Омир
Илиада (19)

Деветнадесета песен
Отричане от гнева

В плащ минзухарен Зората от струите на Океана

вдигна се да отнесе светлина на безсмъртни и смъртни.

А пък Тетида във стана дойде с даровете на Хефест.

Там тя сина си завари прострян над трупа на Патрокла,

5 плачещ горчиво; край него ридаеха много другари.

Дивната между богините спря до сина си обичен,

па за ръката го хвана, по име го викна и рече:

„Чедо! Макар наскърбени, сега да оставим Патрокла,

тъй като той е загинал по волята на боговете.

10 Хайде вземи незабавно доспехите славни от Хефест.

Нивга човек не е носил такива на своето тяло.“

Каза така и положи доспехите тя пред Ахила.

Целите с чудни украси ковани, те звъннаха силно.

Трепет обхвана събраните там мирмидонци: и никой

15 право във тях не можа да погледне, отстъпиха в уплах.

Щом ги съгледа Ахил, и по-грозно гневът го разтърси,

пламък страхотен в очите му блесна под влажните клепки.

Грабна в ръце очарован сияйните дарове божи.

Щом се нарадва Ахил, съзерцавайки дивното дело,

20 в миг се обърна към своята майка със думи крилати:

„Майко! Доспехите бог ми е пратил! Подхожда да бъдат

само творба на безсмъртен, че смъртен не би ги направил,

Тях ще си сложа веднага, но страх ми тревожи сърцето,

да не би в същото време мухи да проникнат, наплюят

25 раните, с мед причинени на мощния син на Менойтий,

червеи да не излюпят, за да оскверняват трупа му,

всичко да почне да гние, понеже животът изчезна.“

Сребърнонога богиня Тетида така му отвърна:

„Чедо любимо! Не трябва това да ти мъчи сърцето!

30 Аз ще се грижа да гоня от него мухите свирепи,

дето разяждат телата на паднали в боя юнаци.

Даже и цяла година трупът да лежи непогребан,

все незасегнат ще бъде, дори и по-хубав ще стане.

Хайде повикай веднага в съвета ахейски герои,

35 спри да си гневен на цар Агамемнон, водач на войските,

въоръжи се за бой, потопи се във своята сила!“

Каза Тетида и тъй му внуши мъжество дръзновено.

Ален нектар и амброзия капна в носа на Патрокла,

за да остане съвсем непокътнато мъртвото тяло.

40 Тръгна Ахил богоравен по стръмния бряг на морето,

викайки страшно, и всички ахейски герои раздвижи.

Даже и тези, които по-рано оставаха в стана —

сръчни кормчии, боравещи вещо с кормило на кораб,

и домакини, раздаващи вкусна храна на войската,

45 бързаха право в съвета, щом вече Ахил се показа,

твърде отдавна останал далече от лютата битка.

Куцайки, първи дойдоха служители двама на Арес:

бойкият син на Тидея и цар Одисей богоравен,

с копия дълги подпрени, че имаха рани опасни.

50 Двамата седнаха бавно в съвета на предната пейка.

Мощният цар на мъже Агамемнон пристигна последен,

още със тежката рана — улучи го в схватка сурова

Коон, синът Антеноров, със своето копие медно.

След като всички ахейци се бяха събрали в съвета,

55 стана Ахил бързоног и започна така да говори:

„Сине Атреев, нима по-полезно за двама ни беше,

както за тебе, така и за мене, когато кипяхме

заради девата в гняв душегубен, макар и печални?

В стана да бе я убила без жал със стрела Артемида

60 в оня ден, в който я взех, щом Лирнес до основи съсипах!

Нямаше толкова много ахейци да хапят земята,

от враговете свалени, догдето упорствах в гнева си.

Само троянци и Хектор с това придобиха изгода.

Мисля, че дълго ще помнят ахейците нашата свада.

65 Но да забравим каквото се случи, макар да сме тъжни,

своята ярост в гърдите сами да смирим по принуда.

Ето сега прекратявам гнева си опасен в сърцето:

вечно тъй непримиримо не бива със злъч да живея.

Хайде веднага към бой подбуди дългокоси ахейци,

70 за да изпитам на дело троянци, когато ги срещна,

пак ли ще искат до нашите кораби те да нощуват.

Мисля, че всеки от тях ще подвие коляно със радост,

щом се изплъзне от нашето копие в боя разбунен.“

Тъй рече. И възликуваха медноколенни ахейци,

75 че се отказва сърцатият син на Пелей от гнева си.

Мощният цар на мъже Агамемнон така им продума,

както си беше на трона и без да излезе в средата:^[228]

„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!

Редно е мълком да слушаш оратор и без да прекъсваш:

80 даже за опитен в речи е трудно при шум да говори.

Кой би могъл да приказва и чува сред врява голяма?

Би се забъркал оратор, дори да е силен вития.

Аз обяснение искам да дам на Ахила Пелеев.

Слушайте всички аргийци и в моето слово вникнете.

85 Често ахейци говореха в стана за нашата разпра,

мен укоряваха много, но аз съм невинен! Виновни

бяха и Зевс, и Съдба, и Ериния, бродеща в мрака.

Те заслепиха жестоко ума ми в съвета ахейски

в оня ден, в който отнех аз дара на Ахила Пелеев.

90 Можех ли друго да сторя? Богинята всичко извършва.

Ата е щерка на Зевса, която ни всички замайва.

Гибелна, има тя нежни нозе, по земята не стъпва,

само се движи безспир по главите на смъртните хора,

зло причинява им често. И мене лукаво оплете.

95 Някога бе заблуден дори Зевс, за когото говорят,

че е най-горен по мъдрост от всички безсмъртни и смъртни.

Хера, макар и жена, със коварство измами Кронида

в същия ден злополучен, когато прекрасна Алкмена

щеше да ражда Херакла в добре укрепената Тива.

100 Зевс самохвалко тогава възкликна на всички безсмъртни:

«Чуйте ме всички сега, богове и богини всевечни,

за да ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите.

Днеска Илития, носеща болки родилни, на светло

мъж ще извади и той ще царува над всички съседи.

105 Той е от род на герои, от моята кръв произлезли.»^[229]

Достопочтената Хера с коварни кроежи му каза:

«Ти ще излъжеш, Крониде, и няма това да изпълниш.

Хайде сега закълни се със клетва велика пред мене,

че ще царува могъщо над своите съседи отрокът,

110 който във днешния ден ще проплаче в нозете на смъртна,

щерка на тия герои, които по кръв са от тебе.»

Тъй рече. Зевс не усети лукавия план на жена си.

Клетва велика й даде, но после се много разкайва.

Хера пък с устрем напусна високия връх олимпийски,

115 бързо пристигна във Аргос ахейски.^[230] Тя знаеше

точно: там се намира съпругата знатна на Стенел Персеев,

бременна вече във седмия месец с момченце^[231] желано.

Хера на свят го изведе, макар недоносено още,

а за Алкмена нарочно забави родилните болки.

120 Хера при Зевс се завърна със вести и тъй му продума:

«Татко наш Зевс гръмовержец! Слова ще ти вложа в сърцето:

вече роден е мъжът, който вожд на аргийци ще бъде —

цар Евристей благороден, детенце на Стенел Персеев,

твое потомство: и той над аргийци със чест ще царува.»

125 Тъй каза. Остра болежка удари сърцето на Зевса.

Сграбчвайки Ата във миг за главата със плитки сияйни,

гневен във свойто сърце, той закле се със клетва могъща,

никога няма в Олимп и сред звездния свод безпределен

Ата отново да дойде, понеже тя всички измамва.

130 Тъй рече и я захвърли от звездния свод необятен,

след като бе я въртял, и тя долу сред хората падна.

Стенеше често от нея Кронид, щом сина си^[232]

съзреше впрегнат във труд недостоен по заповед на Евристея.

Също тъй в дните, когато и сам шлемовеецът Хектор

135 много аргийци избиваше близо до нашите кърми,

аз не забравях богинята Ата, объркан от нея.

Тъй като бях заслепен и Кронид ме лиши от разсъдък,

искам това да поправя и откуп безчетен ти давам.

Тръгвай, Ахиле, за битка и други войски насърчавай.

140 Аз съм готов да ти пратя и всички подаръци,

дето в шатрата вчера обрече на теб Одисей богоравен.

Ако пък искаш, почакай, макар и да бързаш за боя,

моите слуги ще докарат от кораба тук даровете,

сам ти да видиш какви въжделени неща ти предлагам.“

145 А пък Ахил бързоног отговори така на Атрида:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

Искаш ли, дай ми подаръци скъпи, тъй както прилича,

или за после задръж ги, а днес да си спомним борбата.

Никак не бива сега да умуваме и да се бавим:

150 нашето дело велико несвършено още остава.

Всеки отново ще види Ахила сред първите в боя

как поразява троянски редици със копие медно.

Нека и никой от вас не забравя с врага да воюва!“

Цар Одисей хитроумен във отговор тъй му продума:

155 „Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,

ти не подбуждай ахейците гладни да тръгнат към Троя,

да се сражават с троянци, че битката дълго ще трае,

щом като влизат във схватки редици мъжествени воини,

щом и на двата народа самият бог вдъхва геройство.

160 Хайде накарай ахейци във лагера да се наситят

с хляб и със вино, защото те дават и сила, и смелост.

Няма да може боец, ненакусил храна, да се бие

целия ден със врага непрестанно от изгрев до заник.

Даже в душата си той да желае със жар да воюва,

165 здравото тяло му става безсилно, измъчват го люто жажда и глад,

а нозете се сплитат, щом крачка направи.

Който боец пък е вече заситен с храна и със вино,

целия ден се сражава без отдих с мъжете враждебни,

смел е духът му в гърдите, умора в ръцете не сеща;

170 той не отстъпва, преди да излязат от битката всички.

Хайде войската пусни и обяд да си всеки приготви!

Мощният цар Агамемнон да сложи сега пред съвета

скъпите дарове, нека с очи да ги видят веднага

всички ахейци, а ти пък във свойто сърце да се радваш.

175 Нека застане Атрид пред аргийци и с клетва да каже,

че ни веднъж не е спал с Бризеида във брачна постеля,

както е редно, царю, за мъже и жени да постъпват.

Дух милостив и спокоен, Ахиле, в гърдите си имай.

Нека Атрид те покани на пир изобилен във свойта

180 шатра и там да получиш, каквото по право владееш.

По-справедлив занапред и към други да бъдеш, Атриде!

Няма в това унижение, щом като цар-повелител

сам се сдобрява с героя, когото е първи обидил.“

Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

185 „Сине Лаертов, със радост изслушах аз твоето слово!

Както е редно, ти всичко припомни и всичко изложи.

Вече готов съм за клетва, духът ми това ме съветва:

никога клетва лъжлива за нищо пред бог не изричам.

Тука Ахил да почака, макар да копнее за боя.

190 Всички почакайте дружно, догдето от моята шатра

скъпите дарове дойдат и клетва със жертва положим.

Тези дела, Одисее, възлагам на теб и поръчвам.

Хайде вземи си най-знатни младежи от всички ахейци,

с тях донесете от кораба тук даровете, които

195 вчера обрекохме ний на Ахил; доведи и жените.

Нека Талтибий приготви в обширния стан на ахейци

вепър^[233] охранен за жертва на Зевса и ясното Слънце.“

А пък Ахил бързоног във ответ на Атрида продума:

„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!

200 По-добре после за всичко това се грижете, когато

някакъв отдих за кратко настъпи във боя и вече

няма дотолкова ярост във моите гърди да бушува.

Още лежат на земята ония, които погуби

Хектор Приамов, когато Кронид му изпрати прослава.

205 Двамата вие^[234] викнете войската сега да се храни!

Аз бих заставил азейци да тръгнат във битката гладни,

нищо неяли. Когато блестящото слънце залезе,

щом отмъстим за позора, сами ще вечеряме дълго.

Никаква течност и никакво ястие няма да влезе

210 в моето гърло, понеже е мъртъв другарят ми свиден.

Проснат е в мойта палатка, погубен от копие остро,

легнал с нозе към вратата: край него другарите плачат.

Грижа за ядене нямам в душата си вече, жадувам

само за кръв, за убийство, за жалостен стон на ранени.“

215 Цар Одисей хитроумен така на Ахила отвърна:

„Сине Пелеев Ахиле, най-мощен от всички ахейци!

Ти си от мене по-храбър и с копие много по-силен,

но те далеч надминавам със своите мисли разумни,

тъй като аз съм роден преди тебе и повече зная.

220 Ето защо да послуша сърцето ти моите съвети.

Бързо настава пресита за смъртните хора във битка,

почне ли меч по земята тръстика човешка да стеле,

жетвата твърде е бедна, щом своите везни наклонява

Зевс промислител, върховният съдник на хората в боя.

225 Никак не трябва ахейци чрез глад^[235] да скърбят за мъртвеца:

щом като всеки ден падат един върху други мнозина,

кой и кога ще успее от тежкия труд да отдъхне?

Тия, които погиват, ний трябва във гроб да положим,

плачейки цял ден за тях, но запазвайки дух непреклонен.

230 Тия, които пък живи останат след лютата битка,

трябва да имат на ум питие и храна, за да могат

да се сражават докрай без умора с войската враждебна,

плътно покрили телата си с мед нерушима. И нека

никой боец се не бави, очаквайки заповед друга!

235 Новата заповед лоша ще бъде за всекиго, който

тук би останал при нашите кораби. Вкупом събрани,

нека започнем жестокия бой с конеборци троянци.“

Каза и взе за помощници двамата сина^[236] на Нестор,

също и Мегес Филеев, Тоанта и с тях Мериона,

240 и Ликомеда, роден от Креонта, и вожд Меланипа.

Тръгнаха бързо към шатрата на Агамемнон Атреев.

Щом като беше решено, и тутакси стана на дело.

Седем триножника взеха, обречени в дар на Ахила,

двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,

245 също и седем робини, в безброй ръкоделия вещи,

осма бе хубавобуза, със дивна снага Бризеида.

Цар Одисей пък претегли от златото десет таланта,^[237]

тръгна напред, а след него младежите с дарове още.

Сложиха всичко в средата и цар Агамемнон се вдигна.

250 А пък Талтибий-вестител, подобен на бог по гласа си,

с вепър в ръцете застана до славния вожд на войските.

После синът на Атрея огромния нож си измъкна,

който му вечно висеше до дългата ножница с меча.

Четина свинска отряза и вдигна ръце към небето

255 Зевса да моли. А всички събрани аргийци седяха

мълком наблизо и слушаха царя тъй, както е редно.

Право загледан в небето обширно, Атрид се замоли:

„Зевс да ми бъде свидетел, най-висш Олимпиец,

а също Слънце, Земя и Еринии, дето в подземното царство

260 смъртните строго наказват, щом те се заклеват лъжовно!

Аз не докоснах с ръцете си нивга мома Бризеида,

нито я взех във леглото си, нито със труд я измъчих:

тя недосегната в мойта палатка спокойна седеше.

Ако това е лъжа, боговете беди да ми пратят,

265 както изпращат на тези, които ги мамят със клетви.“

Каза и гърлото сряза на вепъра с мед безпощадна.

В кръг го размаха Талтибий и хвърли в морето пенливо,

в страшната бездна да бъде гощавка за гладните риби.

Стана Ахил и продума сред войнолюбиви аргийци:

270 „Татко наш Зевсе! С големи заблуди мъжете даряваш!

Иначе нямаше нивга Атрид да възбуни дълбоко

ярост в гръдта ми и младата пленница да ми отнеме

толкова грубо и въпреки моята воля. Навярно

Зевс пожела да настъпи смъртта за мнозина ахейци!

275 Хайде вървете на обед, а битката после ще почнем!“

Рече така и разпусна съвета, нечакано свикан.

Всички се пръснаха в стана по своите кораби вити.

А мирмидонците с горди сърца даровете прибраха

и ги отнесоха близко до кораба бърз на Ахила.

280 В шатрата сложиха всичко, жените насядаха мълком.

Сръчни слуги на Ахила подбраха конете в чердата.^[238]

А Бризеида, еднаква по хубост със златна Киприда,

щом забеляза Патрокла, пронизан от копие остро,

падна над него, захълца горчиво и с нокти издраска

285 своите бузи красиви, гърдите и нежната шия.

Плачейки, тя занарежда, подобна на вечна богиня:

„Скъпи Патрокле! За мене, нещастна, най-мил на сърцето!

Жив те оставих, когато излязох от тази палатка.

Днес се завръщам и мъртъв те виждам, водачо народен.

290 Винаги мен ме постига беда след беда по-голяма!

Моя съпруг, на когото ме дадоха татко и майка,

зърнах сама пред стената да пада от копие върло.

Тримата братя обични, родени от моята майка,

всички видях да погиват, щом смъртният ден ги настигна.

295 Ти ме възпря да ридая, когато Ахил богоравен

моя съпруг умъртви и съсипа града на Минета.

Ти обеща да ме сториш законна жена на Ахила

богоподобен и с кораби да ме откараш във Фтия,

сватбено пиршество там с мирмидонци за нас да приготвиш.

300 Винаги благ, затова те оплаквам така безутешно.“

Тъй каза, плачейки горко, и стенеха с нея жените,

уж за Патрокла, а всъщност за своите собствени мъки.

А пък ахейските старци, събрани при вожда Ахила,

той да яде настояха; с въздишка Пелид им отказа:

305 „Моля ви! Ако ме някой от моите другари зачита,

нека ме той не насилва храна и напитки да вкусвам,

тъй като горест несносна сега ми владее сърцето.

Слънце догдето залезе, аз все ще търпя и ще чакам.“

Тъй рече. После отпрати на обед царете ахейски.

310 Само останаха цар Одисей, Менелай, Агамемнон,

Нестор и Идоменей, и конеусмирителят Феникс

да разтушават Ахила тъгуващ. А той безутешен

беше, докле не се хвърли в пастта на жестоката битка.

Спомняйки прежните дни, той въздъхна печално и каза:

315 „Клети Патрокле, най-мил сред другари! Недавна самичък

ти ми приготвяше сръчно обяда тъй вкусен навреме

в мойта палатка, догдето ахейците бързаха дружно

бой многосълзен да почнат срещу конеборци троянци.

Ето лежиш ти пронизан, а мойто сърце не желае

320 вече да вкуси храна и напитки, макар че ги имам.

Страдам по тебе. Не бих аз изпитал печал по-голяма,

даже да чуех, че моят баща Еакид е издъхнал,

който сега е във Фтия и сълзи горещи пролива

сам без сина си обичен! Аз в чужда земя се намирам,

325 заради тази омразна Елена^[239] воювам с троянци;

даже да беше погубен синът ми, отглеждан във Скирос —

ако все още живее там Неоптолем богоравен.

Друже, преди да загинеш, надежда в душата си имах

мен да убият далече от конеразвъдния Аргос,

330 тука при Троя, а ти да се върнеш обратно във Фтия,

моето чедо да вземеш от Скирос на черния кораб,

него дома да откараш и там да му всичко покажеш:

мойте имоти, робини и нашата къща висока,

тъй като мисля, че татко Пелей или вече е мъртъв,

335 или живее все още, но грохнал от старост нерада,

винаги чакащ със трепет да чуе известие тъжно

за гибелта на сина си във битка при Троя свещена.“

Тъй рече, плачейки горко, въздишаха старците с него,

всеки си спомняше всичко, което е в къщи оставил.

340 Щом ги видя да ридаят, смили се Кронид гръмовержец,

тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:

„Мило ми чедо! Съвсем ли напусна мъжа благороден?

Или сега за Ахил не изпитваш в сърцето си грижа?

Дълго той чака покрай праворогите кораби още,

345 хълцайки с болка за своя най-свиден приятел Патрокъл.

Другите вече отиват на обед, той гладен остава.

Хайде, Атино, иди и нектар и амброзия сладка

влей му на капки в гърдите, та глад да не чувствува никак.“

Тъй каза Зевс и подтикна Атина, отдавна готова.

350 Уподобена на птица креслива и ширококрила,

тя се понесе от свода небесен далече в ефира.

Мигом ахейци облякоха свойте доспехи. Атина

капна в гръдта на Ахила нектар и амброзия сладка,

за да не слезе гладът нетърпим в коленете му яки,

355 па към двореца чутовен на своя баща велемощен тръгна.

Ахейците рукнаха вкупом от кораби бързи.

Както се пръскат от Зевса студени безбройни снежинки,

гонени с бяс от Борея, родения вятър в ефира,

тъй се нагъсто понесоха в стана ахейски тогава

360 шлемове силно блестящи и щитове обли, издути,

ризници с плочки метални и копия дълги от ясен.

Блясъкът стигна небето, усмихна се цяла земята

в яркото медно сияние: вдигна се шум от нозете

мъжки. В средата Ахил си обличаше нови доспехи;

365 скърцаше грозно със зъби, очите му святкаха страшно,

както проблясва на свода заря от стихийни пожари;

мъка безкрайна му сграбчи сърцето; със гняв към троянци

сам даровете надяна, които му Хефест направи.

Най-напред той наколенници сложи на свойте пищяли,

370 хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани.

Върху гърдите си после облече и ризница здрава.

Метна си през раменете и медния меч среброгвозден,

после пое със ръката и щита огромен и плътен,

блясък от който далече сияеше сякаш от месец.

375 Както съзират моряците отсвет от огън запален,

който гори в планините високо на място самотно;

въпреки тяхната воля вълните ги носят в морето,

пълно със риба, далече от техните мили другари;

също тъй блясъкът мощен от чудния щит на Ахила

380 стигаше чак до ефира. Повдигна и шлема си тежък,

па на главата го сложи: същинска звезда заискряла;

шлемът със гребен наежен развяваше златната грива —

Хефест я беше нагъсто забучил отгоре на шлема.

В свойте доспехи облечен, Ахил ги изпита, премери

385 плътно дали му прилягат, дали ще се движи удобно:

както крила му стояха, повдигаха вожда народен.

После той взе от калъфа и бащино копие яко,

тежко, огромно, което не можеше никой ахеец

в боя да мята — Ахил благороден го хвърляше само;

390 копие, дето бе Хирон предал на баща му Пелея

от върхове пелионски за гибел на много герои.

Алким и Автомедонт му запрягаха сръчно конете.

Жилави ремъци първом им сложиха върху гърдите,

медни юзди във устата; назад в колесницата крепка

395 дръпнаха поводи дълги. В ръка със камшика си бляскав,

пъргаво Автомедонт Диорид в колесницата скочи,

в нея се метна отзад и Ахил във доспехите нови,

целият в блясък, подобен на Хиперион^[240] лъчезарен.

Той на конете си бащини почна страхотно да вика:

400 „Ксанте и Балие, вредом прочути Подаргини рожби!

Вие мислете да върнете жив и запазен коларя

в стана данайски, когато се ние наситим на боя!

Както Патрокла недейте го мъртъв оставя в полето!“

А вихроногият Ксант проговори със скръб от ярема,

405 бавно си сведе главата и буйната кичеста грива

цяла низпадна навън от нашийника, стигна земята —

с говор човешки го бе надарила богинята Хера:

„Сине могъщ на Пелея! Сега ще те двама запазим,

но приближава към тебе денят съдбоносен! Виновни

410 ние не сме, а великият бог^[241] и съдбата всесилна.

Не по причина на наша ленивост и мудност троянци

снеха на вожда Патрокъл доспехите от раменете.

Бог най-известен, потомък на хубавокосата Лета,

с първите в бой го погуби и слава на Хектора даде.

415 Двамата ние сега ще летим със Зефира наравно,

който е, казват, най-бързият вятър в простора.

Но също тъй и за тебе решено да паднеш^[242] от бог и от смъртен.“

Тъкмо при тези му думи Еринии спряха речта му.

Ядно избухна Ахил бързоног и на коня отвърна:

420 „Ксанте, защо ли смъртта ми предричаш? Съвсем не е нужно.

Аз и самичък си зная, че трябва да падна при Троя,

много далече от татко обичен и майка. Но няма

да си отдъхна, преди да заситя троянци със битки.“

Каза и виком подкара конете си еднокопитни.