайки някои с мед и със лъскаво светло желязо,

други — със кожи одрани и с тлъсти големи говеда,

475 трети — със роби. Тогава разкошна гощавка започна.

Ядоха цялата нощ дългокоси ахейци с охота.

Ядоха също троянци със свойте съюзници в Троя.

Зевс промислител замисляше вече злини за ахейци,

грозно гърмейки в небето: и бледен ги ужас обхвана.

480 Върху земята изливаха вино от своите чаши,

никой не пиеше, без да възлее на Зевса всесилен.

После си легнаха тихо и сладкият сън ги обори.

В плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята.

Мълниевержецът Зевс бе събрал на съвет боговете

горе на най-извисения връх на Олимп многобърдест.

Тъй заговори им той, а безсмъртните слушаха мълком:

5 „Чуйте ми словото днес, богове и богини всевечни.

Аз ще ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите.

Никой от всички безсмъртни — ни бог всемогъщ, ни богиня,

да не прекъсва речта ми, а слушайте ревностно вие,

за да извърша веднага без пречка решеното дело.^[80]

10 Щом забележа, че някой прикрито желае да иде

в помощ било на троянци, било на данайци във боя,

той на Олимп ще се върне, позорно ударен от мене;

или пък сам ще го хвана и хвърля във мрачния Тартар,

който далеч под земята лежи в най-дълбоката бездна;

15 там се намират железните порти и прагът им меден —

ниско под Хадеса, колкото земната твърд под небето, —

там ще узнае, че аз съм най-силен от всички безсмъртни.

Хайде сами се опитайте и разберете на дело:

златна верига спуснете високо от свода небесен,

20 заедно вий, богове и богини, теглете я мощно!

Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислител,

колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно.

Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна,

с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето.

25 После веригата мога да вържа за връх олимпийски:

цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне.

Толкова аз съм по-силен от всички безсмъртни и смъртни.“

Каза така и останаха всички много смълчани,

хвърлени в смут от речта му, че той им говореше страшно.

30 Най-сетне тъй възрази совоока богиня Атина:

„Татко наш Зевсе Крониде, най-мощен от всички безсмъртни!

Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,

но съжаляваме много и копиеборци данайци;

те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова.

35 Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече,

само съвети полезни ще даваме пак на аргийци,

всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.“

Облакосборецът Зевс й се усмихна и тъй й отвърна:

„Мило дете! Тритогения! Смела бъди! Сериозно

40 аз не говоря, но искам към теб благосклонен да бъда.“

Тъй заяви и завчас в колесницата впрегна конете,

вихрени, меднокопитни, развяващи гриви златисти.

Златни одежди облече, пое и камшика си златен,

с дивно изкуство направен, и сам в колесницата скочи.

45 С бича подшибна конете и те полетяха охотно

между земята обширна и звездния свод на небето.

Скоро дойде в многоизворна Ида, на звярове майка,

в Гаргар, където той имаше лес и олтар благовонен.

Спря си конете бащата на хората и боговете.

50 Щом ги разпрегна, наоколо ръсна мъгла непрогледна.

Своята слава съзнаващ, приседна високо на Ида,

вгледан в троянския град и в ахейските кораби вити.

А дългокоси ахейци се бяха нахранили вече

в своите шатри и бързо обличаха бойни доспехи.

55 Също за бой се тъкмяха отсреща в града си троянци

по-малобройни; но петимни в лютата битка да влязат

поради нужда върховна да бранят деца и съпруги.

Цялата порта отвориха, с устрем войските поеха —

колесничари, пешаци; тътнеж неизказан се вдигна.

60 Щом като двете войски наближиха полето на боя,

смесиха кожени щитове, копия остри и ярост

на меднобронни герои; и техните щитове кръгли

силно се сблъскаха: шум и безредие грозно настана.

Сляха се там едновременно вопли на смъртно ранени

65 с радостен вик за победа: и в кръв се окъпа земята.

Докато беше зора и свещеният ден все растеше,

гъсто стрелите валяха и гинеха в боя войските.

Щом като слънцето стигна зенита на свода небесен,

тъкмо тогава Кронид заопъва везните си златни:

70 сложи в блюдата два жребия, носещи гибелна участ

на конеборци троянци и меднохитонни ахейци.

Вдигна везните, съдбовният ден на ахейци се спусна.

Смъртният жребий ахейски достигна земята кърмилка,

а пък троянският жребий политна дори до небето.

75 Зевс всемогъщ загърмя изведнъж буреносно от Ида,

прати светкавица ярка в ахейските плътни редици.

Смаяни те я видяха и бледен страх всички обхвана.

Там не останаха Идоменей, нито цар Агамемнон,

нито юначните двама Аякси, слугите на Арес.

80 Нестор геренски, защитник ахейски, единствен остана.

Стори това по принуда, че кон му пострада жестоко.

Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,

коня опасно рани със стрела във тила към главата,

гривата дето започва — във най-уязвимото място.

85 Конят подскочи от болка, стрелата във мозъка влезе.

Той се замята със нея, подплаши конете във верига.

Тъкмо пресегна цар Нестор да среже с меч конския ремък,

вихрено там долетяха конете стремглави на Хектор,

возейки право през схватката дръзкия син на Приама.

90 Старецът Нестор живота си щеше сега да загуби,

ако не бе го съгледал герой Диомед гръмогласен.

Вик проглушаващ нададе, подбуждайки цар Одисея:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

Где през тълпата ти бягаш, подобно на воин страхливец?

95 Никой дано не улучи гърба ти при твоето бягство!

Спри се за миг да отблъснем от стареца дивия Хектор!“

Тъй каза. Нищо не чу Одисей издръжлив и божествен,

а продължи да търчи към ахейските кораби кухи.

Цар Диомед се отправи самичък сред първите в боя.

100 Спря пред конете на Нестор, сина сладкодумен Нелеев,

па му извика високо и думи крилати изрече:

„Старче! Наистина много те мъчат по-млади войници!

Твоята сила отслабна и тежка те старост налегна,

немощен ти е коларят, конете ти вече са бавни.

105 Качвай се с мен в колесницата, за да узнаеш на дело

колко са яки конете на Троса: познават полето,

винаги бързо се носят — когато преследват и бягат.

Скоро ги взех от Енея, виновник за срамното бягство.

Двамата наши колари за твоите да се погрижат,

110 с моите нека нападнем сега конеборци троянци,

за да узнае и Хектор как копие медно размахвам.“

Тъй каза. Нестор, геренският конник, веднага послуша.

Силният Стенел и храбрият Евримедонт незабавно

взеха под своите грижи кобилите морни на Нестор,

115 който при цар Диомед в колесницата здрава се качи.

Старецът Нестор пое със десница юздите блестящи,

плесна със бича конете и стигнаха близо до Хектор.

А Диомед се прицели във Хектор, връхлитащ отсреща,

но не улучи във него, рани му коларя усърден,

120 Ениопея, рождения син на Тебея юначен,

който държеше юздите: умери го право в гърдите.

Рухна коларят в прахта, а конете поеха обратно;

там начаса му излитна душата и мъжката сила.

Горестна мъка обхвана сърцето на Хектор за него.

125 Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави,

после без бавене самоотвержен колар си подири,

тъй без водач не останаха дълго конете му буйни.

Скоро откри дръзновения Архептолема Ифитов.

Хектор го взе в колесницата бърза, юздите му даде.

130 Щеше беда да настане, опасни дела да се случат

и като агнета в Троя да бъдат запрени троянци,

ако не беше бащата на хората и боговете.

Гръмна Зевс грозно и мигом слепяща светкавица прати.

Тя пред конете на цар Диомеда удари в земята.

135 Огън страхотен от пламнала сяра се вдигна високо.

Свиха се към колесницата двата подплашени коня,

старецът Нестор Нелеев изпусна юздите блестящи.

Ужас обзе му душата, той рече на цар Диомеда:

„Сине Тидеев! Насочвай конете веднага към бягство!

140 Или съвсем не разбираш, че Зевс ти отказва победа?

Зевс олимпийски дарява днес слава на Хектор божествен.

Стига да иска, той може по-късно и нас да прослави.

Никой човек не променя всесилната воля на Зевса —

даже най-храбрият, тъй като Зевс е най-мощен от всички.“

145 Цар Диомед гръмогласен така отговори на Нестор:

„Всичко, което ти каза, разумно и редно е, старче!

Болка несносна без жал ми терзае духа и сърцето —

Хектор след време ще каже в съвета пред всички троянци:

«С уплах от мене синът на Тидея избяга във стана.»

150 Тъй ще се хвали; тогава дано ме земята погълне!“

Нестор, геренският конник, така на Тидея отвърна:

„Сине на мощния воин Тидея, какво ми продума?

Нека синът на Приам те нарича страхлив и безсилен,

нито троянците, нито дарданците ще му повярват,

155 нито дори и съпругите на щитоносни троянци,

тъй като ти си повалил мъжете им млади и яки.“

Каза така и подкара за бягство конете сред боя.

В същото време войските троянски и Хектор Приамов

сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни.

160 А шлемовеецът, славният Хектор, високо му викна:

„Сине Тидеев! Данайците храбри те тачеха много

с почетно място, със тлъсти меса и препълнени чаши!

Вече не ще те почитат: сега на жена заприлича!

Бягай далече, девице страхлива! Без моята воля

165 никога няма да стъпиш на нашите крепостни кули,

няма жените ни в плен да откараш: на смърт ще те пратя!“

Тъй рече. Цар Диомед колебливо за миг се размисли

как да обърне конете и в боя да влезе отново.

Три пъти той се реши във сърцето си, вече готово,

170 три пъти гръмна от стръмната Ида Кронид промислител,

давайки знак на троянци за пълна победа във боя.

Хектор възкликна така, призовавайки всички троянци:

„Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!

Смели бъдете, другари, спомнете си бойната доблест!

175 Зная, че Зевс обеща благосклонно да прати за мене

пълна победа и слава голяма, а скръб за данайци.

Глупави! Те построиха стените за своя отбрана,

слаби, нищожни стени — да възпрат храбростта ми не могат.

Леко конете ми буйни дълбокия ров ще прескочат.

180 Ала когато пристигна при техните кораби гладки,

всеки ахеец ще има да помни опасния огън,

кораб след кораб ще паля и сам ще избивам аргийци,

хукнали в ужас край тях, задушени от пушек пожарен.“

Викна така и към свойте коне се обърна със думи:

185 „Етоне, Ксанте, обични Подарге, божествени Лампе!^[81]

Дайте ми днеска достойна отплата за всичките грижи,

че Андромаха, потомка на храбрия Еетиона,

винаги вам първо слагаше меденосладка пшеница,

смесваше вино^[82] за пиене, щом пожелаехте само,

190 после — на мене, съпругът й нежен на възраст цветуща.

Дружно препускайте, бързайте — щита на Нестор да грабнем,

щита със слава, която сега небесата достига.

Той е направен от злато, и дръжките също са златни.

От раменете на цар Диомеда конеукротител

195 чудната броня да смъкнем, скована изкусно от Хефест.

Ако доспехите вземем, надежда голяма ще имам:

тази нощ още ахейци със кораби бързи ще бягат.“

Каза така самохвално и властната Хера разсърди.

Тя се на трона раздвижи, накара Олимп да трепери,

200 па заговори направо на мощния бог Посейдона:

„Ти, земетръсецо, боже всесилен! Сърцето в гръдта ти

никак не жали за клети данайци, които погиват!

Те ти откарват в Хелика и в Ега богати награди,

все дарове най-приятни, а ти пък въздай им победа!

205 Ако поискаме ние, които данайците браним,^[83]

в бой да отблъснем троянци и спрем гръмовержеца Зевса,

той би тъгувал самотно, приседнал на Ида гориста.“

Бог Посейдон земетръсец ядосан на Хера отвърна:

„Дръзкоезична си, Херо! Какви ми слова наговори?

210 Никак не бих пожелал да се бием със Зевса Кронида

ний боговете, понеже е много по-силен от всички.“

Хера и бог Посейдон си разменяха думи такива.

Цялото място, което край кулата ровът обгражда,

беше натъпкано плътно с коне и мъже щитоносци.

215 Хектор Приамов, подобен на буйния Арес, ги беше

всички нагъсто наблъскал, че Зевс му изпрати прослава.

Щеше сега да запали той стройните кораби с огън,

ако не беше внушила на цар Агамемнона Хера

в миг да подтикне войските, при все, че самият цар бдеше.

220 Тръгна Атрид към палатки и кораби гладки ахейски

с дългата пурпурна мантия върху ръката си мощна,

спря се до кораба чер и огромен на цар Одисея,

който бе тъкмо в средата — на двете страни да го чуят

както до ширния шатър на вожда Аякс Теламонов,

225 тъй и до шатъра бял на Ахила, които далече

в края стануваха, сигурни в своята смелост и сила.

Там Агамемнон извика високо да чуят данайци:

„Срамно! Аргийци страхливи! Вий само на вид сте юначни!

Где са хвалбите ви горди, че ний сме най-храбри от всички!

230 Някога вие на Лесбос говорехте тъй самохвално,

лакомо гълтайки вкусно месо от рогати волове,

пиейки хубаво вино от кратери, пълни догоре:

всеки щял в бой да излезе на сто или двесте троянци!

Днеска стоим недостойни дори за един от троянци!

235 Нашите кораби Хектор самичък сега ще подпали.

Татко наш Зевсе велики! Кого от царете всевластни

с тази беда ти наказа и взе му чутовната слава?

Никъде аз не отминах чудесните твои олтари,

щом се отправих на поход насам с многовеслия кораб.

240 Бутове тлъсти говежди изгорих на всички олтари,

вече потеглил да срина вече укрепената Троя.

Татко Крониде всесилен! Сега изпълни ми молбата!

Ти помогни да побегнем, спаси ни от близката гибел,

не позволявай ахейци да паднат във бой от троянци!“

245 Тъй каза. Зевс се смили над Атрида, окъпан във сълзи.

Кимна му, че ще запази войската, не ще я погуби.

Тутакси прати орела, най-веща в предсказване птица,

в ноктите с младо еленче, родено от бърза кошута.

Пусна еленчето точно в олтара прекрасен на бога,

250 гдето ахейци принасяха жертви за Зевс прорицател.

Мигом, когато видяха, че птицата иде от Зевса,

боя си спомниха те и нападнаха жарко троянци.

Никой от всички данайци, които там бяха, не може

да се похвали, че своите буйни коне е прехвърлил

255 по-рано от Диомеда през рова и в боя е влязъл.

Първом уби Диомед Агелая, потомък Фридмонов,

който обърна за бягство конете си право към Троя.

Както се беше възвил, във гърба сред плещите могъщи

с копие беше пронизан и то през гърдите излезе.

260 От колесницата падна, доспехите звъннаха с него.

После се впуснаха в боя двамината братя Атриди,

храбрите двама Аякси, известни със сила страхотна,

сетне се вдигнаха Идоменей и другарят му предан,

смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен,

265 после герой Еврипил, лъчезарният син Евемонов.

Тевкър пристигна девети, опъвайки лък еластичен.

Мигом застана зад щита голям на Аякс Теламонов.

Щом пък Аякс си отместваше щита, и Тевкър веднага

диреше с поглед троянец, в когото стрела да насочи:

270 рухваше всеки улучен, душата си вече загубил.

Тевкър се връщаше после, тъй както детенце при майка;

брат му Аякс Теламонов го криеше с щита си светъл.

Първо кого ли погуби тогава невинният Тевкър?

Първо уби Офелеста, Орсилох и клетия Ормен,

275 Детора, Хромия, богоподобния мъж Ликофонта,

Амопаона, сина Полиеменов, и Меланипа.

Всички накуп ги свали на земята, кърмилница наша.

Мощният цар Агамемнон Атрид се зарадва, щом зърна

как покосява той с лъка троянските бойни фаланги.

280 Близо до Тевкър отиде и думи такива му каза:

„Мили ми Тевкре, юнак Теламонов, водач на войските!

Стреляй така, та да станеш спасител на всички данайци,

гордост за твоя баща Теламона, че той те отхрани

в своята къща от малък, макар да си син незаконен.

285 Ти го прославяй, при все че е много далече оттука.

Аз ще ти кажа сега и това ще се случи най-точно:

егидодържецът Зевс и Атина щом само поискат,

чак до основи ще срина добре построената Троя,

пръв ще получиш след мене най-почетна, ценна награда:

290 може триножници, може впрегатни коне с колесница

или жена хубавица да ляга в постелята с тебе.“

А непорочният Тевкър отвърна на цар Агамемнон:

„Сине Атреев прославен! Защо ли ме ти насърчаваш?

Сам аз не спирам, доколкото сила у мене остава.

295 След като ние отблъснахме вече троянци към Троя,

аз ги пресрещам със мойте стрели и убивам мъжете.

Осем стрели островърхи изпратих срещу враговете.

Всички те бяха забити в тела на юначни младежи,

но да улуча не мога това побесняло зло куче.“

300 Каза и друга стрела той със лъка си метна към Хектор:

имаше силно желание да го умери. Обаче

Хектора той не уцели, но лошо засегна в гърдите

Горготион, благороден и доблестен син на Приама.

Него родила бе майка, доведена тук от Езима,

305 прелестна Кастианира, по външност същинска богиня.

Както и мак във градина встрани наклонява главица,

станала тежка от семе и росна, предпролетна влага,

тъй и троянецът сведе глава, натежала от шлема.

Тевкър и друга стрела зазвънтяла изпрати към Хектор:

310 имаше силно желание да го улучи веднага.

Сбърка отново, че бог Аполон му отблъсна стрелата.

Право в гърдите прониза излезлия смело във боя

Архептолема, коларя безстрашен на Хектор Приамов.

От колесницата той се събори, конете обратно

315 хукнаха; там му излитна душата и мъжката сила.

Жалба голяма обхвана сърцето на Хектор за него.

Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави.

И заповяда на близкостоящия брат Кебриона

мигом да вземе юздите, и той го послуша с готовност.

320 Хектор пък от колесницата скочи със шум на земята,

викайки страшно, и взе със ръката си камък огромен,

впусна се право към Тевкър, желаейки да го убие.

Тевкър извади опасна стрела от колчана си хубав,

тури я на тетивата. Когато си лъка опъна,

325 сам шлемовеецът Хектор със камъка зле го удари

в крехката ключица, дето отделя врата от гърдите.

Мястото там е опасно и нежно. С ръбатия камък

той тетивата му скъса и китката в миг му се схвана.

Тевкър прегъна колени, ръката му лъка изпусна.

330 Никак Аякс не остана нехаен към брата си паднал:

той се затича при него, покри го със щита огромен.

Вдигнаха Тевкра тогава двамина приятели верни:

родният Ехиев син Мекистей и Аластор божествен.

Те го понесоха в стана ахейски, той стенеше тежко.

335 Зевс олимпийски отново внуши на троянците смелост.

Право в дълбокия ров те подгониха вкупом ахейци.

Хектор сред първите беше, ликуващ със своята сила.

Както зло куче, когато преследва с нозете си бързи

лъв или дива свиня и отзад ги захапва в бедрата,

340 бдейки, най-зорко се пази от тях да не свърнат към него,

също тъй Хектор преследваше сам дългокоси ахейци,

сваляше всеки назад изостанал; те бягаха в ужас.

В бягство преминаха рова дълбок с колореди по него.

Много лежаха убити от силни ръце на троянци,

345 другите чакаха близо до своите кораби в стана.

Смелост взаимна си вдъхваха, после с ръце към небето

всеки се молеше твърде усърдно на всички безсмъртни.

Хектор се движеше вредом с конете си хубавогриви,

имащ очи на Горгона или на убиеца Арес.

350 Щом ги съгледа богинята Хера, обхвана я жалост.

Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:

„Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!

Няма ли да се погрижиш за гинещи клети ахейци?

Скоро ще бъдат съвсем разгромени от орис сурова

355 поради силата само на воин, вилнеещ без мярка —

Хектор Приамов, извършил във боя злини многобройни.“

А совоока богиня Атина така й отвърна:

„Той би загубил отдавна и смелост, и сила голяма,

смъртно сразен от ръце на аргийци във свойта родина,

360 ала баща ми беснее, изпълнен със мисли лукави,

винаги дързък, престъпен и пречка на моите цели.

Той е забравил, че аз съм спасявала често Херакъл,

който бе грозно измъчван от брат си, герой Евристея.

Щом се Херакъл обърнеше с плач към небето за помощ,

365 тутакси Зевс ме провождаше, за да му бъда в защита.

Но ако аз бях разбрала това с проницателен разум,

още когато бе пратен в подземното царство на Хадес,

за да изкара триглавото куче^[84] от мрачния Ереб,

нямаше той да избегне водите на Стикс тъмноструен.

370 Зевс ме сега ненавижда и слуша зова на Тетида.

Тя му целуна нозете, с ръка му докосна брадата,

молейки чест да даде на Ахил, градове разрушаващ.

Някога пак ще ми казва «обичана» и «светлоока».

Хайде сега ти запрягай конете ни еднокопитни!

375 Аз ще отида в двореца на егидодържеца Зевса,

ще се приготвя за битка със медноблестящи доспехи.

Искам да видя дали шлемовеецът Хектор Приамов

ще се зарадва, когато излезем в полето на боя.

Или пък някой троянец край кораби бързи ахейски

380 сам ще насити с месата си тлъсти и псета, и птици.“

Тъй каза и белоръката Хера веднага послуша.

Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,

тутакси тръгна да впрегне конете с начелници златни.

В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,

385 мигом съблече в двореца си бащин ефирния пеплос,

пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно,

сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,

въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.

Тя в колесницата огнена скочи и грабна в десница

390 копие тежко, огромно, което изтребва мъжете,

щом е на тях разярена богинята с татко всесилен.

Хера подкара с камшика конете си неудържими.

Медните порти небесни сами се разтвориха шумно.

Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето,

395 за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират.

Двете през портите погнаха свойте коне вихрогонни.

Щом ги съгледа от Ида, Кронид се разсърди ужасно.

Той златокрила Ирида изпрати подире им с вести:

„Бърза Иридо, иди и върни ги обратно! Не давай

400 да продължават, че в битката ний ще се срещнем за лошо.

Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:

сам ще пречупя нозете на двата им коня във верига,

тях ще съборя в прахта, колесницата светла ще счупя.

Двете тогава за десет години не ще излекуват

405 лютите рани, които нанася гърмът ми страхотен;

тъй ще узнае Атина кога се е била с баща си.

Аз не се толкова много гневя и ядосвам на Хера:

има тя навик да пречи на всичко, което нареждам.“

Тъй каза. Вихренонога Ирида забърза със вести.

410 Тръгна от Ида висока към стръмния връх олимпийски.

Двете пресрещна при първите порти в Олимп многобърдест,

спря ги веднага, предаде им точно словата на Зевса:

„Где сте поели? Защо ви беснее сърцето в гърдите?

Не позволява Кронид да помагате днес на аргийци.

415 Зевс ви заплашва така и заканата той ще изпълни:

сам ще прекърши нозете на двата ви коня във верига,

вас ще събори в прахта, колесницата светла ще счупи,

двете тогава за десет години не ще изцерите

лютите рани, които нанася гърмът му страхотен;

420 тъй ще узнаеш, Атино, кога си се била с баща си.

Той не се толкова много гневи и ядосва на Хера:

има тя навик да пречи на всичко, което той казва.

Ала ти, кучко безсрамна, ще бъдеш най-долна богиня,

ако би дръзнала копие в Зевса Кронида да хвърлиш.“

425 Тъй рече шеметно бърза Ирида и в миг си отиде.

Хера тогава продума на мъдра Атина Палада:

„Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!

Аз не желая за смъртни със Зевс да воюваме двете!

Нека едните погинат, а другите^[85] нека живеят,

430 както се случи. Кронид да обмисля свободно делата

и да решава за всички троянци и всички данайци.“

Тъй каза Хера, обърна конете си еднокопитни.

Хорите пуснаха с радост конете им хубавогриви,

после ги вързаха здраво на ясли, с амброзия пълни,

435 а колесницата те прислониха край навеса светъл.

Седнаха в своите тронове златни и двете богини;

тъжни дълбоко в сърцата си бяха сред всички безсмъртни.

Зевс пък от Ида с конете и плавната в бяг колесница

стигна Олимп и дойде при престолите на боговете.

440 Славният бог Посейдон земетръсец разпрегна конете,

а колесницата вкара в заслона,^[86] покривка й метна.

Зевс гръмовержец едва на престола си златен приседна,

и затрепера със тътен под него Олимп недостъпен.

Само Атина и Хера седяха далече от Зевса:

445 нито му дума продумваха, нито го питаха нещо.

Ала Кронид начаса се досети и пръв заговори:

„Вие, богини Атино и Херо, защо сте печални?

Дълго не сте били в битка, прославящи вредом мъжете,

за да громите троянци, които презирате злостно.

450 Моята сила и мойте могъщи ръце са такива,

че олимпийците сбрани задружно не ще ме прогонят.

Тръпки на ужас побиха телата ви дивно красиви,

без да сте още видели войната, делата й тежки.

Но ще ви кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:

455 с гръм поразени, вий нямаше със колесницата светла

тук, на Олимп, да се върнете, где боговете живеят.“

Тъй каза и възроптаха Атина Палада и Хера:

Редом седяха, замисляйки мъки за всички троянци.

Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече,

460 много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа.

Хера не скри във сърцето си своята жлъч и промълви:

„Сине най-страшен на Кронос, какви ми ти думи издума?

Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,

но съжаляваме много и копиеборци данайци.

465 Те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова.

Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече,

само съвети полезни ще даваме пак на аргийци,

всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.“

Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга:

470 „Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш,

ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва

цялата силна войска на аргийците копиеборци.

Буйният Хектор не ще се откаже от лютата битка,

без да принуди Ахил бързоног да пристигне от стана.

475 В този ден те ще се бият край своите кораби вити

около мъртвото тяло на клетия паднал Патрокъл.

Тъй е решено. А никак не страдам, че ти си сърдита,

даже в гнева си да стигнеш до другия край на земята

и на морето, където отдавна са Япет и Кронос.

480 Те се не радват на чудния блясък на ясното слънце,

нито на лекия полъх — край тях е дълбокият Тартар.

Скитайки, там да отидеш, не бих се за тебе загрижил,

тъй като няма от тебе по-нагла богиня сред всички.“

Тъй каза, а белоръката Хера му нищо не рече.

485 Яркият блясък на слънцето вдън океана потъна,

влачейки тъмната нощ на земята богата и плодна.

Слънцето беше залязло за мъка на всички троянци,

мрачната нощ се яви за ахейците триж по-желана.

Свика блестящият Хектор събрание между троянци

490 по-надалече от кораби вражи, до Ксант водовъртен,

гдето се виждаше празно поле, без тела на убити.

От колесниците слезли, мъжете го слушаха мълком.

Хектор божествен говореше с копие дълго в ръката

до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,

495 плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.

Той се на него подпря и така на троянци продума:

„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!

Днес, щом погубя ахейци и техните кораби, смятах

пак да се върнем ликуващи във ветровитата Троя,

500 ала нощта изпревари, запази напълно аргийци

с техните кораби, спрени на стръмния бряг на морето.

Нека да бъдем покорни на черната нощ и на мрака,

да си приготвим вечеря. Конете си хубавогриви

тук разпрегнете веднага, храна изобилна им дайте!

505 Скоро от Троя докарайте тлъсти овце и говеда,

с тях не забравяйте вино, което душите ни радва,

също и хляб от дома си, и много дърва от гората

струпайте, за да запалим всенощни високи огньове.

Техният блясък да стига небето до ранната утрин,

510 за да не би да се впуснат без шум дългокоси ахейци

в бягство сред тъмната нощ по широкия гръб на морето;

да се не качат спокойно във своите кораби празни.

Всеки данаец дома да се върне със собствена рана,

тежко ударен от копие или стрела смъртоносна,

515 скочил набързо във кораба, и да се вече страхуват

пак с копиеборци троянци да почнат война многосълзна.

Нека в града съобщят глашатаи, любимци на Зевса:

всички веднага — от юноши до беловласите старци —

вкупом да дойдат на кулите богостроени във Троя.

520 Нашите млади жени да запалят големи огньове —

всяка във своята къща. А стражата крепка да бъде,

за да не влезе в града ни засада, щом липсва войската.

Както аз казвам, така нека бъде, юначни троянци!

Тези са мойте наръки, които сега са полезни!

525 В ранни зори ще говоря отново на храбри троянци.

Аз със надежда се моля на Зевс и на други безсмъртни:

сам да прогоня от Троя съдбовните псета ахейски —

Керите тук ги изпратиха с техните кораби черни.

Ала да пазим усърдно и себе си в тази нощ тъмна!

530 Утре във ранни зори, защитени от медни доспехи,

битка свирепа да почнем край техните кораби гладки.

Сам ще узная дали гръмогласният син на Тидея

ще ме отблъсне от стана ахейски към нашата крепост,

или пък ще го убия и кървава плячка ще взема.

535 Утре той сам ще покаже геройство, щом смело посрещне

моето копие остро; но аз се надявам, че утре,

щом като слънце изгрее, той с първите мъртви ще легне,

тежко ударен, а с него ще паднат мнозина ахейци.

Нека да бъда безсмъртен и млад да остана вовеки,

540 за да ме почитат наравно с Атина и бог Аполона,

толкова, колкото сигурна иде смъртта за аргийци!“

Тъй им говореше Хектор, троянците бяха съгласни.

Те от ярема изпрегнаха свойте коне изпотени,

за колесницата всеки ги върза със ремъци здрави.

545 Скоро от Троя докараха тлъсти овце и говеда,

с тях не забравиха вино, което душата ни радва.

Хляб от дома си донесоха, много дърва насъбраха.

И хекатомба отбрана принесоха в дар на безсмъртни.

Мирис приятен от жертвите стигаше чак до небето,

550 но боговете блажени не искаха да го приемат,

тъй като мразеха върло свещената Троя, Приама,

също народа на славния копиеборец Приама.

Цялата нощ престояха в полето на боя троянци,

горди във своите мисли, и палеха много огньове.

555 Колкото светли звезди се разсипват на свода небесен

около ясния месец, когато е времето тихо,

виждат се всички скали, долини, върхове недостъпни,

а от небето навред се разстила ефирът безкраен,

трепкат безброй светила и овчарят се радва сърдечно,

560 толкова много троянски огньове блестяха пред Троя

между ахейския лагер и бистрите Ксантови струи.

Хиляди буйни огньове горяха, край всеки седяха

по петдесет от троянци, огрени от яркия пламък.

Бял ечемик и лимец непрестанно ядяха конете

565 край колесниците: чакаха всички Зора светлотронна.

Тъй охраняваха стана троянци,^[87] а вече ахейци

тръпнеха в ужас смразяващ, придружник на бягство позорно.

Мъка безмерна разтърси и всички най-храбри герои.

Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба,

5 злият Борей и Зефир — ветровете тракийски студени,

дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат,

шумно изхвърляйки куп водорасли от морското дъно, —

тъй се вълнуваше бурно духът във гърдите ахейски.

Цар Агамемнон Атреев, пронизан от скръб безпределна,

10 вредом сновеше и свойте вестители звънкоречиви

пращаше бързо да свикат съвета на всички водачи,

тихо, поименно.^[88] С първите сам се стараеше много.

Седнаха тъжни мъжете в съвета, а цар Агамемнон

стана, проливайки сълзи, подобно на извор клокочещ,

15 който излива възтъмни води от скала недостъпна.

С болка въздъхна Атрид и така на аргийци продума:

„Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!

В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,

който коварно ми бе обещал и с главата си кимнал,

20 щом укрепената Троя превзема, назад да отплувам.

Ето сега той замисля измама и сам ми внушава

да се завърна безславно във Аргос след толкова жертви.

Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,

който е често събарял безчислени крепости градски,

25 а ще събаря и още, понеже владее над всички.

Хайде това да изпълним, каквото сега ще предложа:

нека побегнем със кораби в нашата свидна родина,

широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

30 Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски.

Цар Диомед гръмогласен най-сетне така проговори:

„Пръв възразявам, Атриде, на твоите думи безумни,

както е редно, царю, във съвета: недей да се сърдиш!

Първо обиди ти моята смелост пред всички данайци,

35 тъй като тук ме нарече невойнствен, безсилен. Но колко

вярно е всичко това, знаят млади и стари аргийци.

Само с едно те прослави синът на коварния Кронос:

даде ти царската власт, за да бъдеш почитан от всички,

ала не даде ти храброст, която е сила могъща.

40 Вярваш ли, клетнико, че синовете прочути ахейски

тъй са страхливи и слаби във битките, както говориш?

Щом те подтиква духът ти припряно назад да отплуваш,

тръгвай, открит ти е пътят и твоите кораби бързи,

тука дошли от Микена, те чакат на морския пясък.

45 Другите хубавокоси ахейци без теб ще останат,

докато Троя съсипем. Дори ако всички поискат,

нека побягнат със кораби в своята мила родина;

двамата ние със Стенел упорно ще водим войната,

докато Троя не сринем: дошли сме със божия помощ.“

50 Тъй каза. Всички ахейски водачи със вик одобриха,

хранейки почит голяма към думите на Диомеда.

Конникът Нестор се вдигна сред тях и така заговори:

„Както във битките винаги ти си най-силен, Тидиде,

тъй надминаваш в съвета и всичките свои връстници.

55 Никой не би ти словата осъдил или пък оборил,

все пак докрай не доведе речта си и сам я прекъсна.

Още си малък на възраст — могъл би и син да ми бъдеш.

Ако и най-млад от всички, но зряло приказваш, Тидиде,

между царете аргийски, понеже говориш със разум.

60 Ето аз, който се хваля, че много по-стар съм от тебе,

думата вземам в съвета и всичко подробно ще кажа.

Никой не може речта ми да хули, ни сам Агамемнон.

А беззаконен, бездомен, напълно безроден е този,

който обича раздора и страшната гражданска битка.

65 Хайде да бъдем покорни на черната нощ и на мрака:

да си приготвим вечеря, а стражите всички на смяна

нека застанат до рова, прокаран отвън край стената.

Аз предоставям това на младежите, после отново

пръв ти да бъдеш, Атриде, понеже си цар най-достоен.

70 Давай гощавка на старците — редно и лесно за теб е.

Пълни са твойте палатки със вино, което докарват

често ахейци от Тракия тук през морето широко.

Всичко обилно ти имаш, над много народи царуваш.

Щом се стекат покрай тебе мнозина, послушай тогова,

75 който най-умно съветва. Ахейците днес се нуждаят

мъдър съвет да получат, че близко стоят враговете.

Палят огньове във стана: кого ли това ще зарадва?

Днешната нощ ще погуби или ще запази войската.“

Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.

80 Стражите тръгнаха скоро, облечени в свойте доспехи:

сам Тразимед Несторид, предводител прочут на войските,

Ялмен и брат му Аскалаф, двамина потомци на Арес,

също герой Мерион, Афарей и Деипир юначен,

заедно с тях Ликомед богоравен, потомък на Креон —

85 седем водачи на стражите. А по стотина младежи

крачеха стройно след всекиго с копия дълги в ръцете.

Спряха се между голямата крепост и рова, в средата.

Там те огньове накладоха, всеки си сготви вечеря.^[89]

Цар Агамемнон заведе ахейските знатни стареи^[90]

90 в своята шатра и сложи за всички богата гощавка.

Те си простряха ръцете към вече готовите гозби.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да каже;

той и по-рано им даваше често полезни съвети.

95 Благонамерен към тях, заговори със думи такива:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

С тебе ще почна и с тебе ще свърша, защото царуваш

мощно над много народи, а Зевс олимпийски ти даде

власт и закони да имаш, съвети да даваш разумно.

100 Ето защо ти си длъжен и реч да държиш и да слушаш.

Следвай съвета на този, когото сърцето подтиква

само добро да предлага, а сам ще решаваш за всичко.

Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам.

Никой не може да има по-хубава мисъл от мойта,

105 както и нося до днеска в сърцето си вече отдавна,

още от времето, сине божествен, когато изведе

с гняв дъщерята на Бриза от светлия шатър Ахилов.

Ти не послуша тогава, макар че те много съветвах.

Сам се поддаде надменно, без разум, на своята гордост,

110 тежко обиди най-храбрия воин, когото почитат

много безсмъртни; ти взе му наградата, днес я владееш.

Нека сега да помислим как бихме Ахила смирили,

да го помолим с подаръци скъпи и с ласкави думи.“

Мощният цар Агамемнон така отговори на Нестор:

115 „Старче! Съвсем справедливо за мойта вина ме упрекна!

Грешка голяма направих и няма това да отричам.

Струва един за мнозина, когато от Зевс е обикнат.

Днес Зевс почете Ахила, наказа войската ахейска.

Тъй като сбърках тогава, отдаден на пагубни мисли,

120 искам това да поправя и откуп безчетен да пратя.

Моите дарове скъпи пред вас ще посоча подробно:

седем триножника^[91] нови и десет таланта^[92] от злато,

двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,

дето победи печелят в надбягване лудо в полето.

125 Никой не би могъл беден да бъде и няма да има

нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,

колкото тези коне ми донесоха щедри награди.

Още предлагам и седем най-сръчни робини от Лесбос.^[93]

Аз ги избрах, щом разсипа Пелид многолюдния остров.

130 Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.

Тях ще му пратя, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.

Ето пред всички сега се заклевам със клетва велика:

никога аз с Бризеида не легнах във брачна постеля,

както човешки закон е мъже със жени да постъпват.

135 Всичко това ще получи веднага Ахил богоравен.

Ако дадат боговете да сринем града на Приама,

сам нека дойде, когато разделяме нашата плячка,

да си напълни догоре цял кораб със мед и със злато,

сам да си вземе и двадесет дивно красиви троянки,

140 първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.

Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,

зет да ми стане и аз ще го тача наравно с Ореста,

син мой обичан, отглеждан далече във пълно охолство.

Имам три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:

145 Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.

Нека без откуп откара, която си иска от трите,

в царския дом на Пелея: и дарове аз ще прибавя

колкото никой баща не е давал на своята щерка.

Вричам му аз за подарък и селища седем цветущи:

150 Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,

също свещената Фера, Антея, със тучни ливади,

още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.

Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.

Техните жители имат стада от овце и говеда.

155 Те с дарове ще го тачат наравно със бог олимпийски,

данъци щедро ще плащат под скиптъра строг на Ахила.

Всичко това ще получи, когато гнева си надмогне.

Нека смири яростта си: суров, непреклонен е Хадес —

смъртните него презират най-много от всички безсмъртни.

160 Хайде Ахил да отстъпи пред мене, защото аз имам

власт по-голяма,^[94] а също по-стар съм на възраст от него.“

Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Ти дарове най-желани предлагаш на царя Ахила.

165 Хайде сега да подтикнем избрани герои, които

с вести да тръгнат веднага за шатъра бял на Ахила.

Нека самичък посоча лицата, а те да послушат.

Феникс, любимец на Зевс, да потегли и пръв да ги води,

после Аякс исполински и цар Одисей богоравен.

170 Двама вестители — Одий и смел Еврибат, да ги следват.

Дайте вода за ръцете^[95] и нека смирено замлъкнем,

Зевса Кронида да помолим сърдечно, дано ни пожали.“

Тъй посъветва; на всички допаднаха мъдрите думи.

А глашатаи завчас им поляха вода на ръцете.

175 юноши с вино напълниха кратера чак до венеца,

чаши наляха, поднесоха после поредом на всички.

След като в жертва възляха и пиха кой колкото иска,

дружно напуснаха шатъра на Агамемнон Атреев.

Нестор, геренският конник, ги с много наръки изпрати,

180 правеше знаци с очи, а най-вече към цар Одисея:

всичко да сторят, Ахил благороден да върнат във боя.

Тръгнаха вече по стръмния бряг на морето шумящо,

молейки с цяла душа земетръсеца бог Посейдона,^[96]

лесно дано да спечелят сърцето на вожда Ахила.

185 Стигнаха до мирмидонските шатри и кораби леки.

Те го завариха там да услажда душата си с лира —

хубава, многозвънлива, със сребърно столче за струни.

Той я бе взел, разрушавайки Еетионова Тива.

Сам се развличаше с нея, възпяваше славни герои.

190 Мълком, наблизо до него, седеше единствен Патрокъл,

чакайки внука Еаков, догдето престане да свири.

Тримата вече дойдоха, а цар Одисей бе начело.

Спряха наблизо, Ахил се учуди и с лира в ръцете,

мигом напусна креслото, в което бе седнал да свири.

195 Вдигна се също Патрокъл, когато съгледа мъжете.

С поздрав ги срещна любезно Ахил бързоног и продума:

„Драги, дошли сте на гости при мен или нужда ви води?

Даже в гнева ми, най-мили за мен сте от всички ахейци.“

Тъй каза и ги поведе нататък Ахил богоравен.

200 Той ги покани да седнат в креслата, покрити със пурпур.

В същото време помоли стоящия близо Патрокъл:

„Мили Патрокле, сложи ни веднага големия кратер!

По-силно вино смеси и за всекиго чаша да има.

Ето най-свидни другари дойдоха във моята шатра.“

205 Каза така и Патрокъл послуша другаря си верен.

Маса голяма постави наблизо до огъня светещ,

сложи на нея месо от овца и коза угоена,

също и рибица свинска, която лъщеше от сало.

Автомедонт му помогна: Ахил сам наряза месото.

210 Той раздроби го на мръвки, на шишове сръчно набоде.

Огън грамаден запали Патрокъл, герой боголюбен.

Щом като пламъкът спадна и огънят вече затихна,

ловко разпръсна жаравата, шишове втъкна над нея,

здраво подпрени: с божествена сол той поръси месото.

215 Щом го опече Ахил и наслага на масичка малка,

хляб на трапезата тури Патрокъл в красиви панерки.

А пък Ахил богоравен раздаде месото на всички,

после самият приседна срещу Одисея божествен,

своя приятел Патрокъл подкани да жертвопринася

220 на боговете — той хвърли във огъня жертва уханна.

Те си простряха ръцете към вече готовите гозби.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

кимна на Феникс Аякс, Одисей забеляза му знака,

чаша напълни със вино и тъй към Ахил се обърна:

225 „Сине Пелеев, сполай! От гощавката щедра сме сити.

Както във шатрата пищна на цар Агамемнон Атреев,

също и тука — храна изобилна и вкусна се дава.

Ала не бива да мислим сега за пируване сладко!

Зевсов любимецо, виждаме грозна беда и се плашим.

230 Ние не знаем дали ще запазим или ще погубим

нашите кораби, щом ти не влезеш геройски във боя.

Дръзките духом троянци със свойте съюзници славни

вече напират наблизо до нашата крепост и стана.

В лагера палят големи огньове и много се хвалят,

235 че ще нападат безспирно ахейските кораби черни.

Святка отдясно Кронид и щастливи поличби им праща.

Хектор навред се гордее без мяра със своята сила,

нагло вилнее в полето, облегнат всецяло на Зевса.

Хората и боговете не тачи и бяс го владее.

240 Моли се той да изплува Зората свещена по-скоро

и се заканва емблемите корабни да ни отреже,^[97]

нашите кораби сам да запали със огън стихиен,

а пък ахейци, смутени от пушека, с яд да избие.

Страх безпределен обзема сърцето ми, че боговете

245 ще му изпълнят заплахите, че е решено да паднем

близо до Троя, далече от конеразвъдния Аргос.

Даже и късно, щом искаш, Ахиле, тръгни да запазиш

клети ахейци, измъчвани все от троянския натиск.

После самият напразно ще страдаш от нашата гибел:

250 злото щом стане, лекарство за него не ще се намери.

Хайде сега да отблъснеш злокобния ден от аргийци!

Драги мой! Също баща ти Пелей те напътваше мъдро

още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон:

«Чедо любимо! Атина и Хера даряват ти сила,

255 щом пожелаят, но ти си въздържай сърцето надменно

в своите смели гърди: кротостта е най-хубаво нещо!

Всякаква гибелна свада със смъртните хора отбягвай,

за да те много почитат и стари, и млади аргийци.»

Старецът тъй те съветваше, ти си обаче забравил.

260 Хайде сега се смири, потуши душегубната ярост!

Дарове щедри ще имаш, когато гнева си надмогнеш.

Ето сега ме изслушай и аз ще ти кажа подробно

колко големи награди за теб обеща Агамемнон:

седем триножника нови и десет таланта от злато,

265 двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,

дето победи печелят в надбягване лудо в полето.

Никой не би могъл беден да бъде и няма да има

нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,

колкото тези коне му донасяха щедри награди.

270 Сам обещава и седем най-сръчни робини от Лесбос.

Той ги избра, щом, Пелиде, ти срина цветущия остров

Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.

Тях ще ти прати, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.

Ето пред всички сега се заклева със клетва велика:

275 никога той не е спал с Бризеида във брачна постеля,

както е редно, царю, за мъже и жени да постъпват.

Всичко това ще получиш веднага, Ахиле божествен!

Ако дадат боговете да сринем града на Приама,

сам ти ще дойдеш, когато разделяме нашата плячка,

280 да си напълниш догоре цял кораб със мед и със злато,

сам да си вземеш и двадесет дивно красиви троянки,

първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.

Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,

зет ще му станеш и той ще те тачи наравно с Ореста,

285 негов любимец, отглеждан далече във пълно охолство.

Има три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:

Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.

Всяка, която поискаш, ти сам ще откараш без откуп

в царския дом на Пелея. И дарове той ще прибави

290 колкото никой баща не е давал на своята щерка.

Той за подарък ти врича и селища седем цветущи:

Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,

също свещената Фера, Антея със тучни ливади,

още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.

295 Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.

Техните жители имат стада от овце и говеда.

С дарове ще те почитат наравно със бог олимпиец,

данъци щедро ще плащат под твоя величествен скиптър.

Всичко това ще получиш, когато гнева си надмогнеш.

300 Ако презираш Атрида и тези подаръци скъпи,

имай ти милост за всички ахейци, които тъй страдат.

Вечно ще помнят за тебе и вред като бог ще те тачат.

Ти между тях ще добиеш голяма, нечувана слава:

Хектора днес ще погубиш. Обхванат от лудост жестока,

305 той срещу теб ще пристъпи, че никого между данайци,

с кораби тука дошли, не признава на себе си равен.“

А бързоногият син на Пелея така му отвърна:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

Трябва съвсем откровено и честно в ответ да ти кажа

310 как аз това преценявам и как несъмнено ще бъде,

тримата вече да спрете един подир друг да цвърчите.

Както вратите на мрачния Хадес презирам аз този,

който едно във сърцето си мисли, а друго приказва.

Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам.

315 Нито Атрид Агамемнон, ни всички събрани данайци

ще ме придумат, щом вече признателност няма за този,

който усърдно се бие без отдих с мъжете враждебни.

Плячка еднаква се дава на храбрия и на беглеца,

с почит еднаква се славят страхливият мъж и героят,

320 а работливият гине наравно със всеки безделник.

Полза аз нямам, макар че понесох страдания тежки,

тъй като винаги смело излагах живота си в боя.

Птицата както донася храна за безкрилите рожби,

даже самата измъчвана люто от глад и от жажда,

325 тъй съм прекарвал и аз във безсъние нощи безбройни,

множество кървави дни съм минавал в сражения върли,

влизайки в бой със врага все за техните млади съпруги.

Докато плувах в морето, съсипах дванадесет града,

а пък по суша превзех единадесет в плодна Троада.

330 Много богатства безценни плячкосвах от тях подир боя,

всичко редовно предавах на цар Агамемнон Атреев.

Той си стоеше далече при своите кораби бързи,

плячката сбираше, малко раздаваше, вземаше много.

Все пак отделяше той дарове за царе и за знатни:

335 своето всеки запазва, а моят дар взе Агамемнон.

Скъпа жена ми заграби — да спи за наслада със нея!

Но за какво ли аргийци воюват все още с троянци?

И за какво Агамемнон доведе войската пред Троя?

Всичко нали е за хубавокоса Елена аргийка?

340 Или сред смъртните само Атриди жените си любят?

Всеки мъж, който е честен, почитан и благоразумен,

свойта съпруга обича и грижи полага за нея,

както обичах и аз Бризеида, макар и робиня.^[98]

След като мойта награда отне и така ме измами,

345 мен да не моли: добре го познавам, не ще ме предума.

Нека помисли със теб, Одисее, и с други водачи

как да отблъсне от нашите кораби страшния огън.

Много известни дела е извършил той вече без мене:

вдигна голямата крепост и рова до нея прокара —

350 твърде широк и дълбок, а по него заби колореди.

Все пак не смогна и тъй да възпира убиеца Хектор.

Докато аз се сражавах с ахейците дружно пред Троя,

Хектор не смееше битка да почне далеч от стената:

стигаше само до стария дъб и до Скейските порти.

355 Там ме дочака веднъж и едвам се изплъзна от мене.

Повече няма да влизам във битка със Хектор божествен.

Утре щом жертви заколя на Зевса и всички безсмъртни,

моите кораби, пълни с товари, ще спусна в морето.

Щом пожелаеш и щом ти е нужно, ще можеш да видиш

360 как прекосяват в зори Хелеспонт, изобилен със риба,

как ги усърдно подкарват с веслата мъжете ми здрави.

Ако даде Посейдон земетръсец щастливо да плувам,

още на третия ден ще пристигна във плодната Фтия.

Много богатства оставих, когато потеглих за Троя.

365 Други оттука сега ще откарам: червена мед, злато,

хубавопоясни млади жени и възсиво желязо:

всичко по жребий добих. Но наградата, гдето ми даде

цар Агамемнон Атреев, отне ми я сам с подигравка.

Вие това му кажете открито тъй, както поръчвам,

370 за да роптаят подобно на мене и други ахейци,

ако все още се кани той някого пак да измами.

Винаги в наглост облечен, макар и без срам като куче,

няма да смее Атрид да ме право в очите погледне!

Нищо със него не искам да върша или да обмислям.

375 Той ме измами веднъж и коварно постъпи със мене:

втори път с думи не ще ме излъже: един път му стига.

Нека загива! Лиши го от разум Кронид промислител.

Аз му презирам наградите, косъм не струват за мене!

Той десеторно да прати и двадесеторно богатства,

380 колкото има сега и във бъдеще дето ще има,

заедно сбрани в Орхомен или във египетска Тива,

гдето във къщите градски несметни съкровища струпа:

сто са вратите на Тива и дружно през всяка минават

двесте отбрани герои със свойте коне в колесници;

385 да ми дадеше и толкова дарове, колкото тука

пясък и прах съществува, не би ми предумал сърцето,

без да изкупи той сам душегубната, тежка обида.

Няма да взема съпруга от щерките на Агамемнон,

ако дори надминава по хубост и чар Афродита

390 или е равна по сръчност и на совоока Атина.

Нея аз няма да взема, той друг сред ахейци да търси,

който на него подхожда и който е много по-знатен.

Щом ме спасят боговете и здрав се завърна във къщи,

татко Пелей ще намери самичък за мене съпруга.

395 Много ахейки живеят в Елада^[99] и в нашата Фтия,

щерки на знатни бащи, защищаващи крепости градски.

Всяка, която поискам, аз своя съпруга ще имам.

Мойто сърце благородно отдавна упорно ме тласка

там да намеря законна съпруга, прилична другарка,

400 всички имоти да ползвам, които Пелей е спечелил.

Зная, че нищо не е равноценно с живота човешки:

нито богатства, натрупани в гъстонаселена Троя,

в мирните дни преди тук да нахлуят чадата ахейски,

нито съкровища, скрити дълбоко в скалистия Питон,

405 вътре зад прага, изваян от камък за Феб Аполона.^[100]

В плячка се грабват волове и тлъсти овце гъсторунни,

светли триножници и русогриви коне се печелят,

само душата човешка не може назад да се върне,

ни да се хване, щом вече изхвръкне навън през зъбите.^[101]

410 Майка ми, сребърнонога богиня Тетида, разказва,

че отредила съдбата двояка кончина за мене:

ако остана сега за троянския град да се бия,

няма дома да се върна, но слава безсмъртна ще имам;

ако се върна във къщи, във моята мила родина,

415 няма аз слава да имам, но дълъг живот ще живея,

няма тъй скоро, без време, смъртта да ме грабне жестоко.

Бих посъветвал и всички останали видни ахейци,

нека отплуват! Вий няма да видите края на Троя:

Зевс гръмовержец над нея простира ръката си мощна.

420 Смелост голяма добиха войските троянски във боя.

Вие вървете и тези ми думи предайте веднага

в стана на знатни ахейци — това е и вашата длъжност,

та да напрегнат ума си за друго по-сигурно средство,

как да запазят войската и своите кораби гладки,

425 тъй като техните планове, дето ги бяха кроили,

неизпълними са вече: в гнева си съм аз непреклонен!

Феникс сега да остане и заедно с нас да нощува,

за да отплува със мене във нашата свидна родина,

стига да иска: насила не ще го откарам обратно.“

430 Каза така и останаха всички дълбоко смълчани,

хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори.

Конникът, старият Феникс, най-сетне продума през сълзи,

тъй като страдаше сам за ахейските кораби кухи:

„Славни Ахиле! Щом ти си решил да се върнеш във Фтия,

435 щом вече никак не искаш да браниш от гибелен огън

нашите кораби бързи, понеже гневът те владее,

как ще остана самичък, без тебе, любимо ми чедо?

Старият конник Пелей Еакид ме проводи със тебе

още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон.

440 Млад, ти не знаеше нито войната, омразна на всички,

нито съвета, където известни мъже се прославят.

Твоят баща ми поръча на всичко това да те уча:

в речи оратор да бъдеш и в дело — велик изпълнител.

Аз затова не желая без тебе сега да остана,

445 даже и бог олимпийски да ми обещае направо

моята старост да махне и юноша пак да ме стори,

точно какъвто напуснах Елада, с красавици славна,

за да отбягна гнева на баща си Аминтор Орменов,

силно разсърден за свойта наложница къдравокоса:

450 нея обичаше той, а презираше свойта съпруга,

майка ми. Тя на колене ме моли да легна с жената,

за да й стане противен старикът, баща ми нещастен.

Аз я послушах и легнах. Щом татко ми всичко научи,

с люти ме клетви обсипа, повика еринии злостни:

455 та да не сложа на скута си никога мое детенце.

Тези му клетви ужасни послушаха злите безсмъртни —

Зевс от подземното царство^[102] и нямаща жал Персефона.

Исках тогава със острия меч да убия баща си,

някой безсмъртен обаче гнева ми възпря и ми спомни

460 лошата слава в народа и хорските укори хулни,

щом сред ахейците име на отцеубиец получа.

А пък духът ми в гърдите не даваше вече спокойно

аз да живея във къщата на разлютения татко.

Верни другари и близки ме следваха вред неотстъпно.

465 Те със молби ме насилваха в родния дом да остана.

Много овни угоени и тежки рогати говеда

бяха заклали, а още по-много свине затлъстели

сръчно въртяха високо над буйния огън на Хефест,

много се вино изпи от големите делви на татко.

470 Девет те нощи прекараха будни край мене безспирно,

сменяйки нощните стражи, а огънят вечно гореше.

Бдеше един до колоните в двора със здрава ограда,

друг в коридора пред яките двери на моята спалня.

Ала когато настана десетата нощ непрогледна,

475 счупих на моята спалня вратата, добре прикрепена,

тихо излязох и ловко прескочих оградата дворна,

скритом от всякакви стражи, усърдни робини и роби.

После избягах и бродих през цяла обширна Елада,

стигнах във плодната Фтия, родина на дребен добитък,

480 влязох при царя Пелея и той ме прие благосклонно.

Сам ме обикна тъй, както родител детето си свидно —

своя син единороден, наследник на много имоти.

Той ме направи богат, подари ми народ многоброен;

цар на долопците бях и живеех на края на Фтия.

485 Богоподобни Ахиле, аз тъй те възпитах от малък,

тъй те обикнах сърдечно, че с друг не желаеше нивга

нито на пир да отиваш, ни даже дома да се храниш,

без да те сложа самичък да седнеш на мойто коляно,

мръвките да ти нарежа и виното да ти налея.

490 Колко си пъти намокрял хитона ми върху гърдите,

пръскайки вино с уста през наивните детски години!

Толкова много се мъчих и толкова страдах за тебе,

тъй като мен боговете ме бяха дарили с потомство,

тебе направих и имах за син, богоравни Ахиле,

495 за да отблъснеш ти някога гибел позорна от мене.

Хайде, любими Ахиле, смири си душата надменна!

Трябва и милост да имаш! Дори богове се смиряват,

а с добродетели, слава и мощ са по-висши от всички.

Смъртните хора, възливайки вино, смиляват безсмъртни

500 със благовония, с чисти молитви и мирис от сало,

щом като някой човек е престъпил небесната воля.

А съществуват Молби,^[103] дъщери на Кронида всесилен,

гърбави, хроми, набръчкани грозно, с очи кривогледи.

Винаги ходят загрижени след заслепената Ата.

505 Тя е могъща и бърза, далеч изпреварва Молбите,

първа обхожда земята, на хората зло причинява.

После минават Молбите и вредом лекуват бедите.

Който зачита на Зевс дъщерите, щом те го споходят,

помощ голяма му дават и склонно молбите му чуват.

510 Който от тях се откаже и с върла омраза ги гони,

тутакси тичат направо при Зевса Кронида и молят:

Ата да тръгне след него и той да плати за греха си.

Хайде, Ахиле, и ти почети дъщерите на Зевса,

че почитта усмирява душите на много герои.

515 Дарове ако не беше ти дал Агамемнон Атреев,

също и други обрекъл, а само се сърдеше люто,

нямаше аз да те моля гнева си голям да забравиш,

нито аргийци да браниш, макар че от теб се нуждаят.

Царят тъй много ти дава сега, обещава и още.

520 Ето изпрати при теб да те молят мъже най-известни,

първи сред всички ахейци и твои любимци аргийци.

Ти не презирай речта им и техните стъпки дотука!

Твоят гняв само до днеска не беше достоен за укор.

Често сме слушали ние мълвата за древни герои,

525 как се поддавали също на страшна, безпаметна злоба,

ала приемали дарове, чували мъдри съвети.

Спомням си случка, която е станала много отдавна.

Както е станала, точно така и на вас ще я кажа.

Някога куретите водили бой с етолийци юначни

530 около град Калидон и без жал се изтребвали грозно.

Бранили дивния град Калидон етолийците смели,

а пък куретите искали да го съсипят жестоко.

Златопрестолна сама Артемида им пратила злото,

гневна, че царят Ойней не принесъл от свойте градини

535 плод-първоберка на нея, на другите дал хекатомба.^[104]

Щерката само на Зевса всесилен оставил без жертва,

бил я забравил или не помислил — голям грях направил!

Стрелолюбивата щерка на Зевса била разгневена:

пратила дива свиня, белозъбест глиган, срещу него.

540 Много вреди причинил на градините той на Ойнея.

Цели грамади от едри овощни дървета изкъртил

заедно с корени, с ябълков цвят повалил на земята.

Но Мелеагър, синът на Ойнея, погубил глигана.

Свикал той много ловци от съседните селища с псета,

545 тъй като шепа смелчаци не биха убили глигана,

който бил силен и качил мнозина на тъжната клада.

Но Артемида възбудила битка и спор за глигана,

и за главата му, и за покритата с четина кожа,

между куретите и етолийците неустрашими.^[105]

550 Докато сам Мелеагър, любимец на Арес, се биел,

ставало трудно тогава за всички събрани курети:

те не могли да останат за дълго отвъд, пред стените.

Но Мелеагра обхванала ярост, която разтърсва

даже душата на тези, които се славят със разум.

555 Той се разсърдил свирепо на своята майка Алтея;

в къщи останал при дивната своя жена Клеопатра,

рожба на хубавонога Евенова щерка Марпеса

и на Идаса, най-храбрия мъж на земята тогава,

дръзнал той лък да издигне дори срещу Феб Аполона,

560 бранейки хубавоногата своя съпруга Марпеса.

И оттогава наричана в къщи била Клеопатра

с името на Алкиона,^[106] понеже и нейната майка

имала същата участ на морската птица злочеста:

плакала горко, когато сам бог Аполон я отвлякъл.

565 Та Мелеагър преглъщал гнева си при свойта съпруга,

върло ядосан от лютите клетви на своята майка:

скръбна за брат си убит, тя се молела на боговете,

удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички,

падала и на колени, обливала пазви със сълзи,

570 с вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна

да й погубят сина! А ериния, скитаща в мрака,

неумолимо жестока, я чула в подземното царство.

Бойният шум на куретите скоро достигнал вратите,

рухвали кулите в прах. Етолийските старци веднага

575 пратили видни жреци^[107] при героя сърдит Мелеагър,

с просба да дойде в защита — и преголям дар му обрекли.

В най-плодородната област на полската шир Калидонска

те му предложили сам да си вземе земя благодатна —

хектара по петдесет, половината годна за лозе,

580 другата пък половина на орна земя да остане.

Старият конник Ойней го предумвал с молби най-горещи,

чакал пред прага на брачната високопокривна спалня,

чукал вратите подпрени, превил колене пред сина си.

Също сестрите и майка им го умолявали дълго.

585 Още по-твърдо отказвал. Другари го молили много,

дето ги смятал най-верни, най-мили от своите близки,

ала и те не склонили сърцето му гневно в гърдите,

докато почват куретите здравата спалня да блъскат,

да се катерят на градската крепост и огън да палят.

590 Чак в тоя миг се провиква съпругата хубавокръста:

молейки с плач Мелеагра, припомняйки всички неволи,

дето понасят народи, загубили своята крепост:

там се избиват мъжете, градът им се опожарява,

в робство откарват децата с жените, препасани ниско.

595 Силно духът му се трогнал от тези нещастия тежки.

Тутакси скочил героят и светли доспехи облякъл.

Той от града етолийски отблъснал деня съдбоносен,

слушайки свойто сърце, но голямата, скъпа награда

никога те не му дали, макар че от сеч ги избавил.

600 Ти не замисляй подобна постъпка, обично ми чедо!

Нека и бог ти не праща такива желания лоши!

Мъчно ще бъде да браниш запалени кораби вече.

Дарове ценни вземи! Като бог ще те тачат ахейци!

Даже без дарове после да влезеш във бой мъжегубен,

605 няма да бъдеш на почит, макар да отблъснеш троянци.“

А бързоногият син на Пелея така му отвърна:

„Фениксе, скъпи ми дядо, потомък на Зевса! Аз нямам

нужда от почит: от волята Зевсова аз съм зачетен!

Тая чест с мен ще остане при кораби вити, догдето

610 дух във гърдите си имам и крепко нозете ме носят.

Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

ти не вълнувай душата ми тъй с плачове и въздишки

в полза на цар Агамемнон. Недей го обсипва със обич,

за да не станеш омразен на мене, че аз те обичам.

615 С мене ти трябва да мразиш човека, когото аз мразя.

Заедно с мене царувай, честта ми споделяй наравно.

Двамата^[108] вести да носят, а ти остани да нощуваш

в мека постеля. Щом пукне зората, със теб ще обмислим

да си заминем ли с кораби, или пък тук да останем.“

620 Рече и знак на Патрокла безмълвно със вежди направи

меко легло да приготви по-скоро за стария Феникс,

за да си тръгнат от шатрата другите двама към стана.

Богоподобният син Теламонов така заговори:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

625 Хайде да тръгваме! Виждам, че няма успех да постигнем

с нашето идване тука. А трябва веднага да кажем

тези слова на данайци, при все че са твърде печални.

Трепетно те ни очакват, събрани в съвета ахейски.

Вождът Ахил е натрупал в гърдите си ярост свирепа.

630 Той не зачита сърдечната дружба на свойте другари.

С нея го тачехме ние във стана най-много от всички.

Няма той жалост! Дори от убиец на брат еднокръвен

откуп са вземали, също за собствено чедо убито!

Щом се откупи убиец, остава в страната спокоен,

635 всеки с отплата смирява в душата си гордата злоба.^[109]

Но боговете всевечни са вложили в тебе, Ахиле,

злост несмирима и всичко това за една мома само.

Ний ти предлагаме седем най-хубави между жените,

също и дарове други. Смили си най-сетне сърцето.

640 Гостоприемството^[110] имай на почит! Дошли сме под твоя

покрив, изпратени тук от данайци. Желаем да бъдем

много по-мили за теб и по-драги от всички ахейци.“

А бързоногият син на Пелея така му отвърна:

„Богородени Аякс Теламонов, водач на войските!

645 Смятам, че всичко това откровено и смело ми каза,

ала сърце ми от гняв се вълнува, когато си спомня

как ми нанесе жестока обида Атрид пред аргийци,

сякаш съм някакъв жалък изгнаник, без чест и достойнство.

Вие тръгнете обратно, предайте му следните вести:

650 няма да имам аз грижа за кръвопролитната битка,

докато Хектор божествен, синът на Приама юначен,

тука не стигне до шатри и кораби на мирмидонци,

за да убива аргийци и кораби с огън изтребва.

Вярвам, че близо до мойта палатка и черния кораб

655 Хектор от бой ще отстъпи, макар и да буйствува силно.“

Тъй рече. Всички поеха по чаша двудръжка, възляха

за боговете и цар Одисей ги поведе към стана.

А пък Патрокъл накара слугини и верни другари

меко легло да постелят по-скоро за стария Феникс.

660 Те го послушаха: както им каза, застлаха леглото

с овнешко руно, с килими и ленена тънка покривка.

Старецът в него си легна, очакващ зората свещена.

В своята здрава палатка навътре Ахил се оттегли,

легна със него робиня, която бе грабнал от Лесбос,

665 хубаволика мома Диомеда, Форбантова щерка.

Също Патрокъл отиде отсреща в леглото, а с него

стройна Ифида, която му даде Ахил богоравен,

след като срина високия Скирос, града Ениеев.

Другите^[111] двама се върнаха в шатрата на Агамемнон.

670 Знатни ахейци ги срещнаха, вдигайки чаши от злато,

около тях се събраха и почнаха да ги разпитват.

Пръв ги запита могъщият цар Агамемнон Атреев:

„Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска!

Иска ли той да отблъсне враждебния огън от стана,

675 или отказва и гняв му владее все още сърцето?“

Богоподобният и търпелив Одисей му отвърна:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Той не желае все още гнева си свиреп да потисне,

в ярост презира и тебе, и твойте подаръци скъпи.

680 Той ти предлага да мислиш самичък сред всички аргийци

как да запазиш войската и нашите кораби бързи.

Даже заплашва той още, че щом се покаже зората,

своите кораби дивнонавесни ще спусне в морето.

Също съветва и всички останали воини ахейски

685 да си отплуват във къщи, че няма да видите нивга

края на Троя висока, че нея с ръката си мощна

Зевс далногръмец закриля и смелост добиха троянци.

Тъй рече. Моите спътници ще потвърдят тия думи —

ето Аякс и разумните наши вестители двама.

690 Старецът Феникс остана да спи, че Ахил го покани,

за да отплува със него във нашата мила родина,

ако желае: насила не иска назад да го води.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани,

хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори.

695 Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски.

Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:

„сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Трябваше ти да не молиш известния син на Пелея

с толкова дарове скъпи: надменен и по-рано беше!

700 Ето сега го подтиква към още по-лоша надменност.

Да го оставим! Той нека си тръгне или да остане!

Смятам, че после Ахил ще се втурне отново във боя,

щом го подбуди духът му или богове го принудят.

Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа!

705 Вие вървете да спите, щом свойто сърце усладите

с хляб и със вино, защото те дават и смелост, и сила.

Ала когато се сипне Зора розопръста, прекрасна,

свикай, Атриде, пред стана и пеши, и конни войници,

ти насърчи ги и с първите влизай направо във битка!“

710 Тъй ги подкани. И всички царе одобриха речта му,

хранейки почит към думите на Диомед конеборец.

Вино възляха и всеки си тръгна към свойта палатка,

гдето си легна и вкуси дара на съня благодатен.

Другите морни водачи на всички ахейци във стана

спаха през цялата нощ, упоени от сън благотворен.

Сладкият сън не обори единствен Атрид Агамемнон,

първи водач на войските, погълнат от множество мисли.

5 Както с гръм святка съпругът на хубавокосата Хера,

готвейки дъжд неизказано пороен или пък градушка,

или фъртуна, която със сняг ще засипе полята,

или пък нейде огромната паст на войната разтваря,

тъй непрестанно издън гърди цар Агамемнон Атреев

10 тежко въздишаше: цял обладан бе извътре от трепет.

Често се взираше мълком в полето троянско просторно

и се дивеше на много огньове, горящи пред Троя,

също на звуци от флейти, и свирки, и мъжка гълчава.

Колчем погледнеше той към войските и стана ахейски,

15 почваше ядно да скубе косата си гъста, да моли

Зевса всевишен: сърцето му доблестно стенеше силно.

Тази си мисъл тогава най-мъдра и правилна сметна:

първом да иде при Нестор Нелеев, оратор от Пилос,

за да открият със него почтено, спасително средство,

20 дето да стане защита от злото на всички данайци.

Вдигна се и си облече хитона на мощното тяло,

а на нозете си яки завърза разкошни сандали,

после си метна и кожа голяма от лъв жълтогривест,^[112]

дето му стигаше чак до петите; взе копие остро.

25 Също тъй страх бе обхванал и цар Менелая Атреев.

Сън му не склопи очите, боеше се да не пострадат

никак аргийци, които за него дойдоха при Троя,

воден простор прекосиха да почнат геройската битка.

Първо покри си плещите широки със кожа пантерска,

30 сетне взе шлема си меден и сам на главата го сложи,

сграбчи в ръката си жилаво копие медно и остро.

Тръгна да вдигне от сън Агамемнона, брат си, върховен

вожд на аргийците, тачен подобно на бог от народа.

Той го намери до кораба да си надява самичък

35 дивни доспехи. И цар Агамемнон се много зарадва.

Пръв Менелай гръмогласен започна така да говори:

„Драги, защо си доспехите слагаш? Нима ще изпратиш

някакъв наш съгледвач сред троянския лагер отсреща?

Много се плаша, че никой не може това да извърши.

40 Ако ли в този амброзиев мрак се промъкне съгледник

сред враговете жестоки, ще има сърце дръзновено.“

Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори:

„Двамата днес се нуждаем, потомче на Зевс Менелае,

мъдър съвет да получим и той да избави войските,

45 нашите кораби също, че Зевс си обърна сърцето:

повече трогват духа му свещените жертви на Хектор.

Никога аз не съм виждал и никой не ми е разказвал

толкова мъки на ден да скроява един само смъртен,

колкото Хектор, любимец на Зевс, е създал на ахейци,

50 без да е чедо обично на бог всемогъщ и богиня.

Дълго и тягостно има да помнят аргийци делата,

сторени тука от него: такива злини им нанесе.

Тичай по-скоро при витите кораби, за да повикаш

Идоменей и Аякс. Аз отивам при Нестор божествен,

55 да го подтикна да стане, дано да поиска веднага

сам да отиде съветник при нашата стража свещена.

Нему ще бъдат най-много покорни, понеже ги води

дружно синът му^[113] със верния Идоменеев съратник

вожд Мериона: на двамата стражата ний поверихме.“

60 А Менелай гръмогласен тогава така му отвърна:

„Точно какво ми поръчваш и сам заповядваш със думи?

Там ли при тях да остана, очаквайки ти да пристигнеш,

или назад да дотичам при тебе, щом всичко им кажа?“

Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори:

65 „Там ме дочакай, че може във тъмното да се разминем:

много пътеки кръстосват вред нашия лагер обширен.

Викай, отдето минаваш, войниците будни да бъдат.

Всеки мъж срещнат зови по баща и по родово име,^[114]

всички почитай и с никого горд и надменен не бивай!

70 Нека сами се потрудим, защото от люлката^[115] още

Зевс олимпийски за нас отреди тая участ сурова.“

Каза и брат си изпрати със тези полезни наръки,

а пък самият отиде при Нестор, водач на войските.

Той го намери при шатрата, близо до черния кораб,

75 в мека постеля; доспехи красиви до него лежаха:

двете му копия остри и шлемът му лъскав, и щитът.

Редом лежеше и поясът пъстър, със който препасан

старият Нестор предвождаше в бой мъжегубен войската,

тъй като още не беше отстъпил пред тъжната старост.

80 Вдигна главата си Нестор, подпря се на десния лакът,

па заговори на цар Агамемнон и тъй го запита:

„Кой си ти, дето самотен сновеш между кораби в стана

в мрака среднощен, когато почиват в сън другите смъртни?

Някого търсиш от стражите или пък дириш приятел?

85 Хайде кажи ми, не идвай безмълвен! Какво ти е нужно?“

Мощният цар Агамемнон тогава така му отвърна:

„Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!

Аз съм Атрид Агамемнон, когото най-много от всички

Зевс олимпийски отрупа с неволи безкрайни, догдето

90 дух във гърдите си имам и още ме носят нозете.

Аз тъй се скитам, че сладкият сън ми не склопва очите,

грижа се все за войната и все за теглата ахейски.

Страшно се плаша за храбри данайци, духът ми отслабва,

много съм аз разтревожен, сърцето ми вече напира

95 вън от гърдите да хвръкне, трепери ми цялото тяло.

Ако ли нещо обмисляш, че сън те не хваща и тебе,

двамата нека да слезем при стражите, за да ги видим,

да не би морни от труд непосилен във сладостна дрямка

да си полегнат и нощното бдение те да забравят.

100 А враговете стануват наблизо. И ние не знаем

няма ли те да започнат през тази нощ битка внезапна.“

Нестор, геренският конник, с такива слова му откликна:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Всички кроежи ужасни на Хектора Зевс промислител

105 няма в дела да превърне, макар че се Хектор надява.

Вярвам, че Хектор Приамов и повече мъки ще пати,

ако Ахил отстрани от душата си върлата ярост.

Аз ще те следвам усърдно. И другите нека събудим:

славния с копие цар Диомеда и цар Одисея,

110 бързия воин Аякс^[116] и юначния син на Филея.

Някой друг нека отиде и нека по-скоро повика

още Аякс богоравен^[117] и властния Идоменея.

Техните кораби кухи далеч се намират оттука.^[118]

Цар Менелая упреквам, макар да го с обич почитам.

115 Няма да скрия от тебе, дори и да би се разсърдил:

спи си сега Менелай, а оставя те сам да се трудиш.

Трябваше днес със молба да отиде при всички водачи,

тъй като непоносима неволя ни вече настига.“

Мощният цар Агамемнон отново така отговори:

120 „Някога, старче, и аз настоявах пред теб да го мъмриш,

тъй като често нехае и сам да заляга не иска.

Без да е склонен към леност и без да е тъй неразумен,

твърде разчита на мене и винаги подтик очаква.

Тая нощ той преди мен се събуди, пристигна при мене.

125 Аз го изпратих да викне мъжете, които ти искаш.

Нека да тръгнем! А тях пред вратите навярно ще срещнем,

гдето са нощните стражи: аз там наредих да ни чакат.“

Нестор, геренският конник, отвърна на цар Агамемнон:

„Щом е тъй, никой аргиец не ще го похули и с радост

130 всичко ще стори, което сега Менелай му нарежда.“

Каза така и облече хитон на гърдите си стари,

а на краката си бели завърза разкошни сандали,

върху гърба си наметна и мантия пурпурна, двойна,

много красива, която бе с рунтава вълна покрита.

135 Взе във ръката си острото копие с меден завършък,

тръгна към черните кораби на меднобронни ахейци.

Нестор, геренският конник, със викове гръмки събуди

най-напред цар Одисея, по разум подобен на Зевса.

Мощен, гласът му проникна в сърцето на цар Одисея,

140 който излезе от своята шатра и тъй им продума:

„Вие защо ли сами покрай кораби бродите в стана

в мрака среднощен? Каква неотложна ви нужда заставя?“

Нестор, геренският конник, така отговори веднага:

„Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!

145 Спри да се сърдиш, че мъка голяма постигна ахейци.

Хайде със нас да събудим и други, с които е редно

ний да обсъдим дали да отстъпим, или да се бием.“

Рече, а цар Одисей хитроумен в палатката влезе,

метна си щита изпъстрен на рамо и с двамата тръгна.

150 Стигнаха при Диомеда, когото намериха легнал

вън от палатката, в своите светли доспехи облечен.

Спяха бойците му близо на щитове вместо възглавки.

Техните копия бяха забити отвесно в земята

и като Зевсова мълния в мрака далеко блестяха.

155 Спеше синът на Тидея на кожа от гоен бик полски,

а под главата си имаше вълнен килим многоцветен.

Нестор, геренският конник, до него се спря да го буди,

с крак го побутна, разтърси го силно и тъй го похули:

„Сине Тидеев, стани! Или цялата нощ ще почиваш?

160 Мигар не знаеш, че вече врагът е на хълма в полето,

близо до нашите кораби? Малко ни място разделя!“

Тъй рече, а Диомед незабавно от сън се надигна,

па заговори на Нестор и думи крилати му каза:

„Неуморим си ти, старче! От работа нивга не бягаш!

165 Няма ли други по-млади от тебе сред всички ахейци,

дето да ходят из стана да будят царете заспали?

Ала ти, старче, припрян си и все те не сдържа да чакаш.“

Нестор, геренският конник, отново така му продума:

„Всичко, което ти рече, любимо ми чедо, е вярно.

170 Имам деца благородни, а имам и много войници.

Всеки от тях би могъл да изтича и свика съвета.

Ала голяма беда се е спуснала срещу ахейци.

Днеска върху острието на меча ни висне за всички

или погибел страшна от по-страшна, или пък победа.

175 Тръгвай да будиш Аякса и храбрия син на Филея,

щом ме дотолкова жалиш, а ти си и по-млад от мене.“

Цар Диомед се наметна със кожа от лъв жълтогривест,

дълга и стигаща чак до петите; взе копие остро.

Сам се отправи, от сън ги събуди и там ги заведе.

180 Скоро, когато се смесиха, измежду сбраните стражи

никъде те не откриха заспали водачи на стража:

всичките будни стояха, облечени в свойте доспехи.

Както наежено кучета вардят овце във кошара,

вече дочули, че идва през дебри планински опасен

185 звяр от гората, и мигом настава тревога и врява

вред между псета и хора, сънят им напълно изчезва,

тъй бе изчезнал и сладкият сън от очите на тези,

дето на стража стояха в нощта непрогледна; в полето

вперили поглед, наострили слух дали идват троянци.

190 Старецът щом ги видя, насърчи ги, дълбоко възрадван,

бодро към тях се обърна и думи крилати им каза:

„Бдете, обични ми рожби! И никого сън да не хваща,

за да не станем причина сами да ликува врагът ни!“

Рече така и премина през рова, а с него вървяха

195 всички аргийски водачи, поканени там за съвета,

също със тях Мерион и синът благороден на Нестор:^[119]

лично царете ги викнаха, за да участват в съвета.

След като минаха рова, те спряха на място открито,

гдето се виждаше чисто поле, без тела на убити.

200 Буйният Хектор оттука се върна след боя разпален,

сваляйки много аргийци, догдето нощта ги забули.

Седнаха всички в съвета един на друг думи да нижат.

Нестор, геренският конник, започна пред тях да говори:

„Скъпи ми! Няма ли някой, облегнат на свойта сърцатост,

205 сам да проникне потайно до гордите духом троянци?

Може той жив неприятел да хване към края на стана

или поне да подслуша там разговор между троянци,

точно какво те замислят да правят, дали се приготвят

тук да останат при нашите кораби, или отново

210 да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци.

Щом разузнае това и при нас невредим се завърне,

в цялата шир поднебесна сред хората слава велика

той ще получи и с дарове щедри ще бъде отрупан.

Колкото военачалници в нашите кораби има,

215 всеки овца чернорунна^[120] със агънце дар ще му прати:

друга награда не може да бъде със тази сравнена:

винаги той ще е канен на пиршества и на гощавки.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

Цар Диомед гръмогласен най-после на тях проговори:

220 „Несторе, мойто сърце и духът ми безстрашен ме карат

да се промъкна във близкия стан на мъжете враждебни.

Но ако с мене поиска да дойде и друг от ахейци,

повече бодрост ще имам и много по-дързък ще бъда.

Двама когато отиват, взаимно обмислят усърдно

225 как да успеят, а сам-самин, колкото и да премисля,

все пак умът му е бавен и волята доста по-слаба.“

Тъй рече и пожелаха мнозина да тръгнат с Тидида.

Искаха двамата храбри Аякси, слугите на Арес,

искаше и Мерион, и синът на разумния Нестор,

230 искаше и Менелай, знаменитият син на Атрея,

искаше смелият цар Одисей сред троянци да иде:

винаги нему сърцето за подвизи беше готово.

Мощният цар на мъже Агамемнон така им продума:

„Сине Тидеев, горещо обичан от мен Диомеде!

235 Сам избери си другаря, когото за път предпочиташ,

най-подходящ според тебе, че много желаещи има.

Само от почит свенлива по-храбрия да не оставиш,

нито от страх и неловкост по-слабия да си посочиш,

нито от знатния род да се водиш, дори да е царски.“

240 Тъй каза и се уплаши за русия цар Менелая.

А Диомед гръмогласен отново към тях се обърна:

„Щом като вие предлагате сам да си спътник посоча,

мога ли да пренебрегна сега Одисея божествен?

Той със решителен дух и сърце непреклонно се впуска

245 в трудности най-всевъзможни; Атина Палада го пази.^[121]

Щом като той е със мене, дори и от огън стихиен

двамата ще се завърнем, понеже умът му е остър.“

А Одисей, издръжлив и божествен, така му отвърна:

„Нито ме много хвали, ни хули, Диомеде Тидеев:

250 ти пред аргийци говориш, които добре ме познават.

Нека вървим, че преваля нощта и зората е близо,

ето звездите залязват. Две части са вече изтекли,

третата^[122] част от нощта ни остава за нашето дело.“

Тъй разговаряха, после облякоха страшни доспехи.

255 Смелият в бой Тразимед сам предаде си меча двуостър

на Диомед (който в кораба беше си своя оставил),

даде му щита; покри му главата със шлема^[123] си кожен

без качулата опашка и гребен, наречен „прилепнал“.

Този шлем пази главата на млади и буйни герои.

260 А Мерион надари Одисея със лък и със стрелник,

връчи му също и меч, на главата му тури шлем кожен,

с ремъци плътно изплетен отвътре, обсипан отвънка

с много с много нашити нагъсто зъби от глиган белозъбест,

внизани твърде изкусно по целия шлем във редици,^[124]

265 с меко кече подплатен бе на темето да не убива.

Този шлем някога взе Автолик като плячка, когато

в град Елеона събори дома на Аминтор Орменов.

В Скандия дар го поднесе на Амфидамант китерийски,

Амфидамант го предаде подарък на госта си Мола.

270 Мол го дари на сина си, герой Мерион, да го носи.

Най-после шлемът покри и главата на цар Одисея.

След като двамата бяха облекли доспехите страшни,

тръгнаха бързо на път и оставиха всички водачи.

Прати Атина Палада отдясно^[125] по пътя им чапла.

275 Птицата те не можаха с очите си зорки да видят

в мрака среднощен, но чуваха нейния крясък пронизен.

Цар Одисей се зарадва на знака, помоли Атина:

„Чуй ме ти, дъще любима на егидодържеца Зевса!

Винаги в трудни минути с готовност ми идваш на помощ!

280 Нищо не крия от тебе. Сега ме най-много обичай!

Дай да се върнем при нашите кораби здрави със слава,

свършили дело велико, което да помнят троянци.“

Цар Диомед гръмогласен след него така се помоли:

„Дъще на Зевс несломима, послушай ти днеска и мене!

285 Следвай ме, както си следвала ти и баща ми Тидея

нявга, когато потегли към Тива^[126] вестител ахейски.

Той край реката Азоп меднобронни ахейци остави,

тръгвайки да отнесе миротворни слова на кадмейци.

А пък на връщане чудни дела науми да извърши

290 с твоя подкрепа, богиньо, че бе благосклонна към него.

Тъй и на мене помагай сега и с любов ме закриляй.

В жертва на тебе обричам аз едногодишна юница,

широкочела и буйна, в ярем незапрягана още:

в жертва желана, с рога позлатени, на теб ще я пратя.“

295 Тъй се помолиха. Чу им молбите Атина Палада.

Свойта молитва приключили към дъщерята на Зевса,

двамата както два лъва поеха в нощта непрозирна

между тела на убити, доспехи и кървави локви.

Ала и Хектор не даде на свойте юначни троянци

300 също да мигнат. На важен съвет свика всички най-знатни,

колкото имаше вождове, мъдри съветници в Троя.

След като беше ги сбрал, им изложи той плана си хитър:

„Кой срещу ценни подаръци би обещал да ми свърши

дело, което ще кажа? Желана награда ще има:

305 аз ще му дам колесница и впряг от коне, здравошийни;

те най-добри са от всички в просторния стан на ахейци.

Ще се покрие със слава сърцатият, който би дръзнал

близо да иде до бързите кораби да разузнае

пазят ли още ахейците своите кораби леки,

310 или пък вече, надвити от нашите мощни десници,

бягство позорно замислят и повече никак не смятат

нощна охрана да слагат, сломени от тежка умора.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

Имаше между троянците някой си Долон Евмедов,

315 син на вестител божествен, богат с много мед и със злато.

Долон на външност бе грозен, но шеметно пъргав в нозете.

Син бе единствен сред пет дъщери на баща си Евмеда.

Той заговори тогава на Хектора и на троянци:

„Хекторе, мойто сърце и духът ми безстрашен ме карат

320 близо да ида до бързите кораби да разузная.

Жезъла само вдигни, закълни ми се с клетва велика,

че ще получа конете и с тях колесницата пъстра,

возещи вихрено в боя почтения син на Пелея.

Аз ще ти бъда полезен съгледник, какъвто желаеш.

325 Сам ще проникна навътре във лагера, докато стигна

кораба на Агамемнон, където ахейски водачи

сигур обмислят дали да побягнат, или да се бият.“

Тъй рече Долон, а Хектор взе жезъл и клетва му даде:

„Зевс силногръмец, съпругът на Хера, да бъде свидетел!

330 Няма друг никой троянец със тези коне да се вози.

Аз обещавам: единствен ти винаги с тях ще се славиш.“

Каза и клетва лъжлива му даде, но Долон повярва.

Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите,

а върху него наметна си кожа от сив вълк одрана,

335 с шлем невестулков покри си главата, взе копие остро.

Право към вражите кораби сам се упъти от стана.

Но не бе съдено с вести при Хектор назад да се върне.

Щом като Долон напусна гмежта от коне и войници,

тръгна забързан по пътя и както припряно вървеше,

340 цар Одисей го съгледа и на Диомеда продума:

„Някакъв мъж, Диомеде, от вражия стан приближава.

Само не зная дали съгледвач е за нашия лагер,

или пък дебне във мрака трупа на убит да ограби.

Нека ний първо да го пуснем да мине пред нас във полето,

345 после стремглаво и двамата да го нападнем и хванем.

Ако с нозете си ловко надтича и мене, и тебе,

ти го подгонвай неспирно към нашите кораби вити,

махайки с твоето копие, да не избяга към Троя.“

Казаха тъй и се спряха встрани сред тела на убити.

350 Долон ги скоро отмина, понеже му липсваше разум.

Ала когато прехвърли път, равен с браздата, която

мулета яки орат — от воловете те са по-силни,

впрегнати ралото дружно да теглят във оран дълбока, —

двамата в миг се затичаха; Долон спря, чувайки стъпки,

355 тъй като той си помисли, че идват другари от Троя,

пратени вече от Хектор назад да го върнат във стана.

Щом приближиха на хвърлей със копие или по-малко,

той враговете позна и замята нозете си в бягство.

Двамата вихром след него се спуснаха да го догонят.

360 Както две кучета опитни в лов, острозъби и бързи,

стръвно, без отдих преследват сърна или заек в гористо

място, а заекът скача пред тях и плачевно писука,

тъй Диомед и герой Одисей, градове разрушаващ,

гонеха Долона с устрем далеч от войската троянска.

365 Тъкмо във стана ахейски сред стражите той да се смеси,

вдъхна Атина Палада стремителност на Диомеда,

та да не може да каже със гордост друг никой ахеец,

пръв че ударил троянеца, а Диомед стигнал втори.

Махайки с копие, мощният син на Тидея му викна:

370 „Или се спри, или с копие ще те настигна и няма

жалката гибел за дълго от мойте ръце да отбягваш!“

Каза и копие хвърли; но без да улучи нарочно.

Острото копие мина над дясното рамо на Долон

и във земята заседна. А Долон недвижно застана,

375 бледен от страх, разтреперан, със тракащи зъби в устата.

Двамата силно пъхтейки, настигнаха клетия Долон,

здраво ръцете му хванаха, той им продума през сълзи:

„В плен ме вземете! Аз откуп богат ще ви дам, че във къщи

имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.

380 Татко ми ще ви изпрати награда несметна в отплата,

щом разбере, че съм жив при ахейските кораби кухи.“

Цар Одисей хитроумен във отговор тъй му продума:

„Ти съвземи се и мисъл за смърт да не сепва духа ти!

Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено:

385 сам за какво се отправяш към нашите кораби вити

в тъмната прязнощ, когато почиват в сън другите смъртни?

Или издебваш в полето трупа на убит да ограбиш?

Или те Хектор изпрати добре да огледаш ти всичко

около нашите кораби? Или духът те подтикна?“

390 Долон, от страх разтреперан, тогава така му отвърна:

„Хектор ума ми съвсем помрачи с обещания щедри.

Каза ми, че ще получа във дар колесницата пъстра

с еднокопитните, буйни коне на Ахила прославен.

Той ме накара да тръгна през тая нощ бърза и черна,

395 до враговете да стигна и да разузная отблизо

пазят ли, както по-рано, те своите кораби леки,

или пък вече, разбити от нашите мощни десници,

бягство позорно замислят и повече никак не смятат

нощна охрана да слагат, сломени от тежка умора.“

400 А Одисей хитроумен лукаво усмихнат му рече:

„Вярно, че твойто сърце е ламтяло за едри награди:

чак за конете на внука Еаков! Но много е мъчно

смъртни мъже да им слагат юзди, да ги в бяг укротяват.

Само Ахил ги запряга, но той е от майка безсмъртна.

405 Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено:

где ти остави на тръгване Хектора, вожд на войските?

Где са му бойните светли доспехи, конете му где са?

Колко далеч са оттука троянските стражи и станът?

Точно какво те замислят да правят, дали се подготвят

410 тук да останат при нашите кораби, или отново

да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци?“

Долон, потомък Евмедов, веднага така му отвърна:

„Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно.

Хектор със всички водачи, съветници мъдри троянски,

415 свика съвет край могилата древна на Ила божествен,

вън от шума. А за стражите, дето ме питаш, геройо,

никаква нощна охрана не броди и стана не варди.

Колкото виждаш огньове, запалени са те от нужда,

само троянци там бдят и взаимно се канят за стража;

420 нашите славни съюзници в същото време безгрижно

спят, предоставили вред на троянците будни да пазят,

тъй като техните рожби и мили жени са далече.“

А Одисей хитроумен запита пленения Долон:

„Как си почиват сега? С конеборци троянци задружно

425 или отделно от тях? И това ми кажи да узная!“

Долон, потомък Евмедов, отново така му отвърна:

„Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно.

Откъм морето — карийци, пеонци със лъкове криви,

също лелеги, кавкони и богоподобни пеласги.

430 Близо до Тимбра нощуват ликийци и горди мизийци,

конесмирители фриги и смели колари меонци.

Ала защо ме разпитваш за тия неща поотделно?

Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,

новодошлите тракийци стануват последни от всички.

435 Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.

Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;

те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.

В злато и светло сребро му блести колесницата нова.

Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!

440 Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,

а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.

Хайде сега ме водете при вашите кораби бързи

или ми тежки окови сложете и тук оставете,

докато вие самите отидете и проверите

445 вярно ли всичко разказах на двама ви или невярно.“

А Диомед го погледна накриво и грубо му рече:

„Долоне, ти за спасение мисъл в духа си не влагай,

щом ни попадна в ръцете, макар че ни беше полезен.

Ако те пуснем свободен сега и отпратим обратно,

450 после отново ще дойдеш при нашите кораби леки

да разузнаваш потайно или да се биеш открито.

Но ако тука погинеш, сразен от ръцете ми силни,

никога вече ти няма да бъдеш беда за аргийци.“

Долон опита със едра ръка да му пипне брадата,

455 искайки да го помоли, но с меча героят замахна,

право врата му удари и двете му жили преряза.

Шепнеше още главата, когато във прах се оваля.

Взеха му шлема, направен от кожата на невестулка,

дългото копие, лъка, а също и вълчата кожа.

460 Цар Одисей богоравен ги вдигна нагоре с молитва

в чест на Атина, даряваща плячка, и тъй се провикна:

„Радвай се, дивна богиньо, за тези троянски трофеи!

Първа сред всички безсмъртни в Олимп те зовем ний за помощ.

Ти ни предвождай до шатрите и до конете тракийски!“

465 Тъй каза цар Одисей и доспехите метна високо,

на тамарикс ги провеси и сигурен белег постави,

чупейки наръч тръстика и кичест клонак тамарисков,

да ги намерят по-лесно, когато се връщат във мрака.

Тръгнаха после напред през доспехи и кървави локви.

470 Тихо вървяха, достигнаха скоро войската тракийска.

Спяха мъжете от труд изтощени; доспехи чудесни

сложени бяха до тях на земята в три прави редици.

Близо до всеки тракиец стояха два коня впрегатни.

Спеше в средата цар Резос, до него — конете му бързи,

475 вързани горе със ремъци за колесничния обръч.

Пръв Одисей го съгледа и на Диомед го посочи:

„Ето ти тук, Диомеде, мъжът и конете, които

точно описа ни Долон, когото току-що убихме.

Хайде сега покажи си голямата сила! Не трябва

480 в бойни доспехи напразно да чакаш! Отвързвай конете

или мъжете избивай, пък аз ще се справя с конете.“

Тъй рече. Вдъхна Атина геройство на цар Диомеда.

Почна той вред да сече и мнозина погуби със меча.

Стон се понесе страхотен, земята със кръв се обагри.

485 Както лъв стръвен внезапно напада невардено стадо,

хвърля се върху кози и овце с кръвожадна свирепост,

тъй и синът на Тидея връхлиташе с бяс на тракийци.

Мъртви събори дванадесет. А Одисей хитроумен,

щом Диомед поразяваше някого с меча отблизо,

490 мигом трупа за крака настрани сам издърпваше сръчно,

съобразявайки тъй за конете им хубавогриви,

лесно да могат да минат и без да се плашат, че газят

върху тела на убити: не бяха привикнали още.

Ала когато синът на Тидея достигна при царя,

495 него, тринайсета жертва, лиши от живота приятен.